Народно събрание на Република България
Адрес: www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=168&id=1040

Протокол №37
16.07.2008

  На 16 юли 2008 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на първо гласуване на Законопроект за културното наследство, № 854-01-84, внесен от Нина Стефанова Чилова и група народни представители на 11.07.2008 г.


На заседанието присъстваха: Стефан Данаилов – министър на културата, Невяна Малчева, Анна Емануилова, Емил Бехар, Борислав Абаджиев, Руско Русев от Министерство на културата, Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство, Владимир Петров и Юлия Цанева от Министерството на финансите, Радостина Захариева и Леончия Сеизова от Министерство на държавната администрация и административната реформа, Георги Угринов и Уляна Малеева от Националният институт за паметниците на културата, проф. Маргарита Ваклинова, проф. Васил Николов и проф. Николай Овчаров от Националния археологически институт с музей към БАН, дац. Екатерина Матеева и д-р Калин Димитров от СУ “Св. Климент Охридски”, проф. Стоян Денчев и доц. Евгени Сачев от Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии, проф. Веселина Инкова и проф. Валентин Тодоров от Националната художествена академия, проф. Григори Григоров и Стефан Белишки от Асоциацията на реставраторите в България, д-р Иля Прокопов от Българска музейна камара, арх. Атанас Тосев от Камара на архитектите, Александър Георгиев – председател на Българския национален комитет на ИКОМ, Валентина Григорова – Генчев – доктор по нумизматика и Борислав Владимиров народен представител.


Заседанието на Комисията по културата започна в 14,40 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията.


* * *


ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми представители на различни институции и организации. За мен е голямо удоволствие да открия днешното заседание на Комисията по културата. Имаме една единствена точка в дневния ред – обсъждане и разглеждане на първо гласуване на Законопроект за културното наследство, № 854-01-84, внесен от Нина Стефанова Чилова и група народни представители на 11. 07. 2008 г.
Има ли други предложения? Ако няма, моля който е съгласен да подкрепи така предложения дневен ред моля да гласува. Приема се единодушно. Благодаря на всички.
Трябва да призная, че днес се намираме в уникална ситуация, защото разглеждаме един законопроект, чиито вносители са почти всички народни представители от Комисията по културата, с което се надявам приемането на закона на днешното заседание да стане по-лесно.
Тази надпартийна подкрепа на предложения законопроект е израз на политическа воля за решаването на едни дълго отлаган, близо 40 години проблем, който има тежестта на национална кауза, защото дебата за културното наследство е дебат за нашата национална идентичност, за нашето най-безспорно конкурентно предимство в обединена Европа.
Бих искала съвсем накратко да маркирам две важни неща.
Първото, според мен изключително важно предимство в този закон е начина, по който той беше написан. Повече от година и половина, близо две, всички народни представители от Комисията по култура дадохме съгласие за надпартийно усилие по тази тема, защото културното наследство не може да бъде обременявано с партиен нюанс или партийни предразсъдъци, поради което, политически и обществен консенсус по тази тема са задължителни, някак си неизбежни. Сформирахме работна група от колегите народни представители, заедно с това те предложиха свои експерти и по различните части на законопроекта привличахме заинтересовани институции. Голяма част от експертите днес присъстват на заседанието на Комисията по културата.
Ще си позволя да изразя благодарността си към всички тях, които през целия този процес, нелек бих казала, демонстрираха своя професионализъм, своето търпение, и истински приеха каузата за опазване на националното наследство като своя лична кауза. Винаги съм вярвала, че в политиката се правят добри неща тогава, когато имаме ясно идентифицирана кауза, имаме добро взаимодействие на институциите и разбира се добър диалог със структурите на гражданското общество. Възползвам се от случая да изразя благодарност и към всички институции – Министерство на културата, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на държавната администрация и административната реформа и на Министерски съвет, защото по различните части от законопроекта сме работили с различни специалисти.
Второто предимство на този закон се проектира в режимите и в регулацията, която ние сме инкорпорирали в законопроекта.
Ще си позволя да направя кратка презентация, за да можем да се запознаем с най-важните и ключовите акценти от законопроекта и да имаме възможност оттук нататък да отворим дебата за дискусия. Благодаря ви.
Факт е, че при изготвянето на законопроекта за културното наследство, ние стъпихме на много сериозно европейско проучване за начина, по който тази материя е регламентирана в европейските държави. Практика на европейските държави – имаме два типа на законодателството. Единият е консервативен, другият е либерален. В консервативния модел, който е характерен за Италия и Гърция имаме засилена роля на държавата, ограничено движение на културните ценности. Либералният характерен за Великобритания и Германия, ограничена намеса на държавата и свободно движение на културните ценности. Двата модела не се срещат в чист вид, характерно е, че се наблюдава една тенденция на балансиран подход. България е третата по богатство на културното наследство в Европа. В законопроекта, който ние предлагаме, също сме използвали балансирания модел на регулация.
При археологическото наследство е консервативен подхода на регулиране, а движимото наследство, тоест мобилността на движимите културни ценности е либерален подход.
Общите положения на закона. Предмета на закона урежда обществени отношения, свързани с опазване на културното наследство, осигурява защитата на културното наследство. Културното наследство е съвкупност от културни ценности, носители на историческа памет с научна или културна стойност. То кодифицира материята на нематериалното и материалното, движимото и недвижимото. Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което е от значение за индивида, общността или обществото и притежава научна или културна стойност.
Цели и принципи на закона. Законът цели да създаде условия за опазване, защита и устойчиво развитие на наследството, да гарантира равен достъп на гражданите до културните ценности.
Принципите са равнопоставеност на различните видове културно наследство, като националното е обект на особена правна закрила, децентрализация на управлението и финансиране на дейностите, свързани с опазването, както и публичност и прозрачност на дейностите, свързани с опазване на наследството.
Националната система по опазване на културното наследство включва органите по управление на културното наследство. Това е Министерски съвет, министърът на културата, инспектората, който създаваме с централно управление и регионални инспекторати на територията на страната, общински съвети и кметовете, и културните организация по опазване на културното наследство – това е Националния институт за паметниците на културата и музеите.
Музеите. Изискванията за създаване на музеите – това са наличие на движими културни ценности, които могат да бъдат представени във вид на музейна експозиция, сграден фонд и постоянен източник на финансиране.
Видовете музеи по тематичен обхват са общи и специализирани. По форма на собственост – държавни, общински, частни и със смесено участие.
В Министерство на културата се води регистър, в който се вписват актовете за съставянето на музеите, за тяхното учредяване. Музейните фондове са национален, основен, обменен и спомагателен фонд. Финансирането. Държавните музеи се финансират със средства от републикански бюджет, общинските – със средства от общинския бюджет, частните – със средства на учредителите и със смесено участие – тук е публично частното партньорство. От една страна е държавата, от другата страна са частните физически и юридически лица.
Нематериалното културно наследство – разписали сме определението. То е изцяло съгласувано с Конвенцията за опазване на нематериалното културното наследство. Към Министерство на културата се води регистър на нематериалното културното наследство и към министъра на културата се съставя национален съвет, който определя политиката по отношение на нематериалното наследство.
Опазването на недвижимото културното наследство включва идентифициране, деклариране и регистриране. Като процес идентифицирането включва издирване, изучаване и предварителна оценка. Въз основа на предварителната оценка на недвижимите ценности Националния институт за паметниците на културата определя временните режими за опазване на движимата културна ценност. Регистрацията става по предложение от директора на Националния институт за паметниците на културата до министъра на културата. Към министъра се създава специализиран експертен съвет. Статут на недвижими културни ценности “световно значение” се дава от Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО, Министерски съвет дава за археологически резервати и групови недвижими културни ценности и министъра на културата за всички останали случаи. В Националния институт за паметниците на културата се води и поддържа национален регистър на регистрираните недвижими културни ценности
Има нов механизъм за опазване на недвижимите културни ценности от увреждане и разрушаване. В законопроекта много ясно сме разписали правата и задълженията на собствениците. Тогава, когато имаме неизпълнение или тогава, когато имаме застрашаване от увреждане и разрушаване на недвижими културни ценности собственикът или ползвателят са длъжни да уведомят кмета и регионалният инспекторат. Те има дават задължителни първични предписания, след което регионалният инспекторат е длъжен веднага да уведоми Националния институт за паметниците на културата. Националният институт за паметниците на културата в седем дневен срок е длъжен да даде задължителни предписания, както и да определи срока за тяхното изпълнение. При неизпълнението на тези предписания кметът назначава комисия, съставя се констативен протокол. Въз основата на този протокол се издава заповед и се извършват задължителни ремонтни и възстановителни дейности и се определя срок за тяхното извършване. В случай че отново тези предписания не бъдат спазени, тогава се намесва държавата, респективно общината. Тя извършва тези ремонтно възстановителни дейности и вписва законова ипотека за направените от нея разходи.
Териториално-устройствената защита на недвижимите културни ценности. Режимът за опазване на недвижимата културна ценност се определя с акта на нейното деклариране или за предоставения статут на такава. Устройствените схеми, устройствените планове, инвестиционните промени и исканията за намеси, преместване, премахване изцяло или частично на недвижима културна ценност се съгласуват с Националния институт за паметниците на културата по реда на Закона за устройство на територията. Съгласуването с Националния институт за паметниците на културата е в 45-дневен срок. Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие и контролът се извършва от инспектората към Министерство на културата.
Концесията върху недвижимите културни ценности, предоставянето на концесия на обекти - единични или групови недвижими културни ценности. Концесионната територия обхваща границите на имота, охранителната зона както и зоната за поддържане.
Концесионни ограничения, които сме предвидили в режима за концесиониране. Не подлежат на концесиониране с категория световно и национално значение мемориални обекти и комплекси, музейни сгради и комплекси, непроучени археологически обекти.
Органи, които предоставя концесията са: министърът на културата за обектите държавна собственост; кметът на общината по местонахождение на обекта за обектите общинска собственост. Концесията е предвидено да се дава за срок до 20 години. Ако в този срок имаме ясно и точно изпълняване на задълженията по концесията, срокът може да бъде продължен до 15 години.
Опазване на движимото културно наследство. Издирване, идентификация и регистрация. Идентификацията на движимите културни ценности се извършва от държавни и регионални общински музеи. При идентификацията трябва да се установи дали се покриват изискванията с културна ценност. Прави се тяхната класификация и категоризация. След идентификацията те се вписват в регистър, който се води към министъра на културата.
Предоставяне статут на национално богатство. Тогава, когато от идентификацията се установи, че определена културна ценност има белезите на национално богатство, критериите са разписани много точно и ясно в законопроекта, тогава директорът на съответния музей прави предложение до министъра на културата. Към министъра на културата се създава специализиран експертен съвет. На базата на неговото заключение със заповед на министъра се предоставя статут на национално богатство и се издава паспорт на културна ценност. Вписването на тези ценности в регистър, който се води към Министерство на културата.
Колекция. Съвкупност от движими вещи, които без оглед на индивидуалните си характеристики и самостоятелно значение поради специфичните си свойства на свързаност имат научна или културна стойност.
Колекционер е физическо или юридическо лице – собственик или държател на вещи, идентифицирани като колекция и вписани в съответния регистър.
Сделки с движими културни ценности. Само при движими културни ценности, идентифицирани и регистрирани по реда на този закон. Сделки с културни ценности национално богатство стават след уведомяване на министъра на културата, който има правото на първи купувач да купи тези ценности при същите условия. Сделки, сключени в нарушение на тези изисквания са нищожни. Предмет на правни сделки не могат да бъдат археологически и културни ценности публична държавна собственост. Музеите извършват сделки само с ценности от обменния си фонд и след разрешение на министъра на културата, кмета на общината.
Регистър на лицата, които извършват търговска дейност се води в Министерство на културата.
Търговска дейност на културни ценности чрез търг (аукцион). В законопроекта се предвижда аукционни къщи да бъдат само акционерни дружества по Търговския закон. Държавата има правото на първи купувач да придобие културна ценност национално богатство по първоначално обявената цена. При провеждане на търг присъства представител на Министерство на културата. Музеите могат да участват на търг след разрешение от министъра на културата. За всеки търг министърът на културата издава разрешение, с което определя списък на предметите, които ще се търгуват.
Износ и временен износ на движимите културни ценности. Тук искам да кажа, че общо взето ние нямаме много големи шансове за интерпретации. Тоест лимитирани са нашите ограничения, защото регламентацията е свързана с европейското законодателство.
Археологическо културното наследство. Собственост. Всички археологически обекти – движими и недвижими, са публична държавна собственост. Защита и статут – даваме предварителна защита на всички археологически обекти със статут национално значение и национално богатство. Теренните проучвания, процедурата, компетенциите и разрешението са ясно разписани в закона. Това, което е новото, е че разрешение за редовни теренни археологически проучвания се издава от министъра на културата, а при спасителните проучвания е от председателя на Съвета за теренни проучвания, който е длъжен незабавно да уведоми министъра на културата.
Съветът за теренни проучвания – подробно са разписани състава, правомощията и изискванията.
Използване на специални технически средства и третиране на случайно открити обекти. Регистрацията на собственици в Министерство на културата в 14-дневен срок от придобиването им. Използват се само за теренни проучвания, за които има издадено разрешение или за специализирана дейност, предвидена по закон.
Процедура и мерки за защита на случайно открити археологически обекти сме разписали подробно в закона, както и административните наказания при неспазването на този специален режим за регистриране на техническите средства.
Консервацията и реставрацията на културното наследство. За първи път в министерство на културата ще се води публичен регистър на лицата, който имат право да извършват консервация и реставрация. Има определени изисквания, които сме разписали в закона, кои лица могат да бъдат такива и кои могат да извършват консервация и реставрация.
Движими културни ценности национално богатство по отношение на тяхната консервация и реставрация стават с разрешение на министъра на културата.
Възпроизвеждане и разпространение на културното наследство. Копие - само за музейни цели, максимално точно възпроизвеждане на културната ценност, предвижда се ограничен брой – три за движимите културни ценности и една за недвижимите, при определени условия и стриктна процедура на изработка. Изработва се при липса на условия за представяне на експозицията, за съхраняване, от съображения за сигурност и от други ясно разписани в закона причини. Репликата - възпроизвежда визуално културната ценност, но задължително се различава от нея по размер най-малко с една десета. Предмети с търговско предназначение - имат различен размер, детайли и нови елементи. Копие и реплика на културна ценност от световно и национално значение или национално богатство се изработват само с разрешение на министъра на културата.
Представяне на културното наследство. Държавата осигурява трайно обозначаване на недвижимите културни ценности, вписване в списъка на световното културното наследство. Собствениците на културни ценности от национално значение осигуряват трайното им обозначаване. Музеите осъществяват представянето на недвижими културни ценности чрез постоянни или временни експозиции. В случаите, когато представянето е свързано с транспортиране, задължително се предприемат мерки за охрана.
Контрола по отношение на нормите, разписани в законопроекта, се предвижда изцяло да бъде в Министерство на културата, в така създадения инспекторат, в който се предвижда да има централно звено и териториални структури. Инспекторите извършват проверки на място или по документи, прилагат принудителни административни мерки, съставят актове за установяване на извършени административни нарушения, не разгласяват данни от извършени проверки и отразяват точно фактите при извършената проверка. При осъществяване на своята дейност инспекторите мога да си взаимодействат с органите на Министерство на вътрешните работи, Агенция “Митници”, ДАНС и прокуратурата.
Конфликта на интереси. Тук много ясно сме разписали какво е конфликт на интереси, кои лица подават ежегодно декларации до 31 март, пред кого се подава, действия и срокове при възникване на конфликт на интереси, санкции при открит конфликт на интереси. Предвиждаме дисциплинарно уволнение от страна на органа по назначение.
Преходни и заключителни разпоредби. Лицата, които упражняват физическа власт върху движими археологически паметници на културата, са длъжни, в тримесечен срок от влизане в сила на закона, да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности. Към искането се прилага декларация, в която се описват вещите с посочване на произхода и способ за тяхното придобиване. За деклариране на неверни обстоятелства се носи наказателна отговорност съгласно член 313 от Наказателния кодекс. Директорът на съответния музей издава удостоверение за изпълнение на тези задължения.
При установяване правото на собственост върху движими археологически културни ценности идентифицирани като национално богатство, по реда на този закон, лицата не могат да се позовават на изтекла придобивна давност.
Лицата, които в съответния срок са поискали идентификация и регистрация не са установили правото си на собственост върху движими археологически и културни ценности национално богатство, се считат за техни държатели. Министърът на културата удостоверява качеството на държатели по този закон и им издава удостоверение за установяване на това обстоятелство.
Нищожни са сделките на разпореждане с движими археологически културни ценности, идентифицирани като национално богатство. Идентифицираните по този закон движими археологически културни ценности, които не са национално богатство, се продават само на търг (аукцион). Лицето, на което е издадено разрешение за организиране на търг, е длъжно да поиска удостоверението за тяхната идентификация. В случай, че лицето допусне търговия с неидентифицирани ценности, разрешението му се отнема.
В тримесечен срок от влизане в сила на закона движими археологически културни ценности, за които не е била поискана идентификация, се изземват въз основа на заповед на министъра на културата на основание мотивирано предложение от МВР, прокуратура или съд. Заповедта за изземването се изпълнява по административен ред със съдействие на органите на МВР. Това са накратко главните акценти на новия проект на закон за културното наследство. Благодаря ви за вниманието.
Заповядай господин Спасов.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. За да няма спекулации, искам да кажа, че аз като член на комисията не съм подписал този проектозакон по причина, че въпреки, че от шест месеца съм член на комисията, не съм поканен било в работна група или в някакви обсъждания по този проектозакон. В същото време за мен ще бъде доста трудно днес да взема някакво решение „за” или „против” този закон на днешното заседание, защото предварително не са раздадени становищата на засегнатите институции. Тук виждам министъра на културата примерно, ние ще чуем устно неговото становище. Но, примерно, мен ме интересуват писмените становища по проектозакона на Министерство на вътрешните работи, на Министерството на финансите, на ДАНС, тъй като тази служба е записана в закона, че по един или друг начин ще регулира движимите паметници на културата, прокуратурата. Примерно аз съм депутат от Шумен. Там има три национални историко-археологически резервата - Плиска, Мадара и Преслав, никъде невиждам кой ще управлява тези резервати и реално кой ще отговаря за тази територия. Кой ще определя територията на резерватите? В момента това е доста голям проблем, министъра на културата добре знае, защото спорят много институции върху това кой управлява тези територии – това е Министерство на културата, областта, няколко общини и реално никой не носи отговорност. След това липсват конкретни текстове, примерно виждам професор Денчев тук, за Националната библиотека, за Националната художествена галерия и т.н.
Моята процедура е решението да се вземе другата седмица, след като бъдат предоставени писмените становища, включително и на Консултативния съвет по законодателство към Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, колега Спасов. Аз няма да подложа на процедурно гласуване Вашето предложение, защото мисля, че сме спазили цялата процедура по първото гледане на законопроекта. Очевидно е, че не сте имали възможност да се запознаете по същество със закона. Силно се надявам, че между първо и второ четене …
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Аз предложих процедура, която Вие сте длъжна да подложите на гласуване по правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз си мисля, че факта, че сме поканили всички заинтересовани институции сам по себе си много ясно демонстрира, че тези институции ще вземат отношение по тази тема. Законопроекта се гледа на първо четене от гледна точка на неговата философия и концепция.
За да няма никакви процедурни спорове, подлагам на гласуване предложението на господин Спасов, който и съгласен за отлагане на законопроекта, моля да гласува.
„За” – 3.
„Против” – 8.
„Въздържали се” – 1.
Предложението на господин Спасов не се приема.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
Колеги, позволите ми да дам първо думата на министъра на културата.
Господин министър, заповядайте.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Преди да започна, искам да изкажа своята благодарност за сериозната работа в тези една година и половина на Комисията по култура в Четиридесетото Народно събрание, и на експертите, които работиха, за да стигнем до този днешен факт.
Уважаема госпожо Чилова, уважаеми народни представители, Министерство на културата подкрепя идеята за внасяне на нов Закона за културното наследство, като актуален отговор на европейските политики и практики в областта на опазване на културното наследство в условията на глобализиращия се свят. Културното наследство е мощно средство за комуникация, формиране на чувство за европейска принадлежност и запазване на националната идентичност в европейското и световно културно многообразие.
Министерство на културата изразява принципно съгласие с предложения проект и готовност за задълбочено обсъждане на този очакван нормативен документ. Този проект не само е отражение на правилното развитие на управленските практики в България по отношение опазване на културното ни богатство, но той е доказателство за стремежа на нашата страна да се интегрира в европейското пространство чрез активно хармонизиране на законодателството ни.
Важни моменти в предложения законопроект са:
Въвеждане принципите на равнопоставеност на държавната, общинската и частната собственост, както и равнопоставеността по отношение на отговорността и публичността при управлението, стопанисването и защитата на културното наследство.
Изключването на категорията културна ценност на предмети и произведения на съвременното изкуство.
Стремежа да се регламентират взаимоотношенията между различни нива на управление и контрол върху дейностите при откриване, опазване и показ на обектите на културното наследство. Идеята за създаване на действащ инспекторат за ефективно прилагане на Закона за културното наследство е предложение в правилна посока.
За първи път в закона се предлага начин за разходване на собствени приходи на музеите, което ще стимулира инициативата на техните ръководства за по-добър мениджмънт.
Създаването на Национален съвет за нематериално културното наследство към Министерство на културата ще допринесе за систематизиране и задълбочена работа по изграждане на дългосрочни политики за развитието на културните процеси у нас.
Със законопроекта е въведена и териториално-устройствена защита на недвижимото наследство, както и съвременните практики за стопанисване на недвижимо културно наследство чрез концесия.
От съществено значение са текстовете на законопроекта, свързани с опазването на движимото културно наследство чрез издирване, идентификация и регистрация.
За първи път със законопроекта се дават и определения на понятията „колекция” и „колекционер”, както и се предоставя възможност за извършване на сделки с движими културни ценности, само ако същите са идентифицирани и регистрирани.
Въвеждането на ясни законови правила за извършване на сделки и търговска дейност с движими културни ценности, попълва една отдавна съществуваща празнота в правната ни сфера.
Отчитайки факта, че законопроекта се разглежда на първо гласуване и се обсъжда по принцип и в цялост, изказваме някои моменти, почерпени и от практическия опит на Министерство на културата, които при обсъждане на текстовете на законопроекта при второ гласуване биха били от съществено значение за подобряването им.
Някои бележки, които смятам да споделя с вас. Разбира се, надявам се, че по-голямата част от вас познават закона.
В текста на член 6, точка 4 вместо „културни ландшафтни пейзажи” ние предлагаме да се запише „образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура”, което се съотнася към член 42.
В текста на член 13, точка 14 предлагаме текста да се конкретизира, като се допълни, че „министърът на културата упражнява правото на собственост от името на държавата върху културни ценности държавна собственост, предоставени за управление на национални културни институти като Национален исторически музей, Национален музей за българското изобразително изкуство, Националния археологически институт с музей при БАН, Национална галерия за чуждестранно изкуство, Народна библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” и Агенцията „Архиви”.
В текста на член 19 предлагаме да се създаде нова точка 7, регламентираща правомощието на Националния институт за паметниците на културата по съгласуване на всяка намеса по обекти - недвижими културни ценности и охранителните им зони, разписани подробно в Закона за устройство на територията и в сега действащия Закона за паметниците.
В член 57, алинея 3 предлагаме следната редакция „специализираният експертен съвет, в 14 дневен срок от получаване на предложението по алинея 1 изготвя становище до Министъра на култура по разглежданите въпроси по опазване на недвижимите културни ценности, както и определя тяхната окончателна класификация, категоризация и режими на опазване”.
В раздел пети “Териториално-устройствена защита” следва ясно да се разграничи понятието „защитена територия” по проекта на този закон, със същото понятие по Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие.
Предлагаме термина „защитени територии”, включващи територията на паметника и охранителната му зона, да се замени с термина „културно-историческа зона”.
В член 76, алинея 1 предвиденият срок да се съобрази със сроковете по Закона за устройство на територията.
Считаме, че целия проект на закон трябва да се синхронизира с Наказателния кодекс. В противен случай философията на закона за поставяне начало на легализиране на пълния обем от културно наследство не би се реализирал на практика.
Обръщаме внимание, че съгласно член 80, точка 1 се предвижда изключване от приложното поле на концесията на недвижими културни ценности с категория национално значение с оглед ограниченото финансиране по ежегодната държавна задача за опазване на недвижимите паметници на културата считам, че този текст е нецелесъобразен и се нуждае от прецизиране.
В член 91, алинея 3 е необходимо да се предвиди създаване на регистър не само на експерти от съответната област, съгласно член 88, алинея 3, но и регистър на различните държавни научни и културни организации по опазване на културното наследство, от който министърът ще посочва осемте представители в специализирания експертен съвет по този член.
В член 140, алинея 2 предлагаме да се допълни, като след думите „публична държавна собственост”, се добави „с предварителна категория национално значение”. Предлагаме да се създаде изречение второ със следния текст „След проучването и документирането на археологическите обекти, те могат да придобият статут на културна ценност с категории “национално значение”, “местно значение” и “за сведение”. Предлагаме текст за нови алинеи:
„Археологическите обекти с категория “национално значение” са публична държавна собственост.
Археологически обекти с категория “местно значение” могат да бъдат общинска или частна собственост.
Обектите с категория за сведение само се документират.”
Предвидените санкции в член 203, 206 и 208 не съответстват на тежестта на нарушенията, като се има предвид високите стойности на движимите културни ценности на нашия и чуждия пазар. За пример - предвидените санкции за нарушение по Закона за защита на личните данни са в размер от 50 хиляди до 250 хиляди лева. Нашето предложение е да се обсъди евентуалното повишаване на това, което досега имаме.
Считам, че предвидения в параграф 5, алинея 1 тримесечен срок за идентификация и регистрация на движимите археологически паметници от лицата упражняващи фактическа власт върху тях е крайно недостатъчен. Нашето предложение е да бъде не по-малко от шест месеца, макар че и той е доста кратък.
Накрая още нещо, текста на параграф 7 да отпадне и да бъде заменен със следния текст: „С влизане в сила на закона движимите културни ценности държавна собственост, които са инвестирани във фондовете на общинските музеи преминават в собственост на общините, с изключение на археологическите културни ценности.”
Това са по-основните предложения. Становището, което сега зачетох, ние сме го предоставили на председателката на Комисията по културата госпожа Чилова.
Още един път искам да кажа, че според Министерство на културата е много важно, а и моето лично мнение е, да направим всичко възможно този законопроекта да влезе до края на сесията за голяма зала за първо четене, за да има достатъчно време да се огледат спорните текстове и да се отговори на въпросите които се поставят в обществото.
Приключвам с това, че като председател на предишната Комисия за културата в 39-то Народно събрание ние имахме един несполучлив опит за закон и при доста некачествения му вид, предложен тогава от Министерство на културата, ние опитахме да мине на първо четене, но той не стана. Не смятам, че би трябвало в общественото пространство да се движи приказката „трябва да има закон”. Аз мисля, че в голямата си част закона е добър. Такива практики има в Европа и той решава много проблеми, които за съжаление досега седят отворени и създават доста неясноти и напрежение и сред работещите в тази сфера. Още един път благодаря и „На добър час!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря за подкрепата., господин Министър.
Сега давам думата на господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
САВИН КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ще бъда кратък, тъй като голяма част от нашите констатации при анализа на законопроекта бяха изложени по аналогичен начин много подробно в становището, което беше прочетено от министъра на културата.
Първо, аз също искам да оценя по достойнство огромния труд, който беше положен през изминалата година и половина от експерти на различни ведомства и да благодаря лично на председателя на комисията, който има воля и организационния талант да събере на една маса хора от ведомства с доста различни ведомствени интереси, за да се получи един краен продукт, от който ние всички имаме нужда, тъй както беше изтъкнато България е страна с богато културно-историческо наследство и липсата на един съвременен актуален закон за опазване на това наследство вреди на цялата държава. В този аспект трябва да се каже, че много повече надделяват достойнствата и плюсовете на този проект за нормативен акт, отколкото някои негови недостатъци. Нямаме нормативен акт или проект за нормативен акт, който да е съвършен. В случая трябва да кажем, че действително това е една много голяма крачка напред в създаването на нормативна уредба, от която има нужда цялото общество.
Какво можем да кажем за закона и да препоръчаме от тясно ведомствената камбанария на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Във всички случаи ще се съглася с констатацията, която беше направена и от министъра на културата, че сроковете за реакция при съгласувателни процедури, които са от страна на Националния институт за паметниците на културата би следвало да бъдат приведени в съответствие и със сега съществуващите, тоест от 45 дни сроковете за реакция да станат 30 дни. Би следвало в известна степен да се прецизират малко контролните правомощия на Националния институт за паметниците на културата, за да се види добре съгласуването на всички документи, свързани с промени по паметници на културата, аз ги наричам така, защото все още не съм свикнал с новата терминология, обектите на нашето културно-историческо наследство. Има възможност за препоръки по законосъобразност на този орган, който съгласува и прави преценка на проектни книжа и на устройствени планове и доколко може да се простира целесъобразността на един орган, който все пак е съставен от хора по отношение на намесата в правата на собственост все пак на хората, които са собственици на обекти, които те желаят да трансформират по някакъв начин. Тук виждаме, че се простират правомощията на Националния институт за паметниците на културата и за някои цветови решения, фасадни решения и т.н.
Нас ни смущават и две неща, които ние дори мислехме сега да изоставим в Закона за устройство на територията. Тук възниква задължение във всички случаи да се процедират работни устройствени планове, когато се правят изменения в територии, които обхващат историческо наследство. Ние дори мислехме да изоставим този вид планове като един архаизъм в нашата архитектурна практика. Предлагаме да се помисли между първо и второ чете дали във всички случаи е необходимо да се правят такива планове, които обхващат дори не само конкретния имота , а и неговите непосредствени съседи.
На следващо място, предлагаме да се помисли по отношение на задължението във всички случаи когато се правят някакви трансформации с недвижими имоти, които са обекти на това културно историческо наследство дали трябва задължително да се издава виза за проектиране, а тази виза освен всичко друго да съдържа задължителни строителни линии. Това е една практика, от която ние вече се отказваме. Ние сме се отказали вече и от визата за проектиране. Считаме, че тези въпроси биха могли да бъдат решени по-модерно със специфичните правила и нормативи към подробните устройствени планове, които обхващат защитените територии, чиито режим трябва да се разграничи малко по-добре отколкото режима на защитените територии по другите закони, които въвеждат подобни територии.
На последно място, считаме, че трябва по-подробно и ясно да се изпишат контролните правомощия на системата от органи към Министерство на културата, най-вече специализирания инспекторат и неговите териториални поделения, тъй като в закона така формулирани тези правомощия дават възможност за дублаж на правомощия с органите на местната власт и с органите, които прилагат и Закона за устройство на територията, визирам ДНСК, за да можем да не допускаме дублиране на правомощия, което в никакъв случай няма да се отрази полезно на прилагането на закона. Препоръчваме да се предвиди подзаконов акт, който да детайлизира правомощията на органите на Министерство на културата или да се разпишат тези правомощия в самия закон.
С това аз приключвам. Отново искам да изразя своята подкрепа и подкрепата на моите колеги от Министерство на регионалното развитие и благоустройството за този нормативен акт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря господин Ковачев.
Сега ще дам думата на господин Владимир Петров – директор на Дирекция „Държавни разходи” в Министерство на финансите.
Заповядайте, господин Петров.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми с няколко думи да изкажа становището на Министерството на финансите по този законопроект. С една дума Министерството на финансите по принцип подкрепя този законопроект, но има и конкретни бележки и предложения. Тъй като закона се нуждае от хармонизиране с действащи закони като Закона за устройството на държавния бюджет, Закона за местните финанси, Годишния Закон за бюджета и всички финансови аспекти трябва да са по-добре и взаимно да се хармонизират, за да не си противоречат един на друг. Освен това сме изказали редица конкретни бележки със съответните конкретни предложения, които с писмо № 01-00-115 от 11 юли сме изпратили на председателя на Комисията по култура.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Моля да го изпратите и до нас.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Не възразявам, но мисля, че това ще го направи председателката на комисията, защото то ще ви трябва между първо и второ четене, което е нормално.
Другото, което нас ни притеснява е, че в този закон се предвиждат редица данъчни облекчения, които ние считаме, че систематическото място на тези преференции, ако мога така да ги нарека, са в конкретните материални данъчни закони, когато се обсъждат съответните данъчни закони там трябва да намерят място. Това е една от нашите най-принципни бележки, които даваме по този законопроект и считам че би трябвало и вие като народни представители да подкрепите тези данъчни преференции да минат в данъчните закони, защото така е в областта на правото, а ние сме правово държава и съответно трябва да подкрепяме тези неща.
С това писмо, което ние сме представили, което ще помоля председателя на комисията да го представи до всички членове на комисията, сме се постарали да помогнем в оформянето на този законопроект, защото считаме че е важен и той би спечелил ако се вземат предвид нашите бележки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Давам думата на госпожа Радостина Захариева – директор на Дирекция „Организационно развитие на административните структури” към Министерство на държавната администрация и административната реформа.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми дами и господа, министърът на държавната администрация е изразил своето становище по законопроекта, депозирано в Комисията по културата. Принципна е подкрепата на Министерство на държавната администрация и административната реформа по законопроекта.
По въпроси, свързани с функционалната компетентност на министъра и на министерството, е изразено становище във връзка организационното структуриране на инспектората към Министерство на културата. Това е нова структура в министерството с оглед изпълнението на функции по този закон. Предложението на Министерство на държавната администрация и административната реформа е той да бъде структуриран само в рамките на Министерство на културата, без създаване на териториални звена в шестте региона на планиране. Като в тази връзка отпаднат задълженията на областните управители формулирани в закона. Бележки в подобна посока, с оглед дублиране на функции, вече бяха изразени от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз Ви благодаря.
За нас е важно, че бройките които сме предвидили, вие ги подкрепяте. Така че дали ще бъде в Министерство на културата или ще има териториални структур, това е въпрос на оперативно решение на министъра. Благодаря Ви за съвета.
Ще дам думата на професор Васил Николов да изрази становище, като един от експертите, които са участвали в подготовката на Законопроекта.
ВАСИЛ НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Чилова. Искам да използвам случая да поздравя представените в българския парламент политически сили за политическата воля да се обединят най-после около един закон, който има принципна философия за разлика от сега действащия от 1969 г., направен при други условия. Това за мен е най-важното. Днес от това, което чувам, разбирам че по принцип се подкрепя философията на този закон. Разбира се, независимо че съм участвал като експерт при изготвянето на определени части от закона, аз също бих имал някои бележки, които отделно в писмен вид ще направим.
Искам да подчертая, че бяха привлечени много специалисти от Комисията по културата и това беше много важно, експерти, които да участват с опита си в подготовката на закона. Не искам да влизам в детайли, искам да изразя подкрепата си за този проектозакон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви професор Николов.
Професор Ваклинова, Вие да ще кажете ли няколко?
МАРГАРИТА ВАКЛИНОВА: Разбира се. Да благодаря за вниманието, което е оказано на всички засегнати и не засегнати институции, официални представители от всички области на познанието, на интересите на държавата, към това, в чието създаване участвахме и ние. Да изкажа благодарността за топлите думи. Защото много рядко и много трудно съм се срещала с такова единодушие, в което принципните неща, заложени като основа на този законопроект и общите идеи, от които той е бил ръководен, всъщност биват приети. Досега поне чухме това.
Разбира се, всеки от нас е участвал в работата на различни части от законопроекта, които засягат най-вече неговите възможности, да прецени до каква степен би следвало закона да бъде изработен така, че да обслужва нас всички в по-нататъшната дейност. Защото ние сме тези, които ще бъдат обслужвани от този закон, а чрез него ние ще обслужваме интересите на българската държава и на българското общество. Разбира се и е съвсем естествено да имаме някои допълнителни бележки. Те са пред мен, пред колегите ми, Така че вие ще получите тези бележки. Никой от нас не би отказал съдействие на Комисията по културата, с която единодействието ни е изключително ценно и на което много държим. Смятаме, всички разговори, които водих досега бяха свързани с това, че хората, които са заинтересовани и които са погледнали макар и набързо текста на закона, приемат една значителна част от това, което е заложено в него като общи идеи. Затова ми се струва, че днес ще бъдат изказани много други ценни и интересни мисли. Е, разбира се, от времена време всички ще трябва да преглъщаме известни компромиси със себе си. Но това е в общия тон на разбирателството. Надявам се, ще постигнем заедно един сполучлив край. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, професор Ваклинова.
Искам да кажа, че всички бележки, които ще бъдат направени по законопроекта, ще се вземат под внимание и всички заедно, в началото на септември, ще ги обсъдим и ще приемем най-разумното. Това мога да го гарантирам, за да продължи успешно работата по усъвършенстването на закона.
Сега давам думата на професор Овчаров.
НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: И аз се присъединявам напълно към това, което се каза до този момент, тоест законът трябва да бъде приет. Не разбира се на всяка цена, но той има добър вид за първо четене и мисля, че в този си вид може да бъде приет преди ваканцията.
Искам да кажа няколко думи, защото говорихме след общото въведение, че действително философията на този закон е напълно различна от този от 1969 г. дори с неговите поправки. В случая вече имаме неща, които са коренно различни от това, което е било преди. Дори ако погледнем узаконяването на частните колекции, създаването на частните музеи, концесионирането и т.н. Това нещо трябва да се подчертае, че ние имаме един модерен закон, който естествено трябва да бъде още много пъти оглеждан и добавяни неща към него.
Още нещо, ясно е че вътре има няколко пункта, които са особено важни. Специално в движимите паметници това е въвеждането на категорията държатели. Това е нещо, което аз съм убеден, че ще породи спорове, ще породи различни мнения. Но мисля, че това е добрия компромис, това е компромис, който трябваше да бъде направен. Аз, с депутата Михайлов сме спорили много пъти по различни медии и т.н., всъщност мисля че това е нещо, което можем да подкрепим. Защото в крайна сметка по този начин, не искам да използвам приказката „и агнето цяло, и вълкът сит”, но в крайна сметка по този начин се решават проблемите и на едната, и на другата страна. Защото национализация естествено не е възможна на този етап от развитието на нещата. Така че, категорията държатели, мисля че е доброто попадение на този закон, по отношение на движимите паметници.
В медийните ни спорове винаги движимите паметници изместваха недвижимите. Всъщност това не е правилно, защото недвижимите паметници са основните, мога да го кажа твърдо това нещо. В това отношение въвеждането на концесионирането и завишаването на ролята на общинските музеи са две неща, за които аз отдавна съм пледирал.
Струва ми се, че тук може да се помисли по някои неща. Преди всичко бих искал да кажа за общинското, защото общините са изключително важни. Те са важната трансмисия между държавата и между евентуалното концесиониране, което ще се приеме. Общините всъщност в момента са натоварени именно със стопанисването на паметниците, независимо че по сегашния закон това не им се полага. Гледам го като чиста практика. Как ще се финансират обаче? Те трябва да имат специално финансиране в случая, за да могат да се справят с тези задължения. Иначе те просто остават без такива възможности.
За концесионирането. Що се отнася до етнографските резервати там нещата са ясни. Там няма проблеми.
По отношение на археологическите паметници на мен ми се струва, че тук някои неща трябва да се обмислят. Защото от възможностите за концесиониране се вадят паметниците със световно и национално значение. За световно е ясно, не споря за тези неща. Но с национално значение са 1350 паметника, не знам дали съм прав. Това означава, че огромната част, най-хубавите неща се вадят от възможностите за концесиониране, остават по-дребните и по-незначителни неща.
Второто нещо, това е извеждане от възможностите за концесиониране на обекти, които са в археологическа разработка. Тук има колеги, които знаят, че почти всеки археологически обект е в състояние на археологическа разработка. Напълно завършен обект почти няма, такова понятие е много трудно да се каже. Което означава, че ние ще извадим всички археологически обекти от възможности за концесиониране. А всъщност по моя преценка идеята е точно да може бизнеса, частните собственици да помогнат в това отношение. Тоест да има възможност за инвестиране на средства в археологическото проучване на обектите, което трябва да бъде едно от задълженията на концесионерите. Бих могъл да дам много примери, но последното, което ми идва на ум, това е примерно австрийският закон, в който замъци например се дават за концесия и има изключителна строгост, от една страна за тяхното разкриване, поддържане, реставрация и консервация и т.н., от страна на държавата. За нещо такова може би трябва да се помисли в случая. България има доста такива паметници и ако умело се използва частния бизнес, те могат много добре да бъдат подпомогнати.
Бележки и идеи са много. Но това са основни неща, които биха могли да бъдат сложени в началото на дискусията.
Завършвам с това, че подкрепям изцяло закона и той трябва максимално бързо да влезе на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, професор Овчаров.
Давам думата на доктор Калин Димитров – Софийски университет, Катедра „Археология”.
КАЛИН ДИМИТРОВ: Законът трябва да бъде приветстван затова, че поставя по нов начин отношенията по отношение на културното наследство. Законът трябва да бъде приет на първо четене в принципните си моменти.
Може би нещо, което ми се струва, че в последната редакция е получило по-друг вид в сравнение с това, което сме гледали в по-ранните варианти, е че е отпаднала Агенцията за опазване на културно-историческото наследство и нейната функция е разпределена между два органа – между Националния институт за паметниците на културата и новосъздадения орган Инспекторат.
Аз бих апелирал да се върнем отново към концепцията за агенцията, тъй като възлагането на правомощията на Националния институт за паметниците на културата, дори ако погледнем названието на Националния институт за паметниците на културата по този закон вече няма паметници на културата. Така че, дори от тази гледна точка това е атакуемо. Апелирам за агенцията, тъй като тя имаше идеята да интегрира в едно управлението и опазването на движимите и недвижимите паметници, а в момента това на практика е разделено, което не е полезно за опазване на културното наследство.
По принцип подкрепям законопроекта, но ми се струва, че може да се помисли в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Сега ще дам думата на господин Стефан Белишки. Заповядайте.
СТЕФАН БЕЛИШКИ: Добър ден на всички! В качеството ми на представител на Асоциацията на реставраторите нашата асоциация подкрепя принципно проектозакона. Като ще съкратя малко комплиментите, тъй като те бяха достатъчно от колегите, които говориха преди мен. Разбира се, заедно с това имаме конкретни бележки, които ще бъдат представени в писмен вид на председателя на Комисията по култура. Без да навлизам в подробности, ще ви кажа по-важните две-три бележки според нас. Тъй като представям гилдия, която е обвързана в най-голяма степен с отговорността за опазването на културното наследство, това са реставраторите, нашите основни бележки са в частите от закона, които третират образованието по реставрация, по-специално магистърските степени. Конкретните ни бележки и конкретното ни предложение ще представим в писмен вид. Според нас тези корекции са много важни, тъй като засягат отговорностите на тези специалисти, които боравят с културното наследство. Разбира се, има и други части от закона, които сме коментирали.
Прави ни впечатление, че са изключени голяма част от изкуството на 20 век от този закон като културни ценности с прага от 70 години. Това означава, че картините на Майстора, на Дечко Узунов, на Илия Петров например, не са културни ценности, ако правилно съм разбрал.
Нашата позиция е, че културната ценност не се ограничава във времето. Културна ценност, според нашата асоциация, може да е създадена и вчера, има три основни принципа, три основни изисквания, на които трябва да отговаря културната ценност. Първата – това е културната стойност. Втората е уникалност. Третата е автентичност. Това са трите основни правила, трите принципа, когато става въпрос за културна ценност в ЮНЕСКО и в институциите, които са създадени от ЮНЕСКО като ИКОМ, ИКОМОС, чиито заместник-председател на България национален комитет съм и аз и го представям в качеството ми на такъв. Там са предвидени именно тези три основни пункта за определяне на културна ценност. Сега може да се каже, че има известни различия, виждам и във формулировката на това що е музей в закона. Изрично във формулировката на ИКОМ е наблегнато на думата „нестопанска цел”. Тази дума е изпусната в българската формулировка. Заедно с другите ни бележки, ще представим нашето официално становище на председателя на Комисията по култура.
Накрая искам да кажа, че нашата асоциация подкрепя този законопроект. Надява се, че голяма част от нашите бележки ще бъдат приети. Пожелаваме успех на цялата комисия и на председателя й с този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Белишки.
Сега ще дам думата на госпожа Валентина Генчева, доктор по нумизматика, която беше в работната група. Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА ГЕНЧЕВА: И аз няма да изпадам в излишни обстоятелственост. По принцип подкрепя текста на така предложения законопроект. Естествено има някои дребни бележки, които ще представя в писмен вид.
Според мен се налага някои подобрения в частта, която се отнася до колекционирането и колекционерството, статута на колекциите, по-специално в режима за идентификация и регистрация. Мисля, че всичко това може да бъде обмислено и внесено в частта на конкретните поправки между първо и второ четене. Като цяло има някои изключително добри, абсолютно хармонизирани с европейското законодателство нововъведения. Като например това, което е уточнено за монетите национално богатство, тогава когато това са материали, отговарящи едновременно на всички критерии да имат художествена стойност, да са единствени, най-характерни или редки примери за човешка дейност или творчество, всичко, което е посочено в член 47 на закона.
Сравнително добре са представени и текстовете за концесионирането на обекти. Тук си позволявам да включа и мнението на археолога Георги Китов, който през мен се извинява за отсъствието си. За съжаление точно днес са направени няколко важни открития на неговата експедиция и по никакъв начин не може да отсъства оттам, за да дойде на това заседание. Официално го извинявам. Той по същия начин се присъединява към казаното от Николай Овчаров че добре би било да може да се концесионират и обекти в процес на разработка или обекти с национално значение именно за да може и те да бъдат стимулирани, да може да се развиват, да може да се опазват по правилния начин. Като по този начин се стимулира и участието на ангажирания частен бизнес в подобни процеси.
По мое мнение е изключително положителен момента, застъпен в член 33 на закона, който забранява на директори и служители в държавни и общински музеи и в музеи със смесено участие да придобиват колекции или отделни културни ценности от тематичния обхват на музея, задължава ги да имат декларация, нямат право да извършват търговска дейност – все правни регламентации, залегнали в европейското законодателство в тази сфера.
Мисля, че има и още много положителни моменти в закона. Както казах, някои дребни поправки могат да бъдат нанесени в частта на преходните и заключителните разпоредби. Мисля, че по този начин, по който са регулирани недвижимите паметници на културата, например в тримесечен срок от влизането на закона в сила Националния институт за паметниците на културата да предостави на Агенцията по вписванията списък на заварените декларирани и обявени вече недвижими паметници на културата, по подобен начин може да се подходи и с движимите, тези, които са вече регистрирани в музеите по сега действащите наредби да бъдат приети, прегледани, тези, които са национално богатства да влязат на специален статут и т.н.
Като цяло подкрепям законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Давам думата на професор Денчев.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, искам да взема отношение съвсем накратко от името на Съюза на народните читалища като негов председател и като ректор на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии, където единствено у нас, не само в България, но и в Европа, има специалност „културно-историческо наследство”.
По принцип и двете институции подкрепят предложения законопроект. Аз виждам, че тук вие като народни представители и членове на комисията не само имате правата да ни представлявате като български граждани, но хората, които са в тази комисия имат и капацитета да направят този закон така както са го подготвили да бъде един добър закон като устройствен закон за управление на културно-историческото наследство.
Искам да обърна внимание на един факт, свързан с нещо, което не е характерно за този законопроект, малко да засилите частта му, да бъде закон не само на днешния, но и на утрешния ден, свързан с описание не на процедури, а на идеи за дигитализация на културното наследство. Тъй като се сблъсках преди един месец в Париж, в ЮНЕСКО с един случай. Разговарях с директорката на дирекция „Информационно общество” госпожа Марияна Низбет, тя е ръководител на програмата „Памет на света, на човечеството”, където участват национални библиотеки на държави. Окача се, че само от България не е представен материал, който да се включи в паметта на човечеството в ЮНЕСКО. Така че моля обърнете внимание със законодателни текстове на този проблем за дигитализацията на културното наследство, което да бъде представено по света. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, професор Денчев.
Колеги, някои от гостите желае ли да вземе думата?
Заповядайте министър Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз искам да кажа, че не знам дали в закона трябва да се изписва дигитализацията, тъй като това е едно задължение на държавата. Миналата година бяха инвестирани един милион лева за закупуване на техника за музеите. Сега очакваме средства за да бъде изграден софтуера и обучението на кадрите. Аз се надявам, че догодина до средата на годината ще можем да имаме и този проект. Както и това, което се случи с библиотеките за новите чипове, които са необходими. Освен че миналата година също един милион лева бяха предоставени за технология, която им беше нужна. Така че, няма смисъл това да влиза в закон. Това си е работа, която трябва да свърши държавата, защото всички сме пред света и виждаме къде е. Макар че, поне около нас районите не са толкова напреднали в това отношение, но мисля, че това ще бъде едно добро постижение. Действаме по въпроса.
СТОЯН ДЕНЧЕВ: Господин министър, госпожо председател, аз като реплика ще кажа, това, че сте министър и моите уважения към Вас, господин Данаилов, но мнението на научната общност е това нещо да влезе в закон, да се регламентира. Иначе ще продължаваме да отсъстваме от ЮНЕСКО и от света. Две-три думи казани в закона няма да регламентират нещата, просто ще дадат насоката за тази работа. Мисля, че е добре, уважаемите народни представители да помислят в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте господин Вълчев.
АЛЕКСАНДЪР ВЪЛЧЕВ: Аз съм председател на Българския национален комитет на ИКОМ. Това е Международния съвет на музеите. Моето изказване, ще е малко по-различно. В обществото се създаде впечатление, че се прави този закон на тъмно и скришно. Затова аз преди един месец поисках среща при госпожа Чилова и помолих, когато има готовност, да се обърнат и към нашите две международни професионални организации със седалище в Париж, това е ИКОМ и ИКОМОС, за да видим, ние да бъдем полезни на нашата страна при подготовката на този закон. Такова нещо не стана. И сега при мен впечатлението, което се създаде, това е че действително има такова нещо и тези организации, неправителствени, които са игнорирани, поне тези двете, които се занимаваме с недвижимите и движимите паметници на културата. Това нещо ме кара да мисля и още с първото изречение – когато ние подписваме преди няколко дни документи, че културното наследство е общочовешка ценност и е записано това нещо и в последната директива, която тези дни ще бъде подписана в Европейския съюз, а тук никъде не се говори за универсално културно наследство и че ние преди всичко него трябва да пазим. Говори се само за националното ни наследство. Не, трябва да говорим вече са наследство, което се намира в България, а не че е само наше национално. Тук има и наследство от наши предци, има наследство и от други страни. И ние трябва да го пазим и него.
След това трябва да се знае, че преди няколко дни от Министерство на културата замина вече становището за новата директива на Европейския съюз, в която вече се говори за европейски пазар на паметници на културата. Тоест паметниците вече ще се продават и ние тръгваме тук.
Следващото, което е, това което успях да видя и което каза Стефан преди малко, това е, има общо прието правило, общо прието название какво е това музей. Ние не трябва да бъдем различно от това, което е прието в целия свят. Тоест трябва в нашия закон да го запишем така както са го записали всички народи. Защо да сме по-различни от него?
Другото, което е, аз сутринта разбрах, че ще има това заседание и затова се помолих да ми се разреши и аз да присъствам, но сутринта ме смути изказването на госпожа Чилова, от което останах с впечатление, че ние едва ли не ще закрием Националния историко-археологически църковен музей. Ами той какъв е музей? Той е частен музей. И е приет да е национален. Какво ще правим с него?
За държатели говорим. Къде го има това вече по света? Вече ще имаме свободно движение в рамките на Европейския съюз. Цялото българско културно наследство вече няма да е нужно да има никакви лизинг, правила, разрешителни и това в рамките на Европейския съюз да се движи съгласно директивата за свободно движение на ценностите. Така че, според мен законът трябва да се прегледа още един път. Умолявам ви, поне от благоприличие, да поискате не само от държавни органи мнения и тук един след друг да им се дава мнението, но и на такива неправителствени организации да се чуят становищата, особено когато те са професионални. Затова смятам, че поне с две седмици трябва да отложите приемането на първо четене на този документ, за да може да поискате от благоприличие мнението и на неправителствени организации. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз благодаря.
Репликата ли искате, господин Цончев.
ДОНЧО ЦОНЧЕВ: Чухме, че Георги Китов не е тук, цитирам „за съжаление точно днес е направил ново откритие”. Това съвсем не е случайно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Очевидно аз не съм разбрал, това не е реплика.
Аз искам да се извиня специално на Вас, че не сме осъществили този контакт. Вероятно е наш пропуска. Мога да Ви уверя, че между първо и второ гласуване всички Ваши предложения, които Вие направите, ще ги обсъдим в комисията.
Искам да дам думата на представителите на Камарата на архитектите.
АТАНАС ТОСЕВ: Аз съм заместник-председател на Камарата на архитектите в България. Камарата на архитектите принципно подкрепя закона и ние затова сме изпратили до Комисията по култура специално писмо, подписано от председателя.
Между първо и второ четене ще дадем своите бележки . Аз риторично бих искал да поставя един такъв въпрос или по-скоро констатация. Аз в този закон не видях как ще се реши проблема с къщата на Яблански, тоест бившето китайско посолство. Според мен за да опазим архитектурното наследство, ние трябва да имаме точни и ясни правила как се запазват, как се съхраняват. Освен това как става така, че от съвременната българска архитектура кое е архитектурно наследство – само по време или по някаква друга стойност.
Много ми се иска в закона да видя, че е утвърден паметници на културата, сега вече архитектурна стойност или каквато да е друга, когато тази архитектурна сграда, която има архитектурна стойност по-скоро не може повече да се реставрира, или не може да се поддържа, защото всяко нещо има начало и край, би трябвало на нейно място да се запише в закона, че бъдещата сграда трябва да бъде със същата плътност и същия кинт. Това вече ще пресече апетитите да купиш някаква стара сграда, да чакаш да се събори и на нея да сложиш небостъргач. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз Ви благодаря.
Сега ще дам думата на колегите народни представители да вземат отношение по законопроекта.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги. Аз се изказвам и от мое име, и от името на ОДС. Ние ще подкрепим законопроекта на първо четене. На второ четене ще направим доста бележки. Няма да повтарям казаните добри страни на законопроекта. Има една велика мисъл на Козма Прутков, който казва „плюй в лицето на онзи, който ти каже, че можеш да обхванеш необхватното”. Така че, колеги вносители, гответе се за много плюнки. Този закон наистина си поставя за цел да обхване нещо, което е изключително много голямо като обем и като разлика. Затова в изказванията тук се наблюдава един симпатичен феномен, тази част от законопроекта, която е близка до тясната специалност на изказващите се, те имат много бележки по нея, а всичко останало приемат с акламация, защото или не го разбират, или не са го чели дори.
Трябва да си дадем сметка, че този закон така ще върви. Затова моето предложение, госпожо председател, е максимално голям срок да бъде поискан в залата между първо и второ четене, включително да си мислим да го удължим след това, защото най-малкото сме длъжни да изслушаме много организации, сдружения, неправителствени и т.н., които имат много бележки.
Промените, които ОДС ще настоява да има между първо и второ четене, са свързани най-вече с философията на закона. Ние си задаваме въпроса така: „Кое всъщност е най-ценното, което съхраняваме с този закон?” Най-ценното според нас е знанието. Тоест всичко това, което произтича от културно-историческото наследство в името на това да се запази паметта за хората, живели по тези земи и да се пренесе и да й бъде осигурено едно динамично и устойчиво развитие на това знание. В момента, в който един обект изчерпи своята стойност като обект на знанието, той за нас ако не е обявен специално за световно или национално културно достояние, той се превръща в такава форма на собственост, която е напълно равнопоставена според Конституцията на България – частна, държавна и общинска. Тоест ние сме за едно по-либерално трактоване на собствеността върху всички онези предмети на културно-историческото наследство, които са изчерпили своя носител като източник на знанието. Тоест те са описани, анализирани, категоризирани, вкарани в каталози, показани и т.н.
Смятаме, че и в света има такъв по-либерален подход. Разбира се има и изключения. В противен случай ние рискуваме при прекалено строг закон и консервативен, отново да продължаваме да генерираме престъпност, свързана особено с движимото културно-историческото наследство.
Изключително много адмирираме решенията, които се предлагат в областта на недвижимото наследство. Точно ще си позволя да поправя колегата, говорил преди малко от Камарата на архитектите. Точно къщата на Яблански има ясно решение тук как се процедира. Ние сме занимавали с тази къща и с нейните недобросъвестни собственици дълго време и като общинари. Тук ръцете са развързани на общината, а и на държавата, стига да има воля да се намеси. Дори и до там може да се стигне. В закона доста добре е описано това нещо.
Смятаме, че трябва да има задължително отпратки и към Закона за авторското право, тук колегата Станилов и другите ще кажат по-компетентно мнението си, но свързани с авторските права при трактовката на някои културно-исторически паметници, които произтичат от това. Има го в света – консерватори, археолози и т.н. Всичко това е обект на авторско право също така. Защото то е научен труд, интелектуален труд, който е запазена марка и който следва да бъде възнаграждаван, най-малкото в закона да бъде споменат.
Доста поправки смятаме да предложим в някои текстове, които намираме за странни. Например това, че колекциите се продават в тяхната цялост. Смятаме го за може би не добре изяснено. Едно е, желанието да запазиш съвкупност от предмети или извори, защото те в своята цялост представляват някакво по-богато знание, съвсем друго е един каприз, нали че представете си един нумизмат как продава колекцията в своята цялост, когато смисълът на неговата колекция е непрекъснато да заменя, да продава едно, да купи друго, той затова го прави. Това е философията.
Мисля, че може би трябва да поговорим по-сериозно и за онези паметници на културно-историческото наследство, които са само споменати в началото – музика, кулинарни традиции, обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания. Те някак си поради това, че не са предмет на вторичния пазар са останали извън полезрението ни.
Основното нещо, което смятаме може би като недостатък, не сме сигурни затова, е системното място на определенията, които се появяват в преходни и заключителни разпоредби. Според нас те трябва да бъдат в Глава втора Понятия, защото така се вдига техния статут. Защото законът започва с ясно дефиниране на понятията в него и те са законов текст. В този смисъл смятаме да предложим доста редакции в някои от тези определения .
Също смятаме за изключително къс тримесечния срок, който е обявен. Той е невъзможен, ние създаваме предпоставки за неизпълнението на този текст на закона, ако го оставим тримесечен. А създаваме и предпоставки за по-лошо.
Мисля си, че може би трябва да се помисли за някаква декларативна форма на описание на притежавани движими и недвижими имущества, освен споменатите документи за произход. Знаете все пак, че много от заварените положения няма как да бъдат доказани. Може би една декларация, която да бъде добре измислена и която да носи цялото тежко последствие при деклариране на неверни данни ще свърши работа чисто като документ. Защото можем да изпаднем в положението да искаме от българите да представят документ, какъвто не могат да представят нито Бритиш музеум, нито Пергамонт музеум, нито никой друг, а изведнъж да настояваме ние да го представи. Няма повече да казвам бележките. На първо четене със сигурност ще подкрепим законопроекта. На второ четене ще имаме много и дълга работа. Молбата ми е всички, които заявят интерес към този законопроект, да бъдат приети от комисията и изслушани, да бъдат взети в писмен вид техните предложения и да им бъде отговорено, ако трябва да си поканим още сътрудници за това да отговарят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Господин Ватев има думата.
БОЙКО ВАТЕВ: Уважаеми господин министър, уважаема госпожо Чилова, колеги и заинтересовани лица. Аз съм от хората, които не съм подписал този законопроект, въпреки че в определен период съм работил по него, защото смятам, че в него, и тук говоря само от името на ВМРО, не от името на целия Български народен съюз, не съм се консултирал с другите колеги. В него има толкова много грешки, че много трудно, а според мен невъзможно е, да бъдат отстранени между първо и второ четене. Ще ви кажа няколко. Има грешки във философията, не само в отделни текстове.
Не може картините на Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, да нямат дори статут на културна ценност, а всички видове монети пред и 1500 –та година, много от тях в милиони тиражи, дето децата ги събират и ги разменят и струват по 10, 20 или 30 лева, да са национално богатство. Това е недомислица, това е фундаментална грешка.
Колегата Дилов спомена, че тук има някои текстове, които наистина са писани сякаш от хора, които нямат представа за колекциониране, за съхраняване, за размяна, за обогатяване на колекцията. Как може колекцията да се прави сделка с нейната цялост. Смисълът на колекцията, тя е един пулсиращ жив организъм, тя се увеличава, намалява. Там има предмети или монети, които се повтарят и самия смисъл на колекционирането е живото движение на тази колекция. Значи ние ще спрем, които колекционират пощенски марки или монети или нещо друго, да се разменят марки и монети, ще започнат да се разменят колекции. Това е спешно.
Фамозната фигура на държателя. Фамозната фигура на държателя, който вече не е собственик на това, което държи и децата му вероятно няма да бъдат собственици, защото няма как да бъдат, тази фигура няма да спаси археологическите богатства от тяхното изнасяне в чужбина и от тяхното укриване. Напротив фамозната фигура на държателя ще направи щото никой да не си декларира ценностите, за да бъде държател, а да бъде таен собственик. Напротив, тази фигура на държателя и тази история, ще запази в тайна всички археологически богатства, които в момента стоят в десетки, стотици, а може би хиляди колекционери на антики в България. А хората, които събират монети, те сигурно са 30-50 или 60 хиляди души. Това са шест поколения колекционери в България, има от 19-ти век родове, които колекционират монети. Как те ще удостоверят с документ откъде идват тези монети? Защото хората смятат, че непременно всичко, което е в колекционерите идва от земята? Има цели родове, има арменски родове да кажем, които си предават по наследство монети от хиляди години дори. Много са недомислиците. Аз смятам, че този закон не е готов да бъде приет на първо четене. Той трябва да бъде работен в комисията от всички, които са го подписали, но не са участвали в неговата работа, да работим двайсетина дни, да го оправим и чак тогава да го вкараме за първо четене. В този си вид той не е готов. Аз ще гласувам против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Ватев.
Господин Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз имам шест страници бележки по закона, но няма да ви чета всички. Искам само да кажа, че в този закон има много големи пропуски. Аз например се удивлявам от изказването на господин министъра, че той не обърна внимание, че закона унищожава научните групи към музеите, което е недопустимо. Недопустимо е по принцип. Това са структури в музеите, които са изграждани 40-50 години, които ги има във всички европейски модерни музеи и техния статут постоянно се увеличава. Защото това нещо го няма, след като го имаше във всички предишния закон и в неговите поправки. За това нещо може да се дискутира много дълго, за това как се позиционират тези неща, къде отива познанието, на няколко места от статуквото на музеите познанието изобщо е изчезнало. Както например на едно място се пледира, че музеите не проучват недвижимото културното наследство. Напротив, те даже стопанисват част от културното наследство. Например възрожденските къщи имат своя история. Преди архитектурата си история имат буквална история, която не я проучва Националният институт за паметниците на културата, а я проучват музеите. Защо там е записано, че не, не мога да разбера. Предвидени са само движимите паметници на културата. Музеят е културна и научна институция и в тази връзка на няколко места научното е пропуснато или е сложено на второ място. Искам да ви кажа, че науката, познанието, е главният аргумент на хората да отидат да работят в музеи. Това е главният им аргумент. И когато ги лишиш дефакто документално от това познание, веднага хората, които отиват да работят в музеите, стават от друго качество.
Любен Дилов спомена за авторските права на археолозите, което е досега е породило твърде много конфликти и което непременно трябва да се включи в една или две клаузи. Авторското право на консерваторите, аз се удивлявам, че те нищо не казаха за своите авторски права. Когато консервираш един предмет, един паметник на културата, ти имаш авторски права върху тази консервация и в определените от теб срокове никой друг няма право да се намесва в твоята консервация. Това в България никъде не е записано и никой не го спазва.
На второ място, консерваторите никъде документално не дават гаранции за тези срокове. Има известни консерватори, които сключват договори, и там са оказани сроковете. Но никой в момента повечето от тях не гарантират сроковете на консервацията. Той не казва „аз консервирам, завършва колектива еди коя си църква и ви давам гаранции, че за десет години стенописите няма да мръднат, няма да избият соли, няма да протече покрива, няма нищо да се прави”. Тези гаранции трябва да се дадат, защото без тези гаранции няколко десетилетия поколения, те се знаят самите консерватори, изсмукаха от държавата големи пари, Боянската църква е типичен пример, а има и твърде много други, да не ги изброявам тук. Това също трябва да се поправи.
Искам да кажа нещо и за така наречения експертен съвет на министъра.Това е известния Национален съвет за опазване на паметниците на културата, аз съм му бил заместник-председател, бил съм няколко пъти член на съвета. Това е един експертен съвет, който само за сведение консултира министъра. Би трябвало да се свърже и някакво задължение на министъра, не казвам този министър, след време ще бъде друг. Министърът трябва да бъде задължен да се съобразява с тези експертни решения, след като там са професионалистите. Моя опит е показал, че министрите изобщо не се съобразяват с този експертен съвет, а взимат решение субективно, както им дойде.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Кой министър?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Министърът на културата при Жан Виденов, първия министър Костов раздаваше пари на шапка и не ти обръщаше внимание на никакви решения.
Искам да кажа също, че не беше сполучлива подмяната на термина „паметници на културата” с „културни ценности”. Аз ще отбележа по-подробно, защото на няколко места този термин влиза в противоречие със същността на закона. Затова на няколко места авторите, работната група, която е изработила този закон за културното наследство, употребява думата „вещ”. Което за паметници на културата и за културни ценности е смешно. И даже на едно място се употребява „недвижима вещ”. Такова нещо в български език няма. Не може да се употреби изобщо. Масата движима вещ ли е или е недвижима вещ?! Масата е движима веща, но църквата „Йоан Вестител” не може да бъде вещ.
Трябва изключително много да се прецизират функциите на инспектората. Защото на няколко места този инспекторат с тези функции, които са му записани, създават конфликтни ситуации.
Има бележки по недвижимите паметници, няма да се спирам. Аз, подобно на Бойко Ватев, но не с неговите аргументи смятам, че поне две-три седмици този закон трябваше да се доработи с нашите бележки от работната група и тогава да се внася. Много са слабите места.
С какъв аргумент са национално богатство монети и медальони, печати, датирани до 1500 година, а не например от 1501 година?
Второ, защо за тези монети и монетообразните паметници като ценност отиват до 1800 г.? Ами 1801 година? Между другото медальоните, които са монетоподобни паметници има едини медальони, които са от втората половина на 18-ти век, началото на 19-ти век, които са с изключителна художествена стойност и са културни ценности от много висок ранг. Ако в България попадне такъв медальон какво ще стане?! Обявяваме го, че изобщо не е ценност. Тези неща трябва да се внимават, да се прецизират и да се дадат на специалистите, които да направят перфектни текстовете. Иначе текстовете не се перфекционизират.
Кой формулира например оценката „масова употреба” и неговата стойност? Пише така: „не са културни ценности предмети или части от предмети, които нямат научна и културна стойност, в скоби масов материал”. Керамиката е масов материал. Тук Васил Николов, водещ специалист по праистория, стои и ще ви каже, че масовия материал керамиката в праисторическите изследвания е на първо място. Без масов материал не може да се направи технологическа статистика. Един паметник на културата е предмет на постоянно познание, на задълбочено познание. Ако днес познанието върху този паметник е изчерпано, след 50 години познанието ще възникне нов принцип на изучаване, нова технология, ново познание, този паметник трябва да се пази и тук трябва да се внимава като се пише, че масовият материал няма нужната и културна стойност. Това е недомислица, няма го никъде по света. Когато аз разчитам този закон, винаги, когато прочета една клауза, се опитвам да си представя нейната функция. Точно това тези, които са писали закона, които са го разработвали с конкретни изрази, точно това те не са направили. То е явно, защото вероятно нямат такъв опит, нямат музеен опит. Трябва да се знае също, и тук в този закон към музеезнанието, към музеведението трябва да се подходи изключително внимателно и да се види точно как става. Тук се пледира за нов статут на движимите паметници национална ценност, национално богатство. Тогава трябва отделна инвентарна книга. От основния фонд, от отделната инвентарна книга трябва да се извадят паметниците и да се запишат в другата. Там веднага се откриват дупки, трябва да се препише втората книга. Това е един гигантски труд, който не може да се направи за пет-десет години, защото музеите имат ограничен ресурс. Второ, тези паметници от частните колекции, които трябва да се регистрират, ако започне тази регистрация какъв е ресурса на музеите да направят за три месеца или за шест месеца? Това е абсолютно невъзможно. Това просто го покажете на директорите на музеите и ще видите, че те ще ви се изсмеят. Не може това да стане до второто пришествие, защото един артефакт, един такъв паметник може да бъде от такава сложност, че да го описваш цял един ден, да го документираш. Също трябва да се внимава къде се пише регистър, къде се пише документация. Регистъра е едно, документацията е друго. Тук пише регистър и се изреждат пет-шест документа. Това е документация, не може да бъде регистър. Такива са ми бележките, аз съм ги написал. Може би като прочета още едни-два пъти закона, още бележки ще направя, тъй като това нещо трябва да се усъвършенства. Благодаря за вниманието.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Един въпрос. Професор Станилов, при цялото ми уважение към Вас, не станах наясно, всъщност Вие ще бъдете ли вносител на законопроекта, тъй като сте подписал въпросния проект?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм подписал законопроекта, но ако отиде за първо четене в този му вид, ще си изтегля подписа. Искам все пак да имаме някакво достойнство, да имаме някаква чест.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: В смисъл под конкретния текст.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм се подписал под философията на закона. Аз не съм съгласен с някои от текстовете и постановките на закона, а това с философията няма нищо общо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Професор Станилов, ние гледаме законопроекта на първо четене, тоест разглеждаме философията и концепцията, която сме вкарали в нея. Така че аз оставам с убеждението, че Вие всъщност ще подкрепите закона, тъй като сте го подписал, в зала на първо четене.
Нека да не изпадаме в голяма конкретика. Много от нещата, които Вие казахте ние сме написали заедно с професор Николов, професор Ваклинова. Тук има и колеги нумизмати. Лично от Националния археологически институт на БАН сме ползвали нумизмати, тесни специалисти по тази тема. Не искам да навлизаме в професионален дебат. Вероятно има неща, които би трябвало да бъдат усъвършенствани, но така да се говори, не приемам от гледна точка на професионално отношение и уважение към гилдията.
Господин Спасов, имате думата.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз смятам, че идеята за такъв закон наистина е добра. В предишното Народно събрание сме коментирали с министъра на културата, който тогава беше председател на комисията, аз дори бях работил върху текст, който лично ви предоставих в началото на този мандат на парламента. Смятам, че нямаше да се стигне до тук, ако преди внасянето на този закон, както и вие заявявахте в медиите, че той едва ли не е внесен от всички членове на комисията, бяхме го дискутирали като един дебат преди самото му внасяне. Тоест да изчистим тези проблемни текстове. Аз принципно съм за такъв закон да бъде регламентиран в България. Но аз не мога да го подкрепя днес, защото не съм запознат детайлно с всички становища, които устно бяха представени.
Правя отново процедурно предложение, ако може до другия вторник да поискаме становища на Консултативния съвет по законодателството към Народно събрание. Не видях становище от Министерство на вътрешните работи, това е задължително. Да имаме становище от ДАНС и от прокуратурата, защото има много текстове, които касаят износа на тези ценности. И наистина правя процедура до вторник да поискаме такива становища и след това те да бъдат раздадени в комисията на всички членове. Защото аз получих поканата за днешното заседание. Искам да кажа, че от Вашето деловодство на комисията текста на проектозакона не беше раздаден. В моята кутия единствено открих поканата и се наложи лично аз да отида до деловодството на Парламента и да помоля да ми направят копие, за което чаках 10 минути. Много ви моля от уважение към всички членове на комисията предварително да бъдат раздавани тези проектозакони, защото днес разсъждаваме върху един много важен текст. Моля ви, да бъдат раздавани в писмен вид и становищата на заинтересованите институции, каквито не бяха раздавани. Аз от устните становища, представени в момента, не мога да си направя изводите дали трябва да подкрепя или не този проектозакон. В същото време подкрепям напълно професор Овчаров, примерно текстовете свързани с концесиите също трябва да се изчистят. Не може да пуснеш един концесионер без да си уточнил например къде той ще гради инфраструктурата – тоалетни, мотели, хотели и т.н. Това трябва наистина да са терени, които предварително са проучени, ако той ще строи примерно в рамките на един …Това къде е уточнено?
РЕПЛИКА: В закона.
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ: Как да го прочета, като аз вчера в 17 часа го взех от деловодството. Чел съм го отгоре-отгоре.
Смятам, че от коректност трябва да промените политиката на работа на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Първо, искам да стане ясно, че законопроекта сме го пуснали още в петък, когато сме го входирали и го има и на интернет страницата. Вчера е раздаден и всеки един който е бил в пленарна зала е можел да си го вземе.
Не приемам тези обвинения, в тази комисия ние работим от три години и никога не сме имали проблем по отношение на комуникацията. Вероятно понеже Вие сте нов член на комисията, имате някакви Ваши си претенции, които не смятам, че имат основание в този случай. Законопроекта е раздаден, както му е реда. Като председател на комисията съм поканила всички заинтересовани институции, да дойдат в парламента, защото смятам, че ако ви дам писмено становищата, няма да е толкова престижно от гледна точка на законодателния орган. Така че, много Ви моля, имате според мен необосновани претенции.
Давам думата на господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Господин министър, уважаеми колеги, уважаеми гости, първо, трябва да се констатира очевидното. Този закон е чакан извънредно дълго, от шейсетте години насам, доколкото от 1969 година той съдържа несъвършенства, които произведоха една история, твърде травматична за нашето културно наследство. Ние берем късните плодове на тази травма. Сега с усилията на, ще кажа на институции – Министерство на културата, лично на госпожа Чилова като председател на тази комисия, ще сложа в скоби и едно лично наблюдение – тя направи това, което никой не би направил на нейно място. Вероятно това звучи малко лично, сантиментализира темата, аз обаче дръзвам да направя тази забележка като кажа, че този труд, който тя предприе на своя отговорност, на свой риск, да събере институции и хора, професионалния елит по темата, за да произведат един закон, който по общо впечатление, по консенсус бих казал, изразен от професор Овчаров много лаконично и бих казал отчетливо, е закон добре дошъл за българската нация. Ние имаме пред себе си един законопроект с национално значение. Ние ще трябва да имаме равнището да признаем този факт. Ще трябва да можем да обсъждаме проблематиката с дължимата отговорност.
Сега обаче ще допълня нещо, което ми се струва още по-съществено. Всички си дават сметка около тази маса, че срещу закона са мобилизирани интереси. Има хора, които преживяват нещо подобно на паника по определени текстове на този закон. Те са свързани разбира се със собствеността върху така наречените колекции. Аз ще се съглася отново с професор Овчаров, с когото имах дълъг спор в медийното пространство, той искаше да ни склони към амнистиране, аз исках да склоня публиката към конфискация. Сега ние, както той отново сполучливо каза, се срещаме в единствената възможност, тази на държателството. Толкоз. Нека обсъдим тази възможност отговорно. Това ще стане в българския парламент. Там ще стане ясно кои парламентарни сили могат да поемат отговорността да амнистират колекции, които са събирани по определен начин, известен на българската публика. Тази комисия в основната част на вносителите на закона не може да поеме отговорността да направи това. Аз лично не мога да направя това. Аз мога да подкрепя фигурата на държателството. Защото казвам следното: тези хора, които се възползваха в продължение на десетилетия от една извънредно слаба, абдикирала държава, едно правораздаване по този въпрос, което беше във фактически мораториум да изпълнява задълженията си и да охранява националното богатство, тези колекции са могли да бъдат натрупани под защитата на Министерство на вътрешните работи в много случаи. Сега ние знаем, че националното богатство принадлежи на държавата и трябва да бъде върнато в патримониума й. Това означава,че археологическото наследство на заварените случаи трябва да бъде признато с ретроактивна норма за публично-държавна собственост. Това е то фигурата на държателство. Тези, които имат културни ценности с национално и световно значение, са поканени да бъдат национално отговорни, да бъдат бих казал патриоти, в някакъв смисъл щедри, няма да кажа разкаяни. Чисто и просто ще кажа, че те трябва да се лишат от икономическата стойност на предмети, чиито произход е ясен, доколкото нямат документ за собственост. Те ще трябва да поемат грижата върху тези предмети и ще бъдат приветствани. Едно общество ще им бъде благодарно за съгласието да се включат на равнището на своята собственост и на своите възможности в опазването на националното богатство. Това ми се струва очевидно. Ние ще трябва да започнем да се лекуваме като общество. Не можем да амнистираме престъпления. Това е абсолютно невъзможно. Българският парламент не може да направи това на около година или две европейско членство. Не можем. Ние имаме една пределно значима тема в днешния ден на България, това е работата върху корупцията и организираната престъпност. Всички знаят, че тези богатства са реализирани в тристъпния ритъм на иманяри, посредници и колекционери. Ще трябва да формираме консенсус по фигурата на държателството, за която става дума и която всъщност е проблем. Всичко останало е решимо между две четения в експертен порядък. Това може да стане и това ще стане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз ще бъда съвършено лаконичен. Смятам, че днешното заседание на комисия практически възпроизведе близо двегодишния труд на председателката на комисията, на членовете на комисията и на огромния брой специалисти и експерти, които се включиха активно в този процес. Всъщност стана ясно, че културните общности най-трудно комуникират и се разбират помежду си. Нека това да не бъде финала на днешното заседание. Аз мисля, че се очертава подкрепа и ние специално от Коалиция за България ще подкрепим на първо четене законопроекта.
Искам да предложа срока между първо и второ четене да бъде максималният. По възможност той да започне да тече от началото на новия политически сезон, тоест след ваканцията, с възможност и опция за удължаване на този срок. Като претенцията и съвета ми към Вас е да дадем възможност на всички професионални гилдии максимално широко и достъпно да отразят и да изявят своите претенции като бележки между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Мерджанов.
Искам да кажа, че нашето силно желание и аз се надявам до края на тази парламентарна сесия законопроекта ще мине на първо четене в пленарна зала. Което автоматично означава, че срокът започва да тече от началото на септември, тоест когато ние сме на работа. Така че ще дадем максималния срок за предложения. Искам да отбележа, че начина по който сме работили досега, ще продължим и между първо и второ четене.
Заповядайте, господин Баташов.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Аз искам да кажа само две думи. Според мен България заслужава Закон за културното наследство. Според мен нищейки философията, навлизайки в конкретики и т.н., не трябва да забравяме друго, че този закон трябва да стане. Трябва да бъде факт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Баташов.
Колеги, ако няма други желаещи да се изкажат, да преминем към гласуване. Не виждам други желаущи за исказване.
Колеги, който е съгласен, Законопроекто за културното наследство, № 854-01-84, внесен от Нина Стефанова Чилова и група народни представители на 11.07.2008 г., да бъде подкрепен, моля да гласува.
„За” - 9.
„Против” - 2.
„Въздържали се” – 1.
Законопроекта е приет на първо гласуване. Благодаря ви колеги. Благодаря на всички, които уважиха днешното заседание и се надявам, че ще се видим между първо и второ четене.
Закривам днешното заседание.

(Заседанието на Комисията завърши в 16,40 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:

Нина Чилова