Народно събрание на Република България
Адрес: www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=168&id=323

Протокол №14
07.06.2006

  На 7 юни 2006 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния

Дневен ред:

Представяне на законодателни проучвания, изготвени по Програма “Студенти на стаж към Парламента”, на теми:
1. Опазване, съхранение и популяризиране на културно-историческото наследство.
2. Статут и регламентация на държавните и частни музеи и галерии.


На заседанието присъстваха, Иван Токаджиев - заместник-министър на културата, Емил Бехар, Мирослава Манолова, Румян Ганчев и Тодор Чобанов от Министерство на културата, Валентина Григорова Генчева - експерт по културното наследство.

Заседанието на Комисията по културата започна в 15,10 часа и бе открито и ръководено от госпожа Нина Чилова – председател на Комисията по културата.


* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседанието на Комисията по културата.
Имате дневния ред. Има ли други предложения във връзка с дневния ред?
Ако нямате, моля да гласувате така предложения дневен ред. Благодаря ви. Подкрепя се единодушно.
Предлагам да дадем думата на госпожа Попова, която е координатор на тази програма, да направи кратко експозе и въведение. Тук са и колегите студенти, които са участвали активно в подготовката на този сериозен материал. След което предлагам да дадем възможност на всеки един от тях, който е участвал в разработването на темата, да направи кратко експозе по конкретните въпроси и след това, ако имаме въпроси да ги задаваме към тях.
Искам да благодаря от името на всички колеги за изключително експедитивната работа на студентите и изобщо на този формат, който има своя авторитет, своя имидж. През всичките тези години е доказал, че със своя експертен потенциал допринася за усъвършенстване на законодателната програма на Народното събрание и да ви благодаря за обстойния анализ и изключително добрата разработка, която сте подготвили. Лично аз бях впечатлена от детайлната регламентация на тези материали.
За информация на всеки колега ще получите на магнитен носител тези два материала, тъй като нямаме възможност да ги подвържем и да ги дадем във вид на книга, затова ще ги получите на дискета.
Други въпроси? Няма.
Предлагам да дадем думата на госпожа Попова.
Заповядайте, госпожо Попова!
ЕВГЕНИЯ ПОПОВА – КООРДИНАТОР НА ПРОГРАМА “СТУДЕНТИ НА СТАЖ В ПАРЛАМЕНТА”: Уважаеми народни представители, скъпи гости, изключително ми е приятно да се запознаем лично и да ви представя кои сме ние, какво правим и какво можете да очаквате от нас и съответно да прецените дали сме изпълнили задачата, с която сте ни ангажирали.
Програмата “Студенти на стаж към Парламента” е възникнала във връзка с демократизацията на България,с поканата й за членство в Европейския съюз, и с подготовката ни за членство в НАТО. Всички тези задачи поставиха много сериозни предизвикателства пред Народното събрание. С оглед да се повиши правния капацитет на Народното събрание беше създадена по искане на Народното събрание тази програма.
Какво се разбира под подобряване на правния капацитет? – Идеята е, да се събере чуждестранния опит, свързан с определено законодателство, да се представи в достъпна, обзорна форма на депутатите, което ще позволи те да придобият обща представа за решението на даден проблем и съответно да преценят кой от този опит би могъл да се приложи в наши условия и кой би бил най-подходящ. Това е една от задачите, които си поставя тази програма.
Втората задача, е да се разшири гражданското участие в законодателния процес.
И не на последно място, да се предостави възможност на нашите бъдещи юристи преди всичко да придобият практически опит в една реална среда, като имат възможност да се включат активно и да наблюдават как протича законодателният процес
Във връзка с това през 1999 г. е сключено споразумение на правителствено ниво между България и Съединените американски щати, с което се предоставя безвъзмездно парична помощ и съответно методична подкрепа как да се осъществява тази програма. От 2000 г., когато реално започва работа тази програма, до днес са направени 123 проучвания по различни теми, които са свързани с изготвянето или изменението на закони, които се разглеждат в Народното събрание. Тоест нашата работа е непосредствено свързана със законодателната програма на Народното събрание.
Как точно протича процесът на работа в програмата? – Кандидатстват студенти най-малко завършили четвърти курс право. Към тях има определени изисквания, които никак не са малко. Трябва да са показали добър успех по време на следването, да владеят поне един западен език на достатъчно добро ниво, за да могат да четат в оригинал нормативните документи и съответно да се справят доста добре с новите информационни технологии. Конкурсът протича на две нива – по документи и с интервю, след което постъпват в нашата програма. При заявено проучване се сформират работни колективи, така че във всеки колектив да има представител, който владее един от основните западни езици. Така започва набирането на информация, която се обработва в стандартен вид, одобрява се от експерти, научни ръководители, с които работи програмата, които съответно са експерти в определената област, след което вече пристъпваме към писменото оформяне на това проучване. Ако има интерес от страна на комисията се прави представяна така, че в най-общ вид да се запознаят народните представители какво съдържа това проучване и евентуално ако имат интерес, по-широк от това, което е отразено в това проучване, да задълбочим нашата работа в тази област.
До този момент 200 студенти са преминали през програмата. Споменах вече, че 123 проучвания са направени. Отзивите са доста окуражителни, че нашата дейност е полезна и необходима.
Разбира се, вие може да си представите, че за да излезе една книга в писмена форма колко труд се крие. Знаете, че при издаването се минават редица редакторски поправки. За съжаление, ние не можем да си позволим този лукс, и затова искам предварително да се извиня за някои грешки, които може би ще откриете. Специално в това копие, което е разпространено, за опазване, съхранение и популяризиране на културно-историческото наследство, което е в магнитния носител, който е раздаден, искам да отбележа, че не е последният вариант. Постарахме се в писмена форма да ви дадем това, което последно е било одобрено. Ще имаме грижата за сайта на комисията да изпратим окончателния вариант.
Темаите на днешните проучвания, които нашите сътрудници ще докладват, са: “Статута и регламентацията на държавните и частните музи и галерии” и “Опазване, съхранение и популяризиране на културно-историческото наследство”.
Искам да кажа, че с много голямо желание се включиха студентите. Знаете, че в момента тече тяхната сесия и въпреки това те се постараха да го приключат. Аз съм им особено благодарна, че намериха време днес да дойдат да докладват тук пред комисията. Така че им давам думата, за да ви информират за това, което се проучили.
Пропуснах да кажа нещо много важно. Споменах, че всяко проучване има научен ръководител – експерт в съответната област, на първото проучване – опазване, съхранение и популяризиране на културно-историческото наследство - научен ръководител е професор Димитър Токушев в сътрудничество с Тодор Чобанов, който е от Министерство на културата, а на второто проучване – за статута и регламентацията на държавните и частни музеи и галерии - ръководител е само господин Тодор Чобанов.
Днес ще ви бъде докладвано най-общо за консервативния и либералния модел на опазване на културно-историческото наследство и как в този модел се вмества опазването, съхранението и популяризирането съответно на движимото културно-историческото наследство и на недвижимото културно-историческото наследство. Съвсем накратко ще се спрем и на финансовите поощрения за опазването на културно-историческото наследство, какъв е чуждестранният опит в тази насока. Благодаря ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз благодаря, госпожо Попова!
За протокола ще помоля студентите да се представят. Искам да ви благодаря още веднъж, че сте отделили от времето си за днешното презентиране.
Имате думата. Заповядайте!
ДЕСИСЛАВА БОРИСОВА: Студентка съм по право и завършвам също така банково дело.
Започвам с основните положения, които касаят и двете проучвания. Основно за културно-историческото наследство. Законодателството в сферата на културно-историческото наследство е една от най-специфичните области на съвременното, международно и национално право. Същевременно, то е доста динамична материя, постоянно се изменя. Разбира се, това се дължи и на факта, че понятието културно-историческото наследство е развиващо и променящо се, като то постоянно се разширява и се детайлизират включените в него области и елементи.
В Европа съществуват два основни модела, които условно ги обозначаваме като консервативен. Това е моделът, който се среща в южните европейски държави. И либерален, като за либералния най-вече пример можем да дадем със северно европейските държави.
До голяма степен показателят, определящ принадлежността към един от моделите, е ролята на държавата и степента, в която е разрешено движението на културни ценности. Разбира се, в държава, в която е разрешено свободно движението на културните ценности, се отнася към либералния модел и съответно към консервативния – там, където има рестриктивни мерки.
Другият съществен критерий, с който ограничаваме моделите, е даденостите в държавата. Държава, в която има голямо наличие на културни паметници и въобще държава, която е богата на културно исторически местности и други културни паметници е с консервативен модел. Съответно държава, която е с по-ограничени ресурси в това отношение – с либерален модел. Съответно това е логично, тъй като държавите с либералния модел разрешават свободно движение на културните ценности и след като в държавата няма достатъчно културни паметници е логично свободното им придвижване.
Другият съществен критерий е, дали в държавата е имало въоръжени конфликти, тъй като много добре е ясно, че въоръжените конфликти понякога нанасят големи щети за културното наследство на една държава и съответно в международен план са приети много актове, които регламентират положението на културните ценности при наличието на въоръжен конфликт.
Другият критерий, който можем да посочим за диференцирането на двата модела, е степента на натрупване на културното наследство.
Държавите в Южна Европа имат повече движимо и недвижимо наследство, докато тези в Северна Европа имат значително по-малко, което до голяма степен определя и ролята на държавата. Това, което вече споменахме, е че там, където има културни ценности, съответно се установява консервативен модел, а там, където има по-малко културни ценности – либерален.. С уговорката, че във всяка държава конкретните правни решения са изработени съобразно местните традиции. Съответно законодателството, относно културните ценности винаги, съдържа в себе си спецификата на съответната област. Това не може да се избегне и това е признато в много международни актове.
Либералният и консервативният модел не се срещат в чист вид. Ситуацията във всяка отделна държава е строго специфична. В последните години се наблюдава тенденцията на балансиране и доближаване на двата модела. Тоест нито един не съществува в чист вид.
Великобритания традиционно може да се определи като държава, принадлежаща към либералния модел. Да, но през 2003 г. беше приет специален наказателен закон за защита от посегателствата върху културните ценности, който в никакъв случай не може да бъде определен към законодателство от типа на държавите с либерален модел. Напротив, той по-скоро налага рестриктивни мерки. Новото, което е, установява се минимум на наказанията, наложени за извършените посегателства. Предвижда се ефективно изтърпяване на лишаване от свобода до пет години, което също така е с комулативно налагане на доста висока глоба, дори за техните стандарти. Това, което е ново в акта, приет във Великобритания, е презумпцията за виновност. Тоест извършителят на посегателство върху културна ценност се смята за виновен, като наказание за съответното престъпление се налага и се предполага умишленото му извършване. Тоест извършителят трябва да доказва, че е невинен, а не обратното, както е по принцип по обичайния модел.
В България е приета Наредба за отчитане и опазване на движимите паметници на културата през края на 1973 г., в сила от 1 януари 1974 г. и тъй като тя не е изрично отменена, тя е част от законодателството на Република България. В нея за пръв път е регламентиран статутът на музейните фондове, музейните сбирки, опазването им и съхранението им. За пръв път се въвежда и определение за частните колекции. Наредбата подробно дава определение на интересуващите ни понятия, като движими паметници на културата, по смисъла на наредбата, са произведенията на човешката дейност, които илюстрират и документират материалната и духовна култура, както и образците от мъртвата и живата природа. Съответно движимите паметници на културата са общонародно достояние и се намират под закрилата на държавата. Наредбата предвижда, че движимите паметници на културата принадлежат на държавни, обществени, кооперативни и стопански организации и частни лица. Тук трябва да отбележим, че това е изчерпателното изброяване на наредбата. Като в определени случаи някои движими паметници на културата с изключително национално значение могат да бъдат притежание само на държавата. Държавните учреждения, обществените организации и притежателите на движими паметници на културата са длъжни да ги декларират в окръжните или националните музеи, а частните лица да дадат достъп за регистрация съгласно Закона за паметниците на културата и музеите чрез декларация по реда на наредбата. Съответно тук се изброяват реквизитите на декларацията. Трябва да отбележим, че още от 1974 г. съществува определение на частна сбирка, което всъщност съществува и до днес, тъй като не е отменена изрично. Притежателите на частни сбирки или отделни културни ценности не могат да ги подаряват, продават, разменят и завещават на чужди граждани или чуждестранни лица, без разрешението на Комитета по култура. По принцип практиката във Великобритания също посочва, че не могат да се разпореждат с движими паметници на културата собствениците им, без предварително да се иска разрешение от Съвета за музеите и галериите.
Основният принцип, който е залегнал в тази наредба за движимите паметници на културата, които се ползват за научни, образователни и възпитателни цели и съответно забраната за ползването им за цели, които са несъвместими.
Като заключение на моята част искам да кажа, че България в момента може да се определи най-вече към консервативния модел, тъй като в Конституцията е регламентирана водещата роля на държавата при закрилата и опазването на културните ценности. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Е ние Ви благодарим.
Заповядайте!
ЛЮБОМИР СИРАКОВ: Аз ще ви запозная с движимото културно наследство, как е уреден неговият статут, как са уредени частните музеи и колекции в страни от Европейския съюз.
Към определението за движими паметници на културата, което беше дадено в Наредбата от 1974 г., как е определен национален движим паметник на културата като национално богатство, в нашето законодателство. Това са движими паметници на културата, които са с най-голяма научна и културна стойност и представляват значителен интерес за националното наследство в историческа, културна или археологическа точка.
Също ще ви предложа още едно определение, което е извадено от гръцкия закон, целият гръцки закон е преведен в проучването и по мнение на нашите ръководители той е доста изчерпателен и доста неща могат да се погледнат от него. В Гърция движими паметници на културното наследство са определени всички, които не са недвижими. А за недвижими са определени паметници, които са прикрепени към и остават на земята или на морското легло, на леглата на реките или езерата, както и паметници, които се намират на повърхността на морското легло, леглата на реките или езерата или не могат да бъдат преместени, без да им се нанесат щети или накърни тяхната значимост като културно свидетелство. Недвижимите паметници включват съоръжения, устройства, декоративни и други елементи, които са неразделна част от паметника, както и неговото обкръжение. Освен тези, всички останали се определят като движими паметници на културата.
Ще засегна и въпроса с режима на регистрация на частни колекции. Например в Чехия паметниците на културата се регистрират в централен регистър на паметниците на Република Чехия. Централният регистър се администрира от специализирани държавни органи за опазване на паметниците на културата, като регионалните и местните власти имат свои регистри, които се намират на тяхна територия, като информация от местните регистри се съхранява и в централния регистър. Специалист в държавни органи за опазване на паметници на културата уведомява собственик на паметник на културата за вписването му в централния регистър, а собственикът на такъв паметник на културата е длъжен да уведоми компетентните органи за всяка промяна в собствеността или смяна на неговото местоположение, което трябва да стане до 30 дни след настъпване на промяната.
В Русия също съществува регистър, в който се вписват всички паметници на културата, така нареченият музеен фонд, който се разбира съвкупност от постоянно намиращи се на територията на Руската федерация музейни предмети.
Музейният фонд се разделя на две – държавен, съобразен с титуляра на правото на собственост върху предметите, които са включени в него. И включването на предмети и колекции в недържавния музеен фонд. Става дума на основание заявление на собственика, отправено към федерален орган на изпълнителната власт, на който е възложено държавното регулиране в областта на културата. В случая се казва държавен, защото съществуват освен частен и общински и различни ведомствени музеи, които се определят като недържавни.
В Гърция също съществува такъв национален регистър на паметниците на културата, в който те се описват и документират. Този регистър е воден от Министерството на културата.
В Испания съществува също такъв регистър, който е наречен общ регистър.
Общо взето във всяка една от страните се поддържа регистър с паметниците на културата и определен ред, в който те се вписват и отписват и съответно след това дали определен предмет е вписван в този регистър влияе върху това дали той може да бъде изнасян от страната, в какъв срок може да бъде изнасян и дали изобщо може да бъде изнасян.
Във втората точка ще ви разкажа как е уредено движението, размяната, уредбата и търговете на предмети с културна стойност. В някои страни като Великобритания, Франция, Испания, Словакия и Чехия на първо място, ако някой реши да продава предмет, който е с културна стойност, държавата има право на предпочитателно закупуване. Тоест държавата и собственикът на предмета могат да се споразумеят за определена цена и едва след това, ако държавата откаже да закупи предмет, той може да бъде предложен на други купувачи.
Вносът и износът в различните страни е регулиран по различен начин, като в някои той е по-либерален, в други - по-консервативен, както вече споменахме. В Австрия например се забранява изнасянето на паметници на културата, които са от национален интерес. Те могат да бъдат изнасяни само по изключение с разрешение на федералната служба по паметниците.
Във Великобритания също е нужно разрешение за изнасяне на паметник на културата, който се дава от Съвета на музеите, библиотеките и архивите.
В Гърция вносът на паметници на културата е разрешен при спазване на разпоредбите на Конвенцията за средствата за предотвратяване на внос и износ на паметници на културата от 1970 г., но самият износ на паметници на културата в Гърция е доста строг и разрешаването на изнасянето на такъв предмет става от министъра на културата.
В Словакия и Словения износът на паметници на културата е забранен, като по изключение те могат да бъдат изнасяни само временно за участие в международни изложби.
При продажба или осъществяване на други сделки с паметници на културата в Словения например лицата, които извършват такава дейност, трябва да съставят специален регистър, в който се записва предишният собственик на предмета, сегашния собственик на предмета, цената на която той е продаден. За надзора над износа, вноса и търговията с паметници на културата в Словения отговаря специална комисия, като министър изготвя списък с предмети, които са обект на търговия, който се публикува в държавен вестник.
В Холандия и Франция за някои предмети от национално значение напълно е забранен техният износ в чужбина, като в много редки случаи се прави изключение отново за участие, и то до три месеца, в международни изложби.
Що се отнася до аукционната търговия тя е отново в различните държави в зависимост от това към кой модел принадлежат и по-различен начин уредена. В Швейцария например в закона се утвърждава възможност обект на културата да участва в търговски оборот, както и да се предлага на търг. За целта лицата , отговорни за тази инициатива, следва да могат да предложат свидетелство, че обектът на културата не е краден или придобит против волята на собственика му, както и че не е внесен противоправно в страната. Търговците и организиращите търгове с подобни предмети на културата лица са длъжни да осигурят определени условия за съхраняване, охрана на предмета и да водят книга, в която се посочва точното описание на обекта, произхода му, името и адреса на доставчика му или продавача, както и да посочат цената, срещу която получават обекта. Тази дейност се контролира от специална комисия.
На последно място ще засегна въпроса за музеите и техния статут. В различните държави определението за музей е различно.
В Австрия например музей е постоянна институция с нетърговска цел, достъпна за масовата публика, за грижата и изложбата на експонати от обществен интерес, всички видове изложби, предвидени да ускорят развитието и образованието, да предоставят информация на посетителите.
В Словакия музей или художествена галерия представлява всяко специализирано юридическо лице или специализирана организационна структура, която на базата на научни изследвания прави оценки, използва научни методи и се грижи професионално за колекции, като ги прави достъпни за обществото и ги използва в обществен интерес.
Как е уреден статутът в Австрия. Според австрийската конституция мнозинството от музеи, с изключение на федералните музеи, попадат под юрисдикцията на съответния регион, в който се намират. Федералната уредба съществува само за австрийските национални музеи, които с едно или две изключения, попадат под юрисдикцията на Министерството на науката и изследователската дейност, а след това на Министерството на образованието и културата. Понастоящем всички федерални музеи са под опеката на Министерството на образованието и науката и федералните театри, паметници на култура. В Австрия повечето музеи са частни, които са създадени в малки замъци, исторически къщи или археологически музеи на открито, голяма част от които се поддържат с цел печалба от техните собственици.
В Австрия музеите и собствениците на колекции могат да притежават независимо предмети от колекциите, които са субект на контрол на австрийската федерална служба за запазване на историческите паметници на културата. Относно всяка дейност за консервацията, продажбата или износа на експонатите подлежат на контрол от тази служба.
В Русия създаването на музей, без значение дали е държавен или частен, става чрез издаването на специален лиценз, който е защитен по определени начини.
В Испания музеите са държавни, които са вписани към Министерството на културата, национални, които не влизат в тази група, и музеи от особено значение, поради значимостта на техните колекции и които се включват в музейната система посредством договор с Министерството на културата.
Музеите обикновено, частните музеи в повечето случаи, 85 % от техните доходи се генерират от собствени постъпления, и 25 % обикновено се субсидират от бюджета на съответния град или провинция, в който се намират. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви!
Ще ви помоля в примерите, които давате в отделните моменти, в които ще вземете участие, да се наблегне на европейския опит и практика, а това, което е в България, ние го знаем,
Заповядайте!
ЕЛЕНА РОЗАЛИНОВА: Студент съм пети курс по право и международни отношения в Софийския университет и бих искала да представя на вашето внимание по-детайлно правото на предпочитателно изкупуване, упражнявано от страна на държавата, както и уредбата на аукционната търговия в някои централни европейски държави.
Израз на държавната политика за закрила на културното наследство е правото на държавата на предпочитателно изкупуване на предмети с културна стойност.
В Испания към Министерството на културата функционира дирекция по изящни изкуства и културни ценности, на която могат да бъдат отправени оферти за директни продажби от частни физически или юридически лица. За тези предложения трябва да бъде уведомен съветът по квалификация, оценяване и износ към същата дирекция, който преценява дали предложения за продажба обект притежава толкова висока културна стойност, необходима за включването му в публична колекция. При подаване на декларация за износ посочената в нея стойност се счита за неоттегляемо предложение за продажба на държавата. Отказът на разрешение за износ не се счита за приемане на офертата от страна на държавата. Закупуването на съответния обект става с изрична заповед на министъра на културата. Съветът по квалификация, оценяване и износ има право на преценка кои обекти с културно-историческо значение трябва да придобие министерството, упражнявайки правото си на предпочитателно изкупуване, като определя предварително условията и цената, при които да стане придобиването. В двумесечен срок, считано от уведомяването на заинтересуваните страни, държавата може да придобие обекта, заплащайки определената цена, а при провеждането на публичен търг – съответно най-високата продажна цена. Ако страните вече са извършили отчуждителна сделка и не са уведомили държавата, тя има право да развали сделката и да упражни правото си на предпочитателно изкупуване. Съветът по квалификация, оценяване и износ може да разрешава придобиването на даден обект, за който е налице значителен интерес за включването му в публична колекция срещу прихващане на данъчни задължения към държавата на неговия титуляр. По сходен начин е уредено правото на предпочитателно изкупуване в Италия. Според член 60 на Кодекса за културните ценности държавата или орган на местната власт може да придобие предпочитателно културни ценности на възмездно правно основание срещу цената, предвидена при сключването на предпочитателната сделка. Процедурата е следната: при отчуждаване вследствие на прехвърлителна сделка, публична продан или наследяване на културна ценност, страните са задължени да уведомят Министерството на културата. Държавата може да упражни правото си на предпочитателно изкупуване в срок от 60 дни, считано от датата на уведомяването.
На следващо място, Кодексът предвижда уведомителен режим за осъществяване на търговия с антични предмети. Лицата, упражняващи търговска дейност трябва предварително да подадат декларация пред местните власти, поддържащи обществения ред, както и ежедневно да отчитат извършените сделки пред същите власти. Търговците на картини, скулптури, антични предмети или предмети с историческа и археологическа стойност, са длъжни да предоставят на купувача сертификат за произход.
В Гърция търговската дейност на предмети с културна стойност подлежи на разрешителен режим от страна на министъра на културата. Сделките с движими паметници на културата също се отбелязват в специални регистри, съдържащи описание на предмета, данни за собственика, цената и датата на прехвърляне на собствеността.
В много от европейските държави аукционната търговия е предмет на самостоятелна правна регламентация. Така е според законодателството на новоприсъединилите се държави членки на Европейския съюз – Унгария, Чехия и Словакия, където са приети закони за аукционната търговия, даващи както легални дефиниции, така и определящи кога се прехвърля собствеността. Тя се осъществява от аукционни къщи, които действат като юридически лица на частното право, но подлежат на държавен контрол. Контролът се осъществява посредством държавни комисари, които следят за спазването на предвидената в закона процедура за провеждането на търговете, дали културните ценности предмет на продажбата са снабдени със сертификат за произход и дали не съществува законова забрана за отчуждаването им. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз ви благодаря!
Заповядайте!
ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА: Аз съм студентка пети курс международни отношения в Софийския университет. Ще ви представя темата за недвижимото културно наследство, като основните насоки ще бъдат: - на първо място, дефиниции на понятието “недвижимо културно наследство” в някои от страните членки на Европейския съюз; на второ място, режими на опазване на културното наследство, съответно органите и институциите, които са отговорни за опазването; на последно място, ще засегна накратко въпроса за концесиите.
Общоприето е, че понятието “движимо културно наследство” включва антични материални свидетелства за човешко присъствие и дейност, свързани със средата, в която са създадени или са следствие от взаимодействието на природни и човешки фактори, както и принадлежащите към тях по естеството си ценности.
Недвижимото културно наследство както е известно се разделя на два основни вида – това са архитектурно и археологическо наследство. Според европейската конвенция за защита на архитектурното наследство на Европа от 1985 г. в понятието “архитектурно наследство” са включени следните недвижими имоти: паметници, архитектурни ансамбли и местности. Към паметниците спадат всички сгради, структури, включително и техните инсталации и декоративни елементи, които са неразделна част от тях, представляващи забележителен исторически, археологически, артистичен, научен, социален и технически интерес. Архитектурни ансамбли – това са хомогенни групи от градски и селски сгради, отново представляващи важен интерес. Местности – представляват комбинирани произведения между човека и природата, частично застроени и достатъчно характерни хомогенни, за да бъдат топографски разграничени отново с важно значение.
Според Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство като елементи на археологическото наследство се смятат всички останки и предмети, както и други следи на човечеството от минали епохи. Също така опазването и проучването на които подпомагат проследяването на историята на човечеството и неговата връзка с природната среда, за които основните източници на информация са разкопките или находките, както и останалите методи за изследване на човечеството и свързаната с него среда. На последно място, това са елементи, които се намират на територията на страните участнички в Европейския съюз.
Археологическото наследство включва структури, постройки, групи сгради и разработени обекти, движими и други паметници, както и техния контекст, независимо от това дали се намират на сушата или под вода. Дефиниция на “недвижимото културно наследство” в Гърция вече беше дадена според закона за наследството. Интерес представлява правната уредба на недвижимите паметници на културата в Испания. Уредбата е в глава втора от закона за испанското историческо наследство от 1985 г. Отбелязано е, че за целите на закона като недвижими обекти се обхващат освен недвижимите вещи, по смисъла, който вещното право влага в тях, и всички онези елементи, които съставят сградите и които образуват част от самите тях или тяхната среда и биха образували в случай на отделяне да съставляват едно перфектно тяло с лесно приложение спрямо други конструкции или за различни цели в сравнение със своя оригинал, без значение от материята, от която са направени и дори отделянето да не пречи видимо на художествените или артистични качества на недвижимия обект, към който те принадлежат. Най-общо недвижимите обекти, които влизат в испанското наследство, могат да се изброят по следния начин: това са монументи, градини, групи от обекти, исторически места, както археологическите зони и те могат да бъдат декларирани от културен интерес.
Що се отнася до режимите на опазване на недвижимото културно наследство във всяка от изследваните в проучването държави, съществува законодателство, уреждащо режима на опазване. Опазването на културното наследство представлява процес за предотвратяване на неговото нарушаване и увреждане от фактори на околната среда и човека, осигуряване на неговата дълготрайност посредством консервацията, реставрацията и съхраняването му за следващите поколения.
Интерес представлява уредбата на опазването на недвижимите паметници на културата в Гърция, където компетентната централна или регионална служба на Министерството на културата притежава отговорността да реши въз основа на обоснован доклад опазването или неопазването на недвижимите антични паметници на културата, след подготвителни разкопки, ако те са необходими. Ако това издаване се счита от първостепенна важност, то може да се отнесе към съвета, който в срок от два месеца след откриването или намирането на античен паметник на културата, в зависимост от това, коя е по-късната дата, трябва да даде мнението си в срок от два месеца от датата на отнасянето към него. В такъв случай министърът трябва да вземе решение за издаване на решение за опазване. Ако такова решение бъде взето, то собственикът на недвижимия имот може да бъде задължен да позволи той да бъде посещаван при условия, които се определят с решение на министъра на културата след съответното мнение на съвета.
Акцент ще поставя на Закона за защита на антични паметници на културата и на културното наследство, където подробно са разгледани въпросите за дейностите относно недвижимите паметници на културата и техните околности, за задълженията на собствениците, владелците или държателите на недвижими паметници на културата, за обозначаването на археологически местности, археологическо изследване и дейности за защита на паметниците, разкопки за спасяване на паметниците на културата, други археологически изследвания за защита на разрушените паметници на културата.
В Словения интерес представлява терминът “опазване на културното наследство”, според чието законодателство включва поддържане и реставрация на културното наследство, предотвратяване на опасност от разрушаване, осигуряване на материални и други условия за изпълнение на образователната функция на културното наследство, осигуряване на обществен достъп и предотвратяване на всяко посегателство, което би променило характеристиките, съдържанието, формата на обектите културно наследство.
Според Закона за опазване на културното наследство от 1999 г. съдържанието на термина “опазване на културното наследство” включва следните няколко аспекта. В същия закон подробно са изброени и задълженията на държавата и местната администрация за опазване на културното наследство, както и правата и задълженията на физически и юридически лица относно опазване на културното наследство. Интерес представляват специалните разпоредби за опазване на недвижими вещи, част от културното наследство. Според тях при приемане на градоустройствени планове трябва да се вземат предвид и експертните планове за опазване на недвижимите паметници на културното наследство, като задължителен елемент при оценяването на въздействието на недвижимите паметници от тяхната реализация.
В Испания интерес представлява законът за историческото наследство, където се различават два вида основни режими – това са общ и специален режим на защита на културното наследство. В самия общ режим съществуват три нива на закрила според основната значимост на обекта, които във възходящ ред на закрила са следните: обекти, влизащи в историческото наследство на Испания, обекти, включени в общия инвентар на движимите такива и обекти от културен интерес. В специалния режим на закрила попадат тези, които са установени за археологическото наследство, етнографското наследство, документалното и библиографското, както и за инвентара на католическата църква.
Характерно за повечето от проучените държави е, че в повечето случаи институцията, която отговаря за опазването на културното наследство е Министерството на културата. Към повечето от тях са учредени специални органи. Като примери могат да се посочат следните държави:
На първо място Гърция. Към Министерството на културата, което носи основната отговорност за опазването, е учреден специален орган – централна служба. Тя е компетентна да осъществява и подпомага опазването на недвижимите паметници на културата, като решава въз основа на обоснован доклад опазването на недвижимите антични паметници на културата, след подготвителни разкопки, когато такива са необходими. Централната служба има по свои места подразделения, така наречените регионални служби.
В Италия закрилата на културните ценности е правомощие на Министерството на културните ценности и дейности. То работи в сътрудничество с местните власти в регионите. Сключени са отделни споразумения в рамките на постоянна конференция за отношенията между държавите и регионите.
В Полша органите, натоварени с опазване на монументите, са министърът на културата, който назначава един от своите заместници за главен инспектор на монументите и губернаторът на, който управлява инспектората и офиса за опазване на монументите.
Към Министерството на културата има два отдела, които се грижат за опазване на културното наследство в страната – отдел за опазване на монументите и отдел за националното наследство.
Интерес представлява една държава, пример за либерален модел на опазване. Отговорност за съхраняването, опазването на културното наследство има инспекторатът по културно-историческото наследство. Инспекторатът взема мерки за защита при наличието на обстоятелства, които настъпват в резултат на експлозии, водни стихии или природни бедствия.
Концесията е един от моделите на стопанисване на културното наследство. В случая със Словения концесията на паметници на културата се дават от министъра на онези юридически или физически лица, които вече са придобили разрешително за обществен изпълнител. Даващият и получаващият правото на концесия уреждат отношенията си за изпълнение на обществените услуги чрез писмен договор. Министърът, който предоставя концесии дава и решение за нейната отмяна, ако установи, че концесионерът не отговаря на определените изисквания, не изпълнява задълженията си по опазване на културното наследство в съответствие със закона, решение за даване на концесия и договора за концесия и не е успял да поправи това в рамките на поставения му допълнителен срок. Тоест в Словения съществува възможност концесионерът да се откаже от концесия.
Пример представлява и Гърция. Съгласно законодателството на Гърция по решение на министъра на културата, след изложено мнение на съвета, разрешението за притежаване правото на собственост върху антични движими в случая паметници на културата, правото на собственост върху които принадлежи на държавата, може да бъде отдадено на концесия на физически или юридически лица.
В края на нашето представяне ще ви бъдат обяснени финансовите поощрения.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз благодаря!
РАЛИЦА РАЙЧЕВА: Добър ден на всички. Аз съм дипломиран юрист от Софийския университет.
Моята тема е финансови поощрения, данъчни облекчения и финансови помощи. Тя ще бъде доста схематична, за разлика от колегите, които бяха доста по-подробни от мен и ще бъде по държави, в зависимост от особеностите, които са характерни за всяка една от държавите във връзка с финансовите поощрения.
Характерно по отношение на Австрия е, че финансовите поощрения и по-скоро финансовите помощи, могат да бъдат обособени в две групи – финансови помощи, или така наречените държавни субсидии, те се отпускат за осъществяването на всички дейности, които по някакъв начин са свързани с опазването на паметниците на културата от разрушаване или от тяхното изнасяне извън територията на Австрия.
Втората форма на финансиране е компенсацията, като обикновено компенсация се заплаща на собствениците на обекти на културата, в случите, в които осъществяването на издръжката е свързана с неудобства, които са по-големи от обичайните, както е характерно и за българското законодателство.
Обикновено правомощия в областта на финансирането на опазването на културно-историческото наследство имат министърът на образованието и културните дейности, който съвместно с министъра на финансите издава наредба в тази връзка. В случаите, в които е необходимо да се осъществи допълнително финансиране на посочените дейности за опазване на културно-историческото наследство, се създава специален фонд за осъществяването на финансирането, който се управлява от министъра на образованието и културните дейности.
Характерно е, че в законодателството на Франция се посочва примерно кои ще бъдат източниците на финансиране в този фонд. Обикновено това са дарения, глоби или съответно имуществени наказания, които са наложени за нарушаване на разпоредбите на законодателството, свързано с културно-историческото наследство.
Характерно за Гърция е, че макар и правната уредба на финансирането на културно-историческото наследство и неговото опазване, както и финансовите поощрения, да е регламентирано в закона, в действителност самата глава седма препраща към други финансови закони, които са изчерпателно посочени като номерации и дата на влизане в сила и са посочени в самия закон, няма да се спирам на тях. Характерно е, че процедурата, сроковете и условията за отпускане на субсидии, както и други финансови поощрения във връзка с опазването на културно-историческото наследство се отнася само до недвижимите паметници на културата, но не и на движимите, като те се определят с указ на президента. Указът се издава въз основа на предложение на министъра на икономиката и финансите, министъра на околната среда, градското планиране и държавните дейности и на министъра на културата. Тоест трима са министрите, независимо че обхващат техните правомощия значително по-широк обхват от дейности.
Характерно за Испания е, че правната уредба на финансирането също е в специалния закон за културно-историческото наследство. За да може да се използват финансовите облекчения е необходимо лицата, които са носители на правото на собственик на такива обекти - културно-историческото наследство, да са регистрирали посочените обекти в общия регистър или в общия инвентар на паметниците на културата. Предвижда се освобождаване от заплащане на местни данъци в случаите, в които собственик на недвижим паметник на културата осъществява дейност по неговото опазване, подобряване и реставрация. Също така се предвижда в законодателството на тази държава отстъпка при заплащане на данък общ доход, като обикновено се предвижда подобно данъчно облекчение по отношение на онези лица, които влагат финансови средства в дейности, които са свързани с опазването, популяризирането или пък дарението на обекти – културно-историческото наследство, на испанската държава. Предвидено е в посоченото законодателство, че вносът на движими обекти на културата, които са регистрирани в общия регистър или в общия инвентар или пък са обявени за културен интерес, се освобождава от данъчна тежест.
Характерно за Чехия по отношение на културно-историческото наследство е, че в случаите, в които дадено лице иска да получи финансово облекчение или финансова помощ, е необходимо да подаде изрична молба до съответната община или регион по местоживеене за покриване на посочените разходи, които са свързани с опазването на паметниците на културата. Обикновено в резултат на посочената молба се предоставя финансова помощ, чиито източник обикновено са средствата от бюджета на съответната община или регион.
В законодателството на Чехия е предвидено при наличието на изключителен обществен интерес от опазването на определен обект на културата разходите за неговото възстановяване и реставрация да бъдат поети частично от държавния бюджет, като тази процедура се осъществява посредством Министерството на културата или чрез компетентните местни власти.
По отношение на Русия е предвидено, че източниците на финансиране на дейностите, които са свързани с опазване на културно-историческото наследство, са федералният бюджет, бюджетът на отделните субекти на Руската федерация или други извънбюджетни средства. В тази връзка следва да се посочи, че изброяването е примерно.
За да може да бъде гарантирано целевото използване на финансовите средства, се предвижда да се създават целеви бюджетни фондове.
По отношение на лицата, които са арендатори, собственици или ползватели на обект на културата, се предвижда компенсация на посочените лица, стига те да осъществяват опазване на културно-историческото наследство. Като е предвидено също така, че правителството на Русия е онзи орган, който определя реда и размера на финансовите облекчения.
Твърде кратка е правната уредба в Словения, както може да бъде видяно. Предвижда се в законодателството възможност да бъде осъществявана инвестиция в обществени фондове, които са предназначени за опазване на културно-историческото наследство. По принцип средствата от тези фондове се пренасочват, когато опазването на паметниците на културата значително надхвърлят обичайните разходи за осъществяването на опазването на културно-историческото наследство.
По отношение на Унгария отново Министерството на културното наследство е онзи орган, който отпуска средства за опазването на културното наследство. В случаите, в които предметите на културата, които представляват обект на опазване, са държавна собственост, средствата за опазване на културното наследство се определят и отпускат от офиса на министър-председателя.
Последната държава, която следва да бъде разгледана в областта на финансовите облекчения, е Швейцария. Характерно по отношение на нея е, че финансова помощ се отпуска за осъществяване на два вида дейности. По принцип се отпуска финансова помощ по отношение на музеи или сродни институции, които се занимават със съхраняването на обектите на културата, които представляват част от културното наследство и на друга държава, освен на Швейцария, в случаите, в които тези обекти на културата са застрашени от извънредни обстоятелства на държавата по техния произход.
Друга дейност, за която се предвижда финансова помощ, е за проекти за опазване на културно-историческото наследство на държави, които са страни по конвенциите на ЮНЕСКО.
Благодаря за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз също Ви благодаря!
С това приключихме презентацията. Надявам се колеги, че сте впечатлени и от дълбочината, и от голямата обхватност на изследването. Трябва да ви призная, че голяма част от понятииния апарат, който би трябвало да съдържа един бъдещ закон, който изцяло е съобразен с конвенциите, по които България е страна за опазване на културно-историческото наследство, се съдържат в изследването. Нещо, което бихме могли и сме задължени да го инплементираме в нашето законодателство и същевременно да отговорим на европейските норми и стандарти.
Имате думата за коментари, за въпроси по така направеното експозе.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Много благодаря на младите колеги, прекрасно нещо е това!
Имам един конкретен въпрос. В резюмето е доста кратка частта, свързана с концесиите, а знаете, че при нас тя предизвиква оживени дискусии. Искам да попитам чисто информативно, в дискетите дали е разглеждан въпроса детайлно за реда за концесиониране и какво точно се концесионира. Защото при нас този изключително полезен труд ще ни позволи да си уеднакви понятийния апарат. Мисля, че като стигнем до концесии на недвижими паметници на културата, не можем да се разберем дори какво точно концесионираме – услуга, достъп, стопанисване, тоест концесионерът какво ползва. И това ще бъде от огромно облекчение, ако присъства, лично за мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, за отговор.
РАЛИЦА РАЙЧЕВА: За съжаление въпросът за концесията беше разгледан подробно единствено в държавите Словения и Гърция. Съдържа се малко по-подробна информация в посоченото проучване конкретно за тези държави. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ще вметна нещо към въпроса на Любен Дилов за концесиите. Във всички европейски държави концесиите имат само една обща рамка, тъй като всеки от недвижимите паметници на културата, който подлежи на концесия, е специфичен. Има два режима. Единият режим е паметниците се разделят на две. Една голяма група - паметници с изключително значение, не се концесионират изобщо. Другата група, които са обикновено повече, се концесионират. За всеки паметник комисиите за концесиите или ефорията, както е в Гърция, по паметниците, различни институции, внимателно преценяват какво дават на концесия – дали само използването му, дали вкарването в него на други структури, всичко това се определя и отговарят, концесиите обикновено ги сключва министърът на културата. Но както виждате, всеки закон има своя специфика и по същия начин за концесиите в тези страни имат своята специфика. Аз съм преглеждал почти цялото законодателство, в детайли не го помня, но общите ми впечатления са такива – има една обща рамка и там вече комисия решава конкретно за всеки паметник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря ви!
Други колеги?
Заповядайте!
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Може да прозвучи нелепо, тъй като ние влизаме в дълбочина на понятийната система, в използваната понятийна система във връзка с понятието “движим паметник на културата”, бяха посочени “образци от мъртвата и живата природа”. Една асоциативна връзка, ако ние бяхме се сдобили със свети мощи от Кирил Философ и те бяха изложени някъде, това образец от какво ще е и може ли в тази понятийна система, така както са заложени понятията, ние да включим ето този елемент. Казвам това, не за да се правя на важен, а защото ми се струва, че там трябва понятийната система леко да я бутнем, тъй като на мен лично не ми достига, за да си обясня какъв би бил този паметник на културата – движим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Мисля, че това нещо не би трябвало да се абсолютизира. Това, което ние казахме тук, е, че в това изследване голяма част от самите дефиниции, които са дадени, са съобразени с рамкови конвенции. Това е погрешен подход да смятаме, че всяко едно нещо, което ние ще приемем, без да се чете и без да се обсъжда, ще бъде прието. Аз казвам в контекста на общата рамка неща, които биха могли да бъдат ползвани, които са достатъчно детайлно разписани и които са защитени от конвенции. Това е смисъла. Сега дали да навлизаме в дребни спорове за движимите, за недвижимите паметници – толкова много работа ни чака.
Господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Само ще напомня на уважаемите колеги, че преди три години имаше прекрасен правен спор и фискален в Русия, когато Алла Пугачова се обърна с открито писмо до главния данъчен инспектор или както се казва в Русия, в което се пише, че тя е движим жив паметник на културата и помоли да бъде освободена от данъци. Това е абсолютен факт. Даде накъсо системата, три месеца се чудеха какво да й отговорят. Тоест различни хора й отговаряха нещо, но накрая не я освободиха от данъци, но не оспориха, че е движим паметник на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Други колеги?
Господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ: Аз само ще направя една вметка за нивото на нормативната уредба и за наказателно-правните разпоредби. На много места има споменати мерки за защита на определени територии, археологически обекти, църковни земи, във Великобритания, в САЩ да кажем, държавни индиански земи, в Германия се споменават глоби от 200 хиляди евро за всеки, който разкопава земята и извършва друга дейност на територия, забранена за разкопаване. Добре, интересува ме това, никъде тук аз не можах да прочета териториите, които са разрешени за разкопаване, какво става с другите земи примерно в щатите, другите земи във Великобритания, които са разрешени, там как е уредено това? – Всеки си тръгва и започва да си копае в нивата ли? Може ли, не може ли? Къде е разрешено, къде е забранено? Ние разбираме къде е забранено и какви са наказанията. А има ли разрешени места и какъв е статутът на тези земи, в собствените ниви и т.н. Това също трябва да се изясни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Ватев, това нещо е изяснено. Ако сте ме слушали достатъчно внимателно в началото аз казах, че една част от това, което Ви е дадено е на хартиен носител. Вие имате и една дискета, в която се съдържат отговорите на всички тези въпроси, които Вие задавате. И когато се приберете в кабинета ще получите отговор на всички въпроси. Нямахме възможност да го разпечатаме всичкото това и затова казах, че една част е качена на дискета, а другата е дадена на този хартиен носител, въпреки, че ние ще го сменим и ще дадем и него на дискета, за да можете да ги ползвате съвсем коректно.
БОЙКО ВАТЕВ: Надявам се, че всички въпроси, които зададох, ще намеря отговорите в тези дискети. Ако не ги намеря, тогава ще ни почерпите по още едно кафе.
ЕВГЕНИЯ ПОПОВА: Аз не смятам, че съвсем изчерпателно сме дали отговори на всички въпроси. Постарали сме се обективно да представим информацията, която сме намерили. Ако има неизяснени въпроси ще се радваме да ги поставите, на които ще обърнем специално внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ако трябва да бъда максимално откровена, в законодателството в Гърция, аз имам преведен целия закон, ми направи впечатление, че условията за аукционна търговия, за търговци на антики, за да придобият такъв статут, се подписва декларация и ясно е посочено в закона, че той не може да бъде колекционер. И всички условия за самата търговия на антики са дадени в закон, който е посочен. И това нещо го дадох на студентите да го проучат, защото по всяка вероятност режимът на статута на търговците е регламентиран по всяка вероятност в друг закон – тук беше правилно вметнато от студентите, че това е предмет на самостоятелен закон, не е посочен в този закон. Така че това нещо съм го разширила като обхват и съм го дала на колегите също да го проучат, защото за нас ще бъде любопитно, ако се възприеме такъв подход да видим какви са нормите, какви са изискванията, какви са правилата за осъществяване на такъв тип търговия. Но ключово значение след този детайлен анализ, който са направили студентите, за нас е взимането на решението, принципите и философията на закона, който трябва да се пише, кое е най-удачно. Без да можем да си отговорим на тези въпроси и да имаме консенсус и съгласие и най-добрите експерти да включим, те не биха могли да напишат адекватен закон.
Заповядайте господин Токаджиев!
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Благодаря! Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, с колегите от Министерството на културата много внимателно изслушахме презентациите на младите, бъдещи, наши колеги. Удоволствие е да слушаме нивото на първо запознаване с изключително приятната констатация, че не е изчетена само законовата рамка на съответната държава, а са правени съпоставки. Това е чудесно.
Тук ще допълня професор Станилов по отношение на концесионирането. Ние в проекта за закон сме заложили внимателно, включително и другите държавни институции и ведомства, които провеждат процедурата по концесионирането, като сме вкарали вътре и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, областните управи и общините, на територията на които се намират недвижимите паметници.
Това е по-специфична материя. Наистина и при нашия анализ на европейското законодателство не срещнахме достатъчно примери, така че работим на емпиричен принцип. Считам, че до голяма степен при подготовката на проекта много от нещата, които младите колеги са намерили в европейското законодателство като сравнителен анализ, ние също сме разработили. Ще се радвам в по-нататъшния етап на работа да ползваме и тяхната креация и техния младежки плам в тази посока. Благодаря.
Ще се радвам ако и ние получим такава дискета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Разбира се, че ще ви предоставим и на вас тези материали.
Други препоръки?
ЕВГЕНИЯ ПОПОВА: Което беше съществено да добавя е, че нашата програма работи на такъв принцип, че всеки шест месеца се приемат нови практиканти стажанти в програмата. Някои от тях остават по-дълго от шест месеца, но общо взето непрекъснато се сменя състава при нас. Би било хубаво, смятам, че и от тяхна страна ще има интерес, които са работили по това проучване, да продължат да работят с комисията, да присъстват на заседания на комисия, така и техният практически опит ще бъде обогатен и те ще имат по-голяма полза, а предполагам, че и работата на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това е изключително полезно и аз мисля, че тук колегите ще се съгласят. Имам идея да се сформира обща работна група между министерството, между колеги от комисията, включително с част от експертите, които са юристи и са хора, които се занимават със законодателство и знаят смисъла и философията за писането на правни норми, нещо, което е изключително безценно, полезно за всички нас. Защото в крайна сметка всеки един закон трябва да придобие юридическото изражение на философията и на нормите, които трябва да присъстват в него. Така че, ние ще бъдем благодарни и с удоволствие, ще включим колегите в работната група, за да участват в писането на закона. Надявам се колеги, че не възразявате срещу такъв подход. Мисля, че би било полезно.
Господин Михайлов, впечатленията Ви от проучването? Заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз съм съгласен с господин Токаджиев. Той беше най-адекватен изразител на възхищенията.
Искам да запитам само дали може, на едното беше частично отговорено, да бъдат поръчвани в кавички, ако ви се струва груба думата, проучвания с преводи по определени въпроси в процес, защото това е текуща работа, която повдига въпроси за отговор.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Едно продължение, ако позволите, на въпроса. Тази бройка от 24 души, която е посочена като долна граница на броя народни представители, които имат възможност да помолят за подобно, посочено от доктор Михайлов, проучване, не би ли могла да бъде намалена? 24 души е много голяма бройка.
ЕВГЕНИЯ ПОПОВА: Аз дължа едно пояснение. Това проучване е заявено от комисията. Всяка комисия има право да поръчва. И като такова, то би могло да се разширява. Ние не се занимаваме с превод, точен превод по ред причини. Първо, това е много трудоемко, нещата далеч по-бързо се развиват и протичат във времето при нас. Но бихме могли да съдействаме при разглеждането на закони и определени нормативни актове.
Що се отнася до ограничителната бройка, тя е поставена поради това, че ние не сме в състояние, нямаме толкова капацитет да отговорим на желанието на всеки един депутат. Защото имаше в началото и такива случаи, когато наши народни представители се подготвят за някакъв форум извън България и идват и поставят задача. Ние не сме в състояние. Тоест, когато то е свързано с предстоящо създаване на нов закон или изменение на закон, тоест това е една достатъчно сериозна задача, която чрез комисията бихте могли да заявите като допълнително проучване или разширяване на това, което ние сме предоставили. В този смисъл има ограничение 24 души. Самата комисия предполагам се състои от толкова членове.
РЕПЛИКА: По-малко.
ЕВГЕНИЯ ПОПОВА: След като е от името на комисията, няма проблем.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Плаща ли ви някой за това?
ЕВГЕНИЯ ПОПОВА: Много хубав въпрос. Както казват журналистите, благодаря за въпроса. До края на 2005 г. тази програма се финансираше от Американската агенция за международно развитие. Тя трябваше да замести отсъствието на такъв отдел, който съществува във всеки европейски парламент за анализи и проучвания. Такъв отдел струва твърде скъпо. От една страна се предполага, че юристи ще работят. От друга страна, те трябва да владеят на достатъчно добро ниво чужди езици. Тези отдели специално в Германия са огромни и е много скъпа тяхната поддръжка. Тогава се ражда тази идея, юристи, които вече са завършили четвърти-пети курс, имат необходимата теоретична подготовка и владеят някакъв западен език, да вършат тази работа. Но не да превеждат законите, защото това е обемиста, трудна, отговорна работа, много често няма едно към едно съответствие на понятията. А да дават философията на даден закон, основните моменти и когато вече има специален интерес, ние да помогнем за превода или ако се налага, да бъде даден навън на някаква агенция.
Какво ни се плаща? Студентите получаваха едни поощрителни награди – право на безплатна карта, за да дойдат до Народното събрание, за две превозни средства, и в първите години им се даваха по три лева за обяд, когато присъстват. В течение на времето изтъняха тези средства. Ние се стараем по други начини да ги мотивираме и стимулираме, но все пак тези пари, които получавахме от Американската агенция приключиха.
Основният стимул беше възможността за контакт с народните представители и хората, които коват законите на страната. Така че, това, че госпожа Чилова ни покани и вие имахте търпението да ни изслушате, е една доста голяма морална награда.
Сега в момента ние сме заявили проектобюджет и чакаме от ръководството на Народното събрание да вземе решение за скромните средства, които са необходими, за да съществува този проект, дали ще бъдат отпуснати или не. Вече чакаме шест месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Уместен въпрос зададе господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз когато бях студент в едни други времена, тогава ни учеха, че успехът на капитализма се основа на държавната експлоатация на детския и женски труд. И очевидно това е така.
Въпросът ми е, госпожо председател, възможно ли е нещо да направим да помогнем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: В тази посока съм водила разговори с госпожа Попова, когато и поръчах това изследване, водили сме разговори с канцеларията на господин Пирински и с колегите на господин Миков в тази посока, надявам се, че в скоро време ще намерим разрешение на този проблем.
Моя въпрос е, всъщност колко са проучванията – 123 ли казахте че са?
ЕВГЕНИЯ ПОПОВА: Да, 123 проучвания. Презентации имахме доста често в предишните парламенти. Сега вече това е третата или четвъртата. Организационно сме затруднени и се надявам на вашето съдействие.
Мисля, че към 65 хиляди лева е необходимо годишно, за да може да функционира програмата, което включва хонорари на научните ръководители на експертите, консумативи, които не са малко, защото както виждате печатат се, по няколко пъти се разглеждат материалите. Другата, основната материална база, я има осигурена – това са компютри. Може би някои отдели ще ни завидят за съвременната техника, с която разполагаме. Създадено е нещо много хубаво, което си заслужава да бъде продължено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имате ли други въпроси?
Още веднъж искам да ви благодаря за презентацията, за прекрасната работа, която сте свършили и с усещането и надеждата, че ще продължим да работим заедно.
Колеги, аз ви моля, където имате възможност да поставите този въпрос за по-бързото му решаване от гледна точка на административните затруднения, които съществуват, защото е нещо, което наистина си заслужава.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: От името на комисията да подготвим становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Искате ли аз да подготвя писмото до председателя на Народното събрание и да го подпишем всички членове на комисия. Добре.
Благодаря ви на всички за вниманието!

(Заседанието на Комисията завърши в 16,40 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:

Нина Чилова