Народно събрание на Република България
Адрес: www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=168&id=960

ПРОТОКОЛ № 34
16.04.2008

  На 16 април 2008 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на представители на художествените галерии в страната и обсъждане на проблеми, свързани с тяхното функциониране като културни организации.


На заседанието присъстваха: Иван Токаджиев – зам.-министър на културата, Емил Бехар парламентарен секретар в Министерството на културата, Юлия Цанева и Евгения Петкова от Министерството на финансите, Аделина Филипова, Евелина Ханджиева, Красимир Линков, Нейчо Дойчев – представители на художествените галерии.

Заседанието на Комисията по културата започна в 15,05 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията.



* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието.
Имаме една точка в дневния ред. В Комисията по културата е изпратено писмо от общинските галерии, миналата година също имаше аналогично писмо, то е адресирано до президента Георги Първанов, председателя на Народното събрание, министър-председателя, министъра на финансите, министъра на културата, министъра на държавната администрация, Националното сдружение на общините, както и ние като законодателен орган. Мисля, че е редно да чуем представители на тези организация и в рамките на нашата компетенция и възможност, да обсъдим и ако бихме могли да вземем някакви мерки за подобряване на функционирането им.
Който е съгласен с така предложената точка в дневния ред, моля да гласува. Благодаря колеги. Приема се единодушно с 9 гласа “За”.
Ще си позволя да дам думата на заинтересованите институции. Предлагам да ги чуем тях, а след това представителите на Министерството на културата и на Министерството на финансите. Ако не възразявате колеги, така да процедираме. Не виждам възражения.
Заповядайте, госпожа Филева.
АДЕЛИНА ФИЛЕВА: Добър ден! Благодаря за поканата. Съжалявам всъщност, че трябва да се срещаме за такива неща в областта на културата, защото вие покрай вашата работа сте изкушени да посещавате тези неща и може би отвън не личат всички проблеми, които ги има вътре в галериите. За съжаление този процес продължава да се задълбочава и ние стигаме до един период, когато е невъзможно да реализираме дори това, което изисква Закона за закрила на културата от нас - да съхраняваме произведенията на изкуството, да ги реставрираме, социализираме, да ги публикуваме, да ги рекламираме посредством изложби и печатни издания. За съжаление този проблем вече се е завъртял като една лавина във времето, тъй като се извършват механични съкращения в галериите. Това разбира се не е от сега. Започна се първо с помощния персонал, техническия персонал и се стигна до етап, в който трябва вече да се съкращават специалисти. Например Градската галерия при 8000 фонд разполага с един реставратор. Ние чудеса не можем да правим, за съжаление. Това е бавен, трудоемък процес. И ако продължават така процесите, ние ще започнем дагубим произведения, които са събирани доста дълго време в нашите галерии, които същевременно са и музеи. Досега успявахме да правим съвместно всички колеги компромиса, разбирахме, че във всички области е тежко, натоварвахме се колкото се може, специалистите поемаха по няколко длъжности, без оглед на заплащането, защото може би музейният специалист се формира бавно във времето и същевременно развива в себе си други качества за национална принадлежност, за патриотизъм и за съхранение на паметта българска. Но всъщност може би сега, поради това, че имахме уверението, че ще съкращават само държавна администрация. Бяхме спокойни, че това няма да засегне нас. Оказа се, че галериите, които са делегирани от държавата дейност, неясно как, попадат в държавната администрация. По тази причини от нас сега се иска по 12 % съкращения. Съжалявам, че не съм донесла справка, за да получите информация в коя галерия по колко човека работят, но стигаме до парадокса да работят трима човека в Бургаската галерия, 12 човека във Варна, а това са големи представителни галерии с много зали, искаме тези институции да работят на европейско ниво, да са отворени в почивните дни, в празничните дни, да осигурят на обществото лесен достъп, да има образователни програми, за да привличаме младите хора. За съжаление това не става без специалисти, без помощен персонал, който да опазва произведенията на изкуството в залите, без необходимата охрана и т.н. Аз се надявах, че ще има кой да осведоми българското правителство, че музейните специалисти в галериите не са администрация. По-скоро ние сме творчески кадри, завършили Художествената академия, художници, историци на изкуството, с научни степени, с по два, три езика, които може би са познати повече навън, отколкото тук със своите публикации, за съжаление. Когато музеите бяха делегирани от държавата дейности това беше един жест от страна на държавата да запази тези институции като им съдейства именно със щатни бройки и със средства за издръжка. Задължение на общините беше да дават средства за дейност, да стопанисват също колекцията и имат грижа за сградите. Ние правим всичките много усилия да привлечем кметовете и заместник-кметовете по нашите градове, за да се заделят от бюджетите на общините средства за дейност и за грижа за сградния фонд. Надявам се, че това личи в Градска галерия, ако скоро сте минавали оттам. За съжаление зависими от други институции - от Министерството на финансите и особено от Министерство на културата, на чието подчинение сме ние методически. Ние сме разчитали на тази закрила и се надявахме че и сега ще може да се обясни на всички, от които зависим, че ние наистина не сме държавната администрация, и че ако се извършва такова механично съкращение ние всъщност ще трябва да затворим галериите, защото не сме готови да изложим произведения и да се случи нещо, както се случи скоро с наши изложби да може всеки да си вземе творба, когато пожелае и тя да не може да бъде опазена. Защото за мен на първо място е отговорността за тези произведения, независимо дали те са на изложба или са в депата. Мисля, че това е доказано от поколения специалисти, които са работили в тези институции. Ние сме вече на предела, на така наречения санитарен минимум. Оттук нататък това вече са деструктивни процеси и означава нашите галерии да не съществуват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, госпожо Филева.
Заповядайте.
ЕВЕЛИНА ХАНДЖИЕВА: Аз съм директор на галерията в гр. Добрич, художник съм по образование. Проблемът, който искам да поставя е методиката за формиране на стандартите за веществена издръжка на дейностите държавна отговорност. Както госпожа Филева спомена, въведени са стандарти за веществена издръжка, които за съжаление са на базата на щатни бройки на конкретния институт. Според мен това не отчита нуждите от издръжка на съответния институт, тъй като има такива парадокси културни институти с голяма площ, каквато е галерията в Добрич, една от най-големите галерии в страната с около 2900 кв.м застроена площ, с 13 фондохранилища, 12 експозиционни зали, с три входа и т.н., има 11 щатни бройки. Така че не е логично според мен една веществена издръжка да се базира само на щатните бройки. Моето предложение към отговорните институции, към Министерство на културата, Министерството на финансите и Националното сдружение на общините е в тази методика за разработка на стандартите да влязат и такива параметри, които наистина касаят характеристиките на съответния културен институт. Би могла методиката да бъде по-гъвкава, да бъдат отбелязани някои параметри на сградите – от такава площ до такава примерно да е един стандарта, но щатната бройка, разбирам че това е работно място, но все пак при сегашната материална база и големи културни институти реално не покрива потребностите от веществена издръжка – това са разходите за енергия, за Столична община и т.н., всички онези необходими системи, които действат в една галерия. Това е моето предложение – да бъде променена по някакъв начин методиката на формиране на стандарта за веществена издръжка.
Още едно предложение, което касае друга една наша дефинирана от закона дейност – това е събирателската дейност, която ни регламентира да издирваме, да събираме произведения творби на изобразителното изкуство, но в сегашният бюджет на галериите не е предвиден параграф за откупки на творби. Това означава, че в нашите колекции има бели петна и че почти две десетилетия галериите нямат тази възможност да попълват съобразно собствените нужди и политика своите колекции. Разбира се, ние събираме чрез дарения и други форми, но основна за една галериина политика би трябвало да бъде нуждата и концепцията на самия екип. Така както в структурата на бюджета на библиотеките например има параграф „нова литература”, предлагам в структурата на бюджета на галериите и музеите да има параграф „откупки” и той разбира се да бъде обезпечен със съответния финансов ресурс. Тъй като за сега се казва, че вие откупките може да правите от параграфа веществена издръжка. След като този параграф не е достатъчен, за да издържа самата сграда, просто не е възможно да се заделят средства за откупки на творби. Това са двете предложения, които исках да направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
НЕЙЧО ДОЙЧЕВ: Аз съм директор на Градската галерия в Пазарджик. Благодаря, че бяхме поканени. Благодаря, че само вие се отзовахте на това писмо, което ние изпратихме до почти всички инстанции.
Първо, ние сезирахме само един проблем и този проблем беше свързан със съкращението от 12 %. Но това, което разбирам от сега, че ние трябва да водим разговор какви са проблемите на галериите. Галериите имат много големи проблеми. Тук са представители на Министерство на културата и на Министерството на финансите и затова ние ще зададем няколко въпроса към тях.
Първият въпрос е към Министерството на финансите – защо нашите заплати са малки? Защо заплатите на галериите са малки? Как е определен в момента стандарта на галериите, кой и как ги определя? Значи едни учители, които са по рисуване, взимат заплати много повече от нас. Всички тези колеги са завършили по същия начин академии, изобразителни изкуства, висше образование и тези колеги повечето стават учители, отколкото да идват да работят в музеите и галериите, защото един творец не се изгражда толкова лесно. Той се е изграждал минимум пет години. И колегите предпочитат да стават учители, отколкото да идват при нас да опазват и показват художествените произведения.
На тези две въпроса непременно трябва да отговорим, за да можем по-нататък да си гледаме по-добре работата.
Министерство на културата обърна много голямо внимание на всички други институти, като историческия музей, библиотеки, театри, но на галериите не обърна никакво внимание. Онзи ден получихме едно писмо от Каварна,че сме поканени на втора национална среща на директорите на галериите. От толкова години за първи път втора национална, като първата почти не я смятам за среща.
Имам един основен въпрос - защо спряха да се създават така наречените регионални галерии? Регионални музеи, регионални библиотеки има, а регионални галерии няма. Дефакто ние сме регионални галерии. Ще ви дам един пример в Пазарджик. Градската галерия е методически център на няколко художествени сбирки в нашия регион – Батак, Пещера, Септември. Реално историческият музей също е такъв методически център на тези градове за историческите музеи, а ние не сме. Оттук нататък следва, че историческите музеи получават допълнителни субсидии, с които разполагат и които много добре се развиват в момента. И те имат проблеми, но те по-добре се развиват от нас. Ние нямаме.
Експозициите в момента са много остарели. Те са остарели по много причини. Една от причините е например, че сградният фонд не е модернизиран, остарял, естествено това е работа на общините. Но тези неща са свързани между Министерство на културата и между общината като методически център. Аз съм принуден да водя разговори с полицията да дойдат да ми кажат – искам да ми дадеш официално писмо как се съхраняват художествените произведения в нашата галерия – нямат СОТ, няма камери, няма това, няма онова. Чак тогава искам общината на базата на тези становища да бъдат отпуснати пари.
Има един друг голям проблем. Това е така наречената застраховка на художествените произведения. Ние не знаем как да ги застраховаме. На това отгоре ние не сме преоценили целия художествен фонд, за да застраховаме тези художествени произведени няма наредба. Как да ги застраховаме? От коя банка и на каква цена? Тоест нещата трябва да тръгнат отнякъде. Ние обаче не знаем откъде да тръгнем.
Ако им отговорят тези две институции, може би нещата може да тръгнат в някаква друга посока.
Аз имам едно предложение – може би трябва да се създаде един екип от специалисти в областта на изобразителното изкуство, повече директори на градски галерии, от Министерство на културата, може би и от Министерството на финансите, и да започнем да работим основно върху всички тези проблеми. Защото аз си задавам въпроса оттук като излезем какво ще правим?! След 20 дни ще се състои така наречената Национална конференция в Каварна, обаче аз не знам каква е програмата. Кмета на Каварна вероятно е направил програма, на която ние ще гостуваме, но аз не знам каква е програмата на Министерство на културата, по какви проблеми ще говорим там, за да можем да се подготвим. Така че моето предложение е вероятно да се създаде един екип от галеристи, които разбират материята, да седнем и да си оправим нещата в областта на изобразителното изкуство или по-точно галериите. Ако те бъдат градски – да бъдат градски, ако трябва да се правят регионални, аз между другото бях задал въпроса на министъра на културата професор Стефан Данаилов „Защо само галериите не станаха регионални?” и той каза „Аз нищо не знам, предложете го и ще го направим”. Кой да го предложи – аз, той, тя или ние? И задавам въпроса към Министерство на културата „защо се спря тази процедура”? Аз си спомням, че Министерство на културата искаше от нас пълни данни във връзка с правенето на регионални музеи. Заедно с тях ние подадохме тази информация, а тази информация стигна само до това, че се направиха само регионални музеи, само някои, след няколко месеца се взе решение всички библиотеки и всички музеи да станат регионални . Галериите пак някъде в непознанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
КРАСИМИР ЛИНКОВ – градска художествена галерия Пловдив. Към това, което казаха колегите ми, ще прибавя малко по-конкретни данни за нашата галерия, защото се казва, че заплатите са ниски, аз ще ви кажа колко са те. Освен това преди да дам конкретни цифри, искам да кажа, че това води до голямо текучество в галериите. Колежката каза, че музейните кадри не се създават за един ден, те се създават и работят цял живот и те трябва да са мотивирани, за да работят цял живот. А все по-малко и по-малко хора останаха действително музейни работници, които да обичат работата си. На всички нива има текучество и това текучество е много опасно, защото тази материя е специфична и опазването на паметници на културата е свързано и с едно емоционално обвързване към тях, а не само така чисто формално отношение към работата. Ето например Градска художествена галерия с делегирания бюджет се финансират 13,5 бройки до 1 януари 2008 г. След 12 процентното съкращение тези бройки стават 12. Имаме и 2,5 бройки дофинансирани от общината с общински средства. За щастие нашата община пое тези съкратени бройки и увеличи бройката на 4 с дофинансиране, тоест ние нямахме съкращение на практика. Но от друга страна средната работна заплата, която идва от дофинансирането 385,85 лева, която много малко хора я достигат в нашата сфера, а средната работна заплата при дофинансирането от общината е 310 лева. Виждате има значителна разлика, тоест намалява се заплатата на тези хора, които минават на дофинансиране от общината. Отделно ние сме ощетени с това съкращения и по фонд „работна заплата” по Постановление № 66 на Министерски съвет, там, където допълнително ни се полагаше 1,5 бройка, а сега става 1 бройка. Всъщност на практика с тези 16 бройки ние покриваме дейността на 5, в Пловдив е по-специфична ситуацията, ние имаме 5 музейни къщи, една постоянна експозиция, отделно 3 постоянни експозиции на отделни художници и една сграда, която е за временни изложби. За да можем ние да покриваме работното време, да покриваме дежурствата, особено както сега настъпва туристическия сезон, времето на отпуските, това става почти непосилна задача. На практика ние понякога нарушаваме Кодекса на труда, за да можем, не да мотивираме, а просто хората с убеждение остават да дежурят. Те имат пълното право да ни откажат да дежурят, защото изискванията на Кодекса на труда сме длъжни да спазваме. Не можем и удължено работно време да въведем, защото трябва да е 8-часов работният ден. Тази липса на бройки, която с години вървеше една тенденция към съкращаване и да кажем в кризисните години беше някак си разбираемо, но сега в момента тази тенденция към съкращаване вече както беше казано, се оказа фатално за нашата дейност. Така че, мисля че това е един проблем, който много сериозно стои. Би могло да ни се помогне, би могло да се реши.
Също така се придържаме към това предложение по отношение на откупките. Никоя галерия в момента не може да диктува вкус и не може да участва в пазара на изкуството. Става дума за нашите галерии, не за частните. На практика излиза, че частните галерии са тези, които участват реално в пазара на изкуството, а държавата или в случая общината, тя не участва на този пазар. Имаше време, когато излизаха стари майстори, интересни картини, които можеха да влязат в музеите, но нямаше начин да влязат в музеите, защото нямаше как да бъдат купени. Гражданите вече не се сещат, когато предлагат свои картини, за музеите, а се обръщат веднага към частните колекционери и по този начин една голяма част от културното ни наследство се разпиля. Не е загубено разбира се, но не отиде и по предназначение нещо, което е ценно, в музея.
Що се отнася до картината на българското изобразително изкуство в края на 20 век, ето сега началото на 21 век, тя почти не може да бъде представена. И ще дойде време, когато бъдещите специалисти няма да могат или публиката след време няма да може да наблюдава, да знае въобще какво се е случило през този период.
Последно искам да кажа, че например Закона за закрила на културата не ни помага, защото на практика той на моменти влиза в конфликт със съответните норми в Закона за финансите, Закона за счетоводството и други закони. Ние например в Пловдив, откакто излезе този закон, се мъчим да създадем фонд „Култура”, това е един от начините, по които можем да си помагаме за финансирането, обаче излиза, че не може да стане. Мисля, че би могло да се огледат тези нормативни документи, които биха могли да ни бъдат от полза.
Ще си позволя още нещо, крайно време е и с нетърпение очакваме Закона за паметниците на културата, особено в тази му част за движимите паметници на културата да бъде приет. Защото сме гледали поне три проекта, сега гледахме и четвъртия. Надяваме се да бъде приет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Заповядайте.
АДЕЛИНА ФИЛЕВА: Бих искала няколко цифри да приведа на колегите, които може би не знаят. Бих искала да кажа, че делегираните от държавата дейности музеи и художествени галерии в страната са 99 институции. В тези 99 институции работят 1593 човека. Това са специалисти, които работят в исторически музеи, етнографски и художествени галерии. От тези институции 24 са художествените галерии в страната. В тях работят 224 човека. Значи за цяла България 224 човека се занимават с българското изобразително изкуство, с неговата история, опазване, съхраняване, публикуване и социализиране. Отново бих искала да кажа,че през всичките години от 1989 г. се спускаха процентите по 10, по 10, по 10. Съкращаваше се постоянно. Същевременно пак бих искала да кажа, държавата пое ангажимента за делегирани от държавата дейности с цел запазване на тези институции. И ако сега се съкрати от тези хора, това означава, че няма да има в определени институции кой да работи, а другаде дейността ще бъде на ръба да замре.
Другото, което моите колеги споменаха, бройките са обвързани с издръжката. В момента, в който съкратим бройката, означава, че вие ако разполагате с 10 човека, имате 28 хил.лева годишно да издържате галерията. Като ви вземат 12 % примерно, 2 бройки, вие падате на 23 хил.лева. Значи нещата се завъртат в един порочен кръг, тъй като не е направен анализ на бройките. За съжаление бройките на градските художествени галерии, които са и музеи, се водят заедно с бройките на историческите музеи. И ако вие поискате справка за тези бройки, примерно ще видите че във Варна са 102 бройки заедно за Историческия музей и за Художествената галерия. Когато обаче проверите във варненската галерия, ще видите, че тя разполага с 12 човека, а Историческият музей с 90. На пръв поглед това създава едно усещане, че галериите и музеите са добре, но когато се направи анализ и се извадят фактите се вижда, че през годините не е мислено аналитично за художествените галерии, как да се разрешат тези проблеми, за да може те нормално да функционират и да опазват паметта на българското изкуство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, госпожо Филева.
Преди да дам думата на представителите на Министерство на културата и на Министерството на финансите искам да вмъкна един нюанс. Няма как и съм убедена, че и вие не искате това, но няма как ние да се превръщаме в арбитър. Ние можем тук да чуем тези проблеми, като парламентарна комисия да видим какво бихме могли с представителите на Министерство на културата, да подпомогнем за набелязване на мерки и естествено да следим тяхното изпълнение. Така че ми се иска в този дух да протече нашата среща.
Давам думата на заместник-министър Иван Токаджиев. Заповядайте.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Госпожо председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги, аз ще помоля да сменим малко реда, тъй като информационният повод са съкращенията, които се визират в Закона за държавния бюджет и по тази тема да започнем с Министерството на финансите.
Искам да кажа че по принцип волно или неволно ние всички сме участници в някакъв арбитраж по простата причина, работодателят, първостепенният разпоредител, на който са подчинени художествените галерии, отсъства тук. Това са общините. Така че, до голяма степен, включително и това, което визира Закона за културата, утвърждаването, което извършва министъра на културата, са по предложение на кметовете на общините – структурите и бюджетите.
Ще помоля колегите от Министерството на финансите, ако нямат нищо против, да кажат няколко думи по отношение на Закона за бюджета и член 23, алинея 1, 2 и 3, и тогава ще си позволя да помоля за думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте
ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА: Параграф 23 от Закона за бюджета действително визира и дейностите по културата, които са към общините, финансирани чрез общинските бюджети, тъй като в текста е записано, че тези, които не се финансират по единни разходни стандарти, трябва да извършат до 30 юни своето съкращение. Делегираните от държавата дейности по културата се финансират по стандарти за издръжка. Като единен стандарт се разбира стандарта, в който са включени заплати, осигурителни вноски, обезщетения и издръжка. Единствено в културата остана системата да се утвърждава средна брутна заплата от министъра на културата и съответно да се финансира издръжката по съответни стандарти за издръжка. Действително текста тук е по решение на първостепенния разпоредител. Общините, когато са приемали бюджетите на общинските съвети, трябва да разгледат структурите в дейностите по култура в смисъл такъв – в областните градове, където има и библиотеки, музеи и художествени галерии, се дава една обща численост на персонала и в зависимост от нея се правят тези съкращения не по-малко от 12 на сто. Тъй като ако се разгледат дейностите по културата, библиотеките са с по-голяма численост от музеите, и може да се намери вариант да се огледа числеността в библиотеките, незаети бройки и в такъв случай общината да си прецени откъде ще извърши това съкращение – дали в библиотеките има такава възможност или съответно в музеите. В Столична община 21 души е галерията, а някъде 140 души е библиотеката. Значи може да се преразгледа структурата и на столичната библиотека в този смисъл. По принцип общината е предвидила съкращение от двете структури по 12 на сто в този случай.
Друго, което искам да кажа по въпроса за заплатите. Миналата година по предложение на Министерство на културата се намери възможност за да се завишат значително заплатите в културата за дейностите, които са финансирани чрез общинските бюджети и то с един значителен процент, с 30 на сто над тези 10 на сто, които бяха предвидени съгласно политиката на доходите, общо с 40 на сто. Мисля, че това не беше малка крачка към осигуряване на добри заплати на заетите в този сектор. Тя стана от 285,12 лв. на 399,20 лв. Има пак промяна в заплатите във връзка с прилагането на плоския данък, като за културата по Постановлението за заплатите в бюджетните организации и дейности ако го разгледате, единствено по-голяма заплата има общинската администрация, отбрана и здравеопазване са с по-ниски средни заплати, докато културата вече е изведена с 409,18 лв. В отбраната е 319,11 лв., в здравеопазването е 332,40 лв. Това означава, че в общинските структури е предвидено по-добро заплащане на заетите в тази сфера.
Друго, което искам да кажа във връзка с методиката за определяне на стандартите. Сега ще започне бюджетната процедура за 2009 г. и бих искала във връзка с финансовата децентрализация да се създаде една такава междуведомствена работна група по децентрализация в сферата на културата, където да бъдат представители от съответните регионални институти – дали ще са от библиотеките, от музеите, от галериите, като се поставят тези проблеми и се види какво може да се направи със стандартите. Може да се предложи единен разходен стандарт, който да включва всичките разходи, както стана в образованието, в социалното осигуряване. Всички държавни дейности, които се финансират от общинските бюджети са на единни разходни стандарти. Това предстои и би трябвало да се направи, за да бъдат решени част от проблемите, които се поставиха тук.
Искам да подчертая, че тъй като стандарта за момента е на база на щатна бройка, в съответните дейности в библиотеките има възможност за отпускане на средства за закупуване на нова литература, тъй като на тях се полагат големи средства за издръжка при по-голяма численост. Действително за откупки, за други дейности в музеите и в галериите не остават пари, след като се приспаднат всички разходи за електроенергия, за издръжката.
Искам да подчертая, че като започне процеса на финансова децентрализация от 2003 г. досега по предложение на Министерство на културата имаше увеличение на числеността на персонала. Особено през 2004 г. с 220 щатни бройки бяха завишени дейностите по култура на музеите и на галериите.
АДЕЛИРА ФИЛЕВА : Но не са отишли към галериите тези места.
ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА: Само за сведение през 2004 г. са 226, през 2005 г. се завиши със 114 бройки, 2006 г. 103 бройки, за 2007 г. с 37 бройки, във връзка с влизането на допълнителни структури като регионалните музеи в областните градове, също за 2008 г. има 7 нови музея, които са вече делегирана от държавата дейност и е завишена числеността в дейностите по култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Господин Токаджиев?
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Благодаря, госпожо председател. По принцип потърпевши са всички културни институти от 12 процентното съкращение. Ако може да се нарече за успокоение на колегите, които са в подчинение на общинските бюджети, Министерство на културата като първостепенен разпоредител, така както е всяка една община, извърши съкращение в 114 културни института, включително и от националните културни институти, които са приоритет в културната политика на държавата като цяло. Най-тежки са съкращенията в музеите, където са големи администрациите, където се оказа на практика, че по единния класификатор няма творчески бройки. Така че това изключение, което визира Законът за бюджета, не важеше за музеите, включително и за Националния исторически музей.
Мога да кажа, че по отношение на това до каква степен Министерство на културата носи отговорност, ние не сме отказали до тук на никое предложение от съответната община с решение на общинския съвет за структурни промени. Един от големите проблеми, че по места и това ще бъде все по-нарастващ този конфликтен момент, когато по изпълнение на директивата да децентрализация на Европейския съюз ще се премине към прехвърляне и на други културни институти, които са на държавна издръжка, към общините. И тогава, извинявайте, колеги, ще ви питам как ще се борите с тях, с куклените театри и офедетата за място?
АДЕЛИНА ФИЛЕВА : Ние и сега сме така в общината.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Значи, доколкото си спомням, все още куклените театри …
АДЕЛИНА ФИЛЕВА: Ние имаме.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Това е изключение за Столична община, не коментирам. София не е страната и страната не е София.
АДЕЛИНА ФИЛЕВА: Така е, но ние вече имаме опит. Аз това имам предвид.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Моля Ви, само да приключа. Така че, ние по отношение на необходимостта както се случи с промяната на статута на бившите окръжни музеи, не всички общински музеи станаха регионални. Бившите окръжни музеи станаха такива с оглед на това, което беше процедирано като искане от самите общини и в синхрон със стратегията, която имаме по отношение на тази политика за децентрализация. Напротив, даже в много от общините галериите на юридически лица и не са второстепенни разпоредител. Така ли е колеги?
ЕВЕЛИНА ХАНДЖИЕВА: Ние сме от март тази година.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Но по-голяма част от галериите даже са само мероприятия, включително има и музеи като Старозагорският, който има страхотни проблеми в тази посока. Така че пак казвам, без да си измиваме ръцете, напротив, ние имаме виждаме, че ще трябва да има единен подход особено на големите общини, където са центрове на културни институти, и галериите да станат, тъй като сега ще открия една скоба има виждане на министъра на културата, че ние ще направим всичко възможно в следващата финансова година да има откупки на галериите. Но те не могат да преминат през общинсите бюджети. Така както в театрите, така както в куклените театри, така както в музикалните сценични изкуства, ще се провеждат сесии, в които вие ще кандидатствате със съответните проекти и идеи за откупки на художествени произведения. Да, прави сте, че една от най-тежките ситуации в момента, това е липсата на обогатяване и развиване на фондовете и то на галериите. Това мога да кажа до този момент.
Според мен трябваше този диалог да се води и с представители на Националното сдружение на общините. Не можем ние, както каза и госпожа председателката, да бъдем арбитри, само арбитри. Защото в момента се прехвърля проблематика, която касае пряко общините. Готов съм да отговоря на всички останали въпроси, но в момента по-едностранно звучи потока. Би следвало Националното сдружение на общините и аз гарантирам, че като представител на държавата в Националния съвет по децентрализацията ще поставя въпроса към кметовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Токаджиев.
Колеги, аз съжалявам, че не изпратихме покана към Националното сдружение на общините. Вероятно този дебат ще продължи. Аз мисля, че това няма да бъде първия дебат, защото те са основен участник в този процес. Давам си сметка ,че тук се поставя въпроса за една изключително голяма тема, която беше засегната и от вас, и в изказването на господин Токаджиев, и която в голямата си част е намерила изражение в бъдещия Закон за културното наследство, който ние готвим. Един от основните принципи е децентрализация на културна политика. Тук трябва да сме наясно, че ако искаме да имаме истинска децентрализация, ако искаме наистина да имаме европейско отношение като държавници и като граждани по отношение на културната политика, тук ясно трябва да бъдат формулирани ангажиментите на държавата, на общините и на останалите участници. Ние сме предвидили, поставям го като тема, в скоро време ще имаме възможност да се запознаем концептуално със закона, но така или иначе, това, за което говореше господин Токаджиев, вземам повод от ситуацията със статута, от статута, който в момента са галериите и статута н а музеите, които са регионални. Тоест ясно формулираме наличието на държавен, общински, частен и музей със смесено участие. Идеята е този, който е собственик на терена, на находките, в смисъл на културните ценности, той оттук нататък да си менажира целия процес. След като искаме наистина да се развива демократично, да има истинска децентрализация, комуто ползите, нему тежестите. Така че, аз не случайно казвам, че тази тема трябва да продължи и без сдружението на общините няма как да минем и да намерим адекватно решение на този въпрос. Аз разбирам и вас, голяма част бяхме на една конференция миналата седмица в Балчик, имаше и против едно такова принципно становище, от гледна точка на това „ама Вие не знаете госпожо какъв е кмета еди къде си?”. Това не е решение на въпроса и това не може да бъде сериозна причина. Тоест ние трябва да имаме едно отговорно поведение по този въпрос. Ние сме готови да направим следното като законодателна комисия ако има юридически пречки и това го казвам съвсем отговорно тук, по отношение на функционирането и създаването на общински фонд „Култура”, ние сме готови да тръгнем към промяна на законодателство. Защото предвиждаме тези фондове да се пълнят. Те да се пълнят със средства да кажем от концесиониране, от покупко-продажба, от търговия, която ще се разреши да се извършва. Тоест по същия начин, аналогично може да го направим за галериите. Но някак си не можем без да съберем всичките участници и да си стиснем ръцете за нещо, което е работещо и разумно, няма как да го направим. Така ми се струва. И наистина, ако приемаме този принцип, трябва истински, докрай да вървим за неговото реализиране.
Аз имам един въпрос, господин Токаджиев. Тъй като един от основните въпроси, който абсолютно проявявам разбиране към това, което казаха всичките представители, трябва да си дадем сметка ,че те са на ръба на оцеляването, в смисъл че няма някой тук на тази маса, който да не е съгласен с това. Ако искаме да помогнем истински, според мен тук има един много важен въпрос. Доколкото си спомням в министерството при съкращаването на бройките имаше едно отделяне на творческия персонал от тези, които са чистата администрация. Тоест при съкращенията да не се пипат тези творчески бройки. Ако греша, ме поправете. Но си мисля ,че така беше. Тоест това, което каза госпожа Филева, не бихме ли могли да препоръчаме, тоест при наличието, което каза, че имате такива специалисти, които са творци по същество, те да бъдат откъснати от хората, които администрират този процес.
АДЕЛИНА ФИЛЕВА: По националния класификатор специалистите в музея се водят уредници. Преди години –две или три, не знам, бяха направени творци тези, които са на длъжност „художник” в музея. Например в Националната галерия има една длъжност „художник” и това е художника, който им прави оформлението на печат, покани, програми. След това реставраторите станаха творци. Всички останали изкуствоведи, които разработват научни програми и т.н. се водят на длъжност „уредник”. От там нататък това означава, че и те не са творчески длъжности. Но има един малък проблем, администрацията на тези галерии са на минимума. Аз съм самотен директор, със самотен счетоводител и с един човек, който е и домакин, и еди какво си , и еди какво си. Трима човека администрация, кого да съкратя от тази администрация ?! Двама човека невъоръжена охрана имам, охраняват 200 кв.м площ в три зали.
Аз мисля, че тук трябва да се направи специфичен подход за бройките. След това, бройки за съжаление се разкриват по предложение на Министерство на културата към Министерството на финансите. Нали така?
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаеми колеги, структурата на съответния културен институт се предлага от кмета на общината по решение на общински съвет. Ако това дойде в Министерство на културата, разбира се, че ще бъде подкрепено. Не може да бъде обратна връзката.
АДЕЛИНА ФИЛЕВА: Да, съгласна съм. Така разкрихме бройки за градска галерия миналата година и сега ще трябва да ги съкратим тези бройки, които сме ги разкрили, поради ясната нужда на градска галерия. Така става, за съжаление. След това заплатата беше 275 лв., тя щеше да бъде минималната сега. Аз съм съгласна, че с 40 % нарасна, но за съжаление, ние отново сме под средната работна заплата за страната, това също трябва да е ясно. След това, бюджетите, които сега дойдоха, те дойдоха със съкратени разходи предварително поради съкращаване на бройките. Ако аз искам да запазя бройките, може и да наруша закона, ще ги оставя без увеличение тази година. Това трябва да направя.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Точно така.
АДЕЛИНА ФИЛЕВА: Как ще е точно така, господин Токаджиев? Тези хора работят за по 300 лева! Аз нямам свободни бройки, кого да съкратя, какво да съкратя, как да работи този музей?! Това е един порочен кръг, в който аз съм поставена пред факта – запазвам ли ги тези живи бройки, за да работи музея, или не работи музея и аз съкращавам бройките и отговарям на държавните директиви. Тук не е направен анализ за всеки един ресор, да се види към кои да се подходи. Аз мисля, че това трябва да се прави не еднакво за всички и механично, защото държавата имала нужда от … За всички тези бройки, ако не знае и господин Николай Василев, който е министър на държавната администрация и административната реформа и ни смята и нас за държавна администрация и господин Орешарски или други ръководни кадри, зад тези бройки седят живи хора, а те са толкова малко. И смятам, че към всички тези институции трябва да има индивидуален подход. Той не може да бъде масов за всички. Аз мисля, че отдавна сме изживели този подход на масовостта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Вижте, колеги, има една общо приета политика, в която е заложена философията на бюджета. Тук сега да вървим в коловоза на това, че не може да има 12 % съкращение, мисля, че дебатът няма да бъде конструктивен. Иначе всички на тази маса трябва да си дадем сметка, че ние нарушаваме Закона за държавния бюджет.
По-скоро въпросът трябва да се разглежда в посока, че имаме 224 души, както вие казвате, които са галеристи в страната. До там ли е опряла държавата, извинявайте, да съкращава тези 224 души? Тоест това е въпрос на подход, който трябва да намери отговор от работодателя, първостепенния разпоредител на средства, как да постъпи, за да може тези хора не бъдат съкратени. Нека ясно да си го кажем. И тук не е нито министър Николай Василев, нито премиера, нито министър Пламен Орешарски. Извинявайте, моето разбиране е, че в държавата има прекалено много създадена администрация. Не искам да коментирам, това за галеристите не се отнася. И някак усещането за несправедливост засяга тази ситуация по отношение на останалите щатни бройки, които има по министерствата и ведомствата е изключително несериозно. Тоест да се потърси някакъв резон в контекста на това има ли вариант при наличието на този ресурс и при ясно разписаните в Закона за държавния бюджет от къде може да се вземат, както каза колежката от Министерството на финансите, вероятно има, трябва да се види в контекста на библиотеките, изобщо на цялата културна политика на всяка една община. Да не говорим, че навсякъде има много незаети бройки и те оттам си ги взимат.
Господин Дилов, заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Колеги, темата е безкрайна. Може да ви прозвучи малко нелюбезно, но се опитвам да видя, къде можем да бъдем полезни ние, в смисъл депутатството, извън това да устройваме периодично някакъв натиск върху администрацията. Друг въпрос, доколко той ще бъде ползотворен.
Мисля си, че интересът е в създаване на предпоставки, които да увеличат възможностите на общините да помагат. Аз никъде не виждам хоризонт за някакво действие. Защото да приемем, че имаме и най-благосклонното правителство в момента, няма никаква гаранция, че следващото ще е такова. Тоест то увеличи и бройки, направи каквото може, пренасочи някакви пари в посока на културата. А и сега да обсъждаме държавната политика като цяло в момента, в края на мандата не виждам много смисъл, ще прозвучи предизборно.
Има един момент в София, който може би си струва да бъде проучен. Госпожа председателката каза, че създаването на общински фонд “Култура” евентуално ние може да помогне. Аз на първо четене не мога да си представя кои норми трябва да променим, за да може да съществува такъв фонд. Аз съвсем на принципа „зная, че не може”, преди четири години се опитах да създам софийски фонд “Култура”. Това не се случи и в замяна на това то локира в една меценатска програма, която в момента я има и работи принципно по друг начин, защото законът не ни позволява да имаме фонд „Култура” в община София. И в арбитраж сме спорили с предишния кмет господин Софиянски, той даже изпраща този проект на прокурора два пъти, в смисъл общинският съвет го гласува пряко волята му, той изпраща на областния управител, областният управител му го връща и той го изпраща на съда, за да падне. Просто ние взимахме пари от администрацията и ги давахме на гилдиите да ги раздават помежду си. Това доколко го правеха добре, е друга тема. Но съществува в момента такъв механизъм, в този смисъл че тази година са един милион лева или не знам колко за София, което е малко, като се има предвид, че общината има един милиард. Мисълта ми е, какво можем ние да помогнем в този момент, че ако не фонд, тоест самата дума фонд, която е доста ограничена, поне едни меценатски програми да направим нещо като образец – как се създава, как се приемат. Може би това трябва да се дискутира на следваща среща със съюза на общините. Защото има доста богати общини, те имат много възможности, един богат спонсор, когато очаква нещо от общината би могъл да напълни такъв фонд, ако общината има какво да му върне. Така че в тази посока е единият хоризонт, който аз мисля, че съществува, специално за пари.
За мен комично звучи, че Министерството на културата ще отвори партида, както са сесиите за кино например за обновяване на фондовете на галерията. Това просто не може да се случи по този начин. По-скоро трябва някакъв друг механизъм, който да кажем, ако общини са в състояние или институти, да предложат нещо като програма, защото примерно да кажем прекрасната галерия на Пазарджик появява се портрет, който търсят година и какво правят – чакат сесията да дойде, за да могат да го купят?! То е естествено, че частният пазар ще го изяде веднага, или най-малкото това е, че е неконкурентоспособна държавата в състезанието си с колекционерите. Така че, може би някакъв по-гъвкав, по-интегрален механизъм, който минава през такива фондове. А и те са успоредни на надеждата и стремежа към децентрализация на културната политика.
Аз си записах много неща, сигурно мога да говоря да сутринта, но мисля,че трябва да се фокусираме там, където депутатството може да помогне. Скептичен съм, че ще успеем да направим законови промени, които да позволят общините да имат собствен фонд култура. Просто не мога да си представя кои закони трябва да се променят. При всички случаи Закона за бюджета, начело с него сякаш. Това исках да кажа.
Колкото по-скоро направим среща с Националното сдружение на общините, да видим те какво мисля по темата, любопитен опит имат те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Заповядай, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ: Много ми е трудно да говоря, защото съм единствен галерист от депутатите. Човек, който от 15 години се изхранва като има собствена частна галерия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това означава ли, че декларирате конфликт на интереси?
БОЙКО ВАТЕВ: Не, никакъв конфликт. Аз даже съм подарявал на пловдивската галерия картина, понеже тя няма пари да си я купи. Така че, няма конфликт.
В моята галерия работят двама охранители, една чистачка, една галеристка, един реставратор, един експерт, един директор, аз не се броя, защото аз не работя сега там и една счетоводителка на хонорар. Осем човека за едни 200 кв.м, без особено депо, без някаква сериозна културна програма и т.н. Осем човека в една частна галерия, като имате предвид, че една частна галерия си прави сметката. Ние не може да се разхвърляме. А в пет държавни галерии, тоест една с пет експозиции в Пловдив, Краси Линков да каже колко човека работят. Страшно малко. Вие от Министерството на финансите не може да си представите някои работи.
Аз тук не съм съгласен, че държавният бюджет ще бъде сринат с тези 115 хил.лева, които ще икономиса администрацията, като съкрати тези 26 човека. Но със сигурност ще се сринат половината галерии. В Търговище, където няма реставратор, в Плевен, където също няма реставратор. Да не изброявам галериите, които нямат реставратори, а имат на депо по 2000 картини, по 100 картини. И ние с тези 115 хиляди лева рискуваме да унищожим половината богатство на България, което виждате ли, било дадено на общините, те трябва да се занимават. Ами вие сте дали националното богатство на общините и да се грижат, а ние да спим. Защо тогава, след като общините имат независимост, трябва държавата да им съкращава бройките. Нали говорим за децентрализация, а изведнъж централизирано ние съкращаваме. А тези били децентрализирани. Да де, когато режем главите, режем централно, а когато трябва да се оправят – оправяйте се децентрализирано. Това е просто недопустимо.
По времето на балканската, междусъюзническата и Първата световна война българската държава е купувала картини. И затова Краси Линков не е толкова прав, че има проблеми със старите майстори. Старите майстори са много добре представени във всички държавни, общински, регионални и не знам какви си художествени галерии, защото тогава държавата е купувала картини. По време на война тя е намирала пари и, Любо казва – нямало как да се намери, фонд и т.н. Няма желание, Любо. Има ли желание, винаги има възможности. Последните години на войната, историците го знаят, е пространство, в което няма живот. Гори едно селище, след това не се появява сто години живот, там е за пръст, след това започват другите, има 20 години празнота. Тази празнота много трудно може да се запълни, понеже хубавите образци са вече в колекционерите, най-добрите образци. Ние изпуснахме 20 години. Ако така продължи, ще изпуснем и следващите 10 години. Там е проблемът.
За сега спирам. Но тези съкращения са безумни, защото са механични и защото някой е смятал, че щели сме да ревизираме държавната политика. То страшно, голям проблем. Николай Василев си увеличи администрацията на министерството двойно, а съкращава всички в България. Той защо си увеличи неговата администрация, да го питам аз?! Защо го няма тук да отговаря? Спирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Ватев.
Господин Ватев винаги е емоционален в изказванията си.
Господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз ще се присъединя към тази констатация, че не е лесно усвоимо механичното съкращение по причини, които е излишно да бъдат посочвани. И понеже не долавям от страната на сега присъстващите представители на министерството категорично становище за това, че механичното съкращение няма алтернатива на преглед на места и на съобразяване на специфика, аз бих искал да чуя наистина дали това е неизбежният подход – говоря за механичното съкращение – или все пак се практикува, ето това е въпрос, отговора на който бих желал да получа. Дали все пак се практикуват изключения в културната сфера? Господин Токаджиев, някъде това изискване за 12 процентно съкращение дали е спестено?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Токаджиев, заповядайте.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Михайлов – да, и то е заложено в закона точно по позиционирането, искането и отстояването и благодарение включително и на законотворците, че са приели това допълнение към Закона за бюджета. Което включва в себе си единственото изключение както за творчески персонал, културни институти. Там, където единният класификатор определя тези длъжности като творчески, намалението, което се получи е от 8 %. Пак казвам, там, където има по-голяма част от длъжности, които се водят творчески. Разбира се, категорично заявявам, че в зависимост от приоритетите на местните администрации и местните органи на властта, може да се вземе решение и може да се окаже в един момент, това колегите от Министерството на финансите могат да кажат, че този показател от 12 %, който се спуска на съответния първостепенен разпоредител, може да направи вътре преразпределение. Ние в момента малко се явяваме като арбитри, защото всеки един от кметовете на общини може да преразгледа приоритетите си и да каже – да, в галерията 3 души са крайно недостатъчни, или 10 или 12 и затова ще съкратя от другите дейности, които са на бюджетна издръжка. Това е всъщност политиката на самата изпълнителна власт по места. И заради това заявявам от името на министъра на културата, че всяка трансформация, която би могла да даде възможност да бъдат защитени културните институти, които са на делегирана бюджетна издръжка към общините, да бъдат те такива. Но ако кмета вземе такова решение и то бъде подкрепено от общинския съвет. Няма как министъра на културата да определя политиката на местните администрации. Колкото и да съм убеден, ако е рекъл Бог, аз след една година ще бъдат сред вас и ще чакам на вашата ръка. Това е положението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте госпожо Филева.
АДЕЛИНА ФИЛЕВА: Аз искам да допълня нещо. Всъщност галериите се оказват на двойно подчинение. От една страна, на Министерство на културата методически и същевременно за предложения за места, за заплати и т.н. финансиране от Министерството на финансите, понеже сме делегирани от държавата дейности относно заплати, издръжка, осигуровки. Когато става въпрос за дейност на галерията, действителна дейност, защото тази издръжка не стига за издръжката. Значи ние трябва да убеждаваме нашите кметове, заместник-кмет по култура, общински съветници и т.н. Ние сме работили с господин Дилов, свършихме много неща за Градската галерия, аз би трябвало да не се оплаквам изобщо. Но тъй като сме на двойно подчинение, един вид се получава някакво прехвърляне на отговорностите. Значи ако нещата не бъдат ясно изписани кой какво прави, за какво отговаря и как става. Сега се получава така – държавата спуска 12, защото решава, че това е важно за нейната философия на бюджет. Чудесно. Министерството казва – кметовете да си преразгледат приоритетите. Това означава, че аз трябва да вляза в сблъсък с другите културни институции, които са делегирани от държавата, и ако аз надделея като Градска галерия, не ме интересува примерно Историческия музей, не ме интересува Градска библиотека, не ме интересуват другите неща. Ще се получи едно боричкане в общината на кого са първи приоритетите. Мога ли аз да кажа на най-богатата библиотека, че тя е по-ниска категория институция от мен и трябва да си намали бройките на хората, които обслужват читателите на цял град. Как да го направим това нещо? Аз искам да има някакъв регламент на тези неща. Министерството е тази институция, която трябва да каже колко и какви специалисти трябва да има в една галерия, което не е направено. Когато се даде един санитарен минимум колко и какви специалисти трябва да има, той може да бъде заложен според фонда, бройките произведения на тази институция, според нейните квадратни метри като зали, според къщите, с които разполагат. Защото в Пловдив примерно към музея има не знам колко къщи, които са паметници на културата. След това може да се регламентира съвсем спокойно, че примерно 10 % от бюджета на галерията ще отива за покупка на произведения. Значи не може за произведения на изкуството, които трябва да бъдат откупувани равномерно, планувано, обмислено според фонда на институцията – живопис, съвременно изкуство, скулптура и т.н., това да става равномерно. Не може да бъде инцидентно аз да кандидатствам с програми. Ние, галериите, кандидатстваме достатъчно по програми за най-различни неща, търсим спонсори, не сме се отказали. Ние в никакъв случай не искаме да кажем, че притесняваме Министерство на културата, Министерството на финансите или някой друг. Ние искаме да се помисли специално за галериите как да бъдат подредени нещата. На мен ми се е случвало да питам Министерство на културата те знаят ли колко специалисти има в галериите средно и има ли някой, който да уведоми министър Стефан Данаилов каква е грижата, какви са проблемите. Много трудно става връзката. Аз искам да има чуваемост помежду ни и трябва да бъдат регламентирани тези неща. И те трябва да бъдат регламентирани в няколко посоки. Веднъж към общините, веднъж към другите институции, с които ние работим. Трябва да ви кажа, че това, което аз се боря като директор тази година е да разбера с кого аз трябва да работя, кой какви средства ми дава. Сумата, която ние примерно получаваме като издръжка, когато аз отида при специалистите в кметството, те казват „Какви финанси искаш от общината, ти имаш издръжка от държавата”. Отивам при специалистите на държавата и те казват „Твоята издръжка е тази издръжка. С нея трябва да плащаш парно, ток, вода, телефони и т.н. Ако искаш нещо да правиш за колекцията си и т.н., обърни се към общината”. Когато отивам в общината, те казват „Съжаляваме, госпожо директор, в § 10 влиза всичко”. Така ли е, госпожо Петкова? Всичко. В това размиване на нещата, когато те не са изведени ясно и точно, къде за какво даваме и колко, винаги ще има възможност да се въртим директорите в един порочен кръг, без да се знае кой бутон да се натисне и какво ще се случи от него. Затова ние се занимаваме, може би губим времето на мнозина от вас, но докато това не се регламентира, няма как да стане. Ние примерно трябва да молим общината да разкрие бройки, ако тя може – ще ги разкрие, но същевременно казва „Вие си имате бройки, дадени от държавата, оправяйте се с тях”. Как да го направим? Ние сме по средата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Не ни губите времето, ние си вършим работата. Мисля, че всеки един от нас се отнася с разбиране, търсим начин да намерим някакво решение. Това, че сме тук на тази маса, е знак в тази посока.
Заповядайте.
КРАСИМИР ЛИНКОВ: Аз исках да отговоря на господин Михайлов. За да съкратя аз една бройка, господин Михайлов, трябваше да намеря начин да разреша въпроса. Знаете ли как го намерих? В параграф влиза така наречения § 2, където са хонорарите. Тоест определяне на базата на общата сума, тя е около 5300 лева. Казах им, вземете ми тези пари за хонорари, няма тази година да правя копия, но аз ще си запазя една бройка. Тоест ние търсим начини. Но защо и такива начини да търсим?!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Очевидно е, че този разговор ще помогне. Тоест блъскаме нанякъде нещата. Но ако вие се ангажирате на тази ваша среща, която имате, да изработите нещо като примерен регламент, да го изпратите на Министерство на културата, което отговаря по всичките тези въпроси – не само квадратура, фонд, сложност на галерията, бройки, хора, които обслужват. Разбира се, най-трудното е ценност. Къде беше, в Карнобатската галерия ли беше, където имаше една хубава колекция, за която не знам дали изобщо някой се грижи за нея. Една фантастична колекция.
РЕПЛИКА: Сливен.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Те се грижат, но последния път гледах…, да не влизам в подробности, за да не кажа нещо, дето не трябва.
Мисълта ми е, че вие с ваше виждане да помогнете за такъв регламент. Безспорно е, че би трябвало да има някаква норма – колко души обслужват една средна галерия, по която може да се спори от който да се тръгне нанякъде, за да се даде хоризонт. Това може да помогне на тази ваша среща. Критерий. Безспорно Пловдив обслужва един голям брой хора, има туристически центрове, по-малки. Да тръгнем от някъде, за да добием представа за органиката, за функционирането на галерията като място, а по-нататък да мислим и другите неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Токаджиев.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, аз считам, че движението по децентрализацията и мудния процес, който се развива и при преговорите с общините, недовършен за някои от дейностите, води до това разкрачено положение. Така или иначе ще се отиде до това директно общините да си поемат изцяло отговорността. Никакви делегирани бюджети. Както се казва, директно при общините. Но аз мисля, че в този период, докато все още общините не са достатъчно мощни и стабилни, така че да виждат в провеждането на политика и ресурса, да имат и ресурса, да я провеждат в истинския смисъл на думата, а не да пълнят само дупките в навечерието на всяка предизборна кампания, а да започнат да пълня фондовете на галериите, тогава може би това ще бъде така. Сега това е все пак временно, но предпазна мярка да не се окаже в един момент, че общините ще пренаредят приоритетите и ще закриват куклени театри, ще закриват драматични театри, тогава, когато те преминат към общините.
Другият вариант е да ги върнем обратно, да станат държавни. Да върнем часовника назад ли?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Други колеги?
Ако ми разрешите, бих искала да направя едно предложение. Очевидно е, че това е въпрос, който няма днес да намерим решението, но е първа стъпка, все пак се опипаха ключовите, болезнените проблеми.
Господин Токаджиев, обръщам се към Вас, мисля, че е добре министерството, тъй като това е само един повод по принцип да говорим за това, което Вие казахте за истинската децентрализация в областта на културната политика. Нека да вземем повод от галериите и това, което се случва, и министерството да инициира една работна група с представителите на галериите и с представители от сдружението на общините. Там да се изложат общите позиции . Аз съм сигурна, че при добра воля ще се стигне до някакво общо решение и по отношение на стандартите, и по отношение на единния класификатор. Вероятно там могат да се видят неща, за творческите екипи къде да се предложат. Но това ще бъде първа стъпка, изобщо за да видим, че държавата има ангажираност, тоест тя иска общините да имат истинска децентрализация, но като чели понякога тя е криво разбрана. Тоест инициирайте го този процес. Хубаво би било. Защото следващото нещо, което ще дойде, ще бъдат музеите. По същия начин ще бъдат и те. Тоест да видим докъде имат те готовност, за да сме наясно ние като концепция и в крайна сметка да имаме яснота по тези въпроси. Аз мисля ,че това е добро решение, имаме още време, хубаво е че сега започнахме. Направете го това нещо, хубаво е да се съберем след това с тях, ако трябва и ние ще помагаме. Но понеже е в рамките на изпълнителната власт и работещо в оперативен порядък решение, по-бързо ще стане. Целесъобразно е. Какво ще кажете колеги? И след това да намерят някакво решение.
Заповядайте.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Да, диалога, който водим и с регионалните музеи и с галериите, е точно в тази посока, както и стратегията, която в момента развиваме и тя вече е в реализация по дигитализация на движимото и недвижимо културно-историческо наследство. Ползвам повода да изразя благодарност за това, че вече влезе в публичното пространство и новия закон, който подготвихте, и че това наистина ще стане един инструмент да се динамизират процесите.
Предлагам обръщението и предложението към създаването на такава експертна група да бъде към кметовете. Те са на директно административно подчинение на кметовете. Чрез кметовете ще ги поканим за тази задача, така както водим диалог в момента и с музеите. Процедурата е трудна поради причина, че ние преместваме през местните администрации. Някой път това, което методически ние изискваме, е в противоречие с политиката на местните органи на самоуправление. Някой път се оказва, че дори уволненията на директори на музеи и галерии случайно разбираме, чак когато се обявява новия конкурс, който трябва да бъде съгласуван като процедура с министъра на културата. Тоест за каква политика става въпрос, ако това не е в съгласие и в синхрон с общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря. Подкрепям това решение, през кметовете да стане това, за да могат те да ги повикат.
Господин Михайлов?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз мисля, че това е добър изход от днешната среща при едно условие – че някакъв срок бъде произнесен, и че се поема ангажимент – може би от представителя на министерството, да координира този процес на съставяне на тази група и когато бъде произведен резултат в рамките на групата, да уговорим среща отново, за да видим какво е направено, дали е направено, и, какво можем да направим ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Токаджиев, Вие кажете времето.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Господин Михайлов, за да допомогна във Вашата констатация, първо, тази работна група след съгласуване с кметовете, които излъчат своите представители, директори или експерти от съответната професионална ниша, това ще бъде облечено със заповед на министъра със съответната процедура. То е ясно, че контрола ще бъде възложен на ресорния заместник-министър, в случая аз. Така че вие ще получите надлежната информация и доклад по това какво е реализирано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Нещо допълнително? Вероятно трябва да включите и Министерството на финансите, защото без тях няма да стане.
Нещо в заключение да имате? Заповядайте.
АДЕЛИНА ФИЛЕВА: Искам да благодаря. Много ми се иска да се помисли как могат да се регламентират тези отношения между община и държава, защото говорим за децентрализация, но някак изведнъж ние се оказваме в така нареченото междуцарствие, между едното царство и другото царство. Малко да регламентираме тези отношения, за да е наясно как работят институциите и какво правим ние. Защото наистина сме в междуцарствие сега, за съжаление.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Като добавка, държавата е прехвърлила един страхотен ресурс – става въпрос и за музеите, и за галериите, като ги е предоставила за стопанисване и управление на общините. Ако те не могат да направят тази мениджърска програма в съдействие... Така че, пак казвам, то трябва да стане един елемент, както е казано и в европейската директива, така и както е казано в закона, това е условие за устойчиво развитие на регионите. И не да се говори тук, това как няма пари, а какво това нещо може да донесе средства и успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря ви.
Господин Токаджиев, ще ни държите в течение. Всичко добро!


(Заседанието на Комисията завърши в 16,35 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:

Нина Чилова