НАШАТА ПОЗИЦИЯ ОТНОСНО ПРАВИТЕЛСТВЕНИЯ ЗАКОНОПРОЕКТ

Ако започнем прочита на правителствения проект на Закон за паметниците на културата от мотивите ще останем с впечатлението, че така нужната реформа в тази сфера макар и късно ще се състои.

Още в началото виждаме, че мотивите са в проевропейски тон и очакванията ни се ориентират към нормативна уредба, зачитаща правата на гражданите и охраняваща обществения интерес.

По-долу откриваме изброени почти всички основни елементи на един наистина демократичен режим. Прокламира се неприкосновеността на частната собственост, необходимостта от развитието на частни инициативи, децентрализацията на дейностите и равнопоставеност на работещите в тази сфера.

Неколкократно се изтъква, че действащият закон е неадекватен на новата обществена среда, а предлаганият проект въвежда нова философия за ролята и значението на паметниците на културата и приобщава обществото и отделната личност към културно-историческото ни наследство.

ДА, АМА НЕ !

Още в началото на проекта на Закон за паметниците на културата виждаме, че той не може да се нарече демократичен!

Написаното в мотивите просто отсъства от проекта.

За всеобща изненада новият законопроект в основата си е почти същият като стария закон датиращ от соц-времената (1969г.).

Започвайки от неясните правни формулировки и стигайки до държавния монопол в сферата на издирването, опазването и популяризирането на културно-историческото ни наследство, всичко това отново го откриваме и в правителствения законопроект.

Макар и да се разграничават от стария закон и да го отричат, вносителите на новия законопроект не са успели да се отдалечат от същността му - неясни правни формулировки, възможност за двойни стандарти и държавен монопол.

Макар и да са предвидени норми, позволяващи откриването на частни музеи, те са се в духа - "само за наши хора", а за концесиите по-добре да не говорим, тъй като е общоизвестно заради кои хора тези текстове бяха включени в законопроекта.

Нещо повече, някои от предлаганите текстове са по-регресивни от тези в стария закон.

Изумително е как при всичките критики срещу неточното формулиране на основния правен термин от стария закон - "паметник на културата", предлагащите новия проект не само, че не са изяснили и конкретизирали критериите, но още повече са ги обобщили и разтеглили .

Това на практика обезсмисля всякакъв последващ режим, тъй като липсата на точна правна формулировка създава условия за различно тълкуване на текстовете при всеки отделен случай, което е недопустимо.

Да не говорим, че не са дефинирани и други правни термини - културни ценности, исторически ценности, културно-исторически ценности, културно-историческо наследство, археологически обект и др.

При по-внимателно вглеждане в текстовете на Закона за паметниците на културата и музеите от 1969г. и законопроекта на правителството и съпоставянето им виждаме, че по своята същност най-критикуваните текстове от стария закон са идентични с тези от новопредлагания!

Нещо повече, в правителствения проект има противоречащи на Конституцията норми, ограничаващи основни конституционни права на гражданите. Свидетели сме на ограничаване и игнориране на частната собственост, а за равнопоставеност между различните видове собственост и инициативи изобщо не бихме могли да говорим.

Проследявайки логиката на предлагания законопроект и при най-добро желание не можем да я наречем демократична.

При проучването на общественото мнение се оказа, че хората масово определят правителствения проект като - "по-скоро тоталитарен".

Въпреки положените сериозни мисловни усилия никой не можа да отговори какво е "паметник на културата", тъй като точна формулировка в правителствения законопроект няма, а в описанието е включено едва ли не всичко, което съпътства жизнения път на човека.

Мнозинството възразиха срещу незачитането на неприкосновеността на частната собственост и поставиха въпроса за "големите риби", които отдавна са натрупали големи колекции.

Накрая съвсем логично мнозина заключаваха, че в крайна сметка този проект устройва най-вече тях.

При интервютата избягвахме да документираме мнението на пряко заинтересованите, тъй като то обикновено се изчерпваше с цветиста поредица нецензурни слова по адрес на правителството и парламента.

Коментирайки правителствения законопроект с юристи, които са работили със стария закон, не можахме да чуем почти нищо добро за новия законопроект.

В дискусията се оформи общо становище, че предлаганият проект вместо да ни отдалечи, ни връща в соц-времената, а малките му изключения са изцяло ориентирани към интересите "отгоре".

Всички споделиха, че макар и правителственият законопроект грубо да погазва основни конституционни права на гражданите, той е твърде далеч от оптималната и обективна защита на обществения интерес.

Накрая някои изтъкнаха, че макар и до мозъка на костите си да са демократи биха подкрепили един абсолютен държавен монопол (без никакви изключения) в областта на културно-историческото ни наследство, но не и тази правна мътилка.

Ние също споделяме това мнение. Или трябва да бъде приет наистина демократичен закон в тази сфера, или трябва да бъде въведен тотален държавен монопол и да се приключи с проблема.

И двата режима максимално биха защитили обществения интерес, но на съвсем различна цена.

Убедени сме обаче, че срещу един тотален държавен монопол най-яростно ще се опълчат точно авторите и съпричастните на правителствения законопроект, защото от личните им интереси не би останало просто нищо, тъй като ще им се наложи да се разделят с ценните си колекции, а това ни най-малко не влиза в сметките им.

Накрая апелираме към всички, от които зависи промяната и приемането на предлагания проект.

Уважаеми госпожи и господа, ако не редактирате предложения законопроект с оглед защитата на конституционните права на българските граждани и оптималната охрана на обществения интерес, дори той да мине през парламента, то със сигурност ще бъде орязан от Конституционния съд.

Последният неведнъж е доказвал, че зорко бди над конституционните права на българските граждани, а и вече има прецедент с решението му по подобен казус при сега действащия Закон за паметниците на културата и музеите.

АСОЦИАЦИЯ АРХЕА