| Народно събрание на Република
България Адрес: www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=168&id=275 Протокол
№11 22.02.2006 от заседанието на Комисията по културата на 22 февруари 2006 г. Заседанието започна в 15,20 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията по културата. На заседанието присъстваха: Ваня Добрева – Заместник-министър на образованието и науката, Елка Добрева от Министерство на образованието и науката, Надежда Захариева - Заместник-министър на културата, Миланка Патак и Емил Бехар от Министерство на културата. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имаме кворум, можем да започнем заседанието на Комисията по културата. В дневния ред имаме една точка: Разглеждане на законопроект за използване, защита и разпространение на българския език, № 554-01-90, внесен от Станчо Николов Тодоров на 8.12.2005 г.. Други предложения по дневния ред? Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Благодаря ви. Ще си позволя преди да започнем дискусията по същество да ви направя един малък подарък от Комисията, една книга, която е изключително ценна и полезна и обществено значима - “Правна уредба на културното наследство в България и в Европейския съюз”. Аз трябва да ви призная, че тук има много ценни неща и можем да видим целия европейски прочит на правната уредба и на режима на страни като Испания, Италия, Великобритания, Германия, нещо, което е изключително полезно. Не случайно го давам това, много е любопитно като четиво, защото ми се струва, че ние като Комисия по културата в българския парламент, това е тема, която е изключително обществено значима, има страшно много напрежение в цялото общество по опазване на културно-историческото наследство. Ще ви предложа на едно от следващите заседания да се обединим около идеята за това какви трябва да бъдат основните принципи, какви трябва да бъдат механизмите на защита, изобщо какви са онези приоритетни и принципни механизми на защита, които трябва да съществуват в един бъдещ закон за опазване на културно-историческото наследство. Разбира се, аз ще поканя и специалисти, които се занимават с такава материя, но нека преди да започнем да се пише закон, да се приема закон, като Комисия по културата да имаме консенсус по всички онези принципни неща, които трябва да се съдържат в бъдещия закон за културно-историческото наследство. Ще ви бъда много благодарна, ако на следващото заседание, имаме всички колеги готовност да участваме в една такава дискусия, която ще бъде полезна. Сега давам думата на вносителя да изложи своите мотиви. СТАНЧО ТОДОРОВ: Благодаря, госпожо председател! Уважаеми колеги, по основния мотив за разработването и предлагането на законопроекта е породен от тревогата на широките обществени слоеве в страната за опасностите, застрашаващи чистотата на българския език, който е главен фактор за утвърждаване на българската национална идентичност. Във все по-голяма степен българският език е подложен на агресивно и безконтролно замърсяване и разрушаване чрез проникване в него на българизми, цинизми и чуждизми. Това се отразява изключително не благоприятно върху речта, националното възпитание на децата, младежите както и на много други българи, живеещи у нас и в чужбина. Компетентните български органи, както и редица обществени организации и лица, не реагират в достатъчна степен на разрушителното въздействие върху родния ни език. Често пъти поради различни интереси българският гражданин или действащи в страната организации, фондации и групи принизяват ролята на българския език и въздействат неблагоприятно върху неговата чистота. Някои физически и юридически структури развиват тезата, че в обстановката на глобализация и на европейска интеграция българският език е в процес на изчезване. Това противоречи на европейската и световна практика и стандарти, съгласно които българският език се издига като официален език на Европейския съюз, ООН и други авторитетни международни организации. Същевременно чрез безспорни успехи в представянето на българската приоритетна култура по света в още по-голяма степен се популяризира и разпространението на българския език в писменост в цяла Европа и в други географски райони. С предлагания проект се предвиждат действени граници за изучаване и използване на българския език, за неговата защита и разпространение у нас и по света. За разработването на проекта съм използвал също и опита на редица европейски държави, които работят за защита и разпространение на своите езици чрез модерно законодателство. Благодаря! ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Тодоров! Уважаеми колеги, предлагам преди да преминем към дискусия по самия законопроект, да дадем думата на заместник-министъра на образованието и науката и на заместник-министъра на културата. Да чуем първо мнението на институциите. Заповядайте! ВАНЯ ДОБРЕВА ЗАМЕСТНИК - МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА: Благодаря, уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с внесения от народния представител Станчо Николов Тодоров проект на Закон за използване, защита и разпространение на българския език, Министерство на образованието и науката изразява следното становище: От съдържанието на законопроекта е видно, че конкретните му разпоредби касаят обществени отношения, които са регулирани с отделни закони. На основание член 3, алинея 1 от Закона за нормативните актове, материята, до която се отнася, законът трябва да уреди пълно всички основни обществени отношения, които се подават на трайна уредба. А съгласно член 10 от този закон обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с отделен акт от същата степен, като обществените отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото изменение и допълнение, а не с отделен акт от същата степен. Съгласно разпоредбата на член 3 от Конституцията на Република България официалният език е българският. С Конституцията е гарантиран статутът на българския език като официален език в страната. В член 36, алинея 1 от Конституцията като едно от основните права и задължения на гражданите в Република България е посочено изучаването и ползването на български език. В алинея 2 на разпоредбата е уредено правото на гражданите, за които българският език не е майчин, наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език, а в алинея 3 е установен принципът, че в случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона. Така например в Наказателно-процесуалния кодекс, член 11, алинея 1 е установено, че наказателното производство се води на български език. В член 98, алинея 1 от Гражданско-процесуалния кодекс е предвидено, че исковата молба трябва да бъде написана на български език, което се отнася и до жалбата, протеста или касационната жалба съгласно разпоредбите на член 17 и 35 от Закона за Върховния административен съд. Основният закон на Република България установява правото на изучаване и ползване на българските граждани на друг език освен официалния българския, като случаите, в които се използва само българският език се посочват в закона. Има се предвид специалните закони, в които изрично е посочено това. В Закона за народната просвета например, член 8, алинея 1 изрично е предвидено, че в детските градини, училищата и обслужващите звена официалният език е българският. Училищното обучение осигурява условия за усвояване на книжовен български език. В алинея 2 е регламентирано правото на учениците, за които българският език не е майчин, освен задължителното изучаване на българския език, да изучават в общинските училища майчиния си език. Предвид гореизложеното считаме, че е в правомощията на Народното събрание като орган, който осъществява законодателната власт да прецени обществената необходимост от приемането на отделен закон за използване, защита и разпространение на българския език. Даниел Вълчев – заместник-министър председател и министър на образованието и науката. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, госпожо заместник-министър! Госпожо Захариева, заповядайте! НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА ЗАМЕСТНИК - МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА: Уважаема госпожо председател на Комисията, господа народни представители, становището на Министерство на културата относно проекта на Закон за използване, защита и разпространение на българския език, внесен от Станчо Николов Тодоров е следното: Внесеният от народния представител Станчо Тодоров законопроект е посветен на един изключително важен обществен въпрос, актуален и като социална практика и като теоретически и политически проблем. При това той е такъв не само в настоящия момент, а през последните десет-петнадесет години на политически, социален и културен преход. Свидетелство за това са не само периодически подновяващите се публични дебати по него и фактът, че почти всички народни събрания от 1990 година до момента са внасяни по няколко проекта, посветени на тази материя. Това, че нито един от тях не е достигал до второ четене и до момента такъв закон не е приет, красноречиво говори за сложността на проблема, затова че при неговата подготовка е необходимо да се обединят усилията на много голям кръг специалисти, да се проведе широка публична дискусия, в която да се чуят всички възможни гледни точки и да се отчетат разнообразните виждания и което е не по-малко важно, да бъдат ясни позициите по проблема на водещите политически сили. От такава гледна точка предлаганият проект на закон следва да се оцени от една страна положително, като пореден опит за поставяне на проблема за решаване на законодателно равнище, от друга страна - към неговото обсъждане и оценяване следва да се пристъпи много внимателно и с предварително уточнени ясни и точни критерии. Това днес е още по-необходимо в сравнение с предишните периоди, като се има предвид напредналия процес на присъединяване на България към Европейския съюз и фактът, че след по-малко от година всички ние бихме били и като общество, и като държава, ще бъдем поставени в съвършено различни условия и изисквания, включително и по отношение на езика. Запазването на националната идентичност и закрилата на българския език са и ще бъдат задача от първостепенна важност. Известно е, че Съветът на Европа и Европейския съюз последователно провеждат политика на съхраняване и утвърждаване на езиковото и културното многообразие на континента, на задължаването на държавните институции да осигуряват условия за овладяване и усъвършенстване от гражданите на езиковите умения. Ръководейки се от тези принципни разбирания специалистите от Министерство на културата смятат, че преди обсъждането на конкретния законов текст е задължително след задълбочена дискусия да се формулира и приеме общо виждане за философията върху която той трябва да се гради. Намираме, че в разглеждания законопроект такава ясна философия не личи. Или ако това не се приема напълно точно, прозира една консервативна тенденция, която влиза в противоречие със съвременните тенденции за демократизиране на езиковата политика. Освен това намираме за задължително при по-нататъшната работа по законопроекта да се отчетат мненията и предложенията, споделени при обсъждането на всички предишни проекти на закони по този проблем. Следват конкретни забележки и предложения по законопроекта, които няма да чета. Въз основа на изложеното на посочените пропуски и направените препоръки по така представения проект на Закон за използване, защита и разпространение на българския език, не може да бъде подкрепен. Намираме, че важността и сложността на проблема изискват ангажирането на много широк кръг специалисти и продължителна и задълбочена работа за изработването на нов проект съобразен със съвременните разбирания и изисквания на езиковата теория и практика. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Захариева! Уважаеми колеги, имате думата за изказване по законопроекта и за мнения. Заповядайте! РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря! Много бих се боял, ако дискусията плъзне в посока защита на българския език, от някакви посегателства. Те съществуват, но едва ли този закон в този вид ще уреди проблема. Българският език като средство за общуване, той е въпрос и на вътрешна потребност и на стил на неговата употреба. Второто нещо, хората, които се занимават с изящна словесност - поглеждам към господин Дилов, разбира се, не забравям и госпожа Захариева, за тях това е един инструмент, той е любим инструмент за тях и в тяхното сърце също нуждата този език да бъде закрилян и от чуждиците, и от варварски посегателства е една потребност. Но говорейки за инструмент в обсъждането в този момент на този текст по-скоро ние превръщаме закон и в политически инструмент и на мен не ми се иска точно сега да се занимаваме и с това, защото достатъчно сериозно започва да се” клати лодката” и не ми се иска сега, обсъждайки този закон, ние да прибавим допълнителна дан към това клатушкане на лодката в един сериозен момент преди приемането ни в Европейския съюз. Аз ще се въздържа да подкрепя закона в този му вид и в този момент. Благодаря! ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви! Господин Дилов заповядайте! ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Колеги, аз също мисля да се въздържа, и то от името на ОДС по този закон. Няколко неща бих искал да отбележа: Първо, езикът е едно живо тяло, той не е някаква сакрална замръзналост. Напротив, даже бих опонирал, че варварските посегателства върху него само го обогатяват, по никакъв начин не го ощетяват. И ще припомня за варварското посегателство на Данте Алигери върху латинския, вследствие на което се появява италианския литературен език. Това, което ми направи изключително добро впечатление в материала, представен от Министерство на науката и образованието, той много ясно поставя проблема, че грижата и защитата на езика би трябвало да се урежда в няколко различни нормативни акта, където може много неща да подобрим, отколкото да се опитаме в един закон, колкото и лаконичен да е той, и колкото и да дава възможност да е някакъв основополагащ камък на допълнително правно строителство, да решим някои проблеми. Например, ако трябва да вдигнем летвата, при която се получава българско гражданство, тоест едно знание на българския език задължително. Знаете в момента много граждани от Република Македония искат да придобият гражданство, вероятно доста граждани от Република Турция ще искат да придобият гражданство, след като станем членове на Европейския съюз, или да си върнат такова, което са загубили, Банат, Бесарабия. Безспорно това е въпрос на държавна политика, но примерно в Закона за българското гражданство, ако желаем, нашата комисия би могла да помисли сериозно, там да внесе едни критерии. Това, което бих искал да поощря в този закон, ми се струва, че е време, може би много сериозно да помислим за този Институт за българистика. Смятам, че съм много некомпетентен в момента да кажа дори дали той съществува, има ли го, няма ли го. И без да изпадаме в метафизически спорове за съществуването му, например на един такъв институт бихме му били много благодарни, ако разработи три нива на тестове да кажем, както примерно в американския език – три нива на тестове, които при попълването им, ти установяваш твоето ниво на знание и тогава е много лесно в един закон за българското гражданство да бъде казано – всеки човек, който иска да придобие българско гражданство, би трябвало да покрие ниво едно, да кажем, от знанието на българския език. Съвсем допълнителна нормативна уредба би трябвало да урежда въпроса за всички табели, фирмени и т.н., които се изписват задължително и на български език, или в Търговския закон би могло да влезе. Тоест видимо е, че работата по съхраняването на езика и свободата той да се развива, държавата би трябвало да е много предпазлива и да създава само там условия, където са възможни и положителни. Завършвам с едно нещо, което може би трябва да се поучим, разбира се, ние нямаме петрол, но можем да го направим в размера на това, което имаме, ако решим с нов смисъл и с нова сила да заредим един Институт по българистика или нещо подобно, това е Норвежкият институт за популяризиране на норвежката култура и език, който разполага с един фантастичен бюджет, но изключително благодарение на петрола пак казвам, на изключително точно прецелено и насочено в определени области именно за защита на този рядък език, какъвто е норвежкият език и на норвежката култура. Нещо в тази посока бихме могли да мислим сериозно и да се опитаме да създадем или поне да сложим началото. Но в един единствен текст, в един единствен закон да се опитаме да обхванем необхватното, изпадаме в неудобно положение. За да бъдем правилно разбрани, аз бих посъветвал, ако се съгласим с това, да направим едно много просто издание, не да го отпечатваме, всички законопроекти, които са влизали до този момент и опити да се регламентира тази база, да ги съберем в един такъв свитък и когато защитаваме публично своята позиция защо гласуваме по един или по друг начин по този конкретен законопроект, да ги раздаваме на заинтересуваните и на колегите журналисти, за да разберат колко разностранна и понякога доста самодейна е опита на нашите колеги от предишните събрания да творят норми в областта на езика. Имаше проект на Хайтов, помните, имаше много интересни опити. Лош опит няма, всеки опит е полезен, за да не се връщаме и да започваме наново. Аз също ще се въздържа да подкрепя закона. Мисля, че Министерство на образованието и науката в техния доклад изключително точно ни определя къде бихме могли да помогнем, ако желаем. Благодаря! ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря! РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Чувствам се предизвикан от словото на колегата. Аз се позовавам на гръцкия поет Кавафис, когато не харесвам много, че варварите идат, защото варварският акт не предполага взаимност. От него може да има разнообразяване на генофонда, но не смятам, че той би разнообразил езика, след като езика не би могъл да се съпротивлява сам без наша помощ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря! Заповядайте, господин Ватев! БОЙКО ВАТЕВ: Закон за езика мисля, че трябва да има. Разбира се, не е това законът. Аз говорих и с председателката на Комисията, уважаемата госпожа Чилова, да видим френския закон, има други държави, които са доста напред в това отношение. Трябва да има закон за българския език, защото текстът на Министерство на образованието и науката се казваше, че те считат – ето ви русизъм “считат”. Ние смятаме, ние не считаме. След като Министерство на образованието и науката си позволява русизми и такива вулгаризми и цинизми –слава богу, не, значи наистина има нужда от Закон за българския език. Второ, в Хърватия 50 човека учат българска филология, бях там в една делегация, и още 50 учат факултативно. Там се изучава вече официално като факултетна специалност. Другото усилие, тоест в този закон за българския език е неговото разпространение в чужбина като се създават не само кратки курсове, но наистина, мисля, че в Хърватия най-много учат български език. Те носят вратовръзки с глаголицата по тях, даже има църкви, в които четат техните католически молитви на глаголица. Тоест това е другата посока, в която трябва да се развива българският език, това е държавната политика и трябва да се финансират такива неща. Разбира се центърът по българистика не знаем дали съществува или не съществува, но там трябва също сериозно внимание да се обърне. Аз съм завършил българска литература и съм учил всички граматики, възможни в университета. И Динеков ми беше преподавател. Знам каква наука е българският език. Само синтаксисът, морфологията, лексикологията и всички други са като висша математика. Така е, за мен бяха висша математика, защото математиката не я разбирам. Трябва да има закон. Разбира се, в законът трудно може да се определи кои лексикални елементи са вулгаризми, цинизми и защо неутралната лексика на българския език. Лексиката не е неутрална и не трябва да бъде неутрална. Има си много остри, пикантни неща ,които са хубави. Дали ще трябва за македонците, господин Дилов, да правим тестове, то е срамота, защото те говорят на български език, само че с диалект. Аз мисля, че трябва по всякакъв начин да им помагаме да идват тук, а не да ги спираме с разни тестове и т.н. Гърците докараха 300 хиляди души понтийски гърци от Русия, без да знаят една дума гръцки, но казаха – те са си гърци, ще дойдат тук, ще научат гръцки, ние ги обичаме, уважаваме ги. Така че, нека да не слагаме различни спирачки. Закон трябва да има, но почти всички неща, които са в този закон, ги има във всички останали закони в момента. Този закон не решава развитието на българския език и държавната му подкрепа. затова аз не бих го подкрепил. Но благодаря на Станчо Тодоров, че той се е потрудил да го направи, защото това е един сигнал за нас, важен сигнал. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря! Заповядайте! РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Уважаема госпожо председател, аз няма да подкрепя така предложения законопроект. Езикът е нещо много специално и лично смятам, че не подлежи на административно регулиране. Не знам как бихме успели и с какъв административен акт да защитим българския език. Но има нужда от закон за българския език, но като чели повече за закрила и разпространението му. Благодаря! ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря! Други колеги? СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В закона, предложен от колегата, има няколко попадения, както за Центъра по българистика, а и някои други неща, които могат да се направят. Но аз съм убеден, че закон за българския език трябва да има, както и в другите държави. В повечето европейски държави има закон за езика. Най-рестриктивен е френският, който аз познавам. Познавам испанския. Мисля, че в Белгия няма, защото там се скараха навремето. Френският е най-рестриктивен и французите са най-настроени в тази посока и те са направили отделен специален закон, който има комисия, която строго следи неговото спазване. Особено държавните институции и телевизии, националната телевизия, радиото и т.н. много държат. Аз мисля, че имаме нужда от такъв закон. От времето на промяната 16 години се правят опити да се направи такъв закон и винаги се политизира. Такъв закон не може да бъде политизиран. Той може да не бъде политизиран, ако се направят необходимите параметри. Моето мнение е, че Комисията по културата може да излезе, може и съвместно с Комисията по наука и образование да направим такъв закон. Но за да се направи такъв закон, трябва да се обърнем към експертите. Експерти по такъв закон, каквито и образования да имам, и на мен едното ми от висшите образования е български език и литература, само че не смятам, че съм експерт по тази работа. Експертите са в Института по български език при Българска академия на науките. Може да се обърнем към тях, да им възложим да направят основата как те виждат нещата и ние в една работна група да разработим този закон. Мисля, че той ще има успех и че това ще бъде една инициатива на нашата Комисия, която все пак трябва да прояви грижа в това отношение. Що се отнася до варваризацията на езика, това също е въпрос на параметри. На Любен Дилов не му беше много хубав примерът, защото Данте е скандализирал обществото с промяната на латинския, но той е вкарал само италиански диалекти, не е като при нас от английски, от френски, от руски всякакви работи. И времето е друго, различно е, и т.н. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Има ли други изказвания? Господин Мерджанов, заповядайте! АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря, госпожо Чилова. По-скоро искам да се присъединя към изказаните съждения. Всеки един опит за направа на подобен закон е доста претенциозно като усилие и рисково като краен резултат. Стана дума, че почти всяко едно обикновено Народно събрание се внасят по един или няколко проекта. Аз разбира се ще се въздържа от подкрепа на конкретния проект, но ми се струва, че не е зле да помислим дали тъкмо Комисията да не провокира една обществена дискусия за подобно усилие. Няма съмнение, че едва ли само тук присъстващите биха могли да кажат ценни мисли в това отношение. Една такава рамка, една такава правна система за закрила, за развитие, за запрещение, за стимулиране на езика, е колкото позитивно, толкова и опасно. Аз сериозно се съмнявам дали едно такова усилие, разположено във времето може да донесе очаквания от всички нас резултат. Във всеки случай си струва да опитаме. Може би Комисията госпожо председател, във Ваше лице, си струва да направи една нарочна дискусия по тази тема и да проверим дали е възможно да провокираме и усилията на заинтересованите институции, професионалните среди, университетите, катедрите по български език и литература, изобщо опита в това отношение, за да излезем с едно по-ясно виждане затова струва ли си да поемаме подобно предизвикателство или не. Благодаря! ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Мерджанов! Наистина предложението ми се струва много конструктивно и рационално. Мисля, че всички колеги от мненията, които изразиха, прозира точно тази насока за една дискусия, за една конференция, да поканим и специалисти, и разбира се да видим какъв е европейския прочит на тази система, на тази защита. Поемам това предизвикателство и поемам тази отговорност, като разбира се, всеки един от вас може да се включи с предложения за колеги, за специалисти, които можем да поканим за дискусията. Господин Михайлов! НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Госпожо председател, аз ще кажа на свой ред следното: ще се въздържа да гласувам за този закон, което не означава, че ще гласувам въздържал се. Аз ще гласувам против. Имам своите основания. Мисля си, че езикът не може да бъде дисциплиниран чрез закон. От една такава законотворческа, законодателна инициатива се крие друга драма. Ще я спомена, за да ни е ясно при какви обстоятелства ние се излагаме на риск да поемем по пътища, които не са наша компетентност и са в последна сметка неуместни. Тук е цитирана международна практика за охрана на езика, представете си. Закон за езика, който трябва да разреши или да забрани употребата на думи. Това е максимална рестрикция. Това е крайно рисковано, да обосноваваш полиция върху думите. Казано е, че за такъв проект е използван опита на държави като Франция, Словакия, Украйна, Балкански не знам кои, Прибалтийски и други държави. Вижте, Украйна има проблем с руския език, Словакия предполагам с чешкия, Прибалтийските отново с руски език. Франция е страна, която има уникално усещане за собствената си езикова принадлежност. Те в това отношение са свръх ревниви, знае се, че се отбраняват от универсилизацията на английския език, правят го систематично. Какво мотивира един военен човек, като господин Тодоров, човек на дълга и дисциплината да се заеме с тази крехка материя, наречена български език? Допускам, че това е все пак святата му политическа принадлежност, национализма, грижата за чистотата на нацията през чистотата на езика. Има нещо в това благородно войнишко и плашещо. Мен ме плаши, частично разсмива. Аз съм съгласен, че въпросът за българския език е добре да бъде разположен в контекст на широка публична дискусия, но ние можем да станем смешни даже и с това. Това ще трябва да бъде правено много деликатно, защото в България има хора, които живеят с този език, с неговата драма. Тяхна инициатива е, ако те се решат на такава, да поставят въпроса за съдбата на свещения ни език. Ние можем да правим това през някаква законодателна грижа. Каква ще е тя? – Отново Закон за неговата чистота или нещо друго?! Това е опит да проблематизираме идеята за инициатива, изхождаща от нашата Комисия по култура, за тематизиране на българския език публично. Благодаря ви. Считам това за любопитен и приятен повод да се разговаря по нещо толкова интересно и важно, каквото е българският език, и същевременно един повод да се каже, че това е напълно неуместно да бъде гласувано, според мен поне. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Михайлов! Аз бих искала накратко също да взема отношение и да кажа, че ще се въздържа да подкрепя този закон. Присъединявам се към всичко онова, което казаха колегите. Наистина българският език е изключително сложна система, сложно тяло и на мен също ми се струва, че трудно би могъл да подлежи на административно регулиране. Нещо друго, в самия законопроект, неговия прочит прозира липсата на приложно поле. Какви обществения отношения се регулират? Тези обществени отношения са ясно регламентирани както в Конституцията, така и в други действащи закони, които съществуват, които регламентират и са регламентирани по много уместен начин в различното законодателство. Тоест като определен закон, който трябва да регламентира определен тип обществени отношения, трябва да им даде някаква защита, някакъв механизъм, тук по същество те не стоят. Аз се извинявам, че изразявам такава позиция, но струва ми се, че прочита детайлно на разпоредбите на закона се наблюдава един стремеж към механично привнасяне на действащи норми и разпоредби от различни действащи закони. Нещо, което беше казано и от позицията на Министерство на образованието и науката. Наистина е така. Аз лично се занимавах детайлно, за да ги виждам по различните нормативни актове в страната и смятам, че малко изкуствено, и тук господин Михайлов има основание, за онова, което прозира в амбицията да се внесе този законопроект. Така че считам, че самият закон няма предмет на приложно поле, той отсъства, по-скоро е механичен сбор на норми, които съществуват и по никакъв начин не обогатяват сега действащото законодателство като защита и разпространение на българския език. Благодаря ви, колеги! Други колеги? Заповядайте, господин Тодоров! СТАНЧО ТОДОРОВ: Виждам, че няма други колеги, които да вземат отношение, може би след моето уточняване по отделни направления ще вземат отношение по този закон. Аз имам чувството на една вътрешна настройка в комисията, не знам от какво е породена. Тук става въпрос съвсем ясно Закон за използване, защита и разпространение на българския език. Отделни членове на Комисията изказаха становища на някакъв страх, на някаква обязън при приемането на такъв закон. Не знам, може би не е внесен където трябва този закон и не знам защо такъв закон наистина, аз съм проследил всички досега внасяния на такъв проект, които на първо четене са били отхвърляни по различни причини и не зная в настоящия момент, както беше казано в едно становище тук, че вижте, ако приемем такъв закон как ще ни приеме Европа. Чувате ли за какво говорим?! Аз не мога, нямам вътрешно завършена мисълта, как щяла да ни приеме Европа, ако приемем такъв закон, Закон за българския език. Франция имала особено виждане. Господин Михайлов, мен ме плаши за чистотата на българския език, какво толкова много ви плаши в този закон, който аз съм поставил тук за разглеждане пред Комисията. Мен Значи вас ви плаши за чистотата на българския език. Аз тук чух неща, че различни текстове, госпожо Чилова, ги има в различни действащи закони, но аз говоря за един закон, който наистина, то и във Франция, като се приемаше такъв закон имаше големи дебати. Но все пак беше приет и Франция се гордее с такъв закон. Аз не знам каква е причината госпожо Захариева вие да правите във Вашето изказване, че трябва широк кръг. Широк кръг, да съберем цяла България на масата, то много пъти се е разисквал този закон преди днешна дата. И винаги все е имал някакви мотиви някой. Аз не казвам да не бъде широк кръга, ето го – широк, по-широк, най-широк, между първо и второ четене всеки може да внася неща, които съответно са нужни в един такъв закон. Но аз не знам защо трябва да бъде спрян такъв закон? Законът имал политически ходове? Какви политически ходове може да има един закон за българския език?! Аз не говоря за нещо, което касае нещо, не знам, политика. Не виждам никаква политика в този закон. Да съберем всички внесени законопроекти. Да ги съберем. Аз съм ги проверил и съм се опитал накратко, а не разводнено да внеса точни и ясни неща, за да бъде кратък този закон. Аз можех да го направя десет-петнадесет страници. Използвал съм. Ако вие имате намерение да внесете нещо допълнително, внесете го, нека да стане десет страници, но защо да се спира. Тук се говори за българско гражданство, закон и т.н. Господин Дилов, аз съм внесъл закон, вие ще го гледате, закон за българското гражданство като отделен, и за българите, живеещи в чужбина съм внесъл като отделен. Но този закон, който е за използване, защита и разпространение на българския език трябва да бъде отделен. Той няма нищо общо с българското гражданство. Да не ги смесваме тези неща. Да, наистина Центърът по българистика е закрит, аз не знам как може комисията да не знае, но е закрит. И когато предлагам наистина да има такъв център, трябва да има. Много добре знаете, аз не знам поради какви причини някой с лека ръка го е закрил, и какви са били мотивите за закриването. Но ми се струва, че ние тук попадаме в един водовъртеж, някакъв страх да се приеме Закон за българския език. Разбира се, аз не знам, но ми се струва, че няма да мине много време, ако сега този закон не бъде приет, тъй като няколко пъти е внасян, аз за пореден път го внасям, но може би наскоро ще бъде, може би това искате, да бъде внесен закон за българските малцинства ли, как, ако трябва да изготвим такъв, да го внесем, то вече има такива подбуди. Днес и в пленарна зала беше разгледан този въпрос. Гласувайте такъв закон, гласувайте. Аз не знам какво ви спира. И нека всеки не да изразява мнението на някои отделни личности в отделни групи, а по съвест тук, членовете на тази комисия да си сложи ръката на сърцето и да каже – наистина такъв закон е необходим, да, ние ще направим поправки в този закон, да, ние ще направим добавки, но да бъде приет такъв закон е наложително. Благодаря! ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз благодаря, господин Тодоров! Ще си позволя да кажа преди гласуването, че колегите имат правото да изразяват политическа позиция на парламентарната група, към която принадлежат. Така че, всеки един от членовете спокойно и свободно изрази своята позиция. Няма страх. Незнайно защо смятате, не сме плашливи в тази комисия. Колеги, аз мисля, че вече имаме ориентирани позиции. затова предлагам да преминем към гласуване на законопроекта. Който е “за” да бъде подкрепен Законопроектът за използване, защита и разпространение на българския език, моля да гласува? – Няма. Против ? – 5. Въздържали се? – 4. Благодаря ви колеги за участието в заседанието на комисията! Госпожа Атанасова каза, че е гласувала въздържал се за протокола. Окончателен резултат от гласуването: За – няма. Против – 4. Въздържали се – 5. За следващия път ще ви помоля, ако ви остане време, да разгледате тези книжки и една от темите, които да гледаме и обсъждаме, са принципни положения, приоритети за опазване на културно-историческото наследство. Благодаря ви! /Заседанието на Комисията по култура завърши в 16,05 часа./ |