Народно събрание на Република България
Адрес: www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=168&id=581

ПРОТОКОЛ №21
13.12.2006

  На 13 декември 2006 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния

Дневен ред:

1. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, №602-01-69, внесен от Министерския съвет на 01л08л2006 г.

На заседанието присъстваха: Иван Токаджиев - заместник-министър на културата, Ани Емануилова – директор на Дирекция “Правна” на Министерство на културата.

Заседанието на Комисията по културата започна в 14,45 часа и бе открито и ръководено от госпожа Нина Чилова – председател на Комисията по културата.


* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добър ден на всички!
Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по културата. Дневният ред е от една точка:
Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, №602-01-69, внесен от Министерския съвет на 01л08л2006 г.
Имате ли някакви други предложения по дневния ред? Няма. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува!
Гласували "За" – 9; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Имате пред вас доклада, имате и становището на Консултативния съвет по законодателството. Предлагам да започнем.
По наименованието на закона работната група подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
Имате ли предложения? Няма.
Който е съгласен с предложението на работната група, моля да гласува.
Гласували "За" – 9 ; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
§ 1 Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Предлагам да не го чета, всички имате материала пред себе си. Само ако някои има предложения.
Който е съгласен с така предложения § 1, подкрепен от работната група, моля да гласува!
Гласували "За" – 9; "Против" – няма ; "Въздържали се" - няма.
§ 2. Предложение на народния представител Николай Михайлов.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Имаме предложение на народния представител Атанас Мерджанов по § 2, което се подкрепя по принцип в частта му относно първо и второ изречение на ал. 3, но не подкрепя предложението в останалата му част.
Предложение на народния представител Нина Чилова по § 2. Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Любен Дилов по § 2. Работната група подкрепя по принцип предложението.
Виждате окончателния текст на работната група със следната редакция:
§ 2. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Правоотношенията на директорите на държавни културни институти възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда, за срок от 3 години.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредба, издадена от министъра на културата.”
Това е текстът около който има известни противоречия. Тук се решава въпрос, който трябва да обсъдим и който всъщност в голямата си част споделя философията на предложенията на народните представители. Именно – правоотношенията на директорите на държавните културни институти да бъдат за срок от 3 години, да бъдат назначени на базата на конкурс и те да бъдат, (тук моето предложение е свързано с това да представят също концепция за развитието на културния институт) и с изтичането на 3-годишният срок правоотношението се прекратява и се прави нов конкурс, или предложението, което е споделено тук от г-н Мерджанов – да бъде за неопределено време – това, на което и самото министерство държи – да има трансформация от срочно конкурсно правоотношение в безсрочно. Това е принципният спор, който е по целия доклад. Други противоречия по същество нямаме, както и в работната група.
Имате думата?
Заповядайте г-н Михайлов!
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, госпожо Председател! Това е основен въпрос по философията на управлението на културата и е въпрос на видеарист, който тези, които управляват културата, са склонни да поемат. Конкурсното начало е основен избор в една либерализирана културна среда, в която се поема риска на себедоказването и се поема риска на изпитанието да бъдеш конкуриран. Назначаването за неопределен срок е било за този, който може да избере да назначи, а преди това да оцени дейността на конкретно лице в 3-годишен период за незаменима, за да бъде възпроизведена за неопределен срок.
Аз съм много категорично срещу това да бъде връчвана такава власт на този, който упражнява власт. Аз съм за това културата да усвои този тип манталитет, да създаде терен за конкуренция, за изпитания на версии, за управление на културни процеси. Трябва да се започне с такъв тип либерализация, с такъв тип конкуриране. Трябва конкурсното начало да бъде въведено много по-смело. Само че това изглежда си пробива път в нашата среда трудно. Все едно – моето предложение е такова, каквото го четете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви!
Заповядайте г-н Мерджанов!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател! Моето становище е обратно на становището на уважаемия от мен г-н Михайлов. Поддържам предложението, което е направено със следните мотиви. Все пак, колеги, става въпрос не за сферата на отбраната, на сигурността на армията, а става въпрос за културата, разглеждана в цялото й многообразие, последователност и непрекъсваемост. В този смисъл смятам, че този подход доста повече съответства на едни непрекъснати форми, които трябва да бъдат усъвършенствани във времето. Конкурсното начало не се отменя – напротив, то е заложено. Смятам, че след като един творец – ръководител на културен институт се е доказал и то достатъчно субективно и обективно оценен, на него задължително трябва да му бъде даден шанса за нови постижения в съответната област. Така, че аз поддържам предложението, което е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви!
Заповядайте г-н Дилов!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Уважаеми колеги, аз също поддържам позицията, която защитава и председателката на Комисията и току-що д-р Михайлов. Но, бих искал да припомня някои от аргументите “против”, които изложи пред изпитания законопроекта на първо четене почитаемият министър на културата г-н Стефан Данаилов. Едно от основните беше това, че доказали себе си ръководители на театри, на училища към Министерство на културата ги подлагаме едва ли не на стрес на всеки три години те да се явяват отново. Припомням ви, тогава дебатът беше горе-долу подобен на сегашния. Питахме се дали три години не е малък срок. Но сякаш категорично повечето членове на Комисията бяхме срещу възможността на министъра да удължава автоматично със срок договора, или пък да го прави безсрочен. Ако щете най-простият аргумент – дори Иван Вазов не е бил назначен на безсрочен договор в Народния театър. И Лилиев – също така.
Явяването на вторият конкурс е само възможност да бъде защитена отново една доктрина, една стратегия, отново да бъдат повторени изходящите параметри, с които един ръководител е започнал и какво се е случило. Друг е въпросът, дали тези три години са достатъчни, или не? Ако вземем едно училище, като училищата за изкуствата, за три години не е завършил дори един цял випуск – не е излязъл още. Тоест, аз отново, може би ако е в нашите правомощия тук, да направим различни срокове. Но категорично смятам, че трябва да бъде защитен принципът, при който след изтичане на мандата има повторен конкурс. В противен случай, е безсмислено цялото упражнение.
Моето предложение е, ако можем да променим сроковете, специално за образователните учреждения да са поне 4 години, но твърдо да стоим на позицията да има повторен конкурс след изтичане на мандата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви г-н Дилов!
Заповядайте г-н Мерджанов!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Кратка реплика към колегата Дилов.
Пределно ясен за всички тук присъстващи е, че в единият и в другият случай има възможности за субективизъм. И в така нагласеният конкурс, при който искаме да уредим един или друг ръководител, и в другият – когато дадем ние положително становище. Но все пак с тази опция в закона, според мен се дава един достатъчно сериозен стимул за всички творци, които се нагърбват с една неособено присъща управленска функция. Все пак управлението на културните процеси е малко по-тънка деликатна работа. Ние всички това го знаем много добре. Не всеки гениален творец е добър управленец и пр. И в този смисъл се корени мотивът за нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви г-н Мерджанов!
Заповядайте г-н Аблеким!
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Колеги, аз подкрепям становището на председателката на Комисията и нейното предложение. В същото време д-р Михайлов и г-н Дилов. Може би трябва да помислим наистина върху това дали тези 3 години не са малко. Струва ми се, че би било по-разумно този срок да бъде по-дълъг – даже и 5 години, защото едно училище по изкуствата, една институция за 3 години един ръководител, колкото и да е добър и мотивиран, трудно би се справил ако има наследени проблеми в самата институция и човешкият потенциал, екипът, който е създал, трудно би се справил с проблемите.
Но, това да премахнем изцяло конкурсното начало – не ми се вижда много разумно, поради факта, че самият конкурс и самият срочен договор много повече мотивира самият ръководител той да е добър и при една атестация или явяване на следващ конкурс, ако той наистина е бил добър и комисията, която прави конкурса ще оцени неговата работа.
Подкрепям това да се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт, защото това е много важно и това ще бъде предпоставката, на база на която освен наредбата, издадена от министъра, той да бъде отново преизбран с нов конкурс. Все пак трябва да създадем и една конкурентна среда и този конкурс именно е предпоставка за такава конкурентна среда за хората, които искат да бъдат мениджъри на тези институти.
Предложението ми е да бъде 5 години и да остане ал. 4 – “Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитие на културния институт и при условия определени в наредба издадена от министъра на културата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Предложението е 3 години да бъде заменено с 5 години.
Заповядайте г-н Йорданов!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Въпросът ми е правно-технически. По кой член от Кодекса на труда става дума, че ще възникнат трудовите правоотношения? Това ще бъде договор за управление ли?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: По Кодекса на труда това са членовете, свързани с провеждането на конкурси и възникването на конкурсното правоотношение. Това е трудово правоотношение на базата на конкурс, с което се сключва едно допълнително споразумение. То е по Кодекса на труда – чл. 89-96 – конкурсно правоотношение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: След като получих отговор на този въпрос, си позволявам да направя аналогия с други практики за провеждане на конкурси и възникване на трудови правоотношения след конкурси. Там, обикновено, ако срокът е по-къс, се минава една атестация след изтичане на срока и ако атестационната оценка е по-ниска от заложената като праг, се обявява отново конкурс. Ако вече назначеният, чийто срок е изтекъл получи атестационна оценка, която позволява оставането му на работа, тогава след като липсва такова правило тук, след като автоматически се отива към нов конкурс, аз съм за тезата срокът да бъде 5 години.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Искате да кажете, че подкрепяте тезата 5 години – това, което и колегата каза и Любен Дилов, но да си остане на конкурсен принцип, както и министерството са го предложили.
Мислих последна да взема думата, но сега ще кажа какви бяха моите съображения от дискусията. Аз лично направих тези предложения, водена от две основни причини. Едната е чисто философска, концептуална. Другата е юридическа. Концептуалната страна на въпроса е, че за първи път министерството слага мандат, с който тези правоотношения вече ясно са дефинирани в закона. До сега всеки министър сам определяше. Хубавото е, че има конкурса. Конкурсът дава възможно за публичност, за прозрачност, за възможност по-добрите, които се явяват на конкурса, да спечелят. В крайна сметка вече тук отваряме вратата за една нова политика, на такива позиции да влизат хора менаджери, като в момента във висшите театрални училища има такива специалности, дава им се възможност на тези хора да наблегнат върху управлението на самия културен процес. От тази гледна точка мисля, че това предложение е изключително рационално и би следвало да бъде подкрепено.
При обсъждахме в работната група, аз също предложих на колегите от министерството този срок да бъде по-дълъг - 5 години, 3 години е малък период. За 1 година не се знае какво е заварено, трябва да се ориентира. След това на базата на концепцията, която той е предоставил, да има достатъчно време всичко онова, което е заявил, че ще направи, да го реализира. Нещо повече, аз настоявах примерно този 5-годишен срок да бъде и за всички останали, без да има някаква диференциация. Това предложение не се подкрепи, или има насрещно разбиране от министерството – те след това ще кажат своите аргументи.
Другият въпрос, който е изключително важен и който е разписан много детайлно от Консултативния съве по законодателството, той е юридически. Тук има едно смесване на правна възможност за трансформиране от конкурсно срочно правоотношение в трудово правоотношение безсрочно. Нещо, което е абсолютно недопустимо правно. Госпожа Средкова, която е подписала това становище, също е задала следният въпрос. Конкурсното правоотношение може да бъде срочно, може да бъде и безсрочно. Тоест, ако волята на законодателя, в смисъл – на вносителя, е то да бъде срочно, това означава, че с изтичането на срока, то се прекратява и се прави нов конкурс. Ако философията на вносителя е то да бъде безсрочно, нека да го кажем от самото начало, че то ще бъде безсрочно. Защото това не може да бъде договор за изпитване – така, както е направено.
Ако си спомняте, връщам нещата в първоначалния вариант, когато и министърът беше тук и аз казах, че имам юридически притеснения от гледна точка на тази трансформация, която ни е предложена и затова забавихме закона толкова дълго време. Защото в крайна сметка искахме да видим какво е становището на Консултативния съвет по законодателството. Ние сме законодателен орган и лично моето мнение е, че аз никога няма да подкрепя нещо, което просто не е правно издържано. Нещо повече, ако оттук заложим грешната философия, това означава, че всеки един, на който му се прекрати правоотношението и който тръгне да оспорва тази заповед, това означава, че всеки един министър е уязвим от гледна точка на събарянето на заповед за уволнение, или примерно за изтичане в съда. Законодателството трябва да създава някакъв стабилитет.
Тоест, аз съм направила моите предложения – тази трансформация лично аз споделям, че от срочно конкурсно правоотношение в безсрочно, така както е дадено, тук има сериозен правен проблем, който аз не бих подкрепила. Нещо повече, тази моя позиция тя се потвърждава и от Консултативния съвета по законодателството. Готова съм да приема, ако вие искате, това, което Любен Дилов предложи, и колегата Аблеким предложи, нека да удължим този срок – да не е 3-годишен, да е 5-годишен, но след изтичането на срока обявен в конкурса той да бъде подновен.
Имайте предвид и нещо друго. Когато е конкурсно правоотношение, министърът действа в условия на обвързана компетентност. Той сключва, договор или споразумението с лицето, което е одобрено от комисията, той не назначава. Той няма право на субективна преценка, няма право на атестация, той действа в условия на обвързана компетентност.
Това са моите аргументи и аз подкрепям предложението, което съм направила, с уговорката, ако се обединим около удължаването на срока, съм склонна да го подкрепя.
Заповядайте г-н Цонев!
КОСТА ЦОНЕВ: Аз гледам практично на проблема, тъй като имам дългогодишен опит и знам, че каквито и комисии да се направят, каквито мъдри решения да имат, тези решения са предрешени. Това го знаете много добре всички. И в повечето случаи за директори се назначават наши момчета, мое момче. А това момче ако се окаже некадърно, да го държим 5 години...?! Това за мен е пълен абсурд.
Затова този 3-годишен срок е много добър. Ако момчето е добро, ако този директор си върши добре работата, комисията може да прецени пак той да се яви на изпит и да продължи още 3 години своята дейност. Но, за мен 5 години е един процес, където всички музеи, театри, или някъде другаде, където се ръководят от некадърен директор, нещата няма да вървят. Затова аз съм “за” 3-годишен мандат.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви г-н Цонев!
Заповядайте проф. Станилов!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това, което каза Любен Дилов от началото е, че всъщност най-важното в случая е, че културните институти са много различни и те предлагат различни условия на управление. И ако за един културен институт 3 години са достатъчни директорът да се докаже и да спечели вторият конкурс и най-важното – да добие квалификация в управлението. За други по-консервативни институции не може да бъде така. Училищата и музеите – не може да бъде за 3 години. Докато за театрите може.
Затова аз ви предлагам едно компромисно решение, като това за срок от 3 години стане по чл. 89-96 от Кодекса на труда за срок от 3 до 5 години по преценка на министъра. Министърът ще прецени дали за младежкият театър ще обяви конкурс за 3 години или за 4, а пък например за Националния музей ще обяви за 5. Това, според мен е най-компромисното решение и самият министър ако си знае работата ще го направи точно по този начин. Мисля, че това има сериозна аргументация. Наистина са много различни. Един театър не се управлява като училище, и обратно.
КОСТА ЦОНЕВ: Влизаме пак в един омагьосан кръг да даваме възможност на един министър да решава кой да продължи да бъде директор и кой не. Аз смятам, че това е неправилно.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте г-н Шабанов!
ФИКРЕТ ШАБАНОВ: Аз не споделям философията, че един човек може да мисли по-добре от 5, 10 или 15 души. Доколкото става въпрос за евентуален стрес в гилдията, културата също е част от български трудов пазар, така че не виждам да има място за селективност.
Подкрепям предложението, което е направила г-жа Нина Чилова. Успоредно с това, ако можем да се консолидираме около предложението, което направи г-н Аблеким.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви г-н Шабанов!
Заповядайте г-жо Живкова!
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Имат резон всички предложения, които бяха изложени тук. Но аз лично смятам, че трябва да се разграничат училищата по култура от другите институции, защото мисля, че трябва да се съобразим с образователните степени в сферата на образованието, а образователните етапи са 4-годишни. Смятам, че специално за училищата по култура 3-годишният период за назначаване на директорите, е малък. Или трябва да ги разграничим от останалите културни институции, или може би наистина да се ориентираме към 5-годишният срок за назначаване на директорите на културните институции. Това е необходимо, според мен, специално за училищата.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви г-жо Живкова! Тъй като ние вече имаме направени предложения и вече сме на второ четене, по-скоро това, което можем да направим сега в момента е да определим срок. Не можем да извадим училищата по изкуствата. Тоест, да направим диференциация в държавните културни институти.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Защото и в училищата по култура обикновено випуските са по 8 години, отделно образователните степени са разделени на по 4 години. Основно образование се завършва в 4 клас.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте г-н Ватев!
БОЙКО ВАТЕВ: Аз също предлагам специално за художествените гимназии, за училищата по култура, наистина срокът да е 5-годишен, защото там започват от 8-ми до 12-ти клас и един директор като започне трябва да довърши. Говоря за тези неща, които познавам – художествените гимназии ги познавам добре и смятам там срокът да е 5 години.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви! Аз също смятам, че ние не можем с випуска да обвързваме назначаването на директора. Тук става въпрос за принцип – дали 3, дали 4, дали 5 години е срокът, в който лицето, което се явява и което печели конкурсът ще му е достатъчен това, което е предложил в своята програма, в концепцията да го реализира. Това е въпросът, който ние трябва да решим. Ако той е добър – той ще се яви отново на конкурс и отново ще го спечели. Тоест, времетраенето, дали това, което е заложил в програмата и е кандидатствал 3, 4 или 5 години е срокът, за който той може да го реализира. Това е въпросът, по който трябва да мислим сега.
Заповядайте г-н Ватев!
БОЙКО ВАТЕВ: В художествените училища точно един випуск означава дали ти си създал нещо и как си го направил. Трябва през тези 5 години да се види. Не може в 10-ти клас да рисува по един начин, в 9-ти по друг, в 11-ти различен... Те растат от година на година и този цикъл не може да се прекъсне. Докато в един музей, може би и за 3 години можеш да покажеш каква ти е концепцията. А в едно училище можеш да покажеш, когато свърши випуска. Този човек като го хванеш в първият момент, и го пуснеш в последният момент, тогава се разбира какво ти си направил. Затова не е просто така – концепцията за 3, за 5 години, случайно сложена.
В училищата си има малко по-друга специфика, според мен. Затова препоръчвам наистина там да е 5 години със сигурност. Не, че съм против и в музеите да е 5 години. Наистина съм за конкурсното начало, а не за автоматичното назначаване от министъра, защото в края на краищата в ръцете на един човек, колкото и да е симпатичен, днес е артист, но утре може да е друг и да не е толкова симпатичен и да направи някакви назначения, които не са подходящи.
ПРЕД. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви г-н Ватев!
Заповядайте г-жа Живкова!
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Аз нямах предвид със завършването на випуска да приключи и мандата. Затова предлагам 5 години, за да имат възможност да реализират определени програми, които са започнали и които са стартирали в отделните училища. След това вече съответно да се преценява на конкурс, или по принцип директорите се назначават с конкурси в системата на образованието, специално.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Тоест, Вашето предложение е “за” конкурсен принцип с 5 години.
Заповядайте г-н Михайлов!
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Това, което говори г-жа Живкова е струва ми се безспорно. Мандат се връчва на един директор на образователен институт, на училище по изкуства за реализацията на випуск. Следователно ние не можем да избегнем уговорката за 5-годишен срок при тези условия, при тези случаи. Дали можем да разпишем този текст за учебните заведения в срок на 5 години. Тригодишният срок е въпрос на решение, което аз не мога да препоръчам в момента. Но мога да кажа следното. Тригодишният срок е достатъчен, за да може да бъде реализирана една програма, или да стане ясно, че тя е провалена. Пет години е срок, който дава 2-годишен условен бонус на тези 3 години на успеха или на провала и ми се струва концесия, която може да се избегне, ако се направи разграничените 3-5 – дали това може да стане. За мен това е отворен въпрос.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви г-н Михайлов!
Предлагам да чуем министерството за тези предложения, които са направени, и то най-вече за това, което г-н Михайлов обобщи – дали може да се допусне диференциация между училищата и между останалите културни институти и съответно вече да им се даде друг режим.
Първо нека чуем г-н Дилов!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: По един въпрос може би ще ни бъде по-лесно на всички да вземем решение. Това, което изглежда логически обосновано – възможно ли е правно министърът да преценява срока – от 3 до 5, което се предложи, защото има логика в това нещо? В смисъл, правно издържано ли е това, може ли да бъде записано така – “конкурс със срок от 3 до 5 години по преценка на министъра”?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви г-н Дилов!
Заповядайте г-н Токаджиев!
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Диференциацията по отношение на сроковете за обявяването на конкурсите мисля, че е основателна. Нашето предложение беше за 3 години за държавните културни институти, 4 – за културните институти в чужбина и 5 – за националните културни институти. Още по-логично звучи, не знам доколко е правно издържано от чисто академично правно естество, защото в споровете, които водите и които много внимателно слушам, можем да направим корекция на закона, която да бъде още по-лоша от сега действащата. Имайте предвид това, което д-р Михайлов каза – да вървим напред, създавайки либерални отношения с конкурсното начало. Ами то сега съществува, нашето предложение е за корекция на базата на това, че до сега практиките за конкурси на всеки 3 години във всички културни институти, разговорите не с Консултативния съвет, а с творческите гилдии и с ръководителите, мениджърите на културните институти доведоха до нашето предложение тук пред вас. Категорично заявявам, предложението е консултирано, то е предизвикано в Министерство на културата от творците и от мениджърските екипи, които на практика в тези 10 години, откакто съществува конкурсното начало са видели резултатите. Това, че Консултативният съвет предлага това, което после ще се работи в още по-лоша форма, не съм сигурен, че ще бъде добрата законодателна практика после.
Това като коментар прелива в това, че ние държим на тази част, че след съответния конкурсен период (3 за държавните културни институти, 4 за културните институти в чужбина и 5 за националните културни институти) да се атестира и да се превръща в безсрочен договор. По общото законодателство безсрочният трудов договор много по-лесно и за по-кратък период от време може да бъде прекратен, отколкото срочният трудов договор. Вярвайте ми, достатъчно години съм работил в културни институти. Три години срок се разделя на три периода – ранен, зрял и късен. Ранният период е когато трябва да промениш технологията на работата и да работиш за капацитета, който да реализира тази програмна концепция, с която ти си спечелил конкурса. Втората година е зрелият период, в който ти реализираш спрямо това, което си съградил в първата година максимално доброто, което успееш да направиш. Третата година е в чакане на конкурса. Това се случва – в чакане на конкурса.
Да не говорим, че особено в съвременната практика се работи с големи продуценти от чужбина, давам ви пример със Софийска опера в момента – “Джапън арт” – една от най-големите продуцентски компании в света в момента отказва да подпише договор със Софийска опера, защото чакат конкурса и следващият мениджър, с когото те да сключат някакво споразумение.
За субективизма. Аз считам, че най-малкият субективизъм може да бъде взет предвид като предпазна мярка, когато министърът реши сам да си назначава ръководителите на културни институти. Ще ви кажа защо? Това е пълната отговорност на човека, който сключва трудово-правните отношения. А сега какво се случва? Вие всички говорите за предопределените конкурси – прав сте, маестро. Но от това се скрива отговорността на човека, който организира провеждането на такъв конкурс. Той казва – това не е моя работа, това е проблем на комисията. Говоря за практика, не говоря за теория. Говоря за конкурси за директори на музеи, галерии. Пълен либерализъм – конкурс, участие на представител на Министерство на културата, който въобще не може да промени характера на вземането на решение. Какво е положението в момента на общинските институти, регионални и общински музеи и галерии? Всички вие като народни представители обикаляте и виждате какво е дереджето.
Апелирам! Уважаеми народни представители, не да се придържате към принципите, а към реалностите, с които вие всеки ден се сблъсквате. Пак казвам – Министерство на културата не предизвика с това внасяне на предложенията да се стигне до решение, което да бъде по-лошо от сега действащото, много ви моля!
Връщам се пак към предложението, на което Министерство на културата и ние като негови представители държим. Да, съгласни сме да има диференциация на срочността на конкурсите. Тъй като народните представители говориха само за 3 години и предложения за 5 години, не ми стана много ясно – става въпрос за 5 години за всички културни институти ли? Господин Дилов? Аз лично препоръчвам на базата на практиките да има такава диференциация за 3 години. Но то е в контекста на цялостното ни предложение, след което след атестиране да се превръща в безсрочно трудово-правно отношение.
Благодаря за вниманието. Аз съм на разположение и за други питания, ако имате.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Аз също благодаря за Вашата позиция. Съвсем откровено искам да кажа, че не споделям част от вижданията, защото в крайна сметка България е правова държава и всички – и президентът, и народните представители, и конституционните съдии, и творческите състави, екипи, творците, интелектуалците, са длъжни да се съобразяват с установения в закона ред. По еднозначен начин това нещо го тълкуваме всички. И не искам да се остава с впечатлението, поне аз оставам с такова – извинявам се, ако не съм разбрала правилно, че виждате ли народните представители от Комисията по култура са злодеи, които това, което гилдията подкрепя и министерството внася, те го отхвърлят.
Искам много правилно да се разберем. Никой не спори за това нещо, че трябва да има стабилитет в управлението. Решението е на вносителя. И не случайно аз казах в началото – ако искате да бъдат безсрочни, дайте да ги направим безсрочни. Това правно е допустимо и това според мен би се подкрепило, поне доколкото аз разбрах, от гилдията го искат. Но, ако вие излизате с позицията, че те ще бъдат срочни, тогава нека да спазим тази философия докрай. Ние това правим в момента. В крайна сметка президентът има мандат, народните представители имат мандат, конституционните съдии, всички органи в държавата имат мандат, след което се явяват отново на атестация от съответния електорат. За нас е важно да знаем позицията. Ако вие смятате, че искате това нещо да бъде в безсрочно, дайте да говорим за конкурсно правоотношение, което да бъде безсрочно. Но, ако вие искате да бъде срочно – то тогава с изтичането на срока, трябва да има пак конкурс.
Ние искаме само да подобрим това предложение, в никакъв случай не да го влошим.
Заповядайте г-н Дилов!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Уважаеми колеги, не мисля, че защитата на основен демократичен принцип, каквито са изборите се нуждае от някаква патетична защита. Това е безспорен факт. А иначе, ако попитате гилдията, така наречената, т.е. доколкото разбрах тя се състои най-вече от самите директори на институти, те ще поискат 7-годишен мандат като главният прокурор – спор няма, не е нужно да им се обаждаме да ги питаме.
Въпросът е следният. Дали е възможно правно да запишем текст, с който министърът по свое усмотрение и поради характера на института определя срокът, за който се провежда конкурса – от 3 и до 5 години? Защото наистина има институти, в които независимо дали съвпада с учебен процес или с някаква програма, са необходими по-дълги срокове. Ще дам само един пример, че да се разработи една съвместна програма по някои от европейските програми, само да се кандидатства по нея, трябва една година да подготвяш документите, шест месеца още да мине някакъв конкурс и т.н., две години са минали само за някаква програма елементарна за съвместна дейност – образователна или културна. Примерът, който беше даден с операта вероятно е логичен. Така, че в това отношение има резон. Възможно ли е ние да дадем на министъра тази възможност, той да определя срока? Но задължително не трябва да отстъпваме от конкурс и при изтичане на срока за конкурса – нов конкурс. Иначе всички чакат. И на кметовете четвъртата година е подготовка за следващите избори, която може би е единствената хубава за гражданите, защото започва да се асфалтира, да се осветява – знаете.
МИМИ ВИШЕВА: Бих се помъчила да отговоря. По принцип не може да се остави министърът да решава. Това е принципът по КТ, който г-жа Чилова, като председател на Комисията поясни.Три са основанията по КТ за възникване на трудово правоотношение. Едното е трудов договор. Второто е конкурс. Третото е избор. И когато основанието е чрез конкурс, както е в този случай, конкурсната комисия определя кое лице е класирано на първо място и трудовото правоотношение възниква от деня на получаване на съобщението с кандидата на първо място. Министърът, както г-жа Чилова поясни, няма властнически правомощия, той не издава индивидуален административен акт или заповед за назначение, а сключва едно споразумение. Срокът се определя в обявлението за конкурса, той е неразделна част. В закона ако няма записан изричен срок – означава, че е безсрочно, но не може да се каже в закон “от – до”. Това правно не може.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте г-н Йорданов!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Предлагам чисто процедурно да разделим гласуването на отделни моменти, свързани с технологията за назначаване и преназначаване и евентуалната технология за превръщане на срочният договор в безсрочен. Сигурно звучи малко не особено коректно, че правя аналогия и с друга сфера, която познавам, може би по-добре – здравеопазването, но там директорите на РЦЗ-ата се назначават след конкурс за три години. Преди изтичане на този срок има атестационна комисия, която извършва оценка на работата и ако е постигнато ниво достатъчно да бъде оценено като положително, то срокът се продължава за още три години. Ако нивото не е достатъчно се обявява конкурс, на който същият директор, също може да се яви, но да се състезава с други кандидати. И ако ние приемем тази процедура, за която аз споменах, нека първото гласуване да бъде това – възможно ли е да се случи и да стане текст на закона и да гласуваме дали е възможно да се случи, както има предложение на вносителя, хипотеза, и преминаване на срочните трудови правоотношения в безсрочни – нещо, което имам да доозрявам, за да го преценя.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви г-н Йорданов!
Заповядайте г-н Михайлов!
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Готов съм да прима удължаване на този срок от 3 до 5 години, според предложението на г-жа Чилова, ако това решим днес и твърдо заставам зад останалите си предложения, чиято философия е лесно разгадаема. Все пак става дума за определен възглед за това как културата трябва да бъде управлявана.
Ще повторя само няколко думи. Това трябва да се прави с решителност. Културата трябва да бъде освободена, а не дисциплинирана във ведомства и ръководена от хора, чийто инстинкт е да консолидират власт. Идеологически или персонално, все едно това няма много голямо значение. Законът трябва да даде гаранции за тази еманципация на културата от властен контрол. Това ние дължим на българската култура, независимо от това, какво старите навици биха могли да суфлират, както от ведомствата, така собствено и от културния терен.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви г-н Михайлов!
Заповядайте г-н Токаджиев!
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Това, което г-н Йорданов в момента връща като дискусия, това беше първоначалното предложение и аз мисля, че то наистина имаше много здрав разум. Ние бяхме абдикирали от това в работната група поради причината, че предположихме, че това не е правно издържано в друга посока. Не ми е ясно как в системата на здравеопазването това съществува и как работи. Бих се позаинтересувал на каква основа? Ако то може да бъде приложимо и при нас, бихме го подкрепили категорично, но това не променя и идеята за диференциация за 3, 4 и 5 години.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви г-н Токаджиев!
Вече сме наясно с позициите, затова предлагам да пристъпим към гласуване на предложенията. Сътрудниците ми казаха, че гласуваме предложенията на народните представители, които не са подкрепени. Тези, които са подкрепени – работната група ги подкрепя. Гласуваме тези, които не ги е подкрепила работната група и после окончателният текст на работната група.
Първото предложение е на г-н Мерджанов във втората му част.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Работната група е подкрепила едно изречение от първата част и не е подкрепила друго, и не е подкрепила новата ал. 4. Така, че кое гласуваме всъщност.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Точно това обясних, което Вие повторихте – гласуваме това, което не е подкрепено от работната група. Тази част от предложението, която е подкрепена, не я гласуваме. Гласуваме тази част, която не е подкрепена от работната група.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Тогава, моля, госпожо Председател, да изразите отношението си или Комисията да изрази отношението си към моето процедурно положение, което разделяше гласуването на две. Едното е хипотезата да може да бъде удължаван след атестационна оценка за още 3 години срокът – първо гласуване. Също така – второ гласуване – възможността ал. 4 да бъде приета или неприета, защото в края на краищата може да не стигнем до трудов договор за неопределено време, но можем да стигнем до варианта периодично удължаване, ако атестационната оценка е достатъчно висока.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: По първата част на Вашето предложение, смятам че процедурно не можем да го подложим на гласуване, защото нямате предложение като народен представител. Тоест, Вие го правите по същество атхок. Това е трябвало да го направите.
Другото съображение. Аз не случайно съм раздала на всеки един от вас становището на Консултативния съвет по законодателството. С цялото ми уважение, там членуват хора, които са утвърдени имена в юридическата наука и на които ако друг не се доверява, лично аз се доверявам. Това е орган, който е към Народното събрание. И този въпрос, който Вие поставихте за това удължаване, всъщност това е предложение на вносителя в тази част, в становището то не е подкрепено и е посочено, че е недопустимо.
Консултативният съвет не ни задължава с неговото становище, това е въпрос на принципно решение – дали го възприемаме, или не го възприемаме. Аз лично го възприемам и смятам, че това, което той е дал като становища на народните представители от Комисията по култура, е меродавно и правно издържано. Така, че всеки има право на преценка. Затова казах, че подлагам на гласуване предложението на г-н Мерджанов в тази част, която не е подкрепена от работната група.
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува!
Гласували "За" - 2; "Против" - 4; "Въздържали се" - 5.
Преминаваме към редакцията на работната група, имате я пред вас. Това е § 2, текстът, който е болтиран.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Така както е даден в чист вид от работната група, без никакви допълнения и изменения?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Да.
“(3) Правоотношенията на директорите на държавните културни институти възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда, за срок от 3 години.”
2. Създава се ал. 4
“(4) Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредба, издадена от министъра на културата.”
Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува!
Гласували "За" - 10; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Той по-скоро е и във връзка със следващия § 3 за тази диференциация от 3 и 5 години. “Директорите на държавните културни институти с национално значение се назначават за срок от 5 години...”. По какъв принцип ще бъдат обаче оценявани училищата по култура, които в момента са държавни културни институти? С национално значение ли са, или са държавни културни институти? Защото тук вече ще възникне въпроса за тях – дали са от национално значение и ще бъдат директорите за 5 години, или за 3 години? Те в момента са държавни институти към Министерство на културата.
РЕПЛИКА: Те са 10.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: А с останалите 20 какво правим? Музикалното училище не е ли с национално значение, балетното...? Не може училища, които очевидно са с национално значение да бъдат с друг статут, според мен. Или трябва да се запише някъде в закона – да бъдат определени всички училища по култура като национални, или да бъдат диференцирани по някакъв принцип. Според мен, ще възникне конфликт между самите училища – защо едните са с 3-годишен статут, другите с 5?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Аз мисля, че по-скоро не би трябвало да се създаде, те си знаят статута и на базата на този статут си имат определени права и задължения. До сега така е било, така че не би трябвало да има някакъв проблем.
По-скоро въпросът е, дали трябва да се преразгледат една част от тях, които имат определен статут, да се преразгледат като статут, а не от гледна точка на правата. Защото е нормално – държавен е с едни права, национален е с други права. Така че би трябвало да се обърне въпросът към статута.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Това, че училищата по култура са определени към Министерство на културата по принцип им дава някакъв национален статут. Те не са и толкова много в системата на образованието, повечето училища са общински. Мисля, че поне тези училища би трябвало да се запазят с национален статут, за да може да се развива културата в тях.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте г-н Дилов!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Знам, че е неправомерно да се прави в момента, но преценете. Ако бъде добавено “правоотношенията на директорите на държавните културни институти с национално значение и държавните образователни институти възникват въз основа на конкурс, съгласно....”, по този начин заобикаляме кой е национален и кой е ... Обаче подчертаваме “държавен образователен институт”.
МИМИ ВИШЕВА: В действащият закон има специален текст, който визира училищата по изкуствата и училищата по културата. Той гласи: чл.13 “Държавни културни институти са и училищата по изкуствата и по културата.”. Тоест, те са приравнени на чл. 5.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Напротив. Нали точно за това беше дебатът и като че ли всички се обединихме около мнението училищата да са с 5-годишен мандат.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Това не е въпрос на законодателен подход да определяме кои училища са с национално и с държавно. В закона са посочени какви са критериите, а самата оценка и преценката, е друго решение. Те са приравнени на такива.
Заповядайте г-н Дилов!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Колеги, основният проблем, е че ние се опитваме да дадем 5-годишен мандат на културните институти, които извършват образователна дейност. Това са гимназиите по изкуствата, гимназиите по култура и няколкото специализирани училища. Въпросът е, как да го направим, че да се случи, защото имам чувството, че бяхме обединени около това, че за един училищен директор трябват поне 5 години.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: По закон сега те са държавни културни институти. Тук въпросът е в така приетият вече текст, който ние гласувахме. Това означава, че те отиват на 3-годишен договор.
РЕПЛИКА: Но не са с национално значение.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Те по закон не са. По чл.13 те не са с национално значение. За какво коментираме?!
Продължаваме нататък.
§ 3 Има предложение на народния представител Нина Чилова, което е подкрепено по принцип от Комисията. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3 със следната редакция:
“(4) Правоотношенията на директорите на държавни културни институти с национално значение възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда, за срок от 5 години.
(5) Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредбата по чл. 5, ал. 4.”
Има ли въпроси?
Заповядайте г-н Дилов!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Правя предложение за редакционна поправка – добавянето “и образователни”, но явно е невъзможно.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Не е възможно, защото трябва да променим сега действащият чл.13.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Ясно.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Защото там са приравнени.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Не, ние не ги наричаме национални или държавни, просто ги наричаме образователни – по характера на дейността им. Защото не всички институти са образователни.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Не е така, в този закон, който ние променяме сега в момента, те са държавни културни институти, национални културни институти с национално значение и тези, които са в чужбина. Тоест, те вече са категоризирани като такива.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Категория “образователни” няма никъде?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Няма.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Тоест, ние не можем да въведем за първи път този текст?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Не.
Единственото, което можем да направим тук е, да променим срокът на 3 години, който вече гласувахме – на 5. Това можем да направим.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: В момента по сега действащият закон, както стана ясно, училищата са държавни културни институти. На повечето от тях директорите им са с безсрочни договори, до следващ конкурс, който се обявява от министъра. Има някои, които са със срок. Примерно трябва да се направи някаква справка, за да се установи какви са.
Сега с това, което ние приемаме, направо ги изпращаме на 3 години.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Само директорът на музикалното училище е с безсрочен, това е прецедент.
ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА: Но, нали преди малко говорихме за това, че повече от нас сме “за” това те да бъдат с 5-годишни договори, специално за училищата?
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Имам чувството, че се оплитаме някъде и започнахме с една дискусия за това – имаме ли ние възможност да предложим 5 години за всички културни институти? Защото за мен е логично ние да го приемем това – 5 години и ще се обоснова защо.
Не може България да прави план за развитието си от 2007 до 2013 години, ние да искаме Министерският съвет по предложение на министъра да приема Национална стратегия за развитието на културата за срок от 10 години, в същото време образователните държавни институти и училища, които сигурно ще имат възможност да се възползват от фондовете и ще пишат европейски проекти – да ги ограничаваме, мениджърите им, директорите им да бъдат за 3 години? Каква политика прави този човек, кога пише програма, как се съсредоточава и как развиваме нашата култура в този европейски период първи на България? Нека да помислим още малко и да приемем за всички 5 години.
А когато министърът прави следващ конкурс и се явяват хора, нека те да са адекватни и да се избере най-добрият, защото българската култура също е поставена пред едно голямо предизвикателство в общия европейски дом. Ние ще си съхраним ценностите, всичко, но трябва по някакъв начин да ги развием и да направим така, че цяла Европа пък да разбере какво е българин, какво е България и културата там има много голямо значение. Жалко, че няма оперативна програма”Култура”.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Ако разбирам предложението Ви, Вие предлагате принципно да се приеме 5 години абсолютно за всички?
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Да.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Трябва да се върнем, да го прегласуваме.
Как гледа министерството на въпроса да бъде 5 години за всички? Това е процедурното предложение, което се предлага тук от народни представители.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Ние сме внесли нашето предложение и то е диференцирано – 3, 4 и 5 години. По отношение на това, дали директорите на училища трябва да бъдат на 5-годишен период, не мога да взема категорично отношение сега. Но мога да ви кажа, че аз съм завършил художествена гимназия, когато тя беше една единствена в България и съжалявам, но най-малкото директорът е определял програмите в художествената гимназия. В момента практиката е такава, че всички са на 3-годишен договор, ако има частен случай – той е, според мен дори до известна степен незаконосъобразен и няма нещо, което да е доказало обратното. Там няма предложения, поради причината, че и практиката не го е подсказала и не е предложено от самите директори.
ПРЕДС. НИНА ЧЕЛОВА: Заповядайте г-н Ватев!
БОЙКО ВАТЕВ: Във връзка с разговора, който водихме, в момента в България има седем художествени училища. Дали не може да стане така, че Министерство на културата да дава атестация на част от тези училища да бъдат с национално значение и точно техните директори да бъдат избирани с конкурс за 5 години? Една много сериозна гимназия, когато от тази гимназия едно момче отива и учи във Виена, започва от трети курс в тяхната художествена академия. Тоест, той е получил такава подготовка, че той там започва от трети курс – толкова е добра подготовката. Даже там се правят кадри, хора, художници, с национално значение. И ако министерството прецени, защо този директор да не се назначава за 5 години.
А при едно по-посредствено училище, там ще се въртят през 3 години. Но те да могат да го определят, дали все пак имат такова ниво.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Предлагам да се ориентираме към следното. Това нещо първо го гласувахме. Второ, нека да дадем възможността на Министерство на културата да прецени, ако сметне, че трябва да има диференциация за тези училища, за които говорихме – тоест да ги диференцира като статут – ние ще подкрепим едно такова предложение в следващо изменение.
Иначе до сега практиката е била 3 години – нека да продължим сега с това и очакваме да направят някаква ревизия и предложения, ако има необходимостта от законодателна промяна и да вървим нататък. Съгласни ли сте?
Колега, Вие оттегляте ли това процедурно предложение за 5 години?
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Като виждам, че няма подкрепа...!?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Аз мога да го подложа на гласуване.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Въпреки всичко, искам да го гласуваме – това, което аз предлагам – 5 години за всички.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Има направено процедурно предложение – 5 години да бъдат за всички.
Който го подкрепя, моля да гласува!
Гласували "За" - 1; "Против" - 1; "Въздържали се" - 6.
Продължаваме с § 3, който аз прочетох в редакцията на работната група. Имате ли някакви възражения?
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - 1.
Работната група предлага да се създаде § 3а, който става § 4, със следната редакция:
§ 4. В чл. 8, ал. 5 се изменя така:
“(5) Правоотношенията на директорите на общински културни институти с кмета на общината възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда. Условията на конкурса се съгласуват с Министерство на културата.”
Колеги, решихме да синхронизираме, тъй като в държавните стават на базата на конкурс и правоотношенията възникват. По същият начин да направим и с общинските културни институти. Чисто редакционна и синхронизираща промяна в сега действащия текст. Не сме слагали тук срокове, защото искаме местната власт да е независима и да й дадем възможността тя сама да си ги определи.
Заповядайте г-н Токаджиев!
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Мисля, че това Ваше предложение е правилно и поради това, че по този начин изпълняваме и директивата по децентрализацията. Тоест, все повече административните управи и общините да си решават въпросите.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз също го подкрепям, даже се чудя дали не може (не звучи много демократично), да сложим изречение, че условията на конкурса се съгласуват с Министерство на културата. Ако можехме да вкараме по някакъв начин и задължения да се съгласуват и с членовете на комисиите, защото има такива драстични щуротии за общините, че просто не искам да ви казвам. И не става дума за някаква отдалечена община. Последният избор за конкурс за директор в театъра, единственият човек, който не беше счетоводител или адвокат в комисията, беше някаква млада дама, която в мотивацията защо е член на журито, беше записано “изучава в трети курс на “Нов български университет” дисциплината “значение на изкуството” – това е! Тези хора избраха директор на театъра и съответно скандалите тътнеха 9 месеца и продължават да тътнат. Знам, че няма как да запишем да се съгласуват членовете на културата, но някакъв ценз да имат – ще бъде много хубаво.
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Такава формулировка не можем да поставим тук, те ще реагират веднага.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Направих изказване, за да подкрепя текста, не правя никакво предложение.
За протокола: Абсолютно подкрепяме.
Който е съгласен с така предложения § 4 със следната редакция, моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Подкрепя се.
§4. Има предложение на Нина Чилова да отпадне. Работната група не подкрепя предложението. Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 4. Работната група предлага следната редакция на §4, който става § 5.
§ 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 5 се изменя така:
2. “ (5) Правоотношенията на директорите на регионални културни институти с кметовете на общините, на чиято територия са седалищата им, възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда. Условията на конкурса се съгласуват с Министерство на културата.”
Аз си оттеглям моето предложение и гласуваме текста на § 5.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Подкрепя се единодушно.
§ 5. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, който става § 6, със следната редакция:
“Чл. 9а. Държавен културен институт се преобразува в общински културен институт и общински културен институт се преобразува в държавен културен институт от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и след решение на общинския съвет в съответната община, на чиято територия е седалището на културния институт.”
Който е съгласен с така предложената редакция, моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се.
§ 6. Имаме предложение на Атанас Мержданов. Работната група подкрепя предложението. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за; §6, който става § 7, със следната редакция:
§ 7. В чл. 13 след думите “по изкуствата и” се добавя “училищата”.
Заповядайте!
АНИ ЕМАНУИЛОВА: Ако Комисията прецени, че ще имат училищата по културата различен статут, да дадем предложение за съответното прецизиране – “с национално значение”
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Сега сме на второ четене, нямаме възможност. За в бъдеще – дайте предложение, ще го направим. Включително дори и да спазим тази процедура, ние можем да го внесем като народни представители, стига вие да имате готовността да не минава през дългата процедура – през Министерския съвет. Така, че сме готови на това.
За ;§7, който е съгласен, моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма ; "Въздържали се" - няма.
§ 7. Има предложение на Николай Михайлов. Работната група го подкрепя. Има предложение на Нина Чилова – работната група го подкрепя. Предложението на Любен Дилов – работната група го подкрепя. Работната група подкрепя по принцип теста на вносителя за § 7, който става § 8 със следната редакция:
§ 8. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 7:
“7. награждаване на български културни дейци за постигнати високи творчески резултати или принос в развитието и популяризирането на културата;”
б) досегашната т. 7 става т. 8
2. Създава се ал. 5:
“(5) Организацията на творческата дейност в държавните културни институти, в държавните културни институти с национално значение, в българските културни институти в чужбина, както и критериите, условията и редът за осъществяване на дейността по ал. 2, т. 7, се определят с наредби, издадени от министъра на културата.”
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
§ 8. Има предложение на народния представител Николай Михайлов. Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Който е съгласен с предложението на народния представител Николай Михайлов, моля да гласува! Предложението е свързано с центровете, които той ги връща отново, но това вече е решен въпрос.
Гласували "За" - няма; "Против" - 5; "Въздържали се" - 2.
Гласуваме текста на вносителя за § 9. Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма. Приема се единодушно.
§ 9. Има предложение на народния представител Николай Михайлов. Работната група не го подкрепя. То е аналогично, в същия вид е.
Който подкрепя предложението на Николай Михайлов, моля да гласува!
Гласували "За" - няма; "Против" - 4; "Въздържали се" - 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
Който е съгласен с текста на вносителя, моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
§ 10. Има предложение на Атанас Мерджанов. Работната група по принцип подкрепя предложението в частта му относно изречение 1, алинея 3, но не подкрепя предложението в останалата част.
Има предложение на Нина Чилова, което се подкрепя по принцип.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 11 със следната редакция:
“§ 11. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Правоотношенията на директорите на български културни институти в чужбина, с трудови правоотношения по българското законодателство, възникват въз основа на конкурс съгласно Кодекса на труда, за срок от 4 години.”
2. Създават се ал. 4 и 5:
“(4) Конкурсът се провежда след представяне на концепция за развитието на културния институт по ред, определен в наредбата по чл. 5, ал. 4.
(5) Работниците и служителите в българските културни институти в чужбина се назначават от министъра на културата съгласно Кодекса на труда.”
Който е съгласен с предложението на Атанас Мерджанов в частта му, което не е подкрепено от Комисията, моля да гласува! Логиката е същата.
Гласували "За" - 2; "Против" - няма; "Въздържали се" - 5.
Гласуваме текста на работната група. Който е съгласен с текста на работната група, моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
§ 11. Имаме предложение на народния представител Николай Михайлов. Не е подкрепено от Комисията. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Който е съгласен с предложението на г-н Михайлов – да остане Фонд “Култура” на извънбюджетна сметка. В работната група много силно и мощно морално го подкрепихме. Моля да гласувате!
Гласували "За" - 1; "Против" - няма; "Въздържали се" - 6.
Който подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12, моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
§ 12. Имаме предложение на г-н Михайлов § 12 да отпадне. Който е съгласен да подкрепи неговото предложение, моля да гласува.
Гласували "За" - няма; "Против" - няма; "Въздържали се" - 7.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
§ 13. Има предложение на г-н Михайлов, което не е подкрепено.
Има предложение на г-жа Чилова по § 13, което е подкрепено.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13, който става § 14 със следната редакция:
§ 14. В чл. 26, ал. 3 се изменя така:
“(3) В управителния съвет се включва по един представител на Министерство на културата, на Министерство на финансите и на Националното сдружение на общините в Република България, а останалите членове се назначават по предложения на творческите съсловни организации, на академичните институции в областта на културата, на организациите с нестопанска цел в областта на културата и на културни дейци.”
Който е съгласен с предложението на г-н Михайлов § 13 на отпадне, което не е подкрепено от работната група, моля да гласува!
Гласували "За" - няма; "Против" - няма; "Въздържали се" - 7.
Гласуваме текста на § 14.
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
§ 14. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
§ 15. Предложение на народния представител Николай Михайлов по § 15 той да отпадне. Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
Който подкрепя предложението на г-н Михайлов, моля да гласува!
Гласували "За" - няма; "Против" - няма; "Въздържали се" - 7.
Подлагам на гласуване текста на вносителя на § 15, който става § 16. Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
§ 16. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 17, със следната редакция:
§ 17. В чл. 31, ал. 3 се изменя така:
“(3) Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и по ред, определен от министъра на културата.”
Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували "За" - 7 ; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
§ 17. Има предложение на г-н Михайлов да отпадне. Работната група не го подкрепя. Работната група подкрепя текста на вносителя § 17, който става § 18.
Гласуваме предложението на г-н Михайлов.
Гласували "За" - няма; "Против" - няма; "Въздържали се" - 7.
Гласуваме текста на вносителя. Който е съгласен, моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
§ 18. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
Моля, който е съгласен, да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 19. Имаме предложение на г-н Мерджанов, на г-жа Чилова, които са подкрепени от Комисията. Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 19 и предлага § 19 да отпадне.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Каква е логиката?
ПРЕДС. НИНА ЧИЛОВА: Защото вече са направени тези изменения, затова предлагаме да отпадне.
Който е съгласен с предложението на работната група, моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
§ 20. Имаме предложение на г-н Михайлов, което подкрепено по принцип. Предложение на г-жа Чилова, което е подкрепено по принцип. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20 със следната редакция:
§ 20. (1) Министерският съвет приема Национална стратегия за развитието на културата по чл. 2, в едногодишен срок след влизането в сила на закона.
(2) Министърът на културата в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона издава наредбите по чл. 5, ал. 4 и по чл. 14, ал. 5.”
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува!
Гласували "За" - 7; "Против" - няма; "Въздържали се" - няма.
Благодаря ви, колеги! С това изчерпахме обсъждането на закона на второ четене. Закривам заседанието.
Пожелавам ви хубава вечер!

(Заседанието на Комисията завърши в 16,30 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:

Нина Чилова