|
ДИРЕКТИВА (93/7/ЕИО) НА СЪВЕТА
за връщането на предмети с културна стойност,
които са
незаконноизнесени от територията на държава-членка
Приета на 15
март 1993 г.
СЪВЕТЪТ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
Като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа
общност и в частност член 100а,
Като взе предвид предложението на Комисията (ОВ, бр. С 53, 28.02.1992 г.,
стр. 11 и ОВ, бр. С 172, 08.07.1992 г., стр. 7.),
В сътрудничество с Европейския парламент (ОВ, бр. С 176, 13.07.1992 г.,
стр. 129 и ОВ, бр. С 72, 15.03.1993 г.),
Като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (ОВ, бр.
С 223, 31.08.1992 г., стр. 10.),
Като има предвид, че член 8а от Договора предвижда изграждането не
по-късно от 1 януари 1993 г. на Вътрешния пазар, който да обхваща
територия без вътрешни граници, в която съгласно разпоредбите на Договора
да се гарантира свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали;
Като има предвид, че при условията и в границите, предвидени в член 36 от
Договора след 1992 г. държавите-членки ще си запазят правото да определят
собственото си национално богатство и да предприемат необходимите мерки за
неговото опазване в тази територия без вътрешни граници;
Като има предвид, че поради това следва да се въведат разпоредби, които да
позволяват на държавите-членки да гарантират връщането на тяхна територия
на предмети с културна стойност, класифицирани като национално богатство
по смисъла на споменатия член 36, които са били изнесени от територията им
в нарушение на гореспоменатите вътрешно - правни разпоредби или на
Регламент на Съвета (ЕИО) № 3911/92 от 9 декември 1992 г. за износа на
културни ценности (ОВ, бр.
L
395, 31.12.1992 г., стр. 1.);
Като има предвид, че с оглед улесняване на сътрудничеството във връзка с
връщането, обхватът на разпоредбите следва да се ограничава до предмети,
които спадат към общите категории предмети с културна стойност; като има
предвид, че вследствие на това приложението към настоящата Директива няма
за цел да определя предметите, които се категоризират като “национално
богатство” по смисъла на споменатия член 36, а само да категоризира
предметите, които могат да се класифицират като такива, и които съответно
могат да бъдат предмет на въведената с настоящата Директива процедура за
връщане;
Като има предвид, че предмети с културна стойност, които са класифицирани
като национално богатство и съставляват неразделна част от обществени
колекции или инвентари на църковни институции, но не попадат в тези общи
категории, също следва да бъдат включени в приложното поле на настоящата
Директива;
Като има предвид, че между държавите - членки следва да се установи
административно сътрудничество по отношение на националното им богатство,
в тясна връзка със сътрудничеството им в областта на кражбите на
произведения на изкуството, което по-специално да включва регистрирането,
съвместно с Интерпол и други компетентни органи, които издават подобни
списъци, на изгубени, откраднати или незаконно изнесени предмети с
културна стойност, съставляващи част от националното им богатство и
колекции;
Като има
предвид, че въведената с настоящата Директива процедура представлява първа
стъпка към изграждането на сътрудничество между държавите-членки в тази
област в контекста на Вътрешния пазар; като има предвид, че целта е да се
постигне взаимно признаване на съответните национални законодателства;
като има предвид, че с оглед на това следва да се предвиди Комисията да се
подпомага от консултативен комитет;
Като има предвид, че заедно с настоящата Директива, Регламент (ЕИО) №
3911/92 въвежда Общностна система за опазване на предмети с културна
стойност;
Като има предвид, че датата, до която държавите-членки трябва да започнат
да спазват настоящата Директива трябва да е възможно най-близка до датата
на влизане в сила на споменатия Регламент; като има предвид, че с оглед на
естеството на правните им системи и обхвата на необходимите законодателни
промени за прилагането на настоящата Директива, при някои държави-членки
ще е необходим по-дълъг период,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА
ДИРЕКТИВА:
Член 1
По смисъла на настоящата Директива:
“Предмет
с културна стойност” означава предмет, който:
- преди или след незаконното му изнасяне от територията на държава -
членка, е класифициран като “национално
богатство с художествена, историческа или архитектурна стойност”;
- спада към една от изброените в приложението категории или не спада към
никоя от тези категории, но съставлява неразделна част от:
- обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви или
библиотеки.
По смисъла на настоящата Директива “обществени
колекции” означава колекции, които са собственост на държава-членка, на
орган на местна или регионална власт в държавите - членки или на
институция, намираща се на територията на държава-членка, която е
определена като обществена съгласно законодателството на тази
държава-членка и е собственост на или в значителна степен се финансира от
тази държава - членка или от орган на местната или регионална власт;
Инвентарите на църковни институции.
“Незаконно
изнесени от територията на държава - членка” означава:
изнесени от територията на държава - членка в нарушение на нейните правила
за опазване на националното богатство или в нарушение на Регламент (ЕИО) №
3911/92;
не са върнати след края на срок за законно временно изнасяне или в
нарушение на друго условие, уреждащо такова временно изнасяне.
“Отправяща
искане държава-членка” означава държавата-членка, от чиято територия е бил
незаконно изнесен предметът с културна стойност.
“Държава-членка,
до която е отправено искане” означава държавата-членка, на чиято територия
се намира незаконно изнесения от територията на друга държава-членка
предмет с културна стойност.
“Връщане”
означава физическото връщане на предмета с културна стойност на
територията на отправилата искане държава-членка.
“Владелец”
означава лицето, което упражнява фактическа власт върху предмета с
културна стойност за своя собствена сметка.
“Държател”
означава лицето, което упражнява фактическа власт върху предмета с
културна стойност за сметка на трети лица.
Член 2
Незаконно изнесените от територията на държава-членка предмети с културна
стойност подлежат на връщане по реда и при обстоятелствата, предвидени в
настоящата Директива.
Член 3
Всяка държава-членка определя един или повече централни органи да
изпълняват задачите, предвидени в настоящата Директива.
Държавите членки информират Комисията за всички определени от тях
централни органи в съответствие с разпоредбите на настоящия член.
Комисията публикува списък на тези централни органи, както и всички
свързани с тях промени в серия “С”
на „Официален
вестник на Европейските общности”.
Член 4
Централните органи на държавите-членки си сътрудничат и насърчават
консултациите между компетентните национални органи на държавите-членки.
Последните са по-конкретно длъжни:
1. По молба от отправящата искане държава-членка да издирват незаконно
изнесения от нейната територия предмет с културна стойност, като установят
владелеца и/или държателя. Молбата трябва да съдържа цялата необходима
информация за улесняване на издирването, като специално се посочи
действителното или предполагаемо местонахождение на предмета;
2. Да уведомят заинтересованите държави-членки при откриване на
собствената им територия на предмет с културна стойност, за който има
основания да се смята, че е незаконно изнесен от територията на друга
държава-членка;
3. Да предоставят възможност на компетентните органи на отправилата искане
държава-членка да проверят, дали въпросният предмет е предмет с културна
стойност при условие, че проверката се извършва в срок от 2 месеца от
предвиденото в параграф 2 уведомление. Ако не се извърши проверка в
предвидения срок, разпоредбите на параграф 4 и 5 не се прилагат;
4. В сътрудничество със заинтересованите държави-членки да предприемат
всички необходими мерки за физическото запазване на предмета с културна
стойност;
5. Чрез необходимите междинни мерки, да предотвратяват всякакви действия
за създаване на пречки при осъществяването на процедурата за връщане;
6. Да действат като посредник между владелеца и/или държателя и
отправилата искане държава-членка във връзка с връщането. За целта
компетентните органи на държавата-членка, до която е отправено искане
могат, без да се нарушават разпоредбите на член 5 да съдействат за
прилагането на арбитражна процедура в съответствие с националното
законодателство на държавата-членка, до която е отправено искане и при
условие, че отправилата искане държава-членка и владелецът и/или
държателят представят изрично съгласие за това.
Член 5
Отправящата искане държава-членка може да образува пред компетентния съд
на държавата-членка, до която е отправено искането съдебно производство
срещу владелеца или, при невъзможност за това, срещу държателя с цел
осигуряване на връщането на предмет с културна стойност, който е бил
незаконно изнесен от нейната територия.
Производство може да се образува само, ако документът за образуването му
се придружава от:
документ, описващ предмета, за който се отнася искането, и в който се
посочва, че въпросният предмет е с културна стойност;
декларация от компетентните органи на отправящата искане държава-членка,
че предметът с културна стойност е бил незаконно изнесен от нейната
територия.
Член 6
Централният орган на отправящата искане държава-членка незабавно информира
централния орган на държавата-членка, до която е отправено искане за
образуването на производство с цел гарантиране връщането на въпросния
предмет.
Централният орган на държавата-членка, до която е отправено искане
незабавно информира централните органи на другите държави-членки.
Член 7
1. Държавите-членки предвиждат в законодателството си, че предвиденото в
настоящата директива производство за връщане не може да се образува след
изтичането на повече от една година от момента на узнаване от отправящата
искане държава-членка на местонахождението на предмета с културна стойност
и на самоличността на неговия владелец и/или държател.
Във всички случаи, такова производство не може да се образува след
изтичането на повече от 30 години от незаконното изнасяне на предмета от
територията на отправящата искане държава-членка. Въпреки това, в случай
на посочените в член 1, параграф 1 обекти, съставляващи част от обществена
колекция и църковни предмети в държавите-членки, в които те са обект на
специална защита съгласно националното законодателство, производството за
връщане има срок от 75 години, освен в държави-членки, където
производствата не подлежат на ограничителен срок или при наличие на
двустранни споразумения между държави-членки, в които се предвижда срок
повече от 75 години.
2. Недопустимо е образуването на производство за връщане, ако изнасянето
от националната територия на отправящата искане държава-членка вече не е
незаконно към момента на образуване на производството.
Член 8
Ако в член 7 и 13 не е предвидено друго, компетентният съд постановява
връщането на въпросния предмет с културна стойност, когато установи, че
той представлява предмет с културна стойност по смисъла на член 1,
параграф 1, и че е бил незаконно изнесен от национална територия.
Член 9
Когато се постанови връщане на предмета, компетентните съдилища на
държавите, до които е отправено искане присъждат на владелеца справедливо
по преценка на съда обезщетение в зависимост от обстоятелствата по случая
при условие, че са удовлетворени от доказателствата, че владелецът е
положил надлежна грижа и внимание при придобиването на предмета.
Тежестта на доказване се регламентира от законодателството на
държавата-членка, до която е отправено искане.
В случай на дарение или наследяване, владелецът не се намира в
по-благоприятно положение спрямо лицето, от което е придобил по този начин
предмета.
Отправилата искане държава-членка заплаща това обезщетение след връщането
на предмета.
Член 10
Разноските по изпълнение на решение за връщане на предмет с културна
стойност са за сметка на отправилата искане държава-членка. Същото важи и
за разноските за мерките, предвидени в член 4, параграф 4.
Член 11
Заплащането на справедливо обезщетение и разноските, посочени съответно в
член 9 и 10, се извършва без да се накърнява правото на отправилата искане
държава-членка да заведе дело за възстановяване на тези суми от лицата,
които са отговорни за незаконното изнасяне на предмета с културна стойност
от нейната територия.
Член 12
Собствеността върху върнатия предмет с културна стойност се урежда от
законодателството на отправилата искане държава-членка.
Член 13
Настоящата Директива се прилага само за предмети с културна стойност,
които са незаконно изнесени от територията на държава-членка на или след 1
януари 1993 г.
Член 14
1. Всяка държава-членка може да разширява обхвата на задълженията си за
връщане на предмети с културна стойност като включва и други категории
предмети, освен изброените в Приложението.
2. Всяка държава-членка може да прилага предвидените в настоящата
Директива разпоредби и по отношение на искания за връщане на предмети с
културна стойност, които са незаконно изнесени от територията на други
държави-членки преди 1 януари 1993 г.
Член 15
Настоящата Директива не е пречка за образуване на граждански или
наказателни производства в съответствие с националните законодателства на
държавите-членки, от отправилата искане държава-членка и/или от
собственика на откраднат предмет с културна стойност.
Член 16
1. На всеки три години (за първи път през февруари 1996 г.)
държавите-членки изпращат доклад за прилагането на настоящата Директива.
2. Всяко тримесечие Комисията изпраща на Европейския парламент, на Съвета
и на Икономическия и социален комитет доклад, в който се прави преглед на
прилагането на настоящата Директива.
3. След тригодишно прилагане на настоящата Директива, Съветът преразглежда
нейната ефективност и по предложение на Комисията внася всички необходими
промени.
4. Във всички случаи на всеки три години по предложение на Комисията,
Съветът разглежда и при необходимост актуализира посочените в приложението
суми въз основа на икономическите и валутни показатели в Общността.
Член 17
Комисията се подпомага от Комитета, създаден съгласно член 8 от Регламент
(ЕИО) № 3911/92.
Комитетът разглежда всички възникнали въпроси в резултат на прилагането на
приложението към настоящата Директива, които могат да се поставят за
разглеждане от председателя по негова инициатива или по искане на
представител на държава-членка.
Член 18
Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконови и административни
разпоредби, които са необходими за спазване на настоящата Директива в срок
от девет месеца от приемането й, с изключение на Кралство Белгия,
Федерална република Германия и Кралство Холандия, които трябва да спазват
разпоредбите на настоящата Директива най-късно дванадесет месеца след
датата на приемането й. Те следва незабавно да информират за това
Комисията.
Когато държавите-членки приемат такива разпоредби, последните съдържат
позоваване на настоящата Директива или то се извършва при официалното им
обнародване. Условията и редът на позоваване се определят от
държавите-членки.
Член 19
Настоящата Директива е адресирана до държавите-членки.
Съставено в
Брюксел на 15 март 1993 г.
За Съвета:
Председател,
М. ЖЕЛВЕД
ПРИЛОЖЕНИЕ
Категории по
член 1, параграф 1, второ тире, към които трябва да спадат предметите,
класифицирани като “национално
богатство” по смисъла на член 36 от Договора, за да подлежат на връщане
съгласно настоящата Директива:
А.1. Археологически предмети на повече от 100 години, които са резултат
от:
наземни или подводни разкопки или находки,
археологически обекти,
археологически колекции.
2. Елементи,
съставляващи неразделна част от разчленени художествени, исторически или
религиозни паметници на повече от 100 години.
3. Рисунки и
картини, които изцяло са рисувани на ръка, независимо от носителя и
материала (които са на повече от 50 години и не принадлежат на създателите
им).
4. Мозайки,
извън тези от категория 1 или 2 и скици, които изцяло са изработени на
ръка, независимо от носителя и материала (които са на повече от 50 години
и не принадлежат на създателите им).
5. Оригинални
гравюри, отпечатъци, сериграфии и литографии със съответните им плочи и
оригинални плакати (които са на повече от 50 години и не принадлежат на
създателите им).
6. Оригинални
скулптури или статуи и копия, изработени по същата технология, както
оригинала (които са на повече от 50 години и не принадлежат на създателите
им), извън изброените в категория 1.
7. Фотографии,
филми и техни негативи (които са на повече от 50 години и не принадлежат
на създателите им).
8. Старопечатни
книги и ръкописи, включително карти и музикални партитури, самостоятелно
или в колекции (които са на повече от 50 години и не принадлежат на
създателите им).
9. Книги на
повече от 100 години, самостоятелно или в колекции.
10. Печатни
карти на повече от 200 години.
11. Архиви и
всякакви техни елементи от всякакъв и на всякакъв носител, съдържащи
елементи на повече от 50 години.
12. (а) Колекции
и експонати от зоологически, ботанически, минералогически или анатомически
колекции;
(б) Колекции,
представляващи исторически, палеонтологически, етнографски или
нумизматичен интерес.
Съгласно определението на Съда на Европейските общности в решението му по
дело 252/84: “Колекционерски
произведения по смисъла на позиция № 99.05 от Общата митническа тарифа са
предмети, които притежават необходимите характеристики, за да бъдат
включени в колекция, тоест предмети, които са относително редки,
обикновено не се ползват за първоначалното им предназначение, обект са на
специални сделки извън обичайната търговия с подобни стандартни предмети и
притежават значителна стойност.”
13. Транспортни
средства на повече от 75 години.
14. Всякакви
други антични предмети на повече от 50 години, които не са включени в
категории от А1 до А13.
Предметите с
културна стойност от категории А1 до А14 попадат в приложното поле на
настоящата Директива при условие, че ако стойността им съответства на или
надвишава финансовите прагове по точка Б.
Б. Финансови
прагове, които са приложими за някои от категориите по точка А (в екю)
СТОЙНОСТ: 0
(нула)
1 (археологически предмети)
2 (разчленени паметници)
8 (старопечатни книги и ръкописи)
11 (архиви)
15000
4 (мозайки и скици)
5 (гравюри)
7 (фотографии)
10 (печатни карти)
50000
6 (статуи)
9 (книги)
12 (колекции)
13 (транспортни средства)
14 (всички други предмети)
150000
3 (картини)
Оценката за
това, дали са спазени или не условията за финансова стойност, трябва да се
извършва при отправяне на искането за връщане. Финансовата стойност е
стойността на предмета в държавата-членка, към която е отправено искането.
Датата за
превръщане на изразените в приложението стойности в екю в национални
валути е 1 януари 1993 година. |
