| Народно събрание на Република
България Адрес: www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=168&id=1129 1.Представяне и обсъждане на Законопроект за
културното наследство, № 854-01-84, внесен от Нина Чилова и група народни
представители на 11.07.2008 г., за второ гласуване,
/продължение/. 26.11.2008 П Р О Т ОК О Л № 41 На 26 ноември 2008 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния ДНЕВЕН РЕД: 1.Представяне и обсъждане на Законопроект за културното наследство, № 854-01-84, внесен от Нина Чилова и група народни представители на 11.07.2008 г., за второ гласуване, /продължение/. На заседанието присъстваха, Иван Токаджиев, Анна Емануилова, Донка Нейкова-Любенова, Руско Русев, Борислав Абаджиев, Уляна Малеева, Христо Ганчев, Емил Бехар. Заседанието на Комисията по културата започна в 14,40 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията. * * * ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да ви кажа няколко думи за материалите, които сме ви раздали. Това е становището на Светия синод заедно със становището на Министерство на културата. Искам да ви предложа да се запознаете с него и на едно от следващите заседания да го коментираме. Предлагам ви да започнем с отложените текстове. Вие имате пред вас допълнителен доклад по проекта на Закон за културното наследство. Да започнем с тези текстове и след това да продължим нататък от член 50, до където бяхме стигнали миналия път. Няколко думи по допълнителния доклад. Съгласувахме позициите с Министерство на културата и затова ви предлагаме редакцията на тези текстове, които са в болдвания текст, който е пред вас. Това бяха предложения миналия път, които си обсъждахме и ги отложихме. Съгласувахме ги с Министерство на културата и това са окончателните текстове. Член 23, който става член 26. Чл. 26. /1/ По тематичен обхват музеите са: 1. общи, чиято дейност тематично обхваща различни области на знанието и изкуството и се осъществява на основата на различни по своята класификация културни ценности, включени в основния им фонд. 2. специализирани, чиято дейност обхваща една област на знанието или изкуството, обособен дял от нея или отделна тема от общественото развитие или природата и се осъществява на основата на включени в основния му фонд културни ценности, които по своята класификация определят тематичния му обхват. /2/ По териториален обхват на дейност музеите са: 1. национални, които осъществяват дейността си на територията на цялата страна; 2. регионални, които осъществяват дейността си на територията на две или повече общини; 3. местни, които осъществяват дейността си на територията на една община. /3/ Териториалният обхват и методологическите функции на националните и регионалните музеи се определят от МС по предложение на министъра на културата. /4/ Тематичният и териториалният обхват на музея се определят с акта на създаването му. Имате ли някакви бележки по така предложения текст? Ако нямате, колеги, който е съгласен, моля да гласува. За – 9. Против и въздържали се няма. Член 24. Имаме предложение на господин Мерджанов и на господин Йорданов, което е подкрепено. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на член 24, който става член 27. Чл. 27. /1/ По форма на собственост музеите са държавни ,общински, частни и със смесено участие. /2/ Държавните музеи се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставени от държавата културни ценности, сграден фонд и ежегодна държавна субсидия. /3/ Регионалните музеи се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставени от държавата или общината културни ценности, сграден фонд и се финансират по реда на чл. 35. /4/ Общинските музеи се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставени от общината културни ценности, сграден фонд и се финансират от общинския бюджет. /5/ Археологическите културни ценности, както и други движими културни ценности – държавна собственост, могат да се предоставят безвъзмездно за ползване и на регионалните и общински музеи /6/ Частите музеи се създават и финансират от физически или юридически лица въз основа на законно придобити от тях движими културни ценности. /7/ Държавата и общините могат да създават съвместно или с физически или юридически лица музеи със смесено участие. Отношенията между страните се уреждат с договор, с който се определят правата и задълженията им при условията на чл. 22 и след съгласуване, в 3-месечен срок от представяне проекта на договора, с министъра на културата. Аз ще си позволя, ако мога да направя едно предложение, безвъзмездно в ал. 5 да отпадне. Което означава, че може възмездно и безвъзмездно Тоест по решение на съответния орган. Изрично да не го казваме. Нали не възразявате господин Токаджиев, защото може да има случаи, в които да е възмездно, може да е и безвъзмездно. Така разписано безвъзмездно означава, че лишаваме от възможността да се предостави възмездно. ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, подкрепяме това предложение, тъй като и сега практиката е в зависимост от ценността на предложението е възмездно или безвъзмездно. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имате ли други предложение? Заповядайте. АННА ЕМАНУИЛОВА: В ал . 7 се уреждат с учредителния акт, тъй като при смесената форма се създава ново юридическо лице. В нашето предложение беше с учредителен договор. Винаги музея е юридическо лице. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Може ли да прочетете вашата редакция? Тоест да отпадне думата „договор” и да бъде „с учредителен акт”. АННА ЕМАНУИЛОВА: Отношенията между страните се уреждат с учредителен акт. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Имате ли други препоръки? А съгласуването в тримесечен срок? АННА ЕМАНУИЛОВА: Ние бяхме предложили проекта на учредителен акт се съгласува с министъра на културата в тримесечен срок от постъпването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест искате да кажете, че те преди да вземат решение, преди да се регистрират, те трябва да съгласуват този учредителен акт с министъра? АННА ЕМАНУИЛОВА: Да. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Знам че малко спъвам работата, но текста на ал. 5 така както е записан – могат да се предоставят безвъзмездно на мен по-ми харесва, защото ако махнем безвъзмездно, могат да се предоставят за ползване, то след това една наредба може да уреди този въпрос да бъде само по възмезден път. А когато в закона е вписано „могат да се предоставят безвъзмездно” това означава, че ние вратата към тази форма я оставяме отворена и никакъв подзаконов нормативен акт не може да изключи тази форма. Защото ако падне безвъзмездна форма, и не е споменато изрично в ал. 5, то риска да се върви само към възмездни предоставяния, с един подзаконов нормативен акт е сериозен според мен и затова моля още няколко секунди да отделите на тази теза. Тоест аз съм привърженик на алтернативата, текста да остане във вида както е редактиран на ал. 5. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, ако искате да споменете и двете форми - възмездно и безвъзмездно. ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Би могло да се разсъждава и в обратна посока. Поради чиновническа административна тромавост да не се предприемат другата форма, която е в интерес най-често на държавата, когато се учредява възмезден договор за ползването. Така че, по-бих склонен да се упоменат и двете форми. Тоест от една страна нередовните практики, които могат да се получат, от друга страна също нередовни практики да се ползва само едната форма. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, предлагам тогава да се предоставят възмездно и безвъзмездно за ползване и с направената редакция в ал. 7 „учредителния акт”. Който е съгласен с така направената редакция, моля да гласува. „За” – 9. „Против”и „Въздържали се”няма . По чл. 25, който става чл. 28. Чл. 28. /1/ Държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата. /2/ Музеите могат да имат филиали, които се създават, преобразуват и закриват при условията и по реда, предвидени за съответния музей. Устройството и дейността на филиалите се определят в правилника на музея, към който са създадени. /3/ Държавните музеи, които притежават характеристиките по чл. 7, ал. 1 от закона за закрила и развитие на културата могат да придобият статут на държавни културни институти с национално значение. /4/ Към музеите се създават научни групи от специалисти с научна степен или научно звание. Научните групи от специалисти с научна степен или научно звание. Научните групи се подчиняват в методическо отношение на специализираните научни институции. Редът за създаването се определя с наредба на министъра на културата. Имате ли нещо по редакцията на този текст? ХРИСТО ГАНЧЕВ: Ние предлагаме в чл. 28 нова номерация, ал. 3 да отпадне, тъй като на друго място е решен въпроса за териториалната дейност. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тя е отпаднала. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тя е отпаднала. Ако няма други възражения, който е съгласен, моля да гласува. „За” – 9. „Против”и „Въздържали се”няма.. Член 26, който става чл. 29. Чл. 29. Устройството и дейността на музеите се определят с правилници, които се утвърждават от: 1. министъра на културата – за държавните, регионалните, частните музеи и музеите със смесено участие; 2. кмета на общината – за общинските музеи или със смесено участие. Имате ли някакви корекции? Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. „За” – 9. „Против”и „Въздържали се”няма. Благодаря ви, колеги. Член 31, който става чл. 35. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: Чл. 35. Националните и регионалните музеи с оглед на тематичния си обхват оказват методическа помощ на общинските и частните музеи и музеите със смесено участие по ред определен с наредба на министъра на културата. Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. „За” – 9. „Против”и „Въздържали се”няма. Чл. 35, който става чл. 40. Чл. 40. /1/ Държавните музеи се финансират от републиканския бюджет чрез бюджета на ведомството, към което е създаден музеят. /2/ Регионалните музеи се финансират от: 1. общините, на чиято територия е седалището им, като за тяхната издръжка се осигуряват целево допълнителни средства от републиканския бюджет. 2. 2. вноски, които правят в бюджетите им и общините, на чиято територия регионалните музеи развиват дейност, като техният размер се определя ежегодно с решение на съответните общински съвети. /2/ Общинските музеи се финансират от бюджета на съответната община. /3/ Частните музеи се финансират със средства на учредителите им. /4/ Музеите със смесено участие се финансират със средства от републиканския бюджет или бюджета на съответната община и собствени средства на учредителите им. Имате ли предложения по текста? Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 9. „Против”и „Въздържали се”няма. Член 43 придобива следния вид: Чл. 43. /1/ Според културната и научната стойност и обществена значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории: 1. „световно значение” – вписаните в Списъка на световното наследство; 2. „национално значение” – археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната. 3. „местно значение – свързаните с културата и историята на населени места, общини или области. 4. „Ансамблово значение” – поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат. /2/ Условията и редът за определяне категорията на недвижимите културни ценности по алинея 1 се определят в наредба ,приета от Министерски съвет по предложение на министъра на културата. /3/ Статутът на археологическите резервати по алинея. 1, т. 2 се определя със закон за всеки отделен случай. РУДЕНКО ЙОРДAНОВ: Госпожо председател, една редакционна поправка. Върнете се на член 27, който минахме току-що, ал 3. Алинея 3 прави отпратка за финансиране по реда на чл. 35, а в нова номерация чл. 35 урежда тематичния обхват и методичната помощ. Тоест ... ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Коректно е, но ние искахме да се приеме и след това ще си отиде систематично 40. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Добре. Да не го изпуснем. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, по член 43 имате ли нещо? Миналия път го отложихме, професор Станилов, заради вашето предложение. За археологическия резерват за всеки един да се приема отделен закон. Министерство на културата? АННА ЕМАНУИЛОВА: Министерство на културата предлага ал. 3 да отпадне. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: По каква причина? В началото на мандата аз подадох до министъра на този въпрос и той ми каза – знаеш ли колко си прав. Ще трябва да стане така. Като го питах защо не е станало, той каза – нашият юридически отдел смята, че това е много работа. Ето това ви е резултата. Всеки археологически резерват в България живее при различни условия. Единия е вписан в градската англомерация, друг в крайградски парк, трети в полето, не знам си къде. Те не могат да бъдат с отделен закон. Не мога да се съглася с това и ще го защитавам в пленарна зала. Но в пленарна зала ще кажа откъде идват всичките неща и за какво става въпрос. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Имате думата. АННА ЕМАНУИЛОВА: Министерство на културата счита, че такъв закон, с който ще се приема само статута, няма да има обхват. Какъв предмет ще има такъв закон? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В постановленията на Министерски съвет, с които се обявяваха националните резервати навремето, се изписваше и статута и след това се изписваха условията, при които се управлява резервата. Само че тези постановления се разглеждаха кампанийно, в тях не влизаше всичко, което трябва. Сега би трябвало да се приеме закон за всеки отделен резерват, както е впрочем в Румъния и в много други държави, да се определи всичко, за което става дума в закона – какво представлява, на какво се подчинява, функции, кой носи отговорност и т.н. БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: Според мен в новите изисквания, и това, когато в закона се предвижда, предвиждат се планове на управление. Тези планове на управление на практика ще отменят изискването, което вие предлагате проф. Станилов за отделен закон. Плановете на управлението ще регламентират всичко това, кое вие предлагате да има в отделен закон. А в отделен закон ще бъдат вписани всички резервати. А не за всеки отделен резерват да се прави отделен закон. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз вече обосновах подробно защо всеки резерват трябва да си има отделен закон. Планът за управление не е закон, той е подзаконов акт и може да се оспорва в съда. По тази причина настоявам да остане тази точка и да се разработят закони за всеки отделен резерват. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, НИПК. УЛЯНА МАЛЕЕВА: При Министерство на околната среда и водите тъй като също съществуват природни резервати, в Закона за защитените територии те накрая са си приложили списъка с резерватите и за всеки резерват впоследствие си има съответната наредба и план за управление, задължителен, в която се изясняват всички възможности за намеси в съответния резерват. Мисля, че няма проблем, тъй като резерват не се прави всеки ден, няма измененията на закона чак толкова често да се случват, на пет години, на десет или ще отпадне или ще се появи нов. Това е списък, който се прилага. Поне там е направено така. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Ако може да допълня. По този начин ще се реши и проблема със създадения вече статут на отделните резервати, тъй като има опасност ако се чака нов закон в този междинен период да се получи вакуум. Така че, подкрепям такова предложение, към закона да се направи един списък с резерватите, които към настоящия момент имат статут. БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: Още повече, че такова предложение в закона съществува - в тримесечен срок от влизането на закона да се актуализира списъка на резервати. СТНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма да се съглася. Аз се занимавам с това от 30 години, слабостта на функционирането на археологическите резервати се състои именно в липсата на закон. Защото сега в един археологически резерват се разполага четири или пет институции, първо общината, второ регионалния музей, трето НИПК, четвърто Археологическия институт и не знам още кой. Министерство на околната среда и водите са наистина с наредба, на природните резервати се изменя според климата, според притока. Докато археологическите резервати са фиксирани. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, госпожо Емануилова. АННА ЕМАНУИЛОВА: Искам да поясня, че към настоящия момент имаме предоставени статути на резервати. Тоест ако приемем все пак че оттук нататък законът ще действа и ще се предоставя статут, възниква въпросът какво става със заварените случаи. Всички ли ще ги преуреждаме наново? Всички, които не са със закон ние наново ще преуреждаме техния статут със закон. Все пак трябва да се постави и този въпрос. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма нито един, който да е уреден със закон. То е ясно. Те имат нормативен акт, но този нормативен акт не е закон. АННА ЕМАНУИЛОВА: Затова поставям този въпрос за заварените случаи всички наново ще бъдат преуреждани със закон. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Михайлов задава въпроса дали не може в един самостоятелен закон, който да бъде рамков за резерватите, а не да са 29 закона. 43 казвате, да, но от тях ще отпаднат заради списъка, който сме предвидили в преходни и заключителни разпоредби. АННА ЕМАНУИЛОВА: Аз не виждам пречка да се разпишат норми, които са в този закон. Но на нов закон да се базираме в бъдеще, което да преуреждаме. Аз мисля, че систематично ако искаме нещо, което ни притеснява като правни норми, може да помислим в този закон да ги напишем. Но отделен закон само за археологически резервати ... ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте. АНДРЕЙ БАТАШОВ: Уважаеми професор Станилов, аз искам да попитам според Вас какъв е риска ако се изработва специален закон за всеки резерват това да се разтегли във времето изключително много и на практика ние да нямаме начин на прилагане на този проектозакон? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Действащите нормативни актове действат докато се изработят новите закони. Виждам го за година и половина, две, защото знам как стават нещата. Не може за резервата Велико Търново, тоест Царевец, цялата англомерация, която е вписана в градската англомерация да се подчинява на едни и същи правила, на които се подчинява например Плиска. Плиска е голо поле. И когато разпишеш в един голям правилник за всичките, трябва да започнеш да отделяш резервати и да пишеш за всеки резерват правилник, ако искаш да го направиш. Това може да стане. Но аз защо искам да бъде закон? По много простата причина – правилникът е подзаконов акт, който може да се променя чрез министъра, чрез различни чиновници и прочие и прочие служби и да се правят постоянно нарушения, което ставаше досега. РЕПЛИКА : По този начин отваряме врата в полето. СТАНИСЛАВ СТАНЛИОВ: Не отваряме. Нови ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Щом кажем със закон или правилник за всеки отделен случай, той ще стане с правилника. Предлагам да отложим този текст и да го обмислим още малко. Чл. 50. Министерството на културата имахте някакви бележки. Имате думата. АННА ЕМАНУИЛОВА: Във връзка с някои текстове МК предлага някои текстове, които са свързани с преди член 50. Да ви попитам процедурно, накрая ще се върнем или в последното заседание и да внесем някои редакционни и други поправки или сега да вървим. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: По член 50 имате думата. ХРИСТО ГАНЧЕВ: На миналото заседание възразихме в ал. 1 на чл. 50 срещу включването на оценката в общия текст и направихме предложение той да отпадне. Консултирахме това наше становище с МК и решихме да го поддържаме по следната логика. Оценката тук не е понятието не се използва като експертна оценка, а като оценка, която завършва с юридически документ, от който има правни последици както за държавата, така за собствениците. Тоест това е ак т, който се издава от държавен орган. В този смисъл предлагаме от ал. 1 оценката да отпадне и да остане само в ал. 2, където се казва – предварителната оценка по чл. 49, т. 3 на недвижимите културни ценности се извършва от НИОПКЦ, въз основа на научните резултати на лицата по ал. 1. С този текст научните резултати и участието на изследователя, неговата експертна оценка се взима предвид, но самата административна процедура се придвижва от държавния орган. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имате думата. Предложението е да отпадне от чл. 50, ал. 1 думата „оценка”. Има ли възражения? Който е съгласен от чл. 50, ал. 1 да отпадне думата „оценка”, моля да гласува. За – 6. Против – 1. Въздържали се – няма. Чл. 51. Имаме предложение на Нина Чилова, което не е подкрепено. АЗ го оттеглям. Имаме предложение на господин Михайлов, което също не е подкрепено. Господин Михайлов го оттегля. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51: Чл. 51. /1/ Декларирането на обекти ,които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности, се извършва от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности въз основа на предварителна оценка на тяхната културна и научна стойност и обществена значимост. /2/ С декларационния акт, издаден от директора на НИОНКЦ, се определя научната и културна стойност на недвижимия обект, предварителната му класификация и категория, както и временните режими за неговото опазване. /3/ Всяко физическо или юридическо лице може да прави предложение за деклариране на недвижими обекти на Националния институт по опазване на недвижимите културни ценности. Предложението може да се прави чрез съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство. Имате ли коментари? Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. „За” - 8. „Против” и „Въздържали се”няма.. Единодушно се подкрепя. Раздел 2 Деклариране имаме направени предложение от Александър Паунов и от Лъчезар Иванов, които не са подкрепени и трябва да ги гласуваме. Думата „деклариране” се заменя с „обявяване на недвижими културни ценности”, което не е подкрепено от Работната група . Който е съгласен с предложението на РБ моля да гласува за неподкрепата на тези текстове. За - 1.Против - 1. Въздържали се - 1. Чл. 52. Имаме предложение на Чилова, което не е подкрепено. Аз го оттеглям. Имаме предложение на Силвия Алексиева, което е подкрепено, на Александър Паунов, което не е подкрепено, на Лъчезар Иванов, което не е подкрепено. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52: Чл. 52. /1/ Декларационният акт и приложенията към него се съхраняват н НИОНКЦ, която копия от тях се изпращат в Центъра за подводна археология, съответните общински администрации, като поддържат местните архиви на недвижимите културни ценности, както и до съответни регионален инспекторат по опазване на културното наследство. /2/ Общинските администрации уведомяват писмено собствениците на недвижими обекти в 14-дневен срок от получаване на декларационния акт и изпращат незабавно копие от уведомлението на съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство, който уведомява НИОНКЦ за това. /3/ Временният режим за опазване на недвижимите обекти е за срок до 3 години, влиза в сила от датата на уведомяването на собственика им по ал. 2 и е задължителен за всички физически и юридически лица. /4/ В срока по ал. 3 декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности. Заповядайте. АННА ЕМАНУИЛОВА: Министерство на културата в ал. 1 предлага в средата на изречението „Центърът за подводна археология да отпадне”, а да се премести накрая със следната редакция „и по компетентност до Центъра за подводна археология”. Мотивите на министерството са , че не всяко решение ще се изпрати до Центъра за подводна археология. Една по-прецизна редакция. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Мисля че е коректно уточнение. Има ли други предложения? Трябва да гласуваме неподкрепените предложение на Александър Паунов и Лъчезар Иванов. Който е съгласен да не подкрепи тези предложения, моля да гласува. „За” – 11. „Против” и „Въздържали се” няма. Сега да гласуваме текста на чл. 52, който става ще видим кой член, с направената корекция от Министерство на културата. Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 11. „Против” и „Въздържали се” няма.. Благодаря ви, единодушно се приема. Чл. 53. Имаме предложение на Нина Чилова, което го оттеглям. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага Чл. 53. НИОНКЦ води публичен регистър на издадените по чл. 52, ал. 1 декларационни актове. Коментари? Ако няма, който е съгласен с така направената редакция, моля да гласува. „За” – 11. „Против” и „Въздържали се”няма. Чл. 54. Имаме предложение на Нина Чилова, което не е подкрепено. Оттеглям го. Има предложение на Силвия Алексиева, подкрепено е ,като систематичното място е в чл. 52, ал. 4. Има предложение на Александър Паунов и на Лъчезар Иванов, които не са подкрепени от Работната група . Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: Чл. ... Декларираните недвижими обекти подлежат на комплексна оценка , която се извършва от НИОНКЦ преди изтичане на 3-годишния срок по чл. 52, ал. 3, при взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица. Имате думата. Ако няма предложения, предлагам да гласуваме неподкрепените предложения на Ал. Паунов и на Лъчезар Иванов. Който е съгласен с предложението на Работната група за не подкрепянето на тези предложения, моля да гласува. „За” – 10. „Против” – 1. Въздържали се няма. Да гласуваме чл. 54. Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 10. „Против” - 1. Въздържали се няма. Чл. 55. Имаме предложение на Нина Чилова, което го оттеглям- Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става съответно ... Чл. ... /1/ Когато от комплексната оценка се установи, че декларираните недвижими обекти не притежават качества на недвижими културни ценности, директорът на НИОНКЦ издава мотивиран акт, с който прекратява временния им режим по чл. 52, ал. 3. /2/ НИОНКЦ уведомява Центъра за подводна археология,общинските административни и съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство за издадения акт по ал. 1 в 7-дневен срок. /3/ Общинските администрации уведомяват писмено собствениците на недвижими обекти в 7-дневен срок от получаване на акта по ал. 2. Имате думата. АННА ЕМАНУИЛОВА: Ние в редакционната ни поправка в ал. 2, тоест думите „Центъра за подводна археология” да бъдат сложени накрая на изречението, тоест да се уведомява и по компетентност Центъра за подводна археология. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това се прави с оглед че Центъра за подводна археология е компетентен от гледна точка н опазване на културното наследство под вода. В този смисъл, за да не изпащат всички актове, затова го правим. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Пак състояние на тревожност. Когато уреждахме правомощията на НИОНКЦ в чл. 50 махнахме оценка Той извършва издирване и изучаване на недвижими културни ценности. След това в ал. 2 въведохме понятие предварителна оценка. Сега тук имам еново понятие „комплексна оценка” при положение, че там сме свалили оценка. Нещо би бяга тук. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тревогата не е основателна. Ще дам думата на специализираните органи да обяснят разликата в предварителната и комплексната оценка. ХРИСТО ГАНЧЕВ: това са две оценки, които качествено се различават. Едната се прави във връзка с предварителния статут на обекта като паметник на културата и неговото деклариране, статут, който има време траене 3 години по текста на проектозакона. След това института е задължен да направи окончателната комплексна оценка, с която предлага на министъра на култура за регистрирането като паметник на културата. Тоест за промяна на временния статут към постоянен статут. Тоест тя е много по-подробна, затова се казва и комплексна. РУДЕНКО ЙРОДАНОВ: В чл. 50, ал. 1 където са правомощията на този институт, махнахме понятието оценка. Там няма никаква оценка ,било то предварителна, било то комплексна. УЛЯНА МАЛЕЕВА: Вижте ал. 2 на чл. 50. РУДАНКО ЙОРДАНОВ: Въобще премахнахме оценката. УЛЯНА МАЛЕЕВА: В чл. 50, има алинея втора, в която се говори. Именно тя се нарича предварителна, защото тя е за да се издаде декларационния акт. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Може ли да обясня още един. В чл. 50, ала. 1 оценката отпадна, защото е адресирана освен към НИОНКЦ и към ред други организации, включително физически и юридически лица, които не носят отговорност по този закон в деклрационния процес, при даването на статут. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Още един път ми доказвате , че заради бълхата изгаряме юргана. За да не вкарваме в оценка структури, които са много по-нисши да ги нарека. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Не нисши, некомпетентни. Не носят отговорност по закона за този акт. БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: казано е, че издирването и изучаването може да бъде извършвано от всички тези, които са изредени. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В ал. 1 уреждаме предварителната оценка, и след това отиваме към нов вид оценка ..., която е въведен и не е описана в общите правила на този закон. Това на мен ми остава неясно. Защото общото правило един път въведено, след това могат да бъдат разбивани, но не може да бъдат нововъведени при положение, че го няма в общите правила. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Йорданов, къде точно виждате празнотата? РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Госпожо председател, чл. 50 урежда общата рамка на правомощията на много институции, физически лица, в това число и на НИОНКЦ. Там сме въвели три функции – издирване, изучаване и предварителна оценка. Рамката се затваря. И оттам нататък разбивайки на дребно какво прави, каква е процедурата на оценъчната дейност, освен предварителната оценка, която вече сме разписали в чл. 50 и която се появява отново в чл. 54, вече разбита като правомощия на този институт, появата на комплексната оценка, без да бъде разписана по някакъв начин като правомощие на института в рамковия член, това ми липсва. Или да бъде изведено като отделна алинея, за да е ясно че това правомощие е изведено само на института, а останалите издирват и изучават. Но института може да прави освен предварителна, може да прави комплексна оценка, или оценка въобще, както намерите за добре. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Кажете вие от НИПК.Според мен, това, което схванахме от Работната група и поред мен е системен процес, в който първоначално се извършва издирването, изучаването, предварителната оценка, която дава временен статут. Този временен статут завършва с декларационен акт. Този процес не приключва с него. Той приключва с комплексната оценка и затова ние систематично това нещо сме го разписали като един процес. Целия този процес е съвкупност от тези действия. Къде допълнително да го разпишем? РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Отделна алинея за двата вида оценка в чл. 50 и оттам нататък ... НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: В чл. 50 оценката да се изведе ... УЛЯНА МАЛЕЕВА: Понеже ние си знаем как вървят нещата и за нас проблема не стои, затова малко се затруднявам да разбера какъв е проблема. За да се издаде декларационния акт, което означава една временна защита, което означава че съответния обект не е в достатъчна степен проучен и преценени неговите качества и допустимите намеси по него и всякакви културно историческата му стойност в целостта му и за да несе изпусне възможността един такъв обект да бъде междувременно съсипан, докато върви процедурата по неговото обявяване и регистриране, се прави този временен статут от три години, в които тази предварителна оценка дава в най-общи линии оказва, че това е обект в културно историческа стойност, която е достатъчна, за да бъде поставен той под тази временна защита и тази оценка не е толкова подробна, че да даде достатъчната информация за по-нататъшните възможности, които предоставя този обект. Затова има предварителна оценка, тя е свързана с акта за деклариране. А след декларирането постоянният статут идва с акта на регистрирането. За да се регистрира ценността, трябва да има тази много по-обстойна комплексна оценка. Като раздели са деклариране и регистриране и се прави оценка към първия момент и към втория момент. Двете оценки се различават по своята обстоятелствена подробност. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Аз да допълня, ако може. Тъй като текста не адресира към кой акт е тази комплексна оценка, би могло да се запише, че декларираните недвижими обекти подлежат на комплексна оценка във връзка регистрирането им като недвижими културни ценности, която се извършва и т.н. УЛЯНА МАЛЕЕВА: Преди започване директно с този текст, трябва да има един пояснителен. ХРИСТО ГАНЧЕВ: За да се ситуира за какво се прави тази комплексна оценка. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Така логически е по-издържано. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тоест вие предлагате в чл. 54, който го гласувахме вече, там трябва да се отрази. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Да. Декларираните недвижими обекти подлежат на комплексна оценка във връзка с регистрирането им като недвижими културни ценности. Тоест след запетайката да се добави „във връзка с регистрирането им като недвижими културни ценности”. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре, колеги, с тази редакция. Който е съгласен с член 55, който ще стане систематично, колегите ще го редактират, с направеното предложение „центъра за подводна археология” да остане накрая по компетентност, моля да гласува. „За” - 8. „Против” и „Въздържали се” няма. Чл. 56. Има направено мое предложение, което го оттеглям. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Чл. … Отказите на директора на НИОНКЦ за деклариране на недвижими културни ценности, декларационните актове и актовете по чл. 55, алинея. 1 могат да се оспорват от собствениците на недвижими обекти пред министъра на културата в 14-дневен срок от съставянето им по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Имате ли предложения? АННА ЕМАНУИЛОВА: Бих помолила с дирекция „Правна” на Народно събрание да уточним обжалваемостта на актовете, тъй като за мен по-правилната редакция е да остане по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но може да има съображения за разписването, това означава ли че съдебно обжалване не се предвижда. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, с така направената корекция, който е съгласен, моля да гласува. „За” – 8. „Против”и „Въздържали се” няма. Раздел ІІІ Регистриране. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Който е съгласен, моля да гласува. „За” - 8. „Против” и „Въздържали се” няма. Имаме предложение на Мерджанов и Йорданов, което е подкрепено. Има предложение на Чилова, което по принцип е подкрепено. Има предложение на Николай Михайлов, което не е подкрепено. Господин Михайлов го оттегля- Република България подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57. „Чл. … Когато от комплексната оценка се установи, че декларираните недвижими обекти притежават качества на недвижими културни ценности, директорът на НИОНКЦ прави предложение до министъра на културата за тяхната окончателна класификация, категоризация и режими за опазване. /2/ Към министъра на културата се създават Специализиран експертен съвет. В състава на съвета се включват директорът на НИОНКЦ, директорът на Центъра за подводна археология, директорът на Инспектората и по един представител на специлизираните институции към БАН, на Камарата на архитектите, както и експерти по реставрация и консервация, вписани в регистъра по чл. 157 и други специалисти, определени от министъра на културата. /3/ Специализираният експертен съвет в 14-дневен срок от получаване на предложение по алинея. 1 изготвя становище до министъра на културата за предоставяне на статут на недвижимите културни ценности, с което се определя тяхната окончателна квалификация, категоризация и режими на опазване. /4/ По искане на министъра на културата, съветът може да разглежда и други въпроси по опазване на недвижимите културни ценности, като изготвя се за това. /5/ Устройството, организацията на работата и финансирането на съвета с определят с правилник, издаден от министъра на културата. Имате думата. Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 7. „Против” и „Въздържали се” няма. Чл. 58. Има предложение на Силвия Алексиева и Борислав Владимиров, което е подкрепено. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: Чл. 58. Статут на недвижими културни ценности се предоставя както следва, за: 1. недвижими културни ценности с категория „световно значение” – от Комитета за Световно наследство към ЮНЕСКО, чрез Националната комисия на ЮНЕСКО по предложение на министъра на културата, с вписването им в Списъка на световното наследство; 2. археологически резервати и групови недвижими културни ценности с категория „национално значение” – от Министерски съвет по предложение на министъра на културата и министъра на регионално развитие и благоустройството; 3. всички останали категории недвижими културни ценности – от министъра на културата. Колеги, тук археологически резервати? Ако приемем предложението на проф. Станилов, то би трябвало да отпадне. За протокола да се запише в зависимост от приемането или неприемането на предложението да бъде отразено навсякъде в текста. УЛЯНА МАЛЕЕВА:Вчера беше разгледано в Министерство на културата. Нашето предложение е да бъде – тире, с вписването им в списъка на световното наследство. Тоест да не пише от Комитета за световно наследство, тъй като категория „световно значение” съществува само като наше местно понятие. Комитета за световно наследство не дава категория „световно значение”, то вписва световни ценности в списъка на световното наследство. В този смисъл имаме притеснение да не изпаднем в едно противоречие, че вменяваме на комитета неща, които всъщност не са такива. Защото пак повтарям категория „световно значение” е българско понятие. Предлагаме да стане недвижими културни ценности с категория „световно значение” – с вписването им в Списъка на световното наследство по предложение на министъра на културата. Без чрез Националната комисия на ЮНЕСКО и т.н. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ясно. Има ли други предложения? Ако няма, който е съгласен с корекцията, която направи госпожа Малеева, моля да гласува. „За” - 8. „Против” и „Въздържали се” няма. Имаме предложение на проф. Станилов, което е подкрепено. Работната група предлага да се създаде нов член: „Чл.… /1/ Директорът на НИОНКЦ уведомява общинските администрации и съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство за издадения акт по чл. 58 в 7-дневен срок. /2/ Общинските администрации уведомяват писмено собствениците за издадения акт в 7-дневен срок от получаване на акта. /3/ Актовете за предоставяне на статут по чл. 58, т. 2 и 3, като и отказите могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.” Ако нямате възражения, който е съгласен, моля да гласува. „За” – 8. „Против” и „Въздържали се” няма. Чл. 59. Имате ли някакви редакции? АННА ЕМАНУИЛОВА: По алинея 4 да отпаднат думите „Министерски съвет” и да стане: „/4/ Индикативната листа на Република България се одобрява от: 1. министъра на културата – в частта за недвижимите културни ценности , или 2. министъра на културата и министъра на околната среда и водите – в частта за смесени природни и културни ценности.” И от това вече алинея 5 произтича – Актовете по алинея 4 могат да се обжалват по реда на Административно процесуалния кодекс. БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: Индикативната листа това е един списък, който е предложение и няма нужда Министерски съвет да одобрява един списък, който може да се променя всяка година, да се допълва. Това е списък. А от него може да се кандидатства за световен паметник, един от тях. Не е необходимо Министерски съвет да се занимава с предложенията, дали пет или шест, или десет паметника в България ще бъдат и от тях евентуално ще изберем един, който да бъде предложен. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, мисля, че има резон. Някой има ли възражения? Ако няма възражения, който е съгласен с направените редакции, моля да гласува. „За” - 7. „Против” и „Въздържали се” няма. По чл. 60 имаме предложение на Нина Чилова, което се оттегля. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя. Чл. … /1/ НИОНКЦ води Национален регистър на недвижимите културни ценности, в който се вписват актовете на органите по чл. 58. /2/ Информация за статута на имота като недвижима културни ценности се предоставя от НИОНКЦ на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на Агенцията по вписванията. /3/ В 14-дневен срок от уведомлението по алинея 2 Агенцията по вписвания отбелязва по партидата на съответния имот, че той има статута на недвижима културна ценност. /4/ При прехвърлителни сделки и при наследяване на имоти-недвижима културна ценност Агенцията по вписванията уведомява в 14-дневен срок НИОНКЦ за това обстоятелство. Имате ли други предложения по този текст? Ако няма, който е съгласен, моля да гласува. „За” - 7. „Против” и „Въздържали се” няма. Имаме предложение на професор Станилов за създаване на нов член 61-63. Работната група го подкрепя по принцип и предлагаме два варианта. Първият вариант е подробно разписано, което е предложението на професор Станилов. Вторият вариант е в алинея 5 - прекатегоризиране на регистрирани недвижими културни ценности както и заличаване на вписани в регистъра по чл. 60 културни ценности се извършва по реда на тяхното идентифициране, деклариране и регистриране.” Министерство на културата? АННА ЕМАНУИЛОВА: Министерство на културата подкрепя втория вариант. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Професоре, нали не възразявате? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест не възразявате да остане по-краткия вариант? Да го нямаме разписването на този ред. Който е съгласен с това предложение да се създаде нов член, моля да гласува. „За” - 7. „Против”и „Въздържали се” няма. Чл. 61. Нямаме предложение, той е текста на вносителя. Който е съгласен с чл. 61, моля да гласува. За” - 7. „Против”и „Въздържали се” няма. Раздел ІV Права и задължения на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности . Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението. Който е съгласен, моля да гласува. За” - 7. „Против”и „Въздържали се” няма. По чл. 62 имаме предложение на Силвия Алексиева, което е подкрепено. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62. Чл. 62. Собствениците, концесионери е и ползвателите на недвижими културни ценности имат право: 1. на консултации, експертни съвети и препоръки от компетентните органи за опазването на културната ценност. 2. да реализират приходи от входни билети, рекламни материали, както и от възпроизвеждане на културни ценности във фотографско, компютърно, видео и друго изображение при условията и по реда на този закон. 3. да кандидатстват за подпомагане по програми,финансово осигурени от държавния, общинския бюджет или от други източници, за извършване на аварийни, укрепителни, консервационни и реставрационни работи, необходими за опазване на културната ценност. 4. да събират и получават доброволни парични и други помощи и дарения от отделни лица и институции Има ли нещо по този текст? АННА ЕМАНУИЛОВА: Министерство на културата предлага в чл. 62, т. 2 да се допълни „да реализират приходи за опазване на културната ценност”. Да бъде пояснено, че е за опазване на културни ценност. В точка 4 пак по същия начин накрая да се добави „за опазване на културната ценност”. Тоест да събират и получават доброволни парични и други помощи и дарения от отделни лица и институции за опазване на културната ценност. Тоест пояснява се. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това се отнася за музеите в целия свят, но на концесионера такава юзда не можем да им сложим. Те са длъжни по закона да ги опазват. АННА ЕМАНУИЛОВА: Става въпрос от входни билети, рекламни материали. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Но това е собственик. Те са си приходи. Как може да го задължите той къде да си разходва средствата? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ние сме го задължили с приходи или със собствени средства да опазва, да консервира, да поддържа и прочие. Но да впишем в закона че концесионерът всички средства, които от използването на паметника да отиват за консервацията, то може да няма нужда по принцип, защото всичко е направено и той като го поддържа години наред, то няма нужда. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: заповядайте, господин Йорданов. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Въпреки всичко, аз мисля, че има здрав смисъл предложението, само че по-добре е в систематиката на чл. 62 да направим една промяна, като тези текстове, които са сега на нашето внимание да бъдат организирани в алинея първа, а в алинея втора да кажем, че средствата, събрани по т. 2 се използват с предимство или по някакъв начин да дадем знак, че те преимуществено отиват за опазване на паметника на културата. Защото пък било нелепо, ако ние тези пари ги ползваме за други цели, а кандидатстваме по т. 3 за финансово подпомагане по програми, второ, трето, пето, онези си ги правим каквото си искаме. Нека да има в алинея 2. Да се дава предимство при доказана необходимост, по някакъв начин да дадем знак, че това не са просто пари за разпореждане както намерите за добре. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, вижте, тук са собственици и концесионери имат право. В следващата точка са задължени да поддържат, да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние. Тоест там ние сме ги задължили. Обаче как можеш да го задължиш. Това е негово право да реализира приходи. И да му кажем, че тези приходи да отиват точно за опазване. Той е собственик, това са негови средства. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Един концесионер не поема един недвижим паметник, за да реализира само закрила, а и нещо повече да реализира – печалба. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Една такава алинея не изключва възможността за печалба, но все пак ако ти не си изпълнил тази алинея 2, за която предлагам с предимство, целево или главно за еди какво си, това би сложило една спирачка ако ти не си ги използвал предимно като концесионер, да не кандидатстваш за пари по програма. Защото иначе в другия случай аз ги слагам настрани, те са мое право като концесионер, но дайте да видим по програма финансирана оттук, оттам, от трето мето място дали мога да дръпна някой лев, за да ги позапазя тези паметници, защото ми носят приходи. Това е едно малко прекалено балканско или прекалено нашенско тълкуване на една хипотеза. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Ако е балканско, това е плюс. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги ,държите ли много на това предложение? Как може да събира и получава дарения, той не може за нищо друго да получава дарения освен за опазване на културната ценност. Аз лично съм скептична да подкрепям такова предложение. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Нали сме определили фундаменталното задължение както на собственика, така и на концесионера да закриля. Това е право и задължение по закона. С това се изчерпва натиска на закона в тази посока. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И остава натиска на договора. Въпросът е министърът на културата какъв договор е сключил. ВЛАДИМИР АРАБАДЖИЕВ: Собственика може да си изразходва средствата за каквото си поиска. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това може да го установи инспектората и да не му даде никакви пари … НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Не може да фигурира текст, чийто смисъл да е съсредоточен върху идеята концесионерът или собственикът да реализира приходи от входни билети за да опазва културното наследство. Това е комична логика. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Наистина е комично. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, аз ще го подложа на гласуване. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Дайте да постигнем някакво съгласие. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз затова ги попитах дали държат много на това свое предложение. Аз лично не бих го подкрепила. Защото според мен имаме в задълженията много ясно разписано какво е длъжен да прави. Второ, имаме административно наказателни санкции. Трето, в концесионирането изрично сме казали субекта на концесия за какво се разходват средствата. Който е съгласен с текста по вносител, така както е направено на Работната група, защото е подкрепено предложението на Силвия Алексиева, моля да гласува. За” - 6. „Против”и „Въздържали се” няма. По чл. 63. Моето предложение го оттеглям. Предложението на Силвия Алексиева е подкрепено. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: Чл. 63. /1/ Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижимите културни ценности са длъжни да: 1. полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон, Закона за устройството на територията и на актовете по прилагането им; 2. уведомяват в тридневен срок НИОНКЦ, регионалните инспекторати по опазване на културното наследство и общинските органи за настъпили увреждания по тях или за действия спрямо тях в нарушение на този закон. 3. съгласуват с НИОНКЦ проектите за промяна на предназначението, ремонти и изменения по външния и вътрешния вид на недвижимата културна ценност, както и в случаите на делба. 4. предоставят необходимите документи и да осигуряват достъп и съдействие на компетентните органи при осъществяване на правомощията им, посочени в закона. 5. предоставят публичен достъп, когато ползването на недвижимата културна ценност е свързано с експозиционна дейност. 6. предоставят безплатен публичен достъп до недвижимата културни ценности за целите на научно-изследователската дейност при условие, че не се пречи на нормалното използване и не се увреждат законните интереси на собственика, концесионера или ползвателя. /2/ Когато в имота има експонирана недвижима археологическа ценност, лицата по алинея 1 са длъжни да осигурят правото на публичен достъп и да изпълняват предписанията за нейното опазване. Някои има ли съображения? АННА ЕМАНУИЛОВА: Министерство на културата предлага в чл. 63, алинея 1, точка 2 вместо думите „3-дневен срок” да бъдат записани „уведомява незабавно писмено”. БОЙКО ВАТЕВ: Има ли понятие за незабавно? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма. БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: А как ще кажем кога го е установил? И три да го сложим, пак началото не го знаем. УЛЯНА МАЛЕЕВА: По принцип това е проблем и защото примерно вие живеете в София, имате къща в Старо Стефаново, която в някакъв момент е паднал покрива, общо взето е доста затрудняващ текста, но няма друг начин да кажем, че са длъжни. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: По точка 3 проектите, вие сигурни ли сте в номерацията? УЛЯНА МАЛЕЕВА: Проверихме ги. Едното е за устройствените планове, другото е за инвестиционните проекти. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. Колеги, тридневен да се замени с незабавно и тези изменения, които … БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: Незабавно и писмено. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Как незабавно и писмено? Защо писмено? Не може да отиде и устно да ви сигнализира или по телефона? УЛЯНА МАЛЕЕВА: Защото може да каже, че е сигнализирал, а всъщност да не е. БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: Това трябва да е документирано. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Той ще си пусне писмото и кога ще дойде при вас? УЛЯНА МАЛЕЕВА: Може да се обади и ние да го проверим, но трябва да има някаква следа. Може и по факса. БОЙКО ВАТЕВ: И писмото да е нотариално заверено. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това е разумно. УЛЯНА МАЛЕЕВА: В текстовете оттук нататък е ту писмено уведомява, ту уведомява и това повсеместно и защо в едните случаи е отбелязано, че е писмено, в другите е просто уведомява, не е много ясно. Може би трябва или навсякъде да пише само уведомява или … Имам едно предложение за алинея 2. И то е свързано с експонираната археологическа ценност. Защото това е и наша грешка, когато в имота има експонирана недвижима археологическа ценност лицата по алинея 1, които са собственици на културни ценности всъщност, след като са по алинея 1, са длъжни да осигурят и т.н. мисля че е доста неясно, защото те на археологическа ценност не могат да бъдат собственици. Ако са собственици на имот, в който има археологическа ценност, тогава те не отговарят на алинея 1. Предложението ми е собственикът, ползвателят или концесионерът на недвижим имот, в който се намира експонирана археологическа културни ценност е длъжен да осигури правото на публичен достъп, да изпълнява стриктно предписанията за нейното опазване, както и да осигурява достъп на компетентните органи за инспектиране и мониторинг на физическото им състояние. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това е същото, което вие прочетохте. УЛЯНА МАЛЕЕВА: Не е същото, защото лицата по алинея 1 са собственици. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да. И ние казваме, когато в имота на лицата, значи той е собственик. УЛЯНА МАЛЕЕВА: Значи ние определяме само случаите, в които имота има примерно сграда паметник и едновременно има експонирана археологическа ценност. А не определяме случаите, в които в имота няма сграда паметник, но има археологическа ценност. Това е разликата. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест вие искате да кажете, че когато в имота понеже по чл. 63 той е само в случая, когато не е културна ценност. А тоест, когато не е недвижима културна ценност, но има отново археологическа ценност, те не попадат в обхвата на тази норма. УЛЯНА МАЛЕЕВА: Лицата по алинея 1 са собственици, ползватели или концесионери на недвижима културна ценност. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ясно. Трябва да се прередактира това. Незабавно ли остава? Или нотариално заверено? БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: Ние предложихме незабавно. Гласувайте. БОЙКО ВАТЕВ: Шегувам се. Оттеглям предложението си. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Един въпрос. Чета внимателно чл. 63, алинея. 1, т. 3 , това различни хипотези ли са – съгласуват с центъра проектите за промяна на предназначението – една хипотеза, за ремонти и изменения на вътрешния и външния вид, или е хипотеза промяна на предназначението и свързаните с това ремонти и изменения? Ако са две отделни хипотези, предлагам да редакцията да бъде – промяна на предназначението, за ремонти и изменения във външния и вътрешния вид. Тоест за всяко едно от тези действия да има уведомление- Защото така както е разписано може да бъде тълкувано, че ремонтите и измененията са свързани с промяната в предназначението. Едно второ „за” би разделило двете възможни хипотези и двете задължения за уведомление. УЛЯНА МАЛЕЕВА: Ние това го обсъждахме и министерството предложи да се замени да съгласуват проектите по членове еди кои си, защото в случая така както и Вие го изчетохте, освен че са неясни, остават неизредени една серия неща, които те са длъжни да съгласуват и е непълно. Затова предложението е, че са длъжни да съгласуват проектните документации по чл. този и член онзи, където са изредени подробно всичките неща, които трябва да съгласува един собственик на недвижима културна ценност. Просто това се прочете преди малко от госпожа Емануилова. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Аз не съм внимавал тогава. БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: Мисля, че са по-обхватни членовете, които сме цитирали, отколкото изредените в съществуващия текст. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Съгласува проектите по чл. 72, алинея 3 и чл. 75, алинея 1, т. 1. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Йорданов, нямате този текст, и ние го нямаме, защото те го правят адхок сега като предложение. Току-що министерство и добре че сме на второ четене на законопроекта, за имаме промяна в тези текстове. Това са изцяло предложения на НИПК, които сте ги подавали. И очевидно продължаваме отново да ги променяме. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това е фундаментален закон, по-добре така, отколкото след това да правим изменения. БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: Не променяме мнението, правим редакции, усъвършенстваме текста. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Предлагам член 63 с направената поправка в точка 2 „незабавно”, с точка 3 по текстовете проектите, които те казаха, както и алинея 2 да бъде редактирана в смисъла, в който беше направена корекцията от госпожа Малеева. Който е съгласен с така предложената редакция моля да гласува. За” - 6. „Против”и „Въздържали се” няма. По чл. 64. Имаме предложение на Нина Чилова, което не е подкрепено. Има предложение на Силвия Алексиева и Борислав Владимиров, което е подкрепено. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: Имате редакцията, няма да я чета. Ако имате предложения? ПЛАМЕН КРАЙСКИ: Имаме предложение. Член 64 е във връзка по-нататък с един от текстовете на чл. 140, когато някой открие в собствен имот паметник на културата, който е публична държавна собственост по смисъла на този проект ,значи ли че и инспектората, който да санкционира министъра, който управлява публичната държавна собственост. Това е във връзка и със следващия член 65. По-нататък текстовете на член 140 и не знам си кой, прехвърля към тези два члена – санкциониране на собственик, който открие в имота си. .. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не става въпрос за санкциониране, а става въпрос да се предприемат незабавни мерки. Това е за реда. ПЛАМЕН КРАЙСКИ: Това е за реда, но има примерно заповед на кмета и т.н., когато издава заповед един кмет срещу министър, не знам как ще се случи. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не мога да ви разбера въпроса. ПЛАМЕН КРАЙСКИ: Съжалявам, той и законът е неразбран. Искам да питам следното, че тук се разписват задълженията на управляващите така да се каже, тези които се грижат за опазването, спрямо тези ,които нарушават. По отношение на археологическите паметници чл. 140 казва, че който намери в имота си недвижим археологически паметник и т.н., собственикът се санкционира, ако не извърши определени действия и се прехвърля към чл. 64 и чл. 65. Аз питам, след като министърът е собственик на публичната държавна собственост, така разписани влияят ли върху археологическите паметници? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Въпросът е принципен. В чл. 64 и 65 ние казваме следното: собственикът и концесионерът имат определени задължения, които е длъжен да спазва във връзка с опазването на недвижимите културни ценности . В случаите, кг той не ги изпълнява, ние развиваме процедурата. При наличие на обстоятелство, застрашаващи недвижимата куц от увреждане и разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят е длъжен да предприеме незабавни действия по обезопасяването. Преди пристъпване към необходимите укрепителни и консервационно реставрационни и ремонти работи лицата по изречение първо уведомяват затова кмета на общината и ръководителя на регионалния инспекторат по местонахождение на имота. /2/ Органите по ал. 1 дават незабавно съответните указания за предприемането на действията. /3/ Ръководителят на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство незабавно уведомява директора на Националния институт за наличието на обстоятелствата, както и за предприетите мерки и дадени указания. /4/Директорът в 7-дневен срок от уведомяването, дава съответните предписания и срок за изпълнението им, които са задължителни за лицата. /5/В случаите по чл. 154, ал. 2 директорът в 14-дневен срок назначава експертна комисия за извършване на предварителна оценка на културната стойност на откритите недвижими структури и находки, въз основа на която да бъдат дадени предписанията по ал. 4. /6/ За дадените предписания директорът на НИОНКЦ уведомява незабавно кмета н общината и ръководителя на съответния регионален инспекторат. ПЛАМЕН КРАЙСКИ: В чл. 154, когато при извършване на строителни или благоустройствени или селскостопанска дейност се открият структури и находки, които имат признаци на културна ценност, дейността се спира незабавно и се прилага чл. 64 и 65. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да, това е процедурата. УЛЯНА МАЛЕЕВА Назначава се комисия. То и сега е така. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: По чл. 64 има ли някакви предложения? БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: Имаме предложение в ал. 4 срокът от 7-дневен, да бъде увеличен на 14-дневен. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Защо? УЛЯНА МАЛЕЕВА: Защото когато това е в провинцията се налага да се дадат предписания по конкретно нещо, на което му се случва нещо, трябва да се отиде на обекта да видят специалисти, примерно конструктори, архитект, тоест те трябва да отидат командировка, да се върнат, да си напишат становището и директорът да даде предписания. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Госпожо Малеева, ние сме в ситуация, в която има опасност сградата да падне и да се разруши. Те предприемат незабавни действия, затова сме казали регионалните инспекторати. Това не е обикновена хипотеза и ние да ви чакаме 14 дни да дадете становище? При положение, че ще има и регионален инспекторат да вземе мерки на място, вие ще кореспондирате. УЛЯНА МАЛЕЕВА Именно. Инспекторатът ще е казал, ето тук сега ще се подпре нещото временно, ще се укрепи, докато се изчака. Освен това с тази увреждаща се или разрушаваща се ценност едва ли се е разрушила в този миг, в който незабавно трябва да се отреагира. Значи се е чакало месеци, години и кой знае какво, за да се отреагира от нас, защото иначе ни глобяват 1500 лева, защото не сме реагирали в 7-дневен срок. И когато е археология, ние имаме трима археолози, е почти невъзможно да се гарантира, че това може да се случи в 7-дневен срок, в които два дни са почивни примерно. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз мисля, че 14 дневен срок е много. Какво ще кажете, колеги? НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Има две възможности. Едната е по спешност, която не търпи отлагане 14 дни. Другата хипотеза е да сме в ситуация на увреждане, риск и прочие, тогава 14 дни са разбираеми. Какво предлагате, за да бъдат прибрани и двете възможности или да бъдат разделени? Защото 14 дни при спешност са проблем. Когато няма спешност да има спешност си е изтезаване на нещата. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Аз не бих могъл да си представя как могат тези два случая да се формализират в норма. Но каква е практиката. Когато се получи сигнала и се разбере каква е ситуацията, се стараем да реагираме в необходимия срок. Примерно когато падна камъка в пещерата при Мадарския конник, мисля че на другия ден отиде комисията, веднага. Тоест защото ситуацията е аварийна, опасна и т.н. В други случаи, когато има развиваща се във времето деградация, би могло да се изчака и 5, 10 или 15 дни. Въпрос на експертна преценка в момента. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Да реагира в адекватен срок не може ли да се каже? АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Не. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Идеята е да не се създава възможност за едно протакане. Мисля, че 14-дневния срок е един нормален срок. До 14 дни. БОЙКО ВАТЕВ: Нека да не прозвучи така заядливо, но когато вие чакате на вас да ви сигнализират, това е незабавно. Когато вие трябва да си свършите работата седем дена са ви малко и трябва да станат 14. Значи вашето време вие го увеличавате, а времето на другите го намалявате. И преди малко ми казаха – ние имаме само трима археолози. А когато аз пледирах в предишните точки за независими експерти, го отхвърлихте. А сега, когато трябва да се свърши работа, имали много малко археолози. Вината е и Ваша, госпожо председател. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Господин Ватев, мога ли да поясня. Уведомлението предполага само едно действие – отивам на телефона на факса пускам съобщението и казвам: къщата ми пада, и писмено. В това време обаче трябва да се съберат поне 4 души специалисти – архитект, инженер конструктор, ако има художествени елементи ако има археология, тези хора трябва да се съберат, трябва да са на разположение, да с е придвижат до мястото, да обмислят ситуацията, да вземат решение, да съставят документ. Това са поредица от действия, за които обективно трябва време. БОЙКО ВАТЕВ: Като нямате експерти и имате само трима независими архитекти, положението е тежко. УЛЯНА МАЛЕЕВА: Другият вариант е да ни се назначат повече археолози. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Вижте, когато са за археолозите е 14-дневен срока. УЛЯНА МАЛЕЕВА: То не може да е различно. Тук си е по принцип ситуацията. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Когато е открито по чл. 154. Това е друга хипотеза. УЛЯНА МАЛЕЕВА: Абсолютно друга, когато някой си строи къща и ... ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Вие вероятно сте се изплашили от санкциите, така ли? Те са променени. Аз предлагам да е 7-дневен срока. Господин Михайлов, вие за 7-дневен или за 14-дневен срок сте? НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: От внезапно до 14 дневен срок. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, до 14 дни. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува. „За” – 7. „Против” -1. „Въздържали се”няма. Чл. 65. Предложението на Нина Чилова е отпаднало. Имате текста. Заповядайте. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: По чл. 65, ал 1 незнам глагола трябва да бъде по отношение на комисията назначава, след като става дума за действие на кмет, който назначава комисия, в която повечето представители не са му подчинени. Това ли трябва да бъде глагола? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: По силата на закона те са длъжни. РУДЕНКО ЙОРДАНОВА: Значи назначава да остане, а не определя да кажем. И тогава отивам на ал. 3, където кмета издава заповед, с която задължава собственика, а тук става дума за лицата по чл. 64, ал. 1, които са собственик, концесионер или ползвател, които не са изпълнили нещо ,което са били длъжни да изпълнят. Следователно само собственика ли ще бъде обект на тази заповед или всички лица по чл. 64, ал. 1, защото те фигурират като персони по чл. 64 и 65. Защото ние допускаме виновно поведение за троицата, а изведнъж заповедта отива само за собственика. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Според мен тук не трябва да е концесионера. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ : Концесионерът е длъжен по смисъла на договора. Кой контролира концесионера? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: В зависимост от органа, ако концесията е дадена от държавата го контролира инспектората. Ако е общинска? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Кмета. Трябва да се сложи кмета. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Трябва да падне според мен, защото той ще си бъде по силата на договора и в единия случая договорът ще бъде от името на държавата, а в другия случай ще бъде от името на общината. И тогава респективно ще бъде министъра, ще бъде кмета в зависимост от това кой дава. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да го напишем. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Затова според мен тук трябва да бъде собственик и ползвател, а концесионера да отпадне. Като стигнем до концесиите, ще видите, че концесионера не го изтърваваме. Той си е длъжен по силата на договора. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Комисията занимава ли се с него? Би трябвало, ако следваме логиката в чл. 64. Занимавайки се с концесионера, независимо до какви констатации стигне, кой оттам нататък предприема действия? Кмета не, защото казахте, че не му е работа. Кой? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Нищо няма да му стане, ако кмета го задължи. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, вие какво ще кажете? АННА ЕМАНУИЛОВА: Естествено, че трябва всички да са изписани. Те са свързани двата текста. Чл. 65 е при неизпълнение на задължение, значи не може да не се изпише. Според мен има пропуск. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест трябва да бъдат изписани всичките? РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Лицата по чл. 64, ал. 1. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре, ще сложим лицата по чл. 64, ал. 1. С тази редакция който е съгласен, моля да гласува. „За” – 8. „Против”и „Въздържали се”няма. БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: По ал. 3 не сме се уточнили. Имаме предложение в ал. 3 в текста „последващо изграждане в първоначален вид” да бъде заменено с „и последваща реконструкция в автентичен вид или по автентични данни”. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Може ли да поясните реконструкция в автентичен вид или по автентични данни. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Аз ще допълня. Това предложение се налага във връзка със синхронизирането на термина „възстановяване” с приетия термин в Закона за устройство на територията реконструкция, термин, който в консервационно реставрационната практика има своя ясен смисъл. Първоначалният вид тази норма предполага регулиране на специализирано експертно решение. Какво значи първоначален вид? Видът в който е построен един обект или видът, преди той да бъде съборен. В целия период на развитие на проекта има различни периоди, в които се формира неговата ценност. Например, ако си представим хипотезата на княжевския дворец в София, той има четири периода на изграждане и ако не дай Боже нещо се случи с него, ние кой първоначален вид ще изберем. Тоест това е методологически въпрос, който много трудно може да се уреди нормативно, а и не знаем дали трябва, защото той много често е свързан и с артистично решение. Затова ние предлагаме по автентични данни, понятие , което е прието в международната теория и практика, има си своето ясно обяснение какво е автентика и въз основа на каква информация се получава автентичният образ на една културна ценност. Това е. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: С този пример княжевският дворец може да се превърне направо в конак. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Професор Станилов, точно з това става дума, че може да възстановим конака вместо двореца на Третата българска държава. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз имам един въпрос. Господин Ганчев искам да ми кажете този термин реконструкция в автентичен вид кое обхваща от всичките други термини, които сте включили във вашата специфична терминология, за да знаем, че ако приемем този термин - кое отпада – възстановяване, изграждане, всички други термини, които вие всеки път ги давате различно. Искам да кажете този термин какво обхваща и да го изчистим до края на закона. БОЙКО ВАТЕВ: Един допълнителен въпрос за уточнение, понеже започнахме с двореца. Сложен е един капитал в четвъртия период. Пада този капител и първоначалния вид да се поправи да с е сложи капитела. Но ако е в автентичен, първо този капител не е съществувал, там е имало друг фриз, имало е нещо друго. Точно това е въпросът – ще се върнем към по-автентичния, сто години назад или ще го възстановим по времето както е било. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Въпросът е основателен и резонен. Затова в консервационно-реставрационната теория има цяла теория за оптималната дата на паметника на културата. Оттук вашия въпрос показва колко е сложно да се определи нормативно една такава намеса при необходимост при реконструкция. Затова аз бих спрял до конструкция, казвам лично становище, без да определям първоначален образ или автентичен вид. Това е въпрос на преценка, експертна преценка, която ще се реши по време на обсъждането на проблема. Ще излязат научни теории, ще се изследва паметника, ще се сравняват ценностите му и ще се определи какво точно от него да се възстанови и в какъв вид. БОЙКО ВАТЕВ: И автентично и първоначално не са добри? Съгласен съм. ХРИСТО ГАНЧЕВ: До реконструкция, защото може предписанията на тази комисия да са свързани с консервационно-реставрационните работи, ремонтни, може да се с някакви укрепителни или реконструкция. Хипотезата е или, не винаги реконструкция. Тук си спомням изказването на господин Дилов, който каза – ние правим закон за знанието, тоест целта е да се запази знанието, не толкова материята. БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: Не е казано, че в една дървена къща с плет, като падне една стена със стенописи, ние трябва да върнем плета. Ние може да вкараме съвременни материали, съвременна технология. ХРИСТО ГАНЧЕВ: И последно, до реконструкция. УЛЯНА МАЛЕЕВА: Не знам. Моето мнение е, че би трябвало да е по автентични данни, които дават възможност да прецениш. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Кажете кое последно да запишем? УЛЯНА МАЛЕЕВА: Като имаш реконструкция по автентични данни означава, че имаше автентични данни. А точно коя част от тях ще избереш при реконструкцията, вече е въпрос на доказване, преценка и т.н. БОЙКО ВАТЕВ: Реконструкцията е по автентични данни. Иначе е безмислица. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА Понеже в закона ние трябвада ползваме едно понятие. Кажете кое точно понятие и то с кое се замества. Само реконструкция или реконструкция по автентични данни? УЛЯНА МАЛЕЕВА: Другият вариант е ако остане само реконструкция да дадем едно определение в допълнителните разпоредби, което да ни уточни нещата. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА А тази реконструкция съвпада ли с р конструкцията по ЗУТ? УЛЯНА МАЛЕЕВА: Частично съвпада. Мога да я прочета по ЗУТ – реконструкция на строеж е възстановяване, което на нас ни върши работа, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации, изпълнението на нови такива, с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА Тоест да боравим с реконструкция, което го имаме в ЗУТ и .. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Като сложим и автентични данни... ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА Да боравим с реконструкция по автентични данни. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува. „За” – 7. „Против”и „Въздържали се”няма. Благодаря ви. Даваме почивка 5 минути. /Почивка от 16,40 до 16,50 часа/ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Член 66. Това е текста на вносител. По него нямаме бележки. УЛЯНА МАЛЕЕВА: Тъй като в този член се ползва понятието преизграждане, а в чл. 65 се реши, че се заменя, да се има предвид. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да, реконструкция да стане. А в алинея 3 и там ли става така? УЛЯНА МАЛЕЕВА: Да. Или последваща реконструкция по автентични данни. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Реконструкция по автентичен вид би трябвало навсякъде да бъде. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА При положително становище се прилагат наредбите на ЗУТ? Реконструкция? ХРИСТО ГАНЧЕВ: Да, същото е, само че тук се определя спецификата по автентични данни. Нали това е спецификата на този закон спрямо общата постановка на ЗУТ. УЛЯНА МАЛЕЕВА: В ЗУТ е казано, че се назначава комисия от кмета, който издава заповед за да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. При положително становище, ние в работната група избягвахме думата премахват, защото не искахме да се стига до такива моменти. Не виждам да има проблем. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Преизграждането също се заменя с реконструкция, нали? УЛЯНА МАЛЕЕВА Да. На недвижимата културна ценност. Заменяме имота с недвижима културна ценност, ако сте съгласни. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колежката има един въпрос. МИРА МАНОЛОВА: Той е към колегите от НИПК. Ако си спомняте по вносител идеята на чл. 66 беше да визира хипотезата, когато комисията, назначена от кмета предлага премахване на недвижимата културна ценност или на част от нея. При положително становище за това премахване се разписа, че се прилагат разпоредбите на ЗУТ. Мен ме притеснява, че ако горе заменим премахване или преизграждане с реконструкция, реконструкцията по ЗУТ включва ли премахване и кои ще са тези норми от ЗУТ, които ще се прилагат при положително становище за реконструкция. Какво значи това на практика? Не подменяме ли хипотезата, това ми е въпроса? Защото пак ви казвам, ч л. 66 беше разписан точно когато се налага премахване – при положително становище какво се прави и ако е отрицателно становището, какво се прави. УЛЯНА МАЛЕЕВА И ако също така си спомняте, там ставаше дума, че архитект Тулешков, който също настояваше да няма дума премахване, защото става дума за недвижима културна ценност, а доцент Матеева, който е специалист по вещно право обясни, че в случай, че стане дума за премахване, тоест няма следа, нямаме после никакви основания да поискаме възстановяване на нещото. По тази причина остана да не се ползва думата премахване, тъй като се предполагаше, че поне ако има едни останки в основите, то това е основание да може да бъде възстановена ценността, тъй като се премахне ние сме длъжни на секундата да я отпишем от паметниците. СТАНИСЛАВ СПАСОВ: Описването как ставаше? УЛЯНА МАЛЕЕВА: Ако е обявена, от министъра на културата, ако е само декларирана – от директора на НИПК. МИРА МАНОЛОВА: Ако се сложи реконструкция, не става ли ясно? УЛЯНА МАЛЕЕВА: Аз прочетох определението в ЗУТ за реконструкция. Пише възстановяване. Сега, едно от нещата е възстановяване. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Въпросът е че няма за понятието премахване какво означава. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тогава говорихме с архитект Тулешков в моя кабинет и говорихме да бъде термина преизгражда. И вие сега го махате преизгражда и слагате реконструкция. УЛЯНА МАЛЕЕВА По принцип е същото ,макар че .. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. Вместо имота – казваме недвижима културна ценност. „За” – 7. „Против”и „Въздържали се”няма. По чл. 67. Работната група подкрепя текста на вносителя. Който е съгласен, моля да гласува. За” – 7. „Против”и „Въздържали се”няма. Член 68. Също е по текста на вносител. Нямаме предложения. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Последваща реконструкция по автентични данни? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това се разбрахме, че навсякъде ще го сложим. По чл. 68, който е съгласен с текста, моля да гласува. „За” – 7. „Против”и „Въздържали се”няма Чл. 69. Имате ли нещо по текста? АННА ЕМАНУИЛОВА: Имаме още една редакция в ал 1 – и последваща реконструкция в автентичен вид на недвижимата културна ценност или на част от нея. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: С тази редакция, който подкрепя, моля да гласува. „За” – 7. „Против”и „Въздържали се”няма. Раздел V Териториално устройствена защита. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Който е съгласен моля да гласува. „За” – 7. „Против”и „Въздържали се”няма. По член 70. Има предложение на Силвия Алексиева,. Работната група го подкрепя и сме отразили, че систематичното му място е в чл. 171. Така че, трябва да подкрепим текста на вносителя. Който е съгласен с текста на вносителя, моля да гласува. За” – 6. „Против”и „Въздържали се”няма. По чл. 71. Имаме предложение на Нина Чилова, което е подкрепено. Имаме предложение на Силвия Алексиева, което не е подкрепено. Имаме Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: текста е пред вас. Ако имате бележки, моля заповядайте. АННА ЕМАНУИЛОВА: В чл. 71 ал. 4 накрая да се добави „при улици до 14 метра”. УЛЯНА МАЛЕЕВА: Текста да стане: ...., а за охранителна зона – територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, включително уличното пространство между тях и срещу лежащите имоти при улици до 14 метра. В смисъл уличното пространство между тях и срещулежащите имоти са в случаите на улици до 14 метра. Причината е, защото през големи булеварди и магистрали няма смисъл да се съгласуват нещата. Един вид облекчаване. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Да се ограничат случаите. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имате ли възржения? Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. За – 6. Колеги, трябва да гласуваме предложението на Силвия Алексиева, което не е подкрепено от Работната група. Който е съгласен с Работната група не подкрепата на предложението моля да гласува. За – 4. Против и въздържали се няма. ПЛАМЕН КРАЙСКИ: Казахте, че Вашето предложение се подкрепя, но аз не го откривам. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА То по принцип е подкрепено. Нали сме сложили „на сушата или под вода” в ал. 6. Господин Крайски, всъщност всички предложения, които идват от това, че не са подкрепени, това е с оглед на принципния въпрос, който го решихме, че подводната археология обхваща опазването под вода. Тоест ние сметнахме, че акваторията, континенталния шелф и т.н. ,всичко е под вода и сметнахме, че това е най-широкото понятие, което може да се обхваща. Затова сме го допълнили под вода. Иначе режима е един същ – НИПК плюс центъра за подводна археология, както го съгласувахме заедно с вас. В този смисъл. Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. „За” – 6. „Против”и „Въздържали се”няма. Член 72. Аз го оттеглям. Работната група подкрепя по принцип предложението на Силвия Алексиева и на Борислав Владимиров. Чл. 72. /1/ С устройствените схеми се определят целите, задачите и начините за устройство на защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство, обвързано с режимите за опазване. /2/ Общи и подрони устройствени планове за защитените територии и специфичните правила и нормативи към тях се изготвят в съответствие с режимите за опазване на недвижимите културни ценности. /3/ Устройствените схеми, устройствените планове по чл. 70 и специфичните правила и нормативи към тях, както и заданията за тяхното изготвяне задължително се съгласуват с НИОНКЦ преди тяхното одобряване при условията и по реда на Закона за устройство на територията. /4/ НИОНКЦ отказва да съгласува устройствени схеми, устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности. Имате думата. Който е съгласен текста, моля да гласува. „За” – 7. „Против”и „Въздържали се”няма. Член 73. Тук има мое предложение, което го оттеглям. Михайлов има предложение, което е подкрепено. Има предложение на Силвия Алексиева, което е подкрепено. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за член 73 – имате текста пред вас. Имате ли бележки? Който е съгласен с така предложения текст на чл. 73, моля да гласува. За” – 5. „Против”и „Въздържали се”няма. Член 74 е по текста на вносителя. Оттеглям моето предложение. Имате ли възражения от Министерство на културата? АННА ЕМАНУИЛОВА: Да, в ал. 2 след думите по реда на ал. 3 и 4 накрая се съгласуват с НИОНКЦ и се разглеждат по реда на чл. 57. Тоест вместо „се съгласуват с министъра на културата” да бъде „се съгласуват с НИОНКЦ”. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Нали се съгласуват с министъра на културата? Редът нали е така, по чл. 57? ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Не може министъра да съгласува със себе си. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА Нали чл. 57 е за СОПКА? ДОНКА НЕЙКОВА ЛЮБЕНОВА: Ал. 3 и 4. В ал. 3 Министерския съвет защо ще го съгласува пак с министъра на културата? За да влезе в Министерски съвет е по предложение на министъра на културата. Министърът на културата да съгласува сам със себе си е безсмислено. Затова трябва да е съгласувано с бившия НИПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. Който е съгласен с така направената редакция, моля да гласува. За” – 6. „Против”и „Въздържали се”няма. Член 75. Има предложение на Мерджанов, което е подкрепено. Има предложение на Чилова, което не е подкрепено. Има предложение на Силвия Алексиева ,което е подкрепено. Имате текста на чл. 75. АННА ЕМАНУИЛОВА: В чл. 75, ал. 3 разрешение за ползване на строежи по ал. 1 и 2 се издава след положително становище с НИОНКЦ. Заменя се съгласуване със становище. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. УЛЯНА МАЛЕЕВА: Имаме пропуск. Предлагаме нова алинея /6/ Промяна на предназначението на защитените територии на културното наследство и поземлени имоти с недвижима културна ценност се извършва слез съгласуване с НИОНКЦ. Защото буквално всеки ден се променя предназначение, а не е разписано. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Възражения по новата алинея 6? АННА ЕМАНУИЛОВА: Не. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Имота остава ли като понятие в ал. 4? ДОНКА ЛЮБЕНОВА: Да. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА Който е съгласен с редакцията и новата ал 6, моля да гласува. „За” – 7. „Против”и „Въздържали се”няма. Чл. 76. Има предложение на Мерджанов, което се подкрепя. Има предложение на Чилова, което аз го оттеглям. Работната група подкрепя текста на вносителя. Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. За – 7. Чл. 77, това е текста на вносителя. Който го подкрепя, моля да гласува. За” – 7. „Против”и „Въздържали се”няма. Раздел VІ Концесия върху недвижими културни ценности. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 7. „Против”и „Въздържали се”няма Член 78. и 79 няма предложения, по текста на вносителя са. Който е съгласен с член 78 и 79, моля да гласува. „За” – 7. „Против”и „Въздържали се”няма. Член 80. Има предложение на Александър Паунов, което не е подкрепено от Работната група. Има предложение на Бойко Ватев т. 1 и 2 да отпаднат. Работната група подкрепя по принцип предложението. Има предложение от Четин Казак, Ахмет Юсеин и Фикрет Шабанов, което принципно е подкрепено. Има предложение на Лъчезар Иванов, което не е подкрепено. Има предложение на Станилов, което е подкрепено по принцип. Има предложение на Мерджанов, което е подкрепено по принцип. Има предложение на Михайлов, което е подкрепено по принцип. Ще дам думата на господин Шабанов. ФИКРЕТ ШАБАНОВ: По направеното от мен и още двама колеги от нашата парламентарна група предложение за създаването на нова точка 5 в чл. 80, ал. 1 и пак в чл. 80 да се създаде нова алинея 2 със съответния текст, задавайки текстовете по този начин, както са ви предоставени, от периода на тяхното внасяне като предложение, считано дори бих казал с днешна дата, каточели се създаде едно известно недоразумение, дори бих казал, създават се условия за различен тип тълкувания. За да избегнем за в бъдеще едно погрешно тълкуване на тези наши предложения, ние след обстоен коментар и в нашата Парламентарна група предлагаме следните редакции: В чл. 80, ал. 1, т. 5 изразът „са били построени като религиозни храмове” да се замени с „които са със статут на религиозни храмове”. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: които имат статут на религиозни храмове. ФИКРЕТ ШАБАНОВ: Да. И алинея 2 придобива следния вид: При отправено искане министърът на културата съответно кметът на общината разрешава в недвижимите културни ценности държавна, съответно общинска собственост, да се извършват обредни ритуали и богослужения от регистрираните вероизповедания при спазване на режимите на опазване на недвижимите културни ценности по този закон. Тъй като имаше коментари, че тези текстове създават условия за недоразумения, и опасения, и какво ли не, имахме разговор и с други страни и мисля, че редакциите, които предлагаме елиминират всякакви възможности за погрешно тълкуване. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да вметна нещо. Първоначалната редакция „ които са били построени като религиозни храмове” си представяме следната картина: Аз правя разкопки в Кюстендил, на джамия, която е построена за религиозни нужди. Какво да правим, даваме да я стопанисва настоятелството? Не става. Тя вече си има статут на храм, защото археологическия музей не може. Той няма статут на храм и не може да има. РУСКО РУСЕВ: Какво значи статут на храм? Имаме ли такова определение? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Имаме. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тук ми подсказват „които са религиозни храмове”. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: По-точно е така. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Това също е религиозен храм. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това са останки на религиозен храм. ФИКРЕТ ШАБАНОВ: Аз мисля, че статута е много по-добра база. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Кой им дава този статут? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Трябва да го обмислим. БОЙКО ВАТЕВ: С една дума кажи колко джамии - 17 ли са на брой, които имат статут на културни паметници, в момента в тях не се служи и те искат да се отворят и да се служи. Това ли е? Какво го премълчаваме. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Българската православна църква иска тройно повече паметници? БОЙКО ВАТЕВ: Ами иска. А също бих задал въпроса защо отпада категория „световно значение” да се дава на концесия? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не отпада. БОЙКО ВАТЕВ: Не се предоставя на концесия за следните недвижими културни ценности: ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не се предоставя. БОЙКО ВАТЕВ: Защо не се предоставя? Това ще го реши Министерство на културата. Той ще каже, няма да предоставя примерно Боянската църква, или Мадарския конник, но нещо друго може да предостави. Преценява се. Освен това има и друг момент. Вземаш на концесия един баир и започваш да правиш разкопки и 30 години ти се го взел на концесия този баир. Там има крепост. Може в процеса на разкопките да се окаже че това, което излезе е вече паметник от световно значение. Тогава какво, прекъсва ли се концесията? Ако сложим това ограничение, всеки ще трепери дали ще извади световно богатство и да му прекратят концесията или да продължи. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма да извади нищо. БОЙКО ВАТЕВ: Ти недей така. Разкопаваш, намираш находка, която става световно известна. Прекратяват ли ти концесията? Априори всяко нещо което е скрито не може да бъде от световно или национално богатство със световно значение. Тогава професоре ти си противоречиш. Всяко нещо беше толкова ценно и изведнъж копаеш цяла крепост и казваш оттам нищо няма да излезе. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА Добре, но ние изпадаме в другата ситуация. Дайте да мислим за това. Досега концесия не е имало. Сега в един момент искаме абсолютно да отворим вратата за всичко. И световно, и национално, и непроучени археологически обекти. Единствено музеите ще останат. Кой ще понесе тази отговорност? БОЙКОВ АТЕВ: Министерство на културата ще реши. Но не трябва да се затваря. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Министерство на културата има предложение в тази връзка. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имате думата. АННА ЕМАНУИЛОВА: Министерство на културата предлага в чл. 80, ал. 1 точка 3 да отпадне. Тоест да има възможност да се дават на концесия мемориални обекти и комплекси, свързани с паметта, за значими събития и бележити личности. БОЙКО ВАТЕВ: Точно това не трябва да отпадне. ХРИСТО ГАНЧЕВ: Музейните сгради и комплекси са изключени. АННА ЕМАНУИЛОВА: Те остават в точка 4, да не могат да се дават на концесия. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: А имам практически въпрос. Кораба „Радецки” ще го дадем на концесия или как? АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Това предложение на министерството да отпадне алинея 3 не те ли удовлетворява? БОЙКО ВАТЕВ: Това не е толкова важно. Същността е дали примерно да останат световните и национално значение като възможност за концесиониране. Не казвам, че трябва всичко да се дава. И какво правим с джамиите и с черквите. Това са проблемите. Другото е козметика. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Въпросът е за религиозните храмове. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Тези, които са строени като религиозни храмове, това нещо не може да бъде като молитвен дом. Това нещо има енергия на просвещението не може да се одържавява и формализира. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тогава какво правим с Боянската църква, която е паметник на културата, и в която не може повече от 7 души по предписание да влизат. Там една година ако се използва, нищо не личи, става черно. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Не може ли да се съобрази с този текст за ограничението. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Има го, режим, да не влизат вътре със свещи, с мокри дрехи да не се влиза, в дъждовен ден да не се отварят тези храмове. Те между другото са консервирани. Самоковската джамия е консервирана, и Томбул джамия е консервирана. БОЙКО ВАТЕВ: Отвориш ли джамии, трябва да отвориш и черкви. АННА ЕМАНУИЛОВА: В алинея 1 изразих становището да отпадне Министерство на културата т. 3. А по отношение на алинея Министерство на културата предлага систематично да се отнесе като член 71а със следното съдържание: „Чл. 71. При отправено искане Министерски съвет, съответно общинският съвет може да разреши в недвижими културни ценности държавна, съответно общинска собственост, да се извършва обредни ритуали и богослужения от регистрираните вероизповедания при спазване режимите за опазване на недвижимите културни ценности по този закон.” ФИКРЕТ ШАБАНОВ: Колеги, коментирахме това нещо много сериозно. Аз нямам санкция да поддържам друга позиция. БОЙКО ВАТЕВ: Аз предлагам да се отложи този въпрос. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, по т. 5 така както е направено в тяхното предложение систематичното му място е тук. Защото ние казваме кое не може да се дава на концесия. Това е и в контекста на Вашето изложение, господин Михайлов, с корекцията, която казахме. Дали са религиозни храмове или които имат статут на религиозни храмове, няма никакво значение. Тоест да се знае, че нито джамия, нито синагога, нито църква, могат да бъдат предоставени на концесия. Аз мисля, че тук всички се обединяваме около това. Въпросът е в алинея 2 систематично при отправено искане то не е свързано с концесията. Ние можем, ако уточним по същество текста, систематично можем да го прехвърлим там, където го предлага министерството. Въпросът е по философията на предложението. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Не му е мястото тук. Нека да го видим в контекст това. ЕМИЛ БЕХАР: Това, което предложихте в началото е същото, само че вместо Министерски съвет е министър на културата, общински съвет - кмет. ФИКРЕТ ШАБАНОВ: Преди няколко дни това императивно опасение, което имаше министъра в първоначалния вид на текста, той сега го допълва. Аз мисля, че в последното изречение при спазване на режимите им на опазване, това не е малък защитен инструментариум в ръцете на министъра. Плюс това забележете Министерски съвет, общински съвети, плюс това може да разреши, а може и да не разреши. Защо ви трябва да бъде министъра на културата или кмета на общината? ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Защото министърът на културата по Закона за държавната собственост няма никакви правомощия. Това става въпрос за имот държавна собственост, или общинска собственост. Разпоредителната власт не е изпълнителната властта, а е колективния орган. И по двата закона, които уреждат статута на общинската и на държавната собственост. Не е за друго така предложено. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Как ще се разпорежда министъра с обекти държавна собственост да ги дава на концесии? Нали няма правомощия? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, ние казваме органите по член сто и кой беше по Закона за концесиите, той е свързан с подготвителните действия министъра, иначе концесията се дава от Министерски съвет или съответно от общинския съвет. А министъра, респективно компетентните, участват като органи, които са посочени в Закона за концесиите в подготвителните действия. Органа, който дава разрешение, това е Министерски съвет, респективно общинския съвет. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Точно така. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Подкрепям. ФИКРЕТ ШАБАНОВ: Пак казвам, аз немога да излизам от позицията на цялата парламентарна група по този текст. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да се отложи. ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Помислете за статут. По-добре е предназначението на недвижимата културна ценност по т. 5. Статут дава ли някой? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ако е „които са религиозни храмове и за предназначението си са свързани с практическите нужди за извършване на обредни ритуали”, тоест няма никакво съмнение в тълкуването, че това е храм, синагога или църква. Нали така? БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: Кой дава статут на храм? АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Свещеникът като го освети, му дава статут. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тогава „са” урежда въпроса. Вместо статут да бъде „които са религиозни храмове”. ФИКРЕТ ШАБАНОВ: Колеги, по-добре ще бъде днес да го отложим, за да се изкоментира максимално професионално. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Още повече, че това, което ни е написала църквата ние не сме го обсъждали. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Въпросът е дали ние приемаме смисъла на предложението. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: По отношение на разпореждането на Министерски съвет нещата са ясни, няма как да бъде заменен с министъра по Закона за собствеността. Но все пак да го обсъдят в парламентарната група. ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Не знам защо ви трябва да минава през орган, когато е правна възможност. Ако е разрешава, то е екс леге. ФИКРЕТ ШАБАНОВ: Най-разумно е да го отложим, защото едва ли някой ще ми даде коректен отговорна въпроса 40 години защо не е отваряно. Сега има наслоения, които искаме с този закон, със съответни текстове да се разреши. Защото и на мен ми е много неудобно как да обясня на миряните в Самоков защо не могат да влязат в джамията, която е построена с такава цел. От гледна точка на това, да се съхранят тези национални светини, се опитваме да зададем правилна дефиниция. Никой не е тръгнал да предявява някакво щение към Археологическия музей. А първоначалния текст наистина задава и такова съмнение, че едва ли не, по такъв начин може да се предяви подобно. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Отлагаме текста на чл. 80. Член 81. Има предложение на Лъчезар Иванов, което не е подкрепено. Работната група подкрепя текста по вносител: Чл. 81. /1/ Органи по чл. 19, алинея 1 и 2 от Закона за концесиите за недвижимите културни ценности са: 1. министърът на културата – за обектите, държавна собственост, 2. Кметът на общината по местонахождението на обекта на концесията – за обектите, общинска собственост. /2/ В екипите за подготвителни действия и в комисиите за провеждане на процедурите за предоставяне на концесии върху недвижими културни ценности се включва поне по един представител на НИОНКЦ и на НАИМ при БАН. /3/ Съгласуването на проектите на решения за откриване на процедура за предоставяне на концесия върху недвижими културни ценности по чл. 103 от Закона за концесиите се извършва с НИОНКЦ и НАИМ при БАН. Едновременно с проектите за решения се изпращат за съгласуване и: 1. обосновката на концесията с концесионните анализи и приложенията към тях; 2. проектите на документацията за участие и на концесионен договор. Колеги, имате думата. Ако нямате предложения, да гласуваме предложението на Лъчезар Иванов, което не е подкрепено. Който е съгласен с мнението на Работната група да не се подкрепя Лъчезар Иванов, моля да гласува. „За” – 8. „Против” и „Въздържали се” няма. Който е съгласен с текста на чл. 81, моля да гласува. „За” – 8. „Против” и „Въздържали се” няма. Член 82. Имаме предложение на Светослав Спасов. Работната група го подкрепя по принцип, което е отразено на систематичното му място в чл. 79. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Редакцията на алинея 3, т. 2 – концесионния договор е нечленувано. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА:: Това ще го оправим. Аз предлагам да подкрепим предложението на Светослав Спасов. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И аз така предлагам. Концесионерът би следвало да бъде задължен по някакъв начин да влага средства в проучването и консервацията, реставрацията и т.н. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Това е много пожелателно. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да добавим към процедурите по смисъла на договора. След концесиониране в първото изречение по смисъла на концесионния договор. БОЙКО ВАТЕВ: Имам един въпрос. Има тук един момент, който е много интересен, че той може да построи помощни съоръжения, сгради на терен чист от археологически находки. Трябва да се уточни какво значи терен чист от археологически находки. В самата условно казано крепост правят се разкопки, те са чисти от археологически разкопки, но не може да се построи сградата в самия археологически обект. Значи това трябва да е терен извън археологическия обект,който влиза в концесионния терен. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Точно така колеги. Вижте, аз даже и предлагам това да бъде в така наречената поддържаща зона. Защото ако отидете в чл. 78, алинея 6 ние казваме, че поддържащата зона включва територия, която е необходима при извършване на дейностите по управление , поддържане и експлоатация на обекта на концесията. А обекта на концесията ще бъде археологическия непроучен с неговите граници и охранителната зона. Тоест поддържащата зона се явява по-голямата част, която е извън границите. БОЙКО ВАТЕВ: Да. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: С тези редакции, който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува. „За” – 7. „Против” и „Въздържали се” няма. По член 83. Имате текста. Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” няма. Глава 11. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага следната редакция „Глава шеста Опазване на движимото културното наследство”. Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 7. „Против” и „Въздържали се” няма. По раздел Издирване. Който е съгласен да бъде подкрепен, моля да гласува. . „За” – 7. „Против” и „Въздържали се” няма. По чл. 84. Има предложение на Нина Чилова, което го оттеглям. Има предложение на Дренска, което не се подкрепя. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84. Чл. /1/ Издирването на движимите културни ценности обхваща получаване и документиране на информация от различни източници, включително и теренни проучвания. /2/ Теренните проучвания се осъществяват на територията на Република България, сред обществото и в неговата материална среда. ПЛАМЕН КРАЙСКИ: Ние предлагахме да се разшири с акватория, което се разбира и двеста милната зона и индустриалната зона, което е повече като обхват. Имахме предвид предстоящите проекти за Южен поток и т.н., като имаме юрисдикция върху тази зона и не се знае какво ще изскочи оттам. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Акваторията не е най-голямото понятие. В Закона за морските пространства е изброени. Акваторията беше най-малкото от трите понятия. Предлагам да гласуваме текста. Ако намерим определение, от Правния отдел ще търсим, от министерство, Вие ако намерите нещо, господин Крайски …Който е съгласен с чл. 84, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” няма. Гласуваме предложението на Дренска, което не е подкрепено. Който не го подкрепя, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” няма. По чл. 85 има предложение на господин Михайлов, което е подкрепено. Работната група подкрепя текста на вносителя – имате текста пред вас. Ако нямате възражения, моля да гласувате. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” няма. По чл. 85. Има предложение на Щерев, което не е подкрепено от Работната група. Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция. Гласуваме предложението на Щерев. Който е съгласен да не го подкрепяме, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” няма. Който е съгласен с член 85, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” няма. По член 87. Работната група подкрепя текста на вносителя. Който е съгласен ,моля да гласува. „За” –6. „Против” и „Въздържали се” няма. Раздел ІІ Идентификация и регистрация. Има предложение на Паунов и Иванов, които не са подкрепени. Който е съгласен с предложението на Република България, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” няма. По чл. 88. Има предложение на Бойко Ватев, което по принцип е подкрепено. Който е съгласен с предложението на Бойко Ватев към алинея 2 се добавя „… висши училища ,както и независими физически и юридически лица, притежаващи квалификация в дадената област.” НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Да не го приемем. АТАНАС МЕРЖДАНОВ: Категорично. Не се приема предложението на Бойко Ватев. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Трябва да гласуваме. Който го подкрепя, моля да гласува. „За” – няма.. „Против” няма. „Въздържали се” - 4. По алинея 4 да отпаднат думите „магистър и пет години”, да се заместят с „доктор, сертификат или лиценз за оценител и 10 години стаж”. ДОНКА : Имаме предложение. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: С този лиценз всъщност се подменя практиката в България да се съобразява с научни степени и звания, а да се лицензират хора, които няма кака да се лицензират освен по този начин. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Който подкрепя това предложение по алинея. 4 на Бойко Ватев, моля да гласува. „За” – няма.. „Против”- няма. „Въздържали се”- 6.. Който подкрепя предложението на Работната група за неподкрепа на предложението на Силвия Алексиева и Борислав Владимиров, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” няма. По член 88 давам думата на Министерство на културата. РУСКО РУСЕВ: Предлагаме в алинея 2 „държавните” да се замени с „националните и регионални”. Текстът да стане следният „/2/ Идентификация на културни ценности се извършва от националните и регионални музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации или висши училища.” Алинея 3, изречение второ да се добави „В комисията се включват трима музейни специалисти и поне един външен за музея експерт от съответната област, вписан в регистъра по алинея 4, както и лице, вписано в регистъра по чл. 157.” По този начин ние бихме желали от една страна да уважим труда на музейните специалисти, които в този момент не всички имат докторските степени, но от друга страна да поощрим научната дейност в музеите и да дадем път на хората, които получават степен доктор. Тоест ние даваме една по-широка възможност за участие на външни специалисти, които са с научна степен доктор и които ние ще впишем в регистъра на Министерство на културата. В алинея 4 подкрепяме образователна и научна степен доктор, това, което професор Станилов предложи. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Предложението на министерството по алинея 3 има и друг смисъл. Когато има един външен член на комисията, по-трудно става мошеничество. РУСКО РУСКЕВ: Идеята е Вашата идея за създаване на научна общност в музеите, да се развива и законодателно да даваме това. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Подкрепя се. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Защо само един? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да поясня. Примерно в Русе нямат доктор, доктора е в Силистра. Не могат да командироват трима, ще командироват само Георги Атанасов, той ще отиде там . Затова най-малко един. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тъй като там, където в нормативната база сме коментирали е ставало дума за регистри, а такъв регистър разбирам, че още няма по силата на тази алинея ще бъде създаден, редакционно би трябвало да бъде „Министерство на културата създава и поддържа регистър, в който се вписват лицата”. Защото води и поддържа каква е разликата между двете? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това е текста, който винаги се използва във всички закони – води и поддържа регистър. Кажете как да бъде? РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам редакция „създава и поддържа регистър”, тъй като това е понятийната редакция. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре, „създава и поддържа”. С тези редакции, който е съгласен, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” няма. По чл. 89. Имаме предложение на Паунов, което е подкрепено по принцип. Има предложение на Бойко Ватев,което не е подкрепено. Има предложение на Лъчезар Иванов, което е подкрепено по принцип. Има предложение на Щерев, което не е подкрепено. Има предложение на Щерев, което е подкрепено по принцип. Преди да гласуваме текста на вносителя, искам да гласуваме тези, които не са подкрепени. Бойко Ватев предлага да се извърши идентификация само на национално богатство. Който подкрепя предложението на Работната група за неподкрепа на предложението на Бойко Ватев, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” няма. Който подкрепя предложението на Работната група за неподкрепа на предложението на Атанас Щерев в чл. 89, алинея 6 да отпадне, моля да гласува. „За” – 6. „Против” и „Въздържали се” няма. По чл. 89. АННА ЕМАНУИЛОВА: В чл. 89, алинея 1 да се добави „регионалните” – тоест, държавните, регионалните и общинските музеи и продължава текста както си е. Алинея 2 си остава както е. По алинея 3 - физически и юридически лица, притежаващи вещи, които могат да се определят като културни ценности са длъжни да пои скат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват музей. Тоест в алинея 3 е една възможност, докато ние искаме задължение. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз искам да помислим в тази материя по този казус. По сега действащия закон всички лица, които притежават паметници на културата са длъжни да ги декларират и да ги регистрират. Изпълнението на това задължение е нулево. Когато обсъждахме този законопроект по тази норма, давам веднага примера, за който говорихме, за носията на баба ми, която стои в раклата. Аз имам една носия, която вероятно може да е културна ценност. Тя е семейна реликва и някаква стойност, но аз не искам с нея да търгувам. Тя си стои при мен като физическо лице. Смисълът на закона и философията, която ние сме вложили е физическите лица, когато имат някаква културна ценност в себе си, но той няма намерение да търгува с нея, да не ги задължаваме лицата да ходят да ги идентифицират и да ги регистрират. Само в хипотезата, в която тръгва да търгува с нея, те да минават през идентификация и регистрация. Това е бил принципа,който сме вложили в този закон. Затова сме казали „могат”. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това не произтича от този текст. Притежаващи вещи, които могат да се определят. Аз притежавам вещ, която прочитайки закона не знам по какви причини, защо ще си задавам въпроса това, което притежавам е или не е културна ценност. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И не ходиш да го регистрираш. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тогава как ще съм длъжен да го регистрирам? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Нали затова говорим. Те предлагат да е длъжен. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ние сега разсъждаваме по тяхното предложение – могат или са длъжни. Кое е по-целесъобразно. ДОНКА: То не е за целесъобразност. Той ще тръгне с една вещ, който има признаци по приложението на Директива 3911. Ти като не си го задължил тук и като не си го регистрирал, влизайки в общността не го спират и той я изнася от Германия. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това не е така. Защото когато тръгваш да търгуваш задължително си длъжен. ДОНКА : Това не е търгуване. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: В износа си задължен да идентифицираш и да регистрираш. Аз ви говоря за хипотезата, в която тази ценност, която имам и която стои, и която по силата на закона аз съм длъжна да отида. Защо да съм длъжна да отида? НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Защото идеята на този закон беше да се извади на светло това, което почива на тъмно. Имаше такъв инстинкт на закона, ако мога така да се изразя. Първо, има една презумпция за това, че този който притежава вещта, трябва да допусне, че става дума за културни ценности . Вменява му се някаква форма на експертна оценка за това, което има. Да кажа, че това е коректно, макар че аз много се съмнявам. Това е движение опипум в закон в психологията на някакъв човек и в обема на неговите културни познания. То може да отиде и с нещо, което да се окаже че не е културна ценност. Тук се казва, че трябва да констатира това , което има че е културна ценност и да мине на идентификация. И то да може да го направи. С какво право? Защо даваме това право? Първо, дали е отнето това право. Второ, защо му се дава това право? Какво да постигне той? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Дали е културна ценност или не, това го прави само музея. Разбирате ли? РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Какво ново допълва алинея 3? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Разлика от сегашния режим. Министерство на културата да кажат колко са се регистрирали при тях? А колко проверки сте извършили? РУСКО РУСЕВ: Много малко. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Те затова искат „длъжни”. АННА ЕМАНУИЛОВА: Аз имам опасения с прилагането на 121 – износът и временният износ на движими културни ценности от територията са извършва с разрешение или със сертификат. Тоест при прилагането на износ и временен износ, ако ние нямаме това задължение, като правни последици. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ще го направи със сертификат и разрешение. Трябва да отидеш в музея да го регистрираш и да го идентифицираш. АННА ЕМАНУИЛОВА: Да, затова става въпрос. ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Отиваш на границата с Турция с една вещ, която не е идентифицирана и регистрирана, защото тук вече се борави с културни ценности, а не с вещ, която има признаците на културна ценност. Аз ви го казвам от практиката. Показвате тази вещ и нашия митничар пита „къде ти е сертификата? Това попада в обхвата на 3911”. А той отговаря, че в този закон никой не ми е казал, че аз съм длъжен. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Той го изнася? ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Той изнася културна ценност, а не вещ, която … ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Вие правилно разсъждавате. Щом я изнасяш по силата на закона това става само със сертификат и с разрешение. АННА ЕМАНУИЛОВА: Но че е културна ценност. Но той казва – аз нямам, не е. ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Тепърва регионалният музей ще му я идентифицира, ще му определя дали … от границата го връщат човека. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не го връщат. Вие си взимате сертификат когато тръгвате. Сега режима е такъв. ЕМИЛ БЕХАР: Госпожо Чилова, Вашият пример с носията. Ако вие въобще не искате тази носия да я показвате, да я носите някъде, тя си седи и никой не я определя. Но в един момент искате да кажете – аз притежавам ценност, и тогава може би не сте длъжна, а трябва да поискате, за да получи оценката, че това е ценност. Това може да го направите за собствено удовлетворение, за да знаете че в къщи имате една определена сертифицирана културна ценност. И другия случай, искате да отидете на гости на някого в друга страна и да я вземете със себе си. Случайно попадате на митничар, който казва „къде ви е сертификата”. Предложението ми е „не са длъжни”, а „трябва”. Тоест вие трябва да поискате, за да получите че това е ценност. Ако не го поискате, това няма да бъде определено като ценност. Според мен това е смисъла на тази алинея. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Това е същото. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Това има смисъл само ако бъде прочетен като вменяващо задължение на музеите да идентифицират такава вещ, имаща културна стойност. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: ние това сме казали, „могат”, а министерството предлага „са длъжни”. ЕМИЛ БЕХАР: Според мен „могат” се отнася към ценността, а не към притежателя. ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Тогава в алинея 4 сменете „длъжни”с „ могат”. Това е разликата между двете алинеи. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Когато са колекционери, имат друг статут. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Няма принципна разлика. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: По отношение на собствеността няма разлика. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ако остане така, трябва и в алинея 4. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Мога ли да задам един въпрос. Днес лице, което притежава културна ценност или колекция, не желае да търгува. Има ли възможност по действащия закон да идентифицира собствеността в музей? БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: Да, който пожелае. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Сега е длъжен. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Сега са длъжни, културна ценност, каквото и да било, имаш рокля, фуста? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да. И никой не го прави. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Какво ще пишем едно нещо, което … ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Вие споделяте ли го принципно това, да имате една носия, която ви стои като спомен, и държавата да задължи всички български граждани да идентифицират всичко, което имат в къщата си? Скринове? НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Чакайте, тази журналистка, която я бутна някакъв циганин, трябва да прави филми, да се явява всяка сутрин, да казва – бързо инвентаризирайте къщата, каквото е културни ценности, можете, длъжни сте, защото ще минат от ДАНС и т.н. да ви питат откъде е раклата? Това може да бъде разиграно, но до тук не трябва да се стига. Имаше някакви неприкосновени пространства, и има някакво съзнание за това, че притежаваш културна ценност по фамилна традиция, не можеш да бъдеш задължаван да я влачиш където и да било за да я идентифицира някой. РУСКО РУСЕВ: В експертните комисии работят сериозни учени. ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Понеже говорихме само за тези случаи, но в 3911 попадат такива неща, които ще ги пренесете спокойно да Германия и никой няма да ви попита какво носите. Там ще ви попитат имате ли формуляр, те ще кажат, че свободно са го внесли и те ще го изнесат за Щатите без проблем. РУСКО РУСЕВ: Ние сме въвели режим, когато става въпрос за временен износ. Така че, тук ако допуснем това, за което говори доктор Михайлов, че мога, няма никакъв проблем. Все едно, когато правим износ или временен износ, искат или не искат, като пътува дадена вещ, която има такива характеристики, те са длъжни да имат сертификат. Няма как да стане по друг начин. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ако няма сертификат, ще го санкционира закона, защото четете износа. Търговията е по същия начин. Сделки се извършват само с сертифицирани и идентифицирани вещи. Тук говорим за съвсем различно, дали да накараме всички български граждани, които имат носии и т.н., да се идентифицират. ЕМИЛ БЕХАР: Госпожо Чилова, мисля че всички бъркаме. Член 89 определя задълженията на музеите, които трябва да идентифицират културни ценности. И предполагам това тук е записано като тяхно задължение. Ако вие отидете и искате … ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Музеят е длъжен. ЕМИЛ БЕХАР: Според мен тук не трябва да обсъждаме този вариант. Обсъждаме варианта задължението на музея, ако отидете в музея, той да не ви върне. Понеже на един ред става два пъти думата „могат”, затова е търсена другата дума. БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: И в двете алинеи да остане „могат”, и алинея 4 „могат” . НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ Това означава ли, че музеите са длъжни? БОРИСЛАВ АБАДЖИЕВ: Не. Има такава правна възможност, но могат и да не го направят.. ЕМИЛ БЕХАР: Нали смисълът на този член е когато аз отида в музея, той да не ме върне. Ти казваш, че може да ме върне. Не може да ме върне. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Длъжни са. Вие трябва да си дадете сметка, че този текст има смисъл само ако задължава музея, тоест при желание на собственика да извърши идентификация. Какъв е смисъла да се описва субективното волеизявление на някой човек да отиде в музея – това предметна закон ли е?! Поощряваме ли, най-общо казано, ако ви хрумне еди какво си, отидете в музей, можете да го направите. И това е безумно като законова норма. Този музей или се задължава при субективно желание да отидеш да се идентифицираш или не се задължава? РЕПЛИКА: Задължава се. ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Абсолютно сте прав. Тогава да отпадне и на алинея 4 съответната правна възможност. По какво се различава алинея 3 от алинея 4. Едните са длъжни, другите могат. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да бъде „могат” и в алинея 4. Защото по чл. 100 те са задължени да извършат идентификация. АННА ЕМАНУИЛОВА: вВ алинея 3 и 4 остават „могат”. АТАНАС МЕРЖДАНОВ: В алинея 3 става два пъти могат, да бъде „имат право”. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Пак в понятийната система, в алинея 3 пише притежаващи, а в алинея 4 – формирали. Разликата между притежаващи и формирали каква е? Защото един глагол толкова е натоварен със съдържание … РУСКО РУСЕВ: Имат право. Доктор Михайлов добре го каза, а не са длъжни или могат. Имат право да поискат тяхната идентификация. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Приемаме „имат право”. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: По философията на закона. Хора, които имат колекция с национално значение, по смисъла на този текст, ако не желаят да изнасят или да продават, могат да държат това, което имат, и публиката да не знае. Това е великолепен стабилизиращ, така да се каже, волята на собствениците на колекционерите да скрият неща, без да бъдат докоснати от закона. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само при опит да ги заменят или продават попадат под ударите на закона. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: И понеже такава възможност фигурира в този текст, който обсъждаме, досетете се кой ще избере да бъде държател, вместо да избере да бъде такъв, който има право, но не желае да го реализира, да идентифицира предметите си, където и да било и дори да ги социализира. Да ги изнесе пред публиката, тук, пред мен. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: За археология ли говориш? НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Изобщо. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Различно е, защото ако е археология, тя попада в преходните и заключителни разпоредби. Те са длъжни, в противен случай се отнема. Ние говорим в случая, в който имаш три картини в къщи. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Да не говоря повече, но „имат право” стои по-добре. КРАЙСКИ: В алинея 4 се казва,че колекцията е формирана от вещи, които се определят като културни ценности. В алинея 3 се говори за културни ценности. В такъв случай безсмислена е алинея 4. РЕПЛИКА: Алинея трета казва, че това е културна ценност, а алинея 4 са събрани културни ценности, които са станали колекция. КРАЙСКИ: Колекцията е особено понятие. Или самата колекция е културна ценност или вещите вътре са културна ценност. Да се прецизира този текст. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Те са две допускания, събрани в един текст – могат, и другото е множеството на вещи, които може да е колекция, но може да не е колекция. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Точно така. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Алинея 3 и 4 си противоречат и освен това не решават въпросите, а те забъркват кашите. Това мен ме смущава. Не е чист този текст. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Какви са тези колекции от вещи? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Четете член 100, и това сме го гледали на Работната група. Там ясно е записано – колекционер може да бъде физическо или юридическо лице, собственик или държател на вещи, идентифицирани като колекция и вписани в регистъра. Тоест за да наричаш себе си колекционер, ти трябва да си регистрирал колекцията, да си идентифицирал и тогава ставаш колекционер. Докато тук в алинея 4 физическо и юридическо лице може да има три картини и те не са колекция. И понеже се предполага, са длъжни, затова казваме, че има правна възможност, могат да отидат. Защото в член 100 ние го задължаваме, за да бъде колекционер задължително да ги идентифицира и регистрира. Това е хипотезата. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Струва ми се безумно и двете алинеи. Това ще даде повод за спекулации. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В алинея 5 има правото на собственост с документ. АННА ЕМАНУИЛОВА: В алинея 5 бих попитала, към искането за идентификация лицата по алинея 2, 3 и 4 прилагат документ, удостоверяващ правото на собственост или държане и едновременно с това искаме и декларация. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това е на територията и това е по регламента…. АННА ЕМАНУИЛОВА: Едновременно с това, че имам документ за собственост, ще подавам и декларация. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да, разбира се. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Подписана декларация, че тази вещ е негова, и край. Не виждам нищо сложно. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, таз идентификация е в основата на търговията, в основата на износа, във всички възмездни прехвърлителни сделки с културни ценности. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Тук не става дума за износ или за продажба. Тук става дума за прословутото желание на собственика да отиде да види, тоест да удовлетвори жаждата си за знание по повод на своя предмет. И той ще бъде мотивиран, представи си, да отиде там с цял набор от документи, защото законът го задължава. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Когато тръгне да я продава тази вещ, има хипотеза, в която може само да удостовери, има хипотеза, в която с тази идентификация, може да търгува. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Пише ли как се търгува? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Чрез идентификация. А ние сме в главата за идентификация. Предлагате да отпадне документа за собственост ли? НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Не. Две линии са смесени по един начин, който поражда объркване. Ще трябва да се каже, че при износ и при продажба. ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Какъв ще ви е документа за фустата от баба ви? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: С декларация. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Не тези, които имат желание на продават или да изнасят. А тези, които имат желание да разберат каква е вещта им и музеят няма право да им отказва. Ще има по този закон такова регламентирано право и такова задължение. Като отиде лицето и каже – за мен е културни ценности, за вас какво е. Този човек с неговата вещ трябва да отиде в музея с всичките документи. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Коя е гаранцията и как държавата ще знае, че това лице отива само да проверява дали това е културна ценност или той има желание да търгува с него? Защото като му издаде музея идентификацията, той оттук нататък го освобождава този човек да търгува с това и да прави износ. Как държавата да предполага, че тези лица искат да отидат да видят дали тази химикалка само е културна ценност или той иска да извършва действия по-нататък? НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Лошо е разписано. ЕМИЛ БЕХАР: За Вашата носия нямате документ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Затова сме казали декларация. ЕМИЛ БЕХАР: И /или. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Точно така. ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Притежаваш правото на собственост и декларация. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: За произхода и способа на придобиване. Произхода това е на територията на Република България или от еди къде си придобиване, наследяване. Аз мога да имам официален документ. ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Връщаме се на фустата . Аз я имам от баба ми, тя е движима вещ по Закона за собствеността, тя е моя собственост по наследство ми е предадена, имам удостоверение за наследници. Но аз документ че притежавам фустата от баба ми нямам, нито частен, нито официален. ЕМИЛ БЕХАР: Това е равнопоставен документ. ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Пише и документ, удостоверяващ правото на собственост или държане и декларация. ГЛАСОВЕ: И/или . СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако носиш документ за собственост, трябва ли и декларация? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Защото това е за произхода, колеги. Произхода е територията на страната. Това е важно да го имаме, и по регламента се изисква, и по конвенцията. АННА ЕМАНУИЛОВА: Питаме „и” „или”, то това е въпроса. ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: В кои случаи е „и”, в кои случаи е „или”? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: За физическите лица длъжни ли да ги приемем или могат? Това е принципният въпрос, който трябва да решим. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Трябва изрично да се каже в един текст, че се търгува или се изнася и се изисква документ. Идентификация с документи. Вкарването в тази хипотеза за износ и за търгуване на възможността частни лица да носят фусти с документи и с презумпцията, че като получат идентификация, на базата на която могат да търгуват, няма смисъл. Всеки, който има мотив да отиде да получи идентификация да търгува или да изнася, трябва да бъде ясно записано. Останалото у нас е голяма каша объркване. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Кое да отпадне? НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Да го прочетем ли? Физически и юридически лица, формирали колекция от вещи, които могат да се определят като културна ценност, са длъжни да поискат – длъжни или могат? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ще се види систематично, зависи от другите алинеи. КРАЙСКИ: Би трябвало да е могат. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Вижте, ако има два режима. Един, при желание да търгуваш, и един просто при занасяне на вещите, за да получат идентификация за субективна консумация, да знаеш какво имаш, тогава вероятно този музей би трябвало да даде такава идентификация, която да не дава право да изнасяш и да търгуваш. Да има два режима. Да има една експертна оценка за това какво си занесъл, но тя да е зависима от желанието ти да търгуваш, да изнасяш или просто да знаеш. РУСКО РУСЕВ: Нали го записахме нататък,когато търгуваш трябва да си идентифицирал. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Да, но тук трябва да има два режима на идентификация. Взимаш това, което имаш, отиваш и казваш – аз имам намерение да търгувам с това или да го изнася, и затова нося документ. Има и друга хипотеза, имам такива работи, не знам какво е, ще ми кажете. И тук пишем в тези алинеи – собствениците имат право да правят това и музеите са длъжни да не ги връщат. Това са две различни хипотези. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ако искате изобщо да отпадне алинея 3 и 4. Това е другия вариант. И при търговията казваме, че се търгува само с идентифицирани, ако си колекционер – само с идентифицирани и регистрирани. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Да. ДОНКА НЕЙКОВА-ЛЮБЕНОВА: Министерството отдавна пледира за това. Или да са еднакви или да не се повтарят. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Хайде да преспим и утре да продължим. Умората и желанието да намерим решение в този час, може да ни изиграе лоша шега. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз предлагам обратна процедура. Да направим едно обобщение за смисъла на този блок от законови предложения, какво цели всичко това и да вземем някакво решение. Ще се повторя, като кажа, че има една хипотеза за търговия и износ, която предполага идентификация и документи и задължение на музея да я извърши. Тези текстове това ли имат предвид? Или тези текстове, поне така както аз ги чета, раздразнението ми се качва вероятно поради умората и часа, е хипотеза за това, че всеки собственик на някаква вещ, за който предполага че е културни ценност, може да отиде в музея, за да получи експертно мнение за това какво притежава. И говорихме върху тази възможност, която искаме да сервираме на собствениците, да им предоставим по силата на този закон. Аз казвам, че това второто, като тази екстра на закон, всеки, който има нещичко да го занесе на музея и музея няма да го откаже, докато го носи там и се яви, ще трябва да има цял набор от документи, което съвършено ме взривява. Значи собственик на това и това, тук документ, декларирам, че от баба ми, от дядо ми … какви са тези работи?! Пък даже сте длъжни, и тази хипотеза я има. РУСКО РУСЕВ: Може ли да кажа нещо. Член 89, за който говорим става дума единствено и само да идентификация. Тоест дали даден артефакт или дадена вещ притежава определено качество. Нищо повече от това. Смисълът за който намекна и доктор Михайлов, онова, което има смисъл, ние какво го правим – регистрираме ли го или не. По-важното е, че го регистрираме. По-нататък в текстовете ние говорим когато нещо представлява национално богатство, когато то е идентифицирано, министърът разпорежда. Това нещо трябва да се запише в регистър национално богатство. Това вече се регистрира ,тъй като това е много стойностно. А нещо, за което давахте х иляди примери за така наречените фусти, собственикът може да ги предостави за идентификация, но може и да не ги предостави. Защо трябва да го задължаваме да прави това усилие, след като самата вещ няма нужните качества да правиш това усилие. Нали за това става дума? НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Да. Мисля, че няма смисъл да се носят тези неща. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Вие дадохте предложение, доколкото си спомням, в ал. 3 да не бъдат могат, а длъжни. АННА ЕМАНУИЛОВА: С оглед на ал. 4. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, аз искам да кажа защо го сложихме този текст, изхождайки от сегашната ситуация на Закона за паметниците на културата и музеите. Ако се обединим, защото сега са длъжни всички, господин Михайлов, да ходят да правят тези неща. Аз мисля, че ако се обединим и ако министерството пледира и подкрепя за това, да отпаднат алинея физическите и юридическите това като задължение, да остане само идентификацията кой е длъжен да я прави, какви са необходимите документи и вече в търговията и в износа, където казваме, че търговия с културни ценности става само с идентификация и регистрация, те минават по този текст, износа минава по този текст и колекциите минават също по този текст. Министерството подкрепяте ли? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защо държавните и общинските органи са длъжни, физическите и юридическите лица могат? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ние казваме тези да отпаднат като алинеи. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако отпаднат юридическите лица, остават само държавните и общински органи. И те трябва да отпаднат. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Един колекционер национално богатство археология, няма тематичен каталог, не е публикувал това, което има, няма да прави частен музей - анонимен или полуанонимен, има такава колекция от предмети по смисъла на този текст не е длъжен да отиде в музея, държи го в себе си , защото не иска да продава и да изнася. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА Това не е възможно, защото в тримесечен срок всички, които упражняват фактическа власт върху археологията са длъжни да поискат идентификация и регистрация. Археологията с влизането в сила на този закон става публична държавна собственост и той никога не може да го има. Това трябва да стане много ясно. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Може ли една процедура. Вече сме достатъчно уморени, бих искал да помоля да прекратим заседанието на комисията и да продължим утре. АНДРЕЙ БАТАШОВ: Аз помолих да напусна заседанието и давам моя глас на председателката. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Предлагам да продължим. Следващия четвъртък законопроектът трябва да бъде в зала. Имаме кворум, 6 души сме. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: По този въпрос отлагаме ли тези текстове? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА Ако искате, да отложим тези текстове. Отлагаме го. По чл. 90. Тук няма противоречия. Който е съгласен с чл. 90, моля да гласува. „За” – 6. „Против”и „Въздържали се”няма. Член 91. Имаме предложение на Щерев, което е подкрепено. Има предложение на Станилов, което не е подкрепено. Има предложение на Николай Михайлов, което е подкрепено по принцип. Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция. Редакцията е пред вас. Имате ли някакви корекции? Да гласуваме предложението на Атанас Щерев, което не е подкрепено. Работната група не подкрепя предложението. Който подкрепя предложение на Работната група, моля да гласува. „За” – 6. „Против”и „Въздържали се”няма. Текста на вносителя , който Работната група го подкрепя с направените предложения,който е съгласен, моля да гласува. „За” – 6. „Против”и „Въздържали се”няма. По член 92. Имаме предложение на Бойко Ватев, което не е подкрепено. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 92. Предложението на Работната група група е, че не подкрепя предложението на Бойко Ватев. Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 6. „Против”и „Въздържали се”няма. По текста на вносителите за чл. 92, който е съгласен, моля да гласува. „За” – 6. „Против”и „Въздържали се”няма. По чл. 93. Имаме предложение на Паунов, което не е подкрепено. Има на Лъчезар Иванов, което не е подкрепено. Има предложение на Щерев, което не е подкрепено. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чал. 93. Чл. 93. Министърът на културата не издава заповед в случаите по чл. 92, ал. 4, а директорът на музея не издава удостоверение по чл. 90, ал. 3 или по чл. 92, ал. 5, ако има достатъчно основание да се предположи, че вещите – обект на идентификация не са законно придобити. В тези случаи те уведомяват органите на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата. Този текст те предлагат да отпадне или да се измени, което ние не сме подкрепили. Предлагам предложенията на Паунов, Иванов и Щерев, които са еднакви, да ги гласуваме заедно. Който подкрепя становището на работната група, моля да гласува. „За” – 6. „Против”и „Въздържали се”няма. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Не данни, а основание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Данни е юридическият термин. Текста беше достатъчно данни, но професор Ваклинова на работна група каза, „колко достатъчно” и оттам отпадна достатъчно и остана данни. По текста на чл. 93, както го прочетох, който е съгласен, моля да гласува. „За” – 6. „Против”и „Въздържали се”няма. По член 94. Имаме предложение на Бойко Ватев, което е подкрепено. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 94. Имате текста. Имате ли предложения? РУСКО РУСЕВ: Чл. 94, ал. 1 след движимите културни ценности да се добави „и база данни, за вписаните в него движими културни ценности”. Към министъра на културата се създава и води регистър и база данни за вписаните в него движими културни ценности. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Пак редакция. Регистър и база данни към министъра на културата. РУСКО РУСЕВ: Към министъра на културата се създава и води. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Как ще създадеш към министъра на културата регистър? Къде му го залепяш? Нещо ... Министерство на културата създава и води еди какво си. Министерството създава, императивно. Иначе към министъра се създава, не е чисто. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Прав е. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Министърът е органът. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Абсолютно невъзможно е това да остане. Това е абсурд. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Долу министърът е определил длъжностно лице, което е оправомощил да го води или самият той да свърши. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Министерство на културата създава и води регистър на недвижимите културни ценности. Регистъра може да има документация за всеки паметник. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Как ще пишем министерството. Органът е министърът, а не министерството. Министерството не може да създаде регистър и да води регистър. Органът го създава, а органът е министърът на културата. Министърът на културата създава и води регистър. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Точно така. Това е най-чистото. С допълнението, което направиха от министерството. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Който е съгласен с тази редакция, моля да гласува. „За” – 5. „Против”и „Въздържали се”няма. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз се въздържам. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това трябва да се отбележи. Въздържал се – 1. По членове 95, 96, 97, 98 и 99 нямаме предложения. Предлагам да ги гласуваме заедно. АННА ЕМАНУИЛОВА: Член 99, ал 2 в Наредбата по ал. 1 се определя реда за водене на регистъра на движимите културни ценности и поддържането на база данни. Тоест във връзка с предложения чл. 94, ал. 1. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: С това допълнение, който е съгласен, моля да гласува. „За” – 6. „Против”и „Въздържали се”няма. Раздел ІІІ Колекция. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува. „За” – 6. „Против”и „Въздържали се”няма. По член 100 имаме предложение на Щерев, което не е подкрепено. Имаме предложение на Светослав Спасов, което не е подкрепено. Работната група подкрепя текста на вносителя на член 100, който става .., а именно: Чл. 100. Колекция е съвкупност от движими вещи, които без оглед на индивидуалните характеристики и самостоятелно значение /стойност/ на всяка една от тях, поради специфичните свойства на свързаност като цяло, имат научна и културна стойност и могат да се идентифицират самостоятелно като културна ценност. Подлагам на гласуване предложението на Щерев и на Спасов, които са подкрепени. Който е съгласен с предложенията на Работната група, моля да гласува. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз се въздържам, това нещо ми е много сложно. АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Понятието за колекция? И на мен ми е сложно. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да. Аз мисля, че най-изчистено е предложението на Светослав Спасов. То е същото, само че е изчистено. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ако искате него да приемем, само че да отпадне „и/или”. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Така е, на Светослав Спасов предложение е по-добро. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Министерство на културата какво ще кажете? НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: В тази дефиниция се казва така: колекция е съвкупност от движими вещи, всяка една от които може да няма характеристиката на културна ценност. Но свързани, получават изведнъж блясък. РЕПЛИКА: Те всички имат. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Там е разликата, но е по-добре да се каже, че тази съвкупност придобива стойността на колекция, с други думи на значима културна и научна стойност, все пак поради културната стойност на всяка една от вещите. Това не личи от дефиницията, която ние приемаме, защото казваме – колекция е съвкупност от движими вещи, които без оглед на индивидуалните характеристики и самостоятелно значение /стойност/ на всяка една от тях, само и единствено поради специфичните свойства на свързаност. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В чуждите закони, извън България става въпрос, колекцията е съвкупност от движими културни ценности, взаимно свързани от определена тема. Това е колекция. Иначе не е колекция. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Да, аз това разбирам. Но казвате културни ценности. А тук става дума за вещи, които нямат културна ценност по дефиниция. Не може. И това щяхме за една крачка да го приемем. Това на Спасов е издържано. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само че може би трябва да се добави „взаимосвързани от определена тема”. Колекции – или събират еднотипни вещи, или от няколко серии, но те са свързани. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Професоре, тогава компилация: колекция е съвкупност от движими културни ценности, които поради специфичните свойства на свързаност имат културна и научна стойност. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Точно така. Защото за това, което тук сме сложили, ще ни се смеят. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз съм много изненада, че работната група не го е забелязала. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Защото като минат три часа се изморяваме и изтърваваме някои неща. Тук има някои други неща, които сега забелязвам. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Но сега поради умората ги хванахме. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Може ли да го повторите още един път. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Колекция е съвкупност от движими културни ценности, които поради специфичните свойства на свързаност, самостоятелно или в своята цялост – аз не мога да поема сега отговорността даже да предлагам. Нямам специализация по този въпрос. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз нямам. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Две съществени различия се появяват. В чл. 100 на вносителя има две важни различия: че вещите сами по себе си, не е задължително всяка една от тях да има стойност, докато във варианта за редакция всички сами по себе си или в съвкупност имат стойност и прибавяме определението „значима”. Докато вносителят културна ценност, не е аранжирана. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Значима може да отпадне. За един може да е значима, за друг - много значима. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: И възловия момент , нали всяка една от тях самостоятелно може да не бъде културна ценност. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Точно по този въпрос се оказва, че не може. Ако събираш монети те са цяла серия, има моменти от колекцията, които нямат много висока стойност, но все пак имат стойност. Не може такова нещо да присъства в колекцията и да няма стойност. Това не може да бъде. Тоест всичко това е излишно. Може ли да е ценност, ако не е стойностна? РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Колеги, опитваме да се намерим по-изчистена редакция. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Професоре, може ли това да остане – колекция е съвкупност от движими културни ценности, които в своята цялост има значима културна и научна стойност? Предложението на Спасов. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Трябва да има, които ги свързва, взаимосвързани от определена тема. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Които в своята тематична свързаност имат значима културна и научна стойност. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Точно така. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. Колекцията е съвкупност от движими културни ценности, които по своя тематична свързаност и в своята цялост имат културна и научна стойност. Добре, колеги. РУСКО РУСЕВ: Отпада ли това ,че те могат да бъдат идентифицирани самостоятелно като културна ценност? НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Не, ние казахме, че са културна ценност поединично. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, който е съгласен с така направеното предложение, моля да го подкрепи. „За” – 5. „Против”и „Въздържали се”няма. На Щерев трябва да гласуваме предложението. Който е за отпадане предложението на Щерев, моля да гласува. За – 5. Член 101. Колекционер може да бъде физическо или юридическо лице, собственик или държател на вещи, идентифицирани като колекция и вписани в регистъра по чл. 94. Имате думата? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Те са ги идентифицирали като колекция по смисъла на чл. 100. Според мен е смислено. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: То е ясно, че е по член 100. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Виждате ли ,ако не върнем на онези текстове, които не приехме, там ти се чувстваш като колекционер и отиваш да го заявиш и идентифицираш, а тук ти не можеш да се обявиш за колекционер, без да си идентифицирал. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Точно така. Имаме предложение на Бойко Ватев, Работната група не го подкрепя. Имаме предложение на Щерев, не го подкрепя. Има предложение на Спасов, не го подкрепя Работната група. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Защо вещите, а не културни ценности? Нали се разбрахме по този въпрос. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да, собственик или държател на културни ценности. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Трябва ли да се каже „колекционер може да бъде”? Колекционер е. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да. Колекционер е физическо или юридическо лице, собственик или държател на културни ценности, идентифицирани като колекция и вписани в регистъра по чл. 94. Колеги, първо трябва да гласуваме предложенията на Ватев, на Щерев и на Спасов, да отпаднат и след това ще гласуваме член 101 с поправките, които направи Михайлов. Който е съгласен с мнението на Работната група за неподкрепа предложенията на Ватев, Щерев и Спасов, моля да гласува. За – 5. Който е съгласен с редакцията на господин Михайлов за член 101, моля да гласува. „За” – 5. „Против”и „Въздържали се”няма. По член 102. По него има предложение на професор Станилов. Не сме го подкрепили. Подкрепяме предложението на Щерев. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако колекцията няма документация, тя не може да бъде колекция. Ти си колекционер, трябва да имаш към нея документация. Министърът не разрешава да се открие държавен музей, ако държавният музей няма документация. Тоест ти като си колекционер, трябва да имаш документация. Ако имаш един паметник, една римска бронзова статуетка, тя трябва да бъде фотокопирана, тя трябва да бъде описана и трябва да бъде описано нейното състояние за консервация и реставрация. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: При идентификацията те ги носят. Защо да ги задължаваме още един път? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И след това тази документация той я захвърля някъде и не я поддържа. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Аз по чл. 101 съм направил идентификацията и съм обявен за колекционер, а чл. 102 ме разжалва като концесионер, ако не съм изпълнил следващите изисквания. Но, ти си ме обявил за колекционер по чл. 101. Аз съм изпълнил тези изисквания. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Член 102 те задължава да поддържаш регистрацията. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Разжалваш ли ме като колекционер, при положение, че съм изпълнил 101? НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Това е колекционер с нестандартна ориентация, без документация. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз поддържам това и ще ви кажа защо. Виждал съм частна колекция в Германия, водят ме да я гледам. Вадя една от вещите и питам къде е намерена, кой му я е донесъл ,кой е идентифицирал, че е такава. Той вади един голям тефтер и по номера има фотография, състояние, има даже подпис на този който е идентифицирал, подпис на този, който е консервирал, всичко. Това се казва регистър. Това е цивилизоваността. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тогава в ал. 2 на чл. 102 да има изискване, ако е изпълнил изискванията по ал. 1, да изгуби правата си или статута си по чл. 101. Иначе какво се случва? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Той може да изгуби правата си или статута си като не поддържа паметниците в колекцията си по реда на този закон. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Как при така разписани текстове на 101 и 102 аз губя този статут? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не изпълняваш и те отчисляват от регистъра. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Къде е казано? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Мисля, че беше казано, но сега не мога да ти кажа къде. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, струва ми се, че на Работната група това нещо отпадна с аргумент, че след като той си е направил идентификацията, дал е описание на всички тези документи. След като сме го признали като такъв ,втори път да го караме да води тази документация и да я поддържа, е уточнение за него. Това бяха аргументите и приехме на Щерев предложението. Ако смятате, че трябва отново да има този регистър, да го поддържа и описание за всички тези неща? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Вижте какво пише, колекционерът трябва да пази копие от регистрационните картони ..., това е документацията, която той трябва да поддържа. Това е каталога. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Ако иска да търгува. А ако не иска? РУСКО РУСЕВ: В чл. 198 се казва – колекционер, който не изпълни задълженията по чл. 102, се наказва с глоба в размер от сто до триста лева. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Но пак остава колекционер. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да. РУСКО РУСЕВ: Не може да не искаме поддържане на регистър, защото става дума не само за самия предмет, а и информацията, свързана с този предмет, тоест за науката и т.н. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искаш да кажеш, че тя остава в музея при регистрацията и не може да я поддържа. Той има интерес да я поддържа. КРАЙСКИ: Никъде не е казано при тази идентификация и регистрация тези документи остават ли в музея или той си ги прибира. РУСКО РУСЕВ: Четете текстовете, колеги. Там пише – национално богатство, за юридически и физически лица и т.н. Там са изброени повечето неща. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Въпросът е всички субекти, от общинския музей изискваме, от частния музей изискваме тази документация, трябва и от частната колекция да се изисква. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. Колеги, нека да си остане регистър, а не документация. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Добре. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Член 102 с редакцията на вносител, на професора по принцип е подкрепено. Предложението на Щерев не го подкрепяме. Който е съгласен предложението на Щерев да не бъде подкрепено ,моля да гласува. За – 5. Подкрепяме по принцип предложението на професор Станилов, и 102 в редакцията по вносител. РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: След като сме избягали от понятието вещ в редакцията на чл. 100, ще бъде същото – културни ценности СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, с тази редакция, който е съгласен, моля да гласува. „За” – 5. „Против”и „Въздържали се”няма. Предложението на Светослав Спасов „Колекционерът може да се разпорежда с колекцията си или с части от нея по реда на този закон. Работната група подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в раздел V. Работната група не подкрепя текста на вносителя за член 102. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Нали решихме това да не отпадне. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. Раздел V Права и задължения на собственици и ползватели на движими културни ценности. Който е съгласен с наименованието на подразделението, моля да гласува. За – 5. По член 103. Има предложение на Бойко Ватев, което е подкрепено. Имаме предложение на Щерев, което се подкрепя. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103. Имате редакцията, няма да я чета. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Тук пише права и задължения, но се изброяват само права. Няма нито едно задължение. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: В член 104 са задълженията. НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Това „грижата на добър стопанин”... Какъв добър стопанин? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това съществува и в действащото законодателство за грижата на добрия стопанин. По член 103 има ли възражения. Ако няма, който е съгласен с така предложената редакция, моля да гласува. „За” – 5. „Против”и „Въздържали се”няма. По член 104 имаме предложение на Бойко Ватев, което не е подкрепено. Има предложение на Щерев, което също не е подкрепено. Който е съгласен с предложението на Работната група за неподкрепата на предложението на Ватев и Щерев, моля да гласува. За – 5. Който е съгласен с текста на вносителя за член 104, моля да гласува. „За” – 4. „Против”- няма. „Въздържали се” – 1.. Колеги, благодаря ви. Ще ви помоля предложението на Светия Синод и становището на Министерство на културата или утре, или следващата седмица, когато имате готовност, ще го коментираме. Закривам заседанието. /Заседанието завърши в 19,40 часа/ СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА: Благовеска Стефанова /Нина Чилова/ |