ЗА ТЕКСТОВЕТЕ ОТ ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, ВНЕСЕНИ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

На 28.07.2009 г. омбудсманът на РБ г-н Гиньо Ганев внесе за разглеждане в Конституционния Съд чл. 113, ал. 1, 2 и 3 и § 5, ал. 2 и 3 от ПЗР от Закона за културното наследство (ДВ, бр. 19/2009 г.) с искане разпоредбите им да бъдат обявени за противоконституционни.

Нашите адмирации за г-н Ганев, но имаме някои забележки.

Несъмнено тази негова инициатива е следствие от променената политическа обстановка у нас...

Новите управляващи - ГЕРБ, бяха първата политическа партия, която категорично се обяви против проекта на ”Закон за културното наследство”, внесен в предишното НС от царските брокери. Каква обаче ще бъде политиката на партия ГЕРБ в тази сфера не е съвсем ясно.

Изказванията на Божидар Димитров и Тодор Чобанов относно бъдещата политика на партията определено се разминават. Г-н Димитров застава на либерални позиции и защитава частната собственост и частните инициативи в тази сфера. Г-н Чобанов макар, че също е категорично против неработещия "Закон за културното наследство" е на далеч по-консервативни позиции и подкрепя държавния монопол.

Несъмнено основният проблем на Закона за културното наследство е сбърканата му философия и казусът за собствеността. Чл. 146, ал. 1 и 2 от същия постановяват :

"(1) Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които източници на информация са теренните проучвания.
(2) Обектите по ал. 1 са публична държавна собственост."

Налице е обявяване на всички "археологически обекти" за публична държавна собственост, без оглед на каквато и да е тяхна значимост.

Това по същество представлява дописване на разпоредбите на Конституцията със закон в ущърб на голяма част от българските граждани. Несъмнено текстът на Чл. 146, ал. 2 е противоконституционен, но за съжаление е убягнал от вниманието, както на проф. Средкова (изготвила становището на Консултативния съвет по законодателството към предишното НС), така и на омбудсмана.

От юридическа гледна точка е необяснимо как е допуснато да се атакуват в КС текстовете на чл. 113, ал. 1, 2 и 3 и § 5, ал. 2 и 3 от ПЗР от Закона за културното наследство, без да се атакува основния противоконституционен текст на чл. 146, ал.2, с който са в пряка връзка.

Текстовете на § 5, ал. 2 и 3 биха могли да бъдат обявени за противоконституционни само ако текстът на чл. 146, ал.2 бъде обявен за такъв. Казусът относно последното е подробно разгледан в нашите анализи. (виж "ПРАВЕН АНАЛИЗ ОТНОСНО КОНСТИТУЦИОННОСЪОБРАЗНОСТТА НА ЧЛ.140 ОТ ПРОЕКТА НА "ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО" и "СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ СЛЕД 1989 г." /моля имайте предвид, че чл. 140 от проекта е чл. 146 от приетия закон/) Последните заедно с всички наши разработки и др. материали бяха внесени при омбудсмана още по време на дебатите в НС ...

Несъмнено ако някога има политическо решение за държавен монопол по отношение на собствеността върху всички археологически културни ценности, то това ще доведе до нуждата от промяна на съответните текстове в Конституцията на Република България. Обявяването на всички археологически обекти за публична държавна собственост, без каквито и да е критерии за тяхната значимост е противоконституционно!

Досегашните решения на Конституционния съд (виж нашите анализи) по подобни казуси винаги са били в полза на частната собственост и нейната защита. Ограничаването на тези права на българските граждани се допуска само при крайна необходимост за държавни или общински нужди, при невъзможност последните да бъдат задоволени по друг начин (при положение, че собственикът бъде адекватно обезщетен). Определено всички археологически обекти не отговарят на тези критерии.

За голямо съжаление екипът на омбудсмана и съветващите го са пропуснали същинския проблем за собствеността, а атакуват в КС неговите следствия...

В така очерталата се ситуация ни остава да се надяваме, че уважаемите конституционни съдии ще счетат за необходимо да разгледат текста на Чл. 146, ал. 2 във връзка с атакуваните от омбудсмана текстове.

Да се надяваме също, че управляващата партия ГЕРБ ще изработи ясна политическа позиция и ще генерира съответна проевропейска политика в сферата на културното ни наследство.

Да се надяваме, че тъй дълго отлаганата реформа в тази сфера най-сетне ще се състои.

Да се надяваме и, че в Министерството на Културата ще има кадрова реформа, и на съответните постове там ще бъдат поставени способни реформатори.

Несъмнено всички проблеми в сферата на културното ни наследство са следствие от липсата на реформа. Асоциация АРХЕА винаги е изтъквала това и всичките ни разработки (стратегията, законопроектите, анализите и др.) са свързани с бъдещата реформа.