| Народно събрание на Република
България Адрес: www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=168&id=497 ПРОТОКОЛ
№18 09.08.2006 На 9 август 2006 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния Дневен ред: 1. Разглеждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 602-01-69, внесен от Министерския съвет на 01.08.2006 г. На заседанието присъстваха: Стефан Данаилов – министър на културата, Емил Бехар, Полка Александрова и Пламен Джуров от Министерство на културата. Заседанието на Комисията по културата започна в 15,10 часа и бе открито и ръководено от госпожа Нина Чилова – председател на Комисията по културата. * * * ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имаме кворум, откривам заседанието на Комисията по културата. Имаме една точка в дневния ред – разглеждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Предложения по дневния ред има ли, колеги? Ако няма, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Приема се. Благодаря ви. Давам думата на министъра на културата да изложи мотивите за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Заповядайте, господин Данаилов! СТЕФАН ДАНАИЛОВ Уважаема госпожо Чилова, уважаеми госпожи и господа народни представители, с представения проект предлагам за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. В периода от влизането в сила на Закона за закрила и развитие на културата от 1 юни 1999 година до настоящия момент практиката по прилагане показва необходимостта от усъвършенстване на постигнатите нормативни решения в областта на културата и осигуряване на по-голяма яснота и прозрачност на държавната политика. Проектът предвижда Министерският съвет да приеме национална стратегия за развитие на културата, която да определи основната политика в областта на културата и ще постави ясно приоритетите в следващите десет години. Фактът, че предшестващият екип на Министерството на културата остави една подробна концепция за проблемите в сферата на културата, която е приета от Министерски съвет през 2005 година и е много сериозна и добра основа за работата по стратегията. С предвидените изменения се регламентира и възникването на трудовите правоотношения с директорите на държавните културни институти, които се назначават от министъра на културата след провеждане на конкурс за срок от три години. В проекта се дава възможност преди изтичането на срока на правоотношението министърът на културата да извърши оценка на работата на директора, въз основа на която може да продължи срока на правоотношение с още три години. Аз уважаеми колеги съм донесъл един списък на конкурсите, които са правени в годините, особено в театъра и в оперно-филхармоничните дружества, за да видите какво е състоянието. Скоро бяха проведени и новите конкурси. Предвижда се възможност при положителна оценка на работата на директора на държавния културен институт след втория тригодишен период министърът на културата да може по преценка на кабинета и него разбира се, да назначи за неопределен срок дадения директор. Въвежда се задължително изискване директорите на държавните културни институти с национално значение да се назначават след провеждането на конкурс, като представят концепция за развитието на съответния институт за срок от пет години, което е гаранция за качеството на управление на държавните културни институти. Проектът предвижда в член 9а ред за преобразуване на държавни културни институти в общински, с което се преодолява една съществуваща празнота в закона. Изрично се урежда статутът на Национален фонд “Култура” като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата, като във връзка с това се премахва контролният съвет. Тази промяна нееднократно се препоръчва и от Сметната палата и от Министерството на финансите. Отменят се разпоредбите, регламентиращи статута на националните центрове по изкуства, които вече не са самостоятелни юридически лица, второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на културата, а дирекции в Министерство на културата. Предвижда се приемане на наредба за организацията на творческата дейност и публичните изяви в държавните културни институти. Със законопроекта се предвижда и възможност министърът на културата да награждава български културни дейци за постигнати високи творчески резултати или принос за развитието и популяризирането на културата, като признание за тяхната дейност. Това са основните моменти в тази промяна в предлагания законопроект. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Министър! Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, за мнения по така предложения проект на закон. Заповядайте, господин Дилов. ЛЮБЕН ДИЛОВ-СИН: Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги, разрешете ми в рамките на шегата преди това да направя констатацията, че много от текстовете в предлагания законопроект са навременни, в смисъл трябваше да се появят. Цялата практика и предишният мандат показват, че трябваше да има ясна мандатност след конкурсите, премахването на контролния орган върху фонда. Неща, които са така да се каже, естествени. Но ми се струва, че има текстове в този закон, които са писани с идеята, че скоро ще управлява Бойко Борисов. Тоест той би си ги написал така. Идеята е за една свръх централизация в ръцете на министъра на назначаването на директорите на културните центрове, която малко се разминава изобщо с философията за състезателното начало и за публичността. Рискуваме, записвайки така тези текстове, атестационна система ли ще има, по преценка на министъра след изтичане на тригодишен срок да бъдат увеличени с още три, а след това, както разбирам, и доживотно. А в крайна сметка човекът се състезава за ясен мандат, тоест самата философия на конкурса за мандат е лимитирано усилие и средства в лимитирано време. Общо взето целият наш живот е едно разпределение и управление на ограничени средства, с които разполагаме – време, пари, години, усилия. Тук ми се струва, че тази логика е нарушена. По принцип културата, изрично да си говорим, че е деликатна материя, работи се не с телефони и химикалки, а с хора, и тенденцията за едно пресъсредоточаване на функции в един чиновнически апарат, какъвто е едно министерство, с цялото уважение към благородните неща, с които се занимава, силно дразнят. Аз смятам, че най-малкото, което рискуваме с тези текстове тук, специално даващи тази възможност за увеличаване на срока, след това за преназначаване и т.н. са най-малкото, което рискуваме, е сериозно обществено вълнение по отношение на непрозрачност, подозрение в непрозрачност. Това първо. Затова аз смятам, че в зала, ако тук не постигнем съгласие за редакции, в залата вероятно нашата парламентарна група ще се противопостави точно на тези текстове. Имайте предвид, че ми беше доста трудно да убедя ОДС в необходимостта от закриване на центровете. Тоест казах някои неща, че човек като направи екип, като тръгне да прави реформа, да не му се месим, той носи отговорност в крайна сметка. Но това според мен е следваща степен на централизация, която вече ще бъде от моите колеги, а и аз така мисля, възприето като може би неприемлива. На първо четене ми се струва, че има едно неравнопоставено положение между националните институти и обикновените, ако можем така да ги наречем. Това е разликата в сроковете. И остава много сериозен въпросът с критериите, по които се оценява работата на един избран чрез конкурс човек. Защото той, когато е спечелил този конкурс, там той се е явил с програма, петгодишна, както предвиждате тук, положил е в нея някакви собствени критерии за оценка. Тоест те би трябвало да са максимално обективни. Къде след това идва ролята на министъра. Той идва и казва –да, ти си изпълнил от 16 заявени цели 15, обаче не си хубав и не представляваш България достатъчно добре, или нещо подобно. Шегувам се в момента. Тоест опитвам се Вас самия да Ви имунизирам в момента от неща, които ще предстоят като атака спрямо тези текстове. Запазвам си правото още веднъж да се изкажа по вече съвсем конкретни неща, ако тръгнем да го гледаме. Но доколкото разбирам това е първо четене. Искам да кажа, че с повечето неща, които са уместни, очаквани да се случат, въвеждаме неща, по които ще има конфликт. Благодаря! ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, и аз! Заповядайте, господин Данаилов! СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз очаквах такъв въпрос. Действително наблюдавайки тези процеси, работейки в театъра през годините, и най-вече погледа, който имах от тези конкурси, които са започнали от времето на работата на този законопроект от 1999 г., и особено последния конкурс, който мина, водейки доста сериозни разговори със Сдружението на директорите, първо, беше зададен въпросът така: под каква форма да кажем директори на училища в сферата на културата са назначени на безсрочни договори, аз нося и този документ, а група директори, аз ще ги изброя поименно, които се явяват на конкурси от първи и сега спечелиха отново конкурса? Оказва се, Валентин Стойчев печели четири пъти конкурса. Това е директора на “199”. Маргарита Младенова – директор на СФУМАТО, печели три пъти конкурса. Румен Димитров – Пътуващ театър, три пъти конкурса печели. Борислав Чакринов – Бургас, три пъти печели конкурса. Дафинка Данаилова е от свежите, втори път печели. Невена Митева – Габрово, четвърти път. Емил Бонев – четвърти път. Любомир Бояджиев – Монтана, три пъти и още един път 1991-1993 г. Тук в списъка са тридесетте директори. Кръстьо Кръстев – Родопски театър, четвърти път. Косю Станев – Търговище, три пъти. Виктор Бойчев – Куклен театър Пловдив, четири пъти. Стара Загора Куклен театър – три път. Бургас – Андреева, даже получи награда от мен като най-работещ във всяко отношение Бургарският куклен театър, три пъти печели конкурса. Рада Спасова – Шумен, три пъти. Стефан Стайчев – Силистра, три пъти. Всичко останало от тридесетте са два пъти печелили конкурса. Ние имаме нови директори, които още не са се състояли, предполагам в последния кръг, който сега ще бъде края на месеца, защото в пет театъра не беше одобрен нито един от кандидатите. Едното е това, че за съжаление кадри, които се очакваха още не са излезли на ринга. След това има достатъчно изисквания за образование, практика и т.н. Това ни даде, от една страна, основание, защото във втората година, още от миналата година започна вълнението – сега пак трябва да държим конкурси. Те трябваше да се състоят есента на миналата година, аз ги отложих за пролетта, защото трябваше да се огледаме и да видим какво е състоянието. Аз твърдя, че по-голямата част от тези директори, които споменах и всичките финансови изражения, проектите и качество на работа, това са директори, които в годините са доказали своите качества. Когато казвам Митко Тодоров е два пъти участвал в конкурса, знаете, че театърът години наред беше под шапката на армията. Той има практика някъде към 12 години и повече. Затова считам, че възможността, която не е задължителна мярка в никакъв случай, и при изготвените критерии, когато се направи оценката на съответната институция – говоря сега за театрите, това се отнася до голяма степен и за колегите, които са в музикалните структури, там имаме Варненския директор четири пъти, всички останали са по два пъти. Това означава шест години практики. Би могло, когато той приключи и се даде оценката, защото аз не вярвам да има министър, така е завъртяна работата, че винаги на следващия министър му идва конкурс. Той няма да се състои при мен, ако изкарам четиригодишен мандат. Ще има нов министър. Но при преценката има достатъчно възможност да се направи обективната оценка, наблюдавайки творческите процеси и при продължение на неговата програма, която той ще представи в министерството за следващите три години, би могъл да има регулярна възможност да бъде преназначен за още три години. Това не е задължителна мярка да го назначиш на безсрочен договор. Това е преценка. Аз самият съм предложил такова нещо като възможност и то затова, защото задават въпроса защо при едните е така, а при нас не е така. Тъй като в училищата по култура, които са 22 на брой, много малко са оставени до конкурс, всички останали са назначени на безсрочни договори. Като това не е противоречие с Кодекса на труда и при несправяне на даден директор от момента на преназначението той да не бъде освободен, когато има защо и законовото основание. Най-основният проблем не е при директорите. Аз споделих миналия път. Големият проблем е, че в трупите, колективните изкуства всички актьори са на безсрочни договори. И сега, когато срещна една прекрасна програма за кандидат за директор за някой театър, за мен и за всеки, който прочете, няма да бъде реализуема с тази трупа. Защото навремето единственият театър, който спази Закона на Капудалиев беше Народният театър и всички излязохме в срочни договори тогава, а се оказа, че във времето отново са се върнали на безсрочни договори. В този смисъл аз не смятам, че хората, които ще бъдат в това ведомство ще бъдат достатъчно мъдри и не така, ще гледат по друг начин към една такава възможност, защото то е наистина преценка. Аз бях наясно, когато разбрах кандидатурите, мен това ме е интересувало, че тези кандидатури, които се явяват, каква част гарантирам че ще мине в сравнение с другите, без да има никаква намеса. При това хората, които са водили конкурсите, с мой подпис разбира се, това са хора от сферата и са достатъчно толерантни и обективни в своята оценка. Това е дало основание за това предложение. Като пак искам да кажа, че то е достатъчно обсъждано с колегите от театрите. Що се отнася до националните институти. Националният институт има по-различен статут от този, който е чисто държавния. Аз не искам да кажа, че ми беше неудобно при срещата със Светозар Донев, тук няма съмнение за качествата на този човек като творец и като директор, той също тази година подлежеше на конкурс. Само преди три години той е държал за втори път конкурс и сега трябва да се яви на трети конкурс. Аз въз основа на това, че Светлозар Донев е държал два пъти конкурс за шест години, в момента се прави капитален ремонт в оперетата и аз имах всички основния да отложа този конкурс за следващия сезон, за да не се смущава работата по ремонта. Това се отнася и за Операта, за Народния театър, за всички национални институти. По начало практиките, когато говорим за Шекспировия театър, когато се възложи навремето на сър Лоурънс Оливие програма, която да предложи за пет години. Там се има предвид, че все пак участващите в конкурса, поне така си представям аз, това трябва да бъдат хора, които имат определено, бих казал, българско, европейско, световно ниво, ако ги намерим. И когато правят една такава програма, за да може тя да бъде цялостна и да издържи й трябва по-дълъг срок. Затова предложението е за пет години, което най-малко за пет години може да поведе в грешна посока. Има директори, не искам да цитирам тук едно име, което има много въпросителни по неговото ръководство на една национална институция, макар че е за три години. В този смисъл, ние сме обсъждали във варианти, които сигурно щяха още повече да ви смутят, въобще как да станат предложенията, по какъв начин, как да бъдат оглавявани националните институти – дали да не бъде с посочени имена на големи творци, или този конкурс, който винаги оставя едно съмнение, които го водят, знаете какви писания имаше наскоро във вестник “Култура” и т.н. и колко е обективността. Защото действително този начин с конкурсите е най-лесния начин министърът, който носи цялата отговорност, не само политическа, практически се оказва невинния, той подписва само накрая, защото журито от пет или седем човека точкуват, определят и казват. Но до тук не сме стигнали, макар че, живот и здраве, по-нататък в следващи години трябва да се мисли и за това. Защото аз ви питам, ако трябва да бъде поканен един директор на Операта от чужбина например, как ще стане? – Конкурс ли ще му направим? – Някак си не върви. Затова смятам, че петте години за националните институти би било по-правилно и по-цялостно, ще даде по-голяма възможност и спокойствие за работа на цялата трупа. Това се отнася и за филхармоничните дружества. Ето тук пред мен са – четири пъти, два пъти и т.н. Това, след сериозно обсъждане ни е довело да направим това предложение за изменение на закона. Що се отнася, ние доста говорихме миналия път, за четирите нови дирекции, аз твърдя, вече работейки два месеца, че напротив, работата върви много по-добре и с нищо не ощетява и не затваря системата на този тип единовластие, което споделихте. Тъй като сесиите, които трябва да се провеждат, по начините, по които са се провеждали със съответните комисии и журита, които ги оценяват, те продължават по същия начин да функционират. Това е отговорът ми на тези два въпроса. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Министър! Уважаеми колеги, имате думата за въпроси? Заповядайте, господин Дилов! ЛЮБЕН ДИЛОВ-СИН: Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз няма да влизам в диалог. Изразих отношението си и притеснението. Мога да ги развия дълго. Искам само да кажа нещо на моите колеги, когато те ще се замислят сериозно върху темата на конкурсното начало - как, доколко и докъде, че Китайската империя се е съхранила като администрация, независимо дали е комунизъм, средно царство и т.н., близо пет хиляди години, благодарение на това, че всички чиновници там се явяват всяка година на конкурс, докато са живи. Разбира се, системата там е измислена по друг начин, тя произтича от конфуцианството, не от реалния социализъм или други наши реалности. Но тя ги е съхранила. Аз не виждам нищо лошо в това, независимо колко е добър или доказан един човек, той да се явява колкото се може по-често на едно такова състезание, защото ако нещо пречи на колективния и на индивидуалния ни дух като нация, това е липсата на състезателен елемент в повечето ни начинания и тази философия. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Йорданов! РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател! Аз подкрепям предложението на Министерството на културата. Една проста причина ще изтъкна. Последният съм, който би заподозрял министъра в чиновническо отношение по проблем, с който се старае да облекчи живота на чиновниците. Напротив. И онова, което е заложено в този текст, ключовият израз е “може да го назначи”. Тоест може и да не го назначи, първо. Второ, може да е този министър, може и да не е този министър. Следователно имаме достатъчно свобода на действие, което не предпоставя някакъв вид консервиране или продължителен период от време, хора, които нямат необходимите качества, да изпълняват тази дейност. Имам и няколко въпроса. При положение, че един директор има вече два мандата с конкурси, този текст валиден ли е по отношение на възможността договорът му вече да стане безсрочен или оттук нататък текат тригодишните периоди? Това е първият ми въпрос. Вторият ми въпрос е, това ще бъде безсрочен трудов договор или договор за управление? Третият ми въпрос е, защо са училища по културата, а другите са културни институти? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Министър. СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз мисля, че резонното е да не назнача нито един от тези патриоти, които са спечелили конкурсите в тези три години. Защото това, което Любо Дилов казва, аз се съгласявам, защото след седмата-осмата година започва рутината да играе, а не движението на мисълта. Аз разбирам, но искам да ти кажа, че те така са обхванали материята, че действително, дай Боже, в следващите години наистина да излязат от висши учебни заведения мениджъри по културата. Ние нямаме такива, за съжаление. Яви се едно момиченце, което много интересна програма имаше, специално взех да я чета след като беше отворена и мина конкурса, но тя няма още една година, за да вземе ценза, който й трябва. Става въпрос за Благоевград. Искам да съобщя на всички вас, че всички нови директори, са назначени за една година. Тя е една година пробна, защото поне там няма как да ни излъжат, тъй като пишат едни програми, които в края на годината се оказват, че не са се състояли. Но би имало възможност, това не е задължителна мярка, директори, които действително работят и са не дълбоко свързани със сцената, това не са режисьорите и актьорите, аз не случайно казвам, че Вальо Стойчев, който е учил театрознание, е един прекрасен мениджър директор на театър 199. С всичките му недостатъци, като всеки от нас, директорът на Военния театър е от тази категория. Все пак наблюдението на това явяващите се и поглеждайки оценката на журитата, на комисиите, виждаш за каква степен са много под нивото. В този смисъл това не е задължителна мярка. След това, ние ще разработим и правилника, който ще прави и оценката в края на тригодишния мандат. Така че, на въпроса до края на тези три години аз нямам намерение да назначавам на безсрочен договор нито един от тези колеги. Нека да е правото на следващия министър, ако желае да направи тази преценка и да назначи, защото все пак една голяма част от тях са близо до пенсия, защото са в порядъка на 55 години основната част от добрите директори. В този смисъл искам да кажа. Но би трябвало да се даде една такава възможност, а не да се втвърдяват и да се каже – край. Колеги, пак искам да кажа, съсловието е особено. В навечерието на промените най-големи дразнения и интриги започват да се въртят точно в момента, в който се очаква кой да бъде директора. И като актьор, и сега от тази позиция, мога да ви кажа, че е много особено. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви. Други колеги? РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: За договорите? ПОЛКА АЛЕКСАНДРОВА: Това е трудово правоотношение, което е възникнало след конкурс и се сключва на основание на спечеления конкурс споразумение по член 107. Това е трудово правоотношение, не е договор за управление. По другия въпрос за училищата по изкуствата. В член 13 на Закона за закрила и развитие на културата е записано, че държавни културни институти са и училищата по изкуствата. Те имат статут на държавни културни институти. И цялата процедура по конкурсите важи и за тях. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви! Други колеги? СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Извинявайте, ще си позволя да взема отношение. Що се отнася за културните институти в чужбина там не променяме, защото нещата там са по-различни. Там са три години плюс възможност за още две. Искам да кажа, че наблюденията са, действително има четири културни института в чужбина, които работят много и при по-добри условия, разбира се. Но все пак това е работа в чужбина, която има своята мандатност и затова там не сме предложили никакви промени. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви! Други колеги? Аз също искам да взема отношение по законопроекта. Все пак да не забравяме, че го гледаме на първо гласуване. Между първо и второ гласуване имаме право да правим предложения. Смятам, че е навременен, необходим, с ясното създаване на мандатността, тоест фиксиране на някакъв срок, това е хубав, положителен знак от гледна точка на публичността на дейността на самата институция. В целесъобразността на министъра е след провеждането на конкурс, той да сключва договори за една, две или три години. Тоест това е по негово усмотрение. Хубаво е, че тук вече имаме яснота. Лицето, което се явява на конкурс, да знае за какъв период от време се явява. Аз също имам известни колебания. И моите колебания са в две посоки. От една страна, ми се вижда, че с различна мярка се действа, по отношение на държавните, националните и на тези в чужбина институции, от гледна точка и на срок, от гледна точка и на това, че за държавните не е необходимо да се прави концепция, а за националните е необходимо да се прави концепция. Има една непоследователност от гледна точка на тези три типа категории държавни служители. Това според мен между първо и второ гласуване можем да го изясним, така че, не е грешка, която е непоправима. От друга страна моите притеснения са свързани с юридическата страна на тези правоотношения. Не съм специалист по трудово право, но според мен, а и с хората, с които разговарях, които са корифеи в тази материя, смятат, че има объркване на юридическия факт на възникване на правоотношението. Конкурсното правоотношение то винаги е срочно. Конкурсното правоотношение не е за лице, то е за длъжност. И от гледна точка на трансформирането, поне теоретиците казват, че е правно недопустимо конкурсното правоотношение да се трансформира в безсрочно. Има някаква неяснота от гледна точка на прецизност, от гледна точка на правото. Аз не искам да влизам в правни спорове, възможно е да не съм права. Затова ще изискам едно правно становище от Консултативния съвет по законодателството към НС, от гледна точка на правната терминология, защото това би означава, че след това който и да е министър, той е безкрайно уязвим от гледна точка на възможността да паднат актовете при обжалване. Аз предлагам да подкрепим закона на първо гласуване с ясното съзнание, че между първо и втора гласуване ще имаме възможност да подобрим нещата, които не са свързани с философията, а са по-скоро редакционни. Мисля, че волята на колегите е в посока на конструктивност. Ще изпратим предложението на законопроекта в Съвета по законодателство, ще вземе предвид и неговите бележки, за да имаме по-голяма сигурност и гаранции от гледна точка на законосъобразността. Предлагам ви да подкрепим закона на първо гласуване с известните уговорки, че между първо и второ гласуване ще подобрим и ще усъвършенстваме разпоредбите. Заповядайте господин Министър! СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Искам само да допълня, че проектът е съгласуван с министерствата, преди да бъде приет в Министерски съвет. Ние имаме тук становището на Министерството на труда и социалната политика. Именно по този въпрос тяхното становище е, че в Кодекса на труда няма нормативно установени изисквания за срока, продължителност на действие на споразумението, възникнало чрез конкурс. Няма противоречие. Но Вие имате пълно основание да искате становище. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ще бъде по-добра гаранция, за да не бъдете уязвими Вие, господин Министър. Аз разговарях с професор Мингов и той ми даде тези съображения. Той също е професор по трудово право. Но нека да вземем тяхното становище, за да изчистим нещата между първо и второ гласуване. Колеги, ако нямате други въпроси, предлагам да подкрепим законопроекта на първо гласуване. ЛЮБЕН ДИЛОВ-СИН: С договорите какво стана? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Вижте, това е правен спор. Защото безсрочните правоотношение са три категории – това е по обикновено трудово правоотношение и по всяка вероятност тези хора по този начин са им били сключени договорите. Конкурсното правоотношение е друг юридически факт, на базата на който възниква. Тоест различен тип е юридическият факт и правното основание, на които възникват тези правоотношения. Това трябва да стане ясно. Затова тази категория служители може би са на обикновен трудов договор, който няма никаква пречка да им се удължи и да бъде безсрочен. Но ние ще го дадем в Съвета по законодателство, за да можем да изчистим нещата. Колеги, предлагам да гласуваме. Който е за подкрепата на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, моля да гласува. За – 8. Против? – Няма. Въздържали се? – 2. Благодаря ви, колеги! СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Колеги, аз ви благодаря наистина. Мисля, че ще направите това, което е необходимо. Но струва ми се, че наистина това е необходимо. Благодаря ви за разбирането. И моите уверения, че докато съм министър, няма да пристъпим към това респектиращо назначаване на безсрочен договор, това е крайна мярка. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Министър, ще Ви помоля, колегите от министерството да имат готовност да направим работна група, за да се отстранят спорните въпроси, между първо и второ гласуване. Нека да се помисли върху тези забележки, които казаха колегите, за уеднаквяване на критериите. Благодаря ви. Закривам заседанието. (Заседанието на Комисията завърши в 15,45 часа) ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА: Нина Чилова |