ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СЕДЕМДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ

София,  петък, 20 януари 2006  г.
Открито в 9,01 ч.

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Митхат Метин и Мирослав Мурджов
..........................................................................
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:  Преминаваме към питане, зададено от народния  представител Николай Михайлов към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Господин Михайлов, тъй като Вашето е питане, а не въпрос, разполагате с три минути.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми народни представители, господин министър! Неотдавна в Националната галерия за чуждестранно изкуство беше показана колекция от около 2 хил. антични предмета, собственост на частно лице. Името му е Васил Божков. По оценка на експерти колекцията надминава по своето разнообразие и стойност много от експозициите на най-големите ни музеи. Национална гордост е, че България има това културно наследство и е добре, че тези старини се намират на територията на страната, а не извън нея. Добре е също така те да бъдат изложени в постоянни експозиции, за да бъдат достъпни за българските граждани. Лошо е, че са присвоени от държавата, късо казано, крадени.
Съгласно българското законодателство паметници на културата, намерени при разкопки, са собственост на държавата – чл. 278 от Наказателния кодекс, чл. 91 от Закона за собствеността, поне. Всички предмети в големите частни колекции са придобити от иманяри, сиреч по престъпен начин, квалифициран от Наказателния кодекс като вещно укривателство. Иманярството, накратко казано, действа на терена на държавната собственост като я присвоява. Този вид организирана престъпност не е във фокуса на общественото внимание, но смайва по мащаб и лекота на реализацията. По неофициални данни у нас действат около 75 хил. до 100 хил. дейци на иманярската мафия, а според проф. Николай Овчаров, откривателят на Перперикон, на територията на страната се подвизават около 200-250 хил. организирани иманяри, което ги прави най-масовия вид престъпници. Веригата иманяри-посредници-колекционери, ще добавя търговци, трафиканти е организирана престъпна мрежа, с която са свързани известни имена от миналото  и настоящето, които търгуват със старини и реализират огромни печалби от нелегален износ. Счита се, че обемът на търговията с антични предмети конкурира бизнеса с наркотици. Не е известно да има осъдени. Зная, че МВР не съди престъпниците, а ги залавя.
На дневен ред – нещо повече и още по-лошо, са опитите за легализация на незаконно придобитите колекции и даже за морално оправдание на този вид престъпна дейност я наричат патриотична.
Господин министър, културно-историческото наследство принадлежи на българската държава, а не на тези частни лица, които имат тези колекции. Така е по закон. Парадоксът държавна собственост – частни колекции ги прави нелегитимни, а мудността на правоохранителните органи да атакуват явлението, поставя тревожния въпрос за решимостта на държавата да се бори срещу организираната престъпност.
Господин министър, в качеството си на народен представител и член на Комисията по култура намирам за уместно да Ви задам следните въпроси:
1. Каква е връзката на престъпленията против паметниците на културата с организираната престъпност?
2. Съществуват ли контрабандни канали за износ на културно-исторически ценности?
Накрая, каква е Вашата стратегия за справяне с тази организирана престъпна мрежа?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.

  1. МИНИСТЪР РУМЕН  ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България подземните богатства и археологическите резервати, определени със закон, тоест недвижими и движими паметници на културата, са изключително държавна собственост, както и Вие сам отбелязахте във Вашето питане. Действащият Закон за паметниците на културата и музеите е от 1969 г. и е многократно изменян и допълван. Той урежда издирването, изучаването, опазването и популяризирането на паметниците на културата, които се намират на територията на Република България. От Министерството на културата е издадена наредба за реда на извършване на оценка на декларирани движими паметници на културата, собственост на физически и юридически лица, обнародвана на 8 февруари 2005 г. в 13 брой на “Държавен вестник”. Съгласно тази наредба всяко юридическо или физическо лице – собственик на движим паметник на културата, е длъжно да подаде декларация по определен образец за регистрация в най-близкия регионален или специализиран национален музей, но не е посочен срок за извършване на тази процедура. Същевременно наредбата регламентира притежаването на движими паметници на културата от физически лица. При регистрацията на тези движими паметници и подаването на необходимите документи обаче не съществува изискване за доказване на техния реален произход и начин на придобиване. В съответствие с наредбата, частни колекционери в България легализират своите частни колекции, които влизат в експозиции и изложби в някои от музеите в страната и чужбина. Министерството на културата и Националния център са музеи, галерии и изобразително изкуство осъществяват контрола по изпълнение на наредбата. Покупката на вещи, представляващи културно-исторически ценности, не е престъпление според Наказателния кодекс. По съответният ред всеки може да закупи такива вещи и да ги притежава като така на практика създава лични колекции.
  2. По сега действащото законодателство притежаването на вещи, представляващи културно-исторически ценности, се криминализира, когато предмета на престъплението е намерен лично от извършителя, представлява паметник на културата или ценна историческа находка и не е обявен в предвидения за това период. Предвиденият срок е две седмици. За разлика от останалите, престъпленията, свързани с културно-историческите ценности, имат негативно отношение, както и Вие сам отбелязахте и в области като наука, култура, история. От тази престъпна дейност, както и от проституцията, наркотиците, престъпленията свързани с моторни превозни средства, отделни личности без съмнение натрупват значителен по обем финансов ресурс.
  3. В края на 1998 г., по време на управлението на правителството на Иван Костов, според мен умишлено е закрит работещият сектор за престъпление с културно-историческите ценности в Националната служба за борба с организираната престъпност, което довежда до срив противодействието на този вид престъпления и очевидно се създава вакуум за определен период от време, в който доста по-късно, през месец февруари 1999 г., е създаден нов сектор за културно-исторически ценности в Дирекцията на национална служба “Полиция”, като е ликвидирана всякаква приемственост и всякакъв обмен на информация, който да позволи продължаването на ефективна работа по целия този кръг от въпроси.
  4. Казвам всички тези неща, за да е ясно, че проблемът не е възникнал днес и че на проблемът не може да бъде даден еднозначен отговор. Проблемът се нуждае от редица решения, в това число законодателни, в това число промяна на нормативната база на Министерството на културата, които да дадат ясни отговори, в това число и на повдигнатите от Вас въпроси. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Михайлов в рамките на две минути да зададе до два уточняващи въпроса към министър Петков. Заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин министър, аз очаквах два типа отговора от Вас. Единият не беше даден. Допусках, че ще отговорите в ироничен стил, на скорокоговорка, многословно, за да удавите остротата на въпроса в думи. Това е риторична техника, прави се, не бих Ви се разсърдил. Сега бяхте лаконичен. Нека Ви кажа, че това са безпомощни реплики. Те не отговарят на същината на моето питане, а то е много тревожно. Ще кажа защо.
Първо, защото тази през колекциите организирана престъпност  е инсталирана пред смаяния поглед на българските граждани. Това е крайният резултат на една организирана престъпна мрежа, великолепна метафора в злато и блясък на тази престъпност, срещу която сте призван да се борите. Само че, когато става дума за нея и за нейните основни извършители, те са много добре ситуирани в държавната власт, впрочем.
Казват: спонсориращи партии, някои от тях управляващи, на власт. Когато става дума за това, се говори по безпомощен начин, с трафарети. Говори се за това, че законодателството е несъвършено и че Костов е виновен, защото 1999 г. е предизвикал срив на системата за противодействие срещу тази престъпност. От 1999 г. до 2006 г. тече срок. През 2003 г. е закрит секторът за борба с престъпленията, свързани с културно-исторически ценности. Какво правите оттогава?
Задавам следния въпрос още веднъж: според Вас съществуват ли легитимни колекции от старини в България?  Тези, за които става дума, легитимни ли са – Васил Божков и Димитър Иванов, поне.
И второ: ако не са легитимни, какви мерки ще предприемете за борба срещу това явление? Какво ще направите Вие като министър на вътрешните работи с тези колекции?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков, за да отговори на двата допълнителни въпроса на господин Михайлов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Още веднъж искам да повторя, че секторът за борба с престъпления, свързани с културно-исторически ценности в Националната служба за борба с организираната престъпност, е закрит не 2003 г., а 1998 г. Така че да не правим неверни внушения.
И пак казвам, че мое дълбоко убеждение е, че правителството на Иван Костов закрива този сектор, именно за да създаде вакум и условия за неконтролируемост на този изключително важен за българската държавност и духовност въпрос. Защото няма друго морално, здравомислещо държавничско обяснение на закриването на този сектор.
Вие питате какво съм правил специално аз от 1998 г. досега. До 1999 г. бях кмет, след това социалист на свободна практика, след това народен представител и от четири месеца – министър. Така че, ако очаквате да Ви дам детайлни обяснения..., но ако Вие сте в течение за този тип престъпления, ще Ви бъда благодарен да ми помогнете да вляза в курса и аз.
Но когато говорим, че някой спонсорирал управляващи партии  – да, цяла България знае едни 200 хиляди долара коя фондация спонсорират. Тя не е на тези управляващи партии. Тя е на онази управляваща партия отпреди няколко години. Така че като говорите за тези неща, трябва да си давате сметка, че животът не е започнал днес.
Какво трябва да се направи според мен, което е много по-важно. По мнение на министерството следва да се постигне консенсус по следните важни въпроси. Дали да бъде приета практиката на някои европейски страни за търговия с вещи, представляващи културно-исторически ценности, или те трябва да бъдат изключителна държавна собственост? Този въпрос трябва да се реши в Народното събрание.
Какъв ще бъде критерият за разграничението на притежание на вещи, представляващи културно-исторически ценности, като семейно наследство или при какви условия това притежание ще се криминализира. Ще се криминализира ли изцяло иманярството като дейност или отново лицата ще носят отговорност, ако само извършат  такива разкопки на територията на недвижими паметници на културата и охранителната им зона? Необходимо ли е създаването на общ регистър на движимите вещи, представляващи културно-историческо наследство? Отговаря ли Законът за паметниците на културата на обществените отношения към настоящия момент? Очевидно е, че законът не отговаря на обществените отношения към настоящия момент.
И нещо, която заявявам абсолютно категорично – поемам ангажимент след приемането на Закона за Министерството на вътрешните работи и предвидените в него структурни промени противодействието на престъпленията, свързани с културно-историческите ценности, да се осъществява от ново структурно звено с достатъчно подготвени и мотивирани служители на министерството, да даде своя принос за опазване на нашето национално богатство. Това звено, което беше ликвидирано през 1998 г., пак казвам, според мен съвършено е ясно защо, ще  го създаде ръководството на настоящото Министерството на вътрешните работи, за да можем да имаме ефективна борба с този тип престъпления, които нанасят тежък ущърб и на държавата, и на държавността, и на чувството ни за национално достойнство, и на българския дух. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Михайлов, за да изрази отношението си към отговорите на министъра в рамките на две минути.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин министър, ще повторя нещо, което няма да допусна да остане неотговорено днес – не 1998 г., а 2003 г. в Министерството на вътрешните работи е закрит сектор за борба с престъпленията, свързани с културно-историческите ценности. 2003 г.! Осем души персонал се е упражнявал върху този тип борба – правоохранителна дейност. Не 1998 г., а 2003 г.
По фактическата страна това – първо.
Драмата обаче, по-дълбоко разположена, е свързана с това, че българската държавна власт няма сили и кураж да отнеме присвоеното от лидерите на българската организирана престъпност. Тя не може да си позволи това по никакъв начин, защото е свързана с тази престъпност. Хайде да го кажем така: има два типа кураж в справянето с този въпрос - единият е да не трепериш в подведомственото ти министерство от споменаването на хазартен бос на име и прякор, а да имаш куража да се сблъскаш с това явление.
Това – първо. Такъв кураж няма. Има риторика и бягство.
Има друг, малко комичен, начин за справяне с тази престъпност и тя се нарича амнистиране, за което Вие намекнахте. Накрая тези колекции ще бъдат амнистирани. Това е идея на президента Първанов, който днес говори в тази зала като небесен покровител на България, но и той няма куража. Ще бъдат амнистирани, което означава да бъде призната престъпността на тези колекции, престъпния им произход. Ще бъдат амнистирани, това ще стане. Ето една прогноза, поради слабост и подлост на българската държава.