ЧЕТИРИСТОТИН ШЕСТДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 26 февруари 2009 г.
Открито в 9,08 ч.

26.02.2009

/извадка/ *

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Нина Чилова и Татяна Калканова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам пленарното заседание.
Колеги народни представители, предстоят ни гласувания по разискванията по питането на народния представител Донка Михайлова към министъра на труда и социалната политика, след което ще продължим с програмата, която приехме за нашата работа през тази седмица.
Във връзка с протичането на днешния пленарен ден позволете да ви направя две процедурни предложения.
Едното е днес актовете, които обсъждаме на първо и второ четене, да гласуваме след приключване на съответното обсъждане. Това е свързано и с програмата ни, и с празничните дни, които предстоят в началото на другата седмица. Става дума и за някои актове, които са по точки 2 и 3.
Освен това, предлагам следното разместване: точки 6 и 7 да станат точки след четвърта, тоест нови пета и шеста, а второто четене на Законопроекта за културното наследство да бъде, вместо пета, точка 7, тъй като предстоят продължителни гласувания по това второ четене, а е важно ратификациите, които сега са предвидени в точки 6 и 7, да бъдат и обсъдени, и гласувани днес.
Моля ви да гласувате тези две процедурни предложения: да гласуваме след приключване на обсъжданията и точки 6 и 7 да станат 5 и 6.
Гласували 182 народни представители: за 161, против 16, въздържали се 5.
Предложенията са приети.

. . . *

Уважаеми народни представители, следващата точка от седмичната ни програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО.
Госпожо Чилова, доколкото ми е известно, останаха два текста, които трябва да докладвате, а след тях, както се разбрахме на Председaтелския съвет, да преминем към гласуване.
Предавам ръководството на Народното събрание на госпожа Касабова, която е специалист по този закон.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: „Допълнителен доклад към Доклад № 853-13-15 от 8 декември 2008 г. за проект на Закона за културното наследство – второ гласуване.”
Беше отложен чл. 71 по вносител.
Имаме предложение по него на госпожа Чилова, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров, което не е подкрепено, а именно:
В чл. 71:
а) в ал. 4 след думите „непосредствено съседните имоти”, текстът да добие следното съдържание „ако е предвидено сключено застрояване”
б) в ал. 7 накрая да се добави „за опазване на недвижимото културно наследство”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 79:
„Чл. 79. (1) Режимът за опазване на недвижимата културна ценност се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут.
(2) С режима за опазване на недвижимата културна ценност се посочват териториалният обхват и предписанията за опазване на недвижимата културна ценност и нейната среда.
(3) Териториалният обхват се определя от границите на недвижимата културна ценност и на охранителната й зона.
(4) Когато единична културна ценност няма определен териториален обхват в акта за деклариране или за предоставяне на статут, за нейни граници се считат границите на имота, за охранителна зона – територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра – и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях.
(5) Единичните и груповите недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони формират защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, които се отразяват в кадастралните карти съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър, и в общите и подробните устройствени планове съгласно Закона за устройство на територията.
(6) Защитени територии са археологическите обекти, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата или под вода, като временните им граници и охранителни зони се определят с разрешението за теренно проучване.
(7) Когато в определени зони има данни за наличие на археологически обекти, министърът на културата може със заповед да ги обяви за защитени територии по реда на чл. 64.
(8) При отправено искане от религиозните институции Министерският съвет, съответно общинският съвет, може да разреши в недвижими културни ценности по чл. 88, т. 4 държавна или общинска собственост да се извършват обредни ритуали и богослужения при спазване на режимите за опазването им.
(9) В случаите, когато религиозният храм – недвижима културна ценност от национално и местно значение, е единствен в съответното населено място, в него имат право да извършват обредни ритуали и богослужения регистрираните вероизповедания при спазване на режимите за опазването му, до безвъзмездното предоставяне на право на ползване върху държавни и общински имоти.”
По чл. 80 има предложение от господин Паунов, което не е подкрепено, а именно чл. 80 целият да отпадне.
Има предложение от народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов, което комисията не подкрепя по т. 1 и подкрепя по т. 2:
„1. Точка 1 да отпадне.”
Има предложение на народните представители господин Казак, господин Юсеин и господин Шабанов.
Комисията подкрепя по т. 1 тяхното предложение, предложението по т. 2 подкрепя по принцип, което е отразено в чл. 79, ал. 8 и ал. 9.
Има предложение от народния представител Лъчезар Иванов:
Член 80 напълно да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Станислав Станилов, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 3, а не подкрепя по т. 2. Предложението по т. 4 е оттеглено.
„2. Точка 2 се изменя така:
„2. археологически обекти с незавършено археологическо проучване;”
Има направено предложение от господин Михайлов, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 88:
„Чл. 88. Не се предоставя концесия за недвижими културни ценности:
1. с категория световно значение;
2. археологически резервати, с изключение на посочените в списък, утвърден от министъра на културата по реда на чл. 64;
3. музейни сгради и комплекси;
4. които са религиозни храмове и по предназначението си са свързани с практическите нужди за извършване на обредни ритуали и богослужения от съответната религиозна институция по смисъла на Закона за вероизповеданията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е Допълнителният доклад по двата отложени текста от законопроекта.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по тези два текста.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Къде е този доклад?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Раздаден е вчера през деня, към 15,00 ч. квесторите го раздадоха в залата.
Заповядайте за изказване, господин Юсеин.


АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, взимам думата относно чл. 79, където става въпрос за думата „може”. Защо съм разтревожен от някои неща, които стават относно правата на човека и религиозните права на част от българското общество, когато се казва „може”? Ще ви дам един такъв пример. Дали община Самоков при това „може” ще вземе решение да се даде обредния дом, построен от дедите ни там, за ползване от мюсюлманите, които живеят в тази община? Това нещо мен ме дразни - защо общинският съвет или Министерският съвет ще взема решение? Ами, да вземе решение Организацията на обединените нации дали някоя общност има право да проповядва религиозните си права. Ние имаме международни договорености, имаме Конституция, имаме Закон за вероизповеданията!
Разтревожен съм не само за Самоков, но и за нещата, които стават в Бургас – една кабеларка показа като национални предатели български достойно избрани граждани едва ли не, че са направили някакво голямо престъпление като са гласували да се отреди терен за една религиозна общност на територията на общината. Сега ние узаконяваме неправдата, която ще бъде в бъдеще, че може някой общински съвет да гласува. Това е отредено от Конституцията и законите на страната ни, че една религиозна общност, която е регистрирана в съда и действа легитимно, а не задкулисно, има всички права да провежда обредите си в домовете, построени от нейните деди. Просто не мога да разбера – от доста време спорим за тази работа, за тези паметници на културата!
Аз не съм съгласен с думата „може”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, става дума за един член, около който всъщност нямаме много спор, просто искам да внеса яснота. В никакъв случай не става дума за препятстване на религиозни права или възможности, опазил ни Господ!
Става дума за опазване на културно-историческо наследство, за храмове, които освен като молитвени домове на различните вероизповедания, трябва да бъдат запазени като общо достояние не само на нацията, но и на човечеството. По исторически стекли се обстоятелства повечето такива храмове са православни и няколко са мюсюлмански - като цяло са красиви сгради, с изключителна историческа памет, някои от тях са образци на изкуство на световно ниво.
Всъщност с последните поправки в чл. 79 аз мисля, че вече имаме някакво сериозно сближаване на позициите. Новата ал. 9, както и предходната ал. 8, ясно казват следната процедура – не става дума за новостроящи се храмове, а за такива, които са паметници на културата с национално значение - ако на територията на общината няма друг храм, който може да бъде ползван от въпросната религиозна общност, то този също ще бъде ползван, като решението за това не се взема нито от общински съвет, нито от друга институция, а то става веднага. Министерският съвет като държава и общинският съвет като община трябва да предоставят друго място, ако се иска един такъв храм да бъде запазен като музей с по-ограничен режим. Ето затова в ал. 9, която ние добавихме, се казва: „В случаите, когато религиозният храм - недвижима културна ценност от национално и местно значение, е единствен в съответното населено място, в него имат право да извършват обредни ритуали и богослужения регистрираните вероизповедания при спазване на режимите за опазването му”.
Веднага превеждам какво означава това. Тук проблемът изобщо не са, уважаеми колеги от ДПС, джамиите. По силата на традицията на вероизповеданието опазването на джамиите не е застрашено от ритуалите, извършвани вътре. Но примерно в храма „Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново не може просто вътре да се палят свещи. Това е режимът на опазването им.
Прочутият храм в Стара Загора, за който съм сигурен, че ще имаме разговори след време, който по силата на историческото стечение на обстоятелствата, под него има православен храм, а под него езически и тракийски, е очевидно молитвено място от хилядолетия - той дори също може да бъде ползван, но при изрично спазване на препоръки, които прави министърът на културата, а не Министерският съвет как да бъде направено това. Примерно храмове, които са от голямо значение за определените вероизповедания, могат да бъдат ползвани само на големи празници. Аз не съм този, който ще каже как, но институциите, които управляват дадена религиозна общност заедно с Министерството на културата ще постигнат хармония по този въпрос – как да бъдат ползвани.
Но разберете, ако има някаква загриженост в залата, тя не е изобщо за джамиите. Бъдете сигурни в това! Тя е за това колко трудно се опитваме да убедим нашите свещеници в нещо, което отдавна е практика в Западна Европа и в Гърция – храмове, които безспорно са достояние на човечеството, да се ползват малко по-внимателно, свещи да се палят в специални помещения, създадени отвън, или да се използват абсорбатори, или електронни свещи, където може и където го позволяват. За това става дума. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплика към господин Дилов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Доколкото имам отношение към предложението законът да урежда изрично случаите, в които националният паметник на културата, който е религиозен храм и се явява единствен за съответното населено място, да може да се ползва, естествено при спазване на режима за ползване, се чувствам задължен на тази дискусия да представя пред вас онова, което ме мотивира. Не е само съществуващата практика в няколко населени места един значителен брой вярващи в продължение на много години да не могат да упражнят едно абсолютно неотменимо право – не само конституционно, а това естествено неотменимо право, с което човек се ражда – правото да изразява своята вяра. Доколкото това право е неразривно свързано с религиозните обреди, лишаването от възможността да се осъществяват тези обреди има за практически резултат лишаването от това право на вероизповедание. В едно демократично гражданско общество не е възможно да се допуска колизия между ценностите.
Ние в Парламентарната група на Движението за права и свободи казваме, че съхраняването на националните паметници на културата трябва да бъде един много важен приоритет на държавната политика. Това налага Законът за културното наследство най-сетне да се приеме, не толкова и не само ангажиментите, които бихме имали към Европейската комисия.
Но ако националният паметник на културата е ценност, то ценност е и вярата. Аз не бих искал даже да ги поставям в йерархия, защото това е абсолютно безсмислено. Затова въпросът ми е: възможно ли е въобще да стои открит въпросът, когато паметникът на културата е единствен за съответното населено място, той да може да се ползва от съответната религиозна общност? Този въпрос не е дискусионен, колеги.
Бих искал обаче от името на колегите, които може би ще направим този компромис, да приемем един малко по-мек текст. Защото нашето предложение беше записът да бъде: искането, когато се отнася до паметник на културата, който е единствен за съответното населено място, да не може да се отказва да се промени с „имат право”. Тази редакционна промяна да няма за резултат отново произвол на едни или други власти, били местни или централни, които да откажат консумирането на това право. Доколкото мотивите, с които предлагаме едни или други текстове, са част от съдържанието на тези текстове, аз държа тук да заявя, че ние възприемаме текста „имат право” като непреодолим. И много бихме се радвали и затова се съгласихме с този допълнителен текст, че това право, което поражда задължение на местни, съответно централни власти да дадат съгласие за използването на националния паметник на културата за богослужебни цели, да е до безвъзмездното предоставяне на терен за изграждане на алтернативен храм. И когато това се случи, ние ще елиминираме и предпоставките за колизия между едната и другата ценност. Това би било вярното решение на този въпрос.
Полезно е за дискусията наистина тя да бъде освободена от емоции, от съмнения и от предразсъдъци и най-малкото, когато става въпрос за такива ценности, е допустимо какъвто и да е нюанс на етнизиране на един проблем, който не е нито етнически, нито конфесионален по своята същност, а е ценностен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Има ли реплика?
Има думата за реплика господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Местан, видно е, свидетели сме, че в определени региони на страната тази наша прословута толерантност въобще не се практикува. Един общински съвет в Самоков, позовавайки се на тази дума „може” ако вземе решение, че не може и мюсюлманската общност там тръгне да води дела, тогава какво става? Съдът ще каже: ето, в закона пише „може”. Това е наше конституционно право. Тъй че във връзка с това моето притеснение е много силно до ден-днешен, имайки предвид, че имаме такъв храм, който е паметник на културата. И колегите, които се изказват тук, знаят, че нашите мюсюлмани, когато влизат в този храм, винаги са чисти – чисти, изкъпани. Какво ще се повреди в този храм. Значи до ден-днешен тези въпроси не са решени и сега в закона узаконяваме и ще узаконим, че този общински съвет може и да не вземе решение. Това ми е репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за дуплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Юсеин, Вашите притеснения щяха да бъдат и мои притеснения, и на всички наши колеги от парламентарната група, убеден съм и от групите на останалите политически сили, представени в Четиридесетото Народно събрание, ако ние бяхме в режим единствено на чл. 79, ал. 8 от проекта. Там се съдържа тази правна възможност „може”. Може означава и да не може. Съгласен съм напълно с Вас. Но точно, за да се преодолее принципът на правната възможност, ал. 9 на същия чл. 79 трансформира правната възможност в едно абсолютно неотменимо и непреодолимо право на вярващите, с каквото право човек се ражда.
Член 79, ал. 9 затова се налага като допълнителна ал. 9, за разлика от чл. 8, за да се преодолеят именно тези страхове. И чл. 79 урежда изрично случаите, в които религиозният храм се явява единствен. Тогава това право не може да бъде отказано. Това казва ал. 9. Единственото нещо, което трябва да се съобрази, е режимът на съхраняване на културните паметници. Ако имахме само чл. 8, аз не просто щях да бъда солидарен с Вашите притеснения, а вероятно изказването ми днес щеше да бъде много, много по-различно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Заповядайте за изказване, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Аз разбирам много добре опасенията на господин Ахмед Юсеин. Убеден съм, че тези опасения са споделяни от хора, на които веровата проблематика не е безразлична и са безразлични за тези, за които тя няма никакво значение.
Разбирам много добре страха за това, че местните предразсъдъци може при прецедент да се сгъстят така, че това „може” да бъде прочетено на административно ниво като основание за отказ. Тази хипотеза е повече от реалистична, да не бъдем деца. Да се позоваваме на националистически страсти, на локални безумства е излишно, защото те съпътстват ежедневието ни и струят от средствата за масово осведомяване предимно от електронен тип.
Вярно е и това, което казва господин Местан, че ал. 9 спестява тези страхове. Знаете ли колко любопитна е тази законодателна картина, която ще гласуваме след малко? Има два члена, които ще трябва да балансират, да хармонизират права и страсти. Член 8 казва „може”, защото без това „може” ще се обидят тези, за които законът за националистическия предразсъдък изглежда валиден, каквото и да означава това. А ал. 9 дава права, които не можем да си спестим. Иначе повечето от нас в тази страна биха си спестили – да разрешим едно вероизповедание да практикува своето универсално човешко право, включително и конституционно гарантирано.
Аз разбирам страстите на господин Ахмед Юсеин. Искам да кажа следното, че във връзка с този закон ние ще трябва да мобилизираме памет за съдбата на тези три казуса, които бяха в контекста на Закона за културното наследство, така продължително и страстно дискутирани. И да си дадем сметка какво на практика ще стане. Точка със спекулациите по въпроси за права. Ние не можем да си позволим лукса да бъдем варвари. Аз имах срам да слушам една лекция вчера тук по повод на вота. Аз лично не принадлежа на нация, която ще мобилизира собственото си достойнство и ще го фантазира през дискредитация на права на малцинства и личности. Това е абсолютно нетърпимо. С уговорка, че тези страсти могат да ви се видят малко екстравагантни, повтарям отново – във вносителите на този законопроект има убеждение, че религиозните права на турското малцинство, що се отнася до коментираните текстове, трябва да бъдат безусловно защитени. Ние ще помним това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Михайлов? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (ДН): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, макар и да нямах пряко отношение към законопроекта, желая да споделя едно отдавнашно свое становище. Колко мразя да се оказвам прав.
За пореден път липсата на регламент за това какво е вероизповедание, при липсата на законов регламент – точен, ясен и стриктен какво е вероизповедание, колко са вероизповеданията, кои са те в нашата държава, в нашето общество, този тежък проблем, който влачим от началото на прехода, отново рефлектира. Заради него сега отново каруцата попада пред коня. Без да знаем какво е вероизповедание, му делегираме права. Без да имаме точен регламент за вероизповеданията в България – кои са те, най-малкото информация, ние регламентираме техни права. Както излиза, ние им товарим и повече права в кошничката.
Хайде да се отдалечим от проблема на мюсюлманското вероизповедание, което е предимно на гражданите с турски етнически произход, така да го кажем коректно, да избягаме оттам.
Ами ако едно ново изповедание, да речем, много е модерна тамплиерската религия – напоследък намериха даже някакви кръстове от Средновековието, ами ако те решат да си внушат, че имат църква от ХІІ век или други подобни?
Подобен род въпроси остават с отворена врата тази законова норма, която делегира права. За пореден път ние даваме права, без да има реален социален и обществен регламент на това, което възнаграждаваме с права. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи?
Реплика – заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колега, ние не искаме нищо друго, освен законните си права; нищо друго, освен това, което като страна сме подписали и сме приели международните договорености! Нищо друго!
Обаче ние сериозно сме притеснени от факта, че в нашата страна, в нашата родина от известно време така се насажда омраза към нашата религиозна общност! Имайки предвид, че вероизповеданията през 2001 г. бяха 17-18, сега станаха 96 ли, колко станаха, никой не обръща внимание на онези, другите вероизповедания! Всеки се занимава с нашето вероизповедание.
Санкциите от отделните местни велможи – кметове или някои други, които имат някакви права, които ги практикуват към нашите мюсюлмани, са ужасяващи! Не може ти да имаш храм, кметът да е избран даже и с гласовете на тези хора, да го е заключил и да каже: „Това е моя собственост – ако искам, ще го дам, ако искам, няма да го дам”.
Аз съм абсолютно солидарен с Вас само по този въпрос – тези 96 вероизповедания вас не ви ли притесняват?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Втора реплика – заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители, уважаеми колега Чернев! Карате ме да се питам дали Вашето място е там, горе на балкона, или тук, защото тук квалифицираните юристи би трябвало да са наясно със Закона за вероизповеданията и що е това вероизповедание.
Цитирам § 1 от Закона за вероизповеданията, т. 1: „Вероизповедание е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция”.
Когато работихме по тези текстове, от едната страна стоеше Законът за вероизповеданията и ние държахме понятийната система да е прецизирана, така че да става ясно, че тук религиозната институция, която е регистрирана в съгласие със Закона за вероизповеданията, е религиозна общност, която има качество на юридическо лице, свои ръководни органи и устав. След като всичко това е налице и след като отговаря на българските закони, тя е получила своята регистрация и оттам е получила своите права.
Така че не размахвайте чудовища от тази трибуна, които са по-скоро плод на Вашите сънища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Дуплика – заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (ДН): Уважаеми колега Юсеин, не разбирам Вашия неясно защо насочен срещу мен гняв. Аз казах, че се дистанцирам от дискусията по отношение на ислямското изповедание и визирам точно тези деветдесет и кусур, ще използвам един стар турцизъм – доксан докуз изповедания.
Господин Йорданов, тук вече се обръщам към Вас. Точно така, този регламент, който сте създали, изобщо не ме праща при колегите в галерията горе. Напротив, той ме прати в този парламент, защото този регламент, който създадохте, по който фондации, юридически лица със стопанска цел, вероизповядват в България в двустайни апартаменти посред нощ пред 14-годишни ученички, точно този регламент позволява това безхаберие и това беззаконие в сферата на вероизповядването!
През 1997 г. този регламент докара да евангелизират в България американците от Евангелската църква на пастор Шамбак. Този регламент изкара нас, националистите, на улицата срещу това, за което получихме благословия от патриарх Максим.
Така че не бързайте да казвате, че този регламент е толкова съществен и хубав.
Не на последно място, колеги от банките ме подсетиха, че на тези изисквания за вероизповядване отговаря и партията БСП. Тя вероизповедание ли е? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказвания по тези два текста? Няма.
Господин Ватев, заповядайте за процедурно предложение.
БОЙКО ВАТЕВ (ДН): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Чилова! Когато се обсъждаше този закон, в залата винаги бяха между 5, 6 и 9 човека. Сега, когато трябва да се гласува, залата е доволно пълна. Този закон е много противоречив. Пак казвам, той е гузен закон, има голямо брожение в страната. Има десетки неправителствени организации, които са против този закон. Има много водещи интелектуалци, които са против този закон. Този закон не е огледан добре и е наистина ужасно противоречив.
Ето защо аз имам едно процедурно предложение – нека този закон да бъде пратен в Комисията по правни въпроси, нека да бъде огледан член по член, защото там има неща, които се отнасят и до Конституцията, и до собственост, и до конфискации. Много противоречиви текстове, включително и тези неща, които досега коментирахме. Чак тогава този закон да бъде гласуван, защото не може една обикновена поправка от три реда да стои в тази комисия, а закон с двеста и кусур члена, които са ужасно важни, да не бъде гледан в Комисията по правни въпроси. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Не е необходимо да се прави обратно процедурно предложение. Правилникът е ясен и достъпен за всички народни представители, които могат да се запознаят как се внасят законопроектите, как се разпределят на Комисията по правни въпроси. Имали сте подобна възможност – да отправите искане до председателя на Народното събрание в рамките на един месец от внасянето на законопроекта, така че не мога да подложа на гласуване Вашето процедурно предложение, защото е в противоречие с правилника.
Госпожо Чилова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: “Закон за културното наследство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне Част първа “Общи разпоредби”.
Глава първа “Предмет, цели и принципи” – комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция: “Глава първа – Общи положения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Гласуваме заглавието на законопроекта и предложението на комисията за отпадане на Част първа “Общи разпоредби”, Дял първи “Общи разпоредби”.
Гласуваме наименованието на законопроекта, отпадането на съответните част и дял от законопроекта и Глава първа “Общи положения”, подкрепени от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 110, против 2, въздържали се 2.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: По чл. 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакцията, която е прочетена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има предложение на господин Лъчезар Иванов, което не е подкрепено. Те са четени, няма да ги четем, просто докладваме, за да преминем към гласуване.
Гласуваме предложението на господин Лъчезар Иванов по чл. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 5, против 38, въздържали се 77.
Това предложение не се приема.
Гласуваме текста на комисията за чл. 1, текста на комисията за чл. 2, текста на комисията за чл. 3, текста на комисията за чл. 4 и чл. 5, отпадането на Глава втора по предложение на комисията, чл. 6 в редакция на комисията.
Моля, гласуваме дотук тези текстове.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Има предложение на господин Бойко Ватев и господин Борислав Българинов, което не е подкрепено в т. 1 и в т. 2.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 6, против 18, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 7 в редакция на комисията и чл. 8 в редакция на комисията.
Докато гласуваме – господин Йорданов, имате предложение по следващия текст на чл. 9, което не е подкрепено. Оттегляте ли го? Благодаря.
Госпожо Алексиева, оттегляте ли предложението си по чл. 9, което не е подкрепено от комисията? Благодаря.
Гласуваме междувременно членове 7 и 8.
Гласували 104 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Господин Спасов има едно предложение тук. Господин Спасов не го виждам в залата.
Гласуваме предложението на господин Спасов по чл. 9, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 7, против 49, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 9 и чл. 10 в редакция на комисията, отпадане на Дял втори по предложение на комисията, наименованието на Глава трета “Общи положения”, Глава втора - наименованието, както и чл. 11 в редакция на комисията, отпадането на Глава четвърта по предложение на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Гласуваме предложението на господин Мерджанов и господин Йорданов, които имат предложение по чл. 12, което не е подкрепено от комисията. Те го оттеглят, благодаря ви.
Гласуваме предложението на господин Спасов по чл. 12, което не е подкрепено от комисията. (Шум и реплики в залата.)
Извинете, това предложение е подкрепено.
Моля да гласуваме чл. 12 и чл. 13 в редакция на комисията.
Моля да гласуваме дотук тези текстове.
Гласували 106 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

(Започва поименна проверка на кворума. Депутатите влизат в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Уважаеми дами и господа, мисля, че след прочитането на първата страница от списъка на народните представители, вече бихме могли да се регистрираме.
Продължаваме с гласуването.
По чл. 14 има предложение на господин Бойко Ватев и господин Борислав Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Гласуваме това предложение.
Гласували 83 народни представители: за 16, против 21, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 5, против 22, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 14, който става чл. 15.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
По чл. 15 има предложение на господин Бойко Ватев и господин Борислав Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 89 народни представители: за 7, против 18, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 10, против 26, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 15, който става чл. 16.
Гласували 82 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 2.
Текстът е приет.
По чл. 16 има две идентични предложения на господин Александър Паунов и господин Лъчезар Иванов, които не са подкрепени от комисията.
Моля да ги гласуваме.
Гласували 81 народни представители: за 12, против 18, въздържали се 51.
Предложенията не се приемат.
По чл. 17 има предложение на господин Дилов – т. 3 да отпадне.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте предложението. Благодаря.
Гласуваме чл.17 в редакция на комисията и отпадането на Глава пета по предложение на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 86, против 4, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Има предложения на господин Паунов и господин Иванов, идентични по съдържание, неподкрепени от комисията, за промяна на наименованието на главата.
Моля да гласуваме предложенията на двамата народни представители, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 9, против 18, въздържали се 54.
Предложенията не се приемат.
Гласуваме чл. 17 – редакция на комисията; чл. 18 – редакция на комисията; отпадането на чл. 19 по предложение на комисията; редакцията на комисията за чл. 20; редакцията на комисията за чл. 21 до 23 включително; отпадането на Глава шеста и Раздел І по предложение на комисията; чл. 21 – редакция на комисията, чл. 22 и чл. 23 – редакция на комисията; чл. 24 – редакция на комисията; чл. 25 – редакция на комисията; чл. 26 – редакция на комисията.
Моля дотук тези текстове, по които няма неподкрепени предложения, да ги гласуваме ан блок.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По чл. 27 на вносителя има предложение на господин Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласувайте това предложение.
Гласували 88 народни представители: за 20, против 27, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 27 в редакция на комисията; новия чл. 31 по предложение на комисията; редакцията на комисията за чл. 28; създаването на нов чл. 33 по предложение на комисията; отпадането на Раздел ІІ по предложение на комисията; редакцията на чл. 29 на комисията; отпадането на Раздел ІІІ по предложение на комисията; редакцията на комисията за чл. 31, 32 и 33; отпадането на Раздел ІV, чл. 34, 35 и 36.
По тези текстове, подкрепени от комисията, няма неприети предложения.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 4, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Гласуваме отпадането на Част втора, Дял първи по предложение на комисията; наименованието на Глава седма; чл. 37 в редакция на комисията; чл. 38 в редакция на комисията и новия чл. 44, създаден по предложение на комисията; наименованието на Глава осма и Глава четвърта; отпадането на Раздел І по предложение на комисията; чл. 39 в редакция на комисията, чл. 40 в редакция на комисията; чл. 41 в редакция на комисията; чл. 42 на вносителя, подкрепен от комисията; създаването на нов чл. 49 по предложение на комисията; чл. 43 в редакция на комисията.
Моля да гласуваме тези текстове.
Гласували 99 народни представители: за 91, против 4, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Моля да гласуваме отпадането на Глава девета, Раздел І по предложение на комисията и текста на вносителя за чл. 44 и 45.
Гласували 90 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Гласуваме предложението на господин Станилов по чл. 46, което не е подкрепено от комисията. Номерацията е по вносител.
Гласували 85 народни представители: за 7, против 14, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Дилов от редакцията на комисията за чл. 46 – в т. 9 думата „българската” да отпадне, а думата „литература” да стане „литературата”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 106 народни представители: за 99, против 3, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля да гласуваме чл. 46 в редакцията на комисията заедно с току-що гласуваната поправка по предложение на господин Дилов.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 2, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Гласуваме предложението на господин Ватев и господин Българинов по т. 1 в чл. 47 по вносител, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 16, против 21, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Господин Щерев има предложение, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме неговото предложение.
Гласували 102 народни представители: за 4, против 20, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за чл. 47; отпадането на Дял втори по предложение на комисията; наименованието на Глава десета и Раздел І; чл. 48 на вносителя, чл. 49 на вносителя. Текстовете са подкрепени от комисията, няма предложения.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По чл. 50 има предложение от господин Бойко Ватев и от господин Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Моля да го гласуваме.
Гласували 101 народни представители: за 28, против 12, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за чл. 50.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
По Раздел ІІ има идентични предложения на господин Паунов и Лъчезар Иванов, които не са подкрепени от комисията.
Моля да гласуваме тези предложения.
Гласували 107 народни представители: за 14, против 32, въздържали се 61.
Предложенията не се приемат.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ, подкрепено от комисията, редакцията на комисията за чл. 51. Номерацията е по вносител.
Гласували 97 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
По чл. 52 има две идентични предложения – на господин Паунов и господин Лъчезар Иванов, които не се подкрепят от комисията.
Моля да ги гласуваме.
Гласували 97 народни представители: за 8, против 11, въздържали се 78.
Предложенията не се приемат.
Гласуваме текста на комисията за чл. 52 и чл. 53.
Гласували 80 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 4.
Текстовете се приемат.
По чл. 54 има две идентични предложения по съдържание – на господин Паунов и господин Лъчезар Иванов, неподкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 103 народни представители: за 7, против 21, въздържали се 75.
Предложенията не се приемат.
Гласуваме текста на комисията за чл. 54, чл. 55 и чл. 56; наименованието на Раздел ІІІ.
Госпожо Алексиева, настоявате ли в чл. 64 (чл. 57 по вносител) в ал. 2 след „Камарата на архитектите” да се добави...
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Алексиева.
Към групата, която обявих за гласуване, добавям чл. 57 в редакция на комисията; чл. 58 в редакция на комисията; нов чл. 66, създаден по предложение на комисията; редакция на комисията за чл. 59.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Текстовете се приемат.
Господин Дилов, имате предложение по чл. 68, ал. 2 за 14-дневен срок. Поддържате ли го?
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В чл. 68 е направено предложение в залата от господин Дилов – в ал. 2 да се добави „в 14-дневен срок”.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 92 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 11.
Предложението се приема.
Гласуваме чл. 60 в редакция на комисията заедно с току-що гласуваното предложение на господин Дилов; чл. 61 в редакция на комисията; наименованието на Раздел ІV; чл. 62 в редакция на комисията; чл. 63 в редакция на комисията; госпожа Алексиева оттегля предложението си; чл. 64 в редакция на комисията; чл. 65 в редакция на комисията; чл. 66 в редакция на комисията; чл. 67 в редакция на комисията. Ползвам номерацията на вносителя.
Гласували 102 народни представители: за 99, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
В чл. 68 госпожа Чилова е направила предложение по ал. 1 в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: След това има предложение на господин Дилов по ал. 6.
Господин Дилов, поддържате ли предложението си?
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме чл. 68 в редакция на комисията; чл. 69 в редакция на комисията; наименованието на Раздел V; чл. 70 на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 109 народни представители: за 107, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към допълнителния доклад, който преди почивката беше докладван в пленарната зала.
По чл. 71 госпожа Алексиева има предложение.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на чл. 71, който става чл. 79. Той беше докладван преди почивката.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 3.
Текстът е приет.
По чл. 80 е направено предложение от господин Паунов – чл. 80 да отпадне.
Поддържате ли предложението си, господин Паунов?
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Не го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме предложението на господин Паунов, което не е подкрепено в залата. Идентично е и предложението на господин Иванов, което също не се подкрепя от комисията. То е за отпадане на чл. 80.
Моля, гласувайте двете предложения.
Гласували 93 народни представители: за 7, против 43, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Бойко Ватев по т. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 15, против 11, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Господин Мерджанов, имате предложение по т. 2.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Гласуваме редакцията на комисията за чл. 80, който става чл. 88.
Гласували 90 народни представители: за 88, против 2, въздържали се няма.
Член 80 е приет.
Гласуваме редакцията на комисията за чл. 72, който става чл. 80, редакцията на чл. 73 по предложение на комисията, чл. 74 на вносителя, подкрепен от комисията, редакцията на комисията за чл. 75 (в него има предложение на госпожа Алексиева, но тя го оттегли), редакцията на комисията за чл. 76, текста на вносителя за чл. 77, наименованието на Раздел VІ, чл. 78 на вносителя, подкрепен от комисията, чл. 79 на вносителя, подкрепен от комисията, чл. 80 от Допълнителния доклад вече го гласувахме.
Гласували 97 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По чл. 81 по номерацията на вносителя има предложение на господин Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 86 народни представители: за 10, против 18, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 81 в редакция на комисията, чл. 82 в редакция на комисията, чл. 83 в редакция на комисията, наименованието на Глава единадесета и наименованието на Раздел І.
Моля да гласуваме тези текстове.
Госпожо Дренска, междувременно да Ви попитам, Вие имате предложение по чл. 84, което не е подкрепено от комисията. Поддържате ли го?
ТЕОДОРА ДРЕНСКА (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Гласували 74 народни представители: за 67, против 6, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
По чл. 84 госпожа Дренска оттегли предложението си.
Моля да гласуваме чл. 84 в редакция на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 73, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 85 има предложение на господин Дилов 7-дневният срок да се замени с 14-дневен срок.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на господин Щерев по чл. 86, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 4, против 28, въздържали се 44.
Предложението не се подкрепя.
Гласуваме редакцията на комисията за чл. 85, чл. 86 и чл. 87.
Моля да гласуваме.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По наименованието на Раздел ІІ има идентични предложения отново на господин Паунов и господин Иванов, които не са подкрепени от комисията.
Моля да ги гласуваме.
Гласували 77 народни представители: за 6, против 12, въздържали се 59.
Предложенията не се приемат.
Гласуваме наименованието на Раздел ІІ на вносителя, подкрепено от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 71, против 2, въздържали се няма.
Наименованието е прието.
По чл. 88 има предложение на господин Бойко Ватев и господин Борислав Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Моля да гласуваме предложението на господин Ватев и господин Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 68 народни представители: за 10, против 13, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Госпожо Алексиева, Вие също имате едно предложение по този текст.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ, от място): Аз оттеглих всичките си предложения до края на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
За прегласуване – господин Дилов, заповядайте.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, моля ви да помислите още веднъж и да гласувате по различен начин за поправката, която предлагат колегите Ватев и Българинов. Става дума за чл. 89 и неговата ал. 4, която казва: „Физически и юридически лица, формирали колекция от вещи, които могат да се определят като културни ценности, са длъжни да поискат идентификацията й от съответния по тематичен обхват музей”.
Господин Бойко Ватев предлага след думите „културни ценности” да се добави „със статут на национално богатство”.
Ако остане в този си вид текста, вашата колекция от кибрити трябва да бъде обявена в музея и описана.
Говоря за ал. 4 на чл. 89 по старата номерация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ние сега сме на чл. 88.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи оттегляте предложението за прегласуване.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 88.
Гласували 70 народни представители: за 69, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 89 има направено предложение от народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 71 народни представители: за 4, против 16, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Дилов.
Вероятно преди малко изказването Ви беше в тази връзка.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Благодаря, госпожо председател.
Извинявам се за недоразумението преди малко. Когато гласуваме така, нормално е да се случи. Доста се отдалечихме от времето – да.
Става дума за ал. 4 на чл. 89.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Тя е променена.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Не е променена, предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: В окончателната редакция е записано „могат”.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: А, „могат”, а не „са длъжни”.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Да.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Отново няма смисъл да се изказвам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Да го гласуваме обаче?
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме предложението на господин Ватев и господин Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Гласувахме го, оттегля се.
Подлагам на гласуване предложението на господин Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 8, против 20, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 89 и чл. 90.
Гласували 79 народни представители: за 73, против 2, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване предложението на господин Щерев по чл. 91, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 7, против 25, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 91.
Гласували 77 народни представители: за 75, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 92 има направено предложение от народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 87 народни представители: за 7, против 12, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 92.
Гласували 74 народни представители: за 72, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 93 има направени идентични предложения от народните представители Александър Паунов и Лъчезар Иванов, които не са подкрепени от комисията.
Подлагам на гласуване тези две предложения.
Гласували 77 народни представители: за 3, против 23, въздържали се 51.
Предложенията не се приемат.
По чл. 93 има направено предложение от народния представител Атанас Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 76 народни представители: за 5, против 26, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 93 и чл. 94, текста на вносителя за чл. 95 и чл. 96, текста на комисията за чл. 97, текста на вносителя, подкрепен от комисията, за чл. 98, текста на чл. 99 в редакция на комисията и наименованието на Раздел ІІІ.
Гласували 75 народни представители: за 66, против 2, въздържали се 7.
Текстовете са приети.

По чл. 100 има предложение на господин Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 5, против 25, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за чл. 100.
Гласували 72 народни представители: за 67, против 1, въздържали се 4.
Текстът се приема.
Има предложение по чл. 101 на народните представители Ватев и Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 14, против 22, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Има предложение на господин Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 16, против 25, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Има предложение на господин Светослав Спасов, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 7, против 20, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за чл. 101.
Гласували 79 народни представители: за 72, против 4, въздържали се 3.
Текстът се приема.
По чл. 102 има предложение на господин Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 11, против 12, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 102 в редакция на комисията и наименованието на Раздел ІV.
Гласували 79 народни представители: за 76, против 3, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Господин Дилов, в чл. 103 имате предложение за добавка в т. 1. Поддържате ли го?
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН, от място): Да, поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме чл. 111, ал. 1, т. 1 накрая – предложението на господин Дилов, направено в залата.
Гласували 82 народни представители: за 44, против 2, въздържали се 36.
Предложението се приема.
Гласуваме редакцията на чл. 103 на комисията, с гласуваното в залата предложение на господин Дилов.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
По чл. 104 има предложение на народните представители Ватев и Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 2, против 15, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Щерев, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 1, против 17, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 104 и наименованието на Раздел V. Това са текстове, които са подкрепени от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 67, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
По чл. 105 има предложение на народните представители Ватев и Българинов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 70 народни представители: за 11, против 18, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Гласуваме редакцията на комисията за членове 105, 106, 107 и 108.
Гласували 72 народни представители: за 67, против 3, въздържали се 2.
Текстовете се приемат.
По чл. 109 има предложение на господин Станилов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 3, против 8, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 109 на вносителя и редакцията на комисията за чл. 110.
Моля, отменете гласуването.
Моля, гласувайте чл. 109 в редакция, подкрепена от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 69, против 5, въздържал се 1.
Текстовете се приемат.
Господин Дилов, по чл. 110, който става чл. 118, в залата сте направили предложение за отпадането му.
Моля, гласувайте предложението на господин Дилов за отпадане на този текст.
Гласували 71 народни представители: за 40, против 7, въздържали се 24.
Предложението се приема.
Заповядайте за предложение за прегласуване, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Правя предложение за прегласуване, колеги. Аргументите са следните.
Изискването за съхраняване на културните ценности и търговията с тях да се правят в отделни помещения, ако търговецът, който се е регистрирал, че иска да търгува с културни ценности, иска да продава други вещи, да бъде в отделни помещения, ми се струва изключително разумно предложение.
Няма как, колеги, ако един търговец се е регистрирал като търговец на културни ценности, в едно и също помещение да продава културни ценности, национално богатство и понички! Това е нон сенс!
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН, от място): Не пише за понички и картофи.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Говорим за вещи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Може би има предвид домати....
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН, от място): Поничката вещ ли е?
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Вещи или стоки – те са стоки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е стока, вещ.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Това е стока, господин Дилов!
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН, от място): Утре антикварите ще ги накарате да гласуват за вас – знаете ли кога? Убивате антикварите с това нещо!
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Не, не убиваме антиквариата. По отношение на антиквариата имаме изключително категоричната подкрепа на Съюза на антикварите в България, имаме и писмо.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН, от място): Може ли да прочетете текста, който трябва да прегласуваме, дословно?
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Текстът, първо, се намира систематично в Раздел „Търговия”. Тоест търговецът, който иска да търгува с културни ценности, трябва да се регистрира.
Задължението не е само за показване или за изложение, става въпрос за търговия, господин Дилов! Не можеш да търгуваш с културни ценности и с други стоки. Струва ми се, че това е европейско решение, европейски стандарт! Основната цел на този закон е да опазим знанието, което носят в себе си тези културни ценности. Всяка една културна ценност има начин, по който трябва да се съхранява и да се опазва! Това изискване и това условие е поставено именно с цел те да бъдат опазени!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Още веднъж гласуваме предложението на господин Дилов за отпадане на чл. 110, който става чл. 118, който гласи – за да бъде ясно какво гласуваме: „Съхранението на културни ценности и извършването на търговска дейност с тях не могат да се осъществяват в едни и същи помещения, заедно с други вещи, с които се търгува.”
Господин Дилов прави предложение да отпадне този текст.
Моля, гласувайте предложението на господин Дилов.
Гласували 90 народни представители: за 18, против 10, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 110.
Гласували 75 народни представители: за 72, против 2, въздържал се 1.
Този текст се приема.
По чл. 111 има предложение на госпожа Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 5, против 11, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 111.
Гласували 72 народни представители: за 69, против 2, въздържал се 1.
Текстът се приема.
По чл. 112 има предложение от народните представители Ватев и Българинов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 3, против 16, въздържали се 54.
Това предложение не се приема.
Господата Мерджанов и Йорданов имат предложение тримесечният срок... Оттегляте го. Благодаря.
Моля, гласувайте членове 112, 113, 114, 115 в редакция на комисията, отпадането на чл. 116 по предложение на комисията, членове 117 и 118 в редакция на комисията, 119 на вносителя, чл. 120 в редакция на комисията, Раздел VІ – наименование, чл. 121 на вносителя, подкрепен от комисията, членове 122, 123 и 124 в редакция на комисията, отпадането на чл. 125 на вносителя по предложение на комисията, наименованието на Раздел VІІ, чл. 126 на вносителя, подкрепен от комисията, членове 127, 128, 129, 130, 131, 132, 133, 134, 135, 136, 137, 138, 139, както и наименованието на Глава дванадесета. Всички тези текстове са подкрепени от комисията. Няма неприети предложения по тях.
Гласували 70 народни представители: за 69, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 140 има предложение от народните представители Александър Паунов и Лъчезар Иванов, идентично по съдържание, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 69 народни представители: за 2, против 15, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 2, против 14, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 140 в редакция на комисията, чл. 141 в редакция на комисията и чл. 142 в редакция на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 77, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, гласувахме вече чл. 148 по новата номерация, който по предната номерация е чл. 142.
Народният представител Руденко Йорданов е направил редакционно предложение в пленарната зала – “съвет” да се членува “съвета”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Руденко Йорданов.
Гласували 78 народни представители: за 75, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
На следващата страница 111 от доклада има няколко предложения, които не се подкрепят от комисията.
Има предложение на народните представители Бойко Ватев и Борислав Българинов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 9, против 24, въздържали се 39.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Има предложение на народния представител Станислав Станилов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 4, против 18, въздържали се 49.
Предложението на този народен представител не се приема.
По същия текст има предложение на народния представител Николай Михайлов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 11, против 11, въздържали се 53.
Предложението на народния представител Николай Михайлов не се приема.
Моля, гласувайте чл. 149 по новата номерация, както се предлага от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 71, против 3, въздържали се няма.
Член 149 е приет.
Поставям на гласуване текстовете по новата номерация на чл. 150, чл. 151, чл. 152, чл. 153, чл. 154 и чл. 155, както се предлагат от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 72, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.

Уважаеми народни представители, по чл. 156 народният представител Руденко Йорданов има редакционно предложение „недвижимо” да стане „недвижимата” културна ценност.
Моля, гласувайте предложението на Руденко Йорданов.
Гласували 80 народни представители: за 75, против 5, въздържали се няма.
Предложението на народния представител Руденко Йорданов е прието.
Поставям на гласуване чл. 156 с гласуваната вече добавка, чл. 157, чл. 158, чл. 159, чл. 160, чл. 161 и чл. 162.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 71, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По Глава тринадесета на вносителя комисията предлага наименованието на Раздел І на вносителя да отпадне. Предложението е за структурни промени.
Моля, гласувайте отпадането на наименованието на Раздел І.
Гласували 77 народни представители: за 74, против 3, въздържали се няма.
Наименованието на Раздел І отпада.
По този раздел има предложение на народния представител Светослав Спасов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 66 народни представители: за 8, против 5, въздържали се 53.
Предложението на народния представител Светослав Спасов не се приема.
Гласуваме наименованието на Глава осма, текстовете на чл. 163, чл. 164 и чл. 165.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 71, против 6, въздържали се няма.
„Раздел ІІ – Движими културни ценности.”
Комисията предлага отпадане наименованието на Раздел ІІ.
Моля, гласувайте за отпадането наименованието на раздела.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Наименованието отпада.
Поставям на гласуване чл. 166, чл. 167, както ни се предлага от комисията и чл. 160, който е по вносител и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 74, против – 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ІІІ – Недвижими културни ценности”.
Комисията предлага наименованието да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането наименованието на Раздел ІІІ.
Гласували 81 народни представители: за 78, против 3, въздържали се няма.
Наименованието на Раздел ІІІ отпада.
Към чл. 161 по номерацията на вносителя има предложение на Силвия Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ, от място): То е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Тя заяви, че си оттегля предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В чл. 161 комисията подкрепя текста на вносителя с малката корекция – да се замени с чл. 164.
Моля, гласувайте чл. 161, както се предлага от комисията, чл. 170 в редакция на комисията и чл. 171 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 76, против 3, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Глава четиринадесета, която става Глава девета.
Има предложение на комисията Раздел І „Възпроизвеждане” да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане наименованието на Раздел І.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Раздел І отпада.
Поставям на гласуване наименованието на Глава девета, чл. 172, който е по вносител, с малка бележка на комисията, чл. 173, който е по вносител и се подкрепя от комисията, чл. 174 в редакция на комисията, чл. 175 по вносител, подкрепен от комисията, чл. 176 в редакция на комисията, чл. 177 в редакция на комисията, чл. 178 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.

„Раздел ІІ – Разпространение.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага той да отпадне.
Моля да гласуваме отпадането на този раздел, така както ни се предлага от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Отпадането се приема.
Има предложение на народния представител Светослав Спасов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 8, против 30, въздържали се 42.
Предложението на народния представител не се приема.
Поставям на гласуване чл. 179, новата номерация, в редакция на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
Глава петнадесета – вие предлагате да стане Глава десета, с редакция „Представяне и документиране на културни ценности”, чл. 180 по вносител с редакция на комисията – стр. 128, съобщавам само новата номерация, членове 181, 182, 183, 184, 185, 186 и чл. 187 – така както са по вносител и се подкрепят от комисията, където има - и съответните редакции.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Страница 129 – комисията предлага Глава шестнадесета да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането.
Гласували 86 народни представители: за 83, против 3, въздържали се няма.
Глава шестнадесета с наименованието си отпада.
Има предложение на народните представители Силвия Алексиева и Борислав Владимиров – то е оттеглено.
Член 188 с добавката на комисията, чл. 189 с добавката на комисията, чл. 190 с добавката на комисията – това са препращащи към други текстове и трябва да се съобразим с тях, и чл. 191.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 84, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
„Глава единадесета – Контрол.”
Наименованието на главата, чл. 192 по вносител, подкрепен от комисията; чл. 193 с добавката на комисията; чл. 194; чл. 195 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 70, против 2, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Глава дванадесета „Административнонаказателни разпоредби”. Наименование на главата и чл. 196, така както ни го предлага комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 76, против 3, въздържали се няма.
Наименованието на тази глава и чл. 196 са приети.
Уважаеми народни представители, комисията ни предлага чл. 189 по старата номерация да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане.
Гласували 82 народни представители: за 79, против 3, въздържали се няма.
Член 189 отпада.
Следващият текст е чл. 197 в редакция на комисията, чл. 198, чл. 199 и чл. 200.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 84, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.

Моля за внимание!
Има предложение на Лъчезар Иванов, на Силвия Алексиева. Това е текст от стр. 135. Има предложения от Александър Паунов, Светослав Спасов. Тези техни предложения не се приемат от комисията, но комисията казва, че няма да има такъв член – 194, тоест да отпадне. Ако отпадне, няма да гласуваме другите предложения.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 194.
Гласували 84 народни представители: за 81, против 3, въздържали се няма.
Член 194 по старата номерация отпада.
Преминаваме към стр. 136. Там са членове 201, 202, 203 – с добавка на комисията, 204, 205 - тези текстове гласуваме, така както ни се предлагат от комисията. Една част от тях са и по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Следват текстове, при които нещата са малко по-специфични. Като казваме, че приемаме предложението на Теодора Дренска и Милен Велчев по т. 2, не подкрепяте предложението в останалата му част.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Те оттеглят предложението си в тази част, в която то не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да направим така, че да ни е ясно какво гласуваме.
Вносителите оттеглят тази част от предложението си, което не е подкрепено от комисията. Щом го оттегляте, няма какво да гласуваме.
Отиваме на следващата стр. 137. Там е чл. 206 – така както ни се предлага от комисията. Тук пак имаме предложение от народните представители Теодора Дренска и Милен Велчев. То е оттеглено.
В такъв случай разглеждаме членове 206, 207 и 208, но на следващата страница има предложения, които са оттеглени и моля това да се отрази в протокола.
Продължаваме с чл. 209, 204, който става чл. 210, чл. 211, който е по новата номерация.
Моля, гласувайте до чл. 211 по новата номерация, така както се предлага от комисията – това гласуваме.
Гласували 93 народни представители: за 88, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Уважаеми колеги, има предложение, направено от народния представител Бойко Ватев по чл. 209. Става въпрос за размера на глобата. Ще трябва да гласуваме това предложение. То е по чл. 209. Става въпрос за размера на глобите.
Гласуваме предложението на Бойко Ватев по чл. 209. Предложението е „от 20 до 100 000 лв.” да стане „от 3000 до 5000 лв.”. Това е текстът на вносителя, но комисията е по-сурова и е предложила по-високи глоби.
Гласували 95 народни представители: за 43, против 2, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Имате думата, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ДН): Колеги, моля да помислите още веднъж. Няколко гласа не достигнаха, за да се приеме един по-нисък праг. Просто даваме възможност за рекет, а не става дума за тежки престъпления, които санкционираме по този начин. Става дума за хипотези при колекционери, които забавили, забравили да обявят и така нататък. Двадесет хиляди лева е доста голяма сума. Ако дадете толкова голяма санкция в никакъв случай няма да ги изкарате на светло, напротив – ще се скрият повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искате прегласуване ли?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Да, искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване предложението на народния представител Бойко Ватев за чл. 209.
Гласували 97 народни представители: за 39, против няма, въздържали се 58.
И този път предложението на народния представител Бойко Ватев не се приема.
В чл. 212 народният представител Бойко Ватев също е направил предложение. То също касае размера на глобите: „от 20 до 100 000 лв.” да стане „от 20 до 50 000 лв.”.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Бойко Ватев.
Гласували 87 народни представители: за 24, против 1, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Гласуваме чл. 212, така както ни се предлага от комисията; чл. 213 в редакция на комисията и вносителя; чл. 214, чл. 215, чл. 216, чл. 217 и чл. 218, така както ни се предлагат от комисията и с малките нейни добавки по вносител.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Госпожа Алексиева е оттеглила своето предложение.
Комисията предлага чл. 213, чл. 214 и чл. 215 да отпаднат.
Гласуваме отпадането на тези текстове по предложение на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Тези три текста отпадат.
Преминаваме към чл. 219, така както ни се предлага от комисията; чл. 220, така както ни се предлага от комисията и от вносителя, разбира се; членове 221, 222, 223, 224, 225 226, 227 и 228, така както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага чл. 226 и чл. 227 по старата номерация да отпаднат.
Гласувайте предложението на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Приема се предложението на комисията. Следователно, уважаеми народни представители, чл. 226 и чл. 227 отпадат.
Подлагам на гласуване чл. 229, така както ни се предлага от комисията, и чл. 230 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към наименованието “Допълнителни разпоредби”; § 1, § 2 и § 3, така както са по вносител и се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 4 народният представител Руденко Йорданов е направил предложение в пленарната зала, отнасящо се до това що е държател.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Моля да оттегля предложението и да го мотивирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нямате право.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ, от място): Трябва да бъде чуто обяснението за мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, имате думата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, съзнавам, че това е извън класическата процедура по приемане на второ четене, но в текста на вносителя, където са подредени всички понятия и начинът, по който трябва да бъдат тълкувани при прилагането на този закон, фигурира понятието “държател”. Аз затова настоявах. След като фигурират тези понятия, подредени по този начин от вносителя, понятието “държател” да остане в текста, който ние ще гласуваме, защото комисията предлага той да не влиза в този текст. Госпожа Чилова приведе много сериозни аргументи, че ако това понятие бъде дефинирано тук по този начин, това би довело до определени колизии с практиката на приложение на европейското законодателство, когато става дума за спорове, свързани с връщане на културни ценности.
Господин председател, ако не възразявате, нека чуем това обяснение, защото то е много съществено. При това положение аз оттеглям предложението си, но смятам, че е важно да бъде чуто обяснението на госпожа Чилова, защото то е твърде деликатно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, господин Йорданов. След като Вие казвате, ние се подчиняваме.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважавам чувството Ви за хумор, господин председател, но въпросът наистина е сериозен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, нека да остане в протокола. Утре, когато се прилага законът, нали ще ровят какво сме казали, защо не сме го приели.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Колеги, след справка, която направихме с колегите от Европейската дирекция към Събранието и от Правната дирекция по принцип що е това държател, то е ясно и е уредено в Закона за собствеността. Ние искахме обаче първоначално по текста на вносителя, понеже по силата на този закон екс леге по § 5 лицата стават държатели и решихме, че е редно да го възпроизведем. Затова го има по текста на вносителя. Оказва се обаче, че дефиницията, която сме дали на държател, е в противоречие с дефиницията, която има в европейското законодателство, защото ние сме казали: лице, което владее и упражнява фактическа власт само върху държавна собственост. В европейското законодателство има хипотеза, в която може да е общинска собственост и той да я държи, може да е частна собственост и той да я държи. При Глава “Износ и временен износ на незаконно изнесени” фигурира понятието “държател” или “владелец”, или “собственик”. Тоест има колизия между това понятие и онова, което е тълкуването в Европейския съюз.
Решихме, че е по-редно, за да няма такъв проблем, да го няма тук понятието „държател”, защото за нашето законодателство е ясно – то е уредено в Закона за собствеността. Когато се касае за европейското законодателство и имаме друга терминология, тя има пряко приложение. Затова настояваме тук да го няма това понятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Александър Паунов е направил предложение, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте неговото предложение.
Гласували 95 народни представители: за 9, против 5, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Има предложение на Лъчезар Иванов, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 90 народни представители: за 6, против 18, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 4, както ни се предлага от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 76, против 2, въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Тук имаме няколко предложения.
Първото е на народния представител Александър Паунов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 80 народни представители: за 3, против 20, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Има предложение на Бойко Ватев и Борислав Българинов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 5, против 12, въздържали се 57.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Следващото предложение е на Лъчезар Иванов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 6, против 24, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Атанас Щерев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 2, против 48, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Гласуваме § 5, § 6, § 7 и § 8, както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 6 по старата номерация да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Параграф 6 отпада.
Госпожо Алексиева, на стр. 133 имате предложение. Оттегляте ли го?
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване § 9, 10, 11, 12, 13, 14 и § 15, както ни се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага да се създадат нови § 16, 17, 18, които са по вносител и се подкрепят от комисията. Комисията предлага също да се създадат нови § 19, 20, 21, 22 и 23.
Моля, гласувайте параграфите до § 23, както ни се предлагат от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 14 по първоначалната номерация да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Параграф 14 отпада.
Ще съобщя следващите параграфи по нова номерация: § 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34,35, 36, 37, 38, 39 и 40.
Моля, гласувайте текстовете до § 40, които са по вносител и се подкрепят от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Комисията предлага § 34 да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането на този параграф.
Гласували 91 народни представители: за 87, против 4, въздържали се няма.
Параграф 34 отпада.
Параграф 41 по вносител е подкрепен от комисията; § 42 е по вносител и в редакция на комисията; комисията предлага да се създаде § 43.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Последният параграф е § 44. По него госпожа Чилова направи в пленарната зала много мъдро предложение:
„Законът влиза в сила от 10 април 2009 г. с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила от 10 април 2010 г.”
Подлагам да гласуваме този текст.
Разликата е във влизането на закона в сила. Тук пише „1 януари 2009 г.”, но 1 януари мина. Затова да гласуваме предложението на госпожа Чилова.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет, а с това е приет и Законът за културното наследство. (Ръкопляскания.) Поизстрадал закон!
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин председател.
Колеги, искам да благодаря на всички, които взеха активно участие в подготовката на този законопроект, на всички експерти, защото в него взеха участие представители на всички заинтересовани гилдии в България без изключение, включително и на неговите противници. Искам да благодаря и на тях за съпротивата по този закон, защото тя ни направи по-смели и по-мотивирани истински да вярваме, че няма по-силно оръжие в българската политика от това да отстояваш националния интерес!
Мисля, че Законът за културното наследство е един от малкото ключови закони, закон, с който Четиридесетото Народно събрание на Република България може да се гордее! Колеги, благодаря ви, защото след 40 години законодателна агония всички ние имахме куража и смелостта да подкрепим този закон, който регулира ключов ресурс, защото е свързан с опазването и съхраняването на културната ни идентичност.
Този закон благодарение на усилията на всички дава възможност културното наследство в дългосрочен аспект да трасира не само пътя за модерното развитие на европейската политика в сферата на културата, но дава много адекватни, модерни европейски решения за опазване на движимото и недвижимото културно наследство. Нещо повече, с този закон ние успяхме да възстановим държавността в една ключова за българското общество сфера. Успяхме да върнем в патримониума на българската държава националното богатство и по този начин да спрем ширещата се и срамна търговия с националния интерес през последните десет години. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И ние да си благодарим, че стояхме тук и гласувахме. (Смях и приятно оживление в залата.)
И така, уважаеми народни представители, почивка до 14,30 ч. (Звъни.)

. . . *

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имаме 7 минути до гласуването на вота на недоверие. Дотук ще прекратим с разискванията по Закона за администрацията, вероятно ще продължим утре.
Няколко съобщения.
Утре, в петък, ще започнем пленарния ден със следните гласувания:
Гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна.
Гласуване на Законопроекта за ратифициране на финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проекта „България – регионално и общинско водоснабдяване”.
Гласуване на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия.
Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца.
Гласуване на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Гласуване на второ четене на Законопроекта за транслитерацията.
Както ви е известно, уважаеми народни представители, заседанието на българския парламент утре ще започне от 9,00 ч., от 11,00 ч. ще има парламентарен контрол.
Ще съобщя само поредността на министрите, които ще отговарят в парламентарния контрол.
Първи ще отговаря министърът на вътрешните работи господин Михаил Миков на две питания.
След него ще отговаря министърът на отбраната Николай Цонев на два въпроса.
Министърът на държавната администрация и административната реформа ще отговаря четвърти.
Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров ще отговаря на много питания и въпроси.
Пети по ред е Петър Мутафчиев – министър на транспорта.
Шести е министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. Той ще отговори на един въпрос.
Седми е министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Осми е министърът на земеделието и горите Валери Цветанов.
Девети е министърът на здравеопазването Евгений Желев.
Десети е министърът на финансите господин Пламен Орешарски.
И така, да се приготвим да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри! Подновяваме заседанието на Народното събрание и пристъпваме към точка втора от програмата ни за тази седмица, а именно:
ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ЦЯЛОСТНАТА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО. Вносители са народният представител Борислав Българинов и група народни представители – на 18 февруари т.г.
Съгласно чл. 92, ал. 3 от нашия правилник, гласуването ще проведем сега, от 18,00 ч. – 24 часа след приключване на обсъжданията по този проект във вчерашния пленарен ден.
Напомням, че съгласно правилника ще проведем явно гласуване, тъй като няма искания за друго гласуване.
Текстът на самия Проект за решение аз огласих вчера след съобщаването на мотивите на вносителите на Проекта за решение. Той е достатъчно кратък, ще ви го напомня отново.
Проектът за решение гласи, че Народното събрание съответно въз основа на чл. 89 и чл. 86 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България за цялостната политика на правителството.
Пристъпваме към гласуване.
Знаете, че които подкрепят този проект за решение, гласуват съответно “за”, които са против – “против”.
Моля, включете режим на гласуване. Гласувайте предложения Проект за решение.
Гласували 233 народни представители: за 85, против 148, въздържали се няма. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)
Предложението за решение е отхвърлено.
Ако обичате, дайте резултата по групи. (Ръкопляскания в мнозинството.)


Преминаваме към евентуално желание за обосновка на недоверие – обосновка за отрицателен вот. (Народните представители от опозицията напускат пленарната зала.)
Има ли желаещи?
Има думата господин Радослав Иванов за обосновка на отрицателен вот.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги!
Защо гласувах против? Защото хрониката на един предизвестен неуспех и на този седми вот беше заложена още в неговата аргументация, неразчитаща реалната обстановка в страната, и че е време за европейска България за действия, а не за празни приказки при липсата на реални послания.
Какви са фактите от предишното ви упражнение по вот? Бяха поставени и решени в по-голямата им част от управляващата коалиция проблеми – приемането на законопроекти и мерки, някои пряко свързани с усвояването на европейските фондове. Именно това Народно събрание прие Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Направени бяха изменения в Закона за обществените поръчки, в Закона за държавната финансова инспекция – развитие, положително отчетено от европейските ни партньори.
Административният капацитет също бе укрепен като бе създадена нова Агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”.
Относно борбата с измамите със средства по фондовете бяха сформирани съвместни екипи във Върховната касационна прокуратура за борба с тези нарушения, мерки, довели до многократно увеличаване на заведените преписки и влезли в сила ефективни производства.
Другият лайтмотив на опозицията, която пак излезе, проваленото членство, не отговаря на фактите. Сключени бяха договори за над 2,6 млрд. евро по оперативните програми и разплатени над 177 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони и то само до момента, говорят друго. Приетото Постановление на Министерския съвет за увеличаване на авансовите плащания ще облекчи бизнеса на фона на световната финансова криза, защото ние разбираме, че кризата се е отразила на потенциалните бенефициенти, на гражданите, на общините у нас.
А оттук накъде, колеги, които пак ви няма?
До излизането на основният доклад остават четири месеца. Нека да го използваме възможно най-ефективно за решаване на задачите пред страната ни, защото времето на политическите игри с еврофондовете, с евентуалната предпазна клауза за България отмина.
Разбира се, че има още какво да се желае, но определено бавно, неотменимо България по европейския си път става меритокрация – място за реализация на личностния проект на всеки един български гражданин.
Трябва да продължат и усилията за усъвършенстване, за фина настройка на модела за управление на европейските средства в условията на пълноправно членство.
Усвояването на европейските пари на България, успехът ни като пълноправна членка са функция и на участието и на опозицията. Българските граждани, Брюксел очакват от всички нас реални резултати, а не политическа партизанщина.
Крайно време е вие, които пак не сте в залата, държавнически да се включите в печелившия отбор, националният отбор на България. В противен случай със същата гарнитура, със същата партитура, със същата резервна скамейка няма да влезете дори в парламента. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за втори отрицателен вот? Народният представител Тодор Кумчев желае да обоснове отрицателния си вот.
Заповядайте, господин Кумчев.
ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители, госпожи и господа министри! Гласувах против този вот на недоверие, защото то си беше чиста проба авантюра. Авантюра от някои малки десни партии, които като НЛО три месеца преди изборите си търсят спектър в политиката на България.
Аз искам да потвърдя пред вас, уважаеми колеги, че няма друго правителство от 19 години насам, което да е направило толкова много за социалната политика в нашата страна.
Нека да вземем здравеопазването. За последните три години и половина за здравеопазване са отделени 12 млрд. лв. Това е четири пъти повече, отколкото при правителството на господин Иван Костов. За здравеопазване през 2009 г., забележете, уважаеми госпожи и господа, за лекарства за домашно лечение, за диетични храни правителството отдели 330 млн. лв., което е 35 млн. лв. в повече в сравнение с 2008 г. Други 130 млн. лв. се отделиха за животоспасяващи и животоподдържащи лекарства. Е това, ако не е социална политика, здраве му кажи! И ако това правителство не заслужава подкрепа, пак здраве му кажи! (Ръкопляскания от КБ, НДСВ, ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има възможност за още един отрицателен вот.
Има ли желаещ народен представител? Не виждам.
Господин министър-председател, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Искам за пореден, осми, път да благодаря на Народното събрание за доверието към правителството на Република България. Първият път беше, когато беше избрано правителство и седем пъти подред мнозинството в българския парламент отхвърля вотовете на недоверие, внесени от българската опозиция.
Аз винаги с внимание и уважение съм се отнасял към критиката, отправена от опозицията и към мнозинството, и естествено най-вече към българското правителство. Защото това е нейното демократично задължение – да сочи слабостите, да предлага алтернативи, да се стреми да свали от управление тези, които са нейни политически опоненти. Важно е обаче зад това политическо желание да има и реално политическо, икономическо, социално съдържание като алтернатива. И аз мисля, че основната причина за неуспеха на вота на недоверие беше именно липсата на алтернатива в икономически, социален, политически план от гледна точка на интересите на хората на България.

Това правителство беше избрано от българския парламент с много ясен мандат, цели и задачи и с ясна управленска програма. Именно в това се крие тайната на стабилността на управлението и на свършената дотук работа, защото има ясна програма, която позволява на три политически сили, различни по своя произход, идеология, да работят заедно в интерес на страната и в интерес на българските граждани.
Никога в този мандат не е било лесно. Трябваше заедно с подкрепата на парламента, с неговата много активна роля в законодателната инициатива, в приемането на нужното европейско законодателство – икономическо, социално законодателство, да преодоляваме много предизвикателства и със сигурност сме имали и имаме, и проблеми, и трудности, и неуспехи.
Искам да благодаря на българската опозиция затова, че инициира този вот и дебатите, свързани с него за цялостната политика на българското правителство. От дебатите стана ясно, че огромна част от ангажиментите, от предизборните обещания и на трите партии в управляващата коалиция, са изпълнени. Тези думи не бяха хвърлени на вятъра и българските граждани не бяха излъгани в това, което правим ежедневно като законодателна дейност и като работа на Министерския съвет и на българската администрация.
Разбира се, трябва да отчетем, че и очакванията на българските граждани, и стандартът, който се очаква от изпълнителната и законодателната власт, са много по-високи. Българите искат да живеят като европейци в пълния смисъл на думата – и като стандарт, и като обслужване от администрацията, и като европейски граждани във всеки един смисъл. Това е една огромна, свръх задача – за всяко едно правителство и за страната като цяло, защото българският европейски проект не приключи с нашето формално, юридическо членство в Европейския съюз. Сега в първите години на нашето членство ние реално с много усилия, с много труд се вписваме, интегрираме в ежедневието на Европейския съюз – не само на европейските институции, учейки се да отстояваме нашия български интерес по един интелигентен, неконфронтационен начин, но и в общия пазар, в пазара на труда и в политиката в областта на образованието, здравеопазването, учим се да се управляват ефективно и прозрачно европейски фондове от българската администрация. Всичко това е процес. В този процес имаше и грешки, в него имаше и трудности, но най-важното е, че имаме волята да се учим, имаме волята да се развиваме напред, имаме волята да внасяме още по-ясни и по-прозрачни механизми във всеки един от въпросите, който засяга ежедневието – бита на българските граждани.
Във вчерашния дебат не се чуха реални конструктивни идеи нито по икономическото развитие, нито по съдебната реформа, нито по социалната политика в България. Това мен лично ме изпълва с тревога, защото ако имаш насреща си силна, достатъчно сплотена опозиция с ясна политика, това е добре за мнозинството. Когато от дебата се запомнят само остроумни фрази, сравнения, които може да звучат остроумно от типа на тези с ораторското майсторство на Фидел Кастро или опоменаванията на краля “Слънце”, който е казал: „Държавата съм аз!”, или някои други фрази. Това действително е тъжно за състоянието на българската не само парламентарна, но и на българската извънпарламентарна опозиция, защото и от нея не се чува нищо смислено, съществено по дневния ред на страната. Кой е дневният ред днес?
Вчера българското правителство имаше възможността да представи свършеното дотук, да представи изпълнението и на амбициозната икономическа програма. Имаме какво да представим на българските граждани – 20-те милиарда преки чуждестранни инвестиции, и устойчивия икономически растеж от 6% годишно, и рязкото намаляване на безработицата – близо два пъти за последните три и половина години, и покачването на доходите на българските граждани, и на работещите хора, и на българските пенсионери, което ще достигне близо 100% към края на мандата, и грижата за семейството. Още по-важното е, че българското правителство имаше възможност благодарение на този дебат да представи на хората своите виждания за днешния момент, за това какво правим, за да преодолеем страховете на хората. От какво днес се притеснява всеки един българин? Естествено от това по какъв начин световната икономическа и финансова криза ще окаже влияние върху България. Ще запазят ли работните си места, ще имат ли същите доходи както досега, ще бъдат ли социално защитени, хората, които излизат на пазара на труда ще получат ли възможност да се преквалифицират бързо и да намерят ново работно място.
Смятам, че достатъчно убедително представихме Плана на правителството за противодействие на кризата и за защита на България, с една-единствена цел – колкото се може по-късно в България да се усетят негативните въздействия на световната криза, която привнася своите негативи в България и това вече се усеща, и колкото се може по-рано да излезем от този труден период. И корабът на нашата страна, лодката, в която са всички българи – непокътната да мине през тези бурни води. Мисля, че това беше най-важно да чуят хората на България – да знаят, че съществува политическа стабилност, която е едно от главните условия за каквато и да е политика, да знаят, че има ясен икономически и социален план, който може да ги защити в днешните трудни времена, да знаят, че не са сами в трудностите, с които може да се сблъскат, че не ни е безразлична съдбата на всеки един – на младите хора, които искат добро образование днес, за да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда, на младите семейства, които искат стабилност и бъдеще за себе си – работа и условия за създаване на семейство, на хората в активна възраст, които искат предсказуемост, че това, което са постигнали, няма да бъде заличено от световната криза и, разбира се, за възрастните хора на България към които дължим нашето уважение и нашата грижа.
Всички тези приоритети винаги са били в сърцевината и на финансовата, и на икономическата, и на социалната политика на българското правителство. Това ще продължи с още по-голямо внимание и в оставащите месеци от работата и на правителството, и на парламента. В това съм убеден.
В нашия план има няколко много ясни приоритета, няколко постулата, които ще отстояваме. Първо, гарантиране на финансовата стабилност на българската държава, на Валутния борд, на държавния резерв, на спестяванията на хората в банките, които трябва и са защитени, и ще бъдат защитени, така че никой да не загуби. Гарантиране на стабилността на банковата система, която е основна кръвоносна система на икономиката и стимулиране с държавните инструменти на кредитирането на реалния сектор. Специфична целенасочена политика за подкрепа на реалния сектор в България чрез инвестиционния план на българското правителство, най-вече за развитие на инфраструктура, на конкурентоспособност и подобряване, модернизация на социалната и другата инфраструктура в нашата страна, което да види и да почувства всеки един български гражданин и по този начин да се запазят максимален брой работни места.
Гъвкавост на пазара на труда, адекватни мерки за защита на работните места, мерки и план за заетостта чрез преквалификация и чрез създаване на заетост, в това число чрез държавни инвестиции. Наред с това е много важно не само да се защитаваме от кризата, да се страхуваме от нея, да преодоляваме нейните негативни въздействия, но и да търсим опорите за по-нататъшното ускорено развитие на България, защото рано или късно кризата ще отмине и ние трябва не само да устоим на нея като държава, като икономика, като социални системи, но и да се подготвим за по-нататъшно успешно развитие.


Убеден съм, че през следващите месеци за парламента ще има много работа за реализацията на всички тези приоритети. Убеден съм също така, че един от важните приоритети ще бъде по-нататъшното европеизиране на българската законодателна система и на работата на цялата администрация, в това число в областите, които се наблюдават от Европейската комисия чрез механизма за сътрудничество и верификация по „Правосъдие и вътрешни работи”. Трябва да докажем на европейските ни партньори, но най-вече и на българските граждани, че политическата воля, която е налице, намира своя израз и в законодателни действия, и в работата на изпълнителната власт. Трябва през следващите месеци да продължим ускорението, което се натрупа и в областта на усвояване на европейските фондове през миналата година, да не губим темпо, да се развиваме все така успешно, преодолявайки старите си затруднения, грешки, учейки се от тях, да имаме куража да вървим напред.
Именно подчинени на тази мисия, на тази задача за гарантиране на стабилността, сигурността, грижата за всеки един човек в България, независимо от мястото, където живее, независимо от неговата възраст, от неговия социален статус, българското правителство, опирайки се на вашия гръб и на вашата подкрепа, на вашата инициатива, имам предвид българското Народно събрание, ще продължим да работим неуморно и през оставащите месеци до края на този мандат. Вярвам, че това ще бъде една добра основа и за бъдещото развитие на България.
Благодаря ви за доверието, благодаря ви за вниманието, благодаря за подкрепата! (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин министър-председател. Позволете да Ви уверя, вярвам от името на всички народни представители в залата, а и на немалко от онези, които не са тук, че Народното събрание е готово и ще подкрепи убедено всички онези мерки, които правителството би предложило на нашето внимание и в усилията за преодоляване на ефектите от кризата, и в онази работа, която ни предстои за пълноценното ни членство в Европейския съюз.
Уважаеми колеги народни представители, господин министър-председател, дами и господа министри! С това тази точка от нашата програма е изчерпана. Приключва и днешното ни пленарно заседание.
Моля ви само за една минута във връзка с организацията на работата ни за следващата седмица.
В началото на пленарната седмица гласувахме днес до 18,00 ч. да бъдат давани предложенията по ал. 7, която е алинеята, с която ще започнат нашите разисквания следващата сряда. Някои парламентарни групи пожелаха да получат още малко време, за да могат и в утрешния ден да направят своите предложения. Затова предлагам процедурно да гласуваме удължаването на този срок утре до 14,00 ч.
Моля, гласувайте. Не бива да има съмнения за легитимността на едно или друго предложение, направено в утрешния ден.
Гласували 125 народни представители: за 123, против 1, въздържал се 1.
С подавляващо мнозинство това предложение е прието.
Благодаря ви, уважаеми колеги, за днешната работа в един продължителен пленарен ден, завършил с едно убедително гласуване!
Следващото заседание е утре, от 9,00 ч., тук, в Народното събрание.
Закривам днешното пленарно заседание! (Звъни.)

(Закрито в 18,24 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Камелия Касабова

Юнал Лютфи

Секретари:
Нина Чилова

Татяна Калканова