Народно събрание на Република България
Адрес: www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=168&id=392

ПРОТОКОЛ №16
05.07.2006

  На 5 юли 2006 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния

Дневен ред:

1. Изслушване на министъра на културата, относно Устройствения правилник на Министерство на културата, приет с ПМС № 149 от 19 юни 2006 г. и обнародван в ДВ, бр. 52 от 27 юни 2006 г.
2. Обсъждане на политики, за опазване и съхранение на културното наследство, на база на законодателството на Европейските страни.


На заседанието присъстваха, Стефан Данаилов – министър на културата, Иван Токаджиев, Надежда Захариева и Ина Килева - заместник-министри на културата, Емил Бехар – парламентарен секретар на МК, Агнес Зашева – главен секретар на МК, от Министерството на културата присъстваха и Борислав Абаджиев, Мирослава Манолова, Полка Александрова и Румян Ганчев; Цветелина Йосифова – Център за култура и дебат “Червената къща”.



Заседанието на Комисията по културата започна в 15,05 часа и бе открито и ръководено от госпожа Нина Чилова – председател на Комисията по културата.


* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Откривам заседанието на Комисията по култура. Предлагам следния дневен ред:
Точка 1. Изслушване на министъра на културата, относно Устройствения правилник на Министерство на културата, приет с ПМС № 149 от 19 юни 2006 г. и обнародван в ДВ, бр. 52 от 27 юни 2006 г.
Точка 2. Обсъждане на политики, за опазване и съхранение на културното наследство, на база на законодателството на Европейските страни.
Имате ли някакви други предложения по дневния ред? Няма. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Няма възражения. Приема се.
Благодаря ви!
По точка 1 давам думата на проф. Данаилов да ни запознае с новия Устройствен правилник на министерството, като ще Ви помоля, господин Министър, съвсем накратко да опишете реформата, която сте предприели - целели, структурата и да ни информирате и запознаете кое е новото и кое е наложило тези промени.
Заповядайте, имате думата!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ – МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА: Добър ден, уважаеми колеги народни представители. Преди да започна да ви информирам с новия Устройствен правилник на Министерство на културата се обръщам към уважаемата Комисия с извинението за гафа, който се получи във връзка с обявяването на първите меценати. Той се оказа един меценат и още една дама, която се яви като посредник.
Колеги, единственото беше, че спонтанно в 16.00 часа след обяд реших да покажем тези хора, като добър пример за следващи. Но твърдя, че във всички мои изявления винаги съм отдавал заслуженото на Комисията по културата при 40-то Народно събрание с възможността да имаме днес този закон. Истината е, че от този повод нямаме наблюдение за втурване на меценати.
Искам да ви информирам и нещо, което може из медиите вие да сте срещнали. Възстановяването на фреските в Боянската църква, които в продължение на 20 години така и не почваха поради вътрешни спорове на уважаемите реставратори, се правят в момента много усилено и с финансиране също на дарители, с които аз също в 16.00 часа ще се срещна да им дам обяснение, че ние имаме един чудесен закон, който те могат да ползват и като преференции, и даренията да бъдат насочени към съответния паметник на културата.
Уважаеми госпожи и господа, с Постановление № 149 от 19 юни 2006 година в Държавен вестник бе публикуван приетият от Министерския съвет Устройствен правилник на Министерство на културата. В него се регламентират функциите и правомощията на министъра на културата по разработването на политиките и определянето на стратегически цели и приоритети в областта на културата и се урежда нова структура и организация на дейността на администрацията.
Съгласно предложената структура администрацията е организирана в 11 дирекции – 2 дирекции в Обща администрация и 9 дирекции в Специализираната администрация, като са спазени разпоредбите на Закона за администрацията и нормативните изисквания за численост на персонала по длъжности, определени от Наредбата за прилагане на Единния класификатор за длъжностите в администрацията. Министерският съвет утвърди обща численост на персонала на министерството, да стане 173 щатни бройки, предвид преобразуването на националните центрове по изкуства и културните дейности и преминаването им към администрацията на Министерство на културата. Създаването на звено, работещо по приложение изискванията на Закона за административно регулиране за производство и търговия с оптични носители, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторско право и сходните му права. Създаване на звено по медийна политика. Хармонизиране и приложение на нормативната база в тази сфера. Инспекторат по опазване движимите паметници на културата и борба с иманярството. Създаване на звено по Закона за вътрешния одит в публичния сектор.
Към Министерство на културата съществуваха 4 национални центъра по изкуствата и културните дейности – Национален център за театър, Национален център за музика и танц, Национален център за музеи, галерии и изобразителни изкуства и Национален център за книгата. Тези центрове бяха самостоятелни юридически лица и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към Министерство на културата. След извършен анализ на дейността на центровете, на основание чл. 15 от Закона за закрила и развитието на културата, с оглед повишаване на ефективността на тяхната работа, предложихме и Съветът за модернизация на държавната администрация към Министерския съвет прие в новата структура в Министерство на културата те да станат част от администрацията, като се трансформират в дирекции. С приемането на дейността на центровете към Министерство на културата се постига и реално намаляване на броя на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към Министерство на културата и от 116 те сега стават 112, като изпълняваме и част от препоръките на Европейския съюз.
Същевременно се преодолява и един негативен момент, който съществуваше досега, посочван ни в докладите от проверките на Сметната палата, а именно – възможността за един и същи творчески проект да се получава финансиране, както от центровете чрез организирани от тях конкурси, така и от Национален фонд “Култура” и от Министерство на културата.
Министерство на културата изпълнява и заявените в правителствената програма цели и реформата в центровете бележи етап на повишаване на ефективността на работата. Процедурите за вземане на решение и прилагане на конкурсното начало при разпределение на държавни части за проекти в областта на културата, са ясно регламентирани законово и се прилагат стриктно в дейността на Министерство на културата. В новата структура на Министерство на културата се поставя акцент преди всичко върху развитието на формите на обществено-държавното начало при оценяване на проектите за финансиране на различните видове изкуства. Създадените консултативни експертни съвети, чийто състав е по предложение на професионално-творческите съюзи и неправителствени организации, работещи в сферата на културата са тези, които ще дават професионалната оценка на проектите предложени при дирекциите по изкуства за финансиране от Министерство на културата.
С Постановление № 149 е уредено и преминаването на правата и задълженията, залегнали във връзка с дейността на центровете, както и на трудовите правоотношения на техните служители към Министерство на културата. Във връзка с тази предлагана реформа в Министерство на културата са подготвени и включени в законодателната програма на правителството законопроекти за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата и на Закона за паметниците на културата и музеите.
В партньорската проверка в областта на аудиовизията бе подчертано, че е необходимо Министерство на културата да има координиращ орган в преговорния процес по проблемите на аудиовизията. В тази връзка бе включена в Плана за действие за 2006 година към Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз на мярка № 563 за създаване на звено по аудиовизия към Министерство на културата. С приемането на Закона за административното регулиране, производството и търговията с оптичните дискове, матрици и други носители обекти на авторско право и сходни права, се цели подобряване на закрилата на правата на интелектуалната собственост. Законът, който се прилага съвместно от Министерство на културата и от Министерство на икономиката и енергетиката изисква и допълнителен административен капацитет в Дирекция “Авторско право и сродните му права”. Освен това Министерство на културата е включено като един от петте бенефициенти по проект по Програма “ФАР”, по който се изгражда национална мрежа за сътрудничество и обмен на информация за защита правата на интелектуалната и индустриалната собственост, което също изисква повишаване на административния капацитет.
Посочената по-горе необходима численост на персонала на Министерство на културата се осигурява в рамките на досега утвърдения бюджет на Министерство на културата за 2006 г. Тоест, 34 щатни бройки от националните центрове по изкуствата, 21 щатни бройки от дейност “професионални учебни заведения”. Това са щатни бройки, които от началото на годината са незаети във функция “образование”. Четири щатни бройки, които се прехвърлят от закритата Агенция за държавен вътрешен финансов контрол за създаването на звено за вътрешен одит. За целта Министерство на културата предложи пред Министерство на образованието и науката промяна на намаление на стандарта за численост на персонала. Предложението е прието и отразено в Заповед № РД 09382/19.05.2006 г. на Министерство на образованието и науката. Средствата, необходими за преструктуриране и издръжка на новите звена са от вътрешен за Министерство на културата финансов и длъжностен ресурс.
Това е моята кратка информация. Може да допълните с въпроси, готов съм да отговоря. Това, което бих искал да кажа, вие знаете, че се състоя не във всички ведомства (смея да твърдя) съкращения на администрацията. Като изключим бройките на колегите от туризма, бройките на министерството бяха 126. Със съкращенията станахме 114 до момента, в който предложихме новата структура на министерството. Това, което не можахме да направим, за голямо съжаление, макар че имахме поддръжката на Ведомствената административна комисия, това бяха 9-те много нужни бройки за Инспектората по паметници на културата. Успяхме да извоюваме петте, които практически бяха налице, но за останалите 9 Министерство на финансите отказа да даде допълнителна субсидия. Както разбирате, всичко което е в структурата е с вътрешен финансов ресурс. Министерството, и лично господин Николай Василев много държеше на възможността за тези бройки, но Министерство на финансите отказаха на този етап.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Министър!
Колеги, имате думата за въпроси по структурата, по изложението на министъра. Заповядайте господин Министър.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Със създаването на дирекциите, както знаете, по закон за да има дирекция трябваше да бъдат обезпечени 10 бройки. По Решение на Министерския съвет, което беше добро, всъщност вече дирекция се формира и с 8 бройки. Говорим за съкращения, но в същото време изискванията са такива, че спокойно минимумът може да бъде 8 бройки за една дирекция и 4 бройки за отдел. Предишната бройка беше доста по-голяма, което изискваше нови “надувания”, които не са необходими поне за нашата сфера и това решение беше много добро.
Във връзка с новите структури – дирекции и отдели, предстои и започват конкурси за свободни длъжности от служители, съгласно поименното щатно разписание от 27.06.2006 г. Аз искам да кажа, че има възможност и се надявам в тези конкурси да има интересни участници, голямото мое желание е да бъдат и млади хора. Но слушайки коментарите на мои колеги, които обявяват други конкурси, поради по-ниското заплащане те предпочитат да отидат в частния сектор. Тъй като са доста нужни те, дано да се случи добро! Търсим, питаме, но има и такава опасност. Поне Вие бяхте и видяхте какво има – доста (за съжаление) хора, които не са на нивото, което изисква функцията, която има самото ведомство. Може би знаете, че направихме и пенсионирания. Една част от тези хора досега са били ръководители на дирекции или на отдели, главни специалисти. Това е нещо, по което тръгваме и дано да бъде добър краят.
Министерството много усилено работи не само в направленията с евроинтеграцията, с интелектуалната собственост. Ние имаме много обекти, които в момента се изграждат. Има едно забавяне, особено с усложнението с новия Закон за обществените поръчки, тъй като сезоните за ремонтите на каквито и пространства – дали са сценични или паметници на културата, които в момента се работят, тръгват търговете, опасността е да започнат едва септември. Най-голямата опасност (споделям го най-приятелски) е, че от капиталовите средства, които все пак има министерството, ме е страх случайно нещо да не се наложи да се върне. Надявам се да не се случи. Но днес разговарях и с кмета на Казанлък за целеви средства от Министерство на финансите – 800 000 във връзка с изграждането на Долината на царете – там също областната управа трябва да направи процедурата и опасенията ми са да не се закъснее. Макар, че това, което поне успя да стане е, че много активно се работи в Преслав и Плиска и църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново, където отсега ви каня, защото няма алтернатива – това е казано на строителите – на 22 септември да я открием във вида, в който всички искаме.
Може би ви прави впечатление, че по отделите направихме известни разделения. Общо взето, например Дирекция “Опазване на недвижимите паметници на културата”, която има два отдела, ми направи впечатление, че в средствата, които държавата, респективно министерството инвестира в ремонтите на съвременните сгради, не става въпрос за паметници на културата, и управлението на културните паметници – резерватите, бяха заедно. Общо взето, самите процедури вървяха много бавно. Сега те са вече два отдела. Единият отдел наблюдава именно паметници на културата, които в момента се реконструират или консервациите и това, което може да се случи (ако не дай си Боже времето пак нещо ни изненада). Другият отдел, който отговаря, главно материална база, планиране и контрол на годишни държавни задачи, които имаме.
Има един голям проблем. Една процедура по обществените поръчки е минимум 40 до 50 дни. При възникване на съдебен спор, разбирате къде отива. Министерство на финансите отправя средствата тази година в края на април. Така, че идеалният вариант да се започнат, тъй като ние знаем в каква посока ще правим капиталови разходи – януари, февруари да обявим тръжните процедури. Но от друга страна нямаме право, когато не си обезпечен финансово и това забавя. Наистина сега имаме голям проблем, надявам се да го решим добре, тъй като сме дали заявката за ремонт в първа фаза на Националната опера, защото е невъзможно да започне октомври, ноември.
Още една информация. Ние доста обсъждахме тези промени, служебните характеристики на хората. Изслушваме мнението и на директорите, и със заместник-министри. Тук присъства екип на министерството – главният секретар, двама директори на дирекции. Така, че това са нещата, които бих искал да споделя с вас. Надявам се, че ще ангажираме натовареността на екипа. Ясно е, че някои дирекции имат много повече работа, ангажименти. Другото, което е важно, е по-експедитивното решаване на проблеми, които се отнасят към министерството, отделните структури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Министър! Заповядайте господин Мерджанов!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Вероятно има много какво да се коментира по структурата на министерството. Аз бих искал преди всичко да Ви благодаря, господин Министър, на Вас, както и на Вашият екип за доброто намерение да ни представите структурата. Изкушавам се да задам един по-общ въпрос. Лично аз забелязвам една приемственост и един умерен консерватизъм в съхраняването на управлението на културните процеси, което според мен е позитив. И все пак има известни промени. Една административна опаковка винаги, като че ли се възприема като някаква рамка, като някакъв стагниращ момент за духовността. Лично Вие като министър и Вашият екип, считате ли, че чрез тази структура, която несъмнено сте коментирали и помежду си в политическия кабинет, културата, изобщо управлението на културните процеси, ще дишат по-лесно и по-свободно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Мерджанов! Заповядайте господин Министър!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Този въпрос аз го очаквах, тъй като тази тема доста беше консултирана и разговаряна. Все пак във времето, в което съм наблюдавал процесите, особено с темата на една ръка разстояние, разбирам, че въпросите за четирите национални центрове, които бяха на една ръка разстояние от Министерство на културата с изцяло субсидия и кредитиране от Министерство на културата. В годините, когато беше създадено от министър Димо Димов по френския модел, идеята беше тяхната независимост, освен помощта и това, което се получава от самото министерство като кредитиране за провеждане на проектите, тези самостоятелни административни единици да се опитат да акумулират средства. Имам един списък от две години, от който ясно се показва, че приходите, които са влезли, освен субсидията, са в порядъка между 19 000 за театър, 15 000, 12 000, 2 000 за книга за цяла година. Освен това, административната част, която се издържа – тя е пак с пари на министерството, в порядъка например ако бюджетът им е 300 000 лева, понеже тази година това е за проектите, част от тези средства отиваха в издръжката на самата администрация, която е в порядъка на 63 000 лева. Както и да ги гледате тези средства, това са няколко добри проекта, говоря за театър или книга.
Освен това, с този подход най-малко сме целели да има командата отгоре. Напротив – функцията, която досега имаха националните центрове (те не случайно държаха да останат дирекции) остава като функция абсолютно същата. Аз споделих в моето експозе, че общественото, държавно начало остава абсолютно, защото в дирекциите са хората, които правят своите съвети, назначават и канят своите експерти, когато се обсъждат различните сесии. Вече две сесии за Национален център за театър минаха. Освен това, наистина папката, която имам регулярно от Сметната палата, е много тревожна. Защото какво се получава? Една субсидия, примерно за един фестивал, която се получава един път, той играе в Национален фонд “Култура”, другият участва със свой проект в Центъра за театър и отделно министерство на културата също дава своите инвестиции. Субординацията е почти никаква и в един момент се оказва, че една такава дейност, която е частна общинска, ние нямаме държавни фестивали, имат възможност да получат субсидия едновременно от три места. Забележките бяха много по-големи от Сметната палата. В този смисъл идеята е Национален фонд “Култура” със своя управителен съвет, който е също от гражданските структури предложен – това са отделни културни институти, част от тях участват и в съветите към дирекциите, за да може да има яснота какво се прави. При това вече наистина законно е следващото с промяната в закона – Национален фонд “Култура” си става определено второстепенен разпоредител, тъй като той беше в едно много разкрачено положение.
Но, другото е, когато обсъждах с г-н Василев за това, че ние сме на границата с намаление на бройките да станем комитет, което е невъзможно да се мисли, защото се оголва министерството и е невъзможно да се спази и Закона за администрацията, това даде възможност действително нашето предложение да бъде аплодирано. В същото време, уважаеми колеги, непрекъснато заместник-министри от финансите коментират какви са тези много второстепенни разпоредители. Европейските ни приятели също говорят за това. Аз съм убеден, че при едно разбиране, те могат още да бъдат прибрани. Не искам да фантазирам, защото съм го мислел пред вас, но една добре действаща второстепенна структура, например къщата “Борис Христов” функционира. Не е ли мястото на тази къща в Националната опера? Или къща Владигеров – второстепенен разпоредител – не е ли мястото й в Националната филхармония, за да има допълнителна дейност. Има възможности определено да намалим още. Между другото, ние бяхме със зелените точки за намаляването на второстепенните разпоредители. Практически функцията с нищо не променя решението. Всичките заповеди до сега, господин Мерджанов, за експертната комисия, която трябва да определи специалисти и експерти, тя се подписва пак от министъра, предлага се от директора. Разбира се, ако има донякъде болка, тя е повече от досега изпълняващи директори, защото наистина тогава те разполагаха със средства и можеха да я купят по-свободно, но функцията, за която те бяха определени, за съжаление в годините не устоя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Министър! Заповядайте господин Дилов!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз мисля, че някак си е неудобно, в крайна сметка хората се интересуват от крайния резултат – един министър си предлага една структура и носи отговорност. Ако видите, в местната власт е по същият начин – кметовете си измислят как точно да им функционират администрациите, от тях се искат други показатели. Единственото нещо, което тук ме притеснява и в някаква степен е продължение на въпроса на г-н Мерджанов, е дали очаквате някакви напрежения.? Напълно съм съгласен, че доста привидно, игрово беше създадено усещането на гилдиите, че кой знае какво влияние и свободно участие имат в тези центрове за изкуствата или да се самоуправляват някакви средства. Причините да не се превърнат по френския модел са много – никакъв стимул няма, за жалост, и тук законодателят е длъжник. Няма стимул, който да накара един чиновник да управлява такъв тип публично дружество, защото то да има интерес да генерира средства от частния бизнес, да реализира проекти. От това нито заплатата му става по-голяма, нито благодарност, най-много да има ядове с ревизорите, както се и случва. Така, че защо да го прави.
Моят въпрос е този – чисто публично превръщането на центровете, които звучаха по-демократично, в дирекции, дали няма да Ви създадат ядове откъм гилдиите? Ако смятате, че няма – в крайна сметка всички гледаме крайният резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Министър, може би аз също щях да задам въпрос в тази посока. Гледайки самата структура забелязвам, че в нея няма кой знае какви промени от това, което е било, включително и самата численост сама по себе си инкорпорира част от прехвърлянето на тези второстепенни разпоредители, които са закрити. Всички ние задаваме този въпрос, свързан именно с премахването на центровете като второстепенен разпоредител и прехвърлянето им в самата администрация. Може би навремето този модел със сигурност е бил направен за по-гъвкав от гледна точка на децентрализация на самата културна политика и на възможностите за финансиране на проектите. С течение на времето те не са изпълнили своята функция. Говорим за Европа, за регионална културна политика, и сега се прехвърлят като структурни единици в самата администрация. Разбира се това е изцяло Ваше оперативно решение. Дано е направено да има някакъв ефект и резултат. Но притеснението сред всички колеги тук, е дали едно механично прехвърляне и намаляване на тяхната значимост и самостоятелност ще доведе до желаната и търсена ефективност?
Заповядайте господин Мерджанов!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Може би не бях достатъчно изразителен в моя въпрос. Тук не става въпрос за притеснения. Лично аз възприемам образно казано това обхващане на центровете. Проблемът е действително доста сложен, той е проблем на икономически възможности, на културни традиции в управлението на културата най-общо казано, и в невъзможността на собствената цялостната еманципация на тези центрове. Защото за времето, за което те просъществуваха (аз съм напълно съгласен с бележките, които министърът направи) има и доста по-други неща, за които очевидно не е тук момента, където е редно да се коментират. Става така, че когато определени структури са под нечия шапка, те се развиват по-пълноценно до набъбването на определена невъзможност да бъдат обхванати и тогава търсят своеобразна еманципация. И може би сега има едно ново връщане, което след време трябва да бъде под внимание на министерството, на ръководството на министерството, за да се търси допълнително следваща по-гъвкава форма за тяхното по-оптимално функциониране. Това беше моят въпрос – за дишането на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Мерджанов! Заповядайте господин Министър!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, първо искам да кажа, че сега сме юли, този разговор е почнал от декември. Това не е нищо скрито, напротив – имахме разговори със съюзи, с директори на театри, с колеги от министерството, в никакъв случай не пречи на децентрализацията. Защото аз самият години наред съм бил член на експертни съвети, аз съм участвал в почти всичките промени, реформи – това, което се е състояло в българския театър. В 8-те бройки, които имаха до сега, едната винаги е била финансиста. Финансовият работник, след като си приключи договорите, приключва своята работа – две, три сесии в годината поради липса на пари. Сега тази счетоводна група си отива в счетоводството, където й е място. А на мястото на освободената бройка за първи път ние ще търсим експерт по цирково изкуство, за първи път има театър, вариететно и цирково изкуство. Знаете в какво тежко състояние е цирка.
В същото време в дирекция “Материална база и планиране,” там ние ще търсим човека чрез конкурс, който трябва да наблюдава сценичната материална база. Защото, сигурно знаете госпожо Чилова, Вие приемахте документите на ведомствата, какви искове имаха за капиталови промени, осветление и др. – 36 милиона. Трябва да има един човек, който именно да наблюдава сценичните пространства. Тук не става въпрос за театър, за опера, филхармонични дружества. Убеден съм и за още нещо. След като са се раздавали средствата, във всичките години не е имало никакъв контрол за творческите показатели, не говоря за отчитането на финансовата книга. Наистина средствата са малко. Аз се надявам за второто полугодие да ни бъде възстановена една сума и да завишим това, което имаше в началния бюджет, за да могат да се направят още една или две сесии, имат нужда нашите колеги. Но в това, което сме търсили, е именно това – да се засили контрола. Защото не може една структура, един второстепенен разпоредител три пъти в годината да раздаде 60-70 хиляди лева или 100, ако има, и с това да приключи работата. Функцията на театъра е много сериозна. Вариетето – има много проблеми, където колегите трябва да разрешават заедно с помощта на обществения съвет.
Искам само да споделя, уважаеми колеги, че почти завършиха конкурсите за директори на драматични, куклени и куклено-драматични театри. Нищо ново. За съжаление, от институтите сега се очаква да излезе някакъв випуск следващата година, които се занимават с менажерство на култура и на сценични пространства. Основно са старите директори, много малки изненади в добрия смисъл на думата. Даже може би знаете, че 5 или 6 театъра в момента са без ръководство, неприети от комисиите. Това са също много важни управленски проблеми, които трябва да се решават. Но аз съм убеден, че много по-активно ще заработят самите дирекции. Много е лесно да кажем – департамент, за да звучи повече и т.н.
Още нещо. Това не е плод на моя неудовлетвореност от досега работещите директори на центровете. От конкурсите, които се проведоха трима директори са старите директори – музика, книга и театър. Само музеи и галери има нов директор. Това не е плод на неудовлетвореност, това е единствено по-откъсо да се държат нещата, извинявайте за грубата дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Министър! Заповядайте господин Йорданов!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Господин Министър, аз си задавам въпроса, мотивирайки го с една процедура, която вече е извървяна в едно друго министерство, тъй като аз съм в Комисията по здравеопазване. В ЗИД на Закона за здравето бившите ХЕИ-та станаха дирекции РИОКОЗ и там беше направена тази трансформация – от трудови договори – станаха държавни служители. Два проблема се появиха, които са според мен важни и е хубаво да ги имате предвид. Извинявайте, ако моята препоръка Ви звучи прекалено претенциозно. В инспектората на министъра на държавната администрация и административната реформа, който действа от няколко месеца има млади и амбициозни хора, които държат навсякъде да вкарат ред по Закона за държавния служител. Желаейки да вкарат ред, те минаха, по-скоро тръгват по цялата верига на РИОКОЗ и намериха два основни проблема, свързани с трансформирането и преназначаването на длъжности по трудови договори в държавни служители.
Първият проблем е свързан с това, че по някой път изборът кой да бъде преназначен и кой да бъде назначен с конкурс е субективен от една страна. От друга страна не винаги могат да бъдат спазени условията по Закона за държавния служител за управленски стаж, защото създаването на нови структури не предполагат хора, които преди това да са ги заемали длъжностите, тъй като такива структури не е имало. Това е единият тънък момент, за който Ви моля да имате предвид и да внимавате да не станете подвластни на тези инспектори, които могат да ви разбъркат картите не водени от лошо чувство, а от желание буквално да бъде спазен законът.
Вторият проблемен момент е свързан със заплащането, защото отивайки като държавен служител има една разлика в осигурителната тежест и тези симпатични инспектори държат да прехвърлят част от парите от основната заплата към осигуряването, което води до намаляване на основното възнаграждение.
Въпросът ми е, каква политика смятате да спазвате по отношение на трансформирането и преназначаването, критериите, които ще имате предвид, за да запазите хората, които ви вършат работа от една страна? И от друга страна превръщайки ги в държавни служители, да създадете една стабилност в системата, защото статутът на държавния служител води до това, поне такива са надеждите.
Второ. Разполагате ли с финансов ресурс да поемете тези допълнителни натоварвания в системата, които ще бъдат свързани и до което ще доведе това трансформиране и преобразуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов! Заповядайте господин Министър!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Тук е и госпожа Полка Александрова. Ще кажа само, че тъй като все пак нашата работа е малко по-специфична, както аз не отричам, че в медицината е така, има един друг по-голяма проблем. За да няма политически удари и т.н., ясно е за държавния служител. Аз заварих 90% държавни служители, кажете ми какво можеш да направиш? Наистина сега се отварят места за главни експерти, двама директори на дирекции – това са много важни места, тук е много важно какъв човек ще бъде, но е нормално той да бъде обезпечен като държавен служител, при това изискванията за държавен служител са доста големи.
Основният проблем е, че всички структури във второстепенните разпоредители са на постоянни трудови договори. И аз се питам, да поканя да речем един от най-големите режисьори – мислители театрални на еди коя си държава да стане директор на Народния театър “Иван Вазов”, той не би могъл да направи своята програма с тези актьори, с които той счита да работи три години – всички са на постоянни договори.
Другият проблем. Идват програми на хора, които кандидатстват – имаше театри с по 10 кандидатури за директори, но в тази програма, когато я прочетеш виждаш хубави неща, които никога не могат да се реализират, защото познавайки трупата, тя не може да го направи просто. Това е един друг, много сериозен проблем, който беше решен по едно време. Емил Капудалиев беше мой съученик и имаше Законът “Капудалиев”. Народният театър целият излезе на временен трудов договор, всички бяхме от народен артист нагоре, но само този театър – всички останали се покриха. Сега вижте – всичко постепенно се върна на постоянен трудов договор.
Финансовият ресурс ние сме го обезпечили – това, което правим. Госпожа Полка Александрова ще допълни.
ПОЛКА АЛЕКСАНДРОВА – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА”: С последните изменения на Закона за държавния служител този казус е разрешен. Има един параграф, който казва, че когато държавен служител преминава в администрация от трудово правоотношение в служебно, какъвто е случаят с центровете, в постановлението, с което те преминават, е записано, че техните правоотношения преминават по трудово правоотношение. И когато тази длъжност в структурата е определена за длъжност за държавен служител, тези лица си подават едно заявление в 7-дневен срок и ако отговарят на условията на Закона за държавния служител, те вече стават държавни служители. Тоест, този проблем до последните изменения наистина имаше една празнота в закона и се прилагаше по аналогия. Имаше доста писма на Министерство на държавната администрация и административната реформа, въпросът е решен и от правна гледна точка няма проблеми да се решат въпросите на служителите от центровете, които преминават в специализираната администрация.
В Министерство на културата съм на работа от 14 години и за мен центровете като юридически лица, те не са същински юридически лица. Подкрепям това, което министърът каза – наистина те в това време единственото, което правят е да разпределят средства от пари, които са дадени. Това лично мен винаги ме е затруднявало, когато изпълняват някакви задачи, които са ни възложени и от министъра, и по други преписки. Така, че това оптимизиране ще даде възможност за по-доброто провеждане на политиката. Още повече преди преминаването на центровете, нещо което ме е смущавало мен, съгласно Законът за администрацията, тя е структурирана в обща и специализирана. Общата технически подпомага министъра, а специализираната помага при провеждане на политиката. Оказа се, че в нашето министерство ние нямаме специализирана администрация. Специализираната администрация беше извън министерството в едни структури с абсолютно неясен статут. Така, че лично аз от правна гледна точка напълно подкрепям и оправдавам това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Александрова! Заповядайте господин Дилов!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Пак повтарям – за мен отговорността се носи от министъра. Той е лицето, резултатите са това, по което го съдят. Самата тази игра на структури не е много важна сякаш или поне за потребителя, поне за тази политика не е много важно.
Ако тези центрове имаха поне теоретичната възможност, явно те практически не са го правили, да привличат средства с една по-гъвкава институция, как ни убеждавате, че дирекцията е по-добра от тях в този смисъл, защото дирекцията е ясно дефинирана какво е. Те че не си вършиха работата, не си я вършеха – хиляди доводи може да има в тяхно оправдание или пък в техен упрек да бъдат изтъкнати – некачествени директори или нещо друго, липса на виждане, липса на стимул (както аз мисля, че е най-важното). Защо да привлечеш 100 000 лева за център “Театър”, ако нямаш някакъв законов начин, от който да бъдеш възнаграден с част от тези пари, които си привлякъл, благодарение на някои твои умения. Това не беше решено в така създадените по идеята на Димов френски модел. Но пък как дирекциите, които нямат и теоретична възможност да бъдат по-гъвкави, ще решат този проблем?! Не знам. Тук ще скочат гилдиите. Аз съм добронамерен. Ако съм на улицата в момента, като театрален журналист...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Дилов! Заповядайте господин Министър!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Гилдиите ще скочат, когато няма да има възможност без проект да се явиш за фестивал. И източникът за финансиране да бъде един. Той може да бъде центърът и само центърът или министерството, защото и такава възможност има, или Националният фонд “Култура”. Но много е лесно да правиш изяви само с държавни средства. В един правилник за работа, както е по света, когато се опитваш да кандидатстваш със свой проект в европейска комисия, ти определяш средствата какви са, откъде са, колко са държавни, колко са спонсори и т.н. и тогава получаваш допълнителна помощна субсидия. Но много неща тепърва ще трябва да се променят, защото има някакъв навик.
Пак искам да кажа – парите никога няма да стигат, но добре би било, това е също разговор, който трябва да имаме с колегите, които са експертите – хората, които са в театрите. До сега средствата са раздадени по малко на много. Аз също съм бил доста социалдемократ, като съм държал на всеки по малко, но тогава нямаше нито един проект, за който да кажеш – ето това е и това заслужава голяма субсидия. Защото големите играчи като Сашо Морфов и Теди Москов не разчитат на тази субсидия.
В този смисъл, когато средствата са повече, тогава наистина могат да бъдат по-големи, защото виждам как е и във Фонд “13 века България” – колко малко са парите, и в Националния фонд “Култура”. За съжаление, така е. Аз наистина разчитам на това, което направихте вие, че имаме този закон. Редно ли е Министерство на културата да направи брошура? Имам чувството, че бизнесът не може да разбере какво е направено. Тъй като имаме само двама посредника, аз мога да говоря с едната група, която много активно работи – дали те не трябва да направят една такава брошура, която да пратим като както ти пращат реклама за вино, за да се знае.
Много ми е труден моментът с нашето арт лото. Лотото без начална сериозна субсидия не може да се пребори с проблемите на тотото. Искат нов закон за тотото, ние се явяваме конкуренти и нямаме полза да ползваме тотото. Много сериозно се работи по този въпрос. Отделно ще споделя, има интересни международни предложения, да видим какво можем. Защото реалните средства могат да дойдат оттам, това дава възможност, но е трудно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: За лотото никога не сме имали никакво съмнение, че това ще стане изключително трудно. Още със създаването ни в този формат с колегите сме коментирали, че тук става въпрос за политическо решение. Става въпрос и за финансов ресурс, който е изцяло от държавата и никой не е имал съмнение, че това ще стане много лесно. От сега трябва да си кажем истината, че става въпрос за много сериозно лобиране, тъй като тотото винаги е било изключително жестока конкуренция. Така, че когато ние го разписахме в закона, беше с ясното съзнание, че даваме законово основание, включително и на министъра, след една година да бъде атакуван от това, че той не изпълнява законовите разпоредби. Не случайно беше това. Но оттук нататък истината е, че битката ще бъде тежка и трябва много сериозно единодействие на всички институции в подкрепа на това, защото оттам ще дойдат много сериозни средства. Това дали центровете са закрити и са преместени със същият финансов ресурс в министерството, няма никакво значение. Абсолютно сте прав, господин Министър, и аз лично много силно се надявам, че след това, което е станало, ще засилите контрола. Защото дали центровете, субектите, кандидатстваха с проекти в центровете и след това отиват във Фонд “Култура”, това винаги е въпрос на контрол на администрация. Това не е въпрос на промяна на структура. Така че силно се надявам този контрол да се осъществява. Надявам се, че ще даде добри и положителни резултати, въпреки че имам своите съмнения от гледна точка на малко финансов ресурс и разбира се на начина, по който работата като процедура остава. Но, да бъдем оптимисти.
Други въпроси? Заповядайте!
ЦВЕТЕЛИНА ЙОСИФОВА: Цветанка Йосифова Директор на Центъра за култура и дебат “Червената къща”. Благодаря ви за възможността да присъствам на това четене и да мога да задам лично въпросите си!
Трябва да призная, че някои от въпросите, които имах идвайки насам отпаднаха и сега ще се опитам да задам само онези, които като че ли още са актуални и валидни. В случая трябва да направя тази уговорка, че освен Центъра за култура и дебат “Червената къща” представлявам и една фамилия на неправителствените организации, които работят в областта на изкуството и културата. Слушайки Вашите аргументи, господин Министър, за това какво е довело до тази административна на пръв поглед промяна в статута на четирите центъра, тези аргументи, които достигнаха до мен са два. Единият беше свързан с това, че центровете по Ваше мнение, на базата на анализа, който сте правил, не се справят с набирането на допълнителни средства и се явяват само вторичен разпоредител на едни вече така или иначе държавни средства. Това е един аргумент, който на мен ще ми бъде малко трудно да коментирам, тъй като до този момент не съм имала подобна информация, сега я научавам. Във връзка с този аргументи се питам, дали всъщност проблемът не е по-скоро кадрови.
Във връзка с вторият Ви аргумент, който беше свързан с това, че се получава един негативен момент на дублиране на финансиране по повод един и същи проект от различни източници, аз тук бих си позволила да направя коментар, че в практиките, които познавам в други европейски страни, там по-скоро източниците на финансиране са много и разнообразни, те са допълващи се. Бих казала, че такова централизиране на финансирането би довело до една монологична сама по себе си ситуация, която не знам дали е здравословна за развитието на културата. Ако можете да направите коментар по това.
Другите ми два въпроса са по кратки. Единият е, дали се предвижда създаването на граждански съвет към Министерство на културата. Другият въпрос е по какъв начин в новият устройствен правилник се предвижда и ще бъде по някакъв начин мислено за равнопоставеност и конкурсно начало на преразглеждането на различни проекти, които идват както от страна на държавата, така и от страна на неправителствения сектор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Йосифова! Заповядайте господин Министър!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Знаете, че като председател на Комисията по културата, аз бях първият, който разписа един документ. Няколко пъти казах – Сметна палата. Не искам да коментирам Сметната палата какво още ми е написала, но едното е “неправилно управление на имоти”. За съжаление, законът е такъв, че Вие ако не си платите наема, аз трябва да ви освободя, разбирате ли? Пропускате фразата – какво иска законът. Дублиране на финансови дейности не може да има, това е едното. Няколко пъти говоря за съвети. Разбира се, че директорите, новообразуваните дирекции, това са старите ръководства. Вие намеквате за кадрови. Едно ако има – кажете ми. Ако кадрово няма, разбира се, че директорът на свое основание може да предложи някакви промени от тези, с които е работил до сега. Но, що се отнася до съветите, именно Вие и към Вас те ще се обърнат, за да участвате активно в съветите, експертите към дирекциите. Разбира се това трябва да бъдат експерти, защото граждани всякакви има. В такъв смисъл, първият радетел съм именно на това, както е било до сега и както ще бъде. Нищо не е променено. Разбира се не може да има съвет от 34 човека! Какъв е този съвет...?! В Национален център за музика и балет – 34 човека...?! И ги питам какво правят толкова хора, говореха си искаха звания да се върнат, което е пълен абсурд. Логично е да са 9, казах им да предложат реално действащи хора, дори с противостояние, за да можем да търсим и да решаваме проблемите. Огромни проблеми в управлението на културата, а не в потенциала, защото той е налице. В такъв смисъл не ме подозирайте, уважаеми приятели от къщата, защото аз в момента ви съхранявам. Аз разбирам, че се закачаме, но когато Вие се усетите, че липсвате, напротив – това са съюзите, това сте Вие, там се търсят именно тези, които могат да помогнат в Съвета на културата, защото надявам се го правите безкористно и с любов.
ЦВЕТЕЛИНА ЙОСИФОВА: Ако Ви подозирахме аз нямаше да съм тук, искам по-скоро да водим диалог.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, въпроси по точка първа?
Благодаря на господин Министъра! Искате неща да допълните? Заповядайте господин Министър!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинявам се, но трябва да тръгвам, тъй като имам изпити по “Актьорско майсторство”. Може ли да бъда освободен? Господин Токаджиев ще прочете едно предложение, което имаме по втора точка, след вашия разговор, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: С голямо нежелание, господин Министър, Ви пускаме, защото втората тема е изключително важна.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз съм “за” това и имаме предложения, които са свързани с темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Мисълта ми е, че тук е целият експертен съвет, който наблюдава самия законопроект.
Наистина, се извинявам, но студентите седят и ме чакат – в други ден имат изпит, без мен не може да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Проявяваме разбиране и Ви пускаме, господин Министър.
Много ви благодаря, колеги!
Студентите не могат да чакат, те са новият потенциал на България.
Заповядайте господин Дилов!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Колеги, позволете ми да дам една препоръка. Опарил съм се лично и знам, че има голям потенциал в него, ако може вие да сте полезни като министерство. В общинските битки миналата година се пропусна един отчаян опит, че ние сме там управляващо мнозинство, да създадем един фонд, който го бяхме кръстили, понеже не можем да го наречем фонд по смисъла, както е Национален фонд “Култура” или Фонд “13 века България”, бяхме го кръстили тогава “Софийски меценат”. Неговата философия беше много близка до това, до което някога стартира реформата в културата на Димов. Простичко го казвам – ние преставаме да плащаме заплати, грижим се за парното, да не капе покрива и за сцената. Давам пример за театрите, защото за тях стана дума. В замяна на това обаче определят общините годишно от бюджета си и механизъм за набор на извънбюджетни средства една сума, за София беше определена 1 милион лева, за която се кандидатства с проекти. Всъщност, общината се превръща в меценат. Програмата мина на общински съвет, беше гласувана, одобрена, включително опозицията я подкрепи, след което кметът я прати на прокурор с формални причини и я спря. Формалните причини бяха много дълги. Неформалните бяха много прости и ясни – администрацията не иска да изпусне това разпределение. Тоест, тук Министерство на културата, ако може да изготви методическо ръководство към общините. Има и други общини, които не могат да се справят с този проблем. Примерно в Ямбол бяха готови да направят нещо подобно. Специално в областта на театрите беше много добре разработена – тя примерно включваше задължението на тези, които са наели билбордове и рекламни съоръжения на 40 ефективни дни работни, 6 дни да предоставят безплатно за неща, които не са комерсиални – за реклама на театри, концерти, книги. Кандидатстваш да ти помогне общината за реклама, на трамваите да се въртят билбордове и т.н. Тоест в тази посока може наистина да се самопомогне при положение, че министерството има една по-активна роля и преодолее тази плахост на общината, където знаете, че вечно кметът е заплашен да иде на прокурор за нещо и дали от злонамереност, дали от предпазливост, той просто предпочита да не влиза в тази беля.
Накратко, тогава проблемът беше следният. Взимаме едни пари от кметската администрация и ги даваме на гилдията да си ги разпределя по проекти. Катастрофирахме, защото и законово нямаме кой знае колко възможности да го направим, не можем да учредим фонд. Законов фонд е Фонд “13 века България” и Фонд “Култура”. Измислиха го като програма, заобиколиха го, но резултатът в крайна сметка е печален. Така, че ако някой се съгласи да помисли там, то от наша страна ще има сериозна помощ законодателна да се опитаме да го измислим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте господин Министър!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: В деня, в който валутният борд ще си отиде, да има възможност общините да имат своите фондове. За това ние направихме опити още преди три години, защото големите градове имат нужди и желание. Договори за смесено финансиране са сключени с всички театри и филхармонични дружества с изключение все още на Пловдив, макар че лично кметът Чомаков се закле, че най-сетне ще даде някаква инвестиция на театъра. И най-характерното е, че малките общини са много по-разстроени за своите театрални музикални пространства в сравнение с големите – това е факт, но не са избягали. Хубавото е, че тази година общината за Софийски музикални седмици даде 100 000 лева, защото и това беше на гърба на Министерство на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви!
Колеги, преминаваме към точка 2.
Опитах се да нахвърлям няколко основни, по моему, ключови въпроси върху които трябва да се изгради скелет, философията, съдържанието и структурата на един бъдещ закон, независимо какъвто и да е той. И тъй като съм убедена, че без да имаме разбиране и консенсус в Комисията, от гледна точка на това какви ще бъдат политиките, които ще прокараме в един бъдещ закон, каква ще бъде неговата философия, какви ще бъдат инструментите, които ще дадат възможност да се развие тази философия, се опитах да обхвана без да имам претенции за изчерпателност най-основните ключови моменти, върху които би трябвало да се изгради една бъдеща основа на закона. Всяко едно бездействие от наша страна като народни представители и членове на Комисията по културата ни прави малко или много съпричастни към действащото статукво – нещо, което лично на мен не ми харесва. И това да се тупа топката дълго време, дори наскоро ми казаха, че явно някой има интерес от това да няма промяна в закона. Разбира се това са слухове, намерения, казани твърдения в публичното пространство.
Винаги сме работили добре с Министерство на културата, независимо дали ние сме били вносители или те са били вносители по даден законопроект. Благодарение на тези усилия, за хармонизиране на нашето законодателство с европейското в областта на интелектуалната собственост, през последните 6 месеца успяхме да излезем от червения в жълтия сектор, това е едно прекрасно и добро партньорство. Мисля, че сме достатъчно зрели и интелигентни хора, за да подозираме едната или другата страна в някакви тайни амбиции или пиар акции на една или друга институция. Така че съвсем целенасочено поставям днес темата за обсъждане, защото мисля че това е демонстрация за добро взаимодействие за това, че ние не сме безразлични, че ние сме против статуквото по тази изключително важна и ключова тема за България. Това ще е изключително труден закон, има изключително тежки теми, но без да започнем отнякъде, без да имаме ясна политика и философия за това като каква ще бъде структурата и към какво ще насочим нашите усилия като политици, като народни представители, като ресорно министерство – дори и най-добрият експерт не може да направи добър закон. Така че по-добре е да вървим ръка за ръка по този закон, отколкото нещо да се направи, което после да бъде преобърнато с хастара. Това е подход, който аз мисля, че винаги е бил с краен положителен ефект, отколкото нещо друго, което специално по тази тема, която е консенсусна, приоритетна и ключова на прага на Европейския съюз, не би бил здравословен.
Затова си позволих да ви предложа тези въпроси. Тези 400 страници са изключително интересна материя. Предлагам да започнем отнякъде. Днес няма да затворим този дебат, но все пак да изчерпим първа или втора точка по него, ще бъде една малка стъпка в правилната посока.
В материалите които сте получили са отбелязани какви са основните характерни особености на всеки един тип политика, която условно е формулиран като либерална, консервативна, смесена. Без да искам да ангажирам публиката, не само защото в Европейския съюз всяка една от тези политики, които бяха проучени и презентирани, не е възприела в чист вариант единият или другият тип, а във всички случаи се отчитат и специфичните особености на всяка една държава. Ако трябва да отстоявам моята позиция, мисля че наистина в България един бъдещ закон би трябвало да бъде по-скоро смесен тип със засилени елементи на консерватизъм, отчитайки факта, че ние сме третата държава по богатство на културно наследство. Гръцкият тип модел и гръцкият закон е по-близо до нас, отколкото държава, която няма толкова културно наследство и която по-скоро отива към либералният тип политика за опазване и съхраняване на културното наследство.
Имате думата по тази точка. Заповядайте господин Дилов!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Бих искал да направя едно доста стегнато изказване за принципа, който може би трябва да ни ръководи, оставяйки не просто свободата на всеки един да решава или пък на политическата воля на дадена политическа сила, но и свободата да се съмнявам и самият аз в това, което казвам.
Откривам тук еднаква логика с логиката, по която подходихме към Закона за устройство и защита на Черноморието. А именно – нека изходният закон, базата да е по-консервативна, защото далеч по-лесно се либерализира. Тоест, далеч по-лесно, дори изключително лобистки и всякакви други интереси биха могли да се сблъскат в парламента в последствие при съществуващ вече консервативен закон и да се опитат да направят една негова част по-свободна, отколкото обратният процес – когато е настъпило някакво действие, независимо дали то е свързано с унищожаване на околната среда, какъвто е случаят по Черноморието или унищожаване на културно-историческото наследство, постфактум тук да се опитваме да затягаме режим, да искаме произход и доказателства за произход и ред други такива обстоятелства. Тоест, аз мисля, че няма да сбъркаме ако се движим от идеята да се стъпи на едно по-консервативно законодателство в началото, то да бъде предвидено и вече в един сблъсък на обществени, публични и частни интереси да се намери вярната мяра. Още повече, този закон не е нещо, което замръзва вечно, то може да бъде променяно с времето, но да бъде променяно в тази последователност – от консервативно към либерално, а не обратно, както най-често се случва тук, изобщо, и дори в личния ни живот най-често така се случва. Това е онзи акъл, който ни идва на стълбите – прочутият.
Вторият момент, за който трябва да си даваме сметка, е много откровено за пред самите себе си да си кажем, че един консервативен модел лесно е атакуван от този тип говорено, което казва, че държавата е лош стопанин, държавата няма пари, държавата не може да се справи примерно с туристическото използване примерно на едно място като Перперикон – затова дайте да подходим там малко либерално, да го дадем на концесия, да идват тук туристи, да го разглеждат, да му се радват и да се оставят някакви пари. Ето тук също е много важна тази мяра, която трябва да бъде намерена. Да, държавата е бедна, но тя би могла да запази неща за времето, когато ще е по-богата. Ще дам два такива примера, единият е български. При последните разкопки – поправка на бул. “Мария Луиза” отдолу излезе северната страна на Сердика, но пари няма – нито държавата, нито общината, да я консервира, да я покаже в целия й вид – нещо, което безспорно някога ще стане. Затова давайки си ясна сметка тя намери каквото можа да я консервира и отново я покриха с асфалт, тя е отдолу. Тоест, чака едни по-добри времена, когато ще може да бъде изровена и бъде вкарана в някакъв ансамбъл. Нямаше начин да се вземе друго решение. В много случаи от културното наследство сме в същата ситуация. Не по-лош е примера със съседна Турция. В момента там има антични паметници на културата, които могат да накарат да се издават съответно в Тибър и в Егейско море и римляни и гърци – толкова са запазени и красиви по простата причина, че едно предписание на исляма ги е запазило – че всичко, което е в земята е на земята – тоест, не се пипа, не се копае, не се рови, не се дава на концесия. За нещастие ние сме били по-глупави от тях, не се събаря, за да си построиш къща, както е станало с Хисарската крепост.
Всичко това ме навежда на мисълта да кажа, че няма да сбъркаме ако тръгнем по посока на един доста по-консервативен и рестриктивен закон за опазване на културното наследство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви господин Дилов! Заповядайте господин Аблеким!
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, искам да подкрепя колегата Дилов в неговото разсъждение затова как трябва да направим по-консервативен закон, защото на мен винаги ми е било интересно как ще съумеем това богатство, особено движимите паметници на културата, които са изровени по някакъв начин и в момента се съхраняват, имат други притежатели, как ще съумеем да ги открием и да ги сложим в един каталог. Защото за мен всеки паметник на културата – движим или недвижим, изровен от водата, под земята – той си е държавна собственост и не може да бъде друга. Но това, че може да има частен притежател, той може да го показва, но без знанието на държавата не може да го продаде, не трябва да може да го продава.
Струва ми се, че ако се спрем наистина на една по-консервативна база, няма да сбъркаме, защото ако решим да бъдем либерални или направим един смесен закон, при смесеният закон рискуваме пак в определени членове да бъдем по-либерални. Впоследствие като се случи нещо да няма как да го поправим. Ако е по-консервативен законът, ако има възможност някой от членовете да бъде променян в движение, така че да смекчим законодателството, по-лесно можем да го направим. Смятам, че консервативният закон ще бъде по-добър за България, защото все пак сме третата страна с голямо културно наследство и ние сме хората, които трябва да съумеем да го опазим и да го покажем на поколенията и всички хора, които биха имали интерес да го видят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ако сте видели в материалите от изследването - двата типа съществуват, обаче нито един няма в чист вариант. Тоест, консервативен, но смесен, отчитайки все пак някакви специфични особеност – дали ще разрешим търговията с разрешителен режим и т.н. Това е повече подход към либералният. Когато имаме ясен регламент с много правила и принципи, които са залегнали с въвеждането на разрешителния режим, тогава вече отиваме към смесен тип и всъщност това е европейската практика.
Господин Ватев, Вашето мнение какво е?
БОЙКО ВАТЕВ: Моето мнение е много дълго, затова няма да го изказвам изцяло. Ще нахвърля само някои мисли.
Аз съм за смесеният тип законодателство по отношение на паметниците на културата, защото чисто консервативното го имахме до 10 ноември на практика. Всяко нещо в земята е това, всяко нещо като стари къщи, стар град е това. Не можеш да продадеш една монета или една стара книга, това ние сме го виждали, не може да бъде. Но при едно смесено законодателство трябва да има освен всичко друго една яснота по отношение възможността за колекциониране на паметниците на културата, какви паметници на културата могат да се колекционират. Може ли да се колекционират монети, примерно за мен може. Фигури, може ли – може би може, ама какви фигури може? Статуетки може ли, до 8 см ли може, защото над 8 см те са вече такива паметници, които са в музеите. А златни венци може ли, не може. Трябва да има един много строг регламент за колекционерство, какво може да се колекционира и какво вече принадлежи изключително на държавата. Защото нека да не се заблуждаваме, никой от училище не отива в музеите да разгледа нумизматичният отдел, дечицата там не получават обща култура. Първо, защото този нумизматичен отдел е сложен в един куп сандъци, но дечицата отиват на клуб, те четат списание “Нумизматика”. Това трябва да се регламентира.
Концесия, какво може да се даде на концесия? Да речем къща в стария град може, ако се запази нейната фасада. Но може ли да се даде на концесия тракийска могила и тя да се експлоатира или да се правят тайни разкопки там? Кой може да прави разкопки на концесия? Това е невъзможно, това не би трябвало да бъде. Всички тези неща... Едното е либерално в някаква степен – да се даде възможност да има и български пазар на някакви антики. Но какви антики могат да се продават?
Всички тези неща докато не намерят своето разрешение, няма да има и закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Ватев, във втората точка ние говорим за движими и недвижими, за всички онези неща, за които Вие говорите. И понеже за да не бъде говорилня и да тръгнем просто всеки за каквото се сети за този закон, аз съм ги дала като опорни тези, че отнякъде трябва да тръгнем. Тоест, на базата на онова, което сме прочели, на базата на това, което се презентира, това не е нещо, което е по-различно. Отчитайки в крайна сметка, всеки един от нас познава тази материя достатъчно детайлно или поне има някаква визия за това как би трябвало да изглежда. Проблемите са ясни. Затова, за да не преминаваме хаотично, всички тези въпроси трябва да имат отговори.
Въпросът е, отчитайки либерално, консервативна и смесена политика, по-скоро Вие как виждате, към кой тип?
БОЙКО ВАТЕВ: Смесена с лек привкус на консерватизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧЕЛАВЯ: Благодаря Ви господин Ватев! Заповядайте господин Дилов!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Не смятате ли, че е по-уместно да се ангажираме с някакъв срок, в който започваме да гледаме проекта на министерството? Защото движейки се по него, примерно на едно заседание ако разгледаме по 10 точки, изчитаме ги, коментираме ги, доста лесно ще се определи и отговора на този въпрос – кой има по-консервативен, кой има по либерално отношение? В противен случай много философски бихме се изказвали относно тези три термина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Относно срока, не случайно съм поканила екипа на министерството. Първо, аз съм сигурна, че този законопроект ще бъде изцяло променен и преобразуван, поне това е моята тайна надежда. Много трудно ми е от така написан материал, лично аз си признавам като юрист, да вникна и да видя философията и структурата му. Аз мисля, че много по-добре е, когато се чуе какво мислят депутатите, какво мисли министерството и да има дебат. По-добре е той да съществува сега и след това да имаме нещо качествено и консенсусно, отколкото обратното. Затова го казах в началото в моето изложение.
Моята идея е като изчистваме конкретни теми, които обхващат като цяло някаква визия, тогава вече много лесно експертите ще се съберат и ние ще имаме консенсус по бъдещата философия. Ако нямаме структура и философия, няма смисъл. Това не е първият закон, който ще правим или ще правим нещо, което не е отработено до този момент.
Заповядайте господин Мерджанов!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Госпожо Председател, аз малко се страхувам от този подход, който се опитваме в момента да прилагаме, не защото го подценявам като практика изобщо, а защото можем да изпаднем в едно безкрайно упражнение на размен на тези, на мнения, каква да бъде рамката, философията, различният обхват и т.н. Мисля, че трябва да започнем с конкретен материал.
Добър или лош, цялостен или не, според мен ние без конкретна материя, която можем да обхванем в пълнота, в цялост, дори по отношение на задълбоченост, на философия, на прагматика, на обем, бихме постигнали въпросния консенсус към който всички се стремим. Въпреки някои наши несъгласия, тоест – несъгласие от страна на членове на Комисията, към първоначалната форма на закона, която ни беше поднесена, все пак да обърнем внимание отново, министерството да изложи своите съображения и да вървим нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Вие предлагате да започнем да гледаме закона? Това е Вашата позиция.
Колеги, друго мнение? Заповядайте господин Михайлов!
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, госпожо Председател! Колеги, моето разсъждение по този въпрос е следното. Аз лично за себе си избирам някак си позицията на скромно участие в този дебат на методологическо незнание. То е и фактическо. Аз лично нямам капацитета на познавач, дълбок експерт по тази културна проблематика, че да съдя самоуверено в едно или друго направление.
Имам някакви основни, морални, политически интуиции, на тях държа много. Разбирам идеята Ви да ги обособите като консервативна, либерална и смесена позиции. Да стартираме с някакво съгласие или несъгласие с яснота по това, кой каква позиция заема в самото начало – в това има резон, аз съм съгласен с Вас. Скачането в законодателната конкретика без някаква фундаментална мисловна яснота какво искаш да отбраняваш в процеса, ми се струва леко самоуверено. Това е един много амбициозен законодателен проект. Той трябва да мобилизира експертна и политическа воля в някаква съдружност на почина. Имаме един проект на министерството, който така да се каже го няма. Той стои малко или повече фантомно. Самото министерство в тази законодателна инициатива е много себенеуверено, но няма никакво убеждение, че ни предлага валиден проект. Не е съвсем ясно дали разбира и смисъла на тези три изходни позиции, за които говорим днес. Самата Вие говорите, че не можете да се ориентирате във философията на този проект и очаквате той да бъде коренно различен. С други думи – не го приемате. Това означава, че ние сме в позицията на радикална скромност в самото начало, че нямаме много на масата. Така си мисля, че е логически и хронологически разумно да бъде.
Първо, министерството, на което принадлежи тази законодателна инициатива, трябва да се охрабри, да се окуражи да сложи на масата валиден проект и да каже – ето ние заставаме зад това и да може в един разговор, който няма да се отнася до вътре ведомствени проблеми от типа на тези, които разглеждахме около час и половина, а по материята на един законопроект от национално значение. И тези хора, които ще го защитават, ще предложат освен текстовете и собствената си воля, убеждение и компетентност. До тук нямаме това. Ние няма да правим, доколкото разбирам, закон вместо министерството. Това ние няма да правим, ние ще обсъждаме проект, който принадлежи на министерството.
Нещо конкретно, за да бъда ясен. Вероятно ще отбранявам консервативната позиция, в някои аспекти фанатично. Аз никога няма да се съглася с това, че до 1989 година, както моят любезен колега Ватев каза, е властвала консервативната идеология по опазване на културното наследство. Аз ще кажа, че до 1989 година имаше някакъв микс от тоталитарни и радикално-либерални подходи. В днешната преса има едно антрефиле на Николай Овчаров, според когото Държавна сигурност е вертикализирала с някакви въздухоплавателни уреди, апарати и пр. саркофаг от няколко тона, извлечен от културно-историческо място. Това може да е вярно, може да не е вярно, чух някакви съмнения. Във всички случаи обаче то е една страшна метафора на това, какво се случваше до 1989 година. Това е тежко мародерство, това е неконсервативно държавен етатистки подход на опазване, това е чисто и просто варварска с нищо не ограничавана, страшна по мащаби, тя ще се историзира тепърва и ще се криминализира тази практика на “опазване” на културното наследство до 1989 година. Това, което принадлежи на държавата беше приватизирано, основно от Държавна сигурност, разбира се и от елита на комунистическата партия. Това не е зверска политизация на въпроса, това не е пещерен антикомунизъм. Това са очевидности, с които трябва да се сблъскаме. Това означава, че държавна собственост, национално богатство, културата на тези земи, е изровена в значителна степен, приватизирана и днес на дневен ред е опита за нейното легализиране пред публиката. Нещо много особено – тези, които казват “хайде сега либерален модел” или ако искате консервативен, доколкото този консервативен модел ще каже “да” на тази собственост и няма да пита за произхода й – тези, които ще трябва да бъдат сблъскани с въпроси, ако ние като законодателен орган, като политически отговорни мъже и жени желаем да бъдем на стража на това, което принадлежи на страната ни. Това не може да стане така, по никакъв начин. Това просто забравете! Ние ще се сражаваме по всички правила на сблъсъка по този въпрос. Аз лично няма да отстъпя от позиции да казвам, че това, което принадлежи днес на именити частни колекционери, принадлежи на страната, на държавата.
Ако консервативен подход в опазване на наследството означава това наследство да бъде дефинирано като собственост на държавата, аз казвам, че аз консерватор паракселанс. Ето ви един конкретен отговор на този въпрос.
Още нещо като конкретно предложение, за да завърша. Аз си мисля, че нашата Комисия няма да бъде ощетена ако експерт или експерти ни разгърнат в рамките на час нещо компетентно от философията на консервативния, либералния и смесен подход, така че ние да имаме някаква изходна теоретична поука, методологичен тласък, който би ни помогнал да разсъждаваме конкретно. Това би отнело да кажем не повече от заседание, може би даже половин заседание. И тогава с ново самочувствие (казвам това с лека ирония) бихме могли да размишляваме върху конкретни параметри на законодателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ще поема щафетата да дадем тласък и да имаме всички ние ново самочувствие. Ще помоля част от колегите, които работеха по това проучване, да мобилизират ресурси и да обяснят много ясно и точно какво означават всички тези конкретни теми. Въпреки, че ако законодателните проучвания бъдат изчетени достатъчно детайлно и се вземе закона на Гърция примерно, която е с консервативен тип политика, тогава много ясно стават и се подреждат нещата като механизми, като похвати, като философия на инструменти за реализиране на такъв тип политика. Ще помоля колегите в детайли по тези теми – движими, недвижими, какво означават консервативната и либералната политика. Ще помоля за едно от следващите заседания, когато имат готовност да ни кажат съвсем накратко в експозе.
Заповядайте професор Станилов!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Най-болното място в закона е въпросът за собствеността. Когато се разсъждава върху собствеността, ще помоля всички колеги народни представители, да имат предвид следното. Собствеността у нас се определя от Конституцията. В рамките на Конституцията ние може да оперираме с паметниците. Тогава определена група паметници, те са повечето в България, ще стане ясно, че те са изключително държавна собственост и тогава собствеността се разделя на две – собственост и ползвател. Ще дам един пример с общински музей, който и да било той. Общината е собственик на музея, обаче паметниците са собственост на държавата. Общината е само ползвател и в рамките на държавната ристрикция, тя разполага с тези паметници, както и движението на тези паметници. Когато има авторство, когато има доказан произход пак по смисъла на Конституцията и имаме картинна галерия, която е общинска, когато е доказан произхода и от автора общинската картинна галерия и купила една картина, тя е собственост на общинската картинна галерия и не е никаква държавна собственост. Когато картината е паметник от национално значение, тоест – тя е примерно картина на Йордан Гешев, общината разполага с нея, но тя е задължена да информира държавата в специален регистър как се движи паметник, отива в еди кой си собственик, той я купил еди как си и т.н. Това е една рамка, един основен параметър, в който вече може да се разсъждава. Другите неща са въпрос на разработка.
За да можем да разсъждаваме върху нещата, ние трябва най-напред да бъдем наясно със структурата на един такъв закон. Можем да вземем структурата на предложения от министерството закон, да разсъждаваме и да разместваме нещата там, или да изхвърляме и да добавяме нови, примерно. Или ако тя е погрешна – да я поправим. С това може би трябва да се започне. От този пети закон, в чийто изработване участвам, пак ще повторя, че при правителството на СДС имаше един доста приличен дълго време разработван закон. Тогава министърката много дълго се занимава с него, тя беше събрала наистина изключителни експерти, тогава бях консултант на групата. Този закон, който беше и Закон за музеите, беше прилично направен закон и беше база, на която може спокойно да се стъпи и да се разсъждава. Той беше точно такъв – ристриктивно либерален. Тук либерално-консервативно и смесено, не изчерпва темата. За мен законът трябва да бъде избирателен. Избираме група паметници към която прилагаме еди кой си принцип, а към друга група паметници прилагаме друг принцип и т.н. По същият начин разсъждавайте и с принципа за концесиониране. Концесиирането не може да бъде поставен на особен принцип, освен в рамката на Конституцията. Само че това зависи как в Наредбата за концесии на паметници ще бъдат изработени концесионните договори. Те ще бъдат изключително разнообразни в зависимост от характеристиката на паметника. Това са основните неща. Върху друго, просто трябва да имаме някаква материя, върху която да работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте господин Ватев!
БОЙКО ВАТЕВ: Една бележка на моя колега.
Всъщност, не хваля властта преди 10 ноември, нито Държавна сигурност тогава, но трябва да ви кажа, докторе, че могилите бяха разкопани след 10 ноември. Нека и професорът да каже. Друг е кой се е облагодетелствал от това нещо? По простата причина, че металотърсачите се появиха 5 години преди 10 ноември – нямаше време. На практика всички огромни поразии станаха последните 15-16 години. Да, наистина е опасно това, което Вие твърдите, че узаконяването на това, което вече е по някакъв начин заграбено, ограбено, приватизирано и т.н., това е либералното. Консервативното е да остане собственост на държавата.
Много е прав професор Станилов, аз го подкрепям, че наистина трябва да бъдат разделени паметниците на културата и не само античните, но и архитектурните и други по-съвременни, на различни групи и наистина да се подхожда избирателно – едно нещо може, друго нещо въобще не може да бъде допуснато и да има строг ред. Защото ако тези неща не се свършат, има освободен режим пълен или пък абсолютно рестриктивен режим, този закон няма да работи и ще останем на същото място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви господин Ватев! Заповядайте господин Токаджиев!
ИВАН ТОКАДЖИЕВ – ЗАМЕСТНИК - МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА: Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми народни представители, с искрено доволство и респект проследих вашата дискусия и мога да кажа, че почти на сто процента въпросите, които бяха повдигнати са дебатирани и в работните групи. Не знам дали това ласкае вас като народни представители или експертите, които са мислели по-държавнически, но темите наистина бяха дискутирани и то е видно от материалите, които са виждания на експертно ниво в отделните работни групи. Според мен доста неправилно продължават тук в дискусията, бих ви коригирал – това не е проект за закон. На няколко пъти го казахме – на третият месец нещата бяха изнесени извън безкрайно много в работна фаза на вашето внимание. Ще си позволя да ви прочета това, което министърът беше готов да ви информира и ако имате въпроси по това, съм готов да ви отговоря.
“Уважаеми госпожи и господа народни представители, през месец февруари 2006 година с моя заповед бе създадена работна група от експерти, която да разработи подготвителните материали за бъдещият Закон за културното наследство. Нашето виждане бе, че и това ще бъде рамков закон, който по Съвета на европейските експерти ще обедини материалното и нематериалното наследство. Основните цели на този бъдещ закон накратко са. Първо, от една страна да осигури опазването на културното наследство в неговата автентичност и цялост, а от друга да даде възможност да се ползва това културно наследство като ресурс за устойчиво развитие. Второ, да формира ново обществено съзнание за значимостта на културното наследство в опазването на нашата национална идентичност и културно многообразие. Трето, да определи и балансира правата и задълженията на държавните органи, на местната власт, на гражданите и неправителствените организации.
На 28 март, както бяхте поканени от Министерство на културата, пред вас бяха представени материалите от работата на работната група с уговорката, че те са само първият етап от нея. От тогава до сега сме влезли във връзка и координираме нашата работа по подготовката на законопроекта с Министерство на финансите, с Министерство на вътрешните работи, с Министерство на правосъдието, с Министерство на околната среда и водите, с Министерството на земеделието и горите. Заедно с това имахме разговори за тясна координация не само на законотворческа, но и на практическа работа с прокуратурата.
През този период Комисията за култура, за което ние сме изключително благодарни, извърши значителна съгласувателна и анализаторска работа, за което ние благодарим. Благодарни сме и на колегите студенти, осъществили сравнително правното изследване на европейското законодателство в тази област. Техните анализи в отделни области, които ние сме получили (госпожо Чилова, благодарим за това), са взети под внимание и ще бъдат изключително полезни в работата на междуведомствената група. По така изготвените работни материали предвиждаме до края на месец юли допълнителна работа във връзка с подготовка на главите “Собственост и финансиране” – това, което проф. Станилов постави като крайъгълен камък – тук сме абсолютно единомишленици, и административно наказателните разпоредби. В работата на междуведомствената група ще се включат и представителите на Министерство на вътрешните работи и на Министерство на правосъдието. До края на месец август сме подготвили график още в създаването на работната група. Ще бъдат обобщени всички тези предложения и забележки, които ще се получат в Министерство на културата и оттам нататък в началото на месец септември, заедно с вас – уважаемата комисия, да започнем работа вече по изграждането на законопроекта. През месец октомври, съвместно с представители на Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието ще бъде осъществена и юридическа редакция по отношение на раздела, за който ви казах преди това. В началото на месец декември (това са много условни параметри) се надяваме проекта за закон да тръгне за съгласуване по министерствата”.
Това е по този приблизителен график, който в началото на месец февруари със заповедта на министъра беше заложен като първоначален линеен график.
Още една добавка. Най-малко министерство на културата след като само си надроби тази прекрасна попара може да бъде обвинявано или подозирано, че слага ниско топката с оглед на ползването на някакъв гратисен период за придобиване на незаконно имущество.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Токаджиев, за сроковете, които прочетохте и за това, че се работи.
Първо. Мисля, че тук на тази маса седим съмишленици. Хубаво е, че общо взето от това, което чухме от колегите, мислим в една и съща посока. От гледна точка на скромната практика, която имам в Народното събрание ми се струва, че да се чака до декември месец е достатъчно дълъг период. Това е мое мнение, разбира се, колегите може би имат друго мнение. Но, така или иначе ние ще бъдем на разположение, за да можем да улесним работата и за да знаете и да имате ясната визия за това какво мислят депутатите. Това, което всеки един от нас каза и застъпи позиция по проблема, дава посоката и философията на това, кой какво ще приеме и какво няма да приеме, а това е нещо изключително важно. И затова правим тези малки стъпки. Общо взето, тази Комисия, за разлика от други останали, никога не е имала опозиция или да е гласувала различно по един или друг закон, за което благодаря на колегите от останалите политически партии.
Така че дори и днес с този първи, най-общ поглед за това каква трябва да бъде философията на закона, ние също имаме консенсус. За мен е прекалено дълго да се чакат 6 месеца. От февруари до декември – това е една година. Не искам абсолютно никой да обвинявам, но факта, че ние ясно демонстрираме, че когато се работи трябва да се спазват някакви срокове и можем да го правим, както вие – така и ние. Но ми се ще малко да бъдат съкратени тези срокове, защото декември месец е прекалено дълго време. Това е мое скромно мнение.
Имам още един въпрос. По Ваше виждане, като ръководител на тази работна група, коя философия споделяте? Изобщо, какво сте имплементирали като философия в този закон, който готвите?
Господин Мерджанов има нещо да каже, той е в опозиция днес явно на всичко, което казвам аз. Господин Мерджанов, аз мисля че не е трудно след всичко това, което сме дали ние и след работата, която е извършена от министерството, да се каже ясно и да се посочи какъв тип политика вкарва министерството в този закон. Още повече, че всеки един от колегите взе позиция, а и в материалите, които са раздадени, стига в крайна сметка някой да ги е отворил и изчел, много детайлно бяха дадени тези неща. Така, че то е ясно – имаме три модела, не може да не знаят кой от тях споделят. Ако ние не можем да си отговорим от начало на този въпрос, за какъв закон става въпрос, че ще пишем...?! Това е все едно да градим къща и да тръгнем от покрива.
Заповядайте господин Токаджиев!
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Разбира се, че ние отчитаме и даваме също своя принос за духа, който се радваме, че цари в Комисията. И дори моите скрити напрежения по отношение на изказването на д-р Михайлов – благодаря му, че беше изключително позитивен и каза неща, които ще ползваме в работата, както и на всички останали Ваши колеги. С риск да се повторя, ако отворите протоколите от предишни заседания, на които аз съм участвал, от моите изказвания на същия въпрос, ще кажа, че ние ползваме смесеният принцип, като той е по-скоро консервативен по отношение на собствеността и опазването, и либерален – по отношение на ползването с оглед на устойчивото развитие на българското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви господин Токаджиев! Заповядайте господин Ватев!
БОЙКО ВАТЕВ: Въпрос към Вас, госпожо Председател и към представителите на Министерство на културата във връзка със звеното за опазване на движимите паметници на културата – по точка 1, 2 и 4 – движение на културни ценности. Щяхме да правим среща с представители на Министерство на вътрешните работи, на полицията, които се занимават с опазването на паметниците на културата и аз бих искал да направим тази среща и на нея да присъстват и хората точно от това звено, защото на мен ми прави впечатление от едни прекрасни акции примерно към нумизматите в Пловдив, на които им бяха обрани всичките монети за по 20-30 лева общо три шепи, написаха се 17 страници във вестниците. Но да речем в Търново тези хора, които там продават и то много по-ценни неща, никой не ги закача. Защо в Пловдив гонят нумизматите, а в Търново не ги гонят. Показват някакви огромни придобивки, хванати пет-шест керамични съдчета, всяко едно от които може да се купи пред Александър Невски по 20-30-40 лева. А тези, които показват някакви златни съкровища никой не ги пита откъде ги имат, защо ги имат и т.н. Кога ще направим тази среща.
Ние уеднаквяваме всички – и тези, които са дребни, и тези, които са големи. И изведнъж правим от дребните ползватели или собственици на по една такава керамична чаша най-големи престъпници. Трябва да направим тази среда и това звено от министерството да присъства там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, че ми напомнихте, не съм забравила. Но доколкото знам проверката, която главният прокурор разпореди във връзка с тези неща, все още продължава – тя не е приключила. Моята идея е, след като приключи проверката, те да направят своя анализ. И след този анализ те да дадат препоръки за усъвършенстване на законодателството – нещо, което ще ни бъде изключително полезно за новия закон. Не съм го забравила това, господин Ватев, ще бъда малко по-търпелива. Това е въпрос на целесъобразност, не на законодателно регулиране.
Заповядайте господин Токаджиев!
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: В момента вървят много активни проверки, тъй като ние сме в час поради причината, че даваме експертните нива, които се изискват от нас по закон. Те са доста подробни и доста разположени в динамика, във време и в територии. Аз също искрено се надявам те да приключат, да се обобщят и тогава да се получи тази картина, която да ни даде възможност да искаме от съответните нива на изпълнителната власт съответното съдействие. Извинявайте, но когато ние тръгнем на някаква самоинициатива, както казват в показалеца “Виж Несебър!” резултатът е плачевен, правят каквото си искат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви господин Токаджиев! Заповядайте господин Шабанов!
ФИКРЕТ ШАБАНОВ: Уважаеми колеги, ние явно сме прекалено миролюбива Комисия и в това, разбира се няма нищо лошо. Поводът да взема отношение се изразява в следното мое притеснение. Макар, че съм последно поколение народен представител, държа на това добре да познавам логиката и смисъла по всяка една зададена тема. Дано да не бъда обвинен в пристрастие или избиване на някакви комплекси на ревност. Аз приветствам протоколните взаимоотношения – сътрудничество между съответното министерство и съответната комисия.
Обаче по логиката на нещата, колеги, съгласете се тази комисия не може да бъде функция на министерството. Моите уважения към работния екип, който е ситуиран към Министерство на културата и хилядите други добри неща и намерения, са за приветстване. Но, аз препоръчвам и предлагам, госпожо Председател, не само когато заседава Комисията по културата ние да имаме някакви протоколни взаимоотношения с нашите представители от Министерство на културата. За мен фабриката за коването на един закон е тук в тази комисия. Ние от добро възпитание и нещо подобно, още в самото начало, когато се зададе тази тема, прехвърчаха леки искри по отношение на това, защо там е ситуирано, а пък ние тук не сме в течение. Впоследствие имаше взаимни покани, не са лоши тези неща. Но, моята гореща молба е, за да знам аз смисъла си от присъствие в тази комисия – за по-живи, по-активни взаимоотношения и сътрудничество между Комисията по културата и екипа, разбира се на министъра на културата.
Убеден съм и абсолютно приветствам това, което каза госпожа Чилова преди малко – ние наистина съумяхме във времето да преодолеем този чисто партиен или политически синдром в поведението си и материята, по която дебатираме, обсъждаме и ще продължаваме да работим – това е само една настояща тема. Но дайте така по-смело, с повече доверие и по-живи контакти между двете звена. Защото не става въпрос за указ, не става въпрос за декрет, за наредба, а става въпрос за закон. Ковачницата е тук, моите уважения и към всички заинтересовани гилдии в това отношение. Но пак казвам, аз за момента си обяснявам с това, че във всяко едно действие има логика и трябва да има логика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви господин Шабанов! Заповядайте господин Мерджанов!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Първо. Бих искал, тъй като бях засегнат от Вас лично, много Ви моля, госпожо Председател, тук не става въпрос за някаква атака или контраатака. Вие самата казахте, че тук сме събрани съмишленици. Не бива излизайки от тази зала да останем с убеждение, че имаме някакви непреодолими различия между нас – комисията, министерството, отделни народни представители. Аз поне не оставам с такова убеждение. Тук по-скоро имаше известно пропуснато мнение, известна пасивност и тя е, доколкото аз имам информация, по обективни причини от страна на министерството. Самият факт, че материята е достатъчно широка, обемна, дълбока, самият аз съвсем не се чувствам подготвен и компетентен да решавам свободно определени казуси в това отношение. И в този смисъл бих приветствал последното, което каза колегата – да направим по-интензивни работещите контакти между звеното, което готви закона и нашето крайно санкциониращо мнение като законодателно тяло. Не бива да изпадаме в някакви заблуждения. Аз ще ви опонирам за сроковете – може да се окаже, че ние до края на годината няма да бъдем готови с този законопроект. Ако ние сега трябва да си наложим някакви срокове предвид определени изисквания от всякакъв характер – Европейски съюз, вътрешна необходимост, аргументите, които изтъкна уважаемият г-н Михайлов, аз съм съгласен да дефинираме такава една рецепта, но се съмнявам, че това ще бъде възможно.
По-скоро тук имаше една свръх амбициозност, в самото начало, за нов закон и тук проф. Станилов беше абсолютно прав, че ние имахме през годините достатъчно сериозни опити за детайлизиране на тази материя в различни законови изображения, най-общо казано.
Дали ще направим някаква равносметка, рекапитулация на цялата тази законодателна база, дали както Вие казвате – ще се наложи един нов подход философски, концептуален, прагматичен за написване на нова законодателна материя, или просто ще вървим по стандартния ред. Тоест, това, което готви министерството – стъпка по стъпка да го преиначаваме, да го оформяме като някакъв краен продукт.
Това е нещото, за което аз съм длъжен да кажа, защото излизам с едно усещане, че някак си не сме се разбрали за това как ще вървим оттук нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: В заключение бих искала да кажа следното. Мисля, че свръх амбиция е хубаво всеки един от нас да има. Защо? Защото, когато започнахме да дебатираме тази тема и това което г-н Михайлов и г-н Ватев казаха, за изравянето последните 15 години на националното ни богатство, мисля че безразличието и бездействието в тази ситуация не е добрият подход. Това е моето дълбоко убеждение и искам да го декларирам тук. Така че не смятам, че имаме свръх амбиция тогава, когато 15 години тази държава не е съумяла по едни или други причини да създаде един адекватен и нов закон. Сега, когато подаваме ръка, независимо кой ще бъде вносител – дали ще бъдат народни представители или министерството, че искаме да направим нещо, което наистина е осъзнат приоритет от всички (моето дълбоко убеждение е такова), не смятам, че това е свръх амбициозна задача, напротив, аз си мисля, че ние трябва да се обединим по тези ключови въпроси. Както се видя днес всеки един от нас зае позиция по философията и концепцията без да има закон. Правилният подход е ако се изговорят и останалите теми или някой колега ги допише и да разсъждаваме в тази посока. Тук не трябва никой да остава с впечатлението, че някой иска да изземе една или друга позиция. Това е твърде лековато и твърде смехотворно, по моему Тук се касае за едно партньорство без някой да има самочувствието, което е твърде елементарно на фона на проблема, който ние искаме да решим.
Така, че ако някой е останал с лош привкус и с леко недоверие, че някой от нас има задни помисли, според мен е, меко казано, в кръга на шегата. Защото не мога да си помисля, че може някой да има друго поведение или друго отношение към темата. Да, ние ще бъдем свръх амбициозни, защото тогава, когато цялата регионална културна политика е насочена към социализация и последният доклад на ЮНЕСКО и на Съвета на Европа е точно за това и ни критикуват – първата критика е за нов закон. Ние влизаме в Европа с ясното самочувствие и със съзнанието, че трябва да усвояваме средства за развитието на регионална културна политика с един закон, който стои от 16 години и който даде възможност в една или в друга посока голяма част от нашето културно наследство да бъде изровено. И това е истината. Така, че ако трябва да бъдем свръх амбициозни, аз ви призовавам да бъдем такива, колеги, това е моя гражданска позиция и разбира се позиция в качеството ми на народен представител. Мисля, че винаги сме имали добро партньорство и цялата тази процедура е достатъчно открита и прозрачна. Нормално е като Комисия по култура, като законодателен орган, където се правят законите, да искаме да бъдем информирани за това как вървят нещата. И част от колегите, които са специалисти и които цял живот с това са се занимавали да искат да бъдат включени. Не всички имат експертните познания, но все пак политиката и визията на този закон зависи от всички нас. Експертите винаги могат да бъдат намерени.
Аз се извинявам, ако в някой съм оставила погрешното впечатление или лошият привкус от това, че ние искаме да изземем инициативата на министерството – не, такова нещо няма. Ревностно ще следим този процес. Всичките проучвания и становища които сме предоставили на министерството са били само в посока на интензификация на целият този процес, за да можем наистина малко да сме по-спокойни като граждани и като народни представители, че след 15 години най-после има воля нещо да се промени.
Благодаря ви.
Заповядайте господин Токаджиев!
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, ако помните още в самото начало ние бяхме пожелали и предложили максимално активно участие, особено на експертно ниво на народните представители от уважаемата комисия. Мисля, че не се забравя това. Дори в самото начало се радвахме на такова присъствие.
По отношение на сроковете. Не считам, че сроковете, които сме заложили са нереалистични нито в едната, нито в другата посока. Знаете много добре и поучавайки се от историята, защото ако някой не си учи историята – няма и бъдеще, ние искаме да стигнем до закон, който наистина да влезе в Народното събрание и да стане жив, действащ. Плачевният опит един цял мандат, едно предишно управление, както казва и проф. Станилов, госпожа Емма Москова е работила по този закон, но в крайна сметка той не е стигнал до пленарна зала. Наистина отчитам изключително добронамереният дух във вас, уважаеми народни представители, от различните политически сили и тава, че наистина няма политически дебат (оцветен дебат) в това, което вие коментирате, за което ви благодаря. Надявам се, че това дава някакъв шанс тази процедура до декември месец да бъде извървяна в единомислие, да стане реалност, а не да отиде пак в кръглата папка. Това е нашето опасение. Стъпваме внимателно, за да стигнем до края. Защото бягането и пропадането в средата няма резултат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви господин Токаджиев!
Заповядайте господин Аблеким!
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Имам една молба. Предстои наистина много тежък труд и много работа върху този законопроект. Ако има възможност министерството и експертите на Министерство на културата периодично до там, до където са стигнали, да предоставят тази несмляна информация или тази, която те подготвят по някакъв начин, на вниманието на комисията. И това, което Вие ни предложихте днес, за мен е нещо добро, нищо че не можем в детайли и конкретно да го коментираме, но е хубаво все пак да имаме ясна представа за това дали искаме либерален, консервативен или смесен подход за собствеността, за финансирането, за движението на културните ценности. Трябва да имаме амбиция, за да свършим работа. Не можем да идваме тук и да не изразяваме нашето становище. На прага на 2007 година, когато предстои да бъдем вече равноправни членове на Европейския съюз ние сме хората, които трябва да се грижим за нашето културно наследство, вече да сме осъзнали, че имаме толкова голямо богатство, което светът трябва да дойде и да види. Оттам нататък следват много неща – пари от туристи, от чужденци, културен туризъм, исторически и всякакъв.
Затова трябва да се амбицираме и да свършим работа. Ако не видим какво предлагат експертите на Министерство на културата и какво точно определение дават или какво включват в паметниците на културата, подлежащи на опазване и съхранение, няма да съумеем да предложим диференциран подход към различните паметници на културата, защото е интересно. Примерно, нематериалното културно наследство, чии произведения трябва да са национално богатство или подлежат на опазване и съхранение. Ще ограничим ли примерно археологическото и архитектурното наследство до края на 15 век или до края на 20 век, за да знаем все пак какво точно ще съхраняваме, ще опазваме и кое точно, националното ни богатство как ще го квалифицираме. Така че трябва да си подадем ръка и с министерството. Не смятам, че в комисията някой от колегите не е бил позитивно настроен към това, което правим в момента и към този законопроект. Смятам, че всички заедно ще успеем по някакъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви господин Аблеким!
За следващото заседание, колеги, ще се помоля студентите, които направиха анализа да проследят типовете политика, движимо, недвижимо, как се пренася материално, нематериално, какви са формите на собствеността. По тези основни точки да видим какъв е единият и другият модел. Защото в крайна сметка никой от нас в детайли не е експерт по тези въпроси, но всички тук трябва да излезем с визията. Тоест, единният тип, ако подходим като философия, той включва каква защита за движими, за недвижими паметници, за археологическото, архитектурното, собственост, регионална, държавна децентрализация на културна политика. Това са ключовите моменти, по които ние трябва да имаме съгласие. Постигнем ли това съгласие, оттук нататък е работа на експертите и на юристите, които да изпълнят всички тези политики с адекватни разпоредби и норми. Това е нещото, което всеки един закон трябва да предхожда преди да започнат експертите да пишат детайлно текстовете. Типологизацията, класификацията – това са вторичните въпроси. Ние трябва да имаме ясен отговор на първичния въпрос.
За следващото заседание ще помоля, ако могат да го направят и да ни го представят с въпросите, които ще имаме към тях.
Благодаря ви, колеги! Ако нямате въпроси – закривам днешното заседание.

(Заседанието на Комисията по културата завърши в 17.30 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:

Нина Чилова