Народно събрание на Република България
Адрес: www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmStan&SType=show&gid=168&id=1104

Законопроект за културното наследство
16.07.2008


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА



Д О К Л А Д

Относно: Законопроект за културното наследство, № 854-01-84, внесен от народния представител Нина Стефанова Чилова и група народни представители на 11. 07. 2008 г.


На свое редовно заседание, проведено на 16 юли 2008 г., Комисията по културата разгледа и обсъди Законопроект за културното наследство, № 854-01-84, внесен от народния представител Нина Стефанова Чилова и група народни представители на 11. 07. 2008 г.
На заседанието на Комисията присъстваха министърът на културата проф. Стефан Данаилов и други представители на Министерството на културата, заместник – министърът на регионалното развитие и благоустройството г-н Савин Ковачев, директорът на Националния институт за паметниците на културата г-н Георги Угринов, изпълняващият длъжността директор на Националния археологически институт с музей към БАН проф. Маргарита Ваклинова, проф. Васил Николов, проф Николай Овчаров; директорът на дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите г-н Владимир Петров, директорът на дирекция „Организационно развитие на административните структури” в Министерството на държавната администрация и административната реформа г-жа Радостина Захариева, председателят на ИКОМОС г-н Александър Георгиев, ректорът на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии проф. Стоян Денчев, доц. Екатерина Матеева и д-р Калин Димитров от Софийски университет „Свети Климент Охридски”, проф. Веселина Инкова от Националната художествена академия, докторът по нумизматика г-жа Валентина Григорова – Генчева, както и представители на Асоциацията на реставраторите в България, на Българската музейна камара, на Камарата на архитектите.
От страна на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Нина Чилова.
Като стъпва на националната законодателна традиция, законопроектът за културното наследство регламентира по съвременен начин правоотношения, свързани с използване, съхраняване и опазване на културното наследство. Проектът транспонира в българската правна среда европейските директиви, модели и политики за културните ценности.
Основна цел на законопроекта е да създаде условия за опазване, защита и устойчиво развитие на културното наследство и да гарантира равен достъп на гражданите до културните ценности при спазване на следните принципи:
- Равнопоставеност на различните видове културно наследство при осъществяване на защита, като националното културно наследство е обект на особена правна закрила;
- Децентрализация на управлението и финансирането на дейностите по опазване на културното наследство;
- Публичност и прозрачност при управление на дейностите по опазване на културното наследство.
Законопроектът кодифицира материята в областта на културното наследство, което включва нематериално и материално, недвижимо и движимо.
Законопроектът визира стройна Национална система за опазване на културното наследство, като органи за управление и контрол са Министерският съвет, министърът на културата и Инспекторат към Министерството на културата, Националният институт за паметниците на културата (НИПК), общинските съвети и кметове, културните организации – музеи. Тези органи и организации осъществяват дейността си в сътрудничество с Българската академия на науките, с висшите училища, с творчески съюзи, с професионални сдружения и с други обществени организации, свързани с тази дейност.
Нормите на проекта дефинират нематериалното културно наследство, създава се и Национален съвет за нематериално културно наследство към министъра на културата.
В законопроекта са предвидени детайлно дейностите по опазване на двата вида културно наследство – недвижимо и движимо. Въвеждат се критерии, въз основа на които се извършва класификация и категоризация на движимите и недвижими културни ценности.
Глава десета е посветена на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство, като подробно е уредена процедурата по идентифициране, деклариране и регистриране на културните ценности. Посочени са органите, които предоставят статут на недвижима културна ценност, техните актове се вписват в национален регистър, който се води от НИПК.
Детайлно са регламентирани правата и задълженията на собствениците и ползвателите на недвижими културни ценности. Целта на тези текстове е да се гарантира защитата на недвижимите културни ценности от увреждане или разрушаване, като се предвижда ясна и ефективна процедура на взаимодействие между компетентните органи, от една страна, и собствениците и ползвателите, от друга.
Проектът предвижда териториално - устройствена защита на недвижимото културно наследство, която обхваща режими по опазване, устройствени схеми, планове за управление и финансиране на конкретни дейности. Въвеждат се и съвременни добри практики за стопанисване на недвижимо културно наследство чрез концесия, като изрично са посочени предвидените изключения. Условие за предоставяне на концесия на недвижими културни ценности – държавна и общинска собственост, е стриктното спазване на режимите за опазването им. Органите за предоставяне на концесията са министърът на културата, съответно кметът на общината. Предвидено е определена част от паричните постъпления от конценсионните плащания и от гаранции и обезщетения да се разходват за консервация и реставрация на недвижими културни ценности.
Глава единадесета от законопроекта визира опазването на движимото културно наследство. Опазването се осъществява чрез издирване, идентификация и регистрация, като идентификацията се извършва от държавните и регионалните общински музеи. Когато културната ценност представлява национално богатство, статутът й се предоставя от министъра на културата. Създава се регистър на движимите културни ценности към министъра на културата, както и се предвижда издаване на паспорт с идентификационни данни за всички движими културни ценности - национално богатство.
В правни норми са дефинирани понятията „колекция” и „колекционер”, като са посочени правата и задълженията на собствениците и на ползвателите на движими културни ценности. Всеки колекционер е длъжен да поддържа регистър, който трябва да съдържа каталог на вещите в колекцията.
Въвеждането на ясни правила за извършване на сделки и търговска дейност с движими културни ценности са съвременни разпоредби в законопроекта и следват добрите европейски практики. Предоставя се възможност за извършване на сделки с движими културни ценности само, ако същите са идентифицирани и регистрирани. Не могат да бъдат предмет на сделки археологическите културни ценности – публична държавна собственост. За сделки с културни ценности – национално богатство, е необходимо да се уведоми министъра на културата, който може да упражни правото на първи купувач. Дава се възможност и на музеите да извършват сделки с културни ценности, но само от обменния си фонд и след разрешение на министъра на културата, ръководителя на ведомството или кмета на общината.
Търговска дейност с културни ценности могат да извършват и лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите, а търг (аукцион) може да извършват само лица, регистрирани като акционерно дружество и получили разрешение от министъра на културата. Изискванията за провеждане на търг са подробно регламентирани и при неспазването им е предвидена административно - наказателна отговорност.
Законопроектът е хармонизиран с европейското право относно износ и временен износ на движими културни ценности от територията на страната. Те се извършват с разрешение или сертификат за износ и в съответствие с изискванията на Регламент 3911/1992 относно износа на културни ценности. Законопроектът подробно транспонира и изискванията на Директива 93/7/ЕИО относно връщането на незаконно изнесени движими културни ценности – национално богатство от територията на страната, които са открити на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, като централен орган е министърът на културата.
Правни норми регламентират специално археологическото културно наследство. Археологическите обекти – движими и недвижими, са обявени за публична държавна собственост. Те се издирват и изучават като културни ценности чрез теренни проучвания, които се извършват с разрешение на министъра на културата, въз основа на експертно становище на Съвет за теренни проучвания. Оперативният контрол на теренните проучвания се извършва от Инспектората към Министерството на културата. Въвежда се и регистрационен режим за притежаваните метал - детектори и друга геофизична техника от физически и юридически лица.
Законопроектът урежда и консервацията и реставрацията на движими и недвижими културни ценности, като тези дейности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в публичен регистър, който се води в Министерството на културата. Консервацията и реставрацията на движими културни ценности – национално богатство, се извършват с разрешение на министъра на културата при задължителни предписания.
Предвидени са и разпоредби относно възпроизвеждането и разпространението на културните ценности, както и за представянето и документирането на културното наследство.
Законопроектът съдържа административно-наказателни разпоредби, в допълнителни разпоредби се дефинират понятия, които се използват.
В преходните и заключителни разпоредби изрична разпоредба визира задължение за лицата, които упражняват фактическа власт върху движими археологически ценности, да поискат тяхната идентификация и регистрация по реда на закона в 3 – месечен срок от влизането му в сила. Ако не бъде поискана идентификация в този срок, движимите ценности се изземват със заповед на министъра на културата въз основа на мотивирано предложение на МВР, Прокуратурата и на съда. При установяване на правото на собственост върху движими археологически културни ценности - национално богатство, фактическата власт върху която е била придобита до влизане в сила на този закон, не се допуска позоваване на изтекла придобивна давност. Лицата, които в този 3 – месечен срок са поискали идентификация и регистрация, но не са представили документ, установяващ вещните им права върху движимите културни ценности - национално богатство, се считат за техни държатели и Министърът на културата издава на тези лица удостоверение за установяване на това обстоятелство.
В хода на разглеждането на законопроекта бяха поставени въпроси и направени предложения от някои народни представители и експерти, като беше изразена позиция за усъвършенстване на някои разпоредби между първо и второ гласуване.

След проведеното обсъждане на законопроекта в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “За” – 9 народни представители, “Против” – 2 народни представители, “Въздържали се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за културното наследство, № 854-01-84, внесен от народния представител Нина Стефанова Чилова и група народни представители на 11. 07. 2008 г.





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
КУЛТУРАТА:

НИНА ЧИЛОВА