ЧЕТИРИСТОТИН И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 30 юли 2008 г.
Открито в 9,03 ч.

30.07.2008

/извадка/ *

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Юнал Лютфи и Петър Берон
Секретари: Нина Чилова и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми народни представители, предстои ни да приемем Програмата за работата на Народното събрание за днес, 30 юли, и за утре, 31 юли.
Има, разбира се, редица предложения за тази програма. Ще ви прочета основното предложение, по което на Председaтелския съвет стигнахме до единодушие:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца.
2. Проект за решение за даване на съгласие за сключване на Споразумение за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество за Проект „Изграждане на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас”.
3. Законопроект за ратифициране на Договора за продажба на два броя фрегати клас Е-71 „ВИЛИНГЕН” и минен ловец клас „ФЛАУЕР” между Република България и Кралство Белгия.
4. Проект за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2007 г.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката.
В програмата, която ви е раздадена, на Председaтелския съвет решихме да ви предложим следното: отделно да гласуваме дали да се включи първо четене на Законопроекта за културното наследство и отделно да гласуваме, залата да реши, дали в тази програма за днес и утре да се включи и второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
Моля, гласувайте прочетените от мен точки за седмичната програма, които са осем.
Гласували 204 народни представители: за 190, против 8, въздържали се 6.
Това предложение се приема.
Сега, уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението да се включи като т. 9 или съответната точка, залата ще реши, първо четене на Законопроекта за културното наследство с вносител Нина Чилова и група народни представители.
Гласувайте да се включи или да не се включи за тази седмица.
Гласували 187 народни представители: за 154, против 28, въздържали се 5.
Предложението се приема. С други думи, първо четене на Законопроекта за културното наследство с вносител Нина Чилова и група народни представители се включва в седмичната ни програма.
Поставям също на гласуване дали да се включи в седмичната ни програма второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 97, против 31, въздържали се 58.
Това гласуване показва, че включваме в седмичната програма второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча.

.. ... ... *

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН (звъни): Уважаеми колеги, започваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО.
Има думата госпожа Чилова да представи доклада на Комисията по култура относно първо четене на Законопроекта за културното наследство.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа,

„ДОКЛАД
относно Законопроект за културното наследство, № 854-01-84, внесен от народния представител Нина Чилова и група народни представители

На свое редовно заседание, проведено на 16 юли 2008 г., Комисията по културата разгледа и обсъди Законопроект за културното наследство, внесен от народния представител Нина Стефанова Чилова и група народни представители.
На заседанието на Комисията присъстваха министърът на културата проф. Стефан Данаилов и други представители на Министерството на културата, заместник–министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев, изпълняващият длъжността директор на Националния археологически институт с музей при БАН проф. Маргарита Ваклинова, проф. Васил Николов, проф. Николай Овчаров; директорът на дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите Владимир Петров, директорът на дирекция „Организационно развитие на административните структури” в Министерството на държавната администрация и административната реформа, доц. Екатерина Матеева и д-р Калин Димитров от Софийския университет „Свети Климент Охридски”, проф. Веселина Инкова от Националната художествена академия, докторът по нумизматика госпожа Валентина Григорова–Генчева, както и представители на Асоциацията на реставраторите в България, на Българската музейна камара, на Камарата на архитектите.
От страна на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Чилова.
Като стъпва на националната законодателна традиция, законопроектът за културното наследство регламентира по съвременен начин правоотношения, свързани с използване, съхраняване и опазване на културното наследство. Проектът транспонира в българската правна среда европейските директиви, модели и политики за културните ценности.
Основна цел на законопроекта е да създаде условия за опазване, защита и устойчиво развитие на културното наследство и да гарантира равен достъп на гражданите до културните ценности при спазване на следните принципи:
- равнопоставеност на различните видове културно наследство при осъществяване на защита, като националното културно наследство е обект на особена правна закрила;
- децентрализация на управлението и финансирането на дейностите по опазване на културното наследство;
- публичност и прозрачност при управление на дейностите по опазване на културното наследство.
Законопроектът кодифицира материята в областта на културното наследство, което включва нематериалното и материалното, недвижимото и движимото.
Законопроектът визира стройна Национална система за опазване на културното наследство, като органи за управление и контрол са Министерският съвет, министърът на културата и Инспекторат към Министерството на културата, Националният институт за паметниците на културата (НИПК), общинските съвети и кметове, културните организации – музеи. Тези органи и организации осъществяват дейността си в сътрудничество с Българската академия на науките, с висшите училища, с творчески съюзи, с професионални сдружения и с други обществени организации, свързани с тази дейност.
Нормите на проекта дефинират нематериалното културно наследство, създава се и Национален съвет за нематериално културно наследство към министъра на културата.
В законопроекта са предвидени детайлно дейностите по опазване на двата вида културно наследство – недвижимо и движимо. Въвеждат се критерии, въз основа на които се извършва класификация и категоризация на движимите и недвижими културни ценности.
Глава десета е посветена на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство, като подробно е уредена процедурата по идентифициране, деклариране и регистриране на културните ценности. Посочени са органите, които предоставят статут на недвижима културна ценност, техните актове се вписват в национален регистър, който се води от НИПК.
Детайлно са регламентирани правата и задълженията на собствениците и ползвателите на недвижими културни ценности.
Проектът предвижда териториално-устройствена защита на недвижимото културно наследство, която обхваща режими по опазване, устройствени схеми, планове за управление и финансиране на конкретни дейности. Въвеждат се и съвременни добри практики за стопанисване на недвижимото културно наследство чрез концесия, като изрично са посочени предвидените изключения. Условие за предоставяне на концесия на недвижими културни ценности – държавна и общинска собственост, е стриктното спазване на режимите за опазването им. Органите за предоставяне на концесията са министърът на културата, съответно кметът на общината.
Глава единадесета от законопроекта визира опазването на движимото културно наследство. Опазването се осъществява чрез издирване, идентификация и регистрация, като идентификацията се извършва от държавните и регионалните общински музеи. Когато културната ценност представлява национално богатство, статутът й се предоставя от министъра на културата. Създава се регистър на движимите културни ценности към министъра на културата, както и се предвижда издаване на паспорт с идентификационни данни за всички движими културни ценности - национално богатство.
В правни норми са дефинирани понятията „колекция” и „колекционер”, като са посочени правата и задълженията на собствениците и на ползвателите на движими културни ценности.
Въвеждането на ясни правила за извършване на сделки и търговска дейност с движими културни ценности са съвременни разпоредби в законопроекта и следват добрите европейски практики. Предоставя се възможност за извършване на сделки с движими културни ценности, само ако същите са идентифицирани и регистрирани. За сделки с културни ценности – национално богатство, е необходимо да се уведоми министъра на културата, който може да упражни правото на първи купувач. Дава се възможност и на музеите да извършват сделки с културни ценности, но само от обменния си фонд и след разрешение на министъра на културата. Търговска дейност с културни ценности могат да извършват и лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите, а търг (аукцион) може да извършват само лица, регистрирани като акционерно дружество и получили разрешение от министъра на културата. Изискванията за провеждане на търг са подробно регламентирани и при неспазването им е предвидена административно - наказателна отговорност.
Законопроектът е хармонизиран с европейското право относно износ и временен износ на движими културни ценности от територията на страната. Те се извършват с разрешение или сертификат за износ и в съответствие с изискванията на Регламент 3911/1992 относно износа на културни ценности. Законопроектът подробно транспонира и изискванията на Директива 93/7/ЕИО относно връщането на незаконно изнесени движими културни ценности – национално богатство от територията на страната, които са открити на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, като централен орган е министърът на културата.
Правни норми регламентират специално археологическото културно наследство. Археологическите обекти – движими и недвижими, са обявени за публична държавна собственост. Те се издирват и изучават като културни ценности чрез теренни проучвания, които се извършват с разрешение на министъра на културата, въз основа на експертно становище на Съвет за теренни проучвания. Законопроектът урежда и консервацията и реставрацията на движими и недвижими културни ценности, като тези дейности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в публичен регистър, който се води в Министерството на културата. Предвидени са и разпоредби относно възпроизвеждането и разпространението на културните ценности, както и за представянето и документирането на културното наследство. Законопроектът съдържа административнонаказателни разпоредби, в допълнителни разпоредби се дефинират понятия, които се използват.
В Преходните и заключителните разпоредби изрична разпоредба визира задължение за лицата, които упражняват фактическа власт върху движими археологически ценности, да поискат тяхната идентификация и регистрация по реда на закона в 3–месечен срок от влизането му в сила. Ако не бъде поискана идентификация в този срок, движимите ценности се изземват със заповед на министъра на културата въз основа на мотивирано предложение на МВР, Прокуратурата или съда. При установяване правото на собственост върху движими археологически културни ценности - национално богатство, фактическата власт, върху която е била придобита до влизане в сила на този закон, не се допуска позоваване на изтекла придобивна давност. Лицата, които в този 3–месечен срок са поискали идентификация и регистрация, но не са представили документ, удостоверяващ вещните им права върху движимите културни ценности - национално богатство, се считат за техни държатели и министърът на културата издава на тези лица удостоверение за установяване на това обстоятелство.
В хода на разглеждането на законопроекта бяха поставени въпроси и направени предложения от някои народни представители и експерти, като беше изразена готовност и позиция за усъвършенстване на някои разпоредби между първо и второ гласуване.
След проведеното обсъждане на законопроекта в Комисията по култура се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” 9 народни представители, „против” 2, „въздържал се” 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за културното наследство № 854-01-84, внесен от народния представител Нина Чилова и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Чилова.
Добре дошъл на министъра на културата проф. Стефан Данаилов!
Заповядайте, господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на културата подкрепя идеята за внасяне на нов Закон за културното наследство като актуален отговор на европейските политики и практики в областта на опазването на културното наследство в условията на глобализиращия се свят. Културното наследство е мощно средство за комуникация, формиране на чувство за европейска принадлежност и запазване на националната идентичност в европейското и световното културно многообразие.
Министерството на културата изразява принципно съгласие с предложения проект и готовност за задълбочено обсъждане на този очакван нормативен документ. Този проект е не само отражение на правилното развитие на управленските практики в България по отношение опазване на културното ни богатство, но той е и доказателство за стремежа на нашата страна да се интегрира в европейското пространство чрез активно хармонизиране на законодателството й.
Важни моменти в предложения законопроект са въвеждането на принципите на равнопоставеност на държавната, общинската и частната собственост, както и равнопоставеността по отношение на отговорността и публичността при управлението, стопанисването и защитата на културното наследство.
Идеята за създаване на действащ инспекторат за ефективно прилагане на Закона за културното наследство е предложение в правилна посока.
За първи път в закона се предлага начин за разходване на собствените приходи на музеите, което ще стимулира инициативата на техните ръководства за по-добър мениджмънт.
Създаването на Национален съвет за нематериално културно наследство към Министерството на културата ще допринесе за систематизирана и задълбочена работа по изграждане на дългосрочни политики за развитие на културните процеси у нас.
Със законопроекта е въведена и териториално-устройствена защита на недвижимото наследство, както и съвременните практики за стопанисване на недвижимо културно наследство чрез концесия, въвеждане на ясни законови правила за извършване на сделки от търговска дейност с движими и културни ценности, което попълва една отдавна съществуваща празнота в правната ни сфера, и ред други.
Отчитайки факта, че законопроектът се разглежда на първо гласуване и се обсъжда по принцип и в цялост, ние сме подготвили в нашето становище доста предложения за поправки и допълнения към определени текстове на законопроекта, които при второ гласуване биха били от съществено значение за подобряването му. Аз няма да ви отнемам времето да чета отделните предложения, ние сме ги предоставили по време на обсъждането на законопроекта в Комисията по културата. Това, което бих искал да кажа, е, че когато е започвано създаването на такъв законопроект, винаги е имало много спорове. Има няколко неуспешни опита в предишни народни събрания, включително и в Тридесет и деветото Народно събрание.
Това, което предложиха колегите от Комисията по културата - държа да съобщя - действително има много качества, решава много проблеми. Разбира се, има доста правни точки, които съм убеден, че ще бъдат взети под внимание между първо и второ четене за някои спорни текстове, които предизвикаха и доста притеснения в досегашните обсъждания. Надявам се, че срокът, който ще приемете, ще бъде най-дългият възможен, за да бъдат добре обмислени предложенията и да бъдат включени в законопроекта. Убеден съм, че Комисията по културата ще приеме и ще обсъди всички предложения, които ще постъпят и от народните представители. Мисля, че е важно Четиридесетото Народно събрание да приеме нов Закон за паметниците на културата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата народният представител Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Без съмнение културното наследство е и трябва да бъде постоянен приоритет на държавата ни. Ето защо и в духовно, и в социално, и в икономическо отношение предлаганият Законопроект за културното наследство има изключително значение, бих казал, знаково значение както за самите нас, така и за европейските ни партньори.
Работата по този законопроект бе доста сложен и труден процес. Няма да се спирам на него, само ще припомня, че трябваше да се преодолеят добре защитавани противоположни мнения дори и сред изтъкнатите ни експерти. Не бе лесна работата и по синхронизирането с общите европейски правила за опазване на културното наследство, съобразяването с препоръките на европейските експерти към нашите специфични условия и особености.
Само през последните петнадесет години на преход е имало около десет законопроекта, които са внесени в Народното събрание, и нито един не е успял да придобие правна сила.
Как се отнасяме към културното наследство е вид измерение за израстването ни - както на обществото, така и на отделния човек. Съвременните европейски виждания, отразени в редица документи, ни предлагат нов поглед, нови представи за културното наследство, нов подход към него. От една страна, то ни носи незаменими знаци и послания на духа и историята на минали поколения, които ние сме длъжни да съхраним и предадем по-нататък, а от друга страна – наследството се разглежда и като стимул за социално и икономическо развитие, което не само трябва да се опази, но и да се използва по възможно най-рационален начин.
Наследството все повече се превръща в един от измерителите за качеството на живот. То се разглежда вече като цялостна културна среда, обхващаща нематериални и материални ценности. Дейността по опазването се схваща като колективен обществен процес. Културното наследство спомага за създаването на социална, духовна и пространствена среда, която притежава идентичност и памет, един своеобразен контрапункт за съхранение на националната стратегия в естествено присъединяване към европейските структури и глобализиращия се свят.
В това направление, в този дух е и философията на законопроекта. Проектът ясно изразява политиката, която цели да се провежда – идентификация на всички културни ценности, всеобхватни мерки и правила за физическото съхраняване на наследството като ценност, изключително застрашена, нямаща алтернатива за своето съществуване, използване на наследството за нуждите на съвременния живот без рискове за неговата културна стойност.
Проектът, съобразявайки се с общите европейски правила, точно определя правилата и задълженията на държавните органи, местното самоуправление, организациите и гражданите в процеса на опазване на културното наследство.
Къде е силата на този закон? Ето само най-важните моменти, тъй като в мотивите подробно и ясно е аргументирана неговата същност и уредба.
Важен момент в проектозакона е децентрализацията на дейността по опазването, като своеобразни партньори се явяват централните и местните власти, културните организации, частният сектор и т.н. Създават се условия за координация между участниците в различните дейности – археологически проучвания, консервация, териториално устройство, урбанизъм и прочие. Не може да не се подчертае, че за пръв път така цялостно и синхронизирано са обхванати всички процеси по издирване, идентифициране, съхраняване, консервация, реставрация и социализация на културните ни ценности, при това прецизно съобразени с европейските директиви и практики.
Решени са изключително важни въпроси – при новите пазарни отношения да се гарантира в категорична и ефективна степен опазването на културното ни наследство както за движимите и недвижимите паметници на културата, така и за нематериалното наследство, на което Европейският съюз държи изключително много.
Успоредно с това са намерили своето разумно решение и проблеми, които в процеса на публичните обсъждания и разговорите със специалисти по изготвяне на проектозакона бяха силно дискусионни и към които имаше сериозни очаквания. А това са: за собствеността на културното наследство; за публично-частното партньорство; за частните музеи и за частните колекции; за търговската дейност с културни ценности; за въвеждането на съвременни практики за стопанисване на недвижимото културно наследство чрез концесии.
В посока подобряване управлението на процесите в областта на културното наследство е създаването и на нови компетентни органи. В структурата на Министерството на културата се създава Инспекторат, който ще осъществява контрол за спазване изискванията на закона. Към министъра на културата ще има Национален съвет за нематериално културно наследство. Съвет за теренни проучвания ще дава експертно становище, въз основа на което министъра на културата ще издава разрешение за теренни проучвания на археологически обекти.
Ние сме стара археологическа страна с традиции в разкриване и опазване на старините. Споменавам този термин като уважение, което дължим към първия ни закон в това отношение, наречен „Закон за старините” от 1910-1911 г. Притежаваме невероятно археологическо богатство. Националният интерес налага това богатство да се разкрие, да се съхрани и да се използва като ресурс за икономическо развитие. Знаем, че културното наследство е пресечна точка на много интереси. Например:
- на археолози – да осъществяват своята професионална задача, загриженост, научен престиж и човешка удовлетвореност;
- на местните власти – да предизвикат внимание към общината си за повече инвестиции и обществен престиж;
- на туристическия сектор – да получи европейски закон за културното наследство, за да го подпомогне в реалното осъществяване и организиране на така наречения културен туризъм.
При подготовката на проектозакона се проведоха редица дискусии и обсъждания както в Комисията по културата, така и в общественото пространство, като в тях се включиха експерти от различните гилдии, много специалисти и граждани от всички заинтересовани среди. Сега имаме проектозакон, който в голяма степен би трябвало да удовлетвори както държавните и обществените интереси, така и тези на професионалните гилдии и то в един напълно съвременен, съобразен с европейските изисквания и тенденции план.
В проектозакона се дава и възможност да се постигне онова, което го има вече и в други страни и е европейска тенденция. В редица държави приоритетите се обръщат. Доскоро главна грижа бяха предметите в музея. Тя разбира се си остава азбучно необходима, но днес вниманието е насочено с не по-малка сила към публиката, към хората, които идват в музея. Световният опит е доказал, че само там, където е жива и действена заинтересоваността на обществото, съдбата на наследството е добра.
Поставена е бариера пред иманярството, пред незаконния износ на културни ценности. Разбра се, не трябва да забравяме, че сме трета страна в света по богатство на културно наследство след Италия и Гърция. Това богатство е също богатство на Европа, а световната визия го определя и като богатство на човечеството.
Ето защо в центъра на проектозакона трябва да стои преди всичко грижата и отговорността на държавата за опазването и защитата на културното наследство, а така също и прецизно организираният от нея строг контрол.
Пред нас е един модерен по дух и правила проектозакон. Третираната материя е изключително сложна. Някои моменти могат да имат различна интерпретация, могат да бъдат усъвършенствани, доуточнени и променяни в процеса на продължаващото обсъждане между първо и второ четене.
Ето защо аз се обръщам към колегите народни представители за подкрепа на първо четене на Законопроекта за културното наследство с молба да бъде приет и максимално най-дългият срок между първо и второ четене за предложения за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Мерджанов. Вие почти докарахте осем минути.
Има думата госпожа Касабова.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, когато слушам тези дни какво се случва в медиите с този закон и неговите характеристики, да си призная право, ми става тъжно. Стана ми тъжно и днес по начина, по който се правеше опит този законопроект да не влезе в дневния ред на Народното събрание тази сесия.
Аз не знам какъв е ключът на успеха на един законопроект, но знам категорично какъв е ключът на неговия неуспех, а този ключ е един закон с такава характеристика да се опита да угоди на всички. А този закон не угажда на две категории лица – първо, това са хора, които не са го разбрали, не са си направили труда да разберат, че той е насочен към съхраняване на културната памет на българите за идните поколения. Аз съм убедена, че тези хора, когато разберат закона, ще го подкрепят, защото милеят за това какво ще оставим на идните поколения.
Втората категория хора, които са срещу закона, това са хората, които много добре са го разбрали, ама много добре са го разбрали. Тези хора чудесно са разбрали, че този закон прави един опит да пресече иманярството в България и затова страшно не им харесва.
Този закон се опитва да извади на светло черния пазар на антики в България. Този закон се бори срещу организираната престъпност с културното ни наследство. Затова това, което слушам през цялата тази седмица, ако не и повече, е опита на определени хора да дисквалифицират този закон, да кажат, че той е концептуално сбъркан, че не е съобразен с европейските и американските практики, че той въобще не постига онези високи цели, които си е поставил. А всъщност това, което боли и което е квинтесенцията на законопроекта, но някак си се подминава, е проблемът за собствеността – големият проблем чия да бъде собствеността върху движимите архитектурни паметници- национално богатство – на държавата или на колекционерите?
Аз не отричам факта, че има колекционери, които са придобили собственост върху такива артефакти на законно основание. Срещу тях законът не предприема нищо, те остават собственици на тези антики. Но големият проблем на закона е: трябва ли да бъдат собственици онези, които нямат основание, не могат да докажат произхода на владените от тях антики? И именно тук се внедрява в закона най-спорната в публичното пространство фигура – фигурата на държателя, сякаш е една фигура, която Нина Чилова и експертите от комисията две години са измъкнали от отвъдното и за първи път я създават в българската правна действителност.
Спомням си, когато законът беше внесен в Народното събрание, един виден колекционер се произнесе – не знам защо именно той беше за първи път поканен да дискутира законопроекта, а не някой друг – и каза, че то това, държател, било нещо като ключодържател, ама всъщност не било чак толкова обидно, защото имало и държатели на акции, а то било нещо много сериозно, вече друга работа. Това е един опит съзнателно да се омаскари фигурата на държателя, защото да бъдеш държател на ключодържатели, държател на антики или държател на акции е едно и също нещо и това нещо се е появило преди 1600 години, още в римското право. Оттам е преминало в Наполеоновия кодекс, оттам – в съвременното ни и по-старото цивилистично българско право.
Какво означава да си държател? Спрямо теорията на правото държател е едно лице, което упражнява фактическа власт върху вещ, която държи за другиго. За разлика от владелеца, който има така нареченото анимус домино – намерението да държи вещта като своя, държателят няма това намерение.
Кои са държатели, преведено на нормалния език? Държатели са наемателите, лизингополучателите на едно търговско предприятие, ползвателите.
Какво прави законът, внедрявайки тази фигура по отношение на притежателите на антики? Законът екс леге обявява, че лица, които упражняват фактическа власт върху движими културни ценности, но национално богатство, не каквито и да е, добиват правния статут на държатели, което в същото време означава, и това е квинтесенцията, че те не могат да станат собственици на тези антики по силата на придобивна давност.
На пръв поглед това изглежда много шокиращо – откъде накъде и защо така? Защото по този начин, на първо място се възстановява една вековна традиция, установена от времето на Фердинанд до 1998 г. тези антики да бъдат държавна собственост, да бъдат в доминиума на държавата. (Реплика от народния представител Павел Чернев.) Не Ви чувам.
Изведнъж през 1998 г. Тридесет и осмото Народно събрание решава да наруши Конституцията. Не знам дали е умишлено, злоумишлено, поради недоглеждане, поради техническа грешка, в един момент чрез една промяна на чл. 2, ал. 2 на Закона за държавната собственост тези вещи, които от векове са били държавна собственост се дисквалифицират като публична държавна собственост и стават частна държавна собственост. По този начин се отваря мълчаливо пътя на лица, които не могат да докажат по какъв начин са придобили тези антики, вероятно някои от тях и по съмнителен начин, да станат собственици по давност.
На практика именно с въвеждането на фигурата на държателя се преодолява тази несправедливост и аз, уважаеми дами и господа, се обръщам към всички вас, да подкрепите този законопроект. Не само да го подкрепите днес на първо четене. Когато се правят промените на второ четене, този законопроект да не бъде силно орязан в най-същностната му част, защото това идните поколения няма да ни го простят. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ, от място): Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Доктор Георгиев, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, патоса, който чухме е много хубав, страшно хубав. Има обаче много скрити камъни в този подводен риф, който крие този закон. Защо се прави? Всяко едно забранено нещо се извършва незабранено. Какво имам предвид?
В нашата държава съществуват 4-5, как да ги нарека – човека, които концентрират или всички канали се концентрират към тях и по същия начин се извършва незаконна търговия, и се изнасят в големи количества.
Тук един от колегите каза, че после се товарят.
Да, така е, колеги. Ще ме попитате: защо?
Аз от дете се занимавам с колекционерство. (Реплики от КБ.) Признавам си го, не го крия. Не, това не са конфликт на интереси, защото всички сме свидетели, всички сме свидетели как неща, които имат огромна стойност се изнасят точно от такива хора извън България.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Значи не сте чел закона.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Чел съм закона.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Не, не сте го чел.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Там има относно заплащането, относно възнагражденията и т.н., приятели, относно преценяването – дали е историческа или не. В предходния закон съществуваха такива нелепи смешни неща – ако намериш едно парченце керамика от някакъв период, го смятаха за находка. Това са смехотворни работи.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не са смехотворни.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Когато в този закон казвате, че ще бъдат назначавани хора, които разбират от тази работа, нека наистина да бъдат хора, които разбират от тази работа. (Реплика от КБ.)
Аз няма да вляза, колега. Няма да вляза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Моля Ви, господин Радославов.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Имам си причини, за да не вляза. Нека да не влизат хора, които бъркат стотинката с нещо друго. В нашата археология дори и хора с образование бъркат тези неща. Това го казвам от опит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Все мастити, изказващи се.
Заповядайте за втора реплика, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Касабова, благодаря за чудната лекция по гражданско право – обща част. Това, което подвикнах от седалките, идвам да го кажа тук от трибуната.
Много е удобно и много верноподанически се спомена Фердинандовия закон, но защо забравяме влакчето на Фердинанд, което изнесе тези въпросни антики в имението Сакскобурггота или дявол знае къде.
Хайде да направим един закон, който наистина да спре да облагодетелства частни колекционери, частни намерения, частни желания да се придобиват държавни имоти и тези имоти да бъдат наистина защитени, да бъдат на българската нация.
Това е моята реплика към Вас. Стига сте цигу-мигали на тази монархическа институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Заповядайте, господин Китов.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (БНС, встрани от микрофоните): Забравих да декларирам, че не съм колекционер. Колекционирал съм детски колички.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Касабова! Законопроектът няма да може да се справи с иманярите и Вие го знаете много добре, защото може би само жриците на любовта са по-древна професия.
Големият проблем на този законопроект обаче е, че всичко което иманярите открият ще отива на Запад. То няма да може да остава в България, защото вече няма кой да го купи и да го декларира, за да може да го покаже, и отива на Запад, където големите аукционни къщи изобщо няма да се притеснят да го изкарат на пазара.
Истината е, че в последните години доста българи купуват и запазват в България подобни ценности. Всичко това допреди няколко години отиваше на Запад. Точно това ще стане и в момента.
Вие много добре го помислете, защото Вие сте жена, която разбира нещата – иманярите не само трябва да могат да се справят, но нямат по-различно наказание, но напротив, в момента директивата е само една – вън от България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Чухме трите реплики.
Има думата за дуплика госпожа Касабова. Заповядайте.
КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (НДСВ): Господин Чернев, не съм фен на монархическата институция, но съм фен на историята. Историческите факти говорят това, което казах.
Господин Китов, надявам се, че не сте били от международните представители от Тридесет и осмото Народно събрание, които са гласували поправката и гласувахте тази поправка. Не знам къде сте седели, но да Ви кажа право, в този период от време не съм се интересувала от политика.
Ако приемем Вашата теза означава официално в тази зала да признаем, че няма държава и че никога държавата не може да се справи с престъпността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Касабова.
Господин Яни Янев има думата за процедура.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, тъй като е ясно, че законопроектът предизвиква и ще предизвика доста дебати и то в значителна степен противоречащи становища. Господин председател, моля, всеки изказващ се от тази трибуна да заявява така, както е съгласно чл. 103 от правилника – дали е заинтересован към разисквания въпрос. Ако го пропусне, моля да му го напомните, да заяви и да декларира заинтересоваността си от трибуната на Народното събрание.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (БНД, от място): Какво ще стане тогава със Закона за лова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Ще стане дълга и широка, наистина.
Доктор Георгиев си каза, че е колекционер, господин Чернев каза, че не е.
Господин Спасов, Вие колекционер ли сте? Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Не.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нямам пряк интерес към темата. Несъмнено законопроекта за културното наследство е крайно необходим за съхраняване на българското културно наследство, което по богатство, както се спомена е третото в Европа.
Изключително важно е законът да регламентира реално управлението, съхранението, опазването, класификацията, регистрацията и сделките с движими и недвижими културни ценности в България.
Одобрявам залегналия в законопроекта равен достъп на всички граждани до културните ценности, където е записано, че това е задължение на държавата и общините.
В чл. 3, обаче липсват задълженията на частните собственици. Пример за ограничение за достъп до ценностите от страна на държавата, въпреки сега действащото законодателство, е до архитектурно-строителния паметник на културата и паметник на градинското и парково изкуство от национално значение дворец и парк Евксиноград. Не е изяснено регламентирането на отношенията между държавата като собственик на всички недвижими археологически културни ценности и собствениците на имоти, които са разкрити, и се изисква експонирането на такива ценности.
Тези случаи са изключително чести, особено в урбанизирани територии, наситени с археологически обекти като София, Стара Загора, Пловдив, Варна, Созопол. Какво ще мотивира частника, решил да строи хотел, бизнессграда или жилищен блок, да обяви наличието на старини в двора си пред възможността да ги унищожи и да спечели пари от предвидения бизнес.
В Глава четвърта „Органи на управление на културното наследство” не е предвидено и сега действащото правомощие на Министерския съвет да създава държавни културни институти. Такъв например са дворецът и градината в Балчик.
В законопроекта не са описани като органи на съхранение и управление на културното наследство Националният исторически музей, Националният археологически институт и музей към БАН, Националната галерия за чуждестранно изкуство, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и Националният архив.
Законопроектът предвижда концесионирането на недвижими културни ценности за 20 години с възможност от 15 години продължение. Това обаче изключва освен паметниците от национално и световно значение и тези, които са в период на проучване. В България почти няма напълно проучен археологически обект. Това реално прави тези текстове неработещи и концесия на археологическите обекти няма да има въобще. За да се получи желаният ефект чрез този закон – концесия на археологическите обекти, трябва да се предвидят мерки за опазване и охрана на ценностите, мерките, свързани с идентификацията, достъпа и предоставянето на паметниците, както и задължението на концесионера да финансира ежегодно до пълното проучване на концесионираната зона чрез редовни теренни археологически изследвания. Застрояването, инфраструктурата и съоръженията да стават единствено върху чисто археологически находки – терен в рамките на концесионираната зона. Тук трябва да има текст, който да регламентира и ангажимента на концесионера, свързан с реставрацията и консервацията на откритите археологически обекти.
При сделките с движими културни ценности национално богатство трябва да се даде изрично право на българската държава на първи купувач и едва при отказ да се дава възможност на физически и юридически лица да правят сделка. Отсега са видни и проблемите при текста, свързан с културните ценности монети и монетовидни предмети, датирани след 1800 г., както и произведенията на изкуството на живи автори или на такива, от чиято смърт не са минали 70 години. Трябва да има корекция за ограничението.
Изключително ниски са според мен административнонаказателните разпоредби. Например чл. 194 предвижда глоба в размер от 100 до 300 лв. на лице, което не съобщи за намерена вещ. Това реално е глобата за любителите археолози.
Аз ще въздържа да подкрепя този законопроект, имайки предвид многобройните забележки от страна на европейски институции, от страна на Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на културата и от страна на гражданското общество. Не бяха проведени предварителни консултации с институциите, не се състоя предварителен дебат сред членовете на Комисията по култура и нямаше обществен дебат, организиран от Комисията по култура. Това постави в деликатна ситуация вносителите да бъдат атакувани, че законопроектът е правен на тъмно. Осъзнавайки че той ще бъде подкрепен от управляващото мнозинство, се надявам да бъде даден максимален срок за предложения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, господин Спасов.
Има ли реплики? Няма.
Госпожо Капон, заповядайте за изказване.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, заставам днес пред вас с голяма тъга, защото регулациите, които гледаме в тази зала, често говорят и за начина, по който България е била ощетявана, или са й нанасяни непоправими загуби, засягащи нейните национални ценности, морала и самочувствието на нацията.
Едно от големите престъпления на прехода е отношението към културно-историческото наследство. Начинът, по който държавата ни се грижеше за него, и възможността, която даде на група хора да се обогатеят за сметка на историческата ни памет.
Днешният Закон за културното наследство със сигурност трябва да ни върне в далечната 1998 г. Когато правителството на Иван Костов по предложение на народния представител Младен Влашки анулира в т. 3а ал. 2 на чл. 2 и на практика с една странна грешка, аз наричам национално престъпление, я премахна от обхвата на публичната държавна собственост и нейната защита. След тази поправка от списъка отпадат освен недвижимите паметници на културата и така наречените вещи. По този начин се дава възможност стотици хиляди монети, колиета, накити, нагръдници, шлемове и най-различни други паметници на античното и средновековното изкуство да се окажат частна собственост по давност. Развързват се ръцете за диво иманярство. Петгодишната давност отмина. Това имущество и вещи станаха узаконена частна собственост. За всичкото това време в България разцъфнаха по небивал начин разкопките, търговията и прекупуването на предмети, които са част от паметниците на културата – предмети, разбира се, от световно и национално значение.
Една древна поговорка казва: „Който няма минало и който не го познава, няма право на бъдеще.” Аз искам да познавам миналото си такова, каквото е, независимо дали това е от полза или не за политическия спектър, на който принадлежа.
Днес хиляди от тези предмети се намират в ръцете на част от българската олигархия, нека си кажем това, която намери изгоден начин да инвестира средства в сивата икономика. Така част от българската историческа памет в продължение на десетилетия се оказа високоликвидна стока за продан.
Вярвам и настоявам в новия закон националното богатство да бъде опазено. Вярвам, че този път никой няма да посмее да се крие зад политика на пости, християндемокрация или каквито и да е други църковни ритуали.
Уважаеми колеги, вярвам, че никой няма да си позволи да направи компромис този път, за да облагодетелства частните си политически и корпоративни интереси. Когато става дума за историята на България, няма левица и десница.
Господин Костов, понеже Ви виждам, ако имаше обществен кодекс за политически престъпления, знаете ли кое щеше да се наказва повече – да убием надеждите и мечтите на бъдещето или да продадем културното си наследство? Аз не знам. Това е направено през 1998 г.
Вярвам, че днес тук всички ще работят по съвест и ще гласуват като българи. Вярвам, че в рамките на този месец ще има достатъчно време да направим поправките, които са необходими за този закон. Днес с нова несправедливост не можем да премахнем едно престъпление. Трябва да оформим въпроса за културната полиция, трябва да оформим въпросите, които стоят за онаследяване на държателите, за това да има борса на държателите. Защото тази несправедливост днес няма да се оправи.
Аз ще работя по този закон и се радвам, че в рамките на този месец има достатъчно време, за да си върнем културното наследство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
За реплика думата има господин Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Капон! „Храни куче да те лае.”
Искам да ви кажа, че партията, на която Вие принадлежахте, беше член на онова правителство.
Сега същинската ми реплика. Аз искам националните паметници да останат в България. Мен не ме интересува чия ще бъде собствеността. Искам да ги виждам и да са в България. Предпочитам да са тук, а не да са в чужбина, което ще направите с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: За втора реплика думата има господин Георгиев.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Благодаря, господин председател.
Госпожо Капон, напълно ще Ви подкрепя, но не мога да отхвърля мнението на господин Китов. Аз също предпочитам тези неща да са в България, а не вън от България.
Понеже възхвалявате толкова много този закон, аз не виждам къде е частната инициатива в него. (Реплики от КБ.) Не я виждам, както вие сте я описали.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Прочети закона.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Прочел съм закона. За да се ядосвам, значи е така.
Пишете някакви проценти, пишете някакви такива мижави неща - ни в клин, ни в ръкав!
Аз ви гарантирам, че ако в закона залегне и приемем, че намерената движима вещ бъде оценена реално по световните пазари и се дадат 33% на лицето, никой няма да тръгне да изнася, даже и отвън ще започнат да внасят! Отвън ще започнат да внасят в България тези неща, които са закупени и изнесени!
Знаете много добре, пак ще ви кажа, преди време, беше ми отнет един пакет от Олимпийските игри. По едно време – червено, хубаво време - когато се снимаше филмът за човешките възможности: Точно за ей тази работа, ето, бъди добър, вземи 5 лв. и си гледай работата. Кой ще изкара и ще покаже това нещо?
Точно по този начин ние ще създадем условия да се крият нещата и да се изнасят! Точно по този начин! А мислите, че този закон е много хубав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Госпожо Капон, много съм впечатлена от изречението, което Ви отправиха – „Храни куче да те лае”! Изглежда тези хора не са Ви научили на основните правила на пазарната икономика в българския й вариант: взимай докато можеш, взимай всичко и безогледно. Ако има кой да плати на част от политиците да говорят правилни неща и на част от медиите да пишат правилни неща, нещата ще се разминат. Двадесет години България беше разграбена до шушка. Днес се налага политиците да обясняват колко било несправедливо всичко. Законът за културно-историческото наследство е първият тест да стане ясно готови ли са българските политици на дело, независимо дали са леви или десни, да опазят България, българското културно-историческо наследство.
За какво са ви хранили? За българка, за защитник на националното богатство, за защитник на пазарната идея в най-профанския й вариант, разбирана като поголовно ограбване на всичко – безогледно, безпрепятствено и без отговорност?
Аз се надявам в отговора на моята реплика, или даже ако искате въобще без да ми отговаряте, да дадете достоен отговор. България не е нито лява, нито дясна! И стига сме се правили, че не разбираме какво значи 20 години ограбване и какво значи справедливост в името на тези, които имаха наглостта да взимат културно-историческото наследство и паметта на България, за да ни кажат днес, че трябва и да ги обезщетим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата госпожа Капон за дуплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви.
Ще започна по реда на репликите.
Господин Китов, Вие знаете много добре кой ме е хранил, нали? Той се казва Васил Филев и е баща ми. Той твърдеше, понеже тогава, в онзи период сме били Народен съюз, че не само друго, а дори и паметта на Лучников беше открадната от този, който смяташе, че е десница. И днес трябва това минало да го видим. Лучников тогава предупреждава – вижте протоколите и вижте какво казва господин Лучников, Бог да го прости, за тази поправка! Толкова относно това.
Що се отнася до това дали ще се изнесат – да, аз си давам сметката за палежите, за обирите, за всички възможности, които има.
Разбира се, днес е видно, че организираната престъпност е по-силна от целия политически елит. Аз обаче искам да живея в силна държава! Искам да живея в държава, която си пази границите и знам, че в такава държава можем да живеем! И вярвам, че в такава държава можем да живеем утре! Не искам да правя закони днес и да гласувам за тях днес на базата на това, което виждам в момента.
Аз лично смятам, че трябва да намерим най-добрия баланс между първо и второ четене, така че да съхраним наследството и да намерим начин то да бъде опазено. Тук можем дълго да говорим и за концесиите, които да се дават, за начина, по който да бъдат опазени от музеите чрез културна полиция.
Господин Георгиев, няма да Ви отговарям.
Госпожо Дончева, така е – България не е лява, не е дясна. Децата ни не са леви, не са десни. Тротоарите не са леви и не са десни, зависи откъде вървим. За съжаление обаче националният консенсус е много рядък за тази зала. Много вярвам, че на тази тема няма да е важно кой те е хранил, кой ти е дал партийна книжка, кой къде е стоял, а ще е важно сърцето ти. Сърцето ти, че стоиш само под един герб, и това е гербът на Република България, и че това е знамето, и това е клетвата, която сме дали тук. Вярвам, че при този закон това наистина ще се получи.
Днес е 2008 г. – десет години по-късно и България е европейска страна. Искам да живея в такава страна, в която и народните представители да могат от сърце да гласуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Капон.
Думата има проф. Станилов, който е човек от бранша.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Преди малко стана дума за сблъсък на интереси, че трябвало да се декларира...
В тази връзка ми дойде наум, че днес се навършват 40 години, откак съм започнал кариерата си като екскурзовод в Преславския музей. За тези 40 години съм се занимавал само с идентификация и опазване на паметниците на културното наследство в частта им за археологията на средните векове.
Уважаеми колеги, подписах предложения проектозакон за културното наследство единствено заради рестриктивната част на неговата философия по опазването на това наследство, като разчитах на обсъждането в Комисията за културата да убедя колегите и председателката на комисията текстът да бъде върнат в работна група, за да се оправят най-грубите грешки, за да се оправят най-грубите грешки и допълнят главните липси и чак след това да бъде внесен на първо четене.
Въпросното обсъждане обаче протече при почти пълен консенсус в полза на закона в този му вид и по тази причина гласувах „въздържал се”.
Слабите места на проектозакона могат да се разделят на няколко, неравностойни и независими една от друга, понеже имат различна характеристика.
Първата например се състои от проблемите на музейното дело. Освен определение на понятието музей и един вид класификация на музеите, в проекта липсват клаузи за структурата на музея и на неговия човешки ресурс. На места в определението е пропуснато познанието като функция на музея и в тази връзка напълно липсва клауза за научните групи в музеите. С други думи тези научни групи се закриват безапелационно. Обръщам внимание, че те съществуват вече към 50 години.
Необяснимо е защо, с каква аргументация се отстранява една от главните две функции на музеите – познанието, след като европейските музеи все повече и повече стават научноизследователски институции. Несполучливо са фиксирани и едни от механизмите на музеите. Така например с каква мотивация, освен основен, обменен и научноспомагателен фонд за българските музеи се формира нов фонд – национален? Формирането на новия фонд става на базата съществуващите и това предизвиква хаос в системата. Тук авторите, непознавайки функционирането на различните механизми в самия музей, предлагат ненужни промени. Ако отделните паметници трябва да получат статут на национални, това може да стане чрез маркиране в съществуващите инвентарни книги.
Подобно е положението с идентификацията на паметниците, които приемат музеите. След като за това има добре обработен механизъм, сега се изисква включване на експерти от регистър по ал. 4. Тази алинея изисква списък на специалисти с магистърска степен и повече от пет години стаж по специалността, от които да се състави подобна комисия.
Трябва да напомня, че идентификацията е научноизследователска дейност и за да се легитимира експертът не е нужна листа, а е необходимо той да бъде изследовател. Директорът на музея е човекът, който определя тези експерти и той носи отговорност за тяхната работа. Освен това не може да се представят за идентификация паметници, намерени при теренни археологически разкопки, защото тяхната идентификация се извършва от този, който ръководи разкопките. В противен случай се отнемат неговите авторки права.
В частта за музейните институции наистина липсват отделни клаузи за Националния исторически музей, за Националната галерия, за Народната библиотека и т.н. Липсват клаузи за националните резервати – обърнете внимание – при положение, че и сега в техния административен статус цари огромен хаос.
Друга група са терминологичните неточности и неясноти. Неясно е с каква аргументация е подменен терминът „паметници на културата” с „културни ценности”, след като повече от век той е добил изключителна легитимност в българското общество. При най-широк смисъл на съдържанието двата термина се покриват, но чл. 2, ал. 2 постановява, че културните ценности са носители на историческа памет. Явно единствената цел е да се наруши традицията, което нарушение се смята за едно модерно постижение. Така се е получило комичното положение недвижимите културни ценности да се опазват от Националния институт за паметниците на културата.
Друг пример е съчетанието „ползване, популяризиране, интегриране и социализация”, чийто смисъл всъщност се покрива само от „социализация”.
Трети пример е изразът „музеят може да бъде прекратен”, което е нескопосана лексика. Всъщност музеят може да бъде само закрит.
В текста непрекъснато се бъркат археологически ценности, бъркат се археологически вещи, материални следи, употребявани за едни и същи субекти. И това е направило – обърнете внимание – особено впечатление на проф. Фридрих Лют от Германия в доклада му за този законопроект.
Трета група слабости изисква дълъг специфичен анализ, което тук е невъзможно да се направи. Става дума за груба и некомпетентна намеса на законодателя в научноизследователския процес. Според чл. 147, ал. 1, т. 7 изследователят, който провежда теренните проучвания, е длъжен след всеки сезон заедно с цялата останала документация от разкопките да представи научен текст за предварителна публикация на резултатите. Това представлява груба намеса в изследването и тази намеса я няма никъде по света. Освен това, подобно действие остава практически невъзможно, особено за многогодишните изследвания на един и същи сложен паметник, защото всеки следващ закон може да промени из основи концепцията за сезона, може да промени из основи концепцията на предишния. Публикация може да се направи само след завършването или на етап от изследването, и то по решение на изследователя. В същия смисъл възприемам липсата на клаузи за авторски права на археолози и консерватори върху тяхната работа. Връзката тук е много непосредствена. От изследователя се изисква да изложи резултатите от проучването, в което той е вложил огромен висококвалифициран труд във вид на публикация, която се предоставя в архивите на четири институции, а оттам може да ги ползва всеки, тъй като нито в Закона за авторското право, нито в друг закон има клаузи, които защитават неговата интелектуална собственост.
Атаката срещу изследователите явно не е случайна и това личи от чл. 148, който предписва следното: „Оперативният контрол на теренните проучвания се извършва от инспекторат към Министерството на културата”.
Следователно научноизследователския процес ще контролират чиновниците от Министерството на културата, а това не може да бъде. Защото, каквото и образование да имат, те не са учени и не могат да бъдат такива. Научното изследване не се контролира, то се оценяват със съвсем други методи и санкции.
Най-сетне. Това, което се предлага в законопроекта, го няма в целия цивилизован свят. Подобни идеи, внесени във висшия законодателен орган на българите от ХХІ век, свидетелства за някаква драма на определени среди, а прочетена без предубеждение постановката може да бъде приета само като хумор.
Четвъртата група формира слабостите, които представляват оценки. Например чл. 47, ал. 2, т. 1 - за да бъде национално богатство културната ценност – сиреч паметникът - трябва да бъде „единствен, характерен или рядък пример за човешка дейност”. Това, колеги, е неквалифицирана постановка. Защото по целия свят националното богатство се определя от „неговата стойност за културната среда, от която произхожда, и за съвременната култура, на която принадлежи”. Оценката се извършва при идентификацията. Така национално богатство могат да бъдат паметници, които не са нито единствени, нито характерни, нито толкова редки. Например един добре запазен златен, сребърен или оловен печат на цар Симеон Велики, а и много други.
В групата с оценки има постановки, които са взети директно от чужди закони, което, разбира се, не е нищо лошо. Въпросът е те да работят. Не такъв е примерът с чл. 43, ал. 3, според който „национално богатство” са монети, медальони и печати, датирани до 1500 г. Никой не може да обясни защо отсеченият през 1501 г. медальон от злато с перфектно качество не може да бъде такова богатство.
Според чл. 7, ал. 3 не са културни ценности предмети или части от предмети, които нямат научна и културна стойност от масов материал. Трябва да обясня, че така нареченият масов материал, какъвто е керамиката, има огромна научна стойност, особено при праисторическите култури, където е основният източник на информация. Не мога да си обясня защо авторите на този текст не искат да проумеят приета от световното познание оценка.
Изложението, колеги, стана много и повече няма да давам примери. Ще кажа само, че въпросните групи слабости са близо десет.
Тук няма да се спирам на най-дискутираната в медиите част от законопроекта – за собствеността и регистрацията на частните колекции. Защото от коментарите там излиза, че друга дискусия по закона не тече. Смятам, че съдбата на тези паметници трябва да бъде решена с отделен еднократен правов акт – дело на политически консенсус, а в закон само да се обективира техният статут. Между другото, такова е мнението на цитирания вече от мен проф. Фридрих Лют, а и не само неговото.
Накрая ще спомена, че към законопроекта непременно трябва да има мнения на международните организации по паметниците на историческото наследство – ИКРОМ и ИКОМОС, както и на Главна прокуратура, още повече, че хабилитацията на главния прокурор на републиката е на тема: „Правна защита на паметниците на културата”.
Необяснимо за мен остана защо законопроектът не бе обсъден в Комисията по правни въпроси и откъде дойде това изключително бързане да се внесе и обсъди на първо четене непременно до ваканцията в Народното събрание.
С горните аргументи съм убеден, че законопроектът трябва да е преработен основно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, проф. Станилов.
За реплика - господин Олимпи Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В тази зала в това неразбираемо изказване преди малко ние се сблъскахме с един феномен в българския парламент.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Това, че ти не разбираш...
ОЛИМПИ КЪТЕВ: Един човек, който е внесъл законопроект, участвал е в неговото писане, обсъждане, в процедурата по вкарване за първо четене, гласува в комисията „въздържал се”, а в залата казва, че не го подкрепя. Такова животно в законодателната практика на България аз не познавам. Ако вие познавате, кажете ми. (Реплики на народния представител Борислав Китов.)
Ако три години, дори и виден, уважаван от мен човек – професор от „Атака”, не е научил нищо в този парламент – как се създава закон, а е научил като неговата група само как може да се руши, значи няма нужда от такива хора в този парламент.
Ако е от незнание или липса на опит, бих допуснал, че това е приемливо донякъде, но доста силно се съмнявам, господин професоре, ще ми простите, ако греша, но бихте ли отговорили за колко сте си продали оттеглянето на подписа? (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Господин Кътев, това е единственият специалист в парламента, как да няма нужда от него? Това е единственият специалист-археолог.
Заповядайте за реплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Станилов, аз очаквах от Вас действително един професионален прочит, защото сте единственият специалист. Но виждам, че Вашето внимание е обсебено от друг въпрос, който фактически вълнува хората извън залата – това е въпросът за собствеността.
Аз само искам да ви кажа какъв златен текст е имало в закона, приет през 1996 г., който след това просто е изчезнал. Държавните имоти и вещи, обявени по установения ред за паметници на културата от световно или национално значение - това е била т. 3 от чл. 2, ал. 2 от Закона за държавната собственост – тези вещи са били прогласени за публична държавна собственост. За да трябва след това в грубо нарушение на правилника на Народното събрание, при положение че комисията е отхвърлила този текст, в залата да се гласува със 70 гласа „за”, 50 „въздържали се” и 1 глас „против”. Светла памет на господин Лучников!
Аз искам да кажа, че като юрист също смятам, че между първо и второ четене този безспорно добър закон, който връща сърцето на България, който всъщност ще ни даде възможност да възстановим част от собственото си самочувствие, разбира се, ще претърпи корекции, защото държането и прогласяването на липсата на право на изтекла давност с обратен знак ще смутят много хора. Но мисля, че това не е голям проблем и той може да бъде коригиран с възможността за създаване на аукциони, с категоричното признаване на правото на наследниците да продължат да бъдат държатели, с възможността да има вътрешни борси и търгове, с много детайлно разписване на концесионните права, така че една несправедливост да не бъде поправена с втора несправедливост.
Но това, което искам да кажа, е, че законът има сърце, поради което трябва да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Доктор Михайлов има думата за трета реплика.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, проф. Станилов! Аз нямам грам съмнение относно Вашата компетентност. Впрочем, тя пролича и в изложението Ви. Всичко, което казвате, би трябвало да бъде мислено от Комисията по култура, от експертите, които готвиха този закон. Лекомислено отношение към това, което Вие говорите, сантиментализация от типа на „Законът има сърце” не са уместни! Този закон трябва да бъде качествен!
Аз съм за това този законопроект между първо и второ четене да бъде проверен от гледна точка на Вашите възражения. Лично не мога да понасям начина на безотговорно говорене от една или друга гледна точка на спорещите страни - това ми се вижда обидно.
Аз съм за този закон, трудил съм се той да бъде написан, да бъде днес обсъждан, но не мога да го дисквалифицирам чрез участие в такъв тип лекомислено говорене.
Аз даже – нека да не прозвучи патетично – Ви благодаря за това, че Вие се отнесохте крайно професионално на Вашето ниво.
Ще добавя нещо обаче. Ще ми разрешите да имам едно свое наблюдение относно динамиката на Вашата оценка на този закон. Тя мина през няколко етапа. Първо, Вие имахте, все пак, проф. Станилов, едно съгласие със закона, с неговата философия, с консервативния подход на неговото изложение. Това без съмнение Ви тласна да го подпишете, Вие сте вносител, В един първи етап Вие подписахте закона като вносител. По време на заседанието на комисията се разколебахте, окуражен от гласове, които имат друг източник на съображения да атакуват този закон. Вие сте извънредно интелигентен човек, за да схванете мотивацията на тези хора, които не присъстват в тази зала, освен чрез своите брокери. Бъдете добър да проследите поведението си в тази му част.
Накрая ще кажа. За първи път аз чух, че фигурата на държателя е уместна в този Закон за културното наследство от Вас преди около година и половина и се замислих много. Благодарен съм Ви, че ми я подсказахте, защото в процеса на изготвяне на този закон отстоявах много решително фигурата на държателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Колеги, моля, вземете под внимание бележките на проф. Станилов. Аз съм стар музеен директор и мога да ви кажа това. (Шум и реплики в залата.) Отнася се за бележките между първо и второ четене.
Има думата за дуплика проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Господин Кътев каза, че изказването ми е неразбираемо. Това няма да коментирам.
Колкото до това за колко съм си продал подписа, го оставям на неговата съвест.
Госпожа Николова каза, че съзнанието ми било обсебено от въпроса за собствеността. Въпроса за собствеността изобщо не съм коментирал, има някакво недоразумение. Собствеността съм я отделил. Изказвал съм тези за собствеността, д-р Михайлов знае нашите дълги разговори. Имам една специална книжка, която отдавна е изчерпана, написана по този проблем, която се казва „Другата археология”. Там са коментирани точно този тип паметници.
На колегите от ДПС мога да кажа, че там единствено са легитимирани паметниците на ислямската култура в България като паметници със статут на национално богатство и т.н.
На д-р Михайлов не мога да отговоря нищо. Всеки човек си има право на развитие, на професионално наблюдение не само върху материята, но и върху колегите си. Аз наблюдавам материята, други наблюдават мен.
Ще участвам изключително активно в промените между първо и второ четене и се надявам, че моят глас ще бъде чут. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря.
Господин Дилов – последен изказващ се за този следобед.
Утре ще продължим.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, призовавам наистина хората, които се интересуват от темата, поне да слушат внимателно преждеговорившите, защото непрекъснато ставаме свидетели на емоционални реплики, които нямат нищо общо с темата на дискусията. Очевидно, че ни напъва някакво чувство на тема културно-историческо наследство, което трябва да излеем някъде. И в духа на панславянската традиция смятаме, че това трябва да стане в ефир.
Законът е много далеч от съвършенството. Въпреки това Обединените демократични сили ще го подкрепят на първо четене. Ще го подкрепят, защото той е много необходим. Аз няма да се разпростирам по темата за неговата необходимост.
При него има един уникален феномен. Всеки казва, законът е прекрасен във всички други части, освен, и започва да цитира и го критикува там, където той разбира. Тоест, другите му части не се четат.
Затова ще се опитам в много бърз преглед да ви обърна внимание върху това, което следва да бъде дискутирано между двете четения и законопроектът да бъде много внимателно поправен.
Не знам защо оставам с впечатление, когато говорим за собственост, че едва ли не цялата битка се пренася по оста законодателна инициатива и три до пет фигури в България: Васил Божков, Митьо Гестапото, братя Бобокови и още няколко колекционери. Въобще не е така. Мислете логично! Гореизредените имат достатъчно финансови и други възможности да приведат своите колекции в съобразност с този закон, можете да бъдете сигурни.
В същото време в България има регистрирани над 20 хил. нумизмати, които по смисъла на един член от този закон трябва в тримесечен срок да снимат – някои имат над 15 хил. монети – лице, реверс, да ги опишат и да ги регистрират някъде. Представете си какво очаква тези хора и как те ще посрещнат закона.
Говорим за собствеността. Държател е изключително хубава фигура. Но, госпожо Капон, не мога да кажа какъв процент, но мнозинството български емигранти от Беломорска Тракия, от Македония, бягайки през годините, единственото ценно нещо, което са могли да пренесат и което е било конвертируемо, е било златото, не под формата на зъби или кюлчета, а под формата на монети, медальони. Някои от най-прочутите истории в българската жълта интрига около иманярството са свързани точно с такива предмети. Тези хора какъв документ да дадат за произхода?! Откъде да го извадят? Как се казва този документ? (Шум и реплики.)
Ако термините, които ние искаме да бъдат приложени към тоя закон, защото на много места искаме документ за произход, бъдат приложени към Бритиш музеум или към Пергамон музеум, ще настъпи всемирна катастрофа. Какво да ни извадят от Бритиш музеум – фактура от Наполеон Бонапарт, че е пренесъл половината Египет в Лондон?!
Затова, когато правим промените между двете четения, много внимателно трябва да видим кого точно репресираме и какво точно охраняваме чрез този закон.
На първо място, ние охраняваме знанието. И в този аспект законът е много добър.
На второ място, развързваме ръцете на общините и държавата да се грижат за недвижимото културно наследство. Софиянците и хората, които разбират от софийска политика и са я следели, знаят за къщата на Яблански и за 10-годишните спорове кой трябва да я съхранява, да я опази, опитите да се издири собственикът. Този закон казва следното: Бойко Борисов ремонтира, без да се интересува кой е собственикът, и след това го търсят и му предявяват иск за направените разходи. (Шум и реплики.) И къщата е опазена, а след това в съда ще доказваме чия е и кой трябва да плати. Но тя е запазена като историческо наследство. В този смисъл в закона има изключително много полезни неща.
Има несъвършенства, има откровени недомислици. Примерно текст, който задължава колекцията да бъде продавана само в нейната цялост. Тук всички търговци на картини, на монети просто припадат от смях, защото какво означава да си продадеш колекцията в нейната цялост, като смисълът на колекцията е да разменяш, да продаваш една картина, купиш три и така нататък.
Има много важни пропуски, които според мен са свързани с единодействието на този закон и Наказателнопроцесуалния кодекс. Тук наистина трябва много да се работи. Аз мисля, че не само между двете четения трябва задължително намеса на Правната комисия, трябва и колегите от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред също да погледнат. Има какво да се прави, има какво да се промени в текстовете.
Мисля, че и термините „ползвател”, „държател” и „собственик” искат още прецизиране, да е ясно какво става, да се обясни на тези хора, чиято първа реакция ще бъде да побегнат и да скрият, че няма страшно, че напротив, да си държател означава още една гаранция за това, което притежаваш и което управляваш, повишаване на неговата стойност. Изключително любопитно е, уважаеми колеги, че гилдията на археолозите или поне някоя от тях са за много по-либерален режим на концесиониране на археологически обекти. Тоест, те явно, обезсърчени от липсата на грижи на държавата през последните 20 години смятат и вярват, че частникът ще помогне повече.
С това прекъсвам. Имам още много бележки. Вярвам, че много ползотворният дебат по този закон тепърва предстои. Ние ще участваме максимално професионално в него като група ОДС и ще го подкрепим на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Има ли реплики към господин Дилов?
Заповядайте, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, утре ще се изкажа подробно по закона. Аз не го подкрепям, но репликата ми към господин Дилов е за начина, по който той успокоява хората с една фалшива надежда – надеждата на одиозната фигура на държателя – държател, съдържател, въздържател. Всеки един български колекционер ще предпочете да не е държател на нещо, което не е негово, което е на държавата, но той трябва да се грижи за него, да му се радва и накрая децата му да не могат да го наследят. Той ще предпочете да бъде таен собственик, а не явен държател на нищо. Така че защо заблуждавате хората, че да бъдеш държател на нещо, което не е твое, а за което си дал много пари, средства, време, но не можеш да го докажеш, защото баба ти го е донесла от Македония, да речем, а ти ще бъдеш горд с това нещо. Горд, защото ще ти го вземат, ще ти го национализират. Вие сами разбирате, че не е така. Няма защо да успокоявате хората и хората от ДПС, че ще бъдат държатели на техните жълтици. И вашите ще ги вземат, ще ви ги национализират. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преди да дам думата за дуплика на господин Дилов ви моля да заемете местата си, да дадете възможност на репликирания да направи своята дуплика. Бих ви призовал и да го изслушате.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Разбирам бележките на господин Ватев за разликата между държател и собственик. Ето, и правителството, което влиза в момента, е държател на властта, а не е неин собственик. Даже след малко ще проверим дали ще продължи да бъде. Обаче безспорен факт е, че законът е свръхамбициозен. Аз го казах в началото на своето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Колеги, моля ви да привлечете вниманието на господин Ватев към дупликата, отправена към него.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Всъщност темата е прекалено бавна, за да продължим в момента да я разискваме. Аз се надявам, че времето, което имаме по закон между първо и второ четене ще стигне и че най-интересните дебати наистина предстоят. Иначе благодаря за репликата.
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря, господин Дилов.
За процедурен въпрос има думата господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (ДСБ): Благодаря, господин председател. Процедурата е възражение по начина на водене в последната фаза на дебата по вота на недоверие вчера.
Господин председател, изразявам острия протест на Демократи за силна България за начина, по който манипулирахте в последната фаза списъка на изказванията. Вие нарушихте едно правило, една договореност в рамките на традициите на демократичните парламенти на България в последните 18 години – да се редуват групите по големина. И ние остро възразяваме срещу такива манипулации.
Второ, ние възразяваме за това, господин председателю, че не направихте остра забележка на изказващия се народен представител Андрей Пантев за това, че не се изказа по същество, по съществото на дебата, който имахме вчера. (Възгласи „Е-е-е!”от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля за тишина, колеги.
АСЕН АГОВ: Уважаеми господин председателю, с цялото ми уважение към историческите познания на проф. Пантев, с дълбокия респект, който изпитвам, смятам, че този дебат беше най-неуместното място за една историческа лекция и за алюзии с националната катастрофа от края на Първата световна война. Смятам също така, че опозицията не може да бъде окачествявана по никакъв начин от тази трибуна, освен като загрижена за съдбините на страната. Защото няма щастлива опозиция в нещастна страна, господин председателю.
И от тази гледна точка аз искам да кажа, че нещастията на тази страна сега са навлечени от онези, за които след малко ще гласува проф. Пантев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Агов, уважаеми колеги, моля да чуете моята реакция на вашите възражения.
Господин Агов, по първия въпрос, не сте прав, защото степенуването, което се прилагаше през цялото заседание, беше по поредността на постъпване на заявки от парламентарните групи. Демократи за силна България бяха втората или третата поред парламентарна група, Коалиция за България беше седмата, която ми даде списъците. И аз през цялото време следвах поредността на подаване на заявките и разбира се по списъците на съответните групи. Така че по поредността на постъпилите заявки Демократи за силна България бяха преди Коалиция за България.
Що се отнася до второто Ви възражение, господин Агов, основанието, на което се въздържах от забележка, въпреки че виждах и вчера Вашето подканяне към такава, е, че към самия проект за решение и в мотивите, внесени от Вас и вашите колеги, се визират и нанесени морални щети на Република България, с което, според мен, отваряте полето за коментари по публичния и политическия морал. И в този контекст считам, че изказването на проф. Пантев беше в предмета на вашия проект за решение.
За да бъдем прецизни, уважаеми колеги, гласуването няма да бъде преди 16,10 ч.
Да ви напомня още веднъж процедурата на гласуването. Спазваме изискването за не по-рано от 24 часа. Както си спомняте, вчера фиксирахме 16,10 ч. след приключването на дискусията. Гласуването по принцип става със системата за гласуване, с която разполагаме.
Следва да ви прочета текста на проекта за решение, след което да пристъпим към гласуване:

„Проект
РЕШЕНИЕ
за гласуване на недоверие на Министерския съвет

Народното събрание на основание чл. 89 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България за нанесените материални и морални щети на Република България и българските граждани от провала на правителството при спазването на правилата на държава – член на Европейския съюз, и усвояване на средствата от Европейския съюз.”
Това е проектът за решение, вече можем да го подложим на гласуване. Сами разбирате кой как гласува, в зависимост от това дали подкрепя или напротив, отхвърля този проект.
Моля, гласувайте предложения проект за решение.
Гласували 235 народни представители: за 84, против 150, въздържал се 1. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Проектът за решение не се приема – вотът е отхвърлен.
Следват обяснения на отрицателен вот.
Първата заявка е от госпожа Христина Христова.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Гласувах отрицателно за този вот на недоверие към българското правителство, защото съм убедена, че в момента България няма нужда от прекратяване дейността на правителството. (Народни представители от КА, ДСБ, БНС и независими напускат пленарната зала.)
Защото парламентарната опозиция не употреби своето демократично право на вот на недоверие към управляващите конструктивно и да се направи дебат за доброто на България. Защото България сега не се нуждае от вотове. Администрацията не трябва да пише справки и информации за вотове на недоверие, а трябва да пише технически мерки за преодоляване на проблемите и критериите, които Европейският съюз предявява към нас.
Министрите в момента не се нуждаят от това да губят времето си. Ние, като България, като общество не се нуждаем нашите министри да губят времето си да дават отговори за вотове на недоверие, а трябва да седнат час по-скоро и да пишат политическите мерки на България за преодоляване на трудностите и проблемите, които имаме в управлението на европейските фондове, както и за преодоляване на трудностите и проблемите в областта на правосъдието и вътрешния ред.
Убедена съм, че всички те трябва да седнат и да работят за подобряване на имиджа на България в Европейския съюз, а образът на България е отговорност на всички ни, не само на мнозинството. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Втори отрицателен вот – заповядайте, госпожо Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Аз гласувах против вота на недоверие, защото по време на вчерашните дебати за пореден път опозицията демонстрира все по-нарастващата си невъзможност да формулира алтернатива и да я налага в открит дебат. За пореден път стана ясно, че опозицията иска властта заради самата власт, погазвайки азбучни истини за политиката и политическия морал.
Аз гласувах против вота на недоверие, не защото няма проблеми с усвояването на европейските фондове, които са свързани със слаб административен капацитет, с неясно дефиниране на отговорностите, с недобри управленски решения, а затова защото опозицията не предложи формули за решаването на тези проблеми.
Да, проблеми с усвояването на европейските фондове има, но правителството и управляващата коалиция имат ясната визия, компетентността, експертизата и своя план за действие да се справят с тези проблеми.
Тук бих искала да призова и колегите от опозицията – нека и те да се включат в този процес на решаване на проблемите, защото само с усилията на всички, на цялото общество най-добре ще решим проблемите, свързани с усвояването на европейските фондове.
Аз гласувах против вота на недоверие, защото за пореден път стана ясно, че извън управляващата коалиция няма друг политически субект, който да има компетентността, визията и политическия ресурс да реши проблемите, свързани с еврофондовете, така както ги изисква европейският и български данъкоплатец. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трети отрицателен вот – господин Иванов, заповядайте.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Защо гласувах против? Защото чух уникални бисери в тази зала, които показват тоталното неразбиране на темата европейски фондове. Ние не сме в Европейския съюз от десет години, а от година и половина и е нормално страната ни да се учи как се усвояват европейските средства – нещо, на което се учат и страните от десятката, както и старите страни членки. Това е труден технологичен процес, в който всеки един от администрацията, от бенефициентите трябва да извърви своя труден път, защото правото да получаваме финансовата помощ от Европейския съюз определя и ангажимента да спазваме европейските правила и регламенти при разходването на тези средства.
Да, имаме проблем с административния капацитет, но това не създава риск за финансирането по оперативните програми. Използваме европейската експертиза и европейската ръка е широко протегната именно в доклада за европейските фондове от 23 юли.
Да, имаме проблем с контрола, но подобряваме работата в условията на пълноправно членство с повишаването на независимостта на одитните звена в Министерството на финансите и останалите ведомства.
Да, имаме проблем с усвояемостта по ФАР и САПАРД, но не бягаме от отговорност, а предлагаме детайлен план за преодоляване на проблемите.
Нулева усвояемост на европейските фондове - другата ви мантра не отчита нито цялостната логика на процеса, средствата за финансовата рамка са за целия рамков период 2007-2013 г., нито формулата за усвояване „n+3”.
Простичко – като теглим калема, България не е загубила нито едно евро, нито един евроцент и през първата година от европейското си членство е на плюс 500 млн. лв., а очакваният баланс за 2008 г. е още по-красноречив. Вноска от 660 милиона с предвидени разчети в системата ЛОТАР за 1,5 млрд. лв. Това ли са материалните и морални щети, за които говорехте? Играта на къс пас, искането на оставки на всички и на всеки и повсеместната критика без алтернатива е контрапродуктивна.
Крайно време е за малко политически прагматизъм. На хората им омръзна политическата партизанщина и воюването помежду ни – искат реална работа и внасяне на отговарящи на европейските изисквания проекти за добруването на всеки един българин. Нужна е много работа, денонощна, сега и веднага, така че аз ще се включа в процеса активно, както и управляващата коалиция.
Съветвам и опозицията да го направи, за да бъде поне веднъж от печелившия отбор – националния отбор на България. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Давам думата на министър-председателя господин Сергей Станишев.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Преди всичко бих искал да благодаря на мнозинството от Народното събрание, което за шести пореден път отхвърли вот на недоверие към правителството и ни даде кредит на доверие. Възприемам това не само като доверие, но и като високо изискване и очакване към работата на целия Министерски съвет и на администрацията.
Всеки един вот има своята политическа логика и политически цели. Като правило вотът на недоверие може да цели сваляне на правителството, разклащане на доверието в него, тестване на стабилността на управляващата коалиция и, разбира се, извличане на политически дивиденти за опозицията. И това е нормална политическа логика, и това е очаквано от всяка една опозиция. Съвсем нормално е тя да бъде основен коректив и критик на грешките, които се допускат от управляващите, и това, което би се очаквало от гражданите, е да предлага управленска алтернатива. Точно това последното не се чу във вчерашните дебати и всъщност именно това е причината за неуспеха на вота на недоверие.
Имаше очаквания в опозицията да бъде разколебана управляващата коалиция, да се вбие клин и да се потърсят вътрешни кавги. Това не се случи. И не се случи, защото всяка една от политическите партии в управляващата коалиция ясно осъзнава своята отговорност. Всъщност ние сме свидетели на един продължаващ политически сценарий. Неслучайно от началото на тази година досега бяха внесени три вота на недоверие и аз няма да бъда изненадан, ако за есента се готви четвърти, при това комбиниран, с организирани социални недоволства с цел да се дестабилизира икономическото, политическото и социалното развитие на страната. Защото за съжаление очевидно това е единственият начин, по който опозицията вижда възможността за своето идване на власт. Колкото по-зле, толкова повече шансове да присъстват в следващия парламент и да участват в следващо управление, независимо от неговата конфигурация.
По никакъв начин не бих подценил реалната сложност на ситуацията пред нашата страна и смятам, че и преди два дни по време на обсъждането на политическия съвет на коалицията беше направен един много реалистичен, много самокритичен анализ за нашите слабости и се излезе с ясен план за действие, който да ги коригира. Този план за действие е съвсем конкретен, с ясни и разпределени отговорности не само между министрите, но и между много нива в администрацията, за да можем ние да се превърнем в успешна страна – член на Европейския съюз, във всеки един смисъл на тази дума, защото това заслужават българските граждани.
Още преди членството на България в Европейския съюз аз винаги съм подчертавал, че процесът на нашата реална интеграция няма да приключи с формалното ни влизане в Евросъюза. Предстоят ни достатъчно трудни години, които изискват широк политически консенсус, които изискват политическа воля и огромна по обем усърдна работа - не само политическа, но и технологична, за да може нашата страна, в целия смисъл на думата, да се възползва от членството в Европейския съюз.
Моето мнение е, че България има успешна първа и половина година от членство в Европейския съюз. И това не е просто мое мнение, това е позиция, която беше заявена от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу по време на посещението му в София само преди два месеца и половина. Разбира се, трудно би могло да се очаква, че всичко ще върви гладко като по вода. Ние всички се учим как да се работи по отношение на европейските фондове, как да се спазват всички европейски правила - не само по закон, не само на хартия, но и на практика.
РЕПЛИКА ОТ ДСБ: Това не е вярно!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Когато говорим за докладите на Европейската комисия, трябва да отчитаме и специфичната политическа среда в самия Европейски съюз. Казвам това не за извинение пред затрудненията, които има и правителството, и администрацията, и пред нашите слабости, но това трябва да се знае. Европейският съюз се намира в трудна политическа ситуация. Още след отхвърлянето на Конституционния договор възникнаха тези затруднения и затова процесът на интеграция на България в Европейския съюз беше по-труден до нашето влизане, отколкото за първите 10 страни членки. Защото още тогава се надигнаха гласове, които казваха, че Европейският съюз прекалено много се е разширил, че България и Румъния не са готови, че Европейският съюз трудно може да възприеме, да абсорбира нови страни членки.
Слава Богу, успяхме с много усилия да преодолеем това отношение към България и да постигнем една стратегическа цел за нашата нация. Но сега ние сме в не по-лесен период, защото има затруднения, този път с Лисабонския договор, има реални икономически трудности пред растежа в Европейския съюз, пред нивата на инфлацията и много други аспекти. Има и сериозни критики към Европейската комисия от страна на Европейския парламент и на Европейската Сметна палата за контрола, който трябва да се осъществява върху разходването на европейските средства - средствата на европейските данъкоплатци, в това число и на българските данъкоплатци. И съвсем закономерна е реакцията на Комисията, която започва последователно, много методично да прилага такъв все по-строг контрол. Това е добре и оздравително и за България, защото не е тайна, че при нас съществуваше нагласата и представата, че средствата, които са включени във финансовата перспектива за нашата страна, ще се раздават на калпак, без особен контрол, без достатъчно ясна отчетност за всяка една фаза, стъпка в усвояването на парите и в последващия контрол.
И тук трябва да признаем, че ние като държава имаме много на какво да се учим и е необходимо много неща да се променят. По инерция и от 90-те години, и от последните години все още разходите и в публичния сектор, и по отношение на европейските средства се възприемат по следния начин: веднъж проведен общественият търг, нещата са свършени и по-нататък вече изпълнителят просто се възприема едва ли не априори, че е свършил работата си както трябва. Оказва се, че не е точно така и трябва много да засилим и одиторския контрол, и контрола по изпълнение, и качеството на този контрол, и много други действия.
Съвсем закономерно е Европейската комисия в тази среда да очаква още повече и по-ясни усилия и в областта на правосъдието и на вътрешните работи, и в работата с европейските фондове. Българското правителство възприема докладите на Европейската комисия конструктивно, с чувство на отговорност и с амбицията там, където грешим, да се поправим и да свършим много повече и по-фокусирана и добре организирана работа. Ето защо, не защото искаме да бъдем членове на Министерския съвет и защото така смята мнозинството, смятам, че това, което цели опозицията – предсрочни парламентарни избори чрез уличен натиск, чрез нестабилност: социална и икономическа, е вредно за нашата страна. Именно следващите месеци ще бъдат решаващи от гледна точка на това как реално се развиват оперативни програми, колко проекти, в какви сфери ще успеем да договорим до края на 2009 г., когато изтича периодът, в който България ще се ползва от правото, че всеки един одобрен проект ще й се изпълнява за три години, а не за две години.
Амбицията – за това има реални факти за динамиката на работата по оперативните програми, е максимален брой проекти да бъдат разгледани, одобрени, контрактувани именно в следващите месеци. Затова алтернативата, която предлага опозицията, е вредна за страната. Служебно правителство, нестабилност, избори, дълги преговори за сформиране на следващото правителство ще бъдат пропиляно време за страната. Не че ние сме съвършени във всичко и точно този лукс не можем да си го позволим.
Апелирам за отговорност и към българската опозиция. Тя трябва и занапред, разбира се, справедливо, да критикува правителството там, където греши.
Но искам да се обърна към вас с една молба: имайте мярка в това! През тази година и нашите европейски партньори, и българското общество станаха свидетели на много действия от страна на представители на българската опозиция, които преминаваха определена граница, които създаваха цялостен трайно негативен образ на България. Ако имате претенцията да сте управляващи в следващ период, мислете за последиците и за себе си! Тук има партии, които навремето атакуваха остро България в Съвета на Европа, в ПАСЕ и постигнаха такива резултати, че точно техните правителства бяха проверявани много строго и им беше наложен тежък мониторинг и контрол. Може би несправедлив, но в резултат на краткосрочното политическо мислене. Не се подвеждайте в тази посока!
Бяха казани и преди, и по време на дебатите много неточни неща, които действително създават голямо объркване сред българските граждани. Имам предвид следното. Твърдеше се, че България е донор на Европейския съюз, а не получател на средства. Вчера министърът на финансите убедително с цифри показа, че и през миналата година, и през тази година, така ще бъде, вярвам, и през следващата година, България ще бъде на плюс в чисто финансови измерения от гледна точка на нашето членство в Европейския съюз. Това е факт.
Второ, към момента няма безвъзвратно загубени средства за нашата страна. Има сериозни и в много отношения обосновани критики към двете агенции по Програма ФАР, на които временно беше спряна акредитацията.
Има сериозни критики и към работата на фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Оттам следва и замразяването – временно, на средствата по Програма ИСПА. Имаше много случаи на критики към Програма САПАРД. Но, първо, аз категорично бих се противопоставил на цялостното създаване на представа, че всички тези програми и едва ли не всички тези пари не са усвоени правомерно и целесъобразно.
Уважаеми дами и господа, вие сте народни представители от цялата страна. В България няма регион, няма община, в която да не се вижда нагледно какво е свършено със средствата от тези програми. И модернизацията на българското селско стопанство, и модернизацията на социалната структура, на домове за възрастни хора, за деца, и модернизацията на пътища в немалка степен се дължи на средствата, усвоени от предприсъединителните програми на Европейския съюз, и огромна част от проектите е читава и почтена. Сега се създава впечатление, че всеки, който е кандидатствал по тази програма и всеки проект едва ли не са опорочени. Това не е истина.
Друг е въпросът, че трябва да бъдем много по-категорични и да действаме ефективно – и като правителство, и като правораздавателни органи – когато се вижда нередност, тя да бъде незабавно отстранявана и да се търсят виновните, да има наказания. Тук имаме слабости и недостатъци.
Трето, не е истина, че правителството едва ли не сега вижда недостатъците в нашата работа и в работата на администрацията. Усилията и програмата за тяхното преодоляване важи още от края на април т.г. – и в работата на вицепремиера госпожа Плугчиева, и в работата на всички агенции и министерства, които имат отношение към усвояването на предприсъединителните и следприсъединителните фондове от Европейския съюз. Както ви споделих, това е процес на обучение на всички нас - и на централната администрация, и на местната власт, и на всички бенефициенти, на неправителствения сектор. Този процес няма да приключи и през тази година. Няма защо да мислим, че България ще се превърне в идеалната във всяко отношение страна на Европейския съюз за две години членство. Това е постоянен процес на самоусъвършенстване. Затова още през миналите месеци бяха направени промени както структурни, така и персонални в много от тези агенции, които днес са предмет на дискусия на Народното събрание.
Благодаря на Народното събрание за подкрепата по отношение на законовите промени във фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, които създават много по-голяма прозрачност и по-голям контрол, и много други мерки, като промените в Закона за обществените поръчки, които създават още по-ясни, неукорими механизми за провеждането на тези търгове, и, разбира се, този процес трябва да продължи и ще продължи с ясно съзнание за отговорността, която носим пред българските граждани.
Твърдеше се абсолютно необосновано, че 2007 г. е нулева година от гледна точка на усвояване, защото всеки един що-годе разбиращ човек от тази работа, знаещ процедурите на Европейския съюз, е наясно, че първата година от всяка финансова перспектива, а става дума за перспективата 2007-2013 г., е година за подготовка на програмните документи, които са едно много сериозно изискване на Националната стратегическа референтна рамка, на оперативните програми. Можем със самочувствие да кажем, че България и това правителство се справиха доста добре с тази част от предизвикателството. Нашата Национална стратегическа референтна рамка, нашите оперативни програми бяха одобрени в първата група, в първите 150 програми от над 400 програми на страните от целия Европейски съюз. Този процес отне съгласуване с Европейската комисия почти през цялата 2007 г. И това трябва ясно и отчетливо да бъде известно на българските граждани.
Именно сега набира темп реалното контрактуване по отделните оперативни програми. Ще изисквам много ясна отчетност, периодично информиране на целия Министерски съвет и на Народното събрание, чрез вас и на българското общество за темпа на тази работа. Това е съвсем справедливо и закономерно. Всеки един администратор, заместник-министър, министър, трябва да носи персонална отговорност за усилията в тази област. Ние не сме се отказали и от продължаващото усъвършенстване на механизмите по управлението на оперативните програми. Затова управляващата коалиция създаде работна група, която да направи цялостен преглед на този процес, на нашите слабости – как да бъдат подобрени, и също така на опита на другите страни. И другите нови страни като Полша, Унгария, Чехия са в процес на усъвършенстване на своите механизми, тъй като се сблъскахме в много случаи с размита политическа и управленска отговорност, с бавни механизми, със слаба координация. Това отчитаме като наша слабост и не се притесняваме да го споделим и пред цялото българско общество. Но ще направим всичко, което е по нашите сили, да преодолеем тези трудности.
Задачата не е лека, защото ще се изисква много голяма дисциплина, неуморна работа от всички участници в държавната администрация, но имаме ясен план за действие и по отношение на засилване на административния капацитет, и по отношение на заплащането на експертите, които работят в тази област, за да бъдат високомотивирани. И аз се противопоставям на опитите всички, които работят в европейските програми, да бъдат изкарани едва ли не корумпирани и некадърни. Не е така! Хората, работещи в тези администрации, трябва да имат спокойствието, политическата подкрепа, но и много ясни механизми за контрол и отчетност в работата с тези проекти. Планираме много широка кампания за набиране на допълнителни експерти, над триста души. Това ще бъде направено чрез централизиран конкурс под моята егида по прозрачен начин, за да наберем млади добре подготвени хора, които да се обучават и да уплътнят административния капацитет в тази област – усвояването на средствата от Европейския съюз.
Важно е - и тук виждам сериозната роля на Института за публична администрация - да привличаме в процеса на обучение на нашите експерти най-добрите европейски специалисти да ни споделят своя опит, своите знания, да се научат те от българската администрация.
Трябва да ускорим работата. За това се изисква много голяма вътрешна мобилизация не само от правителството, от всички институции – и от Народното събрание, вярвам, и от общините, от всеки, който има някакво отношение към работата с европейски фондове. За нас не е никакъв проблем целият този процес да бъде абсолютно прозрачен. Защото трябва да се сложи край на представата и спекулацията, че от европейските фондове може да се краде. Защото механизмите са и стават още по-стриктни и това е полезно за българското общество.
Аз не се съмнявам, че и следващите месеци няма да бъдат лесни за това управление – и за мнозинството, и за правителството. Ще продължат и безпринципните атаки, и изкуственото създаване на скандали, ще продължи и нагнетяването на социално напрежение дори там, където няма основание за това. Такъв е политическият сценарий на някои. И аз понякога се учудвам как традиционната десница, българската демократична десница, която има своя сериозен принос за развитието на демокрацията, за европейската интеграция и за икономическите реформи, с удоволствие влиза в този сценарий, обслужвайки чужди политически интереси, които са извън този парламент.
С голям интерес наблюдавам и голямото сближаване между политическа партия ГЕРБ, която се заявява като основна алтернатива на управлението, и партия „Атака”, които би трябвало да са в различни политически семейства, но и лексиката, и политическото поведение на техните лидери очертават едно голямо сближаване. Не знам дали то е принципно, програмно или чисто конюнктурно и по какъв начин ще сработи в един следващ парламент.
Аз разбирам, че в България има още много несправедливости и сред много хора има усещане за това, че ползите от икономическия растеж, който е неоспорим, от замогването на страната не се разпределят справедливо. Че правосъдието все още не достига до всеки по еднакъв начин. Че и правоохранителните, и съдебните органи не отговарят в достатъчна степен на очакванията не само на европейските партньори, на българските граждани, което е по-важно. И мога да ви уверя, че ще положа всички усилия това да се промени. Ще разчитам и на силната политическа подкрепа и мотивация от мнозинството, ще изисквам в следващите месеци още по-голяма всеотдайност и отговорност от всеки един от министрите и участниците в администрацията. Ще очаквам и от опозицията критика, но обективна, корективна, а не самоцелна и дестабилизираща нашата страна. Който иска да се заяви като алтернатива на управлението, да формира своите програми, да ги представи, да се яви на парламентарни избори, да ги спечели.
Благодаря ви за вниманието! Още веднъж благодаря за доверието на българския парламент! (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, позволете ми и от ваше име да благодаря на министър-председателя за подробното изложение, което направи пред Народното събрание.
С това процедурата по гласуването приключи.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието на Народното събрание. (Звъни.)

(Закрито в 16,45 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Петър Берон

Секретари:
Нина Чилова

Георги Димитров