ЧЕТИРИСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 10 декември 2008 г.
Открито в 9,03 ч.

10.12.2008

/извадка/ *

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Борис Николов и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Уважаеми колеги, моля за вашето внимание. Предстои да приемем програмата за работата ни през тази седмица, но преди това ви приканвам да отбележим днешната дата 10 декември, която бележи 60 години от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека. Една дата, която заслужава да споменем, да осмислим и ви моля да обърнете внимание на следните няколко думи.
Днес, 10 декември, в целия свят се отбелязва Международният ден на правата на човека. В този ден преди 60 години Общото събрание на Организацията на обединените нации прие Всеобщата декларация за правата на човека. Този исторически документ бе първата крачка за осъществяването на една от основните задачи на световната организация, провъзгласена в нейния устав – да съдейства за развитието и зачитането на правата на човека и основните свободи за всички, без разлика на раса, пол, език и вероизповедание.
Съдържанието на Всеобщата декларация, която от правна гледна точка представляваше отначало препоръка към държавите, бе впоследствие конкретизирано и облечено в правно задължителна договорна форма в лицето на Международния пакт за икономическите, социалните и културните права и на Международния пакт за гражданските и политическите права с два факултативни протокола към него. Същевременно в резултат на международната и националната практика значителна част от правата и свободите, формулирани в декларацията, постепенно, по обичаен път станаха общопризнати норми на международното право, задължителни и за държавите, които не бяха страна по пактовете.
Всеобщата декларация, двата пакта и факултативните протоколи съставляват днес Международната харта за правата на човека, която се счита за крайъгълен стълб на съвременната международна правна уредба на правата на човека, изградена от Организацията на обединените нации.
Откакто беше приета в 1948 г. Всеобщата декларация стана и продължава да бъде източник на вдъхновение на националните и международните усилия за закрила на правата на човека и основните свободи. През тези 60 години, в рамките на ООН, бяха приети повече от 90 споразумения и декларации по широк кръг въпроси на правата на човека. България е страна по всички най-важни международни договори в тази област и стриктно се съобразява с предвидените в много от тях мерки за международен контрол на тяхното изпълнение.
В резултат на демократичните промени у нас след 1989 г. защитата и спазването на правата на човека и основните свободи се утвърди като един от първите приоритети на вътрешната и на външната политика на България. В основата на този последователно провеждан курс е приетата през 1991 г. Конституция на Република България, в която са залегнали най-важните универсални и европейски стандарти в областта на правата на човека. Активното участие на нашата страна в Съвета на Европа и в Европейския съюз е важен стимул за въвеждането на тези високи стандарти в българското законодателство и за гарантиране на тяхното прилагане.
На днешния Международен ден на правата на човека уместно е да се замислим и за ролята на Народното събрание в развитието и укрепването на тези права и в нашата страна, защото парламентът играе ключова роля в тази област. Цялостната дейност на Народното събрание – законодателна, бюджетна, контролна и друга, покрива целия спектър на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права и то е призвано да бъде страж за тяхното спазване. За успешното изпълнение на тази задача ни призовава и Всеобщата декларация за правата на човека, чиято 60-годишнина честваме днес. Благодаря ви за вниманието, колеги. (Ръкопляскания.)
Преминаваме към деловата ни работа.
Ще ви представя проекта за програма за работата на Народното събрание за 10-12 декември 2008 г.:
1. Доклад за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007 г. – продължение.
2. Второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост – продължение.
3. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Вносители – Георги Божинов и Димитър Гъндев.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносители – Стойко Танков и Румен Ангелов.
5. Законопроект за ратифициране на Протокола за привилегиите и имунитетите на Международния орган за морското дъно. Вносител – Министерският съвет.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Вносители – Ангел Найденов, Димитър Дъбов и Донка Михайлова.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. (Приет на първо четене на 4.12.2008 г.)
8. Второ четене на Законопроекта за културното наследство. (Приет на първо четене на 31.7.2008 г.)
9. Второ четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. (Приет на първо четене на 19.11.2008 г.)
10. Второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. (Приет на първо четене на 19.11.2008 г.)
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс. (Приет на първо четене на 6.11.2008 г.)
Уважаеми колеги, ще направя две уточнения в тази връзка.
Първо, виждате, че тази седмица няма парламентарен контрол. В петък целият ден ще бъде за законодателна дейност, при това с намерение и готовност да приключим обсъжданията на второ четене на бюджетите на държавното обществено осигуряване и Здравната каса, което означава, че може да се наложи продължаване на пленарното време и след 14,00 ч. Моля онези, които имат пряко отношение към проблематиката, да бъдат в залата и да вземат активно участие в обсъжданията.
И второ, ще бъде предложено на пленарната зала гласуването на второ четене на Законопроекта за етажната собственост, което е продължително и с много гласувания, да бъде в началото на деня в петък. Тоест не утре ще гласуваме тези текстове на второ четене, а в началото на петъчния пленарен ден, така че моля да имате тези две неща предвид.
Преди да подложа на гласуване този проект за програма, към мен се обърна господин Дилов с желание да предложи за отпадане точка от програмата.
Господин Дилов, колегите ми подсказват, че първо следва да гласуваме и да приемем програмата, а след това евентуално да има предложение за отпадане на точка от приетата програма.
Моля, гласувайте предложения проект за работа на Народното събрание за седмицата 10-12 декември 2008 г.
Гласуването надхвърли регистрацията.
Гласували 194 народни представители: за 166, против 20, въздържали се 8.
Програмата е приета.
Доколкото очевидно ще престои отговорно гласуване във връзка с предложение, което предстои, бих искал да обърна внимание на колегите да гласуват със собствените си карти. Ако се появи съмнение, че има гласуване с повече от картите на народните представители, които са в залата, ще се наложи да се регистрираме отново и да проследим как се регистрираме.
Има думата господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на 4 декември т.г. се обърнахме с писмо към председателя на парламента с настояване Законопроектът за културното наследство преди второ четене да бъде изпратен и с него обстойно да се запознае Комисията по правни въпроси. Аз съм един от вносителите на този законопроект и в последните две години съм си позволявал да го защитавам публично повече от горещо.
Искам да обърна внимание и да помоля залата да гласува това наше предложение – че този законопроект, освен че предизвиква големи обществени дебати и колизии – нещо съвсем нормално за текст, който изменя закон, който не е променян близо 40 години – той предизвиква и големи спорове в Комисията по културата. Почитаеми колеги, този законопроект променя над 10 други закона, в това число и Наказателния кодекс. Много по-незначителни текстове са били гледани от Комисията по правни въпроси като втора комисия. За мен няма никакво обяснение защо този голям и важен закон не е разпределен на Комисията по правни въпроси.
Почитаеми колеги, ще дам един пример. Изключително важният въпрос - дали в културно-историческото наследство освен публична държавна собственост да има и частна държавна собственост, беше гласуван от 5 души – 2 „за”, 2 „против” и 1 „въздържал се”. С огромното ми уважение към един наш много уважаван колега, към белите му коси, ще кажа, че един от гласуващите по това време спеше. Почитаеми колеги, това е много сериозен проблем.
Ред текстове влизат в колизия с конституционни постановки. На места ние задължаваме, което от гледна точка на опазването на културно-историческото наследство има своята философия и смисъл, частни лица – физически или юридически лица, да се разпореждат с публична държавна собственост. Внасяме доста сериозни обърквания в отношението между местна и държавна власт.
Не на последно място, почитаеми колеги, искам да ви припомня, че преди първо четене – всъщност това е единственият правен анализ, направен на законопроекта като цяло – ни беше раздаден, меко казано, един конфузен доклад на нашия Правен съвет. Това е единственият текст, който е трактовал нашия труд в продължение на две години. Моля, нека този законопроект да не влиза в залата преди да мине през Комисията по правни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли обратно процедурно предложение? Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам да направя обратното процедурно предложение по две причини.
Първата не е свързана с тази материя. Свързана е с технология, която не е добър атестат за който и да било парламент. Миналата седмица по подобен начин изтърбушихме дневния ред. Пета точка беше Законът за прякото допитване. На разговора при Вас в сряда сутринта той стана десета точка, а тридесет минути след това не беше в програмата. Колегата Янаки Стоилов благородно свика онзи ден кръгла маса във Велико Търново, но какво от това?! Тази точка май няма да се върне в дневния ред на Четиридесетото Народно събрание, защото някой не харесва този закон.
Оттук правя плавен преход към този законопроект. Някой не харесва този законопроект. Има ли обаче случай, в който всички в България да са харесвали един законопроект? Стигнали сме до второ четене. Хайде, нека да започнем второто четене. Имало ожесточени дебати. Имаше дебати, възбудени от хора, които имат преки интереси. Нямаше дебати от целия народ.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Темата е за Комисията по правни въпроси.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Питайте народа дали иска да е държател или притежател. Всеки трети българин ще ви каже, че се изживява като обикновен „ключодържател”, но помещението, което си отключва, не е пълно нито с антики, нито с картини. Сега сме докарали един законопроект до второ четене и обявяваме пълна капитулация, пълно фиаско. Казваме, че той не заслужава да бъде четен за втори път в пленарната зала, защото е недъгав, несъвършен, станало е нещо драматично по време на първото четене. С какво Комисията по правни въпроси ще го дообогати? А няма ли опасност тя да го ощети? Аз се доверявам на пленарната зала, след като този текст след толкова много разговори и публикации, а и такава поляризация, каквато не е имало през 1923 г. в България, е стигнал до второ четене.
Предлагам да не посягаме на точката в дневния ред, а в процеса на второто четене ще стане ясно кой крив и кой прав.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС, от място): Аз не мога да нося отговорност по Наказателния кодекс!
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: И аз не искам да нося отговорност, че правим едно нещо, а тридесет минути след това го ревизираме. Кой модерен закон не е засягал десет други?! Така беше и със Закона за спортното хулиганство, така се отказахме да приемем Закон за евтаназията. Все се боим, че ще стане нещо сложно и непреодолимо.
Правя обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Любен Дилов. Моля всеки да гласува със своята карта!
Гласували 176 народни представители: за 73, против 28, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Има думата господин Дилов за предложение за прегласуване.
ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Уважаеми колеги, аз съм вносител на този закон. Моля да премислите. Не става въпрос за закона по същество. Повярвайте ми, компетенцията на Комисията по културата не е да промени десет члена от Наказателния кодекс без становище на Комисията по правни въпроси. Това е несериозно. Аз не мога да нося тази отговорност! Извинявайте! Не знам защо неглижираме така работата на наши колеги.
Правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 182 народни представители: за 82, против 32, въздържали се 68.
Предложението не се приема и при повторното гласуване.
Уважаеми колеги, длъжен съм да Ви дам обяснение във връзка с повдигнатия въпрос.
РЕПЛИКА ОТ КА: Гласуването не беше и 15 секунди – прочетете си правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не по-малко от 15 – аз изчаках 16 секунди, иначе гласувалите щяха да станат 200.
Поисках становището на Правната дирекция за предложението на господин Дилов и господин Ватев, Въпреки че е очевидно, че при настъпване на второ четене на един законопроект, никога не сме практикували изпращането му в една или друга комисия.
Господин Дилов е бил участник и в четири - пет заседания на работната група, която е работила по този законопроект. Ясно, че не е нито възможно, нито е процедурно допустимо на този етап, при вече подготвен доклад за второ четене да се връща в Комисията по правни въпроси. Нужно е целият законопроект достатъчно сериозно да се обсъди и при второ четене, да се гласува с пълно съзнание за нормите и за тяхното приложение и, разбира се, да бъдем наясно с онова, което гласуваме.

... ... ... *

Следващото заседание е на 11 декември 2008 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи


Секретари:
Борис Николов
Георги Димитров