Народно събрание на Република България
Адрес: www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=168&id=276

Протокол №12
15.03.2006

  На 15 март 2006 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния

Дневен ред:

1. Изслушване на проф. Стефан Данаилов – министър на културата за подготовката на законопроект свързан с културно-историческото наследство.
2. Разни.




На заседанието присъстваха, Стефан Данаилов – министър на културата, Иван Токаджиев - заместник-министър на културата, Александър Иванов Паличев, Владимир Николов Мънзълов и Емил Бехар от Министерство на културата, генерал Атанас Атанасов – народен представител.


Заседанието на Комисията по културата започна в 15,00 часа и бе открито и ръководено от госпожа Нина Чилова – председател на Комисията по културата.


* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и откривам днешното заседанието на Комисията по културата.
Както знаете вестник “Новинар” отпечата отворено писмо на господин Боршош до мен в качеството ми на председател на Комисията по културата в Четиридесетото Народно събрание. Това писмо е пряка функция очевидно от проверките, които бяха разпоредени от главния прокурор във връзка с делата, свързани с трафика на културно-историческите ценности, за иманярството и относно статута на частните колекции.
В писмото си господин Боршош, което е тук пред мен, предлага да бъде инициирана от мен, в качеството ми на председател на Комисията по културата, една широка обществена професионална дискусия, дебат, относно опазването, съхраняването на културно-историческото наследство на България.
Моето дълбоко убеждение като народен представител и като председател е, че Комисията по културата е най-естествената територия, в която трябва да се провежда един дебат, свързан със законодателния процес относно културно-историческото наследство на България.
Мисля, че това е истинско професионално предизвикателство за всички народни представители и е наш дълг и израз на цивилизованост на нацията и на държавата, изобщо, защото темата за опазването, съхраняването и защитата на културно-историческото наследство е изключително важна, чувствителна, обществено значима.
Всеки един от нас, в различните си държавни позиции, където ходим извън страната, в срещите си с нашите европейски партньори, казваме, че България притежава огромно, богато културно-историческо наследство. Това е един национален ресурс, който е не възстановим и с всяка част, която губим от него, губим част от своята културна идентичност.
С оглед на тази обществена значимост и чувствителност, аз предлагам да получа вашата санкция за това да инициираме един широк професионален обществен дебат, в който да участват всички компетентни държавни институции, които носят отговорност, които могат да вземат адекватни решения. Да бъдат поканени общественици, научни работници, хора, които пряко са свързани с тази дейност.
Всички съзнаваме, че това ще бъде първата крачка, че законодателният процес не е самотно упражнение. Тук трябва да се изслушат много страни, да се анализира и да се оцени досегашната нормативна уредба, какви са пропуските, каква трябва да бъде концепцията и философията на един изцяло нов закон за културно-историческото наследство.
Затова си позволих да поканя министъра на културата професор Стефан Данаилов, тъй като чухме, в медиите излязоха гласове от министерството, което като институция има законодателна инициатива, че се подготвя проект на нов закон за културно-историческото наследство. Считам, че ние като народни представители, в нашите правомощия е, в нашата компетентност е да изискаме информация относно работата, принципите и философията, които ще залегнат в този бъдещ проект. И ако преценим, вече по-нататък да вземем решение как бихме могли да взаимодействаме, с цел да има по-ефективна работа и наистина да се стигне до един много сериозен, модерен и адекватен на съвременните условия нов закон за културно-историческото наследство.
Искам да отворя една скоба, господин министър, аз споменах на колегите, че в качеството си на председател на Комисията по културата помолих студентите, които работят като структура в Народното събрание да подготвят пълен анализ на това, какъв е режимът в европейските страни, как е регламентирана защитата на културно-историческото наследство. Вчера говорих с тях и получих уверението, че в рамките на три седмици ние ще имаме този подробен анализ. Мисля, че е много важно за нас оценявайки собствената си културна идентичност като народ и като нация, да опознаем някои добри европейски практики, които са работещи като решение и са доказали своята ефективност в законодателството на европейските страни.
Давам думата на министъра на културата. Предлагам да го изслушаме първо него и след това ще открием дискусията.
Заповядайте, господин Министър!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Първо, благодаря за поканата!
Аз искам да помоля в 15,45 часа да изляза, тъй като за 16,00 часа съм поканил хора във връзка с една програма за 2006 г . за опазване на интелектуалната собственост, една много сериозна програма за 2006 г. От доста време хора от бизнеса, свързани с индустриите и разбира се, с творческите издадели. Затова предварително моля за извинение, но срещата беше насрочена много преди това, тъй като е свързана с писма.
Въпросът, който ми е зададен от госпожа Чилова, е в две части. Аз ще бъда кратък, ще се опитам да отговоря и на двата въпроса.
Уважаеми дами и господа народни представители, още веднъж благодаря за поканата в редовното заседание на Комисията по културата. Въпросите, които са поставени днес, са приоритетни в дейността на Министерство на културата. Те касаят изключително важна тема за опазване на националната памет, втъкана в културното ни наследство.
Ръководството и екипът на Министерство на културата е запознат със сложните проблеми, които се създават с прилагането на остарялата нормативна база, свързана с опазване недвижимите и движимите паметници на културата, неизяснения статут и брой на регионалните музеи, остарелите и противоречащи разпоредби на Закона за паметниците на културата, Закона за защита на културата, Закона за устройството на територията и издадените наредби, свързани с прилагането на тези закони.
Тъй като съм наясно, че никой няма и не може да ни чака да подготвим нова нормативна уредба и след това да решаваме въпросите по опазване на културното наследство, с ръководния екип и експертите на министерството започнахме активни действия в две направления.
Първо, промени в действащата нормативна уредба. В периода август 2005 – февруари 2006 г., с вашата активна подкрепа, Народно събрание прие две промени в Закона за паметниците на културата и музеите.
В българското законодателство се въведоха основните разпоредби на Регламент № 3911 от 1992 г. относно износа на културни ценности и на Директива на Съвета № 93, касаеща връщането на културни ценности, незаконно изнесени от страните членки.
С приетите изменения и допълнения се дава право на всяка държава членка да започне съдебно производство, като определи иск за връщане на незаконно изнесените от нейната територия движими паметници на културата, представляващи национално богатство. Аз ги цитирам тези неща, за да припомня на колегите за тези нормативни мерки.
Министерство на правосъдието прие мотивите на Министерството на културата за изменение и допълнение на член 278б на Наказателния кодекс. Конкретният текст на предложеното изменение в алинея 3 на член 278б е “/3/ Който противозаконно придобие или отчужди археологически находки или археологически движими паметници на културата, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и с глоба.”
С предложеното изменение съставът по член 278б, алинея 3 се привежда в съответствие и с Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, ратифицирана със закон, приет от Тридесет и шестото Народно събрание през 1993 г. и по-конкретно разработена в член 10, точка 5 от Конвенцията, визиращ ангажимента на всяка страна, участничка да ограничи в максимална степен прехвърлянето на елементи от археологическото наследство, получени в резултат от неконтролирани открития, незаконни разкопки или неправомерно изравяни от официални разкопки.
В Законодателната програма на правителството е предвидено до края на месец март да внесем заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството предложение за промени в Закона за паметниците на културата и музеите и в Закона за устройство на територията, с който се надявам да избегнем противоречията свързани с привеждане на политиката по опазване на недвижими паметници на културата.
Второ, създаване на нова нормативна уредба, свързана с опазване на културното наследство.
Както знаете нашата страна ратифицира Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г. Благодарение на това ние вече имаме първия регистриран от ЮНЕСКО български паметник на нематериално културно наследство – творчеството на фолклорния състав “Бистришки баби” от читалището в квартал “Бистрица” – София.
Предстои ратификация на конвенцията на Европейския съюз от 2005 г. за опазване на културното наследство.
Бяха проведени консултации, срещи, конференции и други с водещи експерти от Европейския съюз по опазване на културното наследство.
Всички препоръки на международните експерти са свързани с необходимостта от уеднаквяване на терминологията, приемане на общи европейски правила за опазване на културното наследство, ясно определяне на правилата и задълженията на държавните органи, местното самоуправление, организациите и гражданите в процеса на опазване на културното наследство.
Отчитайки това, традицията на българското законодателство и практиката в областта на опазването на културното наследство взехме решение за подготовка на проект за изцяло нов закон за културно-историческото наследство.
За целта с моя заповед е създадена работна група от водещи специалисти в областта, представители на българските национални комитети, на международните организации на музеите и паметниците на културата ИКОМ, ИКОМОС, отговорни представители на Съюза на архитектите, Съюза на художниците, на научни институти на Българската академия на науките, на Главно управление на архивите, на Съюза на библиотечните работници, на Софийския университет, експерти на Министерството на културата.
Задачата на работната група е да създаде нормативен документ, с който да определя на най-широка база видовете, категориите културно наследство, мерките за неговото опазване, режима за защита и използване на културното наследство, правата и задълженията на собствениците, притежателите и ползвателите на културни ценности, организацията на субектите на защитата на културното наследство, санкциите, които биха следвали, ако се нарушат разпоредбите на закона.
Ръководството на министерството утвърди предложените от работната група основни цели на закона:
Първо, запазване на културното наследство в неговата автентичност и/или цялост, неговото използване като ресурс за устойчиво развитие и качество на живот в Република България.
Второ, формиране на обществено съзнание за значението на културното наследство за запазване на националната идентичност и културното многообразие.
Трето, оптимизиране на режима за ползване на културното наследство за задоволяване на потребностите на гражданите и обществото.
Четвърто, определяне и балансиране на правата и задълженията на държавните органи, местното самоуправление и местната администрация, организации и гражданите.
Пето, осигуряване на разбиране в обществото за опасностите, на които е подложено културното наследство.
Шесто, осигуряване на право на достъп до културното наследство.
В предложените текстове на проекта за нов закон се предлагат конкретни решения на въпросите, предмет на обществен дебат, свързани с регистрацията на частните колекции, създаването на частни музеи, и режимите за търгуване с предмети, имащи качества на културно наследство.
Съгласно утвърден от мен график на 28 март т.г. от 14,00 часа в Министерство на културата ще се състои първото обсъждане на проекта от разширения състав на работната група, в който сме поканили като представител на Комисията по културата професор Станилов.
Искам да кажа, че в Тридесет и деветото Народно събрание беше внесен закон за паметниците на културата с много въпросителни. Тук има колеги, които бяха членове на тази комисия. Ние гласувахме да влезе в зала законопроектът, с единствената цел и надежда между първо и второ четене да се опитаме да поправи някои текстове, но да има закон, тъй като това беше от 1969 г. законът, който в момента действа.
Искам да кажа, че в предишно Народно събрание по времето на министър Москова също е внасян проект за закон, който също не е стигнал до край. Това го казвам, за да кажа, че и създаването, и одобряването, тоест приемането на един такъв законопроект е много сериозен и тежък момент.
Затова досега работят две групи. Господин Паличев, който наблюдава едната група, която работи за музеите, тъй като там бяха пропуснати музеите и движими и недвижими паметници на културата.
Първата група се води от заместник-министъра на културата Иван Токаджиев. В нея участват 18 души:
Александър Вълчев – председател на ИКОМ
Александър Паличев – представител на Министерство на културата
Ана Щърбанова – Институт по фолклор на БАН
Арх. Борислав Абаджиев – от Министерство на културата
Ваня Грашкина – представител на СБИР
Георги Любенов – директор на ИПК
професор Васил Николов – директор на Археологическия музей на БАН
Евгения Петрова –главен директор на ГУА
Джени Маджаров – главен асистент в СУ “Климент Охридски”
Здравко Палазов - директор на Художествената галерия в гр. Смолян
Още двама-трима представители на Министерството на културата.
Професор Тодор Кръстев – почетен председател на ИКОМОС
Архитект Тодор Бунев – зам.-председател на САБ
Тодор Чобанов от Министерството на културата
Христина Станева – председател на ИКОМОС
Архитект Уляна Малеева – заместник-директор на ИПК
Това е основната група, която подготвя законопроекта.
За сега поканените експерти за обсъждане на предварителното предложение за работен вариант са: професор Джуров, Божидар Димитров, професор Маразов, гл. асистент Табаков, професор Сантова, професор Овчаров, Светлин Русев, професор Станилов, представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, на Министерство на земеделието и горите, Министерство на образованието и науката, Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и Министерството на външните работи.
Така че първото по-сериозно обсъждане на този законопроект ще се състои на 28 март т.г.
Що се отнася по първия въпрос, искам да кажа, че аз бях получил питане от народния представител господин Михайлов, на който аз отговорих, там са описани нещата, промяна оттогава няма. Всъщност през януари 2005 г. излиза разпоредбата, за частните колекционери и музеи, в тази наредба с приложената документация частните колекционери трябва да заявят своите колекции при съответните – там са посочени музеите, към които трябва да се обърнат.
Ние имаме две прошения за частни галерии, които искат да правят. Това са “Тракия” и “АРЕТ”. Въпросът е, че всъщност те са правили един такъв материал, само че това е преди излизане на уредбата. Може да се счита, че то е невалидно. Трябва отново да се направи тази така наречена регистрация.
Освен това в правилника, който е изготвен много преди това, по този закон, който ползваме от 1969 г., е описано какви и по какъв начин човек може да покаже своята музейна експозиция. Определено един от сложните проблеми е, че той трябва да има сграда, в която да покаже своята експозиция, която трябва да отговаря на съответните изисквания – от охраната до гидовете и т.н. Така че до този момент не е получен такъв лиценз от никой от желаещите да правят и да покажат своята частна колекция.
Освен това в закона ние нямаме пълномощията да питаме кой и по какъв начин се е сдобил с тези предмети. Това е работа на правосъдие, респективно прокуратура и на органите на вътрешните работи.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Кой ще ги сезира?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Това е, което бих искал да кажа, уважаеми колеги. Аз се радвам, че предизвикахте този разговор. Ако трябва да говорим, те са много важни разговори, но искам да кажа, че не тази тема, която напоследък взе да звучи по този законопроект, то е и за работата по законите на Министерски съвет, и тази подготовка, в продължение на три-четири месеца се работи по закона усилено. Повече неща могат да споделят господин Токаджиев и господин Паличев.
Това бих могъл да докладвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Министър!
Колеги, тъй като министърът трябва да тръгне в 15,45 часа, ще ви помоля въпросите, които имате към него да ги зададете.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Още нещо, госпожо председател. Уважаеми колеги, от 2003 г. има решение на Министерски съвет за изграждане на инспекторат към Министерство на културата, който да наблюдава регионите на страната, основно там, където има паметници на културата. Решението е взето, то е изписано и в Закона за НПК, такива са изискванията в Европа, за съжаление до този момент такъв инспекторат няма. Има само пет човека. Аз съм предложил в новата структура на министерството и ще се опитам да получа тези девет допълнителни бройки, това е и по повод на предишни въпроси, които ми бяха задавани, в нарушение на Закона за паметниците на културата, в региони като Несебър, Созопол, Арбанаси и други места. Това е много важно, защото тези хора ще бъдат на място със своите права да правят и наказателните актове, тъй като ведомството – Министерство на културата, много трудно получава информация. Ние трябва да получим няколко писма от граждани, тъй като не винаги кметовете реагират на време и мисля, че това е също в тази посока на темата, която днес обсъждаме. Надявам се да получа тези бройки, тъй като знаете, че предстои съкращение в министерствата. Мисля, че това е важен момент и ще бъда разбран.
Отново искам да кажа, спомням си, че в съседна зала, където обсъждахме законопроекта, който беше внесен от министър Абрашев. Интересите, които бяха засегнати, тъй като тези стенограми се пазят, бяха много особени и нито една с друга страна не се съгласяваше. Затова си позволих работещата група да бъде в по-малък състав, за да бъдат обсъжданията по-целенасочени и когато вече имаме конкретно предложение на това, което сме готови в навечерието да предложим, тогава да отидем на по-широко обсъждане. Разбира се, това е предварителен разговор. Добре би било и вие колеги от комисията да дойдете, защото не бих искал да започне да се разпространява един документ, който се обсъжда. Искам да кажа, че има прекалено много лобита, които не се съгласяват с някои от решенията на законите. А си спомням големия диалог, който се проведе по член 18 от стария закон, в който беше записано “концесия на паметниците на културата”. И това беше една основна тема, която обсъждахме, какво значи това, кой ще провежда и какво концесионираме и това беше едно от последните неща, които накараха този законопроект да си остане в деловодството и не отиде по-нататък. Много разговаряхме с министър Абрашев да изтегли законопроекта, за да се започне работа на нов законопроект, но не се случи това. Това също забавя вече две години подготовката на един нов законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Министър!
Аз благодаря за хронологията, която дадохте. Наистина може би, ако вземем стенограмите на Народното събрание със сигурност в тези 15 години преход е имало около десет законопроекта, които са внесени, от които за голямо съжаление нито един не е придобил своята правна сила.
Мисля си, че това, което е било миналото или по-миналото Народно събрание, не извинява нито един от нас, отговорността е наша – както на народните представители, така и на Министерство на културата, на всички български граждани.
Силно се надявам, че абсолютно всички ще се ангажираме с този нов закон, и тук трябва да ви кажа, че в комисията работим консенсусно. Категорично дискутирахме тази тема от гледна точка на това дали трябва да има или не трябва да има един такъв закон. Ние консенсусно приехме необходимостта от нов закон. Разбира се, ние сме доказали, че тази комисия с Министерство на културата взаимодейства и функционира добре, без да използваме избирателно един или друг от членовете на Комисията да се канят. Писмото се отправя до председателя на Комисията и всички колеги, които искат да се включат, те се включват в съответен дебат. Какъв формат ще изберем и кой подход ще изберем, това е въпрос на наше решение дали първо да се дискутира в по-малък формат и след това да се дискутира тук, при народните представители, или да се работи успоредно, това е въпрос на организационно решение.
Струва ми се, че не случайно ние Ви повикахме тук, защото за нас е много важно да се чуе каква е философията, откъде сте тръгнали, откъде сте почерпили опита, за да може малко или много народните представители да се запознаят и всеки, който има интерес, да се включи в изработването на законопроекта. Надявам се, че вие няма да възразите срещу един такъв подход, защото той наистина е полезен.
Аз ще помоля да се задават въпросите, които имат колегите към Вас, аз да не губим време.
Г-н Михайлов заповядайте!
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря госпожо председател!
Аз бих искал да кажа следното на уважаемия господин Министър, като му задам също така един въпрос. Общият ми коментар на това, което той каза е следният: нищо по-отговорно от създаването на един закон за културното наследство на България. Той не може да се прави херметично от една група, наречена група на специалисти и разбира се, лица, които принадлежат на Министерство на културата. В този строеж на закона трябва да е ангажиран широк кръг заинтересовани лица. Тези, които изброихте, принадлежат на един от кръговете, казано провокативно. Те имат своя философия, възглед и още нещо, те имат какво да губят. Следователно да защитават.
Аз искам да кажа, че в процеса на това законотворчество трябва да присъстват, хубаво е да присъстват, и представители на тази комисия. Вие посочихте много уважавания от всички нас професор Станилов като представител на Комисията в този процес. Само че, това мен лично ме изненадва. Аз не знам дали председателят на нашата комисия е осведомен надлежно за това. Самият аз изразявам изненада, че председателят на комисията не е поканен да присъства. Това за мен е един полъх на изолационизъм на групата, която работи в процеса. Хайде да го отворите малко повече, да интегрирате хора. Аз бих казал, да интегрирате всички желаещи, които биха могли компетентно да участват, ще направа веднага тази уговорка, защото е необходимо. Накрая, когато този закон бъде разискван в тази комисия, да не бъдем изненадани от това, което той има да предложи на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Михайлов!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Може би не сте ме разбрали, професорът се кани като експерт в широкото обсъждане, а не като представител на Комисията. Аз днес информирам Комисията и решението е по-малко от седмица, преди да дойде поканата да бъда при вас, кога да се състои първото обсъждане.
Господин Михайлов, аз много добре знам какво трябва да бъде едно обсъждане. Искам да Ви кажа, че ако наистина намерите време и отворите папката с архива на предишното събрание, аз бях поканил 40 структури, свързани с един закон за паметниците на културата, и Вие щяхте да видите в това безкрайно говорене, как крайният резултат не стана ясен какъв е. В този смисъл първото по-широко обсъждане, аз не знам кого визирате – първата група, която подготвя закона, или втората група има какво да купи още. Аз не съм съгласен с вас, какво да купуват, като има четири човека от Министерство на културата, точно тези няма какво да купят. Всички останали са представители на други структури, свързани с паметници на културата и международното дело и не мисля, че трябва да бъдат обиждани и не съм съгласен с това, което казвате. Разбира се, че аз току-що отправих поканата към колегите, които имат възможност да участват в това първо обсъждане. Изводите от първото обсъждане могат да покажат дали сме прави в посоката или не. Защото въпросът сме си го задавали –консервативен ли да бъде този закон, либерален ли да бъде този закон? Като зададете така въпроса, най-хубавият вариант е и двете, което е най-трудното. Затова аз моля до 28 март, когато ще предложим законопроекта, така да се каже на първи поглед в министерството, заповядайте. Аз мога да изпратя на госпожа Чилова изводите от темата и разговора, който е проведен, защото това са хората, които ще приемат този закон основно. Затова ви казвам, че в предишния имаше проблем, че музеите не съществуваха, защото много важно е опазването на имуществото, което се намира из страната, но нека да говорим и за опазването на това, което имаме като факт паметници на културата. Те не са само в монети и в предмети, те са и други неща. Много е цялостен законопроекта и много са структурите, които са засегнати от него.
Аз много бих искал и се надявам, в досегашната работа, не мисля, че съм ви изпратил некачествен законопроект, нито пък вие сте ми предложили нещо, което не е добро, за да реагира министерството, и в този смисъл разчитам конкретно на вашата помощ, тъй като от това ще зависи неговия живот по-нататък. И колкото сме по-критични и обективни по отношение на един бъдещ законопроект, толкова по-добре. Всички искаме да имаме един добър закон, в това съм убеден и всеки това ще го каже. Аз се надявам този път да стигнем до добър край. Но ми се струва, че по-добре е големите обсъждания основно да минат в министерството и тук да бъдат вече с пълната яснота, неща, които вие вече считате, че са нужни допълнително да бъдат променени или по време на подготвянето на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Има думата господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, аз ще бъда кратък.
Господин Министре, аз не съм член на тази Комисия, но съм тук, защото имам познания от една друга страна на този проблем, сенчестата страна. И тази сянка върху този проблем се нарича Държавна сигурност.
Аз искам да Ви попитам, как считате Вие, дали при решаването на този проблем такива хора трябва да бъдат допускани, които са били офицери или сътрудници на комунистическите тайни служби, защото от имената, които прочетохте, някои ми направиха впечатление? Благодаря Ви!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Сега ми казвате, кои са шпионите тук. Извинявайте, но в тази първата група, аз не знам кой е. Нали разбирате, че не е удобно да искам тяхното минало.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз мисля, че не трябва да принизяваме дебата на такава тема.
Има думата господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз съм спокоен по отношение на технологията, независимо какви експерти Вие предложите, в крайна сметка мачът е тук, на това поле. Или по-скоро мисля следното, чисто оперативно да ни кажете, има ли някакви срокове, които да са ясни, примерно на 28 март е първото публично обсъждане на закона. Във вашия график, който имате, как по-нататък са подредени? И ще ви обясня защо питам, то е насочено не толкова към работата на Министерството на културата, колкото към философията на дейността на нашата Комисия. Ако подходим по начина, по който подходихме по Закона за меценатството, мисля, че ще спечелим изключително много, защото ролята тук на нашата група е да дефинираме онези проблеми, които имат най-голям обществен интерес и най-голям обществен натиск. Безспорно, че хората не са специалисти и не знаят, но като започнем кое е сбирка, кое е музей, там всички анатомични колекционери, Държавна сигурност и други, около това видимо има вълнение. След това, вторият проблем – концесия или не концесия, какво се разбира изобщо по темата, какво се концесионира. Тоест добре е на един по-публицистичен етап да чуем обществото, нека които и да са там тези експерти да подготвят, след това ние ще се сме въоръжени с цялото това мнение. Така че, важно е да знаем вашия график какъв е.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Веднага ще отговоря. Аз съм предоставил на Комисията дневния ред на законодателните инициативи от страна на Министерство на културата за тази година. Първото, което ще дойде е промени в Закона за паметниците на културата и Закона за киното, и те са оповестени с месеците, в които трябва да бъдат внесени в Министерски съвет.
Това е извънреден закон, който се наехме да правим, така че аз мисля, че реално при всичките обсъждания, ще видим как ще мине първото обсъждане, което е много важно, което ще се състои през март, за да бъдат предложени, и в края на краищата ще зависи от нашата готовност да го внесем в Министерски съвет. Истината е, че колкото по-рано ние имаме един добър резултат, Дай Боже, той да дойде при вас и да влезе в законодателната програма. Той беше предвиден за следващата година, но явно напрежението, което още от септември-октомври тръгна и с други неща, които споделих, свързани с паметниците на културата, ни кара да избързаме, което не би трябвало да бъде за сметка на качеството на един законопроект. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз благодаря!
Аз взимам думата от това, което каза господин Дилов. Наистина това е хубаво, че министерството извънредно се е ангажирало и е взело тази мисия да включи експерти, които да започнат обсъждането. Така или иначе ние ще вземем решение да отворим този дебат като комисия. Няма нищо лошо в това министерството да си подготви експертно нещата, а ние тук като визия, като политика, като какво трябва да съдържа този закон, защото той не обхваща само частните колекции, той има много други важни неща – недвижимите паметници на културата, каква ще бъде политиката, визията. Паралелно да вървят нещата. И тогава в един момент, когато тръгне това обсъждане, да се включим и ние вече с анализа, който ще бъде направен от прокуратурата, от МВР, от археолозите, научните работници, които също ще поканим и тогава вече да се направи един съвместен, добър проект. Колкото повече хора разсъждават, толкова по-усъвършенстван би могъл да бъде един нов закон, защото всички си даваме сметка, аз поне не оставам с впечатлението, че това ще стане за един или два месеца. Това е нещо изключително сериозно, което се прави за първи път от 15 години в страната и изисква много сериозна подготовка, професионални, експертни познания и оттук нататък да се даде политическата визия на самия закон. Така че, нека да не драматизираме нещата, няма нищо лошо, нищо скандално, в начина, по който се прави. Да продължат да работят експертите, а ние ще си вършим нашата работа.
Заповядайте, господин Данаилов!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Още нещо искам да кажа. Аз благодаря, че тези мили момичета ще се занимават с този процес, но искам да кажа, че ние сме направили доста предварителни преводи на законопроекти на европейски държави в тази сфера и те са раздадени на експертите, за да имат наблюдението как са тези неща в Европа. Разбира се, ако нещо допълнително дойде, ще бъде много добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това е взаимно, господин министър. Хубаво е и на нас да ни предоставите тази информация.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Ще ви я предоставим.
Искам да питам, да разбирам ли, че два закона паралелно ще правим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тук не става въпрос за два закона паралелно да правим. Ние говорим за един закон, който Вие сте започнали да работите експертно. Въпросът е в крайна сметка Народното събрание, народните представители да гласуват съответния закон. Ние ще инициираме днес дебат по тази тема. Трябва да има обсъждане, да се изслушат всички държавни компетентни институции, защото без да имаме някакъв анализ на сегашното статукво на различните институции, които имат своята отговорност, ние не можем да започнем да правим някаква нова политика. Поне аз така мисля. Ако пък вие сте направили целия този анализ, не мисля, че това би обезсмислило нещата.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз разбирам и е добре това, което искате да направите, дано да стане това до първото обсъждане, за да видим къде са противоречията от това, което предлага групата и това, което вие сте чули от тази широка дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте г-н Ватев!
БОЙКО ВАТЕВ: Уважаеми господин Министре, има опасност да станат два закона, защото когато Вие направихте тази група от 18 човека, би трябвало да поканите част от нас да участваме заедно в правенето на вътъка на този закон, а не после ние само да го обсъждаме с Вас. Затова има опасност наистина да се направят два закона. Също забелязвам, че много малка част от археолозите професионалисти са представени в тази работна група. Това е поправимо. Има много хора, които разбират, имам предвид от археолозите, и от историците, които разбират и от търгове, които разбират и от аукциони, истински, защото не само за колекциите става дума, а и за цялата културна политика. Останах малко разочарован от това, че ние не участвахме в правенето на основата на закона. Защото в един момент може да сме на диаметрално противоположни позиции и наистина тогава ще има опасност да се направят два закона. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте г-н Мерджанов!
АТАНАС МЕЖРДЖАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Ватев, аз искам да изразя едно отношение, тъй като не мога да си обясня това предпоставено отношение още в самото начало. На няколко пъти от Вас, госпожо Председател, беше казано, че проблемите, които се обсъждат тук, касаещи културата, законопроектите, общо взето се приемат с консенсус. В самото начало тук се създава впечатление едва ли не, че се работи по две паралелни писти за създаването на закона. Аз поне не съм с такова усещане и с такова впечатление. Ако има подобно подозрение от уважаемия колега Михайлов, от колегата Атанасов, нека те да дадат своите конкретни предложения за участие в съответния процес. Освен това, не мога да се съглася с Вас, колега Ватев, че не сме били привлечени още в самото начало, все пак основният инициатор на законодателна инициатива е Министерски съвет, естествено министерството ще се готви за този процес и ще прави закона. Какво ни пречи на нас ние сами да проявим съответната инициатива?
РЕПЛИКА: Не сме информирани.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Ето, сега сме информирани.
Госпожа Председателката спомена, че това не е еднократен акт. Вероятно по този закон ще работим няколко месеца. Така ли е господин Министър?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, затова говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Мерджанов, аз съжалявам, ако не съм била правилно разбрана, но според мен няма никаква драма по отношение на това дали да има, разбира се, че Министерството на културата има законодателна инициатива, разбира се, че и народните представители имат законодателна инициатива. Ако господин Ватев има готовност със законопроект, той като народен представител може да го внесе в деловодството на Народно събрание. Аз мисля, че много добре сме взаимодействали до този момент и не трябва да се драматизират нещата. Нека министерството да продължава да работи, разбира се, и всички колеги които имат желание, да се включат в този процес. Но така или иначе ние сме провокирани от медиите, провокирани сме от това, което се случва в държавата и за нас би било много сериозно предизвикателство да поканим всички институции, които са ангажирани, които имат отговорност към този процес, да ситуираме един дебат и една дискусия относно насоките, политиката и визията на един такъв нов законопроект.
Заповядайте господин Станилов!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз искам да попитам, след като на 28 март ще обсъждаме, ще имаме ли една седмица предварително текста на този законопроекта, защото той не може да се обсъжда адхок, да го сложат на масата? Нека поне това да стане.
Аз съм поканен в експертната работна група и когато видях състава на комисията, отидох при заместник-министър Токаджиев и честно и почтено му казах, че в този състав, в който е комисията, аз няма да мога да работя. Нали така беше?
Аз смятам, че тези хора не са компетентни, че комисията не е от експерти. Ще ви дам само един пример, че в огромния, световния проблем за консервация и реставрация на недвижими паметници, там няма експерти и не е споменато даже името в експертната група. Аз мога да Ви кажа и много други неща, че тези пет души архитекти, от тях има двама-трима, които са участвали в предишни закони. Госпожа Каразлатева, която е сред водещите специалисти, провали именно предишния закон при министър Абрашев, защото намери един юрист от Министерски съвет и двамата заедно с директора на НИПК направиха един закон, който беше за НИПК. Това беше провалът.
Така че, аз не искам да кажа нищо по закона. Аз мисля, че трябва да видим първо закона и след това да дебатираме върху него, за да не се получава впечатление за две писти. Няма никакви писти. Ще има проект за закон и ние ще го дебатираме тук.
Моето участие ще бъде като експерт. Ако го получа по-рано, ще дойда на комисията и всичко, което мисля, ще го кажа там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, професор Станилов!
Ако имате въпроси към Министъра?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: В целия този порядък на излагане на идеи, на намерения, те са две групи глаголи, които изразяват и отношението, изразяват и възможностите.
Едната група глаголи или действия, възможности за действия, те са официозните и ще ги цитирам: “те бяха възможността за придобиване, дефиниране, категоризиране, опазване, режим за съхраняване, ползване, достъп до паметниците на културата”. Това е официозното. Това най-лесно вероятно ще стане.
Много по-трудно ще станат нещата, свързани с другата група глаголи, която ще ви цитирам, защото там е заровено кучето и там трябва да започне дебата. Те са свързани с “категоризиране, остойностяване, амнистиране, приватизиране, възможност за онаследяване, възможност за залагане и ползване за гаранция на придобити паметници на културата и културно-историческо наследство”.
Когато ние намерим политическо ли, морално ли, или каквото щете решение за втората група глаголи, тогава вече и законодателството ще намери своето място, тоест ще намери своето решение, което ще е обществено полезно, обществено значимо и обществено признато.
Аз лично още нямам за себе си изградена позиция за втората група глаголи, тоест втората група действия, които са свързани вече с комерсиалния елемент, свързани с морала, свързани с възможностите, които в нашата държава и като съдебна практика, и като законодателство са неуредени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви!
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз мога ли да тръгвам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Министър, мисля, че няма да има никакъв проблем. Нека да освободим Министъра. Ще ви помоля да изпратите по един екземпляр на всички колеги, които да могат да участват в обсъждането.
Заповядайте, господин Дилов!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз имам процедурно предложение. Ако искате да не обсъждаме на днешното заседание на Комисията това нещо, което не го знаем какво е и можем само да обсъждаме собствените си представи затова какво ли би било то. Тоест ще приличаме на онези пет слепци, които опипвали слон и дискутирали какво ли е това нещо, което те напипват.
Предлагам, ако взимам думите от провокативното изказване в добрия смисъл на думата, да се опитаме да определим онези теми на обществен дебат, които биха били най-интересни или поне в момента от изнесеното в медиите, от практиката на предишните парламенти е ясно, че ще предизвикат най-голям спор и да се опитаме в края на тази среща да дефинираме една покана към тази открита дискусия, която искаме да правим, на която да кажем: на тази дискусия ще става дума за, това, това и това, като първа крачка. В противен случай подобно Козма Протков ще трябва да се опитаме да обхванем необхватното. Тоест рискуваме на следващата дискусия, все едно в какъв формат е тя, с министъра, с главния прокурор или с който и да е друг, да се превърне в една страхотна говорилня, в която всеки ще казва вълненията си на глас и няма да стигнем до нищо.
Затова да се опитаме сега да дискутираме, първо, ще се занимаваме на следващата среща с придобиване да кажем, или което сметнем, че е най-важното и в момента най-обществено тревожното. Ще дефинираме проблема има ли частни музеи, няма ли. По закон с последната поправка сме казали, че има – какво е музей, какво е сбирка, какво е колекция, или който термин се използва. След това, това което споменах – концесията за съществуващи паметници на културата.
Това са съвсем конкретни казуси, които трябва да бъдат решавани. Примерно доколкото знам в територията на бившата резиденция “Перла” на Аркутино се намира Бегликташ, в самия парцел, който е предмет на някакви намерения – инвеститорски и всякакви други. Това е уникално, невероятно съоръжение, не знам как да го нарека, някакъв храмов комплекс, стар поне колкото Стоунхейдж, доста по-впечатляващ от него, по мое мнение.
Има много кръгове, които видимо ще бъдат много любопитни, по които да провокираме обществения интерес, а не да чакаме той да ни залее с това, което в момента е най-вълнуващо. Казвам го това нещо, като вестникар в някаква степен. Знам, че най-много се продава дебата за Митко Гестапото и т.н., ще се търгуват вестниците.
Въпросът е с какво точно ни е полезно на нас, какво точно ще извадим като готова възможност след това за продукт.
Ако приемете такъв тип процедура на сегашния ни разговор, това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви. Заповядайте господин Токаджиев!
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да поканя тези млади хора наистина да дойдат в министерството и да им предоставим преводите, които сме направили на европейското законодателство, да ползват текстовете, както и да обменим на какви етапи сме правили тези проучвания. Това би било изключително полезно и на експертно ниво, и за тях като млади хора, които тепърва встъпват в кариерата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря за това предложение господин Токаджиев!
Господин Ватев заповядайте!
БОЙКО ВАТЕВ: Госпожо Председател, аз искам да добавя едно процедурно предложение към процедурното предложение на господин Дилов. Тук има хора от министерството. Аз мисля, че в рамките на пет-десет минути биха могли да обяснят поне философията на този проектозакон – ще има ли концесии, няма ли да има, ще се узаконяват ли според тях, няма ли да се узаконяват, нали са дошли тук, за да ни разкажат нещо. Иначе ние ще си говори само помежду си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз мисля, че не е най-удачното на днешното събиране да чуем от вносителите каква е философията. Ние зададохме този въпрос, беше отговорено какви са целите на закона. Наистина може би най-добре е да се вземе този материал, както и европейската практика да се изчете, да се подготви. Господин Дилов, Вашето предложение има рационално зрънце в него, то е на парче. Защото за нас е много важно когато тръгнем да говорим основно за концесиите, не само за недвижимите паметници на културата, а и за движимите паметници на културата тук законодателството трябва да се прецизира от гледна точка на Наказателния кодекс. Тоест много е важно ние да знаем каква е визията, какво искаме да направим и оттук нататък да имаме цялостна ревизия и цялостно усъвършенстване на законодателството. Някак си да не гледаме нещата на парче – така ли ще бъде, няма ли да бъде, просто не го виждам в неговата цялост. Затова според мен е много важно да знаем, когато ние инициираме след две седмици или след три седмици, да чуем главния прокурор и ако са готови резултатите от проверката. Тоест къде куца ефективната защита. Министерство на вътрешните работи да каже оперативно, да даде своята информация. От друга страна археолозите и научните работници, също да кажат каква е тяхната визия за един нов закон. Така ми се струва, че ще тръгнем отнякъде да отсечем онова, което обществото има готовност да приеме и ние вече да му придадем политическата формулировка.
Заповядайте господин Дилов!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз мисля, че говорим за едно и също нещо, използвам хубавия термин, който употреби генерал Атанасов. Ако следващата наша среща, публична, ще бъде на сенчестата страна на този проблем, ние да обявим отсега, че това е този проблем. Тоест на следващата среща ние ще изслушваме главния прокурор, вътрешния министър, археолози, пострадали и кмета на Арчар, които ще ни обяснят технологично как се организира ваденето на монети с комбайни. Тоест говоря съвсем сериозно, да знае обществото, че следващата среща ще бъде на тази тема. Да няма очакване например, че на нея ще дискутираме режим на управление на недвижимата собственост. В този смисъл наистина, да, предлагам на парче. Ясно е още от сега кои са най-обществено тревожните теми. Примерно за произхода, винаги това е обществено тревожна тема. Да определим кои ще са следващите срещи.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Трябва да се изясни философията на собствеността.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Ето, имам дискусия, как да дефинираме следващата среща. Ако следващата среща ще бъде на тази тема, тази да е темата. Ако ще е философията на собствеността, интересно е също, много любопитно. Аз неведнъж го казах, Пергамон на Бритиш Музеум трябва да представят кръщелните свидетелства на генерал Ромел, на Наполеон Бонапарт нали, големите крадци на антики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Атанасов!
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Председател!
Тъй като започна дискусия и има присъствие на Министерството на културата, аз искам да изкажа едно становище и вземам повод от Вашите думите, госпожо Председател. А именно става дума за наказателната отговорност. Известно е на юристите и не само на тях, че когато във времето последват различни закони, имащи отношение към наказателната отговорност, се прилага по-благоприятният. И усещам по начина, по който беше съобщено от господин Министъра структурата на този закон, че една от целите, заложена още при самата идея е именно да бъдат освободени от наказателна отговорност хората, които са извършили съставомерни деяния по Наказателния кодекс. И си мисля, че това ще бъде един от основните въпроси, който ще бъде дебатиран при създаването на този нормативен акт. Имайте предвид, че това е един от класическите механизми за пране на пари, който е известен не само в България. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз също Ви благодаря!
Имаме оформени две предложения.
Първото предложение е да стартираме дискусията като поканим всички държавни институции, които са свързани с този процес по компетенции. След като се видят къде са слабостите на законодателството, да привлечем научни работници и в този широк професионален формат да започнем тази тема. Това е първото предложение.
Министерство да културата да продължават да работят по този закон, който са стартирали.
Второто предложение е, това, което предложи господин Дилов, ако правилно съм го разбрала, е по конкретна тема, да зададем конкретна тема и по нея да започнем обсъждане или дебат.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Михайлов!
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, госпожо Председател! Аз имам впечатление, че това без всяко съмнение ще бъде труден процес. Но трудно е и това заседание на тази комисия, не по нечия вина, а поради естеството на едно много голямо, трудно за изричане смълчаване на острата тема. Острата тема разбира се си остава философията на собствеността, за която спомена професор Станилов. И около това тематичната история на един всъщност криминален и инкриминируем процес на колекциониране на скъпоценности, които принадлежат на страната, на държавата и са били изровени от земята. Това е то. Това е мъчно какво да правим. Те са пред очите ни. Те са стопанисвани, защото глаголът е трудно да бъде намерен коректно от хора с конкретни имена, трудни за споменаване също, по една или друга причини. Когато този въпроси за паметниците на културата бъде тематизиран, всъщност асоциативно се повлича въпросът за съдбата на тези съкровища. Това първо. Това е централен въпрос.
Аз не съм далеч от мисълта, че в някои от страните този въпрос е бил подложен на нещо като референдум – какво да се направи с това. Ние казваме – дебат. Нищо по-надлежно, нищо по-разбираемо от това, такъв обществен дебат да се състои. Ние ще трябва обаче да имаме куража да зададем въпрос, аз мисля, че даже на нивото на Комисията това не е съвсем сигурно, говоря за куража, какво ще стане с тези много големи колекции на частни лица? Аз мисля, че господин Дилов разбира се е прав да казва – около този закон има възли от проблеми или единични проблеми, кой както предпочита и трябва да бъдат поставени на масата. И хората около нея, N-брой лица, ще трябва да се произнесат. Това трябва да стане. Българското общество, това е нашата политическа тема, също ще трябва да мобилизира кураж да се произнесе дали иска да амнистира това, което Наказателният кодекс криминализира или да него прави. Това е една от темите. Аз казвам, че този въпрос трябва да фигурира в списъка на темите, които ние ще предложим за обсъждане. Мисля, че това трябва да стане в самото начало, защото то е въпрос от първостепенен обществен интерес. Тази среща днес, това настроение на господин Министъра, нашето също, е пряко зависима от трудността на темата да бъде изречена и убежденията да бъдат вербализирани. Затова аз колегиално ви призовавам към това – да си помислим и да знаем, че върху нас тежи много голяма отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви господин Михайлов! Заповядайте, господин Йорданов!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Репликата ми няма да има типичното за репликата несъгласие. Аз не опонирам на уважаемия доктор Михайлов в буквалния смисъл. Но все пак искам да предпазя Комисията или поне да припомня на Комисията, че когато ние разглеждаме темата за паметниците на културата, не бива толкова бързо и толкова рязко да стесняваме обхвата, вкарвайки дебата единствено и само с археологическите паметници на културата, нумизматичните находки. Това е важен въпрос, но все пак ние говорим за паметници на културата различни категории, с различно значение, по различен начин добити, по различен начин създадени. И не бива този елемент да спъва работата ни или по някакъв начин да ни ограничава, когато ние разсъждаваме върху необходимостта, темповете и начина, по който ще структурираме този огромен закон, към който ние сме длъжни да подходим, първо – с необходимото чувство за отговорност, аз мисля, че вече го правим, и второ – да не си позволяваме дебата върху тези детайли да обхване цялото ни време и цялата ни енергия. Законът все пак е доста по всеобхватен и този елемент от него е важен, но не е единствения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви господин Йорданов! Аз също се присъединявам към това, което казахте, защото темата не трябва да се ограничава и да се фокусира само върху едната страна на въпроса. Разбира се, тя сега е обществено чувствителна. Както каза господин Дилов, медиино много голямо изкушение като решение, но не смятам, че ще го вземем днес или утре. Така или иначе, нещата трябва да се разгледат в цялостния контекст на различните видове паметници на културата, на управление, на стопанисване, на собственост и разбира се намиране на адекватни решения. Все пак обаче нека да върнем нещата в първоначалната фаза, аз отправих към вас едно предложение, тъй като темата е много важна, тя не се концентрира само тук в Народното събрания, има много институции, които са свързани изцяло с този процес. Нищо лошо, дори струва ми се много уместно е народните представители да бъдат все пак информирани от различните компетентни институции, включително и да поканим хора, които се занимават по същество, специалисти са в тази тема, не можем да ги държим изолирани от всичките тези процеси, които стават в държавата. И ми се струва уместно след две седмици или когато ние решим да се инициира един формат на дискусия, тя да започне, тъй като тези компетентни държавни институции ще ни дадат някакъв анализ на това какъв е резултата от работата на всяка една от тях, какви предложения те виждат в подобряването, в оптимизирането на тяхната функция. Научните работници съответно са изследвали цялостно този процес, как е в Европа. Тоест наистина да се получи някакъв професионален широк дебат на всички заинтересовани институции. И ми се струва ,че оттук трябва да тръгнем. Вече подреждането на приоритетите – кое ще бъде първото, което ще гледаме, дали ще бъдат частните колекции, след това дали ще бъде концесионирането на недвижимите паметници на културата, това е въпрос на оперативно решение. Но все пак трябва да тръгнем от някаква база, от някакъв анализ на всички органи, които са призовани да носят отговорност за целия този процес. Така че, моето конкретно предложение е да поканим след две или три седмици, след две седмици е по-разумно като вариант, за да могат да се подготвят, да се изпратят покани, защото това не е работа, която да се направи от днес за утре. Мисля си да се поканят Прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, професор Васил Николов – директор на Археологическия институт, доцент Тотко Стоянов – ръководител на катедрата по “Археология” към Историческия факултет на СУ, професор Георги Китов, професор Николай Овчаров, археолозите, и ако вие имате някакви конкретни предложения, да допълним този списък, ще ви моля да ги кажете, за да можем да отправим към тях покана.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Един акцент върху палиативната система. Тръгвайки нанякъде ние трябва да стъпим върху една прецизирана, уеднаквена и най-вече осмислена система, защото четейки тази книга, която Вие ни предоставихте, сегашният главен прокурор, след като не може да направи разликата и е разбираемо защо примерно между ценна историческа находка и паметник на културата по смисъла на различните текстове на Наказателния кодекс и други закони, явно е че палиативната система е несъвършена и без да я уеднаквим, без да я направим такава, че тя да е не само разбираема, но и използваема в по-нататъшната работа на текстовете на законите, то ние все ще обикаляме в кръг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ: Аз съм съгласен с това, което казвате, уважаема госпожо Председател, да започнем оттам. И на практика с това нашето събрание днес свършва, защото ние не можем да изслушаме тези хора от министерството, но и не можем да започнем да разсъждаваме на парче, както беше казано. Така че, добре, нека да изслушаме след една или две седмици, преди 28 март, за да сме подготвени, защото ако ги изслушаме след 28 март, ще се бавим много във времето, тези специалисти в най-различни области. И все пак искам да подчертая и да се съглася с господин Михайлов и с господин Професора, че въпросът на въпросите е собствеността. Другите неща за недвижимите паметници и другите останали детайли в такъв голям закон, те много по-лесно ще бъдат измислени, изчистени, протоколирани, прономеровани и прошнуровани, но проблемът със собствеността ще реши всичко и амнистия, и не амнистия, и всички останали неща, които нас ни притесняват. Преди двадесетина години нещата бяха много по-прости, хората имаха право да колекционират само антични монети и нищо повече от това. Фигурки, предмети, всичко останало, което можеше да се намери в могила, в акропол и т.н., бяха обявени за паметник на културата и само държавата можеше да ги притежава, тоест музеите. Докато монетите можеха да се колекционират от хора, от широката общественост. Сега вече не е ясно кое е паметник на културата, човек има ли право да притежава златния или сребърния ритон или златния венец и бронзови монети. Тези теми ще решат много от нещата, и основното, кой може и какво може да притежава. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви господин Ватев! Заповядайте господин Дилов!
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Като говорим за археология въпросът за земята и въпросът за собствеността, не само Ленин го е дефинирал, че е най-важният, и при революцията и при демокрацията се оказва, че е едно и също нещо. Аз конкретно искам да кажа, че напълно одобрявам подхода и предлагам да добавим в списъка на поканените и заинтересованите страни, от които можем да чуем интересни неща, първо представители на Националното сдружение на общините. Кметовете имат много тежки проблеми с тези неща. И то да се разпространи информацията и тези кметове, които наистина имат проблеми, да дойдат – Видинския, Хасковския и т.н., там, където има драми. След това директорът на Националната художествена галерия – аукционите с произведения на изкуството, като изобразително, скулптори и т.н., което е също един сериозен проблем.
Това са двете ми конкретни предложения, по които можем да дискутираме. Бих поканил също на една такава среща може би директорът на Галерията за чуждестранно изкуство. Там има също сериозен проблем, който не знам дали не трябва и в по-тесен кръг да се дискутира. Там има уникални неща, които тази галерия стопанисва. Това че не са окрадени досега, е липса на информация в заинтересованите среди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре, аз ги вписвам – Националното сдружение на общините, директора на Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство. Ще ми ги дадете, за да не разводняваме нещата.
Други предложения има ли?
Накрая аз ще си позволя да обобщя нещата по следния начин: за да не останем с погрешно впечатление или да се хвърля сянка на съмнение върху дейността на Комисията на културата и Министерството на културата, с което досега винаги сме партнирали много добре. Това е добра традиция, която убедена съм, всички държат да продължи по същия начин. Това е похвално, че се работи извънредно по един такъв законопроект. Не става въпрос да се работят паралелно два закона. Напротив, темата е толкова важна, толкова значима, че колкото повече усилия се полагат в правилната посока, толкова по-ефективен ще бъде и резултатът. Така че, министерството продължава в същата посока, това е експертната позиция на закона. В крайна сметка ние се включваме в един етап, който ще бъде много по-полезен, защото в повечето случаи идва законопроектът от Министерския съвет, знаете как е тук, в Народното събрание се обръщат с хастара някои от тях. За да не се получава едно такова разминаване, аз мисля, че намесата на колегите, на всички нас в работата на този законопроект, който ще бъде на 28 март, това е първото обсъждане, ще бъде много полезно за самия вносител и за всички нас във връзка с дебата, който ще провеждаме. Така че не трябва да има никакво недоразумение в тази посока.
Колеги, подлагам на гласуване решението да сформираме такъв дебат.
Заповядай господин Токаджиев!
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, мога да внеса един допълнителен термин в това, което ние досега сме правили и сме подготвяли, ще ползвам кинаджийски термин, това е предподготвителен период. Така го приемете. От 28 март започва подготвителния период. Самата дискусия и остротата, с която се поставят проблемите, доказва, че ако не сме го изпреварили, то поне сме навреме. Надявам се, да сме навреме, тъй като дискусията и в общественото пространство изключително много се нагнетява. Дискусията в не експертното и не политическото ниво ще бъде единствено само полезна в следващия подготвителен период.
Благодаря за всички изказвания, които бяха направени. Аз съм си ги записал и ние ще работим в тази посока. Смятам, че оттук нататък дискусията ще бъде по същество. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви!
Колеги, аз все пак ще подложа на гласуване провокацията, която беше отправена от вестник “Новинар” до мен като председател на Комисията по културата да инициираме такъв дебат. Мисля, че към медиите трябва да се отнасяме с уважение. И както се разбрахме този списък, който изброихме тук плюс допълнителните имена, които също може да представите, да поканим в този формат да изслушаме, за да тръгнем все пак от някаква база, от някакъв анализ на съществуващото състояние.
Който е съгласен с така направената покана да я приемем, да се инициира такъв обществен, широк професионален дебат , моля да гласува.
Приема се с пълно единодушие.
Благодаря ви!
Ако някой има допълнения към този списък с експерти, който ще поканим за дискусия, моля да представите имената, за да изпратим писмата заедно.

(Заседанието на Комисията завърши в 16,25 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:

Нина Чилова