Народно събрание на Република България
Адрес: www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=168&id=498

ПРОТОКОЛ №19
15.11.2006

  На 15 ноември 2006 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния

Дневен ред:

1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г. и становище по бюджета на съдебната власт за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерски съвет на 31.10.2006 г.
2. Разглеждане на законопроект за ратифициране на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, № 602-02-53, внесен от Министерски съвет на 31.10.2006 г.

На заседанието присъстваха, Стефан Данаилов – министър на културата, Иван Токаджиев, Ина Килева, Надежда Захариева - заместник-министри на културата, Агнес Зашева – главен секретар на Министерство на културата,Емил Бехар – парламентарен секретар на Министерство на културата, Румяна Митрева – Министерството на външните работи, Юлия Цанева, Владимир Петров – Министерството на финансите,.


Заседанието на Комисията по културата започна в 14,35 часа и бе открито и ръководено от госпожа Нина Чилова – председател на Комисията по културата.

* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и откривам днешното заседанието на Комисията по културата.
Имате ли други предложения по така внесения дневен ред? Ако няма, моля който е съгласен, да го подкрепи. Благодаря ви колеги за единодушието.
Преминаваме по точка 1.
Разглеждане на първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2007 г., № 602-01-93, внесен от Министерски съвет на 31.10.2006 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Давам думата на професор Данаилов да направи изложение по проекта на бюджет на Министерство на културата. Заповядайте господин министър!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател! Уважаеми народни представители, всяка година разглеждането на проекта за бюджет на Министерство на културата е още един повод да направим анализ на нуждите в сферата на културата и изкуството в България и възможностите за тяхното финансово удовлетворяване.
Ще си позволя да отбележа, че Министерството на културата гледа на бюджет 2007 като неразделна част от тригодишната бюджетна програма, отговорен период след влизането ни в европейското семейство.
Стратегическите задачи на Министерството на културата през периода 2007-2009 г. са:
Създаване на условия за устойчиво културно развитие, духовното консолидиране и просперитет на нацията.
Утвърждаване на българската национална идентичност чрез последователна работа за изграждане образа на България като надежден партньор с подчертан принос в укрепването и развитието на отношенията ни с Европейския съюз.
Актуална международна дейност, насочена към популяризиране достиженията на българските творци и повишаване конкурентно способността на българския културен продукт.
Основните цели, които Министерството на културата си поставя в този период, са отразени в провежданите политики в сферата на културата, чрез които се стремим да осигурим необходимия ускорен темп на развитие и достатъчно ефективна закрила на националната култура в България.
Проектът за бюджет на Министерството на културата за 2007 г. е разработен в изпълнение разпорежданията на Решение № 70 на Министерски съвет от 2006 г. за бюджетната процедура за 2007 г., изменение на решение № 392 на Министерски съвет от 2006 г., както и бюджетните насоки за състоянието на проектобюджетите за 2007 г., изпратени с писмо № 4-14 от 2006 г. на Министерството на финансите.
Проектът за бюджет е разработен съгласно изискванията по макетите и табличните формати, изпратени с горното писмо. Както в средносрочна бюджетна прогноза за периода 2007-2009 г., така и в проекта за бюджет 2007 г., е заложено постепенно увеличаване на финансовото обезпечение на дейностите от група култура, които се финансират директно от министерството, за да се достигне нивото на европейските стандарти и културата да се превърне в приоритет на националната ни политика.
Финансовите параметри за културните институти от група “Култура” второстепенни разпоредители към министъра на културата, представляват около 22 на сто от общия размер на средствата на функция “Култура”. Това е делът на дейностите, финансирани от Министерството на културата за 2006 г., включени във функцията, в която влизат още – делегираните дейности в общините, Българско национално радио, Българска национална телевизия, Главно управление на архивите, Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи, дейности, включени в централния бюджет.
Основните параметри по проекта за бюджет на Министерството на културата в сравнение с утвърдените със Закона за бюджета 2006 г. бележат следните ръстове.
Ръстът на разходите през 2007 г. е 10 млн.лева, но 6 милиона от него е за увеличаване на средствата за заплати, лекторски, осигуровки и за капиталови разходи. Специфична особеност на разпределянето на разходите на организациите в системата на министерството е, че със собствените приходи, реализирани във всеки един от културните институти, се покриват неговите разходи, издръжка и дейности. Това стимулира институтите, особено драматичните и музикалните театри, да създават такъв културен продукт, който да им осигури достатъчно средства за издръжка.
В рамките на предвидените за 2007 г. разходи министерството може да осигури необходимата субсидия за филмопроизводство само чрез преразпределение на собствените приходи от един второстепенен разпоредител в друг, което е невъзможно, тъй като всъщност те покриват производствен процес. Покриват изцяло издръжката, както и материалната база така и същностния производствен процес. Отново е невъзможно да се заделят средства за необходимия според изисквания от Закона за филмовата индустрия размер на субсидията за производство на филми. Вярно е, че предвиждаме ръст на разходите в частта на бюджета на Министерството на културата с 1 343 хил.лева, но за съжаление тези приходи не биха могли да покрият изоставането във финансирането на филмопроизводството, както е по Закона за филмовата индустрия, което означава, че тази година вместо 9 319 хил.лева Националният филмов център ще получи 6 600 хил.лева.
По проекта за бюджет за 2007 г. на делегираните от държавата културни институти, финансирани чрез общинските бюджети, сме предложили завишаване на щатната численост на персонала в регионалните библиотеки с 40 щатни бройки, в регионалните музеи и галерии с 80 щатни бройки. За читалищата е предложено увеличаване на субсидираната численост с 200 бройки, както и на допълнителната целева субсидия за неотложни ремонтни дейности и набавяне на нови информационни източници с 1,5 милиона.
С оглед преодоляване на диспропорцията в заплащането на заетите в държавните културни институти и на заетите в делегираните дейности в сферата на културата, сме предложили средната брутна заплата на едно лице от персонала в тях да бъде увеличена с 30 на сто, считано от 1.01.2007 г. Предложили сме от централния бюджет да бъдат заделени за провеждане на значими национални културни събития и чествания, осигуряването на книги за библиотеките, а също и за опазване и съхраняване на недвижимото културно наследство общо за 16 милиона лева, 8 980 хил.лева, от които да бъдат разходвани чрез бюджета на Министерството на културата, а останалите чрез бюджетите на общините.
Уважаеми дами и господа, като имаме предвид значението на българската култура за изграждане на положителния образ на България и приноса, който извисената духовна нация може да допринесе за по-бързо възприемане на европейските стандарти на качеството на живот и у нас, се надяваме Комисията по културата да защити пред Народното събрание при възможност разбира се по-широка рамка за проекта за бюджет на Министерство на културата и на функция “Култура” за 2007 г.
Аз бих добавил към този текст, който вчера бях изпратил, това, че уважаеми колеги, ние водихме много разговори с Министерството на финансите. Разбира се, нашите проекти са заложени в тригодишен план и смея да твърдя, че тази година в следващата 2007 г. имаме уверението от финансовия министър, че не ни очакват изненади от това, което е пред вас като бюджет, в смисъл, че няма да отидат някъде малкото ни пари, ни дава увереността, че планирането, което трябва да реализираме през тази година, би могло да се състои. Истина е, това, което отбелязах, че за съжаление филмовото производство не може да получи това, което законът налага и е отразено само с една малка сума от 800 хиляди лева е завишено. Това, което споделих и преди малко с госпожа Чилова, е че ние също сме на път да не спазим член от Закона за меценатството, а именно така нареченото арт тото. Защото това се оказва, че за да може да тръгне, трябва също субсидия. Иначе тото е невъзможно да тръгне. Разбира се, това е разговор, който ние ще продължим да водим, тъй като първоначалната идея беше то да тръгне чрез тотото. Но ние се явяваме конкурент на спорт тотото. Затова по-целесъобразно ни се струва да се опитаме да правим алтернативно тото, за да се борим за нашите възможности. Но на този етап от държавата не се очакват средства. Вече друг е въпросът дали можем да търсим друг източник на финансиране, което е малко с въпросителни. Не крия, че има интереси към тотото.
Което е добро и помните миналата година, че бях доста изненадан в средствата, които са така наречените целеви средства, аз ви споменах една сериозна сума, която е реална, която в целевите разходи по централния бюджет и за които се вълнувах нещо да не се случи с тях, са действително 16 милиона. Като, уважаеми колеги, една част от 6 200 хил.лева ще бъдат инвестирани в социализацията на паметници на културата. Това, което беше започнал предишният кабинет, миналата година продължи, тази година имаме повече възможност и разпределението, което сме направили за тази инвестиция, никак не е малка. Разбира се, ако такава има в следващите две години, ние можем да кажем, че добре ще приключим един мандат, тъй като резултатът е налице. В същите тези целеви средства са заделени и фондове, които са свързани с националния календар. Ние имаме много бележити дати тази година – 130 години Левски, 130 години Христо Ботев, участие на България в Европалията, много значими дати в сферата на културата, във всички сфери. Така че, при положение, че успеем, с това вие сте наясно, че има записано в бюджета за 90 % разходите на бюджета. Не крия, водя много усилени разговори ние да не бъдем смъкнати до 90 %, защото тогава наистина няма да можем да свършим никаква работа. 77 % от разходните ни средства са за заплати на второстепенните разпоредители и както е проблемът в полицията, нашият е с проценти повече, само че мащабите са по-различни. Водя много активни разговори и с министър Орешарски, и с премиера, и очаквам да има едно добро решение и за Министерство на културата, за хората на културата. Доброто е още, че са заделени 2 милиона лева в целевите средства, знаете неуспешния опит за промяна в ДДС-то за книгите. Това, че ще бъдат инвестирани тези 2 милиона, които ще бъдат предоставени към библиотеките, които да предложат какъв пакет от книги, литература и специализирана литература имат необходимост, по този начин тези средства да бъдат реализирани.
Освен това за народните читалища и библиотеките миналата година ние имахме 2,5 милиона. Сега са 4 милиона. Което донякъде, макар че с читалищата винаги е крайно недостатъчно, но все пак сумата е по-голяма, която ще подпомогне и в някои ремонтни дейности или в закупуване на компютри или книги. Това си е сериозен проблем, тъй като исковете са много големи - миналата година си спомням, че исковете на читалищата бяха 24 милиона, а на другите културни институти 36 милиона. Аз съм ви уведомил, ние започнахме доста сериозна капиталова инвестиция - възстановяване и реставрация, за да не кажа ремонт на цялостната дейност, на няколко сценични пространства. До края на годината имам уверението, че Държавният музикален театър ще бъде готов, за да може след 1 януари да започне своята дейност. Първа фаза на Народната опера 2008 г. там е стогодишнина. От капиталовите разходи, които са увеличени и в Министерството на културата от 7 900 хиляди на 9 302 хиляди, една част, доста сериозна сума предвиждаме 3,5 млн. лева, ще отиде за ремонта на операта в салонната част, фоайета, и третият период ще бъде тази подземна част, която е в тежко състояние, това са местата, в които те могат да прибират декорите и разбира се, сценичното пространство. В момента се прави ремонт, който също трябва да приключи на Театър 199. На 15 декември ще открием театъра в Русе. Ще открием казвам, защото тази година ние заделихме една инвестиция от 500 хиляди лева и за радост общината също гласува 2 милиона и най-сетне това сценично пространство е обновено и с доста съвременни технически съоръжения ще бъде открито.
Знаете, че миналата година бяха инвестирани отново 3,5 милиона за Плиска и Преслав, в предишния кабинет също 3,5 милиона - общо седем милиона са инвестирани там. Доста неща са направени там, някои според мен доста хаотични. Затова в разговорите с Министерството на финансите ние държим наблюдението на Министерството на културата да бъде по-осезателно, защото има случаи областната управа прави своите търгове, там участват строителни структури, които не разбират нищо от реставриране. И тук има свидетели на доста големи щуротии и бих казал финансови ненужности.
Предвижда се също така за следващата година една сериозна целева субсидия за изграждането най-сетне на изгорелия оперен театър, на който се работи в момента, оперен театър в град Стара Загора. Започва довършителна втора фаза на ремонта на Сатиричния театър - 650 хиляди лева. Да не ги изреждам всички, аз мога да ви ги оставя. С голямото желание, че трябва да се започне най-сетне възстановяването, защото то не е реставрация, на купола на Старосел. Там е направена една временна, за две години, кофраж, който вече трае шест години и затова ще направим нова процедура, тъй като има един конкурс, който е за 400 хиляди евро, което е непосилно - има фирма, която предлага и това вече ще бъде обсъдено, за 200 хиляди евро на два етапа, ако се започне тази година и следващата да бъде направен куполът. Имаме предвид Александрово. След като открихме, за радост и там има средства да довършим и археологията, и възстановим стенописите в църквата “Св. 40 мъченици”, да започне първа фаза на Трапезица. Тъй като това е също един уникален паметник на културата, който години наред остава в неведение.
Разбира се, че проблеми имаме и с нашите училища. Тази година се опитахме да намерим средства за някои от тях да се ремонтират. Продължава голямата субсидия в прословутото СХУПИ, което миналата година и тази година вече са реализирани над 1 300 хиляди, но тези пари не стигат и трябва да се даде още един милион затова много скъпо училище, което се оказа, че сградата е в много тежко състояние.
Разбира се, ние сме търсили и други начини на финансиране, чрез бедствията. Вчера разбрах, че една сума за русенското училище, за което знаете падна една голяма част, е приета от 140 хиляди лева. Днес се надявам да се реши проблемът с музикалното училище в Пловдив, там в залата има опасност да падне един таван.
Имаше средства и от Министерство на образованието и науката по програмата за енергийна ефективност. Бяха преведени средства за две наши училища – в Горна Баня и Класическата гимназия.
Не искам да изреждам всичко. Аз мисля, че бюджетът за следващата година, на фона на всичко това, той никога няма да ни стига, е по-добър. Пак казвам, че в предвидените разходни тавани за следващата година от това, което мина през Министерски съвет, където са отбелязани също 16 милиона лева, ние наистина за четири години можем да стегнем, в добрия смисъл на думата, структурата. Разбира се, ето какво се получава. Тази година ние имаме печалба по-голяма от миналата. Нашите културни институти, главно театърът, са изкарали с 3 милиона отгоре. Но поради ниската рамка, сега има проблем и тепърва започват разговорите тези средства би трябвало да ни бъдат разрешени и тези институти, които са ги добили, да могат да ги реализират, за да свърши добре годината. Но мисля, че най-важното в следващата година е този бюджет поне при 98 % реализация да го имаме. Иначе ще се случи доста тежко. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Министър!
Министерството на финансите нещо да допълните или ако имат въпроси колегите?
Заповядайте, господин Петров!
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа заместник-министри, след това обстойно изложение на министъра на културата аз само ще добавя някои макроикономически показатели, за да стане ясно при какви макроикономически показатели е разработен първият европейски бюджет на Република България за 2007 г.
Той е разчетен при брутен вътрешен продукт 51 141 млн.лева. Инфлацията, която е разчетена с бюджета в края на периода е 3,1, а средният темп на инфлацията се дава 4,4. Разходите на държавата като цяло на консолидирана основа са определени да бъдат 40,9 % от брутния продукт или с 11 % повече спрямо разходите за 2006 г. Но бюджет 2007 г. е първият европейски бюджет на Република България, както вече казах, и той има своите предизвикателства, има и своите притеснения, има и своите новости както в приходната, така и в разходната страна.
Новостите в разходната страна са, че 1,2 % от брутния вътрешен продукт или 634 млн. лева е вноската на Република България в Европейския съюз. Досега такъв разход в бюджета на републиката не е имало.
Достижение на този бюджет и за първи път от 17 години насам е, че той е разчетен да бъде с излишък 0,8 % или 385,5 в реална сума. Освен това имаме притеснения и те ще ни съпътстват, че има опасност да не постигнем разчетените показатели от ДДС-то, тъй като влизаме вече в европейското семейство и минаваме на техните регламенти. Надълго и нашироко този дебат е дискутиран в нашата общественост и всички ние сме запознати с тези предизвикателства и затова в бюджет 2007 има едно ограничително условие, което е като буфер за евентуални сътресения, които могат да съпътстват изпълнението на бюджета, това е така наречената 10 %, които се задържат от държавните органи – министерства, ведомства и бюджетни структури, които ще осъществяват бюджета си при условията на състоянието на текуща сметка, ако то продължава да се влошава. Състоянието на текущата сметка при бюджет 2007 г. е разчетен да бъде на 11,8. При това положение смятам, че бюджетът е добре балансиран, направен е така, че да може всички органи, държавни структури, министерства, ведомства, организации, включително и общините да могат да изпълнят своите функции, за които са създадени. Да изпълнят без притеснение тези функции и да могат да осъществят своите политики и стратегии, които са набелязали, които са приели, които осъществяват. Разбира се, някои от тях може би трябва да приоритизират отново и всеки сам да реши, както министърът на културата каза, да има своите виждания в сектора на културата, който е един важен сектор, независимо че ресурсът, както той сам каза, е недостатъчен и няма сектор, който да казва, че е удовлетворен от своите параметри и бюджетни средства. Но в крайна сметка националната икономика това може да даде и да разпредели с бюджета за съответната година. Дай Боже да има по-малко сътресения и така както сме планирали нещата, така да бъдат в хода на изпълнението, за да може да се поздравим с един добър европейски бюджет за 2007 г.
Изложението на министър Данаилов беше много обстоятелствено, аз смятам, че няма нужда да отегчавам народните представители. Бих помолил и бих желал да подкрепят този първи европейски бюджет на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Петров! Вашите бележки по макрорамката допълниха цялостната картина за макроикономическите показатели за бюджет 2007 г. в контекста на предоставената от министъра на културата информация.
Колеги имате думата за въпроси и питания към министъра на културата.
Заповядайте господин Министър!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз ще допълня, че на днешната дата от бюджета, който имахме, нищо не е останало. В смисъл всичко е разходвано. И ако не ни пуснат това, което са ни обещали до 100 %, кой ще плати на тези, които правят ремонтите. От това, което сме разчели като капиталови разходи всичко е покрито, разбира се, имаме една сума, за да може достойно културата да посрещне влизането на България в Европейския съюз. Даже днес се почувствах малко обиден, защото в програмата, която се приемаше за честванията, изведнъж държавен културен институт – това е другият институт, а се оказа, че доста страници е с Министерство на културата, които аз не съм видял, за радост там има средства от комуникационната стратегия за наши състави, които ще посетят европейски столици, но искам да кажа, че няма да се случи случайно да е останала някаква сума, която да не е реализирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имате думата за въпроси.
Аз мисля, че министърът беше достатъчно убедителен и подробен в изложението си и някак си обезсърчи желанието да искаме повече средства за българската култура, защото останахме с впечатление, че сте изключително доволен, господин министър.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ще бъде нахално, да искаме повече. Вижте, с това завишение ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: 0,6 от брутния вътрешен продукт.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз непрекъснато настоявам да минем на 0,8 %, но винаги има нови обстоятелства, които не ни качват на 0,8. Ето, сега вноската в Европейския съюз от 680 милиона.
Аз съм доволен от финансистите. Този път бяхме сериозно изслушани, особено в тази част, която е свързана с паметниците на културата и има своето въздействие, наистина в подробното разписване от нас на всички средства и в двете части за какво отиват. Така че, добре е, надявам се да видим и добрия резултат от това, тъй като те ще бъдат инвестирани наистина в културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз искам да кажа няколко думи по проектобюджета, който ни представи министър Данаилов.
Уважаеми колеги, искам да заявя, че ние ще подкрепим проектобюджета, така предложен и изложен от министър Данаилов, защото в този проектобюджет се предоставя една дългосрочна визия за развитието на българската култура, за съхраняването и опазването на културното наследство и разбира се, за утвърждаване на българската културна идентичност в контекста на Европейския съюз. Мисля, че така предложеният проектобюджет много ясно идентифицира политиките и представя програмите за изпълнението на тези политики. Тук може би виждам пресечната точка на воля и на интерес с Комисията по културата.
Изключително съм удовлетворена да споделя, че основният приоритет, който е заявило министерството в този проектобюджет, е свързан с опазване и съхраняване на културно-историческото наследство. Мисля, че и за двете институции следващата година ще бъде изключително предизвикателство от гледна точка на нас като народни представители да създадем една адекватна законодателна рамка за опазването и съхраняването на този национален ресурс и от страна на Министерството на културата, да обезпечи финансово приоритетните обекти, които са свързани с културно-историческото наследство. Защото само по този начин бихме могли не само да модернизираме културната политика, но в крайна сметка да я насочим като фактор за устойчиво икономическо развитие на регионите, нещо, което е изключително атрактивно, модерно и се използва като много ефективен подход в общото европейско семейство.
Аз имам два кратки въпроса към министър Данаилов. Единият е свързан най-вече с тези средства, които Вие посочихте от централния бюджет, 16 милиона ако не се лъжа, които са предоставени за опазване на културно-историческото наследство. Разбира се, Вие имате някакъв допълнителен ресурс, мисля, че в порядъка на 4,4 от капиталовите разходи. Тоест за нас е важно каква е политиката и визията на министерството, кои конкретни обекти смятате, че трябва да бъдат финансирани с тези средства, защото те трябва да бъдат залегнали в една дългосрочна стратегия, която министерството ще реализира като политика. Мисля, че е добре народните представители да знаят.
Вторият въпрос, е свързан с това, което Вие споменахте, искам тук да обърна внимание на колегите, консервацията и реставрацията на Плиска и Преслав протичат като процес може би това е третата или четвъртата година, ако не се лъжа. Знам, че 2005 г. бяха заделени 3,5 милиона лева. За 2006 г. отново мисля, че са 3,5 милиона. Сега виждам още 1,2 милиона, които са във Вашия бюджет, господин министър. Първо, въпросът ми е, Вие миналата година казахте, че ще извършите проверка относно изпълнението и реализирането на тези средства. Всъщност кое е наложило преместването на тези средства от капиталовите на областния управител във Вашия бюджет? Не ме разбирайте в никакъв случай, че консервацията и реставрацията на Плиска и Преслав не е необходима като дейност. Въпросът е за отчетност на разходване на публичните средства.
Третият въпрос е свързан с читалищата. По отношение на читалищата Вие казахте, че имаме увеличение с 200 бройки като численост на персонала. Спомням си, че миналата година пак коментирахме и Вие дори се ангажирахте с извършването на проверка относно действащото тогава статукво, има много читалища и това не е тайна за никого от нас, които са новоразкрити, които не функционират и които теглят и черпят ресурс. Знаете, че това нещо го коментирахме. Искам ако тук имате справка или яснота по този въпрос, да ни дадете малко повече коментари.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми народни представители, изискванията на Министерството на финансите е да се описва за какво всъщност, като това не означава, че не може да има корекция, но не за прехвърляне на дейност. Бюджетът, който има Министерството на културата за капиталови разходи, той отива за материалната база на културата. Целевите средства, като там се заделя и сума за държавните поръчки, като държавна поръчка може да се каже за църкви, манастири, там, където има проблем в порядъка на 30 – 40 до 50 хиляди лева. Това са наши средства на министерството. Целевите средства, които са 6,2 милиона, за които Вие питахте, 1,5 милиона са заделени, тук описани, за Велики Преслав и Плиска. Моето предложение е за Велики Преслав и Плиска след 7 милиона да им бъдат отпуснати един милион и те не случайно минават през Министерството на културата, защото аз преди малко казах, че при обиколките, които съм правил през лятото, изненадващи, тъй като проектите, които са одобрявани от някой, те не са минавали през НИПК, и има една голяма неяснота в Министерството на културата. Областният управител сътрудничеше непрекъснато. Всъщност какво се оказа? – Голяма част от това, което е направено, например идете и вижте как е направена приемната в Плиска. Аз съм доста едричък и при едно засилване го бутам като театрален декор. Освен това, вътре по начина, по който са давани задания, трудно, разбира се експертите ги откриват, но тук става въпрос за средства от порядъка на 600 хиляди лева за доизграждане на една част на вътрешната стена например. Най-видното е това, което става с голямата базилика и музея, който беше направен. Не го коментирам защо по такъв начин е приет проектът на това музейче срещу 600 хиляди лева. И за да няма притеснения за тези средства, които следва да бъдат преведени, предложихме да минават през министерството. Обществената поръчка да се направи при нас, за да влязат тези, които умеят наистина да правят реставрация и консервация. 500 хиляди ние ще заделим за Мадара, знаете проблема с пещерата и тази част отпред. Туристите се интересуват от Мадарския конник, но се интересуват и от пещерата, която не е паметник на културата . Но там е крайно време да има някаква инвестиция.
Имаме 10 хиляди лева, с които трябва да довършим част от археологията, по-малка част от археологията, и обработката вътре за иконите и стенописите, които трябва да бъдат поставени и обработени. Става въпрос за църквата “Св. Четиридесет мъченици”. От тук нататък следващите 2,5 милиона лева са разписани по отделни пера. Тук влиза Старосел, влиза Трапезица – Велико Търново, скалните църкви в Иваново, довършване стенописите на Боянската църква, реставрацията, довършване на Народния театър “Иван Вазов”. Казах за Мадарския конник. Тракийската гробница в Александрово – там има голям проблем, който също трябва да се решава. Приготвили са по някакви проекти за някакви метални кожуси, което трябва да изолира влагата, в същото време започват да се рушат вътре уникалните фрески. Като паралелно аз водя разговори с министъра на регионалното развитие и благоустройството, някъде, както в Търново, с добри чувства да изградят част от инфраструктура. Предвижда се да имаме проект за социализация, в смисъл приемна, паркинг на църквата “Св. Четиридесет мъченици”, която да бъде изградена от тях, както тази година те направиха пътя за Перперикон. Разбира се, че имаме средства и за Перперикон в това разписание. Общо взето всяка сума е посочена. Предвижда се тук този 1,5 милиона, който ви казах, който отива през общината за операта в Стара Загора. Заделяме 500 хиляди за предпроектиране и начало на филмовото хранилище, защото там проблемът си остава открит. Така че, тези средства са разписани и вие може да го получите. Това е единственото, за което казах защо минава през нас. Досега 7 милиона лева са минали през областната управа. Аз не искам да кажа, че не са си вършили добросъвестно работата. Но ние сме Министерство на културата, изпращаме непрекъснато комисии накрая, за да приемат обекти, които не са били плод на обсъждане от Министерството на културата, което е вещият в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Извинявайте, господин Министър, но тук става въпрос за 7 милиона, и ако тези средства липсват, това, което казвате, нека да се изпрати проверка и ако тези средства не са целесъобразно изразходвани, това е основание да се сезира прокуратурата.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не сме стигнали до там. Има строителни структури, които могат да правят консервация и реставрация, има други, които могат да строят тоалетни и къщи. И когато такава структура прави това, тя не го прави, макар че, аз мога да не разбирам от това, но виждам че когато изгражда нещо, в същото врече оцапва историческия камък. Там са сбъркани поначало проекти, които са правени преди много години. И моите упреци към тях бяха, че никой не мисли за туриста, който ще дойде да види този обект, който трябва да докара дивиденти. Защото извинявайте и много добре го знаете всички как се вадят 7 милиона при тези скромни средства, които има културата. Миналата година Шуменският музей, тъй като и Плиска и Преслав са към Шуменския музей, Плиска има 15 хиляди лева приходи. Обект от 550 дка, няма един, който да къса билети. Това е една друга тема, но както знаете те са регионални музеи под управлението на кметовете и там има нещо генерално сбъркано при една чудесна инфраструктура. Защото до там е изградена инфраструктура. Това е друга тема, която се опитваме да внушим, как те трябва да започнат да печелят. Идете някой път, когато пътувате към Варна, и вижте музея. Моите почитания към големия историк Шкорпил, но той е творил във векове напред. И ние да повторим музея на Шкорпил с два етажа, извинявайте…, не говоря как е подредена експозицията. Но това е тема за друг разговор. За това не е виновна областната управа. Но действително за да има контрол от самото начало, а не да се възлага обект – направи ми това за толкова пари, а какво конкретно точно говорят, след това ходят, гледат – но какво от това, всичко е прието. Същото става 800 хиляди ние сега регистрираме по тази целева програма, не знам къде са тези 800 хиляди, които отиват в Долината на царете в Казанлък. Разбирам, от Китов, че са направили път километър и половина, хубав, защото отиват парите в Казанлък, до една могила, която трябва да бъде запечатана. Там при крайни условия може да влезе човек, а те я социализирали. В този смисъл сега са направили пълен проект тези 800 хиляди точно за какво ще бъдат изразходвани – говоря за Долината на тракийските царе, парите се превеждат на общината. Нямам подозрението, че е ставало нещо, но нали трябва да го видиш, че е станало, а не да е разхвърляно в тази многотия, която има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Министър, то не може да бъде разхвърляно, защото тези пари се дават за конкретен обект и за конкретно нещо. Този, който стопанисва тези пари, той е длъжен по законодателството да прави поръчки за всяко едно нещо. Те трябва да бъдат остойностени. И както Вие сам казахте, че не може с един материал, който там е заявен, след това да се прави нещо различно.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не, различно е. Проект от преди 15 години се реализира сега. Това не е нов проект. Музей, това са архивни материали, някога правени, когато е започнало 80-те години първото възстановяване на Плиска и вадят този музей сега, без да е актуализирано, без да се обсъди нужен ли е в такъв мащаб или трябва да е по-голям, по-удобен и т.н., за това говоря. Иначе обектите ги има и ги виждаш. Аз не коментирам как е реализирано. Според мен не е добре реализирано. Не е добре направено. Инвестициите са там. Но понеже това е един широк спектър, то е огромно нещо, две столици са това. За това става въпрос. Затова тези средства ще бъдат контролирани конкретно за какво се изразходват. Има изграждане една част в Плиска, която трябва да бъде за археолозите и за консервация, която ще направи проекта, който ще бъде одобрен и тогава ще се реализира. Иначе, нали разбирате, то е втори етаж, за да се качиш е 70 см широка стълба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това, че средствата са минали към министерството, е добре, тъй като там се изразходваха безконтролно тези средства и всичко това можеше да бъде направено примерно с две трети от парите.
По начало беше сбъркан редът. Проектите не минаваха през никакви специалисти. Има докладна записка от ръководството на нашия филиал на Археологическия институт в областната управа и от мен има паметна записка до заместник-министър Токаджиев в началото на целия този процес, обаче областната управа нищо не чу. Аз съм поискал среща с министър Токаджиев в понеделник или във вторник и смятам да внеса докладна записка за реда, по който трябва да бъдат изразходвани тези пари. Защото сега, когато разговаряхме в областната управа за довършване на музея, защото знаете, видяхте музея и съборетините, покрай които туристите трябва да минат, което е нещо, което трябва да се направи. За там дойдоха проектанти и поискаха 700 хиляди. Аз им казах, че може да стане за 350 хиляди прекрасно, защото онова, за което говорите, и аз не знам дали го знаете, приемната струва 170 хиляди лева. Аз ще я направя с двама дюлгери за 30 хиляди лева и тя ще бъде по-добра. Вие го знаете, видяхме го цялото това безобразие. За там трябва не само финансова, трябва и специализирана ревизия, за да се разбере кой какво е правил и колко пари е взел, защото наистина е страшно. Защото когато щяха уж да обявяват конкурси и не знам какво стана, отиде там Константин Пеев, специализиран архитект със специализирана фирма, те не му дадоха да влезе в областната управа и той се върна в София. А там дадоха на Каспичанска фирма да строи, която аз не съм сигурен, че този музей ще функционира, защото смятам, че електрическата инсталация няма да издържи зимното напрежение. Но това е друг въпрос. Не трябва да се допуска 8,5 милиона да отиде така както отиде там. И ако Министерството на културата може да вземе точно определени мерки с тези пари да изконтролира всичко, това ще бъде прекрасно. Мисля, че две трети от нещата могат да се направят същите. А това, което трябва там да се поправи, е въпрос на бъдеще, защото консервацията е направена безобразно. Даже на цитаделата е изтърван един вход. А че не са верни и че нищо не са направили, това е отделен въпрос.
Аз съм против този бюджет и ще гласувам в парламентарната зала против този бюджет, защото смятам, че 0,6 % от брутния продукт за европейска държава е позор и това е най-ниското, което може да бъде. Знам, че за монетаристичната система на съставянето на един бюджет 0,6 % е нормално. Но за мен е нормално минимумът да бъде 2 %, тоест три пъти повече.
Тук ще гласувам за, защото за разчетите на самото министерство е много добре разчетено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест искате да кажете, че Вие сте за бюджета на министерството. Но тук гледаме бюджета на Република България за 2007 г. в раздела като специализирана комисия за култура.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Нека тогава, като премислих това, което казах за разчетите на Министерството на културата,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Подкрепяте бюджета.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не. Като премислих това, което казах за разчетите на министерството като комплимент. Но по принцип 0,6 за култура аз не го приемам. И в парламентарна зала, моята парламентарна група ми е дала най-много време, ще се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз имам конкретни въпроси.
Първо, да кажа принципно, че аз не мога да кажа различно от това, че парите са свръх недостатъчни, но така живеем в едни горчиви времена, в които Вълка кара Мазарети, а Ламбо не кара Ламборджини, което е не справедливо според мен. Както Папата има Папомобил, Ламбо трябва да има Ламборджини.
Но аз виждам и нещо друго. В графата за опазване на културно -историческото наследство има прехвърляне на нитратна лента с доста голяма сума. Това става дума за архива на Националната филмотека ли?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това е за филмотеката. Става въпрос за следното - огромно количество лента, която е на нитранта лента, стои в едни складове, тя трябва да се прехвърли. Тази година ние преведохме сумата от 400, за следващата година отново 400. Той минава на друг носител, за да съхраним, това е от 1916 година нататък лента, която има давност. В този смисъл сме превели, като част от тях може би ще бъдат дадени за .., тъй като архитектите, които са правили проекта по времето на госпожа Москова за 12 милиона лева, ще бъдат така добри да го направят поне за 8 милиона. Защото там има сгради, които могат да се преработят и каквото не достига да се довърши, а не да се построи ново и това може да го съборим. В този смисъл са заделени тези средства.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Записът не е коректен, защото пише прехвърляне на лента, а то е от нитратна лента. Нали така?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, от нитратна лента. Между другото, договорката, макар че това е друга болна тема, но Ню имидж ни предоставя телекиното, дава го безвъзмездно на филмотеката. Това е един голям масраф, защото само една такава черно-бяла има в България.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Вторият ми въпрос е свързан с тази многострадална сума от един милион, която беше изпросена, изсмукана със скандали, когато помните дебатите около ДДС върху книгите. Аз не я виждам тук записана.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Те са два милиона.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз не мога да ги открия.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Там няма да ги видиш, защото ги няма. Те са в републиканския бюджет, целеви
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Бихте ли ни казали с няколко думи, свързани ли са, понеже тук няма увеличение примерно на субсидия за творчески проекти на центъра за книга и т.н.?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Центъра за книга, те са в бюджета на министерството. А тези два милиона ще отидат в българските библиотеки, които ще изкупят литература и специализирана литература, защото тя е много необходима и търсена. Това са целеви средства.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Тоест от тях нищо няма да влезе в тази програма “Сто книги”, не знам дали съществува?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Не. Те няма да минават през центъра. Но с много сериозно наблюдение, това също е много сериозна работа, защото не крия, че някои издателства смятат, че това е направено за тях. Не е така. Тук не става въпрос за това. Два милиона лева не са малко пари и във всички случаи, ще помогнат и на творците, и на издателите, когато бъдат купени книги. Това ще бъде на сериозно контролиране.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Да ви помоля специално за тези отпуснати пари да имаме някакъв ясен отчет, защото той ще бъде полезен, и когато търсим аргументи пред хората, които се занимават с книгоиздаването и им кажем – ето, обещаха тогава, направиха, те бяха похарчени еди как си. Тоест да се опитаме да ги убедим, че нещо е било полезно и за тях. Защото помните, че дебатът беше много разгорещен. Нямаме никакво основание да смятаме, че ще бъде по-мил и спокоен при следващото обсъждане на ДДС.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ще ви предоставим принципа, по който тези средства ще бъдат разходвани, защото и от вас можем да получим съвет. Но наистина тук не става въпрос за доказване, ето виждате ли. Аз съм приятно изненадан от това, което се случи и в Парламента, и в общественото настроение, че тези два милиона са отделени и са факт. До последно не вярвах. В този смисъл е добър жеста. Но е много важно как ще бъдат изразходвани.
За читалищата. Аз също бях изненадан с тези 200 бройки. Някои областни управители, например Кърджали, те направиха, без да е тяхно задание, едни преглед на читалищата на територията на град Кърджали. Мисля, че това е полезно, защото самото областно ръководство разбира кои са действащите читалища, които трябва да бъдат подпомагани и такива, които кретат или има нещо по-друго. Тук е госпожа Захариева, която наблюдава читалищата.
Миналата година бяха 105 бройки и аз също бяха изненадан. Сега са 200. Това сигурно и вие като народни представители, като ходите по райони, всеки иска по някоя бройка. Да, това е добро. Въпросът е, дали е в точното място, в което отива, тъй като те се разпределят през общините. Не мога да твърдя че, все още има случаи, когато бройка остава и кмета я направлява в друга посока, а не в читалището, което я е поискало. Така че, бързо ще дойдат сигналите за това.
Има един въпрос, който съм задавал многократно в срещи с читалищни дейци и кметски управи. Ясно е, че два милиона не могат да стигнат за това, което е необходимо на читалищата, тъй като дотацията е много малка в бройката за дейности. Практически читалищата нямат средства за дейност, освен тези, които имат допълнителна – дават нещо под наем. Някои само това правят, но и дейност нямат. А има и такива, които печелят, но и имат много сериозна дейност. Става въпрос, за следното, което се оказа, че може да се възприеме – тази инвестиция, ако е три милиона, като един милион трябва да отиде същото и за регионалните библиотеки, тази сума по области, за да не говорим за зони, дали не е по-целесъобразно по-големи суми да бъдат инвестирани, за да можеш да направиш наистина един приличен ремонт на едно читалище или да го компютъризираш и да го направиш както трябва. Защото сумите, които ние даваме, предполагам че и по ваше време е било, са между две-три, три и половина хиляди лева. Което за тях върши работа, но не срещам разбиране, защото ние можем да си позволим да направим пет обекта тази година на културата от държавната структура цялостно, за да направим следващата година други пет, а не да кърпим. Но не се схваща това. И в този смисъл средствата, макар че са повече - усмивка, благодарност, но не им върши тази работа, която би трябвало да бъде.
Нека да чуем и госпожа Захариева.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Госпожо Чилова, господа депутати, искам първо да кажа, че има едно невероятно възраждане в читалищата. Наистина няколко читалища ни накараха да се съмняваме, че е много изгодно в момента да регистрираш читалище. На фона на около 3400 читалища, това са десетина-дванадесет в цялата страна и те в никакъв случай не получават моментално субсидирана численост. Тоест държавни пари за субсидирани бройки в тях. Защото господин Данаилов ви каза, ние държим връзка с общините. На няколко пъти сме се срещали с господин Красимир Мирев и всяка молба, която идва до нас, в Министерството на културата за субсидирана численост, трябва да бъде подкрепена с писмо от съответната община, че то отговаря на действителността. Вярно е, че досега давахме пари за належащи ремонти. Но сега говорихме с господин Данаилов, тъй като нашите районни експертно консултантски информационни центрове, които създадохме във всеки регион направиха една много подробна снимка на читалищата – сграден фонд, субсидирана численост, брой на книги, дейност и т.н. Тоест замисляме това читалище, което има по-добра дейност, наистина да бъде подкрепено с по-голяма сума от тези 4 милиона, които се предоставят следващата година, за да може по този начин да мотивираме другите да работят по-добре. Вярно е, че вече направихме връзки с другите министерства, да видим къде читалищата като едно най-старо НПО в България, може да кандидатства по проекти дори за ремонт, ако един кмет в селска община предложи читалището за ремонт в Министерството на земеделието и горите, то може да бъде ремонтирано, защото това е освен културно-просветен, отсега нататък информационен и социален център. Имаме селски читалища в такива проекти, на които човек може да “свали шапка” от това, което правят. Така че, внимаваме на кого даваме парите и за какво ги даваме и осъществяваме и проверка чрез тези районни експертно-консултантски и информационни центрове.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Едно допълнение, госпожа Чилова. Ние сме дали предложение за 200 бройки, но са ни отпуснали отново 105 бройки, защото парите за тези 105 бройки като заплати за годината, те теглят от тези 4 милиона за ремонти. Не сме стигнали до 200.
В изложението казах, че сме искали 200, но сега разбирам, че е реализирано 106 бройки, което за мен е добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, други въпроси има ли?
Заповядайте господин Йорданов!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Приемам бюджета. Но само моля в зала да има акцент не само върху културно-историческото наследство, покриви, мазета, бройки, а и върху съвременното изкуство в този бюджет за 2006 и в бюджета за 2007 г. произвежда ли онова, което е заложено като идея – български произведения, прояви на духа? Не сега, но в залата моля да го имате предвид, за да е Министерство на културата, а не на културно-историческото наследство.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Нашият колега държи за живото изкуство. Аз държа също много и балансът определено е много голям. Тези три милиона печалба не са дошли от Луната, те са доши от изкуство, за което хората са платили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, тогава да преминем към гласуване.
Предлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г. със становището по проекта на бюджета на съдебната власт на Министерски съвет. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8. Против – 1. Въздържали се -1.
Благодаря Ви!
Искам да внеса едно уточнение, подлагаме така на гласуване законопроекта на съдебната власт, защото тя е независима и има право по Конституция да си внесе проект на бюджет. Министерски съвет дава становище и затова подлагам на гласуване със становището на Министерски съвет.
Колеги, благодаря ви. Благодаря и на министъра.

Преминаваме към втора точка от дневния ред.
Разглеждане на законопроект за ратифициране на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, № 602-02-53, внесен от Министерски съвет на 31.10.2006 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте госпожо Килева.
ИНА КИЛЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, ако ми позволите като вметка във връзка с дебата по предходната точка и по специално въпроса, свързан с използването на фирми, които не са квалифицирани за ремонт на паметници на културата, да ви съобщя, че бях сезирана от група компетентни лица в гилдията на реставраторите и консерваторите, които ще се обърнат към комисията, където се работи активно по закона за културното наследство, с предложения точно за някакви конкретни законодателни форми и норми, които да позволят подкрепата на тези професионалисти при търгове и при работа точно с културното наследство. Тъй като липсата на нормативна уредба в тази посока дава възможност на случайни фирми да попаднат и да работят с културното наследство, нещо, което не се прави в Европа. В Европа има стриктна листа, има в много от страните има камари на такива специализирани архитекти и строители, и изключително много внимание се обръща на подбора на тези предприятия, те са обикновено малки и средни, тоест там има и работа с насърчаването на този сектор. Мисля, че вие като отговорни за изработването на този закон с голямо европейско значение и значение за нашето културно-историческо наследство бихте могли да вземете предвид и тези предложения, които са изцяло европейски по вид. Аз ще си позволя да ви свържа с тези хора.
А сега да преминем към конвенцията. Конвенцията на ЮНЕСКО е може би най-значимият правен международен документ, приет от ЮНЕСКО в последните години. Изключително подкрепен от Европейския съюз, тъй като изцяло кореспондира на европейската визия за единство в многообразието и на европейската политика в тази насока. И точно във връзка с тази хармония между европейската културна визия и този документ, Европейският съюз на Съвета на министрите на 18 и 19 май 2006 г. взе решение за упълномощаване на Европейската общност да пристъпи към ратификация на тази конвенция като колективен член. Това е безпрецедентен случай, когато Европейският съюз с всичките свои членове, в допълнение на отделните ратификации на страните членки, ще ратифицира в лицето на Европейския парламент тази конвенция. И нещо друго, работи се по един кодекс на взаимоотношението между институциите, така че много ясно да се разпишат правомощията на председателствата, възможностите за гласуване и за отчетност на политиките на Европейския съюз като цяло, като съюз от държави пълноправни членки по изпълнение на политиките, заложени в конвенцията.
Така че, всяка страна членка има един морален и чисто конкретен ангажимент да ратифицира тази ключова конвенция. Този ангажимент е особено важен за нас като страна, която не е сред, както каза господин Соломон Паси, когато представи конвенцията пред външна политика, няма право на вето в Съвета за сигурност /с чувство за хумор безспорно/, но ние трябва да имаме ясна представа, че тази конвенция защитава точно страни като България, езици като българския, за азбуки като кирилицата, тоест тя е един защитен щит за националната културна идентичност, която ние трябва да утвърждаваме, да укрепваме във всички възможни политики, както в културно-историческото наследство, така и в жива култура. В този смисъл конвенцията дава една разнообразна и много строго разписана рамка, като изисква и отчетност от страните, които са я ратифицирали. Всяка страна трябва на четири години да отчита пред ЮНЕСКО какво е направила в посока утвърждаване принципите на конвенцията.
По същия начин ще се отчита и Европейският съюз като колективен член.
Ключовите понятия са културно многообразие, форми на културно изразяване, културни дейности, продукти в услуги и културни индустрии. Последното понятие също е много важно, тъй като на съвета, който днес приключва в Брюксел, който вчера беше с формат на култура, на който присъствах, се започна сериозен дебат и работа на Европейския съвет по стимулирането на културните индустрии в духа на европейската стратегия, Лисабонската стратегия за иновации и стимулиране на конкурентоспособността на Европейския съюз. Тоест тук културата вече се разглежда като един фактор за устойчиво динамично развитие, за създаване на принаден продукт и за социална кохезия на регионите и на страните в Европейския съюз. Следователно, това е още една страна, която добре е разписана в конвенцията, която дава нормативна основа на политиките в защита на културните индустрии и на креативния сектор. Така че, за да не ви занимавам с подробности, това е един сериозен документ.
Считам, че ние като бъдещ пълноправен член и като страна, която отстоява достойно своята културна идентичност в Европа, трябва да подкрепим и да ратифицираме конвенцията. Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Килева!
Колеги, имате ли въпроси?
Ще дам думата на госпожа Митрева от Министерството на външните работи.
РУМЯНА МИТРЕВА: Аз мисля, че госпожа Килева беше достатъчно изчерпателна. Мога само да подчертая, че от външнополитическа гледна точка характеристиките на тази конвенция са според Министерството на външните работи най-европейската конвенция. Конвенция, абсолютно съзвучна с целите от Декларацията на хилядолетието, включително в областта за устойчиво развитие. Защото се разглежда действително културният продукт като културна индустрия и тясно обвързана с развитието.
Другото нещо, което е много типично за тази конвенция и е абсолютно съзвучна с целите на самата организация ЮНЕСКО това е възпитанието в дух на толерантност. Също така и в аспекта на противопоставяне на глобализацията в нейния ужасяващ вид.
Това е накратко. Като цяло Министерството на външните работи заедно с Министерството на културата участва активно в изготвянето на тази конвенция и в гласуването и приемането й, нямаме външнополитически съмнения, че тя е полезна. Още повече, че действително това е първата конвенция, която ще бъде утвърдена с акт на Европейската комисия като колективен орган. Това е една политическа тенденция, която се утвърждава в момента и точно предвид предстоящата дата е хубаво да не изоставаме в това отношение. Особено когато нямаме мотиви да го правим. Румъния е ратифицирала конвенцията.
ИНА КИЛЕВА: 14 страни са ратифицирали.
РУМЯНА МИТРЕВА: Те са повече. Друг е въпросът че, включително от европейските страни има доста, които са ратифицирали и не са внесли ратификационните документи, тъй като изчакват решението на Европейската комисия и тогава държат да получат този ефект на бум. Необходими са 30 държави. За сега половината са внесли ратификационните документи.
Конвенцията е изработена от франкофонията, една организация, в която ние също членуваме. Така че, и по тази линия имаме морален ангажимент да се присъединим час по-скоро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви!
Колеги, предлагам ви много мощно да я подкрепим и България да бъде 16-ата страна, която да се присъедини към тази ратификация. Който е съгласен, моля да гласува. Единодушно се приема. Благодаря Ви, за единодушната подкрепа.
Хубав ден на всички, колеги!
Закривам заседанието.





(Заседанието на Комисията завърши в 16,00 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:

Нина Чилова