| Народно събрание на Република
България Адрес: www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=168&id=1117 ДНЕВЕН РЕД: 1. Приемане на второ четене на Законопроекта за културното наследство. 20.11.2008 На заседанието присъстваха: Анна Емануилова – директор на Дирекция „Правна” в МК, Руско Русев – директор на Дирекция „Музеи, галерии и изобразително изкуство в МК, арх. Христо Ганчев – НИПК, доц. Екатерина Матеева – член на Консултативния съвет по законодателството. Заседанието на Комисията по културата започна в 14,40 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията. * * * ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, започваме заседанието. Имаме една точка в дневния ред – приемане на второ четене на Законопроекта за културното наследство Има ли други предложения по дневния ред? Няма. Който е съгласен, моля да гласува. Приема се единодушно. Благодаря ви. Няколко думи в началото. Работната група, която беше създадена по законопроекта за културното наследство заседава от 8 октомври до 14 ноември т.г., включително проведохме общо 10 заседания. В работната група Комисията по култура изпрати писма до над 20 заинтересовани организации и институции. В нея взеха участие искам да спомена имената – професор Ваклинова от Националния археологически музей и институт при БАН, доцент Тотко Стоянов от Софийския университет, който представлява Асоциацията на българските археолози, архитект Николай Тулешков – центъра по архитектурознание към БАН, професор Григори Григоров и Стефан Белишки от Асоциацията на реставраторите в България, професор Румяна Митева – Национално движение „Българско наследство”, Кирил Христосков от Съюза на народните читалища, Пламен Крайски – Сдружение „Пръв будител”, Светослав Георгиев – ИКОМОС, Лидия Букарева от Държавна агенция „Архиви”, Архитект Уляна Малеева, архитект Христо Ганчев от НИПК, Борислав Абаджиев – Министерство на културата, директор на дирекция „Опазване на недвижимите паметници на културата”, господин Руско Русев – Министерство на културата, директор на дирекция „Музей и галерии”, от Светия Синод на Българската православна църква участие в работната група взе негово високопреосвещенство епископ Наум и госпожа Върбанова от Съюза на антикварите в България. Искам да благодаря на всички участници в работната група за изключително конструктивния тон, затова че положиха усилия в посока на това да бъдат подобрени, да бъдат усъвършенствани текстовете и по този начин законопроекта да стъпи върху един по-широк обществен фундамент от гледна точка на неговите текстове и разпоредби. Искам да ви информирам, че снощи получихме едно писмо от Светия Синод на Българската православна църква, в което те изразяват свои позиции по коренни различни текстове от първата позиция, която те бяха изразили, която ние съвместно с всички представители на работната група инкорпорирахме в текста. Аз съм го предоставила на министъра на културата, ще изискаме от него становище, и на юристите в Народно събрание и ще оформим нашата позиция и следващия път ще я раздам на всички народни представители, за да имаме позицията на министъра на културата. Преминаваме към законопроекта. Всички имате доклада. Доклада е до член 104. На следващото заседание ще успеем целия законопроект да бъде инкорпориран с всички предложения и със становището на работната група. Започваме с наименованието „Закон за културното наследство”. Имаме предложение на народните представители Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов наименованието на закона да стане „Закон за опазване на културното наследство”. На работната група не взехме категорично становище. Имате думата, господин Мерджанов. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги, спомняте си, че на съвещанието на работната група, че това наше предложение породи доста спорове, на моменти разгорещени. В крайна сметка след като се консултирахме с колегата Руденко Йорданов, смятаме, че няма да бъде беля ако ние си оттеглим предложението. Затова чувствайте се облекчени от това наше първо предложение по заглавието. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря на господин Мерджанов и на господин Йорданов. Колеги, други предложения? Специална благодарност изразявам към двамата народни представители. Тоест оттегляте предложението. Добре. По част първа Общи разпоредби работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага то да отпадне. Който е съгласен с така направеното предложение на работната група ,моля да гласува. „За”6. „Против” няма. „Въздържали се” 1. Дял първи, Общи положения. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Глава първа Общи положения” Глава първа Предмет, цели и принципи. Работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага то да отпадне. Предложения имате ли? Ако сме съгласни с предложението на работната група да не се подкрепи текста на вносителя за наименованието на подразделението, моля да гласувате. „За” - 8. „Против” – няма. „Въздържали се”- няма. Единодушно се приема. По член 1. Колеги по член 1 имаме предложение на Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за член 1: „Чл.1. /1/ Този закон урежда опазването и закрилата на културното наследство на Република България. /2/ Държавата осигурява закрилата на културното наследство, независимо от местонахождението му.” Колеги, чисто процедурно първо трябва да гласуваме отпадането на предложението на народния представител и след това да гласуваме текста на вносителя. Който е съгласен с предложението на Работната група да не подкрепи предложението на Лъчезар Иванов, моля да гласува. „За” – 6. „Против” – Няма. „Въздържали се” – 1. Гласуваме текста на Работната група, така както го прочетох. Който е съгласен с член 1, моля да гласува. „За” - 8. „Против” – Няма. „Въздържали се” – Няма. По член 2. Имаме предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което Работната група подкрепя по принцип. Имаме предложение на народния представител Станислав Станилов, което се подкрепя по принцип. Имаме предложение на Светослав Спасов, което се подкрепя по принцип. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за член 2: „Чл.2. /1/ Културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност. /2/ Културните ценности са обществено достояние и се ползват със закрила от държавни и общински органи в интерес на гражданите на Република България. /3/ Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да принадлежат на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както на физически и юридически лица.” Имате ли по тези текстове някакви предложения? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз не можа да разбера защо моята редакция не е взета предвид? Всъщност тя само съкращава текстовете, прави ги по-кратки и по-ясни. Защо трябва да бъде „културното наследство обхваща”, а не е „културното наследство е съвкупност от нематериално и материално недвижими и движимо…” ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Професор Станилов, ако ми разрешите, разликата, освен, че това е съвкупност, това което току-що изразихте, а ние разписахме обхваща. Това е, защото освен че са носители на историческа памет, имаше дебат за това, че трябва да се включва националната идентичност. Тоест Вашата забележка е културното наследство е съвкупност. Обаче то ще стане след това като съвкупност от културни ценности. Виждате ли във второто изречение по-надолу? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Виждам, но то няма смисъл да се прави така. „Културното наследство е съвкупност от нематериални и материални недвижими и движими ценности, които са носители на историческа памет, вкарваме – национална идентичност, и имат научна или културна стойност. По-сложно е това, което го предлагате. Смисълът е същия, но е по-сложно. БОЙКО ВАТЕВ: Да го гласуваме. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не възразяваме. Смисълът по никакъв начин не се изменя. То е чисто редакционно. Притеснява ли ви много, професор Станилов, да остане така? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. Колеги, който е съгласен с така предложената редакция на член 2, моля да гласува. „За” – 8. „Против” – Няма. „Въздържали се” – Няма. По член 3 имаме предложение на Светослав Спасов, което е подкрепено от Работната група. Работната група подкрепя предложение и по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на член 3: „Чл.3. /1/ Този закон има за цел да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и да гарантира равен достъп на гражданите до културните ценности при спазване на следните принципи: 1. равнопоставеност на различните видове културно наследство при осъществяване на неговата закрила. 2. децентрализация на управлението и финансирането на дейностите по опазване на културното наследство. 3. публичност и прозрачност при управлението на дейностите по опазване на културното наследство. /2/ Правото на достъп до културното наследство е възможност да се ползват културни ценности, като се осигури физически или интелектуален достъп до тях, без те да се увреждат или подлагат на риск. /3/ Държавата, общините и частните лица създават условия и гарантират на всяко лице достъп до културни ценности.” По член 3 колеги, ако нямате възражения, предлагам, който е съгласен да гласува така предложената редакция. „За” - 8. „Против” и „Въздържали се” няма. Член 4. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Чл.4. Държавната политика по опазване на културното наследство се провежда от министъра на културата във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания и със съдействието на гражданското общество.” Колеги, има ли някакви предложения по тази редакция. Ако няма, който е съгласен, моля да гласува. „За” – 8. „Против” и „Въздържали се” няма. Подкрепя се. По член 5 нямаме по текста на вносителя. Остава същата. Тук ми подсказват колегите ,че мога и да не ги чета, след като няма променени текстове на вносител. Ако имате бележки по член 5, заповядайте. Ако няма, който е съгласен, моля да гласува. „За” - 8. „Против” и „Въздържали се” - няма. Глава втора Понятия. Работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага то да отпадне. Който е съгласен, колеги, да отпадне, моля да гласува. „За” – 7. „Против”- Няма. „Въздържали се” – 1. Член 6. По член 6 имаме предложение на господин Атанас Мерджанов и господин Руденко Йорданов, което е подкрепено от Работната група. Имаме предложение на Силвия Алексиева и Борислав Владимиров, което се подкрепя от Работната група. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Чл.6. /1/ Културното наследство са: наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати. 2. исторически обекти и комплекси; 3. архитектурни обекти и комплекси; 4. етнографски обекти и комплекси; 5. образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура; 6. природни ценности /образци/; 7. индустриално наследство; 8. произведения на изящни и приложни изкуства; 9. народни занаяти; 10. документално наследство; 11. аудиовизуално наследство; 12. устна традиция и език; 13. книжовни и литературни ценности; 14. обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания; 15. музика, песни и танци; 16. народна медицина; 17. кулинарни и етноложки традиции; 18. народни игри и спортове. /2/ Културното наследство е и религиозното наследство. То може да обхваща един или повече от обектите по алинея 1, които имат белези, характерни за съответното вероизповедание.” Имате ли някакви предложения по така направената редакция? АННА ЕМАНУИЛОВА: Уважаема госпожо Чилова, уважаеми народни представители, при работата в Работната група Министерство на културата предложи един по-прецизиран текст, който като алинея 2 не е към член 6, а е към член 7. Ако може да изчета, което не е прието. Тоест в член 7 се създава алинея 2 „Културна ценност може да бъде и нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което притежава научна и/или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания.” Тоест Министерство на културата обвърза алинея 2 именно с културна ценност, която е в член 7, а не с културно наследство. Това беше предложено в Работната група, но при обсъждането се стигна до варианта в член 6, алинея 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имате думата. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Нали в член 6 имаме алинея втора, след изброяване на всички части има и текст „Културното наследство е и религиозното наследство. То маже да обхваща един или повече от обектите по алинея 1, които имат белези, характерни за съответното вероизповедание”. Нали така? АННА ЕМАНУИЛОВА: Да. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това не се ли покрива с това, което казахте? С какво се различава според Вас от алинея втора на член 6? РУСКО РУСЕВ: Ние искаме да го тълкуваме като културна ценност, тъй като е спорен проблема за религиозно наследство и е възможно да породи трудности. Това е била причината, поради която ние акцентираме върху културна ценност и казваме, че културна ценност е онази, която може да бъде материално или нематериално свидетелство, която може да бъде от значение за Българската православна църква и за другите регистрирани вероизповедания. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Добре де, но то се съдържа в алинея първа. Може да се сложи само ако има смисъл. Искаш ли да кажеш, че този текст влиза в конфликт с алинея 2, защото обикновено църковна утвар може да бъде културна ценност, ако е направена след 1800 година. Затова ли става въпрос? Обърнете внимание на член 7, алинея 2. РУСКО РУСЕВ: Става дума за понятието религиозно наследство, което никъде не е дефинирано като такова, нито в документи на Европейския съюз, нито на отделните законодатели. Затова акцентираме върху културна ценност, а не върху религиозно наследство. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Професор Станилов, не трябва да се обвързва с това след 1800, защото по алинея 2 това е изключението, което даваме. А те искат алинея 2, доколкото аз разбрах, алинея 2 на член 7 да има това съдържание, което те прочетоха, а всъщност сегашната алинея 2 ще стане алинея 3, че не е културна ценност. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз мисля, че е излишно, но ако комисията реши. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, предлагам да се гласува следното: в член 6 от Работната групата, това което прочетох, да отпадне алинея 2. Всъщност така трябва да го гласуваме, с отпадането на алинея 2. И в член 7 като стигнем до него, ще добавим другите неща. Гласуваме текста на Работната група без алинея 2. Който е съгласен, моля да гласува. „За” - 7. „Против” и „Въздържали се” няма. Колеги, в член 7 имаме предложения на Бойко Ватев, което е подкрепено по принцип. Има предложение на Лъчезар Иванов, което е подкрепено по принцип. Има предложение на професор Станилов, което е подкрепено от Работната група. Има предложение на Атанас Мерджанов, което е подкрепено, има предложение на Николай Михайлов, което е подкрепено. Чета окончателната редакция на член 7 и след това ще допълним и другите неща: „Чл.7. /1/ Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност. /2/, която ще стане /3/ ако приемем текста на Министерство на културата, „Не са културни ценности по смисъла на този закон монети и монетовидни предмети, датирани след 1800 година ,които нямат принос и значение за човешката история.” Заповядай, господин Ватев. БОЙКО ВАТЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, много внимателно вижте моето предложение, което е подкрепено от Работната група, поне така е написано. Тук аз предлагам, че културна ценност е това нещо, което има съществено значение, а монетите от 1800, които няма съществен принос и значение за човешката история не са културна ценност. Всъщност определението „съществено” и на двете места в предложението за крайна редакция е отпадало. Излиза, че културна ценност е материално и нематериално свидетелство за човешко присъствие, което е от значение за индивида. То всичко е от значение за индивида. И не са културни ценности по смисъла на този закон м нети и монетовидни предмети, които нямат принос и значение за човешката история. Нямат съществен принос и значение. Защото всяка една монета има някакво значение за човешката история. Точно най-важното нещо,което съм предложил и вие сте го приели, след това сте го изхвърлили от крайната редакция. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Имам въпрос какво значи „съществен принос”? БОЙКО ВАТЕВ: Какво значи „значение”? Кажете ми какво значи „значение” и тогава ще ви обясня какво значи „съществено значение”. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Този дебат Бойко Ватев го правеше и на Работната група. Ние говорихме точно затова кое е съществено и кое не е съществено и това ще бъде обект на субективна преценка. Искам колеги да зачета на всички сегашния текст на Закона за паметници на културата и музеите, който в по-голямата си част по същество е инкорпориран в този законопроект. Член 3 на закона казва така: паметник на културата е всяко движимо и недвижимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост. Това е сегашния текст на Закона за паметници на културата и музеите. Аз доколкото си спомням не го приехме, защото казахме, че по съществено нямаме ясните критерии и то подлежи на субективна оценка. БОЙКО ВАТЕВ: Тогава какво приема Работната група от моето предложение, когато моето предложение същественото значение са двете неща. Кое сте приели по принцип? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Цялото това за след 1800 година. БОЙКО ВАТЕВ: А другото, същественото значение? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И алинея 4 отпадна. Приели сме алинея 4 и на алинея 2 това. БОЙКО ВАТЕВ: Не съм съгласен. Аз помня много добре какво говорихме. Сега излиза ,че говорим друго. Извинявайте, но не мога да се съглася. За мен това е скандално – да пише, че е прието и след това да пише, че не е прието. Аз тогава се отказвам от тази поправка за монетите, нека всички след 1800 година да бъдат освободени, както беше предната. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ами ако 1801 година е отсечена? БОЙКО ВАТЕВ: Аз знам по-добре от теб … ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Ватев, не е казано, че Работната група подкрепя предложението.Това го няма написано. Написано е, че по принцип е прието предложението и то е прието заради това, че отпадна в член 7 алинея 4 – това е твоето предложение, и в член 7, алинея 2 след думите да се добави „които нямат съществен принос и значение за човешката история”. Тъй като на Работната група се обединихме масово „съществен” да отпадне, и затова казваме, че по принцип е прието. Ако ти не си съгласен, сега ще го подложим на гласуване. БОЙКО ВАТЕВ: Искам да се подложи на гласуване. Ако не се приеме „съществен принос” за първата алинея се отказвам и за монетите въобще да има принцип. Нека да бъдат свободни както го предложихте. „Съществен” дава една гаранция и една бариера, а въобще „има значение” и това има значение за човешката природа, защото е имало дизайнерска работа в тази химикалка. Значението е много широко понятие. Това дава възможност за всякакви спекулации. Много повече, отколкото съществен. Колеги, процедурно ви предлагам, след като Бойко Ватев не приема това, ние да сме подкрепили на Работната група предложение, предлагам да го гласуваме така, както е било предложено. Който е съгласен с направеното от него предложение, моля да гласува. „За” – 3. „Против” – 3. „Въздържали се” – 1. Не се подкрепя на Бойко Ватев предложението. Минаваме към член 7, така както аз го прочетох, и в този случай ще отпадне от алинея 2 „които нямат принос и значение за човешката история”. Тоест алинея 2 ще изглежда така: „Не са културни ценности по смисъла на този закон монети и монетовидни предмети, датирани след 1800 година.” СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това изменя смисъла. Не може, ако е от 1805 година, означава че не е паметник ли? Не може така. Трябва това нещо да се запише „които нямат принос и значение за човешката природа”. Това трябва да остане. БОЙКО ВАТЕВ: Професоре, ти подкрепи моето предложение. Каза, безспорно съществено. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: заради съществено, отпадна другото. БОЙКО ВАТЕВ: Ако не е съществено значение, то всяка монета има принос и значение. А съществено значение има монета от 1916 година 2 лева, защото има една в банката и още една от 50 стотинки. А значение имат всички видове моменти. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, предлагам следното нещо като вариант: в член 7, алинея 1остава така, както е по текста на Работната група . Алинея 2 става предложението на Министерство на културата. Алинея 3 ще придобие същата редакция, както е на Работната група. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува за член 7. „За” - 7. „Против” 1. „Въздържали се” – Няма. Член 8. Имаме предложение на професор Станилов, което по принцип е подкрепено. Има предложение на Атанас Мерджанов, което е подкрепено от Работната група. Има предложение от Николай Михайлов, подкрепено по принцип от Работната група. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на член 8: „Чл. 8. /1/ Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, идентификация, документиране, консервация – реставрация, и социализация на културното наследство, включително подготовката на специалисти в тази област. /2/ Закрилата на културното наследство е система от мерки за осигуряване опазването му в интерес на обществото.” Имате ли някакви предложения? АТАНАС МЕРДЖАНОВ: По текста на алинея 1 „Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, идентификация, документиране, консервация – реставрация, и социализация на културното наследство, който включва и подготовката на специалисти в тази област.” Защото иначе става едно безкрайно изреждане и така е по-точно според мен. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: По-сложно става с подчиненото изречение. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз бих подкрепила предложението на Атанас Мерджанов, по-добре звучи „който включва и подготовката на специалисти в тази област”. Колеги, ако нямате други предложения и редакционни промени, които искате да направите, предлагам да гласуваме член 8 с направената редакция „който включва и подготовката на специалисти в съответната област”. Който е съгласен с така направената редакция на член 8, моля да гласува. „За” - 6. „Против” – Няма. „Въздържали се” - 1. Член 9. Имаме предложение на господин Мерджанов и господин Йорданов, което не е подкрепено. Има предложение от Силвия Алексиева – не е подкрепено. Има предложение от Светослав Спасов - не е подкрепено. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на член 9: „Чл.9. Недвижимото културното наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, както и прилежащата им среда или се намират под вода.” Колеги, искам да припомня защо не бяха подкрепени. Защото в Работната група коментирахме, че основният принцип при движимото и недвижимото датира от много години и това е по Закона по вещното право, много ясно сме използвали този принцип – кое е движима и кое е недвижима вещ, и оттам ми се струва чисто систематично, с колегите го обсъждахме, да остане този критерий като основен принцип и да него променяме. Това беше основното, което надделя в Работната група като аргумент. Това бяха основните съображения. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Представителите на Министерство на културата имат ли бележки? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не. Колеги, подлагам на гласуване предложението на Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, което не е подкрепено от Работната група. Който е съгласен с направеното от тях предложение, моля да гласува. „За” - 4. „Против” – 1. „Въздържали се” – 3. Не се подкрепя. Подлагам на гласуване предложение на Силвия Алексиева и Борислав Владимиров. Който е за, моля да гласува. „За” - 2. „Против” – Няма. „Въздържали се” – 6. Работната група не подкрепя предложението на Светослав Спасов. Който е за предложението на Светослав Спасов, моля да гласува. „За” – 1. „Против”-Няма. „Въздържали се” . 7. Гласуваме текста на работната група. Който е за текста на Работната група, моля да гласува. „За” – 6. „Против”- 1 „Въздържали се” - 1. Член 10. Има предложение на господин Мерджанов и Йорданов. То е подкрепено от Работната група. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Чл. 10. Движимото културно наследство обхваща всички останали културни ценности, освен тези по чл. 9 и чл. 37, чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението им.” Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. „За” – 7. „Против” и „Въздържали се” няма. Дял втори. Национална система по опазване на културното наследство. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на подразделението. „Глава втора. Национална система по опазване на културното наследство.” Който е съгласен с направеното предложение на Работната група, моля да гласува. „За” - 7. „Против” и „Въздържали се” няма. Благодаря на всички колеги. Глава трета Общи положения. Работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието и предлага то да отпадне. Който е съгласен със становището на Работната група, моля да гласува. „За” - 5. „Против”- Няма. „Въздържали се” - 1. По член 11 има направено предложение на Паунов, което по принцип е подкрепено. Има предложение на господин Иванов, което но принцип е подкрепено. Има предложение на Николай Михайлов, което е подкрепено. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на член 11: „Чл.11. /1/ Националната система по опазване на културното наследство включва държавните и общинските органи на управление и контрол на дейностите по опазване на културното наследство, музеите, културните организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, както и Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания. /2/ Органите и организациите по алинея 1 осъществяват дейността си в сътрудничество с Българската академия на науките, висшите училища, творчески съюзи, професионални сдружения и други обществени организации. /3/ Органите и организациите по алинея 1 и 2 осъществяват дейностите в съответствие с целите на този закон и национална стратегия за културното наследство, приета от Министерски съвет.” Имате думата. Министерство на културата имате ли някакви предложения по член 11? Ако няма, който е съгласен с така предложения вариант на Работната група, моля да гласувате. „За” - 5. „Против” и „Въздържали се”.няма. Глава четвърта. Органи за управление на културното наследство. Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага то да отпадне. Който е съгласен да отпадне, моля да гласува. „За” - Всички единодушно. Член 12. Имаме предложение на господин Паунов, което е по принцип се подкрепя. Има предложение на господин Иванов, което по принцип се подкрепя. Има предложение на Атанас Мерджанов, което не се подкрепя от Работната група. Има предложение на Светослав Спасов, което се подкрепя. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на член 12: „Чл.12. /1/ Държавната политика в областта на културното наследство се ръководи и осъществява от Министерски съвет. /2/ Министерски съвет приема стратегия за управление и опазване на културното наследство и план за действие за срок от седем години по предложение на министъра на културата след широко обществено обсъждане с участието на заинтересовани научни, културни и неправителствени организации. /3/ Министерският съвет: 1.одобрява Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България; 2.предоставя статут на археологически и природен резерват и на групови недвижими културни ценности с национално значение; 3. приема планове за опазване и управление на недвижими културни ценности ; 4. предоставя концесии върху недвижими културни ценности в случаите по този закон; 5. създава държавни културни институти по предложение на министъра на културата.” Колеги, имате думата. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: На обсъждането направих тази бележка този срок 7 години не е ли много голям. Този министър като влезе в Министерски съвет за този мандат ще го реализира. Ако вижданията на министерството за следващия мандат е друго, стратегията отива на кино. Защо залагаме 7 години? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Професор Станилов, спомням си, че имахме такъв дебат и ще го върнем малко за колегите. Идеята беше, че културната политика е територия на национално единение. Тя не може да бъде обременявана с партийни предразсъдъци или пристрастия. В този смисъл именно за да даде една дългосрочна визия за управлението на културната политика, ние разширихме състава, в който да вземат и неправителствените организации, всички заинтересовани институции при обсъждането на тази стратегия. Оттук нататък съвсем целенасочено беше седем годишен срока, за да не съвпада с четири години срок на едно или друго управление. Това бяха аргументите. Искам да кажа, че в преходни и заключителни разпоредби ще дадем едногодишен срок за приемане на стратегията. Ако няма други бележки по член 12, предлагам да гласуваме. Който е съгласен с така предложения текст на член 12, моля да гласува. „За” – 4. „Против” – Няма.. „Въздържали се” – 1. БОЙКО ВАТЕВ: Процедурен въпрос, можем ли така да продължим заседанието? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ние смес падащ кворум. Колегите ще се върнат. Можем да направиш процедурно предложение. БОЙКО ВАТЕВ: Да прекратим заседание и когато се върнат, тогава да продължим. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, процедурното предложение на Бойко Ватев подкрепя ме ли го? Подкрепяме го. Почивка 10 минути. /От 15,20 до 15,30 часа почивка/ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, продължаваме нататък. Член 13. Работната група предлага да се създаде нов член 13. „Чл.13. /1/ Светият синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания управляват собственото си и предоставеното им за управление религиозно културното наследство. Те правят предложение до министъра на културата за регистрирането на обекта на религиозното наследство в съответствие с разпоредбите на този закон. /2/ Органите по алинея 1, след съгласуване с министъра на културата, приемат правила за управляваното от тях религиозно наследство, както и създават органи за управлението и опазването му. /3/ Ежегодно до 30 юни, Светият синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания представят на министъра на културата доклад за дейността си по опазване на религиозното наследство за предходната година.” Тук искам да направя едно уточнение, че текста трябва да се пререгистрира с културни ценности, а не наследство, както го прие. Имате ли предложения по този нов член 13? БОЙКО ВАТЕВ: Имам един въпрос. Това значи ли, че джамията в Самоков, която е паметник на културата, културна ценност, и която е затворена за служби, ще бъде отворена след разрешение на министъра на културата? Питам, защото се спомена за джамията в Самоков, джамията в Шумен, които са паметници на културата, които са затворени за служби, защото те са паметници на културата и трябва да бъдат пазени. Значи ли според този член 13 след договорка на министъра на култура с мюфтийството и т.н. ще бъдат отворени за служби? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Министерство на културата? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: То и сега е така. Те и сега управляват тези паметници, които са им предоставени. Там се извършва консервация, реставрация. Извършват се служби. БОЙКО ВАТЕВ: В Самоков не извършват служби. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защото не им е предоставено. Министъра на културата е преценил, че не може да им бъде предоставено. Това е преценката на министъра на културата. Аз например не съм съгласен църквите в Арбанаси да се предоставят, както и други църкви, защото със свещите се унищожават. Аз ще ти дам за пример Пловдивската митрополия. При този случай владиката подлежи на преследване по простата причина, че е замазал стенописите, които са там, без разрешение, без да спазва режим, без нищо. БОЙКО ВАТЕВ: Пловдивския митрополия ще го защитаваме ли? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма да го защитаваме изобщо. Отива на съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Министерството на културата? ХРИСТО ГАНЧЕВ: Относно опазването на недвижимите паметници на културата трябва да кажа, че много от тези обекти в момента те са паметници на културата и са в религиозно обръщение. Проблемът не идва от функцията в случая. Проблемът идва от спазването на режимите за опазване. Това, за което говори професор Станилов. Когато има предписани едни режими, например Ротондата Свети Георги или някои други по-ценни обекти, когато има предписани конкретни режими и те не се спазват, тогава действително има опасност от унищожаване на ценности в тях, понякога на самата архитектурна субстанция. Така че не бива статута на културното наследство да предопределя функцията в нейната цялост. По-скоро функцията ще се извършва при определени условия, които ще бъдат предписани от експертния орган, който ще има правомощията да формулира тези режими. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: В лицето на държавата. ХРИСТО ГАНЧЕВ: В лицето на държавата, Министерство на културата, както е общо приетата световна практика. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имате ли някакви забележки по член 13? Ако няма, който е съгласен с новия член, който предлага Работната група, моля да гласува, с редакцията, която ще направим за културна ценност. „За” - 6. „Против” – 1. „Въздържали се” - Няма. По член 13 на вносителя имаме предложение на Александър Паунов, което по принцип е прието от Работната група. Има предложение от Лъчезар Иванов, което по принцип е подкрепено. Има предложение от Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов – Работната група подкрепя предложението. Има предложение от Светослав Спасов, което не е подкрепено от Работната група. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на член 13, който става член 14: „Чл.14. Министърът на културата: 1.прави предложения за вписване на недвижими културни ценности в Списъка на световното наследство; 2.прави предложение за предоставяне на статут „археологически резерват”; 3. предоставя статут на недвижими културни ценности , извън случаите по т. 1 и 2 и по чл. 12, алинея 3, т.2, предложение второ; 4. предоставя статут на национално богатство на движими културни ценности; 5. издава разрешения за извършване на теренни археологически проучвания; 6. издава разрешения за създаване на частни музеи; 7. издава удостоверения за регистрация на лица, които осъществяват търговска дейност с културни ценности; 8. издава разрешения за изработване на копия и реплики на културни ценности ; 9. издава разрешение за участие на културни ценности в национални и международни изложби; 10. възлага и приема планове за опазване и управление на недвижими културни ценности; 11. организира и осъществява дейността по предоставяне на концесии на недвижими културни ценности съгласно този закон и Закона за концесиите; 12. издава разрешения за износ съгласно Регламент /ЕИО/ № 3911/1992 г. на Съвета относно износа на паметници на културата, наричан по-нататък „Регламент 3911/1992” и разрешение за временен износ на движими културни ценности; 13. координира, организира и контролира дейността по връщането на незаконно изнесените движими културни ценности, национално богатство; 14. координира, организира и контролира дейността по опазване на културното наследство, свързано с българската история и култура, извън територията на Република България; 15. упражнява правото на държавна собственост върху културни ценности; 16. води регистри на видовете културни ценности, на музеите и други регистри, предвидени в този закон; 17. осъществява и други правомощия, определени в закона.” Имате думата по член 14. Имаш думата, господин Спасов. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Искам да кажа няколко думи за моето предложение, което виждам, че е отхвърлено от Работната група. То е копирано едно към едно от становището на Министерство на културата. Комисията ако прецени, че не трябва да се изброяват тези институции, може би е добре да се запише в точка 14, към която се отнася моето предложение, а тук тя става вече точка 15 в новия текст, да се запишат „движими и недвижими културни ценности”, защото става дума че може да предоставя недвижими примерно на църквата или на други институции за управление и движимите, каквито са примерно, той чрез Министерство на културата упражнява правото на държавната собственост върху движимите. Примерно в националната библиотека има книги, които са национална ценност. Има в Националния архив, има в Галерията за чуждестранно изкуство, в Археологическия институт. Тоест тук можем да разпишем движими и недвижими. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: В точка 15 го има. То е ясно, защото културни ценности са движими и недвижими. Обхваща всичко. Всъщност то не е подкрепено, защото тук ти си направил едно изрично изброяване, а ние концептуално смятаме, че твоето предложение се инкорпорира в точка 15, защото казва „упражнява правото на държавна собственост върху културните ценности”, а те са движими и недвижими. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Въпросът е как юридически когато има нова ценност той ще ги предоставя за различните културни институти, по каква процедура? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това го има по-нататък в закона, към музеите. Казали сме го. Ще го оттеглиш или ще трябва да го гласуваме? СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Оттеглям го. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря. Колеги, който е съгласен с член 14 в така предложената редакция, моля да гласува. АННА ЕМАНУИЛОВА: В член 12, алинея 3, точка 2 „предоставя статут на археологически и природен резерва и на групови недвижими културни ценности с национално значение”. Тук точка 2 прави предложение само за археологическия резерват. А природния резерват? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Министъра на околната среда и водите и затова е изключен тук. В Работната група говорихме. Който е съгласен с член 14 моля да гласува. „За” - 6. „Против” – 1. „Въздържали се” няма. БОЙКО ВАТЕВ: Може ли отрицателен вот да обясня? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Обикновено в зала се прави, но заповядайте. БОЙКО ВАТЕВ: Аз ще ви кажа защо. И за господин Спасов, който не присъстваше на тези Работни групи. Тези работни групи много формално подкрепят или не подкрепят предложението, защото нито един в тези работни групи не е гласувано. Казва се, работната група подкрепя. И сега аз когато виждам член 47, когато беше прието моето предложение да няма „редки”, тук е написано „Подкрепя се предложението н Бойко Ватев” и след това е написано „и редки”. Това вече минава доста граници. Работната група не е гласувала, така нейното мнение може да вземеш, може да не го вземеш предвид. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядай, господин Мерджанов. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Колега Ватев, аз не виждам защо така ревниво пазите тази, за мен излишна, територия, защото знаете много добре, че Работната група имаше за цел преди всичко да събере, да включи колкото е възможно повече експертни становища. Поради тази причина не са се налагали гласувания. Работната група имаше предимно подготвителен, системен,така да се каже философски характер за подготовка на предложения. Гласуването е в комисията и това беше уточнено още в самото начало, когато бяха зададени параметрите за работа на Работната група. Така че виждам спор тук. БОЙКО ВАТЕВ: Уважаеми колеги, аз съм присъствал на всяко едно заседание на Работната група и знам много добре как е било. За половината от нещата Работната група не стигна до твърдо решение, докато тук аз навсякъде виждам „Работната група подкрепя или не подкрепя”. Половината от нещата там не бяха уточнени, защото имаше различно мнение и не сме гласували. Но, когато виждам за втори по.нататък, че работната група подкрепя моето предложение и професор Ваклинова също каза, че „редки” трябва да отпадне, а виждам в окончателния текст нещо съвсем друго, как да реагирам? Работната група е само параван, за да се прокарат определени цели. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, работни групи се правят за всички закони в Народно събрание. В Работната група на мен не ми е известно да има гласуване. Гласуват народните представители в комисията. Работната група има експертен характер. Още в самото начало, когато взехме решение в Комисията по култура от всички народни представители, казахме, че в тази работна група ще обобщи направените предложения, ще разгледаме, включително и предложенията, които не са внесени от народни представители, а от неправителствени организации. И ако има колеги, които не са съгласни от депутатите, но са участвали в Работната група, срещу някои от предложенията на неправителствените организации, те няма да бъдат подкрепени, няма да бъдат инкорпорирани в този текст. Това бяха правилата. Това, че пишем в доклада, тук има колеги, които работят от 20 години в Правен отдел на Народното събрание, такава правно-юридическа техника винаги съществува. Работната група има експертен характер, тя не може да взима решенията. Затова сме го предложили на народните представители, на тяхното внимание и те да вземат решение. Никой от колегите народни представители не е ангажиран със становището на Работната група. Ние предлагаме на Работната група онова, около което сме се обединили. Но както виждате, има предложения, които тук могат да се променят. Колеги, продължаваме нататък. Член 14, който е съгласен с така направеното предложение на Работната група, моля да гласува. „За” – 6. „Против” – 1. „Въздържали се” - Няма. В член 14 имаме предложение на господин Ватев. Работната група не го подкрепя. Имаме предложение на Станилов. Работната група го подкрепя. Имаме предложение на Атанас Щерев, което не е подкрепено от Работната група. Имаме предложение на Нина Чилова, което е подкрепено от Работната група. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за член 14, който става член 15: „Чл. 15. /1/ В Министерство на културата се създава Инспекторат за опазване на културното наследство , който е на пряко подчинение на министъра на културата. /2/ Инспекторатът осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове свързани с: 1.извършване на теренни и подводни археологически проучвания; 2. териториално-устройствена защита на недвижимите културни ценности; 3. опазване на движимите и недвижимите културни ценности в музеите; 4. извършване на консервация и реставрация на движимите и недвижимите културни ценности . /3/ Инспекторатът контролира и изпълнението на изискванията на този закон от физическите и юридическите лица при условията и реда на действащото законодателството.” Имате думата. БОЙКО ВАТЕВ: Пак се връщаме към този факт,с какво тук се доказва че Работната група подкрепя или не подкрепя, когато за половината от параграфите Работната група нямаше единно мнение, нито е гласувала. Един професор казваше едно, друг професор казваше друго, и изведнъж излиза тук, че Работната група подкрепя или не. Кой решава че Работната група е подкрепила и с какво се доказва, че тя е подкрепила това или онова предложение. След като тя не гласува, по какво се разбира, че тя е подкрепила или не е подкрепила. Когато аз си спомням неща, по които работната група ме е подкрепила, а тук излизат други неща в този доклад. И ще стигнем до член 47 и ще видите. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колега Ватев, имаш думата на комисия да изложиш своите претенции и философията на направеното си предложение. Остави Работната група. Убеди ни, че Работната група не е постъпила правилно и ще гласуват колегите народни представители. БОЙКО ВАТЕВ: Аз не искам да ви убедя ,че Работната група не е постъпила правилно. Искам да разбера с какво се доказва ,че Работната група, която се менеше, наистина е излязла с единно такова становище? С какво се доказва? Гласували ли са или кой е правил протокола? По какво мога да разбера, че Работната група е взела такова или друго решение? И да можем да се скрием всички зад решението на Работната група. Дори когато е положително дадено мое предложение, след това е написано нещо друго. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колега Ватев, имате направено предложение. Работната група от експерти не го е подкрепила. Тук сме народни представители, кажете какво е Вашето предложение, за да може да ви подкрепят народните представители. Имате думата. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: За член 14, алинея 2, точка 2 ли става дума? БОЙКО ВАТЕВ: Не. Става дума за принципа. Че Работната група ние не знаем кои точно и какво са казали. Аз съм участвал във всички работни групи, но половината от нещата останаха така. И когато в член 47 Ваклинова се изказа, че не трябва да се пишат „редки”, а само уникати, характерни, и Работната група ме подкрепя, след това аз виждам, че в окончателния текст е написано и уникати, и характерни, и редки. Хем Работната група ме е подкрепила, хем професор Ваклинова ме е подкрепила и след това е написано нещо друго. Аз чета малко напред. Тук според мен има известна манипулация на текста, който ни е предоставен. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА:: Къде е манипулацията? Ние сме на член 14. Ние очакваме от теб да ни убедиш като народни представители защо трябва да бъде подкрепено това предложение. Имаш думата. БОЙКО ВАТЕВ: За инспектор може да бъде назначено лице с образователна степен „доктор” и пет години стаж в музей. За това ли става дума? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не става дума за това. БОЙКО ВАТЕВ: Да, спазването на нормативните актове по извършването на теренни археологически проучвания. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Спомням си точно спора. Спора аз го повдигнах, дали могат да отидат инспекторите, да дойдат на моите разкопки, които са магистри примерно и част от тях са учили при мен и да започнат да контролират моите разкопки. Затова в алинея 2 в основния текст, погледни го, пише „изискванията на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, което е същото, което ти казваш, само че се слагат две точки и се изброяват кои нормативни актове. Това беше спора. БОЙКО ВАТЕВ: И това е предложение на Кисьов да се изброят, за да може да се спрат от попълзновение някои недостатъчно компетентни хора. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Така, обаче спазването на нормативни актове вече е казано и затова е отпаднало втората част на точката. БОЙКО ВАТЕВ: Така беше. Имаше негова теза, имаше моя теза, а всички останали въобще не бяха в час. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не, напротив, в час бяхме. БОЙКО ВАТЕВ: Вие взехте отношение и той. Другите не бяха в час, всъщност не това им е специалността. И изведнъж Работната група подкрепя или не. Това е проблема. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не е необходимо да си специалист по разкопките, за да стане ясно какъв е спора – дали инспектора може ,защото по начало имаше оперативен контрол, това, за което аз спорих, и ние затова го махнахме и сложихме нормативни актове. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Точно така. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: С това моите претенции отпаднаха. Аз не виждам причина да се повтаря тази работа. Ако тук колегите се изкажат и решат. БОЙКО ВАТЕВ: Това е друго СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не е друго. БОЙКО ВАТЕВ: Проблемът е, че Работната група не е взела отношение с изключение на двама човека от тези 15, които са били там. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не са длъжни всички да вземат, важното е че трима-четирима души са взели отношение по този въпрос. Аз си спомням, че и професор Ваклинова говори, професор Станилов, ти, всички ли трябва да вземат отношение по този въпрос? БОЙКО ВАТЕВ: Професор Ваклинова взе отношение, което се разминаваше с Вашето и всички я подкрепиха … ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, нека да вървим едно по едно. СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Нека да преминем към гласуване. Използвам момента, че аз отивам в друга комисия. Давам гласа си на професор Станилов, той ще гласува от мое име. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря ти, господин Спасов. Колеги, който не предлага направеното предложение на Бойко Ватев, моля да гласува. „За” - 7. „Против” - 1. „Въздържали се”- няма. Предложението на професор Станилов е подкрепено. Предложението на професор Щерев. Който не подкрепя предложението на Атанас Щерев, моля да гласува. „За” – 7. „Против” . 1. „Въздържали се” Няма. Моето предложение е подкрепено. Който е за член 14, който става член 15 в редакцията на Работната група, моля да гласува. „За” - 8. „Против” и „Въздържали се” няма. Член 15, който става член 16. Имаме предложение на Бойко Ватев, което не е подкрепено. Имаме предложение на Атанас Щерев, което не е подкрепено. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на член 15, който става член 16. "Чл. 16. /1/ Инспекторатът се състои от централно управление и регионални инспекторати по опазване на културното наследство. /2/ Регионалните инспекторати се създават във всеки един от районите за планиране по смисъла на Закона за регионалното развитие. /3/ Правомощията на инспекторите в регионалните звена се осъществяват в района за планиране по ал. 1. /4/ За инспектор се назначава лице с образователно-квалификационна степен "Магистър" и пет години стаж в съответната на длъжността професионална област. /5/ Областният управител по седалището на района по ал. 1 създава материални и организационно-технически условия за дейността на инспекторите. /6/ Структурата, функциите и числеността в централното управление и регионалните инспекторати се определят с Устройствения правилник на Министерство на културата." Имате думата колеги. Заповядай, господин Ватев. БОЙКО ВАТЕВ: Нека да си защитя предложението. Аз мисля, че първо трябва да се гласува това, което е предложил народният представител. Тук ставаше дума, че инспекторът трябва да е лице с много по-висока степен от магистърска и с по-сериозен стаж. Това беше моето предложение - доктор и пет години стаж в музеите, специално когато той прави инспекция на видни археолози. Не може един човек, който е бил пет години учител по история до осми клас да отиде и няма стаж в музеи, и няма висока степен, да отиде и да прави инспекция на един професор по археология. Затова предложението е доктор и пет години стаж в музеи. Това е моето предложение. Това предложение идва от музейни работници, то не идва просто така измислено. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Бойко, ти възпроизвеждаш , откъде ще намериш такива специалисти? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не е въпроса откъде ще ги намериш. Може и министерството да си поръча редовни докторантури, за да ги обучи. Но тук въпросът е друг, тези хора не отиват там да проверяват квалификацията нито на архитекта, нито на археолозите, които правят разкопки. Вие сте чиновници, изпратени сте от министерството да проверят документално как стоят нещата и да установят има ли нарушения. Ако установят има ли нарушения, сезират комисията, това е известна работа. Аз също съм за висока квалификационна степен. Въпросът е да имат достатъчно квалификация да оценят на първо време паметника и няма нужда да бъдат, ако бъдат доктори още по-добре, получават си докторските, става старши инспектор, става главен инспектор и прочие и прочие. По принцип мисля, че няма смисъл. БОЙКО ВАТЕВ: Не може един начинаещ хирург да ... това не е аргумент, господин Мерджанов, откъде ще ги намерим тези доктори. От къде ще намерим космонавти? Откъде ще намерим пилоти? Като ги обучим. Има достатъчно доктори. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз искам да кажа две думи в подкрепа на това, което каза професор Станилов. Струва ми се, че тук имаме едно концептуално неразбиране. Тези инспектори, те няма да проверяват начина, по който археолозите извършват тяхната дейност. Тоест няма да проверяват тяхната квалификация. Тук става въпрос изцяло за административен контрол. И понеже водихме тези дебати в работната група и се установихме, че наистина волята на законодателя и философията на авторите е била точно такава, не да се проверява по същество един или друг археолог как ще си извърши неговата професионална работа, а става въпрос от гледна точка на документален, административен контрол. Това нещо беше подложено на много сериозен дебат и мисля, че и от професор Ваклинова, от страна на археолозите, стана ясно, заедно с тях ние разписахме тези текстове. Това е принципа, около който ние се обединихме. Става въпрос за административен контрол, не става въпрос за контрол върху професионалните качества на археолозите. Колеги, който е съгласен да подкрепи предложението на Бойко Ватев, моля да гласува. „За” – 1. „Против”- 1. „Въздържали се”- 4. Трябва да гласуваме предложението на Атанас Щерев, което също не е подкрепено от работната група. Работната група не подкрепя предложението. Който не подкрепя предложението на Атанас Щерев, моля да гласува. Не го подкрепят 5. Въздържали се - 1. Сега трябва да гласуваме текста на работната група, който го предлага в този вариант. Който е за член 15 в старата редакция, който става член 16, моля да гласува. „За” – 5. „Против” 1. „Въздържали се” - няма. Член 16. Имаме направено предложение на господин Паунов, което не е подкрепено. Има предложение на Лъчезар Иванов, което също не е подкрепено. Те са идентични. Има предложение на Михайлов, което по принцип е подкрепено. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за член 16, който става член 17: "Чл. 17. /1/ Кметовете организират и координират осъществяването на политиката по опазване на културното наследство на територията на съответната община, като: 1. оказват съдействие при извършването на дейности по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на културните ценности съобразно правомощията си; 2. създават обществен съвет за закрила на културното наследство като съвещателен орган към общината. /2/ Общинските съвети: 1. приемат стратегия за опазване на културното наследство на територията на съответната община в съответствие с националната стратегия по чл. 12, ал. 2; 2. предоставят концесии върху обекти недвижими културни ценности, общинска собственост; 3. създават общински фонд "Култура" при условията и по реда на Закона закрива и развитие на културата; 4. приемат правилници за устройство и дейност на общинските музеи, след съгласуване с Министерство на културата; 5. осигуряват финансиране чрез целеви средства в общинския бюджет на дейностите по ал. 1, т.1." Имате думата, колеги. Ако няма предложения, подлагам на гласуване. От Правния отдел ми казаха да бъде уточнено "Кметовете на общини организират и т.н.". По член 16 не е подкрепено предложението на господин Паунов. Който не го подкрепя моля да гласува. Не го подкрепя - 5. За - 1. Въздържал се 1. Предложението на господин Лъчезар Иванов, който не го подкрепя, моля да гласува . 5 не го подкрепят. за. Въздържал се 1. Предложението на господин Михайлов е подкрепено. Който подкрепя текста на работната група, моля да гласува. „За” – 5. „Против”- няма. „Въздържал се”- 1.. Преминаваме към Глава пета Национален институт за паметниците на културата. Работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага то да отпадне. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува. „За” – 5. „Против”- няма. „Въздържал се” - 1. Имаме предложение на господин Александър Паунов изцяло да отпадне Националния институт за паметниците на културата. Работната група не го подкрепя. Същото е предложението на господин Иванов. Работната група също не го подкрепя. Имаме предложение на народния представител Спасов. Работната група го подкрепя по принцип, което е отразено в съответните места в закона. Колеги, член 17, който става член 18, става по следния начин: "Чл. 18. /1/ Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности, наричан по нататък "НИОНКЦ" е държавен културен институт с национално значение в областта на опазване на недвижимото културно наследство. /2/ Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата." Имате думата. Който не е съгласен с предложението, направено от господин Александър Паунов, моля да гласува. Не го подкрепят 6. Въздържал се 1. Който не подкрепя предложението на господин Иванов, моля да гласува. Не го подкрепят 6. Въздържал се 1. Предложението на Светослав Спасов е отразено, подкрепя се. Който подкрепя редакцията на член 17, който става член 18, моля да гласува. „За” – 6. „Против” - няма. „Въздържал се” 1. Член 18. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на член 18, който става член 19: "Чл. 19. Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности: 1. подпомага министъра на културата при упражняване на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазване на недвижимото културно наследство; 2. взаимодейства с културни институти, с научни и други организации в страната и в чужбина в областта на опазването на културното наследство; 3. издирва и проучва недвижимото културно наследство; 4. анализира недвижимите културни ценности и прилежащата им среда и определя методология и режими за опазването им; 5. съгласува проектна документация за консервационни и реставрационни работи, ремонти и изменения на недвижими културни ценности, както и ново строителство в техните граници и охранителните им зони, в съответствие с разпоредбите на този закон и Закона за устройство на територията; 6. осъществява специализирано документиране на недвижимите културни ценности; 7. извършва мониторинг на недвижими културни ценности; 8. поддържа и управлява Националния архивен фонд на недвижимите културни ценности, който е публичен и информационен център за тях; 9. води и поддържа публичен регистър на недвижимите културни ценности." Тук трябва да имаме редакция колеги, на този текст. Имате думата колеги по член 19. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Госпожо председател, във връзка с член 13, новия член 13 и редакцията му, предлагам в член 19 навсякъде, където пише "недвижими културни ценности" да се прибави "и религиозните" във връзка с функциите на министъра на културата по отношение на режимите на опазването на тези ценности, които в много случаи са и културни ценности. Нали в член 13 има Светия синод на Българската православна църква и другите вероизповедания, управляват собственото си и предоставеното им за управление религиозно културно наследство или религиозни културни ценности, те правят предложение до министъра на културата за регистрирането на обектите и в съответствие с разпоредбите на този закон. Тъй като се въвежда ново понятие, моля да се прецени тази необходимост. НИНА ЧИЛОВА: Вижте, в член 19, точка 1 има "подпомага министъра на културата при упражняване на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазването на недвижимото културно наследство". Защо трябва допълнително да го включваме, то е част от него. Движимо или недвижимо няма смисъл. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Обръщам внимание на този нюанс, защото изрично е записано религиозното, а то не фигурира никъде другаде в текста. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: То е част от културното наследство. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Оттеглям си предложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Има ли нещо друго по член 19 ? Ако няма, който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” - няма. По член 19 имаме предложение от Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов. Работната група подкрепя по принцип предложението, което е отразено в новата редакция на член 19. Имаме предложение на Силвия Алексиева, което също е подкрепено. Имаме предложение на Светослав Спасов, което също е подкрепено. Работната група предлага член 19 да отпадне, тъй като е отразено систематичното му място в новата редакция на член 19, защото член 18 и член 19 са обединени. Тоест тук трябва да гласуваме. Моля ви се, отразете го, ще отпадне от доклада. Член 20. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на член 20: "Чл. 20. Устройството и дейността на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности се определят с правилник, приет от Министерския съвет." Колеги, който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” - няма. Имаме предложение на народния представител Нина Чилова за създаването на нови член 21-23. Те гласят по следния начин: "Чл. 21. /1/ Центърът за подводна археология е държавен културен институт в областта на опазване на подводното археологическо наследство на Република България. /2/ Центърът за подводна археология е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. Созопол и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата. Чл. 22. Центърът за подводна археология: 1. подпомага министъра на културата при упражняването на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазването на културното наследство под вода; 2. координира дейностите, свързани с управлението и изследването на подводното археологическо наследство; 3. поддържа регистър на подводните културни ценности. Чл. 23. Устройството и дейността на Центъра за подводна археология се определят с правилник на министъра на културата." Бележки колеги по тези текстове? Ако няма, който е съгласен, моля да гласува. „За” – 5. „Против” и „Въздържали се” няма. Глава шеста Музеи. Работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага то да отпадне. Който е съгласен да отпадне, моля да гласува. „ За” - 5. Всички искаме да отпадне. Раздел І Музеи и видове музеи. Работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага то да отпадне. Който е съгласен то да отпадне, моля да гласува. „ За” - 5. Всички искаме да отпадне. Член 21. По него имаме предложение на професор Станилов, което е подкрепено. Има предложение на Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов , което по принцип е подкрепено. Има предложение на Михайлов, което по принцип е подкрепено. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на член 21, който става член 24: "Чл. 24. Музеят е културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни и природни ценности и образци с познавателна, образователна и естетическа цел." ХРИСТО ГАНЧЕВ: Приемаме този текст. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Чудесно. Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува. „За”- 5. - „Против”и „Въздържали се” няма.. Член 22. Имаме предложение на професор Станилов, което по принцип се подкрепя. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на член 22, който става член 25. "Чл. 25. Музей се създава при наличие на: 1. културни ценности, които могат да бъдат представяни пред публика във вид на музейна експозиция; 2. сграден фонд, осигуряващ условия за опазването и публичното представяне на движимите културни ценности; 3. постоянен източник за финансиране дейността на музея; 4. специалисти с необходимата квалификация." Аз тук искам да взема думата. Ако си спомняте в работната група текста на вносителя беше , вие го виждате член 22, "движими културни ценности". Имаше дебат, след който "движими" отпадна. Искам да ви върна пак към този текст, защото можем да изпаднем в ситуация, в която без движими културни ценности, ако така разпишем нормата на член 22, може да бъде създаден музей. Иска ли Министерство на културата да вземе отношение по този въпрос? РУСКО РУСЕВ: Света не познава музей, в който е разположена експозиция, която да се прави от недвижими културни ценности. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест вие подкрепяте текста на вносителя. Професор Станилов? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз мисля, че това, което е дала работната група изчерпва всичко - културни ценности, които могат да бъдат представени пред публика във вид на музейна експозиция всъщност, господин Русев подкрепя и това предложение, тъй като света не познава, макара че света познава, но както и да е. Приемаме по принцип, че света не познава и ние се освобождаваме от това, че музея може да бъде вписан в един комплекс от недвижими културни ценности и той да опазва и представя и тези, които са движими. Имаме комплекс, имаме замък възстановен примерно, в момента господин Паскалев прави в Благоевград нещо с музей. Така че това, до което е достигнала работната група - културни ценности, които могат да бъдат представяни пред публика във вид на музейна експозиция и като отпадне това задължително движими, нещата се уреждат. Няма противоречие. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Професоре, ами точка 2? Сграден фонд, който да осигури условия за опазване и представяне. Кажете ми къде в света има музей, който е разположен в определена сграда, чиито експонати са недвижими паметници на културата? Посочете един такъв случай. Говорим за точка 2. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз мога да посоча музеи, в които самият музей е културен паметник - Виктория албърт музея. Тук е сложно. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Точка 2 как да остане, професор Станилов? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Точка 2 . сграден фонд, осигуряващ условия за опазването и публичното представяне на културните ценности. Няма нужда от движими. То е ясно. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не е ясно. Ето и колегите юристи говорихме, изобщо не е ясно това. Това на вас чисто материално Вие може да си го представите. Колеги, аз ви задавам следния въпрос: ако в точка 1 културни ценности може да се разбира и недвижими, в точка 2 според мен трябва да си остане движими културни ценности. РЕПЛИКИ: Това е задължително. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Защото в противен случай професор Станилов означава, че може без движими, само с недвижими да се направи музей, ако не сме го разписали. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз си го представям практически какви музеи съм виждал и прочие. И аз съм виждал такива музеи, в които има само планове, възстановки и прочие и сградата е културен паметник и пак пише музей. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това може да е изключение. Масовия случай как е, професоре? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Добре, нека да остане движими. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги от Министерство на културата ,кажете вие? РУСКО РУСЕВ: Ние подкрепяме да си остане в точка 2 движими културни ценности. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. Колеги, който е съгласен с редакцията на работната група, моля да гласува. „За” - 6.„Против” и „Въздържали се” няма. АННА ЕМАНУИЛОВА: Редакция - необходим сграден фонд. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Сградният фонд е световно задължение. Не ви харесва думата "сграден фонд"? АННА ЕМАНУИЛОВА: Необходимия. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ние гласувахме вече член 25. Имате ли нещо друго допълнително? Не. Приемаме го в този вид в точка 1 културни ценности, в точка 2 - движими културни ценности. Член 23. Нямаме предложения. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, който става член 26. ` Който е съгласен с текста на вносителя, моля да гласува.”за” – 7. Против и въздържали се няма.. Член 24. Имаме предложение на Атанас Мерджанов и Руденко Йорданов, работната група го е подкрепила по принцип. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за член 24, който става член 27. "Чл. 27. /1/ По форма на собственост музеите са държавни, общински, частни и със смесено участие. /2/ Държавните музеи се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставени от държавата културни ценности, сграден фонд и ежегодна държавна субсидия. /3/ Общинските музеи се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставени от общината културни ценности, сграден фонд и се финансират от общинския бюджет; /4/ Археологически културни ценности, както и други движими културни ценности-държавна собственост могат да се предоставят безвъзмездно за ползване и на общински музеи. /5/ Частните музеи се създават и финансират от физически или юридически лица въз основа на законно придобити от тях движими културни ценности. /6/ Държавата и общините могат да създават съвместно или с физически или юридически лица музеи със смесено участие. /7/ При музеите със смесено участие отношенията между страните се уреждат с договор, с който се определят правата и задълженията им при условията на чл. 25 и след съгласуване в тримесечен срок с министъра на културата." Имате думата, колеги. ВЪПРОС: От кога тече тримесечният срок? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: От подаването на заявлението до съответния орган. То е ясно. От подаването на заявлението до министъра. ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: Кое подлежи на съгласуване - създаването на музея или договора, който урежда вътрешните отношения между лицата, създаващи музея със смесено участие? Говоря за алинея 7? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ : Договора се съгласува. ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: Това са вътрешни отношения. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Той неможе да създаде музей, ако не съгласува договора с министъра. Нали така? Договора е един вид разрешението, което дава министъра. РЕПЛИКИ: Точно така. ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: Договорът е частно правен акт и урежда отношения между две страни. Публично правният акт, който е разрешението, той вече трябва да изхожда от министъра. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да бъде отделен документ, така ли? ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: Да, категорично. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да го запишем тогава. ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: Ние не можем да смесваме частно правен акт, какъвто е договор, с публично правен, който е обуславящо изявление, за да може да се създаде музей. Едното изхожда от компетентен държавен орган, какъвто е министъра. А другото е между две страни. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, това е предложение на Министерство на културата, така че вие вземете отношение по този въпрос. Това е предложението на господин Мерджанов и вие трябва да го уточните и съгласувано с министъра на културата. РУСКО РУСЕВ: Ние настояваме при създаването на музеи със смесен характер при всички случаи самия акт за създаване да бъде съгласуван с министъра на културата. А дали ще бъде договор или някаква друга форма, това е друг въпрос. Алинея 7 - при музеите със смесено участие отношенията се уреждат след съгласуване с министъра на културата може би. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Текста би трябвало да стане така: Музей със смесено участие се формират с разрешение на министъра на културата. Отношенията между страните се урежда с договор, с който се определят правилата и т.н. ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: Самият договор може да се представя за издаване на разрешение, това е коректното. Иначе ще стане тристранен договор едва ли не, двете страни и министерството, което е абсурдно като конструкция. Министърът не може да бъде страна по договор. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, малко изместваме спора. Една община иска с частно правен субект иска да си създаде със смесено участие такъв музей защо трябва да пита министерството и да иска разрешение от него? защо? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако министъра не утвърди договора, не може да има музей. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Договорът е частно правен акт. Това е между две лица, които се съгласяват да имат волеизявление за определено нещо. Министърът как ще съгласува нещо, за което двете страни са се договорили. И всъщност какво правно действие ще произтече ако двете страни са се договорили за конкретно нещо в случая и министъра не го санкционира? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защо те поводигат този въпрос? Защото според философията на този закон музей се открива само с разрешение на министъра. Така ли е? РЕПЛИКИ: Така е. ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: За да получи разрешение, те представят договор. Преценявайки съдържанието министърът може да реши да издаде ли административния акт, облагодетелстващия, или не. Това е вече нещо различно. Но това не означава съгласуване на съдържание на договор с министър, което е абсурдно като конструкция. СТАНИСЛАВСТАНИЛОВ: А как да го направи? ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: Сключва се договор, който се представя пред министъра в производство по издаване на разрешение. За мен това е чистото. И вече министърът решава - дава или не дава. НИНА ЧИЛОВА: Тоест страните сключват. ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: Член 21 от ЗЗД казва ... НИНА ЧИЛОВА: Страните сключват този договор и сезират министъра и министърът трябва да издаде разрешение в този тримесечен срок.Обединяваме ли се около тази хипотеза? РЕПЛИКИ: Да. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре колеги. Моля ви да го редактирате по този начин. БОЙКО ВАТЕВ: Не е точно така. Защото вие господин професоре казахте според философията на този закон. Може би някъде философията на този закон трябва да претърпи промени. Прави се един смесен музей в Пловдив етнографски с една регистрирана етнографска сбирка с пловдивския кмет. Защо трябва да чакаме министъра на културата и от него да зависи? Защото сме решили по философията, че той ще написва всичко. Откъде накъде? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Как откъде накъде? Във всички държави е така. Музей не можеш да откриеш, без разрешение на министъра на провинцията - цитирам ти Австрия. Там е провинции. БОЙКО ВАТЕВ: Значи на областния управител. ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: Не е така, защото България не е федерална държава. Не може да слагаме знак за равенство. БОЙКО ВАТЕВ: Не може на един смесен етнографски музей с бъклици и шарени черги да искаш разрешение на министъра на културата, след като кмета и човек, който има колекцията са се разбрали и кмета му е дал, и ако са се скарали с министъра на културата, той на какво основание ще откаже. После ще се съдят. Това е супер централизация, която е неразумна. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Вас защо ви смущава тази съгласувателна процедура? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Бойко, ако приемем тази твоя теза, значи всички други да открива музей и господин Божков, и братя Бобокови, ще кажат защо разрешавате … /Всички говорят хорово и не може да се отрази в стенограмата/ НИНА ЧИЛОВА: Много ви моля да се изслушваме. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Това е съгласуване. Не става въпрос за разрешителен режим. БОЙКО ВАТЕВ: Той може да откаже това съгласува, по някакви субективни причини. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Може. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, нали и при общинския музей, ние сме го разписали, той го съгласува. Но там не се изисква разрешителен режим. Разрешителен режим е само за частен музей, тоест ако ние разпишем сега и за смесения. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако има някакви пропуски и аз нося вина за тази работа, разрешителен режим е за всички музеи. Ако една община иска да си узакони сбирката или музея, тя прави пълна документация до министъра на културата и открива музей. Това е алинея 6 на член 14 издава разрешение за създаване на музеи. Всички - частни, държавни, общински, министъра издава разрешение. БОЙКО ВАТЕВ: Професоре, пише само на частни. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: защото съм го изтървал. БОЙКО ВАТЕВ: Член 14, точка 6 пише ... ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Моля ви да се изслушваме. В действащия закон как е? Общинските музеи стават след съгласуване. Но това не е разрешителен режим. Това са различни неща. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако не го съгласува, не може да открие музей. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Но не е разрешителен режим, разбирате ли. Не е административен акт на министъра, който издава разрешение за създаването на музей. А е само за частен музей. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Разбрах. Но ако една област примерно няма музей и трябва да си създаде музей, какво трябва да направи по вашия начин? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И по действащия режим е така.Той трябва да го съгласува, но не означава, че трябва да се вземе разрешение. Решение на общинския съвет. Решението трябва да бъде съгласувано. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако министърът не иска да го съгласува не могат да открият музей, което е същото като разрешителен режим. Министърът каже примерно не ви е добра сградата или нямате достатъчно материали ... ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Професоре, общинският съвет взима решение за откриването на музея. Ако министърът го съгласува, той може да не го съгласува, но това означава, че някой като издаде акт, някой може да го обжалва. Не може министърът да събори това решение понеже има съгласувателна процедура. Разбирате ли? А ако разпишем, че министърът дава разрешение, това означава че след вземане на решение на общинския съвет за откриване на общински музей и министърът не издаде решение, това е съвсем различна хипотеза. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Разбирам, но практически не го виждам как става. Общинският съвет взима решение за откриване на музей, съгласува го с министъра и министъра казва "не, вие не отговаряте на режима". МИРА МАНОЛОВА:Професоре, най-добре министерството ще отговори. Обикновено общинските съвети се научиха и пращат проекта на решение, в което трябва да изпишат всичките условия по сегашния закон - че имат сграден фонд, всичко. Ако нещо липсва, министърът връща преписката и казва - това не е налице, отказвам да съгласувам или не съгласувам проекта на решение. И отново се задвижва процедурата. Да, не могат да открият музея без министъра да съгласува. Но то не е разрешение. БОЙКО ВАТЕВ: Същото е. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да, но не е разрешение. Ако искате да напишем разрешение, да изясним процедурата - да. Но съгласуване е различно от разрешителния режим. РУСКО РУСЕВ: В сега действащия закон е изписано така: След съгласуване с министъра на културата. Решение на общинския съвет след съгласуване с министъра на културата. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Има го тук, ние това сме го пренесли. Въпросът е в хипотезата, която стана дума, за смесени музеи какво се случва. Имаме ситуация, в която един общински музей с един частно правен субект и искат да направят - общинският съвет взима решение, съгласувал го е с министъра предварително, за сграден фонд, има сграден фонд. Частното лице по реда на този закон има идентифицирани и регистрирани движими културни ценности и те решават заедно по силата на този договор, защото лицето няма сграда, да направят смесен музей. Въпросът е дали ще бъде само на основата на частно правния договор между лицата или ще трябва да разпишем допълнителна процедура, с която ще бъдат сезирани министъра и след неговото разрешение ще бъде създаден такъв музей. Това е хипотезата, която обсъждаме в момента. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: В такъв случай трябва да въведем разрешителен режим. НИНА ЧИЛОВА: Ако искате да въведем разрешителен режим, давайте, ще го направим. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: По-коректно е. БОЙКО ВАТЕВ: Съгласуване е по-добре. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: С юридическите принципи аз не мога да изяснявам за себе си, обаче аз го разглеждам съгласуването на практика е разрешителен режим. Защо? Защото цялата папка отива при министъра, министъра гледа и казва - тука нямате еди какво си, примерно нямате охранителна инсталация и не може да откривате. И те правят инсталацията. Това не е ли разрешителен режим. БОЙКО ВАТЕВ: Не е същото, професоре, защото когато той забранява, едно решение на общинския съвет може да го спре. А той няма тези правомощия да спре решение на общинския съвет. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Така е. БОЙКО ВАТЕВ: Докато съгласуването е, той само казва, аз ви давам разрешение, но трябва да направите още две-три неща, за да си изпълните условията да има музей. Но той не може да спре решение на общинския съвет за откриване на музей. Той само може да забави с това съгласуване. това е разликата. Поправете това и това е едно, а забранявам е друго. Ти бламираш решение на общинския съвет. Само областен управител може да бламира решение на общинския съвет и съответно да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Как е нормата сега при смесените? ГЛАСОВЕ: Без съгласуване. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Значи сега е без съгласуване. ГЛАС: Да, но това е предложението на господин Мерджанов. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Без съгласувателен режим не може. Без разрешителен примерно може, но без съгласувателен не може по простата причина, че нарушаваме общите европейски принципи за музейната мрежа, която е известна. ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: Уважаеми колеги, ако се ориентирате към режим на съгласуване, каквото и да значи това за юристите, няма гаранция за частния партньор в това публично-частно партньорство, че ще може да се защити срещу някакви неоснователни претенции на министъра на културата, не искам да казвам нататък какви сценарии може да се развият. Защото при разрешителен режим се издава административен акт, респективно отказ от издаването му, който съгласно член 120 от Конституцията се оспорва по реда на Административно-процесуалния кодекс. Докато ако включите тази мъглява, абсолютно мъглява от гледна точка на административния процес процедура по съгласуване, нямате акт, административен акт, респективно отказ от издаването му, който да е годен за обжалване. Според мен се намаляват гаранциите за защита на правата за частния партньор. Ако щете и за общината, когато примерно в случая е заинтересувана от по-добро оползотворяване на някаква сграда. Така че, това ми е съображението. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Имате думата. АННА ЕМАНУИЛОВА: Хипотезата на ал. 7 аз я разглеждам с ал.6, където държавата или общината винаги е страна. Когато общината или държавата е страна в един такъв договор с едни частни юридически или физически лица или музеи, тогава трябва винаги министърът да е информиран, за да може в един по-преден момент да има информацията и да вземе отношение. В противен случай министърът на културата няма да има необходимата защита, така да се каже, когато е общински или държавен музей. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест какво предлагате? АННА ЕМАНУИЛОВА: Давам хипотезата когато е свързано ал. 6, тоест когато държавата или общината създават някаква смесена форма, тогава трябва да бъде съгласувано с министъра на културата. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ние не говорим за ал 6. Те всички подлежат на съгласуване., това е ясно. Аз ви говоря за хипотезата в ал. 7, където има направено предложение след съгласуване в тримесечен срок и спорът тръгна от там, от кой момент започва да тече този тримесечен срок. За това говорихме и оттам тръгна спора. Какво предлагате вие по ал 7? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: От момента, в който е внесен в министерството проекта на договора. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тримесечният срок започва да тече от внасянето на проекта на договор в министерството. Обединяваме ли се около това? От представянето на проектодоговора. С тази корекция, ние гласувахме. По член 25 имаме на професор Станилов, което е подкрепено по принцип. Имаме на Мерджанов, което е подкрепено по принцип. Имаме на Николай Михайлов, което е подкрепено по принцип. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на член 25, който става член 28: "Чл. 28. /1/ Държавните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата. /2/ Музеите могат да имат филиали, които се създават, преобразуват и закриват при условията и по реда, предвидени за съответния музей. Устройството и дейността на филиалите се определят в правилника на музея, към който са създадени. /3/ Държавните музеи осъществяват дейността си на територията на цялата страна, регионалните общински музеи - на територията на една или повече общини, а местните общински музеи - на територията на една община. /4/ Държавните музеи, които притежават характеристиките по чл. 7, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата могат да придобият статут на държавни културни институти с национално значение. /5/ Към музеите се създават научни групи от специалисти с научна степен или научно звание. научните групи се подчиняват в методическо отношение на специализираните научни институции. редът за създаването им се определя с наредба на министъра на културата. /6/ Тематичният и териториалният обхват на музея се определят в акта за създаването му и в неговия устройствен правилник." Колеги, имате думата. Имате ли предложения? Ако няма, който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. „За” - 5. „Против” и „Въздържали се” няма. Член 26. Имаме предложение на господин Мерджанов и господин Йорданов. Работната група подкрепя по принцип предложението, което е отразено систематично на мястото му в член 17, ал 2, т. 4. Има предложение на Михайлов, то също е подкрепено, отразено е в член 17, ал. 2, т. 4. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за член 26, който става член 29. Имате ли нещо по този текст? РУСКО РУСЕВ: Вероятно тук има някакво недоразумение. В материала, който сме получили след страница 41, където е записано Работната група подкрепя текста на вносителя за член 26, който става член 29, а текст за 29 нямаме. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това е на вносителя. РУСКО РУСЕВ: Ние имаме предложение. В стария член 26 от проекта за Закон за културното наследство, ние предлагаме след ал. 3 да се създаде нова алинея, която да има следния текст: "Регионалните музеи се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставени от държавата и общините културни ценности, сграден фонд и се финансират както следва: 1. от общините, на чиято територия са седалищата им, като за тяхната издръжка се осигуряват целево допълнителни средства от републиканския бюдже;. 2. от вноски, които правят в бюджетите им и общините, на чиято територия регионалните културни институти развиват дейност, като техният размер се определя ежегодно с решение на съответния общински съвет." Трябва да се имат предвид записаните текстове в Закона за закрила и развитие на културата, където регионалната културна институция е посочена и там има текстове за нея. Никъде в ЗЗРК регионален културен институт не е посочен като регионален общински културен институт. Тъй като ги нямам текстовете, ако позволите да прочета и промените, които предлагаме в стария член 27. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, това беше член 24. Ние го приехме вече. Вие се връщате там. Това е на вносител чл. 24. РУСКО РУСЕВ: Тогава е наша грешка. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Прочетете ги колеги, ще ги дебатираме и систематично ще ги отразим на мястото, където вече сме ги преномерирали и сме предложили тази редакция. Слушаме Ви, господин Русев. РУСКО РУСЕВ: Предлагаме след ал.3 да се създаде нова алинея, както следва: "/4/ Регионалните музеи се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставени от държавата и общините културни ценности, сграден фонд и се финансират както следва: 1. от общините, на чиято територия са седалищата им, като за тяхната издръжка се осигуряват целево допълнителни средства от републиканския бюджет. 2. от вноски, които правят в бюджетите им и общините, на чиято територия регионалните културни институти развиват дейност, като техния размер се определя ежегодно с решение на съответния общински съвет.” Това е, което предлагаме. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз имам един принципен въпрос, господин Русев. Тези регионални държавни ли са или са общински по това, което вие сега четете. Според Вас статута сегашната ситуация ли е или е различно? РУСКО РУСЕВ: Сегашната ситуация. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест искате да кажете че регионалните музеи остават държавни? РУСКО РУСЕВ: Сега регионалните музеи с решение на Министерски съвет са им дадени функции на държавни музеи. Аз предлагам това да остане свободно, тъй като в сегашната ситуация тази функция се изпълнява от общинския музей. Тоест бившите окръжни музеи сега изпълняват функцията на регионални музеи. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест вие предлагате концептуално да бъде променена философията на разпределението на музеите по форма на собственост? Така е, защото, сегашната ситуация регионалните музеи са държавни. Нали така, с постановлението? РУСКО РУСЕВ: Сега регионалните музеи са общински. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Финансирането от къде е? РУСКО РУСЕВ: Финансирането е централно, те са делегирани дейности, от републиканския бюджет и от общините. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: А ценностите чия собственост са? РУСКО РУСЕВ: Те се водят държавна собственост. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: По силата на този закон, който ние вкарваме, това означава, че те ще бъдат вероятно със смесено участие. РУСКО РУСЕВ: Това, на което се позоваваме ние, е ЗЗРК. В ЗЗРК са въведени понятията на държавна културна институция, на регионална културна институция, общинска културна институция, културна институция със смесено участие. Нали се позоваваме на ЗЗРК, ние тук. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ако е така, няма смисъл от преходни и заключителни разпоредби, в които казваме, че всичко онова, което се намира в общинските и е държавна собственост, става общинска собственост. Идеята още от самото начало беше с оглед децентрализацията и политиката на този законопроект да имаме държавни музеи, да имаме общински музеи, да имаме музеи със смесено участие и частни музеи. Сега варианта, който вие предлагате, това означава и сбирката по сегашните условия, които ние сме предвидили в закона, тоест собствеността на ценностите, сградния фонд, финансирането, да се прави от този, който стопанисва, той ще разпорежда, той ще управлява. Значи те остават държавни. Те не стават общински. Това трябва да го кажем и да го уточним много ясно. БОЙКО ВАТЕВ: В момента община Пловдив дава 7 млн. за да доизградим общинския музей, общински пари. Като се гласува тази поправка всичко това, което в момента е общинско и тези 7 милиона ще станат държавни. Така ли ще стане. Защото в момента заплатите се дават от държавата по делегираните бюджети, а всичко останало за издръжката на музея е общинско. И общината сега дава 7 милиона. Изведнъж след една година това ще стане държавно. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, аз предлага член 28 да го отложим. Продължаваме нататък. По член 27 имаме предложение на Станилов, което е подкрепено, на Щерев, което не е подкрепено. Имаме предложение на Мерджанов, което е подкрепено. Има предложение на Михайлов, което е по принцип подкрепено и на Дренска, което по принцип е подкрепено. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 30: "чл.30. /1/ Частните музеи са културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза - музейна дейност. те осъществяват дейност след получаване на разрешение от министъра на културата. /2/ Разрешението за извършване на музейна дейност се издава въз основа на заявление, към което се прилагат и: 1. удостоверение за идентификация или паспорт - за културни ценности "национално богатство" и документ за регистрация на културните ценности; 2. документ, удостоверяващ правото на собственост или държането; 3. удостоверение за съдебна регистрация; 4. документи, удостоверяващи наличието на изискванията на чл. 25, т. 2, 3 и 4; 5. проект на устройствен правилник за дейността на музея. /3/ В тримесечен срок от постъпване на заявлението министърът на културата издава или мотивирано отказва да издаде разрешение. /4/ Разрешението за извършване на музейна дейност може да бъде отнето от министъра на културата по мотивирано предложение на ръководителя на Инспектората, когато частният музей системно нарушава изискванията на този закон." Имате думата, колеги. БОЙКО ВАТЕВ: Подкрепям член 30, с изключение на едно понятие - държането. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Още не сме се обявили за гласуване. Ще го подкрепиш с вдигане на ръка. БОЙКО ВАТЕВ: Да, но понеже има "държане", няма да го подкрепя. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това е твое право. Аз давам думата на колегите ако имат други предложения по текста. Ако няма, който е съгласен с така направената редакция на работната група, моля да гласува. „За” – 4. „Против” - 1. „Въздържали се”- няма. Трябва да гласуваме предложението на Щерев, което не е подкрепено от работната група. Който не подкрепя предложението на Атанас Щерев, моля да гласува . 4 не го подкрепят. Подкрепя го 1. Има предложение на народните представители Мерджанов и Руденко Йорданов за нов член 27а. Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов член 31: "Чл. 31. Независимо от вида на организацията и формата на собственост, музеите се ръководят: 1. методически - от Министерство на културата; 2. в административно-организционно отношение - от кмета на общината или собственика; 3. в научно-изследователската дейност - от българската академия на науките и съответните ведомствени и научно-изследователски институции и учреждения." Колеги, ако нямате никакви възражения, аз апелирам да подкрепите този текст на колегите Мерджанов и Руденко Йорднов. Който е съгласен, моля да гласува. Единодушно се подкрепя. Член 28. Няма предложения по член 28. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на член 28, който става член 32: "Чл. 32. /1/ В Министерството на културата се създава и води регистър на музеите в Република България , в който служебно се вписват: 1. държаните и общински музеи - въз основа на акта за тяхното създаване; 2. частните музеи - въз основа на разрешението, издадено от министъра на културата; 3. музеите със смесено участие - въз основа на договора, сключен между страните по чл. 27, ал. 7. /Тук ако има нещо препратките да ги оправим/ /2/ Обстоятелствата, които подлежат на вписване в регистъра по ал.1, както и редът за вписване се определят с наредба на министъра на културата." Който е съгласен с така направената редакция, моля да гласува. „За” - единодушно. Работната група предлага да се създаде нов член 33: "Чл. 33. Министерство на културата изгражда и развива национална музейна информационно-комуникационна система. Функционирането на системата се осъществява по ред, определен с наредба на министъра на културата." Това беше предложението на Министерство на културата за дигитализацията. Нали така? РУСКО РУСЕВ: Да. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ако не възразявате, който е съгласен, да подкрепи този текст. Единодушно се приема. Музейни фондове. Работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага то да отпадне. Който е съгласен с отпадането на този текст, моля да гласува. Благодаря ви, за единодушието. Член 29. Имаме предложение на Станилов, на Мерджанов, които са подкрепени. Има предложение на Михайлов, подкрепено по принцип. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става 33, той ще стане 34. Моля ви се да не поправяте, защото ще има пререгистрация на тези текстове. "Чл. 33. /1/ Музеите формират основен, обменен и научно-спомагателен фонд. /2/ Движимите културни ценности-национално богатство, се регистрират в Националния музеен фонд. Редът за вписването им в регистъра на фонда и в електронната му база данни се определят с наредбата по чл. 99, ал. 2. /3/ В основния фонд се включват придобитите от музея и предоставените му за безвъзмездно ползване движими културни ценности с изключително голямо научно и културно значение-национално богатство, както и тези, които съответстват на неговия тематичен обхват. /4/ В обменния фонд се включват движими културни ценности, които не отговарят на тематичния му обхват, както и тези многократно повтарящи се културни ценности от основния му фонд. /5/ В научно-спомагателния фонд се включват предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея. /6/ Формирането и управлението на музейни фондове се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата." Предложения? Няма. Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 4. „Против” – няма. „Въздържали се” -1. БОЙКО ВАТЕВ: Вече гласувахме, но в член 33 както е записан тук, ал 3 има понятие "изключително голямо научно и културно значение". А когато аз предлагах да има голямо, изключително голямо, на тези неща не им обръщате внимание, а сега тук ги вкарвате. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Съществено. БОЙКО ВАТЕВ: Изключително голямо е още по-съществено. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Направи предложение да се махне. БОЙКО ВАТЕВ: Да вървим нататък. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Резонен ти е въпроса. БОЙКО ВАТЕВ: След като тук има, и там трябва да има. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: В основния фонд се включват придобитите от музея и предоставените му за безвъзмездно ползване движими културни ценности-национално богатство ... БОЙКО ВАТЕВ: Трябва да бъде изключително голямо научно - тук е правилно. Не е правилно, че там не се слага. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ще го махнем и тук и ще стане "културни ценности - национално богатство" и пада изключително. Нали така? БОЙКО ВАТЕВ: Не е така. Основният фонд е много по-широко от понятието национално богатство в един музей. Защото може да има музей, който да няма във фонда си национални богатства, но да има много важни културни ценности. Не всеки музей има Панагюрско съкровище или Рогозенското и т.н. Не всеки музей има национално богатство, а основният му фонд е примерно от десет хиляди експоната, в които има много интересни неща.Те не са национално богатство, но те са в основния фонд. Как, тогава само три музея ще имат основен фонд, а останалите няма да имат основен фонд. Колко музея има с национално богатство? Националното богатство е рядко нещо. Тук си е много добре текста. Там не е добре. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест тук да остане. БОЙКО ВАТЕВ: Да. Само ви подсказвам, че на предното място не е добре. А тук текста е добре. Не може във фонда да има само национално богатство, ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре, господин Ватев, може да те подкрепят в зала. В смисъл ние не го приемаме това нещо ... БОЙКО ВАТЕВ: Кой ще слуша в зала тези подробности? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: По член 33 има ли някой нещо Остава както е гласуван. БОЙКО ВАТЕВ: Аз съм съгласен да остане така. По раздел трети, дейности. Работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага то да отпадне. Който е съгласен да отпадне, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” няма. . Член 30. Имаме предложение на Станилов, което е подкрепено по принцип. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за член 30, който става чл. 34: "Чл. 34. /1/ Основната дейност на музея е опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности. /2/ Музеят издава научни, научно-популярни и рекламни материали, както и осъществява оценителна дейност на културни ценности - собственост на други юридически или физически лица. /3/ Музеят може да извършва и друга стопанска дейност, когато тя е свързана с основната му дейност.." Който е съгласен с така предложената редакция, моля да гласува. „За” - 6. „Против” и „Въздържали се” няма. Член 31. Имаме предложение на Бойко Ватев, което не е подкрепено. БОЙКО ВАТЕВ: Точно това предложение го подкрепи професор Станилов, за съжаление в момента го няма. И професор Ваклинова също подкрепи, че държавните е едно много условно понятие, а трябва да се раздели на национални и регионални, защото такива са музеите. Те го подкрепиха тогава това нещо. Извикайте господин Станилов, за да видите. Тук пише, че работната група не подкрепя. Това не е нещо, което променя философията на закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз съжалявам, ако е станала грешка за това. Аз задавам принципния въпрос. Като сме казали държавните, държавните могат да бъдат национални. Те могат да бъдат и регионални, както е сега. Но ако бъдат примерно общински, тогава ще бъде само националните държавни. БОЙКО ВАТЕВ: Не. Тогава ще бъде, че общинският музей, който е регионален, не може да оказва методическа помощ, а в него има професори и доценти. Това значи и трябва само държавните в София да оказват помощ. Това означава, ако не се напише националните и регионалните. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не можем след думата държавните, а ти казваш да се замени - националните и регионалните. БОЙКО ВАТЕВ: Да, националните и регионалните, всеки един музей ако има капацитета, може да окаже методическа помощ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Какво ще кажете от министерството? РУСКО РУСЕВ: Ние даваме по-широкото понятие - държавните музеи. БОЙКО ВАТЕВ: А общинските нямат ли право да оказват методическа помощ, като там има десет професори, доценти и т.н.? РУСКО РУСЕВ: В сега действащата наредба регионалните музеи имат право да оказват методическа помощ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Значи е прав господин Ватев. Дайте да го приемем това предложение. Работната група не подкрепя предложението, но сега комисията ще подкрепи предложението. Това трябва да го гласуваме, за да може след това да се обвърже с отложения текст. Колеги, работната група не подкрепя предложението. Който подкрепя предложението на Бойко Ватев, моля да гласува. „За”– 6. „Против” и „въздържали се” няма. Приема се единодушно. Моля това да го отбележите. Член 35. Държавните музеи с оглед на тематичния си обхват оказват методическа помощ на общинските и частните музеи и музеите - това е на вносителя. Колеги, гласуваме текста на вносителя, като ще отразим и предложението на Бойко Ватев. Който е съгласен, моля да гласува? „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” няма. Благодаря ви. Член 32. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става член 36. "Чл. 36. /1/ Дейността по чл. 34, ал. 1 и чл. 35 се извършва от лица, притежаващи съответната професионална квалификация. /2/ Министърът на културата утвърждава класификатор на основните музейни длъжности и изискванията за тяхното заемане." Имате ли предложения? Ако нямате, който е съгласен, моля да подкрепи текста на работната група, който предлага. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” – няма. Единодушно се приема. Член 33, който става чл. 37, е по текста на вносителя. Нямаме изменения по него. Чл. 37. /1/ Директорите и служителите в държавните и общинските музеи и в музеите със смесено участие нямат право да придобиват колекции или отделни културни ценности от тематичния обхват на музея освен по наследство, което се декларира в едномесечен срок от приемане на наследството. /2/ Директорите и служителите в музеите по ал. 1 подават декларация по образец, утвърден от министъра на културата за притежаваните от тях културни ценности при заемане на длъжността. /3/ Лицата по ал. 1 нямат право да извършват търговска дейност с културни ценности от тематичния обхват на музея. Който е съгласен с така предложената редакция, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” – няма. Единодушно се приема. Раздел ІV Финансиране. Работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага то да отпадне. Който е съгласен с предложеното от работната група, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” – няма. Единодушно се подкрепя. Член 34, който става член 38. „Чл. 38. Музеите се финансират със средства от: 1. републиканския бюджет и бюджетите на общините; 2. учредителите им; 3. собствени приходи; 4.събрани държавни такси за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати; 5. защитени проекти по международни и национални програми; 6. дарения, завещания, спонсорство.” Имате ли нещо по този текст? Ако нямате, който е съгласен моля да гласува за текста. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” – няма.. Благодаря за единодушието. Член 35, който става чл. 39. Чл. 39. /1/ Държавните музеи се финансират от републиканския бюджет чрез бюджета на ведомството, към което е създаден музея. /2/ Общинските музеи се финансират от бюджета на съответната община. /3/ Частните музеи се финансират със средства на учредителите им. /4/ Музеите със смесено участие се финансират със средства от републиканския бюджет или бюджета на съответната община и собствени средства на учредителите им. Имате ли предложения по този текст? Ако няма, моля да гласувате. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” – няма. ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Много се изморихме. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, приемам процедура само ако има почивка. Почивка 5 минути. От 17,25 до 17,30 часа почивка/ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Продължаваме колеги. Член 36, който става член 40. Работната група подкрепя текста на вносителя. Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” – няма. Благодаря ви. По част втора Опазване на културното наследство. Работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага то да отпадне. Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” – няма. Приема се единодушно. Дял първи Видове културно наследство. Работната група не подкрепя текста на вносителя. Който е съгласен, моля да гласува. Приема се единодушно. Нематериално културно наследство. Работната група подкрепя по принцип теста на вносителя и предлага следната редакция - имате редакцията. номерацията е различна. Ако имате по тези текстове някакви предложения, слушам. Министерство на културата. АННА ЕМАНУИЛОВА: Министерство на културата има предложение в чл. 38, ал. 1 да се създаде точка 5 със следното съдържание, това е в компетентността на Националния съвет за нематериалното културно наследство: "5. предлага за утвърждаване от министъра на културата елементите на нематериалното културно наследство, които да бъдат включени в национален представителен списък на нематериалното културно наследство." Както и да се създаде нов член, може би 39 или систематично както е: "чл. … Културните организации, създадени за опазване на нематериалното културно наследство и придобили статут на центрове на ЮНЕСКО имат право на субсидия от държавния бюджет.” ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имате думата. Който е съгласен с този текст да бъде подкрепено, моля да гласува „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” – няма. Благодаря ви. Приема се единодушно. Преминаваме към Работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието, той трябва да отпадне. Който е съгласен, моля да гласува. Тоест подкрепя по принцип и става глава четвърта Материално културно наследство Който е съгласен, моля да гласува тази редакция. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” – няма.Приема се единодушно. Имате предложение работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага то да отпадне. Това е раздела. Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 5. „Против” и „Въздържали се” – няма.Приема се единодушно. По член 39 имаме една промяна - със степен на застрашеност. Това е допълнение. Който е съгласен с така предложената редакция на член 39, който става член 43, моля да гласува. „За” – 5. „Против” и „Въздържали се” – няма. Благодаря ви. Приема се единодушно. Член 40, който става член 44. Това е по вносител, нали колеги. Ако нямате забележки, който е съгласен, моля да гласува. „За” – 5. „Против” и „Въздържали се” – няма. Приема се единодушно. Член 41. Имаме предложение на Силвия Алексиева, то е подкрепено, инкорпорирано в член 45. Член 41 става член 45. Виждате текста. Ако имате предложения, моля да ги коментирате.Ако нямате предложения, който е съгласен с текста на вносителя, моля да гласува. „За” – 5. „Против” и „Въздържали се” – няма. Приема се единодушно. Против и въздържали се няма. Член 42. Колеги член 42 е по вносител. Имате ли бележки по член 42? Ако няма, който е съгласен, моля да гласува. „За” – 5. „Против” и „Въздържали се” – няма. Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага да се създаде нов член. Колеги, тук имат едва варианта. Чл. 45. Според степента на застрашеност недвижимите културни ценности са: Това предложение беше направено от ИКОМОС. Тук колегите са се постарали да систематизират единия и другия вариант. Лично аз изказвам своята привързаност към втория вариант, защото той е по-структуриран, по-стегнат. Първият вариант е доста разказвателен. БОЙКО ВАТЕВ: И аз подкрепям втория вариант. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имате ли някакви предложения? Ако няма възражения колеги да приемем втория вариант на така направеното предложение от работната група за създаването на нов член. който е съгласен? „За” – 5. „Против” и „Въздържали се” – няма. Член 43. Имаме на професор Станилов предложение, което е подкрепено. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на член 43, който става член - систематично ще бъде подреден. Тук беше това предложение за археологическите резервати. Министерство на културата? БОЙКО ВАТЕВ: За археологическите резервати всеки един с отделен закон. Това е разумно. АННА ЕМАНУИЛОВА: Само бих искала да се върна към алинея 4. Систематически решението за вписване в регистъра на културната ценност е един. Не говоря дали е застрашена или не, а просто дали го има отразено,че това също се отразява в регистъра на културните ценности. Ако не е трябва, да се допълни, където е регистъра. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз исках да попитам министерството по чл. 43 на вносител има предложение на народния представител Станилов "статута на националните археологически резервати се определя със закон за всеки отделен случай". Подкрепила го е работната група. Какво е вашето мнение? ХРИСТО ГАНЧЕВ: Археологическите резервати и въобще всичките такива групови паметници от национално значение, се определят с акт на Министерски съвет по текста на този проект за закон. Лично според мен това е достатъчно. Какво значи с отделен закон, аз не мога да си го представя, липсва ми юридическа компетентност. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това означава за всеки един археологически резерват да има самостоятелен закон, 28 или 29, това означава юридически. ХРИСТО ХАНЧЕВ: Аз не мога да си го представя като съдържание какво ще регламентира този закон. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: На мен също ми е трудно. БОЙКО ВАТЕВ: Понеже го няма колегата Станилов, не като историк, а като народен представител, каква беше неговата основна идея, защото той визираше примерно резервата Плиска, резервата Преслав. Всички тези резерви все още съществуват и не се разграбват и не са унищожени именно защото към всеки един е подходено точно като е направен закон. Те са много различни. Само с едно решение на Министерски съвет е по трудно да бъде обхваната такава материя. Според него, понеже са и различни, някъде може да се възстановява черква, на друго място може да не се възстановява, а само да се установи с обструкции и т.н. Понеже е много специфични и не може така, според него и според работната група, той ни убеди всички и Ваклинова беше, че не са чак толкова много тези резервати и тези закони не могат да бъдат по сто страници, но това ще е гаранция за тяхната защита на тези археологически резервати. За да не се случи това, което се случи във Видинско с Рациария. Защото в закона ти вкарваш да се компенсират сто хиляди декара на земеделските стопани, да им се плати от държавата, за да може това нещо да се защити. Докато с това решение на Министерски съвет няма откъде да се вземат пари за това нещо. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Мога ли да обясня каква е практиката. Освен с решение на Министерски съвет за тези резервати има и наредби, които са едни много подробни документи, които засягат цялата материя на опазване, на управление и т.н. Аз не пледирам за едното или другото, съжалявам че в отсъствието на професор Станилов говоря, но практиката досега е такава. Има наредби, които подробно разработват материята. Така е с Плиска и Преслав, така е със Свещари, така е с всичките. БОЙКО ВАТЕВ: Не ме доразбрахте. Само това ще кажа, ако това беше приложено, защото там имаше закон и вие с наредбите вече вътрешно правите нещата. Става дума, че ако имаше закон и за Рациария, с този закон нямаше само да бъде определено защитено място точно, където кастела, а всичките земи наоколо, които 15 години ги копаха с булдозери, щяха да бъдат защитени, щяха да бъдат гласувани седем или десет милиона лева да бъдат обезщетени местните стопани, да им бъдат дадени земи на друго място и щеше да стане резерват. Понеже това не беше прието със закон да бъде направен резерват, не можа Министерство на културата да го защити. То не можеше да даде парите с едно решение само. А закона предвижда и финансиране, да бъде защитено това нещо. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Аз не възразявам. Просто обяснявам. БОЙКО ВАТЕВ: Говорим за сериозни археологически резервати. Тук не става дума за една къща. Резерват значи 50 хиляди декара защитена територия или 20 хиляди декара, или 10 хиляди декара. ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: Може ли да кажа нещо, без да опонирам. Когато се приеме един закон, той все пак трябва да бъде съобразен със Закона за нормативните актове. А член 3 от Закона за нормативните актове казва: закон се приема, когато се уреждат основни обществени отношения, поддаващи се на трайна уредба. Цитирам дословно закона. И питам, може ли в един закон за резервати да се изведат някакви общи правила, които са валидни за всичките 28-29 или колкото са, след което конкретните режими като предписания относими за отделните резервати да се дават от Министерски съвет или от Министерство на културата? БОЙКО ВАТЕВ: Не може да го обясниш колко декара трябва да бъдат платени на хората. ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: И трябва да бъдат … БОЙКО ВАТЕВ: И трябва да бъдат със закон. ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: Не. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Имам следния въпрос, защото имах коментар с министъра на културата. Това означава да има 28 закона за всеки един отделен резерват и затова ви питам каква е позицията на Министерство на културата? Вие трябва да сте разговаряли с министъра, той трябва да ви е казал каква е неговата позиция. Ако вие казвате, че това е добре, ние го приемаме и вървим нататък. Възразявате ли или не възразявате? АННА ЕМАНУИЛОВА: Тъй като го няма колегата, който е директор на съответната специализирана дирекция, бих предложила да се отложи за следващото заседание. БОЙКО ВАТЕВ: Все пак проверете за колко от настоящите резервати има закони? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Няма. За нито един няма. И това, което ти казваш, господин Ватев, може да стане с Постановление на Министерски съвет и може всичко това да се направи. ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: Госпожо председател, мога ли да кажа нещо, основано на Конституцията. Член 18 алинея 1 от Конституцията казва, че археологически резервати, обявени със закон са изключителна държавна собственост. Тоест ще се окаже, че масата археологически резервати са лишени изобщо от тази вещно правна закрила по конституцията. Така ли е? Да. Има ли в момента закон? Няма. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Няма. ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: Значи няма обекти, които да са изключителна държавна собственост, така излиза. Така пише в Конституцията. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, приключваме с този текст. Отлага се. Министерство на културата, доколкото знам от министъра, вие днес трябваше да докладвате по този въпрос и да докладвате неговата позиция. Вероятно може би е било делегирано на Абаджиев, който го няма, затова отлагаме този текст. Глава девета Движимо културно наследство. Работната група не подкрепя текста на вносителя. Ако нямате други предложения, да гласуваме да не бъде подкрепено. „За” – 5. „Против” и „Въздържали се” – няма. Класификацията. Работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага то да отпадне. Имате ли някакви възражения? Ако няма, който е съгласен, моля да гласува. „За” –5. „Против” и „Въздържали се” – няма. Подкрепя се единодушно. Работната група подкрепя текста на вносителя за член 44 и за член 45, по които няма предложения, и аз предлагам да ги гласуваме заедно. Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 5. „Против” и „Въздържали се” – няма.. Член 46. Има предложение на професор Станилов, което не е подкрепено от Работната група - вещ да се замени с артефакт. Колеги, аз мисля, че и професор Станилов го убедихме миналия път, но все пак, който не е съгласен с предложението на професор Станилов, моля да гласува. БОЙКО ВАТЕВ: Аз подкрепям да бъде артефакт. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. Един глас за предложението на професор Станилов. Останалите сме против. Благодаря. Член 46. Няма предложения. Който е съгласен с така направените текстове на Работната група моля да гласува. „За” – 5. „Против” и „Въздържали се” – няма. Единодушно се приема. Член 47. Имате думата господин Ватев. БОЙКО ВАТЕВ: Тук спора беше във връзка с предложението какво е национално богатство. Моето предложение в първата точка беше да представляват уникален пример за човешка дейност и творчество за периода, от който произхожда, с доказана автентичност. Имаше и други предложения. Тук пише, че Работната група подкрепя по принцип предложението. Имаше един спор - да представлява единствен и най-характерен или рядък пример за човешка дейност или творчество за периода, от който произхожда, което вие сте написали. Аз обясних, че какво значи рядък пример? 10, 20, 5, 3?! Понятието рядък е абсолютно неясно и дава възможност за спекулация на всички тези комисии, които ще определят кое е паметник от национално значение, национално богатство. Тогава мен ме подкрепи професор Ваклинова и тя каза, че рядък пример трябва да отпадне и да бъде "да представлява единствен и най-характерен ... за периода". Обаче аз виждам, че в текста, който се предлага, отново го има "рядък пример". Никой не може да уточни какво значи "рядък". Всяка една комисия може да каже, това понеже го има само на 103 места е изключително рядко. Друг ще каже - не, има го на 260 места, затова е много рядко. Докато единствен и най-характерен, както и Ваклинова каза, е истинското определение за национално богатство. Рядък е възможност за спекулация, възможност за рекет и за корупция. Да. И след като ми подкрепяте тук предложението и Ваклинова ме подкрепи, защо пак е влязло рядък, като рядък отпадна? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ако мога да отговоря, ако погледнеш в предложението на професор Станилов, там съществува "рядко свидетелство за човешка дейност". БОЙКО ВАТЕВ: Само Станилов подкрепи. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да, Станилов подкрепи и той много категорично си държеше на това и затова е влязъл рядък, останал е по текст на вносител. БОЙКО ВАТЕВ: Рядко свидетелство е едно ... ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тогава ще го направим с "рядко свидетелство" , а не "рядък пример". БОЙКО ВАТЕВ: Пак е същото. Пак е безсмислено. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: За теб е безсмислено, но за професор Станилов не е. Той държеше на тази теза, очевидно не е безсмислено. БОЙКО ВАТЕВ: Уважаема госпожо председател, защо един път когато ви харесва това, което казва Ваклинова цитирате нея, а не цитирате Станилов? А един път, когато ви харесва Станилов, цитирате Станилов, а не Ваклинова? И все пак тогава Работната група беше подкрепя по принцип предложението на Ватев, с което отпадаше "рядък". Аз се съгласих да остане "най-характерен". Аз бях и против "най-характерен", защото най-характерно е и тази химикалка, и една монета от пет лева е най-характерна. Но Ваклинова ме убеди, че всъщност да носиш най-характерните белези, значи ти си масов материал. Ти може да си Панагюрско съкровище и пак да носиш най-характерните белези на епохата. И тя беше убедителна. Но за рядък пример никой не може да каже какво значи рядко. От едно до един милион е рядко, в зависимост от търсенето. КРАЙСКИ: От научна гледна точка по-правилно е характерен. Когато говорим за една култура, казва се характерна окраска, характерни белези. Това рядък ми звучи като нещо друго, извинявайте. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз не знам какво звучи, но има предложение на народния представител професор Станилов. Това, около което ние сме се обединили в този текст е да можем да включим както на Бойко Ватев част от предложението, на професор Станилов от предложението, на Николай Михайлов от предложението, и сме направили този инкорпориран текст. БОЙКО ВАТЕВ: Бих казал, че този инкорпориран текст не е точен. Защото пак ви казвам, рядко не е критерий, който може да се уточни и може една комисия да каже - това е рядко. От две до двайсет милиона все е рядко. АНДРЕЙ БАТАШОВ: Добре, как се обяснява понятието ралитет? БОЙКО ВАТЕВ: Рядко е субективно. Ние правим закон. И когато отвориш един нумизматичен каталог, в него пише - еди какво си, еди какво си, еди какво си - такава цена. После пише - рядко, реар или естрареар, или извънредно рядко или еди какво си. АНДРЕЙ БАТАШОВ: Значи има такова понятие. БОЙКО ВАТЕВ: Има, но това са търговски понятия. Те не са научни понятия. И когато ти отидеш в една комисия и показваш - аз искам да регистрирам една културна ценност обикновен бронзов светилник, който ти си го купил за хиляда лева. Да, той е рядък, защото в България има около двеста бронзови светилника в хората, а има около пет хиляди глинени. Той е много по-рядък бронзовия светилник в сравнение с глинения, но той струва хиляда лева, той не е национално богатство. Обаче един недобросъвестен шеф на комисията ще каже - това е рядко. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Извинявай, господин Ватев, че те прекъсвам, но обърнете внимание на предложението на господин Михайлов. Той внесе предложенията на Съюза на археолозите в България. Това са неговите предложения. Вижте там какво се казва - да представлява характерно и рядко свидетелство за човешка дейност или творчество за периода от който произхожда. Господин Михайлов внесе изцяло предложенията на Съюза на археолозите в България. Включително това нещо съществува и при професор Станилов, който е археолог и на който аз смея да се доверя. БОЙКО ВАТЕВ: Доктор Кисьов, който е шеф на музея в Пловдив и е доктор на археологическите науки и професор Ваклинова също са археолози. След като те предлагат да няма рядък, а да бъде уникален, най-характерен, за национално богатство говорим- ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тя не е предложила да бъде уникален. Напротив, професор Ваклинова на Работната група каза, че не трябва да бъде думата уникално, това, което ти си направил предложение, а трябва да бъде с единствен. Тя го каза тук на тази маса. БОЙКО ВАТЕВ: За мен единствен и уникален е едно и също. Синоними са. Да, единствен, характерен за епохата, но не рядък. И Кисьов също предлага да няма рядък, за да няма спекулация и дава възможност за различни тълкувания. Никой не може да каже един меч дали е рядък, уникален, сто бройки рядкост ли е или не. В зависимост колко си платиш на комисията ще бъде национално богатство или няма да бъде национално богатство. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имаме направени предложения от работната група. Разбира се ние не сме длъжни да се съобразяваме с нея. Има направени предложения от другите колеги народни представители. Предлагаме текста, който е разписан. Вие какво смятате? АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Двоумя се. БОЙКО ВАТЕВ: Текста е добър с изключение на тази дума. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз не смея да взимам становище. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Ако искате по принцип да го приемем текста. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да приемем текста и следващия път с професор Станилов ще говорим за това понятие. БОЙКО ВАТЕВ: Да говорим и с професор Ваклинова, нека да повикаме и доктор Кисьов. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Предлагам да го приемем по принцип и следващия път ще се върнем на него. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува по текста на вносителя. „За” – 4. „Против” – 1. „Въздържали се” – няма... Трябва да гласуваме предложението на Щерев, което не е подкрепено. който не подкрепя предложението на доктор Щерев, моля да гласува. Не го подкрепят 4. Въздържал се 1. По дял втори. Дейности по опазването. Работната група не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага то да отпадне. Който е съгласен то да отпадне, моля да гласува. „За” – 5. „Против” и „Въздържали се” – няма.. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Опазване на недвижимото културно наследство". Който е съгласен с така направеното предложение от Работната група моля да гласува. „За” – 4. „Против” – няма. „Въздържали се” – 1. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Колеги, предлагам по член 48 член 49 да ги гласуваме заедно, защото те са по текст на вносителя и се променят като номерация. Който е съгласен с така направените предложения, моля да гласува. „За” – 4. „Против” и „Въздържали се” – няма.. БОЙКО ВАТЕВ: Аз няма да гласувам. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. Имаш право. Член 50. Имаме предложени на Бойко Ватев, което не е подкрепено. Има предложение на Станилов, което е подкрепено. Има предложение на Нина Чилова, което по принцип го подкрепя. Има предложение на Михайлов, което го подкрепя. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция. Имате редакцията пред вас. Имате думата. БОЙКО ВАТЕВ: Тогава спорихме за независимите експертни оценители. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И пак ли казваш, че Работната група те е подкрепила? БОЙКО ВАТЕВ: Не. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте. ПЛАМЕН КРАЙСКИ: В текста не се казва кой проучва археологическото. Казва се, че има лице, на което му се дава открит лист, но институтите, които се занимават с тези проучвания, не са посочени. Затова предлагаме там да се добави, да отпадне археологически и да се включат специализираните институти на БАН, тук има и етнографски институти, има центъра по архитектурознание. По този начин всички държавни научни институти плюс учебните заведения, неправителствени организации, и става по-разбираемо. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, чета ви текста на член 50. Моля НИПК да внимава. „Чл. 50. /1/ Издирване, изучаване и оценка на недвижими културни ценности, предлагат да отпадне с изключение на археологическите, се извършва от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности, Центъра за подводна археология, от научни организации, висши училища, музеи, физически и юридически лица. 1. по ежегодни териториални програми, утвърдени от министъра на културата, или 2. по предложения на общинските органи, областните управители, физически и юридически лица. /2/ Предварителната оценка по чл. 49, т. 3 на недвижимите културни ценности се извършва от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности въз основа на научните резултати на лицата по ал. 1.” КРАЙСКИ: Да се изброят институтите на БАН и да падне археологически. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Чакайте, нали издирването става чрез теренни археологически проучвания? КРАЙСКИ: Тук касае всички недвижими ценности. Нататък ... ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ние затова сме ги дали с изключение на археологическите. КРАЙСКИ: Кой прави оценката на археологическите? Ако тук ги изключим, значи НИПК няма право да дава оценка на археологическите. Това не затруднява закона и не променя философията, само изчиства понятията и лицата. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Напротив, не е така. Аз си спомням ... КРАЙСКИ: Никъде не се упоменава нито музеи, нито БАН, нито който и да е. нарочно съм проигравал различни ситуации и различни казуси как могат да се решат. Говорихме с професор Ваклинова на тяхната пресконференция. Както вие решите. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Оценката се дава от института след приключване на археологическите разкопки и се назначава комисия от директора на института, която с присъствието на археолога проучвател и представители на съответните музеи и Националния археологически музей на БАН, приемат този доклад се приема неговата окончателна категория и се решава бъдещата му в съдба в смисъл на експониране, затрупване и т.н. Това е част от общата процедура за даване на статут на паметника на културата. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Издирването и изучаването на археологическите е от член 140 нататък. НИПК няма нищо общо с това. Нали така. Ние затова сме ги изключили тях тук. КРАЙСКИ: Ние говорим за оценката. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Крайски, ние говорим понеже издирване, изучаване и оценка на недвижими културни ценности се извършва от Националния институт, центъра, научни организации, и т.н. Как се прави - по предложение на еди кой си. Предварителната оценка на чл. 49, т. 3, тоест изразяваща се в установяване на научна и културна стойност и обществена значимост на обекта, неговата автентичност и степен на съхраненост, взаимодействие със среда и с обществото, се извършва от националния институт. Но това означава, че ако тук отпадне текста, с изключение на археологическите, издирване и изучаване могат да правят всички тези органи, които са посочени. А това не е вярно. КРАЙСКИ: Така го правят в момента издирването. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това не е вярно. Аз не знам дали археолозите дали ще се съгласят. Ние казваме кой може, издирването и изучаването става чрез теренни археологически проучвания. Може ли някой друг освен да е правоспособен археолог и без да е получил санкцията от министъра на културата по силата на този закон, да прави издирване и проучване? Възможно ли е? Тогава защо трябва да отпадне тук "с изключение на археологическите"? ХРИСТО ГАНЧЕВ: Не знам откъде дойде проблема. Тук ставаше въпрос във връзка с оценката. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз за оценката тук не коментирам. Аз коментирам за издирване и изучаване на движими културни ценности с изключение на археологическите. И тук има претенция да отпадне "с изключение на археологическите", което означава, че археологическите могат да се издирват, да се изучават както от научни организации, от висши училища, от музеи, от физически и юридически лица. Това така ли е? ХРИСТО ГАНЧЕВ: По принцип мога да се изучават, изучаването е свързано с теренни проучвания. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Чакайте, издирването на археологическите става чрез теренни археологически проучвания. Ние се бием тогава с член 141 от закона. КРАЙСКИ: Едното е методика, а другото са лицата, които провеждат. Ако се разбира Катедрата по археология към университета, там работят археолози. Методиката, по която работят, това са теренни археологически проучвания. Теренните е самата методика, а тук говорим за лицата, които могат да извършват. Не говорим за статута за открити листове, за разрешение за разкопки, а говорим за всички тези организации, които се занимават с издирване, изучаване и оценяване и опазване на културното наследство. РЕПЛИКА: По този начин всеки бракониер може да ... ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Разбира се. КРАЙСКИ: По-нататък е разписано кой има право да прави. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Вие си противоречите, господин Крайски. От една страна искате да вкарате музеи и всички други научни организации да го правят. След което вие казвате, че ние сме разписали режим, че може да се прави с металотърсачи, геофизична апаратура, може да са лица само ако са собственици, само ако са регистрирани и само ако има издаден лист за теренно археологическо проучване. Тези хора априори не отговарят на тези изисквания и те не могат да го правят. Ако това нещо отпадне, означава че ние отваряме вратата и нищо не сме направили по-нататък със закона. Защото той ще каже, аз съм посочен като орган, който извършва тази дейност. РЕПЛИКА: Според мен да остане текста така както е. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз предлагам да остане така текста. Който е съгласен с така направената ... КРАЙСКИ: Университета може да е поръчител на разкопки. Един общински музей може да е поръчител на разкопки и се извършва от оправомощено лице, което получило съответното разрешение. Значи аз имам десет години стаж като археолог, нищо че в момента не съм археолог, може да ме наеме един музей, да предложи в съвета към министъра, господин Крайски ще ни води разкопките. И съвета ако реши, че имам квалификацията - ще ме допусне. Ако реши, че нямам, Стоянов ще дойде като научен ръководител, защото е доцент. Аз тук говоря за институции. Че ние трябва някъде да посочим тези институции и в това няма нищо лошо. Това не уврежда по-нататъшните режими, които се въвеждат. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Вижте какво сме написали в чл. 144 . Разрешението за извършване на теренни проучвания на археологически ценности се издава на лице, което притежава образователно квалификационна степен магистър по специалност от професионално направление „история и археология”, най-малко две години професионален опит при извършването на теренни проучвания и е в договорни отношения с българска културна, научна или университетска институция, дейността на която е свързана с опазване на археологическото наследство. Тоест опасенията, които Вие имахте, те са отпаднали, защото се намират в чл. 144. Колеги, предлагам текста по вносител по чл. 50, както е предложено. който е съгласен, моля да гласува. „За” – 4. „Против” – 1. „Въздържали се” – няма. Предложението на Бойко Ватев, което не е подкрепено. Член 50 алинея 2 в края на изречението се добавя "от независими експертни оценители". БОЙКО ВАТЕВ: Които са в списъка лицензирани от Министерство на културата. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Ватев, ние сме го включили, защото виж как сме го разписали: предварителната оценка по член 49, ал. 3, ние сме ги вписали горе, че могат да бъдат - физически, юридически, и накрая казваме - на недвижимите културни ценности се извършва от Националния институт за опазване на недвижимите въз основа на научните резултати на лицата по алинея 1. БОЙКО ВАТЕВ: Аз говоря за оценката по член 49. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест ти искаш окончателната оценка, който прави НИПК? БОЙКО ВАТЕВ: Не. Ние тогава спорихме. Те правят оценка и получават хонорара и НПК го одобрява, тоест ние разрушаваме монопола на НИПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да, но това не е приемливо за нас. Защото не беше приемливо да бъде паралелен орган с НИПК. БОЙКО ВАТЕВ: Не е паралелен орган. Това са хора, на които в Министерство на културата има списък. Те могат да бъдат наети от един частен музей и те правят тази оценка по член 49, т. 3 и след това комисията в НИПК одобрява или не одобрява тази оценка. Трябва да ви кажа че професорите бяха доста склонни, а НИПК не бяха склонни, защото те държат всичко да е под тяхната шапка. ЕКАТЕРИНА МАТЕЕВА: И тогава ще трябва да плащат две такси. БОЙКО ВАТЕВ: Човекът ако може да се го плати, той ще си наеме такъв експерт. Той е лицензиран от Министерство на културата. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, НИПК има думата и с това приключваме. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Експертната оценка се подготвя от археолога проучвател или съответния проучвател на обекта и се внася. Всеки в страната има право да направи такава оценка и да я внесе в НИПК. Но, формализирането на тази оценка чрез акта на деклариране или регистрация, всъщност я легализира и я официализира и придобива правно значение. Това е имано предвид в текста. Не е имано предвид, че НИПК, човека от НИПК ще отиде на терена, ще проучва, ще прави изследвания и т.н. БОЙКО ВАТЕВ: Аз говоря за предварителната оценка. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Също. Предварителната оценка е свързана с акта на декларирането. Окончателната комплексна оценка е свързана с акта на регистрацията. Тоест .. БОЙК ОВАТЕВ: Моето предложение е за предварителната оценка, а окончателната е на НИПК. Прочетете какво предлагам. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Бойко, въз основа на предварителната оценка .. БОЙКО ВАТЕВ: От независим експерт. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не, от НИПК се дават определени предписания за паметника и той има режим за опазване докато се стигне до окончателната оценка. Това може да бъде една година, две години, ние сме дали максималния срок от три години. Този това означава, че от името на държавен орган, който трябва да поеме съответните права има задължение НИПК трябва да се произнесе. Делегирането обаче на функция на частно правен субект, това означава, че никой повече не може да носи отговорността по отношение на опазването на този временен режим. БОЙКО ВАТЕВ: Това не е вярно, защото тези независими експерт оценители не са сключили договор с НИПК, а са лицензирани и съществуват в Министерство на културата. Една част от тях са сключили договор, НИПК им дава работа, друга част не са. Но те са лицензирани в Министерство на културата и те могат да правят тези изследвания, ако имат поръчка и тогава вече НИПК накрая може да каже - вие не сте прави, нека да спорят там доценти и професори- това беше идеята. Не само НИПК да дава на пет души, които са сключили договор с тях. Министерство на културата след като ги е лицензирало и те са независими експерт оценители, защо трябва да имат и договор с НИПК? ХРИСТО ГАНЧЕВ: Искам да кажа, че НИПК не е сключило договор с никакви такива експерти и няма такива отношения. БОЙКО ВАТЕВ: След този закон вече ще има. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Не, защото се постави въпрос, че в момента практиката е такава. Моля да не се създава грешно впечатление. БОКО ВАТЕВ: Аз говоря какво ще стане в бъдеще. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, трябва да гласуваме предложението на Бойко Ватев, което не е подкрепено от Работната група . Който подкрепя предложението на Бойко Ватев. „За” – 1. „Против” – 4. „Въздържали се” – няма.. Благодаря на всички. До следващата сряда. /Заседанието завърши в 18,20 часа./ |