|
КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА
ПОДВОДНОТО КУЛТУРНО
НАСЛЕДСТВО
Обн.ДВ, 06
Октомври 2003 г.
Приета на 2
ноември 2001 г
Генералната
конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и
култура, събрала се в Париж в периода от 15 октомври до 3 ноември 2001
година на своята тридесет и първа сесия,
признавайки значението на подводното културно наследство като
неделима част от културното наследство на човечеството и като елемент с
особена важност от историята на народите, нациите и връзките помежду им по
отношение на съвместното им наследство,
осъзнавайки важността от защитата и опазването на подводното
културно наследство, както и отговорностите, полагащи се на всички държави
за тази цел,
отчитайки, че обществеността придава нарастващ интерес и стойност
на подводното културно наследство,
убедена в значението на изследванията, информацията и образованието
в сферата на защитата и опазването на подводното културно наследство,
убедена, че обществеността има право да се ползва от
образователните и развлекателни предимства, предлагани от отговорния и
интелигентен достъп до подводното културно наследство
in situ
и че образоването на обществеността допринася за по-добро осмисляне,
оценка и защита на това наследство,
отчитайки факта, че непозволената намеса в подводното културно
наследство представлява заплаха за него и че е необходимо да се вземат
по-строги мерки за предотвратяване на подобни намеси,
осъзнавайки необходимостта да се парира по подходящ начин
евентуалното отрицателно влияние, което легитимните дейности биха могли да
окажат случайно върху подводното културно наследство,
дълбоко загрижена от засилването на търговската експлоатация на
подводното културно наследство и в частност от определени дейности,
клонящи към продажба, придобиване или размяна на елементи на подводното
културно наследство,
разбирайки, че техническият прогрес улеснява откриването на
подводното културно наследство и достъпа до него,
уверена, че без сътрудничеството между държавите, международните
организации, научните институции, професионалните организации,
археолозите, водолазите, другите заинтересовани страни и широката
общественост е невъзможна защитата на подводното културно наследство,
считайки, че проучванията, разкопките и защитата на подводното
културно наследство се нуждаят от достъп до и прилагане на специфични
научни методи и от използване на адаптирани техники и средства, както и от
високо ниво на професионална специализация, което изисква еднакви
критерии,
съзнавайки необходимостта от кодификация и постепенно развитие на
правилата, отнасящи се до защитата и опазването на подводното културно
наследство в съответствие с международното право и международната
практика, а именно с Конвенцията на ЮНЕСКО за мерките, които следва да се
вземат с цел забрана и възпрепятстване на незаконните внос, износ и
прехвърляне на собственост върху културни ценности от 14 ноември 1970
година, Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното културно и
природно наследство от 16 ноември 1972 година и Конвенцията на Обединените
нации за морското право от 10 декември 1982 година,
водена от грижата за подобряване ефикасността на взетите мерки на
международно, регионално и национално ниво за опазване
in situ
на елементите на подводното културно наследство или – при необходимост –
за научни или защитни цели, в името на грижливото им възстановяване,
след като реши на двадесет и деветата си сесия, че този въпрос би
могъл да е предмет на международна Конвенция,
приема днес, втори ноември 2001 година, настоящата Конвенция.
Определения
Член 1
За целите на настоящата Конвенция:
1. (а) Под подводно културно наследство се разбират всички следи от
човешко съществувание от културно, историческо или археологическо
естество, които са частично или изцяло потънали, периодично или постоянно,
от минимум 100 години, а именно:
(і) поселища, конструкции, сгради, предмети и тленни останки, както и
техният археологически и природен контекст;
(іі) плавателни съдове, въздухоплавателни средства, други превозни
средства или всяка част от тях, с техния товар или друго съдържание, както
и техният археологически и природен контекст; и
(ііі) праисторически предмети.
(б) Тръбопроводите и кабелите, положени на морското дъно, не се приемат за
част от подводното културно наследство.
(в) Различните от тръбопроводи и кабели инсталации, положени на морското
дъно и все още използваеми, не се приемат за част от подводното културно
наследство.
2. (а) Под държави-страни се разбират държавите, които са се
съгласили да бъдат обвързани с настоящата Конвенция и за които същата е в
сила.
(б) Настоящата Конвенция се прилага
mutatis mutandis
върху териториите, визирани в член 26, алинея 2 (б), които стават страни
по настоящата Конвенция, в съответствие с определените в този алинея
условия, засягащи всяка от тях; в този смисъл понятието държави-страни
се отнася до тези територии.
ЮНЕСКО е Организацията на обединените нации за образование, наука и
култура.
Генерален директор е Генералният директор на ЮНЕСКО.
Под зона се разбира морското дъно и земните недра под него, извън
границите на националната юрисдикция.
Под намеса в подводното културно наследство се разбира дейност,
чийто предмет е преди всичко подводното културно наследство и която може
да засегне материално това наследство или да му причини всякаква друга
щета, пряко или косвено.
Под намеса със случайни последици за подводното културно наследство
се разбира дейност, която – макар че няма за предмет, основен или
частичен, подводното културно наследство – може да засегне материално това
наследство или да му причини всякаква друга щета.
Под държавни плавателни съдове и въздухоплавателни средства се
разбират бойните плавателни съдове и другите плавателни съдове или
въздухоплавателни средства, принадлежали на дадена държава или действали
под нейно командване, използвани изключително през епохата, през която са
потънали, за обществени нетърговски нужди, идентифицирани като такива и
отговарящи на определението за подводно културно наследство.
Под правила се разбират правилата, отнасящи се до намесите в
подводното културно наследство, както са упоменати в член 33 от настоящата
Конвенция.
Цели и общи
принципи
Член 2
Настоящата Конвенция цели да осигури и укрепи опазването на подводното
културно наследство.
Държавите-страни си сътрудничат в опазването на подводното културно
наследство.
Държавите-страни опазват подводното културно наследство в интерес на
човечеството, в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция.
Държавите-страни взимат индивидуално или – при необходимост – съвместно
всички подходящи мерки съгласно настоящата Конвенция и международното
право, необходими за опазване на подводното културно наследство,
прибягвайки за тази цел до най-подходящите средства, с които разполагат, и
в зависимост от съответните си собствени възможности.
Консервацията in
situ на подводното
културно наследство трябва да се счита за преимуществен избор, преди да
бъде позволена или предприета всяка друга намеса в това наследство.
Събраните елементи на подводното културно наследство трябва да се
складират, съхраняват и управляват с цел гарантиране на дългосрочното им
запазване.
Подводното културно наследство не бива да е предмет на никаква търговска
експлоатация.
В съответствие с практиката на държавите и с международното право, а
именно с Конвенцията на Обединените нации за морското право, нито една
разпоредба от настоящата Конвенция не може да се тълкува като изменяща
правилата на международното право и държавната практика, отнасящи се до
суверенните имунитети или пък което и да било право на дадена държава,
касаещо нейните плавателни съдове и въздухоплавателни средства.
Държавите-страни следят за това, отношението към всички тленни останки,
потънали в морските води, да бъде почтително.
Целесъобразно да се насърчава отговорният и интелигентен достъп на
обществеността до подводното културно наследство
in situ
за целите на наблюдение и документация, за да се благоприятства
развиването на отношение у обществеността към това наследство, както и
неговото оценяване и защита, освен ако това не противоречи на неговата
защита и управление.
Никакво действие или дейност, извършвани въз основа на настоящата
Конвенция, не могат да дадат повод за претендиране, поддържане или
оспорване на домогване до суверенитет или национална юрисдикция.
Връзка между настоящата Конвенция и Конвенцията на Обединените нации за
морското право
Член 3
Нито една разпоредба на настоящата Конвенция не засяга правата,
юрисдикцията и задълженията на държавите, произтичащи от международното
право, включително от Конвенцията на Обединените нации за морското право.
Настоящата Конвенция се тълкува и прилага в контекста на и в съответствие
с разпоредбите на международното право, включително Конвенцията на
Обединените нации за морското право.
Връзка с правото за подпомагане и с правото, уреждащо съкровищата
Член 4
Никаква дейност, отнасяща се до подводното културно наследство и за която
настоящата Конвенция е приложима, не се подчинява нито на правото за
подпомагане, нито на правото, уреждащо съкровищата, освен ако:
(а) не е позволена от компетентните служби и
(б) не е в пълно съответствие с настоящата Конвенция, и
(в) не осигурява гарантирането на максимална защита на подводното културно
наследство по време на всяко действие по събирането му.
Действия със случайни последици върху подводното културно наследство
Член 5
Всяка държава-страна ангажира най-подходящите средства, с които разполага,
за да възпрепятства или намали отрицателните последици, породени от
действия под нейната юрисдикция, оказващи случайни последици върху
подводното културно наследство.
Двустранни, регионални спогодби или други многостранни спогодби
Член 6
Държавите-страни са окуражавани да сключват двустранни, регионални или
други многостранни спогодби или да подобряват съществуващите спогодби, за
да осигурят опазването на подводното културно наследство. Всички тези
спогодби трябва да съответстват напълно на разпоредбите на настоящата
Конвенция и да не отслабват общовалидния й характер. В рамките на
назованите спогодби, държавите могат да приемат правила и уредби, годни да
осигурят по-добро опазване на подводното културно наследство спрямо
приетите с настоящата Конвенция.
Страните по подобни двустранни, регионални спогодби или други многостранни
спогодби могат да поканят държавите, които имат оправдана връзка, в
частност културна, историческа или археологическа със засегнатото подводно
културно наследство, да се присъединят към тези спогодби.
Настоящата Конвенция не изменя правата и задълженията, които
държавите-страни имат в областта на защитата на потънали плавателни съдове
по силата на други двустранни, регионални спогодби или други многостранни
спогодби, сключени преди приемането на настоящата Конвенция, особено ако
отговарят на целите на последната.
Подводното културно наследство във вътрешните териториални води, водите
около архипелазите и акваторията
Член 7
При упражняване на суверенитета им, държавите-страни имат изключителното
право да регламентират и одобряват намесите в подводното културно
наследство, намиращо се в техните вътрешни териториални води, водите около
архипелазите и акваторията им.
Без да се засяга действието на другите международни спогодби и правилата
на международното право, приложими към опазването на подводното културно
наследство, държавите-страни предписват прилагането на правилата за
намесите в подводното културно наследство, намиращо се в техните вътрешни
териториални води, водите около архипелазите и акваторията им.
В своите води около архипелазите и в своята акватория, при упражняване на
суверенитета си и в съответствие с общата практика, спазвана между
държавите, държавите-страни – с цел сътрудничество в името на приемането
на най-добрите методи за защита на държавните плавателни съдове и
въздухоплавателни средства – би трябвало да уведомят държавата-страна по
настоящата Конвенция, под чийто флаг е въпросният плавателен съд, и – при
нужда – другите държави, които имат оправдана връзка, в частност културна,
историческа или археологическа, в случай че се открият такива плавателни
съдове и въздухоплавателни средства, които могат да бъдат идентифицирани.
Подводно културно наследство в съседна зона
Член 8
Без да се засяга действието на членове 9 и 10 и в допълнение към тях,
както и при прилагане на член 303, алинея 2 от Конвенцията на Обединените
нации за морското право, държавите-страни могат да регламентират и
разрешат намесите в подводното културно наследство в тяхната съседна зона.
В този случай те предписват прилагането на правата.
Декларация и уведомление за изключителната икономическа зона и
континенталния шелф
Член 9
Задължение на всички държави-страни е да защитават подводното културно
наследство в изключителната икономическа зона и върху континенталния шелф,
в съответствие с настоящата Конвенция.
Следователно:
(а) държавата-страна изисква, когато неин гражданин или плавателен съд,
плаващ под неин флаг, открие или планира намеса в подводното културно
наследство в нейната изключителна икономическа зона или върху
континенталния й шелф, този гражданин или капитанът на плавателния съд да
декларират пред нея това откритие или тази намеса;
(б) в изключителната икономическа зона или върху континенталния шелф на
друга държава-страна:
(і) държавите-страни изискват, съответният гражданин или капитан на
плавателния съд да декларира пред тях, както и пред другата
държава-страна, това откритие или тази намеса;
(іі) или при необходимост – държавата-страна изисква съответният гражданин
или капитан на плавателния съд да декларират пред нея това откритие или
тази намеса и осигурява бързото и ефективно предаване на тези декларации
на всички други държави-страни.
Депозирайки ратификационна грамота или документ за приемане, одобрение или
присъединяване, държавата-страна уточнява начина, по който ще предава
декларациите по реда на алинея 1 (б) на настоящия член.
Държавата-страна уведомява Генералния директор за откритията или намесите
в подводното културно наследство, които са й съобщени по реда на алинея 1
от настоящия член.
Генералният директор предоставя незабавно на разположение на другите
държави-страни сведенията, които са доведени до знанието му по реда на
алинея 3 от настоящия член.
Всяка държава-страна може да извести държавата-страна, в чиято
изключителна икономическа зона или върху чийто континентален шелф се
намира подводното културно наследство, че желае да бъде консултирана
относно начина за гарантиране ефективна защита на това наследство. Тази
декларация трябва да се основава на оправдана връзка, в частност културна,
историческа или археологическа, със засегнатото подводно културно
наследство.
Опазване на подводното културно наследство в изключителната икономическа
зона и върху континенталния шелф
Член 10
Разрешение за намеса в подводното културно наследство, намиращо се в
изключителната икономическа зона или върху континенталния шелф, може да се
издаде само в съответствие с разпоредбите на настоящия член.
Държавата-страна, в чиято изключителна икономическа зона или върху чийто
континентален шелф се намира подводното културно наследство, може да
забрани или да разреши всяка намеса в това наследство, за да възпрепятства
всяко посегателство върху суверенните й права или върху юрисдикцията й,
както са признати от международното право, включително от Конвенцията на
Обединените нации за морското право.
Когато е направено откритие на подводно културно наследство или е
планирана намеса в подводното културно наследство, в рамките на
изключителната икономическа зона или върху континенталния шелф, на дадена
държава-страна, тази държава-страна:
(а) се допитва до всички останали държави-страни, проявили интерес по реда
на член 9, алинея 5, относно най-добрия начин за защита на подводното
културно наследство;
(б) координира консултациите в качеството си на държава-координатор,
освен ако не декларира изрично, че не желае да стори това, при което
държавите-страни, проявили интерес по реда на член 9, алинея 5, посочват
държава-координатор.
Без да се отменят задълженията на всички държави-страни за защита на
подводното културно наследство посредством взимането на всички подходящи
мерки съгласно международното право, целящи възпрепятстването на всяка
непосредствена опасност за подводното културно наследство, в частност
ограбване, държавата-координатор може да вземе всички подходящи мерки
и/или да даде всички необходими разрешения в съответствие с настоящата
Конвенция, а при нужда – и преди всички консултации, за да се
възпрепятства всяка непосредствена опасност за подводното културно
наследство вследствие човешка дейност или по всякаква друга причина, а
именно вследствие ограбване. При взимането на тези мерки може да бъде
потърсено съдействието на другите държави-страни.
Държавата-координатор:
(а) осъществява защитните мероприятия, договорени с участващите в
консултациите държави, включително държавата-координатор, освен ако
участващите в консултациите държави, включително държавата-координатор, не
се договарят тези мерки да бъдат осъществени от друга държава-страна;
(б) издава всички необходими разрешителни относно така договорените мерки,
в съответствие с правилата, освен ако участващите в консултациите държави,
включително държавата-координатор, не се договарят тези разрешения да
бъдат издадени от друга държава-страна;
(в) може да проведе всякакви предварителни проучвания на подводното
културно наследство и впоследствие да издаде всички необходими разрешения,
като предаде незабавно резултатите от тези проучвания на Генералния
директор, който предоставя тези сведения веднага на разположение на
другите държави-страни.
Координирайки консултациите, приемайки мерките, провеждайки всички
предварителни проучвания и/или издавайки разрешенията по силата на
настоящия член, държавата-координатор действа от името на всички
държави-страни, а не в собствен интерес. Подобно действие не може да бъде
само по себе си продиктувано от домогване до някакво преференциално или
юридическо право, неуредено от международното право, в частност от
Конвенцията на Обединените нации за морското право.
С право на оспорване на разпоредбите на алинеи 2 и 4 от настоящия член,
никаква намеса не може да бъде предприета по държавен плавателен съд или
въздухоплавателно средство без одобрението на държава, под чийто флаг е, и
съдействието на държавата-координатор.
Декларация и уведомление в зоната
Член 11
Всички държави-страни са задължени да защитават подводното културно
наследство в зоната, в съответствие с настоящата Конвенция и с член 149 от
Конвенцията на Обединените нации за морското право. Следователно, когато
гражданин на държава-страна или плавателен съд, плаващ под неин флаг,
открие или планира намеса в подводното културно наследство, намиращо се в
зоната, тази държава-страна изисква гражданинът или капитанът на
плавателния съд да декларират пред нея това откритие или тази намеса.
Държавите-страни уведомяват Генералния директор и Генералния секретар на
Международната агенция за морското дъно за откритията или намесите в
подводното културно наследство, които са им сигнализирани по гореописания
начин.
Генералният директор предава незабавно на разположение на всички
държави-страни сведенията, които са му съобщени по този начин.
Държавата-страна може да извести Генералния директор, че желае да бъде
консултирана относно начина за гарантиране ефективна защита на това
подводно културно наследство. Тази декларация трябва да се основава на
оправдана връзка с това подводно културно наследство, отчитайки най-вече
преференциалните права на държавите за културен, исторически или
археологически произход.
Опазване на подводното културно наследство в зоната
Член 12
Разрешението за намеса в подводното културно наследство, намиращо се в
зоната, може да бъде дадено само в съответствие с разпоредбите на
настоящия член.
Генералният директор приканва всички държави-страни, проявили интерес по
реда на член 11, алинея 4, да се консултират относно най-добрия начин за
защита на подводното културно наследство и да посочат държава-страна,
която ще отговаря за координацията на тези консултации в качеството на
държава-координатор. Генералният директор поканва също така и
Международната агенция за морското дъно за участие в тези консултации.
Всички държави-страни могат да вземат всякакви подходящи мерки в
съответствие с настоящата Конвенция, при нужда – и преди всички
консултации – за да се възпрепятства всяка непосредствена опасност за
подводното културно наследство вследствие човешка дейност или по всякаква
друга причина, а именно вследствие ограбване.
Държавата-координатор:
(а) осъществява защитните мероприятия, договорени с участващите в
консултациите държави, включително държавата-координатор, освен ако
участващите в консултациите държави, включително държавата-координатор, не
се договарят тези мерки да бъдат осъществени от друга държава-страна;
(б) издава всички необходими разрешителни относно така договорените мерки,
в съответствие с настоящата Конвенция, освен ако участващите в
консултациите държави, включително държавата-координатор, не се договарят
тези разрешения да бъдат издадени от друга държава-страна;
Държавата-координатор може да проведе всякакви предварителни проучвания на
подводното културно наследство, да издаде всички необходими разрешения за
тази цел, като предаде незабавно резултатите от тези проучвания на
Генералния директор, който предоставя тези сведения веднага на
разположение на другите държави-страни.
Координирайки консултациите, приемайки мерките, провеждайки всички
предварителни проучвания и/или издавайки разрешенията по силата на
настоящия член, държавата-координатор действа за благото на цялото
човечество, а не в собствен интерес. Специално внимание се обръща на
преференциалните права на държавите за културен, исторически или
археологически произход по отношение на въпросното наследство.
Нито една държава-страна не предприема, нито разрешава намеса по държавен
плавателен съд или въздухоплавателно средство в зоната, без одобрението на
държава, под чийто флаг е.
Суверенен имунитет
Член 13
Военните плавателни съдове и другите правителствени плавателни съдове или
военни въздухоплавателни средства, ползващи се със суверенен имунитет,
действащи за нетърговски цели в обичайния ход на техните курсове и
неучастващи в намеси в подводното културно наследство, не са задължени да
декларират открития на подводно културно наследство по реда на членове 9,
10, 11 и 12 от настоящата Конвенция. При все това, приемайки подходящи
мерки, невредящи нито на курсовете, нито на оперативните възможности на
военните плавателни съдове и другите правителствени плавателни съдове или
военни въздухоплавателни средства, ползващи се със суверенен имунитет,
действащи за нетърговски цели, държавите-страни следят за това, тези
плавателни съдове да са съобразени – в рамките на разумното и възможното –
с разпоредбите на членове 9, 10, 11 и 12 от настоящата Конвенция.
Контрол на влизането в територията, на търговията и на държането
Член 14
Държавите-страни взимат мерки, за да предотвратят влизането на тяхна
територия, търговията и притежаването на подводно културно наследство,
незаконно изнесено и/или прибрано, когато това прибиране нарушава
разпоредбите на настоящата Конвенция.
Неизползване на зони, попадащи в юрисдикцията на държави-страни
Член 15
Държавите-страни взимат мерки за забрана на използването на тяхната
територия, включително морските им пристанища, както и изкуствените
острови, инсталации и конструкции, попадащи под тяхната изключителна
юрисдикция или поставени под техен изключителен контрол, като база за
намеси в подводното културно наследство, несъответстващи на разпоредбите
на настоящата Конвенция.
Мерки, отнасящи се до гражданите и плавателни съдовете
Член 16
Държавите-страни взимат всички подходящи мерки, за да гарантират, че
техните граждани и плавателни съдове, плаващи под техния флаг, ще се
въздържат от намеси в подводното културно наследство по начин,
несъответстващ на настоящата Конвенция.
Санкции
Член 17
Всяка държава-страна налага санкции за всяко нарушение на мерките, които е
взела за целите на осъществяването на настоящата Конвенция.
Приложимите санкции за нарушенията трябва да бъдат достатъчно строги, за
да гарантират спазването на настоящата Конвенция и да обезкуражат
нарушенията, където и да било, като трябва да лишат нарушителите от
изгодите, произтичащи от техните противозаконни деяния.
Държавите-страни си сътрудничат, за да гарантират прилагането на
налаганите санкции по реда на настоящия член.
Изземване и разпореждане с елементите на подводното културно наследство
Член 18
Всяка държава-страна взима мерки по изземване на територията й на елементи
от подводното културно наследство, събрани по начин, несъответстващ с
разпоредбите на настоящата Конвенция.
Всяка държава-страна, извършила изземване на елементи на подводното
културно наследство, прилагайки настоящата Конвенция, ги регистрира,
защитава и взима всички подходящи мерки с цел осигуряване на тяхното
запазване.
Всяка държава-страна, иззела елементи на подводното културно наследство,
прилагайки настоящата Конвенция, уведомява за това Генералния директор и
всяка друга държава с оправдана връзка, в частност културна, историческа
или археологическа, с въпросното подводно културно наследство.
Държавата-страна, иззела елементи на подводното културно наследство, следи
за това, с тях да се разполага в общ интерес, отчитайки задължителните
положения за опазване и изследване, за необходимостта от възстановяване на
разпръснатите колекции, за потребностите на обществеността от достъп до
тях, за излагането им и образованието, както и за интересите на всяка
друга държава с оправдана връзка, в частност културна, историческа или
археологическа, с въпросното подводно културно наследство.
Сътрудничество и споделяне на информация
Член 19
Държавите-страни си сътрудничат и си оказват взаимно съдействие с цел
осигуряване защитата и управлението на подводното културно наследство в
рамките на настоящата Конвенция, а именно и когато това е възможно,
сътрудничейки си в областта на експедициите, разкопките, документирането,
опазването, изследването и оценяването на това наследство.
Доколкото целите на настоящата Конвенция позволяват, всяка държава-страна
се задължава да споделя с другите държави-страни информацията, с която
разполага относно подводното културно наследство, а именно, що се отнася
до откриването на елементи на това наследство, тяхната локализация,
елементите, събрани или прибрани в нарушение на настоящата Конвенция или в
нарушение на други разпоредби на международното право, подходящите научни
методи и техники и развитието на правото, приложимо за това наследство.
Информацията, отнасяща се до откриването или локализацията на елементи на
подводното културно наследство, споделяна между държавите-страни или между
ЮНЕСКО и държавите-страни, остава поверителна и се съобщава само на
компетентните служби на държавите-страни, доколкото това съответства на
националното законодателство, тъй като разпространението й може да
представлява опасност или риск за опазването на въпросните елементи от
това наследство.
Всяка държава-страна взима всички подходящи мерки, включително – когато е
възможно – използвайки съответните международни бази данни, за да
разпространи информацията, с която разполага относно елементите на
подводното културно наследство, събрани или прибрани в нарушение на
настоящата Конвенция или на международното право, от друга страна.
Създаване на отношение в обществеността
Член 20
Всяка държава-страна взима всички подходящи мерки, за да създаде отношение
в обществеността към стойността и интереса, който представлява подводното
културно наследство, както и към значението, което има предвиденото от
настоящата Конвенция опазване.
Обучение в областта на подводната археология
Член 21
Държавите-страни си сътрудничат в областта на разпространението на знания
за подводната археология, както и за техниките на опазване на подводното
културно наследство, и – съобразно договорените условия – за трансфера на
технологии в сферата на това наследство.
Компетентни служби
Член 22
За да следят за правилното осъществяване на настоящата Конвенция,
държавите-страни създават компетентни служби или – при необходимост –
укрепват съществуващите с цел изготвяне, водене и актуализиране на
инвентар на подводното културно наследство и ефикасно осигуряване на
защитата, опазването, оценяването и управлението на подводното културно
наследство, както и на необходимите изследвания и образование.
Държавите-страни съобщават на Генералния директор наименованието и адреса
на компетентните за подводното културно наследство служби.
Конференции на държавите-страни
Член 23
Генералният директор свиква Конференция на държавите-страни през годината
след влизане в сила на настоящата Конвенция, а след това – минимум на
всеки две години. Генералният директор свиква извънредна Конференция на
държавите-страни, ако мнозинството от тях отправят искане за това.
Конференцията на държавите-страни определя собствените си функции и
отговорности.
Конференцията на държавите-страни приема свой вътрешен правилник.
Конференцията на държавите-страни може да образува Научно-технически
консултативен съвет, съставен от експерти, чиито кандидатури се издигат от
държавите-страни, съблюдавайки принципа на равномерно географско
разпределение и препоръчителното постигане на равно представителство на
половете.
Научно-техническият консултативен съвет оказва съдействие при нужда на
Конференцията на държавите-страни по въпроси от научно или техническо
естество, касаещи осъществяването на Правилата.
Техническа работа по изпълнение на Конвенцията
Член 24
Генералният директор извършва техническата работа по изпълнение на
настоящата Конвенция. Техническата работа по изпълнение на настоящата
Конвенция включва:
(а) организацията на определените в член 23, алинея 1 Конференции на
държавите страни;
(б) оказване на необходимата помощ на държавите-страни по изпълнение на
решенията на Конференциите на държавите-страни.
Мирно уреждане на споровете
Член 25
Всеки спор между две или повече държави-страни във връзка с тълкуването
или прилагането на настоящата Конвенция е предмет на преговори, водени в
дух на добронамереност, или на други средства за мирно уреждане по техен
избор.
Ако тези преговори по позволят уреждането на спора в разумен срок, той
може да бъде подложен – при посредничеството на ЮНЕСКО – на общо
споразумение между засегнатите държави-страни.
Ако не се извърши никакво посредничество или ако посредничеството не
доведе до постигане на уреждане, разпоредбите относно уреждането на
споровете, съдържащи се в Част ХV
от Конвенцията на Обединените нации за морското право, се прилагат
mutatis mutandis
към всеки спор между държавите-страни по настоящата Конвенция по повод
тълкуването или прилагането й, независимо от това, дали тези страни са
страни по Конвенцията на Обединените нации за морското право или не.
Всяка процедура, избрана от държава-страна по настоящата Конвенция или по
Конвенцията на Обединените нации за морското право по реда на член 287 от
същата, се прилага за уреждането на споровете съгласно настоящия член,
освен ако тази държава-страна – когато е ратифицирала, приемала,
одобрявала или се е присъединявала към настоящата Конвенция, или в някой
по-късен момент, не е избрала друга процедура по реда на член 287 за
уреждане на споровете, произтичащи от настоящата Конвенция.
Когато ратифицира, приема, одобрява или се присъединява към настоящата
Конвенция, или в някой по-късен момент, държавата-страна по настоящата
Конвенция, която не е страна по Конвенцията на Обединените нации за
морското право, е свободна да избере – с писмена декларация – едно или
повече от средствата, изброени в член 287, алинея 1 от Конвенцията на
Обединените нации за морското право, за уреждане на споровете по настоящия
член. Член 287 се прилага за тази декларация, както и за всеки спор, по
който тази държава е страна и който не е визиран с действаща декларация.
За целите на помиряването и арбитража, в съответствие с Приложения
V
и VІІ
към Конвенцията на Обединените нации за морското право, тази държава е
оправомощена да посочи помирители или арбитри, които подлежат на вписване
в списъците, упоменати в Приложение
V,
член 2 и в Приложение
VІІ,
член 2 за уреждането на споровете, произтичащи от настоящата Конвенция.
Ратификация, приемане, одобряване или присъединяване
Член 26
Настоящата Конвенция подлежи на ратификация, приемане или одобряване от
държавите-членки на ЮНЕСКО.
Към настоящата Конвенция подлежат на присъединяване:
(а) държавите-нечленки на ЮНЕСКО, но членки на Организацията на
обединените нации или членки на специализирана институция в системата на
Обединените нации, или на Международната агенция за атомната енергия,
както и държави-страни по Статута на Международния съд, а и всички други
държави, поканени да се присъединят от Генералната конференция на ЮНЕСКО;
(б) териториите, ползващи се с пълна вътрешна автономия, призната като
такава от Организацията на обединените нации, но които не са постигнали
пълна независимост в съответствие с Резолюция 1514 (ХV)
на Общото събрание и които са компетентни по материите, разглеждани от
настоящата Конвенция, включително компетентни да сключват международни
договори по тези въпроси.
Ратификационните грамоти или документите за приемане, одобрение или
присъединяване се депозират при Генералния директор.
Влизане в сила
Член 27
Настоящата Конвенция влиза в сила три месеца след датата на депозиране на
двадесетия документ, визиран в член 26, но единствено по отношение на
двадесетте държави или територии, депозирали по този начин документите си.
Тя влиза в сила за всяка друга държава или територия три месеца след
датата на депозиране на нейния документ.
Декларация
относно континенталните води
Член 28
В момента, в който ратифицира, приема, одобрява или се присъединява към
настоящата Конвенция, или в някой по-късен момент, всяка държава-страна
може да декларира, че Правилата се прилагат към континенталните й води,
които нямат морски характер.
Граница на географското приложно поле
Член 29
В момента, в който ратифицира, приема, одобрява или се присъединява към
настоящата Конвенция, държавата или територията може – с писмена
декларация до депозитара – да положи, че настоящата Конвенция не е
приложима към определени части от територията й, от вътрешните й води, от
водите около архипелазите й или от акваторията й, като изложи причините за
тази декларация в същата. Доколкото е възможно и в най-кратки срокове,
държавата полага усилия да обедини условията, при които настоящата
Конвенция ще се прилага за специфицирани в декларацията зони; след като
това се осъществи, тя ще оттегли декларацията си изцяло или частично.
Резерви
Член 30
С изключение на член 29, по отношение на настоящата Конвенция не може да
се формулира никаква резерва.
Изменения
Член 31
Всяка държава-страна може – с писмено известие, отправено до Генералния
директор – да предложи изменения на настоящата Конвенция. Генералният
директор предава това известие на всички държави-страни. Ако, в
шестмесечен срок, считано от датата на предаване на известието, поне
половината от държавите-страни излъчи благоприятен отговор по това искане,
Генералният директор представя това предложение на следващата Конференция
на държавите-страни за обсъждане и евентуално приемане.
Измененията се приемат с мнозинство от две трети от представените и
гласували държави-страни.
След като са приети, измененията на настоящата Конвенция се представят на
държавите-страни за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване.
За държавите-страни, които са ги ратифицирали, приели, одобрили или са се
присъединили към тях, измененията на настоящата Конвенция влизат в сила
три месеца след депозирането на документите, упоменати в алинея 3 от
настоящия член, от две трети от държавите-страни. След това, за всяка
държава или територия, която ратифицира, приеме, одобри или се присъедини
към изменението, това изменение влиза в сила три месеца след датата на
депозирането от страната на нейната ратификационна грамота или документа
за приемане, одобряване или присъединяване.
Държава или територия, която стане страна по настоящата Конвенция след
влизането в сила на изменението съгласно алинея 4 от настоящия член, се
приема – ако не изрази различно намерение – за:
(а) страна по настоящата Конвенция, изменена по този начин; и
(б) страна по настоящата Конвенция, неизменена – спрямо всички
държави-страни, които не са обвързани от това изменение.
Денонсиране
Член 32
Държавата-страна може да денонсира настоящата Конвенция с писмено
уведомление до Генералния директор.
Денонсирането влиза в сила дванадесет месеца след датата на получаване на
уведомлението, освен ако в него не се предвижда по-късна дата.
Денонсирането по никакъв начин не засяга задължението на всяка
държава-страна за изпълнение на всичките й задължения, упоменати в
настоящата Конвенция, на която тя би се подчинявала по силата на
международното право, независимо от последната.
Правилата
Член 33
Правилата, приложени към настоящата Конвенция, са неразделна част от
същата и – освен при изрична противна разпоредба – позоваването на
настоящата Конвенция препраща и към Правилата.
Регистрация в Организацията на обединените нации
Член 34
В съответствие с член 102 от Хартата на Обединените нации, настоящата
Конвенция подлежи на регистриране в Секретариата на Организацията на
обединените нации по искане от страна на Генералния директор.
Меродавни текстове
Член 35
Настоящата Конвенция е изготвена на английски, арабски, китайски,
испански, френски и руски език, като текстовете и на шестте езика са
меродавни. |
